Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201 13.05.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Т.
административно дело № 141 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „З.“ ЕООД, ЕИК ………………., със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, …………., представлявано от П.Г. З., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-13-0008215 от
01.02.2022г., издадена от и.д Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП. С оспорената
заповед на
„З.“ ЕООД, гр. Стара Загора, е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – газстанция и бензиностанция,
находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на Главен път I-6, ЕКТ 49494-1 и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и на наложената принудителна административна мярка, по
съображения за издаването на заповедта в противоречие и при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон и нейната необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че не е изпълнена материалноправната предпоставка по чл.186,
ал.1, т.1, б „г“ от ЗДДС, като основание за издаване на заповед по чл.186, ал.3
от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“, кумулативно с нея и забрана за достъп до обекта. Счита, че
доколкото нормативно регламентираното задължение представлява такова за
подаване на данни към НАП, а не да се гарантира, че изпратените данни са
получени от приходната администрация, не е налице противоправно поведение, с
което разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б „г“ от ЗДДС свързва налагането на
принудителна административна мярка. Твърди, че след като органите по приходите
са констатирали и са приели за безспорно установено, че отчетените данни не са
постъпили в НАП поради технически проблем с концентратора, който не може да
бъде вменен във вина на търговеца, неправилно, необосновано и незаконосъобразно
решаващият административен орган е направил извод за поведение на търговеца,
което не е насочено към спазване на установения от фискалното законодателства
правов ред. Обосновава, че след като още при извършената проверка е установено
наличието на технически проблем в захранването на един от концентраторите, чрез
който се изпращат онлайн данните към НАП и с оглед липсата на загуба на данни и
информация относно дейността на търговеца, не е налице възприетото материалноправно основание по чл.186, ал.1, т.1, б
„г“ от ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка. По подробно изложени съображения,
включително такива за несъответствие на обжалвания акт с целта на закона, е
направено искане за отмяна на оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
ФК-13-0008215 от 01.02.2022г., като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с
оглед установеното като допуснато от търговеца нарушение на чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 и ал.4, т.3 от ЗДДС,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-13-0008215 от 01.02.2022г. за налагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС на „З.“ ЕООД, гр.
Стара Загора.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 26.01.2022г. служители на ГД „Финансов контрол”, отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив, съвместно със служител от БИМ-РО – Стара
Загора, са извършили проверка на търговски обект – газстанция и бензиностанция, находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на
Главен път I-6, ЕКТ 49494-1, стопанисван от „З.“
ЕООД, ЕИК *********. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0008215/
26.01.2022г. /л.21 и сл. по делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4
от ДОПК, при проверката е установено некоректно отчитане на броячите на
пистолетите на колонка 3 и 4, вследствие на констатиран технически проблем с
концентратора, като подаваните по изградената дистанционна връзка от ЕСФП в НАП
данни по чл.118 от ЗДДС, са некоректни.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-13-0008215 от 01.02.2022г., издадена от
и. д Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „З.“ ЕООД, гр.
Стара Загора, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – газстанция и бензиностанция,
находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на Главен път I-6, ЕКТ 49494-1 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и
наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на
констатациите от извършената на 26.01.2022г. проверка съвместно със служител на
БИМ-РО – Стара Загора, на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – газстанция
и бензиностанция, находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на Главен път I-6, ЕКТ
49494-1, стопанисван от „З.“ ЕООД, при която е констатирано че дружеството, в
качеството му на задължено лице по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило
изискванията на Наредбата, като не предава на НАП по установената дистанционна
връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива. В
хода на проверката от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна измервателна система,
е изведен „Z“ отчет с общия оборот, наличните количества горива по нивомерна
система /НИС/ и електронните сумарни броячи на пистолетите. След извършените контролни проточвания от
органите на БИМ, е изведен втори „Z“ отчет, като при сравнение на двата „Z“
отчета е установено некоректно отчитане на броячите на пистолетите на колонка 3
и 4, вследствие на констатиран технически проблем с концентратора. Установените при проверката факти и
обстоятелства са удостоверени със съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с
чл.50, ал.1 от ДОПК от органи по приходите Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0008215/ 26.01.2022г. Въз основа на констатациите е направен извод, че по
установената дистанционна връзка не могат да се определят
проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните
количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП
данни по чл.118 от ЗДДС в НАП са некоректни. Прието е, че извършеното нарушение изпълнява
състава на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с
Приложение № 1 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. – Функционални изисквания - раздел IIIб, т.1, б. „е“, предложение
единадесето и т.3, б. „б“ във вр. с чл.118, ал.6 и ал.4, т.3 от ЗДДС, което
представлява основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ №
ФК-13-0008215 от 01.02.2022г., в т.ч. Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0008215/ 26.01.2022г. и събраните при
проверката доказателства; Протокол за техническо събитие № ********** от
14.12.2021г., Протокол № ********* от 26.01.2022г. за техническо събитие, констативен
Протокол № ********** от 02.02.2022г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени
началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.12 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-13-0008215 от
01.02.2022г. е издадена
от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода,
че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна
процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на
нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Трайна е съдебната практика, че образуването на административно наказателно
производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН
не е условие за налагането на мярката. В приложимия специален материален закон
– ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв.
издаването на наказателно постановление не са предвидени като изискуеми се
материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане
на административни санкции /по реда на ЗАНН/
и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото.
В случая на
оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б „г“ от ЗДДС, според която норма, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. В разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС е регламентирано, че всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски
обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно
да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Изискванията, редът и
начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
Националната агенция за приходите, са регламентирани в издадената въз основа на
законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.3
от Наредбата/. Съответно нормата на чл. 3, ал.
3 от Наредба № Н – 18/2006г. на МФ определя, че всяко лице по ал. 2 /лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход/, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна
връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни,
се съдържат в т. IIIб на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата – “Функционални
изисквания“. В т. 2, б. "а"
от т. IIIб на Приложение
№ 1 е предвидено, че дистанционната връзка
с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен
терминал, в който се записват данните от дневния финансов отчет с нулиране,
като при ЕСФП едновременно с това се записват и данните от НИС и броячите на
колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като
служебен бон /чл. 39, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/. Съгласно т. 1, б. "е",
предл. единадесето от т. IIIб на посоченото Приложение
№1, фискалните устройства подават по установената дистанционна
връзка данни за продадени количества горива от сумарните броячи на
колонките/разходомерите/измервателните системи (автоматично от електронните
броячи или ръчно от механичните броячи. В
т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на Наредбата са
регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества
горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от
нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива
(подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните
не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените
количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход
(автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на
механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени
количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.
В случая от
фактическа страна не е спорно по делото, че в търговски обект – газстанция и бензиностанция, находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на
Главен път I-6, ЕКТ 49494-1, стопанисван от „З.“ ЕООД, е имало въведена
в експлоатация и монтирана ЕСФП, включваща в
състава си нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Дружеството-жалбоподател не оспорва факта, че на датата на проверката
/26.01.2022г./, както и за периода 24-25.01.2022г., е налице констатираното от
проверяващите несъответствие между подаваните от ЕСФП данни и данните от
броячите на колонките на бензиностанцията, относно проточените/продадените
количества горива от обекта. Но от страна
на органите на приходната администрация не само че не се отрича, но и се
потвърждава факта /с оглед обективираните изявления и в ПИП сер. АА №
0008215/ 26.01.2022г., и в обжалваната ЗНПАМ № ФК-13-008215 от 01.02.2022г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП/, че констатираното при извършената проверка
на търговския обект некоректно отчитане на броячите на пистолетите на колонка 3
и 4, имащо за последица подаване на некоректни данни по чл.118 от ЗДДС от ЕСФП в
НАП, е вследствие на констатиран
технически проблем с концентратора. Видно от Протокол за техническо събитие
№ ********* от 26.01.2022г. /л.9 по
делото/, изготвен от сервизен техник от фирмата, осъществяваща сервизно
обслужване на ЕСФП, касае се за техническа повреда, състояща се в проблем на
блока за комуникация /Концентратор/, който вследствие на нарушаване на
електроподаването /токов удар/, е започнал да предава със закъснение броячите
на колонките. Съгласно представения и приет като доказателство по делото Констативен
протокол № ********** от 02.02.2022г. /л.69 по делото/, установеният при
проверката проблем с броячите на бензиностанцията е отстранен още в деня на
проверката /26.01.2022г./, като техническият проблем е бил в блока за
комуникация, водещ до изпращане на данните от броячите със закъснение. От
посочения протокол, както и от представената в табличен вид справка за периода
01.01.2022г. – 31.01.2022г. /таблица 2/, е видно, че няма загуба на данни т.е
констатираните като неотчетени данни са отчетени в по-късен момент. Нито се
твърди от органите на приходната администрация, нито са налице данни, още
по-малко доказателства дори и като индиция, че техническият проблем в блока за
комуникация, водещ до изпращане на данните от броячите със закъснение, се дължи на неправомерно поведение на дружеството или че е налице целенасочена външна намеса върху уредите, имаща за последица подаването на
некоректни данни в НАП или че данните са манипулирани умишлено чрез външно
въздействие. Не се установява на дружеството да е било известно,
че техническите средства не предават верни данни на НАП – тъкмо обратното -
съгласно Констативен протокол № ********** от 02.02.2022г.,
съставен
от сервизен техник на осъществяващата сервизно
обслужване
фирма, естеството на проблема не позволява установяването му на по-ранен етап.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, необосновано, в нарушение и при неправилно
приложение на закона решаващият административен орган е приел, че
констатираното при извършената проверка некоректно отчитане на броячите на пистолетите
на колонка 3 и 4, вследствие на
технически проблем с концентратора, имащо за последица и некоректното
подаване от ЕСФП на данните за проточените/продадените количества горива от
обекта, следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с Приложение
№ 1 - Функционални
изисквания, раздел IIIб, т.1, б. „е“, предложение единадесето и
т.3, б. „б“ във вр. с чл.118, ал.6 и ал.4, т.3 от ЗДДС, съответно като
юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1,
т.1, б. „г“ от ЗДДС, да наложи
ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта. Сама по себе си
констатацията на органите на приходната администрация, че неточността в отчитането
на данните за проточените/продадените количества горива от обекта, се
дължи и е резултат от възникнал технически проблем, а не е следствие от неспазване на
реда или начина на подаване на данни към НАП, изключва прилагането
на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС, тъй като очевидно причината за
подаваните от ЕСФП некоректни данни по чл.118 от ЗДДС в НАП, не се свързва с
неправомерно поведение на търговеца, а е от обективен характер (вследствие на
нарушаване на електроподаването /токов удар/, блокът за комуникация е започнал
да предава със закъснение броячите на колонките). В тази връзка необосновани, неподкрепени
с каквито и да е било конкретни фактически установявания и абсолютно несъстоятелни
са изложените в заповедта мотиви, че се касае за констатирана противозаконна
практика в дейността на проверяваното лице, насочена срещу установената
фискална дисциплина и нарушаваща данъчното законодателство. На следващо място и
съгласно удостовереното в Протокол за техническо събитие № ********* от 26.01.2022г. и в Констативен протокол №
********** от 02.02.2022г. /л.9 и л. 69 по делото/, установеният при проверката
проблем с броячите на бензиностанцията представлява техническа повреда в блока за
комуникация вследствие на нарушаване на електроподаването, което води до
изпращане на данните от броячите със закъснение, т.е няма загуба на данни, като
констатираните като неотчетени данни са отчетени в по-късен момент. Следователно
не е налице хипотезата по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС „неподаване на
данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС към НАП“, а се касае за
по-късно /забавено/ подаване и отчитане на данните по чл.
3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ по установената дистанционна връзка,
което не
възпрепятства възможността за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за търговия на течни горива и респ. за определяне на продадените количества.
С оглед
на което необосновано, от гл.т на доказателствата и неправилно, от гл.т на материалния закон административният орган е
приел, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването
на законово регламентираната материалноправна
предпоставка, като основание за налагане
на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС на „З.“ ЕООД във връзка с
констатираното при извършената на 26.01.2022г. проверка.
На следващо място принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС/, са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В
случая, съгласно представените и приети като доказателства по делото Протокол
за техническо събитие № ********* от
26.01.2022г. и Констативен протокол № ********** от 02.02.2022г., установеният
при проверката проблем с броячите на бензиностанцията /технически проблем в
блока за комуникация, водещ до изпращане на данните от броячите със закъснение/
е отстранен още в деня на проверката, чрез подмяната на електронния блок, след
което още на 26.01.2022г. е възстановено навременното подаване на данните към
НАП. В този смисъл дори и да се приеме наличието на допуснато нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то същото се явява преустановено към
датата на издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-13-0008215 от 01.02.2022г. и
съотв. към момента на налагане на принудителната
административна мярка,
като с изпращането на данните от броячите макар и със закъснение, са
отстранение и последиците от нарушението. Следователно наложената на
дружеството със ЗНПАМ № ФК-13-0008215 от 01.02.2022г. принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС, кумулативно с нея и
ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС, обективно не
изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция,
каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват, в
какъвто смисъл е константната практика на ВАС.
И не на последно място –
принудителните административни мерки, като форма на държавна принуда,
представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване
на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето т.е налагането на ПАМ следва да се
свързва с неправомерно поведение на адресата на мярката. В случая не е
установено, още по-малко доказано, че стопанисващото търговския обект дружество
или негови служители, по някакъв начин, с някакви неправомерни действия или
бездействия, са предизвикали противоправния резултат – подаване на некоректни
данни по чл.118 от ЗДДС от ЕСФП към НАП. Този резултат се дължи единствено и изцяло
на констатирания още към момента на проверката технически проблем с концентратора в
блока за комуникация, естеството на който проблем не позволява да бъде засечен
по-рано, съгласно Констативен протокол № ********** от 02.02.2022г. В този смисъл освен че прилагането
на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не
се основава на поведение на адресата на мярката, сочещо на съпричастност на „З.“
ЕООД към установения неправомерен резултат.
Отделно
от това съдът приема, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при
определянето му също е нарушен принципа
за съразмерност по чл. 6 от АПК -
продължителността на налагането на мярката не е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с
прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения и
засегнатите интереси на дружеството. При
условие, че по несъмнен начин е установено, че: 1. В стопанисвания от „З.“
ЕООД обект, е имало въведена в експлоатация и монтирана ЕСФП, включваща
в състава си нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ т.е създадена е
организация за предаване от ЕСФП по установената дистанционна връзка на данни за определяне на наличните и продадените количества горива в обекта; 2 При
извършената проверка не са установени други допуснати нарушения, представляващи
неизпълнени от страна на търговеца задължения, регламентирани в Наредба №
Н-18/2006г. на МФ; 3. Нарушението, явяващо се резултат
от технически проблем с концентратора в
блока за комуникация, е отстранено непосредствено след проверката, като е възстановено навременното
подаване на данни към НАП; 4. Не са произтекли каквито и да е било вредни последици за държавния бюджет, тъй като няма загуба на данни, а единствено
изпращане на данните от броячите със закъснение т.е констатираните като
неотчетени данни са отчетени в по-късен момент, абсолютно необосновани са съображенията за „констатирана
противозаконна практика в дейността на проверяваното лице“; че поведението на
търговеца „е насочено срещу установената фискална дисциплина“ и показва
„организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство“ и за възможно настъпване на „значителни и труднопоправими
вреди за фиска“. Съответно необоснован е и определеният 14 дневен срок за налагане
на ПАМ „запечатване на търговски обект“, основан на съображения за необходимост
от време за „извършване на промяна в организацията на дейността на обекта“, за
„необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
на търговеца“ и за въздействие върху „антифискалното поведение на лицето“.
Както вече беше посочено, констатираното некоректно подаване на данни по чл.118
от ЗДДС от ЕСФП към НАП, нито се свързва със създадена организация на дейността
в обекта, насочена срещу установената фискална дисциплина; нито е резултат от
антифискално поведение или противозаконна практика в дейността на проверяваното
лице. При липсата на обвързване на обективираната в оспорената заповед преценка
на правоприлагащия административен орган за продължителността на срока на ПАМ,
с конкретното нарушение и нарушител, за постигане целите по чл.22 от ЗАНН при
съблюдаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, очевидно необосновано и
въз основа на бланкетни мотиви е прието, че за осигуряване защитата на
обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и коректното отчитане на данните за наличните в резервоарите за
съхранение и за продаваните количества гориво в търговски обект, прилагането на
ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани
и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът следва да се издава, което обуславя
извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на
изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК и съотв. на
целта на закона.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената
ЗНПАМ № ФК-13-0008215 от 01.02.2022г. на и.д Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при
неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност
по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Националната агенция за приходите следва да
бъде възложено заплащането на сумата от 530 лева, представляваща внесена
държавна такса в размер на 50 лева и 480 лева – договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „З.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, …………….., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-13-0008215 от 01.02.2022г.,
издадена от и.д Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
която на „З.“ ЕООД, гр. Стара Загора, е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – газстанция и бензиностанция, находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на
Главен път I-6, ЕКТ 49494-1 и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите – гр. София да
заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК …………………..,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, …………………., сумата от 530лв.
/петстотин и тридесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: