Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1665 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. с чл. 117-122 КМЧП вр. с Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договори за
продажба на ечемик и рапично семе, в които е предвидено, че всички разногласия
между страните да се решават в арбитражно производство пред Международния арбитраж
на Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/, със седалище
Лондон. Посочва, че ответникът „С.Б.“ АД е правоприемник на „С.Б.ЕООД при
условията на универсално правоприемство. Твърди, че при изпълнение на договора
е възникнал спор от иск на продавачите за дължими пари и щети, понесени в
резултат на неплащане от страна на купувачите по договор за Молдовска Рапица
реколта 2011 г., като страните са се обърнали към Международния арбитраж на
Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/. Тъй като
ответникът се е позовал на погасителна давност, се е стигнало до съглашение
арбитражният съд да изготви решение относно това дали искът на ищеца е погасен
по давност. Твърди, че със свое окончателно решение № 4306 от 22.04.2013 г.
Международният арбитраж е отсъдил, че искът на ищеца не е погасен по давност,
като това решение е самостоятелно и неподлежащо на обжалване. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати разходите за арбитража, възлизащи на 5 900
лири стерлинги, представляващи такса на Федерацията от 800 лири стерлинги,
такса за Арбитраж от 3 600 лири стерлинги, такса за не-членове от
1 500 лири стерлинги; правните разноски за арбитража, понесени от ищеца в
размер на 2 000 лири стерлинги и разходите за определяне на арбитър от
името на ответника в размер на 250 лири стерлинги. Посочва, че е заплатил
всички тези разходи, съгласно арбитражното решение, поради което има право на
незабавно възстановяване. Решението на Международния арбитраж FOSFA е влязло в
сила и е необжалваемо, което е видно от писмо от 03.10.2013 г. на главния
изпълнителен директор на FOSFA. Ответникът не желае да изпълни арбитражното
решение, въпреки многократни покани, поради което е бил предупреден от
арбитража, че случаят ще бъде разгласен. С оглед изложеното иска да се допусне
признаването и изпълнението на влязлото в сила арбитражно решение № 4306 от
22.04.2013 г. на Международния арбитраж на Федерацията на асоциациите за олио,
семена и мазнини /FOSFA/. Претендира разноски за настоящото производство.
Ответникът оспорва допустимостта на предявения иск за
признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на
решение № 4306/22.04.2013 г., постановено от Международния арбитраж на
Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/. Поддържа, че с
арбитражното решение не е разрешен спорът между двете страни-търговци по една
търговска сделка, сключена между тях и решеното все още не е задължително и
окончателно по съществото на спора, каквото е изискването за признаване и
изпълнение на едно чуждестранно решение за изпълнение на територията на
Република България. Посочва, че арбитражното решение е издадено, за да определи
предварителния въпрос за давностния срок на иска. То не е окончателно и
задължително решение и не може да се изпълни без окончателно решение по
същество на иска. Решението е издадено само, за да реши въпроса дали К. е
спазила сроковете за изискване на арбитраж и дали искът може да се допусне за
разглеждане по същество. Посочва, че арбитражно решение № 4306 от 22.04.2013 г.
би могло да се изпълни само с окончателно решене по същество на спора, което
може съществено да промени сумите на присъденото обезщетение за щети,
арбитражните такси и правни разноски. Счита, че признаване и допускане на
решението е недопустимо, тъй като ще бъде постановено в нарушение на
обществения ред на Република България. Съгласно законодателството ни, в случая
се касае за преюдициален въпрос, който не е разрешен от арбитражния съд със
сила на пресъдено нещо, а подлежи на разглеждане във времето. Следователно в
зависимост от едно бъдещо и несигурно като резултат решение на арбитража по
съществото на спора между страните, ще се реши и окончателно въпроса за
направените разноски, такси, хонорари, техния размер и коя от страните ще
следва да ги заплати на другата. Твърди, че арбитражното решение по своята
същност е решение извън предмета на спора между страните. В случай, че се
приеме, че искът е допустим, заявява, че оспорва изцяло същия по основание и
размер. Счита, че искът е неоснователен и недоказан. Посочва, че никога не се е
съгласявал със сумата 2 000 лири стерлинги за понесени от ищеца относими
правни разноски и не приема тази сума за обоснована. Предвид изложеното иска да
се отхвърли молбата. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Приет е като доказателство заверен препис от Арбитражно
решение № 4306 от 22.04.2013 г. на съда към Федерация на асоциациите за олио,
семена и мазнини /FOSFA/,
озаглавено „решение относно давността“. Отбелязано е, че спорът е възникнал от
иск на продавачите за дължими пари и щети, понесени в резултат на неплащане от
страна на купувачите по договор за Молдовска Рапица реколта 2011 г. при
условията на Федерация на асоциациите за олио, семена и мазнини и Правилата за
Арбитраж и Обжалване. С решението по т. 8 арбитражният съд е отсъдил, че искът
на продавачите не е с изтекла давност съгласно Правилника на Федерация на
асоциациите за олио, семена и мазнини, както и че искът на купувачите за
изтекла давност се отхвърля. Искът ще бъде допуснат до разглеждане по същество.
Отсъдено е, че таксите, разноските и разходите за този арбитраж, възлизащи на
5 900 лири стерлинги са за сметка на купувача. Ако продавачите са платили
част или всички от тези разходи при първата инстанция, те имат правото на
незабавно възстановяване. Присъдено е, че купувачите трябва да заплатят на
продавачите основателните правни разноски, като тези разходи да се оценят от
арбитрите, ако страните не могат да постигнат съгласие. Освен това е присъдено,
че разходите за определяне на арбитраж от името на купувачите в размер на 250
лири стерлинги следва да се възстановят от купувачите на продавачите.
Към преписа на арбитражното решение
е приложено нотариално свидетелство, издадено на 15.03.2016 г. от нотариус Е.Н.,
с апостил, с което е удостоверено автентичността на подписите на Д.Ф.Б.и С.Б.,
арбитри, посочени в решението.
На 15.03.2016 г. е потвърдено и
удостоверено от С.Р.Л., Главен изпълнителен директор, действащ за и от името на
Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини, че извършва делата и
арбитражните процедури в съответствие с Арбитражния закон от 1996 г.,
постановен от Английското законодателство и в съответствие с Правилата за
Арбитраж и Обжалване на Федерацията. Във връзка с иск за арбитраж, подаден от
СА К.В., Молдова /продавачи/ срещу С.Б.ЕООД /купувачи/ относно договор от
04.08.2011 г. за до 800 метрични тона Молдовска рапица в насипно състояние, с
настоящото потвърждава, че арбитражното решение № 4306, подписано от дата
22.04.2013 г. със заглавие „Решение относно давността“ е окончателно и обвързващо
и в съответствие с Правилата за Арбитраж и Обжалване на Федерацията от
01.09.2008 г., не подлежащо на обжалване.
Писмо с идентично съдържание на
удостовереното на 15.03.2016 г. е издадено и на 03.10.2013 г., приложено като
доказателство към исковата молба.
Преписът от арбитражното
споразумение и от свидетелствата са придружени с превод на български език от
заклет преводач.
Представено е писмо от 20.09.2012 г.
на Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини за определяне на
арбитър на ответника.
Приети са като доказателства
договори, сключени между страните на 15.08.2011 г. и на 04.08.2011 г. за стоки
– ечемик от молдовски произход, реколта 2011 г. и рапица от молдовски произход,
реколта 2011 г., в които с чл. 10 е уговорено всички срокове и условия, които
не са в противоречие с посоченото в договора, са съгласно правила FOSFA, в това
число нейните условия за разрешаване на спорове чрез арбитраж, чрез арбитража в
Лондон, за който страните знаят и потвърждават с настоящия договор.
Представени са фактури, издадени от ищеца, както
следва: фактура № 81024 от 27.09.2012 г., с основание: арбитраж относно договор
с ответника от 04.08.2011 г. за депозит за сумата 6 000 лири стерлинги;
фактура № 81014 от 05.09.2012 г. за заявление за определяне на арбитър за
сумата 250 лири стерлинги; фактура от 02.10.2012 г. с получател С.А.Е.Л.Е.П.С.ООД,
с основание: плащане за консултантски услуги относно арбитраж при Федерация на
асоциациите за олио, семена и мазнини за сумата 8 000 евро.
Приети са като доказателства потвърждение за плащане
на фактура № 81024 на CIS Legal and P&I Service, потвърждение за плащане на фактура
от 30.05.2012 г. и потвърждение за плащане на разходите за арбитража от CIS Legal and P&I Service.
С писмо по имейл от 07.08.2013 г. Съветът на
Федерацията е уведомила ответника, за взето решение да бъде обявено, че С.Б.ЕООД
не е изпълнило арбитражното решение и членовете ще бъдат уведомени за това с
циркулярно писмо за това неизпълнение, освен ако не бъде извършено плащане в
срок от 28 дини от датата на писмото и същото не бъде потвърдено пред
Федерацията от СА К.В..
С писмо от 08.09.2014 г., изготвено от представител на
ищеца до Арбитража, СА К. е поискал да му се предостави фактура за поискания депозит
от 8 000 английски лири, за да се продължи с разглеждане на делото по
същество.
С писмо по имейл от 01.05.2019 г., във връзка с
издадено по делото съдебно удостоверение, главният директор на FOSFA посочва,
че е внесен депозит от СА К.В. през 2014 г. /8 000 британски лири/ и няма
заведен реален иск. Сочи се също, че един от арбитрите по решението вече не
участва в дейността по арбитраж, което може да стане важно, ако делото е/остане
активно пред FOSFA.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството е иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА
вр. с чл. 117-122 КМЧП вр. с Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения.
Съгласно чл. 51, ал. 2
ЗМТА за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се
прилагат сключените от Република България международни договори.
В ал. 3 на чл. 51 ЗМТА е
предвидено, че исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията
на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по
арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за
разглеждането им се прилагат съответно чл. 118-122 КМЧП, с изключение на
правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
В случая е приложима
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения,
ратифицирана от Република България през 1961 г. Съгласно чл. ІІІ, всяка
договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска
неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в
територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията,
изложени в Конвенцията.
При съобразяване приложимите
разпоредби следва да се приеме, че признаването на силата на чуждестранното
арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение на територията на
Република България се извършва по исков ред – чрез предявяване на иск за
признаване и допускане на изпълнението на решението пред Софийския градски съд
по реда на чл. 118-122 КМЧП.
С
оглед изложеното съдът намира, че искът е допустим предвид наведените от ищеца
твърдения за наличие на чуждестранно арбитражно решение, постановено между
страните. Въпросът дали решението е окончателно и задължително по съществото на
иска и дали може да се изпълни без окончателно решение, каквито възражения
навежда ответникът, е относимо към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. Ето защо искането на ответника да се отхвърли молбата на ищеца
като недопустима е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Съгласно чл. ІV
от Конвенцията признаването и допускането до изпълнение на чуждестранно
арбитражно решение е предпоставено от представянето едновременно с молбата на
надлежно заверен оригинал или препис на решението, оригинал или препис на
арбитражното споразумение. В случай, че същите не са съставени на официалния
език на държавата, в която се предявява за признаване и допускане до изпълнение
решението, визираните документи следва да са преведени и преводът да е заверен
от официален или заклет преводач. По силата на чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът от
решението следва да е заверен от съда, който го е постановил, като се представи
и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила.
Ищецът
е представил горепосочените изискуеми документи. Както е посочено и в мотивите
на определение № 743/28.12.2015 г. по т.д. № 2415/2015 г. на Върховния
касационен съд, постановено по настоящото производство, арбитражното решение на
Международния арбитраж на Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/ със седалище в Лондон и удостоверението
за влизането му в сила подлежат на нотариална заверка по местоиздаването им, а
така заверените документи – на облекчена легализация по чл. 4 от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, към
която са присъединени както издаващата държава – Обединено кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, така и Република България, като същевременно
между тях липсва пряк режим за признаване на публичните им актове. Видно е, че
след указанията на Върховния касационен съд, по делото са приети като
доказателства, представените от ищеца заверени по реда на Хагската конвенция
препис от арбитражното решение, което съдържа необходимата заверка от нотариус
на подписите и качеството на лицата, които са го издали и удостоверение за
влизане в сила на решението.
В
чл. V от Конвенцията са посочени отрицателните пречки за признаването и
изпълнението на арбитражното решение, като може да бъде отказано признаването и
изпълнението на чуждестранното арбитражно решение при доказването на някое от
тези хипотези от страната, срещу която се предявява решението, пред компетентния
орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението.
Срещу
основателността на предявения иск за признаване и допускане изпълнението на
арбитражното решение с отговора на исковата молба ответникът е противопоставил
възражения, че с арбитражното решение не е разрешен спорът между двете
страни-търговци по една търговска сделка, сключена между тях; решението все още
не е задължително и окончателно по съществото на спора и не може да се изпълни
без окончателно решение по същество на иска, и че ще бъде постановено в
нарушение на обществения ред на Република България, тъй като съгласно
законодателството ни в случая се касае за преюдициален въпрос, който не е
разрешен от Арбитража със сила на пресъдено нещо и подлежи на разглеждане във
времето.
Спорът, който е
предоставен за решаване на арбитражния съд е търговски, като страните /ищецът
като продавач и ответникът като купувач/ изрично са предвидили в сключените
между тях договори /чл. 10/ всички срокове и условия, в това число условията за
разрешаване на спорове чрез арбитраж, да са съгласно FOSFA. Страните не спорят, че при
наличието на тази арбитражна клауза, спорът на продавачите срещу купувача е
отнесен към Международния
арбитраж на Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/. На страните е предоставена
възможност да участват и осигурят защитата си в процеса, като представят
становища, правят искания и ангажират доказателства. Решението относно
давността, чието признаване и допускане до изпълнение се претендира в
настоящото производство, е постановено по съгласие на страните, видно от т.
1.4., където е записано, че купувачите са поискали от съда, преди разглеждане
на съществените въпроси, да разгледа определението по предходното решение, по
което искът на продавачите е отхвърлен и давността е изтекла и т. 1.5. – „след
внимателно и щателно разглеждане, съдът се съгласява да разгледа
доказателствата и пристъпва към издаване на това предварително решение относно
давността. Съдът си запазва юрисдикцията да вземе допълнително решение /решения/,
ако е необходимо“. Решението относно давността е постановено на 22.04.2013 г.
от определените арбитри по спора и видно от приложеното удостоверение от
15.03.2016 г. същото е окончателно, обвързва страните в съответствие с
Правилата за арбитраж и Обжалване на Федерацията и не подлежи на обжалване.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца, че не се установява, че решението е окончателно, тъй
като удостоверението не е от арбитражния съд, а от Федерацията FOSFA. Видно е,
че подписалият удостоверението С.Р.Л. е главен изпълнителен директор, който
действа за и от името на Федерацията на асоциациите за олио, семена и мазнини и
че извършва делата и арбитражните процедури в съответствие с Арбитражния закон
от 1996 г., постановен от Английското законодателство и в съответствие с
Правилата за Арбитраж и Обжалване на Федерацията. Ето защо съдът приема за
доказано, че представеното решение относно давността има характер на
окончателен акт на арбитражния съд, който обвързва страните.
Настоящият съдебен състав не споделя
тезата на ответника, че тъй като с процесното решение не е разрешен спорът
между страните, то това решение все още не е задължително и окончателно.
Безспорно е, че решението относно давността е постановено по взаимно съгласие на
страните. То е във връзка със защитната теза на ответника, че претенцията на
продавачите за пари и щети не следва да се уважава, тъй като не е заявена в
предвидения в Правилата срок. Този въпрос има пряко отношение към възникналия
спор между страните и неговото разрешаване с решението е окончателно. В
подкрепа на това е и постановеният диспозитив на решението, че искът на
продавачите не е с изтекла давност съгласно Правилника на Федерация на
асоциациите за олио, семена и мазнини, както и че искът на купувачите за
изтекла давност се отхвърля. Посочено е, че искът ще бъде допуснат за
разглеждане по същество. Следователно искът не подлежи на отхвърляне поради
давност и това разрешение обвързва страните по задължителен начин, с оглед на
постановеното окончателно решение. Именно, поради постановеното решение спорът
следва да се допусне до разглеждане по същество.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника,
че решението не може да се изпълни преди да има постановено решение по спора.
Това е така, тъй като предмет на решението е спорът дали е изтекла давност по
предявения иск на продавачите. Този спор между страните относно давността е
разрешен окончателно, поради което постановеното решение е задължително за
страните и неговото изпълнение не е обвързано от разглеждане на спора по
същество. До продължаване разглеждането на спора може да не се стигне,
доколкото и към настоящия момент, който е повече от шест години след процесното
решение липсват данни, че има постановено друго решение между страните, което
обстоятелство обаче не може да е пречка да се изпълни решението относно
давността, което е постановено в рамките на същия спор и е окончателно.
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника, че признаването и изпълнението на решението ще
противоречи на обществения ред на Република България. Понятието „обществен ред“
включва основните принципи на правопорядъка на държавата, посредством които се
охраняват основни ценности, зачитането на които трябва да се осигури на всяка
цена. Общественият ред включва основите на правния ред на Република България, съвкупност
от императивни норми и принципи, чието дерогиране е от естество да изключи
защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива общи права и
ценности, които са общи за всички правни субекти, в противоречие с естествената
справедливост и че защитата им се явява обосновано в обществен, а не само в
частен интерес. В този смисъл решение № 197/27.01.2016 г. по т.д. № 2619/2015
г. на ВКС, І Т.О., решение № 22/27.06.2016 г. по т.д. № 1925/2015 г. на ВКС, ІІ
Т.О. и решение № 125/14.07.2016 г. по т.д. № 661/2016 г. на ВКС, І Т.О. За да
обоснове това основание за отказ, ответникът счита, че се касае за преюдициален
въпрос, който не е разрешен от арбитража със сила на пресъдено него, а подлежи
на разглеждане във времето. Съдът намира, че с разглеждане и постановяване на
процесното решение не е допуснато противоречие с основните начала на
националния ни правопорядък, нито е налице противоречие с императивни правни
норми. Давността като институт е познат на българското право. Обстоятелството
дали даден иск е погасен по давност също се поставя като предмет на разглеждане
и при разглеждане на делата пред българския съд. Това, че произнасянето най-често
не е с отделно решение, а в мотивите на акта, а в конкретния случай пред
арбитражния съд страните са се съгласили да се постанови решение, не прави
последното противоречащо на обществения ред на Република България. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че не се установява решението да е
несъвместимо с обществения ред.
Предвид изложените съображения съдът
счита, че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на арбитражното
решение № 4306/22.04.2013 г., съобразно диспозитива по т. 8 от акта, без по т.
8.3 да се определя, че сумата е 2 000 лири стерлинги, тъй като това излиза
извън предмета на дължимата от съда преценка при постановяване на признаването
и допускането до изпълнение на решението.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът, който своевременно прави искане за тяхното присъждане. От
негова страна са извършени разноски в общ размер на 5 156,12 лева, от
които 50 лева за държавна такса, 412,20 лева за разходи за превод и
4 693,92 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на претендирания хонорар. Доколкото
в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
е предвидена специална разпоредба, по която да бъде изчислен минималният размер
на адвокатското възнаграждение при искове за признаване и изпълнение на
арбитражни решения, с оглед правилото на чл. 1 от същата, страните по договора
за правна помощ са свободни да уговорят възнаграждението върху материалния
интерес по решението, чието признаване и изпълнение се иска, т.е. по чл. 7, ал.
2 от наредбата. С оглед този интерес, възлизащ в случая на търсените суми и
щети, заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер, поради
което не подлежи на намаляване.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на територията на Република България на окончателно решение
№ 4306 от 22.04.2013 г. на арбитражен съд при Федерация за асоциациите за олио,
семена и мазнини Интернешънъл FOSFA – Решение относно давността, с което е
постановено по т. 8, както следва: по т. 8.1. е отсъдено, че искът на
Продавачите – СА К. не е с изтекла давност съгласно Правилника на Федерация на
асоциациите за олио, семена и мазнини, както и че искът на Купувачите – С.Б.ЕООД
за изтекла давност се отхвърля; по т. 8.2 е присъдено, че таксите, разноските и
разходите за този арбитраж, възлизащи на 5 900 лири стерлинги са за сметка
на купувача; по т. 8.3, с което е присъдено, че Купувачите трябва да заплатят
на продавачите основателните правни разноски, като тези разходи да се оценят от
арбитрите, ако страните не могат да постигнат съгласие и по т. 8.4, с което е присъдено,
че разходите за определяне на арбитраж от името на купувачите в размер на 250
лири стерлинги следва да се възстановят от Купувачите на Подавачите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Б. АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
офис 3, да заплати на СА К., Вулканещи,
Молдова, фискален код № 1003611006224, със седалище *** лет Молдавии, 1,
Република Молдова, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 5 156,12 лева /пет хиляди сто петдесет
и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: