МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1415/2017год - II н.с. - РРС
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. Г.И.Г. в това, че на 01 май, 2016 година, в град Ветово — област
Русе, управлявал моторно превозно средство — лек автомобил „Опел Астра", с регистрационен № Р 7846 РВ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда — 0.62 на хиляда, установено по надлежния
ред — Наредба № 30 от 27 юни 2001 година на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, след като е осъден с влязла в сила на 14 май 2013
година, присъда - споразумение по НОХД № 188/2013 година по описа на Районен
съд — град Оряхово, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият дава
обяснения. Отрича той да е управлявал автомобила. Защитникът му пледира за
оправдателна присъда, поради липса на доказателства.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, пледира за ефективно наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Г.И.Г., с ЕГН: ********** ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, живее в град
Ветово. Правоспособен водач на моторно превозно средство, с налагани множество
наказания по ЗДвП.
През 2013год. срещу подс.Г. било образувано НОХД № 188/2013 година по
описа на Районен съд - град Оряхово, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1
от НК. Делото приключило със споразумение, одобрено от съда на 14 май 2013
година, с което подс.Г.И.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК и му било наложено наказание пробация.
Подс.Г.И.Г. и Д.Г.П. били приятели. На 30 април 2016 година двамата били
в питейно заведение в центъра на гр.Вятово, където употребили алкохол.
Пристигнали с автомобила на П. — марка „Опел Астра", с регистрационен № Р
7846 РВ. Към 02.00 часа на 01 май 2016 година решили да се прибират по домовете
си, като мястото на водача заел подс.Г.. Последният го привел в движение и
започнал да го управлява по улиците на град Ветово.
По същото време свидетелите В.И.И.
и В.Р.Ц., полицейски служители в Районно управление „Полиция"- град Ветово
изпълнявали задълженията си по ЗДвП. Със служебния си автомобил били спрели на
кръстовище от ул.”Баба Тонка” и ул.”Трети март”. Виждайки полицейския автомобил
подс.Г. се опитал да избегне среща с полицаите, като рязко сменил посоката и
завил по друга улица. Това събудило подозрение у свидетелите, които тръгнали
след автомобила, управляван от подс.Г.. След подаден светлинен сигнал
последният спрял. Когато свидетелите В.И.И. и В.Р.Ц. отишли до л.а.„Опел
Астра", подс.Г. и П. били извън автомобила. Установили самоличността им и
попитали кой е водач на МПС. Подс.Г.
заявил, че той управлявал автомобила, а П., че бил „пасажер”. Полицейските
служители тествали подс.Г.
за употреба на алкохол
с техническо средство — „Алкотест 7410”, с фабричен № АRSМ0086, при което уредът отчел стойност 0.62
промила. За извършеното нарушение на подс.Г.И.Г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който изрично вписал, че няма
възражения. Бил му връчен талон за медицинско изследване, но подс. Г. не
се явил в
указаното болнично заведение за
даване на кръвна проба.
Във връзка с случилото се било образувано настоящото досъдебно
наказателно производство, след като било установено, че подс.Г. вече бил
осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по НОХД № 188/2013 година по
описа на Районен съд - град Оряхово.
Спорен момент по настоящото дело, кой бил водач на л.а.„Опел Астра".
В тази връзка се очертаха две версии. Първата се изгражда от обясненията на
подс.Г., съдържащи оправдателни доказателства, който твърди, че не той
управлявал автомобила, но не може да посочи кой. Заявява, че влезнал в него,
спуснал седалката до шофьора, заспал и се събудил, когато полицаите отворили
вратата му. Видял П. да разговаря с тях извън колата, като последните решили да
съставят акт на него, тъй като „той бил вътре в автомобила”.
Втората версия е изградена от показанията на свидетелите В.И.И. и В.Р.Ц..
И двамата твърдят, че заварили подс.Г. и неговият приятел П. извън спрелия
автомобил. Пред тях първият заявил, че е водач на превозното средство, а втория
– пасажер. И точно по тази причина полицейските служители тествали с техническо
средство — „Алкотест 7410” имено подс.Г., представил се за водач, а не П.,
който бил пасажер и за който нямало законоустановено основание за това. И тъй
като показанието на техническото средство било над 0.5 промила – 0.62 промила,
което според съдебната практика е „пияно състояние”, съставили на дееца акт за
установяване на административно нарушение, с който го обвинили за извършено
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В графата „възражения”
подс.Г. изрично вписал „не”, т.е. няма такива, тъй като към този момент не бил
пред заплахата за изтърпяване на наказание за извършено престъпление, която
впоследствие възникнала.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.И.И. и В.Р.Ц. като
логични и кореспондиращи помежду си. Без значение е обстоятелството, че двамата
служители не са възприели лично обстоятелството, че подс.Г. управлявал
автомобила, след като той сам, доброволно посочил себе си за водач, а П. се
представил като пасажер. За да даде вяра на показанията им съдът съобрази, че
същите кореспондират и с показанията на св.Й. С., извършил проверка по случая,
в хода на която съобразил всички писмени материали – обясненията, дадени от
подс.Г., пасажера П., съставения акт, при което установил авторството на подс.Г.
и обстоятелството, че същият вече бил осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, по НОХД № 188/2013 година, по описа на Районен съд - град Оряхово,
поради което процесното деяние се явява престъпление, а не административно
нарушение. В резултат изготвил Справка, приложена по делото, съдържаща
идентични на гласните доказателства факти, в която изразил мнение да бъде
образувано досъдебно производство спрямо подс.Г. по чл.434б, ал.2 от НК. Съдът
дава вяра на посочените гласни доказателства, уличаващи подс.Г. в авторство, а
обясненията му приема за защитна теза, тъй като същите са изолирани, без
подкрепа на други доказателства. Твърденията му, че не той управлявал
автомобила се опровергават освен от посочените гласни доказателства, а и от
акта, в който изрично вписал, че няма възражения по него – „не”. Такива не
депозирал и в 3дневния срок, който му бил разяснен, обстоятелство удостоверено
с подписа му, не защото полицейските служители „не му позволили”, или защото
„не се бил разбрал с адвокатите си”, а защото бил наясно с извършеното от него
деяние, което обаче към него момент не знаел, че съставлява престъпление.
По изложените съображения съдът намира, че събраните доказателства по
непротиворечив начин сочат подс.Г. за водач на л.а.„Опел Астра" и са
достатъчни да обосноват признаците на състава на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Наложените
други наказания по ЗДП се установява от справката от с-р ПП „КАТ" при ОДМВР
гр.Русе.
Съдът
констатира, че съобразена с Наредба №30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС /отм./ концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Г. е тази, отчетена с
техническото средство— „Алкотест 7410”,
с фабричен № АRSМ0086,
при което уредът отчел стойност 0.62 промила, обстоятелство, по което не се
спори. Съдът отбелязва, че влязлата в сила на 01.07.2018 година и отменяща предходната Наредба № 1 от 19.07.2017 година
за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или
техни аналози, не предвижда разпоредби, които да са от естество да
изключат отговорността на подсъдимия, с оглед по-благоприятно приложение на
новия закон.
Предвид гореизложеното и
направеният анализ на доказателствата съдът намира, че с деянието си подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 01.05.2016 год. в гр.Ветово, обл.Русе, управлявал
МПС – лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№ Р 7846 РВ, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0.5 на хиляда – 0.62 на хиляда, установено по надлежния ред –
Наредба №30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, след като е осъден с
влязла в сила на 14.05.2013год. присъда – определение, с което е одобрено
споразумение по НОХД №188/2013год. по описа на РС – Оряхово .
От
обективна страна елементите на престъплението са налице – същият е употребил
алкохол, след което привел в движение автомобила. Процесното деяние извършил
след като бил осъден с влязла в сила на 14.05.2013год присъда – определение, с
което е било одобрено споразумение по НОХД №188/2013год. по описа на РС –
Оряхово.
От субективна
страна действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал настъпването
им, което се потвърждава от поведението му: знаел е, че е употребил алкохол и в
това състояние не следва да управлява МПС, но въпреки това не се е съобразил с
разпоредбите на закона, след като съзнавал, че вече веднъж е осъждан за същото
деяние.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. Г.И.Г. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.343б,
ал.2, вр.ал.1 НК, в което е обвинен и му налага наказание, при индивидуализацията
на което съобрази следното: смекчаващи отговорността обстоятелства – полагане
на общественополезен труд; грижи към непълнолетно дете; отегчаващи отоворността
обстоятелства: наличие на минали осъждания / направената заверка в бюлетините
за съдимост за реабилитация по чл.88 а от НК, съдията отбелязал, че това
обстоятелство настъпило към 31.08.2016год., т.е. след осъществяване на
процесното деяние, за което към него момент нямал информация/. Така при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при условията на чл.54 НК, съдът ОТМЕРИ наказание
– ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, както и глоба от ОСЕМСТОТИН ЛЕВА, за която
съобразил недоброто финансово състояние, декларирано от подсъдимия в
декларацията за семейно и материално положение. Налице са условията на чл.57
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поади което следва да се
ОПРЕДЕЛИ първоначален ОБЩ режим на изтърпяване, с оглед изпълнение на
предвидените в чл.36 НК цели, както и при липса на възможност за приложението
на чл.66 НК.
Съдът намира, че не са налице условията на чл.55 НК – липсват многобройни,
както и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед
приложението му.
Налице са
условията на чл.343г НК, поради което подсъдимият следва да бъде лишен от право
да управлява МПС при условията на чл.54 от НК, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА считано от влизане на присъдата в сила, като за размера му съдът е
съобразил освен посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
и наличието на множество други наказания по ЗДП, сочещо отказ на подсъдимия да
се съобразява с установените в него норми, определящо баланс между смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Причини за извършване
на престъплението: незачитане установените норми за движение по пътищата.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........................................