Решение по дело №2214/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 313
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20213100102214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102214 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен
от Н. Г. К., ЕГН**********, адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът няма подлежащи на
изпълнение парични задължения към отв.„Параходство БМФ“ АД,
ЕИК103002674, със седалище гр. Варна, бул. „***“ №*, за сумата от
142 977.42лв., като част от задължението от общо 145 380.00лв. по издаден на
10.05.2006г. в полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д.
№126/2006г. на ВАпС, поради погасяване на задължението по давност при
настъпила по-рано перемпция и висящо за дълга изп.д. №426/2021г. на ЧСИ
Л. С..

Ищецът твърди, че с определение от 09.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г.,
по описа на ВАпС ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство
БМФ" ЕАД, сумата от 145 380.00лв., получена въз основа на изпълнителен
лист от 27.01.2005 г. по в.т.д. №38/2004 г. на ВОС, решението по което е
отменено. А на 10.05.2006г. бил издаден и изпълнителен лист по
определението на ВАпС от в.т.д. №126/2006г. По този изп. лист било
образувано изп. дело №12219/2006г. по описа на СИС при ВРС.
След посочване движението по изп. дело се сочи, че последно валидно
изпълнително действие било извършено на 01.06.2012г., а именно – наложена
възбрана върху ½ част от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на ул. „****" №*,
която възбрана била вписана на същата дата. Последващите действия по изп.
1
дело твърди, че не са същински изпълнителни такива спрямо дължника, по
смисъла на ТР №6/14.03.2014г. на ОСТГК на ВКС, и конкретно: Действията
по налагане на възбрани върху останалите имоти 4 бр. чужда собственост на
01.06.2012 г. не са изпълнителни действия, тъй като за дълг на длъжника
може да се посегне само върху имоти негова собственост, а видно от
Нотариален акт №186, том1, вх. peг №2101, нот. дело № 152/2005г. от
06.04.2005г., апартамент № 4 в гр. Варна, ул."***"№ *, апартамент № 5 в гр.
Варна, ул."***"№ *, оптика - офис № 3 и офис № 7 в гр. Варна, ул."***" № *,
били собственост на М. Н. К.а, а не на длъжника. Пак така вписаната възбрана
½ч. от 0.90 кв.м. ид.ч. от имот, съставляващ дворно място от 226кв.м., парцел
8, на ул. "****" №*, също не била валидно изпълнително действие, тъй като
върху имота има;о вече вписана възбрана, за същото вземане, по същото изп.
дело, със същите страни на 09.05.2007г. След 16.12.2010г. суми не били
събрани по изпълнителното дело; не били проведени успешно други
изпълнителни способи, само била наложена на 01.06.2012г, една възбрана на
1/2ч. от 5 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, без да е извършен опис или друго
изпълнително действие и така не било осребрено имущество на длъжника. По
тези причини твърди, че погасителната давност била изтекла на 01.06.2017г.,
пет години след последото валидно действие срещу длъжника.
Отделно твърди, че от 01.06.2012г. до 01.06.2014г. взискателят не бил
поискал и извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, като исканите справки по гражданско състояние и имуществено
обследване не са изпълнителни действия. Поради което е настъпила и
перемция и изп. дело следвало да се счита прекратено по силата на закона на
02.06.2014г., като се позовава и на приетото в TP №2/26.06.2015г. по тълк. д.
№2/2013г. на ОСТГК.
Обобщено твърди, че след последното валидно изпълнително действие
по изпълнителното дело, насочено срещу длъжника - възбрана върху ½ част
от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на ул. „****" №* на 01.06.2012г. - срещу
длъжника не са били насочени други валидни изпълнителни действия, поради
което изп.д. било прекратено поради перемпция на 02.06.2014г и
задължението било погасено по давност на 01-2.06.2017г.
Въпреки горното, на 15.02.2021г. ищецът получил ПДИ по изп. д. №426
по описа за 2021г. на ЧСИ Л. С. за суми, включително за 142 977.42лв., като
част от задължението от общо 145 380.00лв. по издаден на 10.05.2006г. в
полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д. №126/2006г. на ВАпС. С
оглед на продължаващата принудителна изпълнителна претенция на ищеца и
с оглед на горните твърдения моли за установяване липса на подлежащи на
изпълнение задължения към ответника за тази сума, при висящо за нея ново
изп. дело.
В о.с.з. поддържа твърденията си, без да въвежда допълнителни.
По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с определение от 09.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г., по описа
2
на ВАпС ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство БМФ"
ЕАД, сумата 145 380.00лв., получена по изпълнителен лист от 27.01.2005г. по
в.т.д. №38/2004г. на ВОС, решението по което било отменено; че на
10.05.2006г. бил издаден и изпълнителен лист по определението на ВАпС от
в.т.д. №126/2006г.; и че по този изп. лист било образувано изп. д.
№12219/2006г. на СИС при ВРС.
Исковата молба обаче счита за нередовна. Евентуално искът счита да е
напълно неоснователен. Защото ищецът умишлено пропускал вписването, на
29.04.2014г., на решение от 19.07.2013г. по гр. д. №16323/2012г. на ВРС,
което било с предмет иск по чл.135 ЗЗД на „Параходство БМФ" ЕАД, един от
всичките ответници бил сегашния ищец Н. Г. К., а предмет било дарение от
02.11.2011г. на поземлен имот №10135.2552.2317. Предвид това дело счита,
че от искова молба по делото на 08.11.2012г. до влизане в сила на решението
на 19.03.2014г., давността за задължението на Н. Г. К. по изп. лист от
10.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г. на ВАпС била спряла, а от вписване на
решението на 29.04.2014г. била започнала да тече отново. Така валидните
изпълнителни действия от м.02.2018г. по изп. дело №12219/2006г. по описа на
СИС при ВРС били при липса на перемпция или изтекла давност, като от тях
е била започнала да тече и съвсем нова такава, неизтекла при прехвърлянето
на вземането по изп.д. №426/2021г. на ЧСИ Л. С.. По тези причини моли да се
отхвърли изцяло предявения иск, като се присъдят и съдебни разноски. В о.с.з
ответникът поддържа възраженията си, акцентира върху основния си довод,
че искът по чл.135 ЗЗД, в т.ч. вписването на искова молба и на решение,
спират и съответно прекъсват давността относно изпълнението.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства
по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на
приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта не е заявен спор от ответника. Отделно и по-важно –
чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът по изпълнително производство може
да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, и преди образуване на настоящото дело.
В случая се твърдят такива факти, настъпили след влизане в сила на
акта – изпълнително основание, но преди образуване на делото, поради което
те са годни да обосноват интереса от иска. Поради което искът е допустим.
Относно редовността възраженията за нередовност на исковата молба
не могат да се споделят, защото след указанията на съда тя напълно отговаря
на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, като спорът е несъмнено и ясно
индивидуализиран, впрочем виден и от самия отговор на исковата молба.
Предпоставките на предявения иск се свързват с цялостно доказване от
ищеца на сочените от него факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (т.е.
след издаване на изпълнителния лист), до предявяването на настоящия иск,
3
водещи до погасяване на задълженията, респективно на възможността те да се
събират принудително. В тежест на ответника е да докаже положителните
твърдения, на които основава доводите си (каквито в случая няма заявени).
По-конкретно ищецът по делото следва да докаже, че на 10.05.2006г.
бил издаден изпълнителен лист по определение на ВАпС от в.т.д.
№126/2006г., в полза на ответника срещу ищеца, по който лист е било
образувано изп. дело №12219/2006г. по описа на СИС при ВРС; освен това, че
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело
№12219/2006г. по описа на СИС при ВРС, което е било и насочено срещу
длъжника, е била възбрана върху ½ част от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на
ул. „****" №* на дата 01.06.2012г., след която не са били насочени срещу
длъжника други валидни изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело било прекратено поради перемпция на 02.06.2014г., а
задължението – погасено по давност на 01-2.06.2017г.
По-конкретно в тежест на ответника е да докаже, спиране и прекъсване
на давността и на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК чрез: вписването на дата
29.04.2014г. на решение от 19.07.2013г. по гр. д. №16323/2012г. на ВРС, което
било с предмет иск по чл.135 ЗЗД на „Параходство БМФ" ЕАД, един от
всичките ответници бил сегашния ищец Н. Г. К., а предмет било дарение от
02.11.2011г. на поземлен имот №10135.2552.2317; чрез подаването на
исковата молба по делото на 08.11.2012г. и до влизане в сила на решението на
19.03.2014г.; че така валидните изпълнителни действия от м.02.2018г. по изп.
дело №12219/2006г. на СИС при ВРС били при липса на перемпция или
изтекла давност, като от тях е била започнала да тече и нова такава, неизтекла
при прехвърлянето на вземането по изп.д. №426/2021г. на ЧСИ Л. С..
Фактическите обстоятелства по делото са напълно безспорни, като
освен това се потвърждават от приетите преписи на част от материалите по
в.т.д. №126/2006г. на ВАпС, както и от приложените в оригинал изп. д.
№12219/2006г. по описа на СИС при ВРС, гр. д. №16323/2012г. на ВРС и
изп.д. №426/2021г. на ЧСИ Л. С., основните релевантни за делото от които са
следните:
С определение от 09.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г., по описа на ВАпС
ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство БМФ" ЕАД,
сумата 145 380.00лв. (преди получена по изп. лист от 27.01.2005г. по в.т.д.
№38/2004г. на ВОС, решението по което било отменено); на 10.05.2006г. е
бил издаден и исковият изпълнителен лист по определението на ВАпС от
в.т.д. №126/2006г.; а по този изп. лист е било образувано изп. д.
№12219/2006г. на СИС при ВРС.
В периода от 2006г. до 2012г. били извършвани изпълнителни действия,
в това число са били събирани и суми от длъжника. На 01.06.2012г. по делото
е била наложена възбрана върху ½ част от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на ул.
„****" №*, която била вписана на същата дата. Последващите, след
възбраната върху ½ част от 5 кв.м. ид.ч. от терен на ул. „****" №* на
01.06.2012г., до 2018г., действия по изп. дело са били: налагане на възбрани
върху няколко имота – чужда, а не на длъжника, собственост; няколко молби
4
от взискателя за справки в НАП и за имуществено състояние на длъжника и
няколко удостоверения от съдебния изпълнител за целта.
Едва през 2018г. били наложени запори върху вземания на ответника и
върху негови акцции, а през 2021г. изп. дело било прекратено.
През м.02.2021г. било образувано за останалите задължения по исковия
изп. лист, изп. дело №426 по описа за 2021г. на ЧСИ Л.С., по което на дата
15.02.2021г. ищецът е получил ПДИ за сумата общо 142 977.42лв., като
остатък от задължението от общо 145 380.00лв. по издаден на 10.05.2006г. в
полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д. №126/2006г. на ВАпС.
Извън горните обстоятелства за самото изпълнително производство, не
е налице спор, а е видно и от представените с отговора материали и
запазената част от гр. д. №16323/2012г. на ВРС, че на 08.11.2012г. е бил
предявен иск по чл.135 ЗЗД от Параходство БМФ" ЕАД срещу двама
ответници, сред които и длъжника Н. Г. К., за относителна недействителност
на дарение от 02.11.2011г. на поземлен имот №10135.2552.2317. Исковата
молба е била вписана в СлВп на 06.12.2012г., решението (уважително за иска)
било влязло в законна сила на 19.03.2014г., като последното било вписано в
СлВп на датата 29.04.2014г.
Същинският спор по делото е правен, на база на горните обстоятелства,
и е относно свързаните помежду си въпроси: какви по вид и характер
действия и обстоятелства прекъсват давността относно вземания, установени
със СПН, които са предмет и на принудително изпълнение; в частност
подаването на искова молба по чл.135 от ЗЗД, респ. вписването на същата или
на позитивното за ищеца решение по нея, прекъсват ли давност за такова
съдебно установено вземане, предмет на висящо изпълнително производство.
По тях настоящият съдебен състав намира следното:
Давността, като правен институт съставлява определен от закона период
от време, през който носителят на субективно материално право бездейства
досежно упражняването му. Като санкция и превенция срещу необоснованата
пасивност на титуляря на правото е законодателно уредено погасяването на
възможността за принудително удовлетворяване на притезанието, с изтичане
на нормативно определения период. В чл.116 ЗЗД са уредени общите
основния за прекъсване на давността, които са: с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение (относно вземането); с
предприемането на действия по принудително изпълнение. А съгласно чл.117
ЗЗД давността за вземания, установени със съдебно решение, е винаги пет
години. Анализът на тези общи правила води до извода, че основанията по
чл.116, б. „а“ и б. „б“, не са приложими относно облигационни материални
права, за които има СПН, или поне с категоричност това важи за основанието
по чл.116, б. „б“ ЗЗД. С влизане в сила на решението относно спорните права,
задължението по тях е възможно да бъде погасено по давност чрез
„предприемане действия по принудително изпълнение“, евентуално според
някои допускания и чрез ново признание. Но на общо основание иск по
чл.135 от ЗЗД не би могъл да прекъсне давността за вземането на кредитора.
Последното следва и от характера и предназначението му. Павловият
5
иск представлява средството на кредитора за защита срещу правно действие,
извършено след възникване на дълга, с което ответникът се лишава от
притежавани от него субективни имуществени права, като намалява активите
си и затруднява принудителното изпълнение. Не е обаче „иск за вземането“, в
него кредиторовото качество не подлежи на пълно доказване, не е от
значение и размера на вземането, а ответникът не може да се защитава с
възражения за липса (изначално или поради погасяване) на задължение.
Предвид съществено различния характер на иска по чл.135 ЗЗД с този по
чл.79 ЗЗД, осъдителен иск за имущественото право не прекъсва давността за
иска по чл.135 ЗЗД, както и обратното. Ето защо и по още дна причина
Павловият иск не може да прекъсне давността за принудителното изпълнение
на вземането, защото то (вземането) не е предмет на този иск.
На следващо място в мотивите на т.10 от ТР №2/2015г. по тълк. дело
№2 от 2013г. на ОСТГК на ВКС са посочени същинските действия по
принудително изпълнение, които са годни да прекъснат погасителната
давност, а именно това са насочените пряко срещу длъжника или
имуществото му действия: насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Съответно не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и други. В рамките на изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно, с предприемането на всяко същинско срещу длъжника
изпълнително действие, съответстващо на предвиден в ГПК конкретен
изпълнителен способ. От тази гледна точка искът по чл.135 ЗЗД не отговаря
на това изискване, доколкото не е изпълнителен, а е обезпечителне способ.
Уважителното решение по Павловия иск позволява при нужда и инициатива
принудително изпълнение и върху отчуждената вещ, но не съставлява
изпълнително действие върху нея, напротив – такова е функция на
последващи и самостоятелни действия по изп. производство, които впрочем е
възможно и никога да не се извършат. По тези причини в обобщение, макар
да е житейски обяснима защитата на кредитора по изпълнително дело чрез
иск по чл.135 ЗЗД, последният не прекъсва давност в изпълнителното
производство.
На следващо място съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп. производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия (в изяснения по-горе смисъл) в продължение на две години. Макар
че перемпцията генерално не е аналогична на давността, по базисни
предпоставки двата института имат идентичност. Ето защо и съображенията
за иррелевантност на Павловия иск са относими и към перемцията по ГПК.
6
Въз основа на горните принципни правни съображения съдът не
споделя основната защитна теза на ответника по делото, че от вписване на
решението по уважения иск по чл.135 ЗЗД по гр. д. №16323/2012г. на ВРС е
започнала да тече нова погасителна давност за вземането по изп. д.
№12219/2006г. на СИС при ВРС, поради което от 29.04.2014г. до следващото
редовно изп. действие на 08.02.2018г. не били изтекли законовите пет години.
Дори обаче да би се приело обратното, от 29.04.2014г. до м.02.2018г. със
сигурност са изтекли много повече от предвидените в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
две години (нормата е процесуална и затова урежда и висящите процесуални
отношения, доколкото друго изрично не е предвидено), поради което най-
късно през м.04.2016г. е настъпила в случая и перемцията по изп. д.
№12219/2006г. на СИС при ВРС. И тъй като тя проявява ефекта си служебно,
извършените изпълнителни действия по това изп. дело след този момент
(през 2018г.) на общо основание са невалидни, а събраните суми подлежат на
връщане, в който смисъл е и практиката на ВКС. Поради това и всички
действия от 2014г. до прекратяването на делото през 2021г. следва да се
считат неизвършени и така до образуване на новото изп. д. през м.02.2021г.,
отново биха били изтекли изискуемите пет години за давността. И в този
случай към момента на исковата молба по делото въможността за
принудително изпълнение за вземанията на ищеца, следва да се отрече.
В заключение по изложените съображения съдът намира предявения
иск за основателен, което мотивира и неговото уважаване в цялост, предвид
липса на спор относно размера на остатъчното задължение на ищеца.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца следва да се заплати държавната такса по делото от 5719.10лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Н. Г. К., ЕГН**********, адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, няма
подлежащи на изпълнение парични задължения към отв.„Параходство
БМФ“ АД, ЕИК103002674, със седалище гр. Варна, бул. „***“ №*, за сумата
от 142 977.42лв., като част от задължението от общо 145 380.00лв. по издаден
на 10.05.2006г. в полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д.
№126/2006г. на ВАпС, поради погасяване на задължението по давност, за
което вземане е висящо към момента изп.д. №426/2021г. на ЧСИ Л. С.,
на правно основание чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „Параходство БМФ“ АД, ЕИК103002674, да плати на Н. Г.
К., ЕГН**********, сумата от 5719.10лв. – разноски по делото, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
7
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8