№ 14
гр. София , 06.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Светла Букова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600003 по описа за 2021 година
при секретаря .............. и с участието на прокурора .........., като разгледа докладваното
от съдия Букова внчд № 3 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от осъдения Н. Р. Г. срещу определение на ОС –
Кюстендил от 08.12.2020 г. по нчд № 592/20 г., с което е оставена без уважение
молбата на Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента
наказание лишаване от свобода. Твърди се, че следва да се вземе предвид трудовата
ангажираност, липсата на наказания, спазването на всички изисквания, наличният
малък остатък от наказанието, както и необходимостта от полагане на грижи за
малолетно дете.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна, но е неоснователна.
Лишеният от свобода Н. Р. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода от една
година, определено му като общо такова по нохд № 360/17 г. на РС – Петрич и нохд №
230/18 та РС - Разлог за престъпления по чл.353г, ал.2 и по чл.343в, ал.1, т.1 и ал.2 НК.
Началото на наказанието е поставено на 25.01.2020 г., като към 08.12.20 г. осъденият е
1
изтърпял 10 м. и 22 дни, а остатъкът от същото е в размер на 1 м. и 8 дни. Според
приложения по делото доклад от 09.07.2020 г. Г. е настанен в ЗООТ „Самораново“,
където бързо се адаптирал към условията на смекчен режим и охрана, полага
доброволен труд като работник за чистене и дезинфекция, но за краткото време на
ангажирането му не може да се даде оценка на отношението му към труда. По време на
престоя в общежитието не е бил награждаван, нито наказван, като все още не е
изпълнена прогресивната система за изпълнение на наказанията – не е заменен
режимът от общ в лек и не е проследено поведението му в условията на свобода при
ползване на награда или месечен отпуск. Първоначалната оценка на риска от рецидив е
била 42 т., при отчетените дефицити в зоната, касаеща уменията за мислене, конкретно
изразяващи се в липсата на способност за разпознаване на проблемите и решаването
им и неумение за постигане на целите. Г. е описан като импулсивен с абстрактно
мислене и неразбиращ вижданията на другите хора. Към настоящия момент така
направената оценка на риска не е променена, тъй като не е наблюдавана мотивация за
промяна на криминалното поведение, ориентирано по-скоро към самооправдателна
нагласа, а отношението към обществото е колебливо. Даденото по молбата на
осъдения становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е посочено,
че за краткия престой на осъдения в затворническото общежитие не е постигнат
напредък по плана на присъдата и заложените в него цели и за преодоляване на
криминалните нагласи е необходимо продължаване на корекционния процес. За да
остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е отчел изтичането
на повече от половината от наложеното наказание, но е приел, че не е налице
поправяне в нужната степен с оглед непроменения риск от рецидив и непостигнатите
цели в плана на присъдата.
Настоящият съдебен състав се съгласи с така направения извод на първата
инстанция, като прие, че законосъобразно е отчетено изтичането на срока по чл.70,
ал.1, т.1 от НК по отношение на осъдения Г., но не и предпоставката по чл.439а НПК за
наличието на достатъчно доказателства за поправяне на лицето. За да мотивира
решението си, съъдът е обсъдил изготвения доклад, позовавайки се и на даденото
становище по молбата от страна на затворническата администрация, което е напълно
логично, след като именно лицата, натоварени с дейността по изпълнение на
наказанието имат най- непосредствени и преки впечатления от този процес. Тяхното
мнение, макар и необвързващо преценката на съда, следва да бъде отчитано и е от
значение за изводите относно наличието на предпоставките по чл.439а НПК, още
повече когато то е подкрепено и от останалите данни по делото. В процесния случай се
установява, че осъденият работи и спазва режимните изисквания. С това, обаче се
изчерпват фактите в подкрепа на възможността за освобождаването му, като в
противовес на тях се сочи все още наличната дефицитна зона, отчитането на която е
довело до липсата на позитивна промяна в риска от рецидив, останал нередуциран за
2
изтеклия времеви период. Преценката на тези обстоятелства, както и санкционирането
му с общо наказание за две престъпления, дава основание за обосноваване извода, че в
процесния случай е необходимо продължаване на работата с осъденото лице. За
уважаването на молбата въззивният съдебен състав счете, че не е достатъчно да се
констатира обичайното за лишени от свобода добро поведение, но и постигането на
положителни резултати по заложените в плана на присъдата цели и намаляване на
риска от рецидив, които предпоставки в процесния случай не са налице. Поради това
без да се отрича необходимостта осъденият да участва в отглеждането на детето си,
съдът прие, че това обстоятелство не е от значение за произнасянето по депозираната
молба.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да
потвърди атакуваното определение като правилно и обосновано.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС – Кюстендил от 08.12.2020 г. по нчд №
592/20 г., с което е оставена без уважение молбата на Н. Р. Г. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяваното към момента наказание лишаване от свобода.
Председател: Членове:
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4