РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Кърджали, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20215140101068 по описа за 2021 година
Ищецът Х. Х. С. твърди, че на 05.05.2021г. е ухапана от безстопанствено куче на
територията на О.К. и конкретно в гр.Кърджали, в градски парк „Арпезос-север“, в
резултат на което е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.Твърди, че от
ухапването й е причинена рана в дясната половина на седалището и болки и страдания,
изпитала е стрес, получила е психически и нервни кризи в продължение на повече от
два месеца след случая. Наред с това твърди, че поради ухапването прави разходи за
закупуване на лекарствени средства, които заплаща по фактура от 05.06.2021г. в
размер на 09.20лв. Счита, че отговорността за обезщетяване на причинените й вреди е
на О.К., която съгласно ЗЗЖ следва да осъществява надзор върху безстопанствени
кучета и следва да взема мерки за предотвратяване на агресивното им поведение към
хора и животни, като тези нормативни задължения са уредени и в Наредба за
придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията за
безстопанствените кучета на територията на О.К.. За причинените й от ухапването
неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 4 000лв., а за причинените
й имуществени вреди претендира обезщетение в размер на 9.20лв., и сочи, че за същите
по реда на чл.410 от ГПК подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, но същата е възразена от ответника, поради което и предявява
настоящия установителен иск за вземането си по издадената заповед. В съдебно
заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа иска и претендира
1
разноски по делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените от ищеца
искове при възражение, че не се установява по категоричен начин нанесените вреди на
ищеца да са от ухапване от куче и направените от ищеца разходи по фактура от
05.06.2021г. да са във връзка с инцидента, за който ищецът твърди, че е ухапана от куче
на 05.05.2021г. Оспорва също, че вследствие на преживян стрес от инцидента, ищецът
е изпаднала в шок и получава психически и нервни кризи, тъй като това нейно
твърдение противоречи на представените доказателства, че не е потърсила незабавно
лечение и лекарска помощ. Допуска, че страхът и паниката у ищеца може да са
провокирани от други житейски събития. Счита, че не е налице причинна връзка между
претърпяната вреда и претърпяното увреждане и моли искът да се отхвърли.
Алтернативно моли, ако съдът прецени, че искът е основателен, претендираното
обезщетение да бъде намалено съгласно чл.52 от ЗЗД. В съдебно заседание ответникът
чрез упълномощен юрисконсулт поддържа възраженията срещу иска.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 вр чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за обезщетение на
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от ухапване на ищеца на
05.05.2021г. от безстопанствено куче на територията на гр.Кърджали, за които парични
вземания е издадена Заповед №161/07.06.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №834/2021г. по описа на РС-Кърджали.
От Амбулаторен лист N 355 от 05.05.2021г. се установява, че на 05.05.2021г. Х. Х.
С. е прегледана от хирург - д-р Г.Я.. При прегледа е установена разкъсна малка рана на
дясно бедро/глутеус/, направени са превръзка на раната и ТАП 1 ампула, поставена е
диагноза „Ухапване или удар от куче“. За успокоителни лекарства/валидол, мента,
глог, валериана/ Х. Х. С. заплаща на 03.06.2021г. сумата 09.20 лв.
На 03.06.2021г. Х. Х. С. е освидетелствана от съдебен лекар, който при прегледа
установява белези от зараснали рани в долния вътрешен квадрант на дясната половина
на седалището, с размери 1/0.5 см. и 0.8/0.5 см., разположени на 6 см. един под друг и
на нивото на околната здрава кожа, със заключение, че посочените увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
същите са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време
и начин е възможно да са възникнали от ухапване от куче.
От показанията на св.Д.А. и св.Р.С. се установява, че сутринта на 05.05.2021г.
ищецът била заобиколена в парка до комплекс „Пентагон“, до детската площадка с
2
люлките, от няколко кучета - глутница, когато първият свидетел я приближил, тя била
паднала на земята и до нея било едно голямо бяло куче без ушна марка, а останалите се
разбягали. Ищецът треперела, не можела да говори, била много уплашена, обувките и
чантата й били настрани, дънките й в дясната задна част били разкъсани и имало кръв.
Св. Д.А., познавал ищеца, защото с нея и дъщеря й работели в една сграда - комплекс
„Пентагон“, поради което се обадил на дъщеря й - св.Р.С., която веднага пристигнала
на място и видяла майка си пребледняла, в истерия, нахапана в задната част на
седалището, поради което я завела в поликлиниката, където й направили инжекция и
превръзка на раната. След случая, ищецът един месец имала кошмари, психически не
била добре, започнала да вдига кръвно и да пие лекарства за кръвно, както и валериан,
изпитвала страх и заобикаляла целия град, за да стигне до работа, спряла да посещава
кафенето на св.Д.А.. Един месец след случая св.Р.С. правела превръзки на раната на
ищеца, от която останали белези.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които се подкрепят от писмените
доказателства, които в своята съвпкупност установяват, че на 05.05.2021г. в
гр.Кърджали ищецът е заобиколена от група безстопанствени кучета, като едно от тях
я напада и я ухапва в областта на задна дясна част на бедрото/глутеус/ и й причинява
разкъсна рана, обработена от лекар, с поставена превръзка и противобясна инжекция,
без изписано лечение.След случая ищецът изпитва силен стрес, вдига кръвно и се
страхува при свободно придвижване в града, нуждае се от успокоителни, за каквито
заплаща 09.20 лв..
С оглед причинените увреждания периодът на възстановяване на нараненото
място не е продължителен, около месец, и няма данни оздравителният процес да не е
протекъл с обичаен ход, при което физическите болки и страдания съдът приема, че са
с краткотраен характер. Психическите болки и страдания, засвидетелствани от
показанията на св.А. и св.С., по същността си са преминали в посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в емоционална и поведенческа симптоматика във
връзка с преживяното - траен страх от кучета, притеснения при самостоятелно
придвижване, с избиране на маршрут, по който ищецът да не преминава през мястото
на инцидента, прием на успокоителни лекарствени препарати, както и на такива за
кръвно налягане, стойностите на което след случая започнали да се повишават у
ищеца.
Събраните доказателства установяват пряко и пълно механизма на увреждане на
ищеца – внезапно и безпричинно ухапване от бездомно и безнадзорно куче, довело до
увреждане на здравето на ищеца под формата на телесна повреда и изразяващо се в
отрицателно въздействие върху благо, охранявано от правото – здравето.
Претърпяването на неимуществени вреди под формата на болки и страдания е в пряка
3
и непосредствена връзка от вредоносното събитие - ухапване от куче, непосредствено
след което на място обстоятелствата са възприети от свидетелите по делото.
Претендираният от ищеца размер на обезщетение за увреждането е справедлив
предвид доказаните по делото претърпени физически болки и страдания, с нормален
интензитет и продължителност, и психически стрес от преживяния инцидент, с висока
степен на интензивност и актуална продължителност. Обезщетение в размер на 4 000
лв. справедливо ще обезщети понесените от ищеца болки и страдания, отчитайки
възрастта й и факта, че е нападната внезапно от куче на територията на гр.Кърджали, в
условията на градска среда, на паркова площ, в централна градска част, където не се
очаква да се случи такъв инцидент. Не са необходими специални знания, за да се
приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква стрес, уплах, страх, повишена
тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по
справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД.
Отговорността за обезщетяване на увреждането е на ответника по следните
съображения:
Съгласно чл.40, ал.3 и ал.4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за
изпълнение на националната програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на
съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а
кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и
ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Съгласно чл.41, ал.2 и ал.3 от ЗЗЖ органите на местната власт изграждат приюти
за безстопанствени животни, за дейността на които отговаря кметът на населеното
място, а съгласно чл.138 от ППЗВМД кметовете на общини и на кметства организират
изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона; осигуряват специално
оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства;
осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите;
назначават лице, което ръководи изолатора и обезпечават залавянето на
безстопанствените животни. В чл.50 т.2 от ЗЗЖ е предвидено, че отговорните за
надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините са
длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или животни, а съгласно чл.49 от ЗЗЖ и да ги обезпаразитяват на три месеца и
реваксинират срещу бяс.
От анализа на тези разпоредби следва, че на територията на О.К. ответникът е
този, на който законът е вменил изпълнение на задължения за предприемане на
4
действия по опазването на общественото здраве от безстопанствени кучета, а такива са
тези, които нямат или са изоставени от своите собственици и не обитават дом, ферма
или специално определено за тях място, и които подлежат на настаняване временно в
изолатор на общините и кметствата.
По иск за вреди от нараняване от куче, в тежест на пострадалия е да докаже дали
то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговият
собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от
безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради
неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и
фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на
доказване, както всеки положителен факт /отделно стои въпросът, че доказателствена
тежест може да се носи и за отрицателни факти/ – чрез всички допустими по ГПК
доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето,
неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Ответникът може да опровергае
твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването на
предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от
закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените мерки за овладяване
на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на
финансовите, организационните и други възможности на общината./в този смисъл
Решение №308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./.
По делото ищецът установява, че е нападната и ухапана на територията на
гр.Кърджали от безстопанствено куче. Без значение е дали то е придошло от друга
община, защото законът вменява в тежест на всяка община ежедневно да съблюдава за
рисковете, произтичащи от находящи се на територията й безстопанствени кучета.
Ответникът дори не твърди, че предприема предписаните от закона действия за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и съответно на това не
представя доказателства. Възраженията срещу иска са несъответни на вменените му
отговорности от закона, да осъществява с дължимата грижа залавяне на
безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти, а след
обработването им да упражнява надзор над тях и предотвратява агресивното им
поведение спрямо хората, находящи се територията на общината. Отговорността
произтича от възложеното нормативно на общините задължение по този начин да
опазват здравето на местното общество от посегателства от такива животни, а с това да
осигуряват и спокойствие на гражданите на територията на съответната общината.
5
Неизпълнението в този смисъл на действия по отношение на опазването на
общественото здраве, в резултат на което е нанесено телесно и психическо увреждане
на ищеца, ангажира отговорността на О.К. като юридическо лице, което носи
отговорност на териториален принцип. Законът определя изискуемия резултат, а
каквато и организация да е създала общината, в т.ч. и чрез трети лица, на които е
възложила горепосочените дейности, ако не го е постигнала, е налице бездействие,
което е противоправно и при настъпване на вредите отговорността й е обективна.
По тези съображения, претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, което съдът приема за справедливо по размер съгласно чл.52 от ЗЗД, е в тежест
на ответника, спрямо който то се установи за съществуващо, така както в тежест на
ответника е и претендираното обезщетение за имуществени вреди от 09.20 лв.,
предвид, че разходите за успокоителни лекарства са направени единствено и само
поради ухапването от куче, при което следва и то да се установи за съществуващо, със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 04.06.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски по делото в пълен размер, които в настоящото
производство възлизат на 800.19 лв. – 80.19 лв. за държавна такса и 720 лв. за
адвокатско възнаграждение, а в заповедното ч.гр.д. N 834/2021г. на РС-Кърджали на
800.18 лв., от която 80.18 лв. за държавна такса и 720 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо О.К. с код по Булстат *****,
гр.Кърджали, бул.Б. N **, представлявана от инж.Х.А. като кмет, че Х. Х. С. с ЕГН
**********, с.А., ул.Д. N 1, общ.Кърджали, обл.Кърджали, има парично вземане от
О.К. в размер на сумата 4 009.20 лв., от която 4 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на О.К. на
05.05.2021г. и 9.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
на ухапване от безстопанствено куче на територията на О.К. на 05.05.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата 4 009.20 лв., считано от 04.06.2021г./дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за което парично
вземане е издадена Заповед №161/07.06.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №834/2021г. по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА О.К. с код по Булстат *****, гр.Кърджали, бул.Б. N **,
6
представлявана от инж.Х.А. като кмет, да заплати на Х. Х. С. с ЕГН **********, с.А.,
ул.Д. N 1, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 1 600.39 лв., представляваща
разноски по делото, от която 800.19 лв. по настоящото дело и 800.18 лв. по
заповедното ч.гр.д. №834/2021г. по описа на РС-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Кърджали в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7