№ 59
гр. Разград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213300600170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 260008/27.04.2021 г. постановена по нчх дело № 12/2021 г., РС-Кубрат
признал подсъдимата П. Т. С. от гр. Кубрат за виновна в това, че на 01.01.2021 г. в гр.
Кубрат, обл. Разград, е казала думи, унизителни за честа и достойнството на ИСКР. М. П. -
„Мърша", „Курво", „Боклук" в нейно присъствие, с което от обективна и субективна страна
е осъществила състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна
отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда съдът признал подсъдимата ИСКР. М. П. от гр. Кубрат, за
виновна в това, че на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, е причинила лека телесна
повреда на П. Т. С. от гр. Кубрат, изразяваща се в хематом на лява мишница; широки
драскотини по лява буза и горновътрешната част на лявата половина на гръдната стена,
довели до болка и страдания на пострадалата, с което от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна
отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда съдът осъдил П. Т. С. да заплати на ИСКР. М. П. сумата 200 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от престъплението по
чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 01.01.2021 год. до окончателното
плащане, като отхвърлил предявения граждански иск в останала му част до предявения
размер от 500 лева, както и да й заплати сумата 312 лева, представляваща разноски по
производството.
1
Със същата присада съдът осъдил ИСКР. М. П. да заплати на П. Т. С. сумата 800 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва считано от 01.01.2021 год. до окончателното
изпълнение, като отхвърлил предявения граждански иск в останала му част до предявения
размер от 2000.00 лева, както и сумата 25 лева, представляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди от престъплението и сумата 882 лева, представляваща разноски по
производството.
С оглед изхода на делото съдът осъдил ИСКР. М. П. да заплати по сметка на Районен
съд – Кубрат държавна такса върху уважения граждански иска в размер на 50 лева, както и
сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Също с оглед изхода на делото съдът осъдил П. Т. С. да заплати по сметка на Районен
съд – Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и
сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимата П. Т. С. чрез защитника
й адв. М.Н. в наказателно осъдителната и гражданско осъдителната част по отношение на
нея.
Жалбоподателката твръди, че не се признава за виновна. Не е изричала посочените в
тъжбата думи, които обидни думи не присъстват в речника й.
В жалбата се твърди, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила относно събирането, проверката и
анализа на доказателствените средства. Изразява се становище, че показанията на
свидетелите П.А. и Даниела Б. не следва да бъдат кредитирани, поради заинтересованост,
изразяваща се приятелски отношения с тъжителката П.. От друга страна свидетелката
Снежана Г. не е чула обиди по адрес на тъжителката, като за агресивното поведение на
тъжителката може да се съди и от приети по делото писмени доказателства.
На следващо място се изтъква, че с частната тъжба е формулирано фактическо и
юридическо обвинение за престъплението обида, поради което със съдебния си акто съдът
се е произнесъл по обвинение, за което не е бил сезиран.
На следващо място се изтъква, че съдът е постановил осъдителен съдебен акт при
недоказано по несъмнен и безспорен начин по отношение на жалбоподателката, както от
обективна, така и от субективна страна.
В заключение от въззивния съд се иска да отмени присъдата в наказателно осъдителната
и гражданско осъдителната част по отношение на жалбоподателката П.С. и да постанови
нова, с която да я признае за невиновна и да я оправдае по възведеното й обвинение, както и
да отхвърли изцяло предявения граждански иск.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е депозирано писмено възражение от адв. М.Д., действаща като
повереник на частния тъжител И.П., с което се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Заявява се, че правните изроди на първоинстанционния съд са правилни,
изчерпателно обосновани и съобразени с доказателствения материал, с оглед коректно
изяснената по делото фактическа обстановка. От въззивния съд се иска потвърждаване на
обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата
2
поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на
постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:
По процедурата и твърденията на страните:
На 26.01.2021 г. в РС-Кубрат е депозирана частна тъжба от ИСКР. М. П. срещу П. Т. С.,
в която са изложени обстоятелства за извършено от последната на 01.01.2021 г.
престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 146, ал.1 от НК, по което е образувано
производство пред първата инстанция срещу нея.
На 05.02.2021 г. в РС-Кубрат е депозиран отговор от подсъдимата П. Т. С., в който
същата заявява, че не се признава за виновна по предявеното й частно обвинение.
Първоинстанционния съд насрочил открито съдебно заседание по делото на 09.03.2021
г.
На 05.03.2021 г. в РС-Кубрат е депозирана и е предявена насрещна тъжба от П. Т. С.
срещу ИСКР. М. П., в която са изложени обстоятелства за извършено от последната на
01.01.2021 г. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
С Определение от 31.03.2021 г. е приета за съвместно разглеждане предявената
насрещна тъжба от страна на П. Т. С..
В първоначалната частна тъжба от И.П. срещу П.С. е посочено, че последната е
изрекла обидни думи пред тъжителката, и детето й и приятелско семейство, с което уронила
авторитета й като родител и унижили честта и достойнството й, пред нейното дете и
приятелско семейство - престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск срещу П.С. за претърпени неимуществени вреди, в
размер на 500 лв., за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането до окончателно плащане.
В депозираната от П. Т. С. насрещната тъжба депозирана е посочено, че ИСКР. М. П.
причинила на П.С. лека телесна повреда, изразяваща се в хематом на лява мишница,
драскотини по лява буза и горновътрешна гръдна стена, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Предявен е граждански иск срещу И.П. за претърпени неимуществени вреди, в
размер на 2000 лв. за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК .
Пред първоинстанционния съд, страните са подържали обвиненията и предявените
граждански искове, които са приети от съда за съвместно разглеждане.
Обстоятелства по делото:
Подсъдимата по първоначалната тъжба П. Т. С. е 53-годишна, с българско
гражданство, омъжена, неосъждана, със средно образование, работи.
Подсъдимата по насрещната тъжба ИСКР. М. П. е 28-годишна, с българско
гражданство, омъжена, неосъждана, с основно образование, безработна.
Между страните по делото няма спор, че ИСКР. М. П. и синът на П. Т. С. - З.Н.С.
живели на семейни начала за времето от 2010 до 2013 г. От съвместното им съжителство
имали родено едно дете - А.. С решение по гр. д. № 390/2014 г. по описа на РС-Кубрат
родителските права по отношение на малолетнното дете били предоставени на майката, а на
3
бащата определен режим на лични отношения, както и същия бил осъден да плаща месечна
издръжка.
Страните не спорят също, че бащата не плащал редовно определената издръжка,
както и че работел в чужбина, предвид което рядко се връщал в страната и обективно не
можел да се възползва от определения със съдебното решение режим на лични отношения.
Не е спорно също, че по повод неплащане на издръжката, С. е осъден с влязла в сила
присъда, както и че на 29.12.2020 г. той е посетил отдел „Закрила на детето" и подал сигнал,
че майката на сина му не задоволявала образователните потребности на детето.
Тези обстоятелства изострили и без това обтегнатите отношения между родителите на
малолетното дете.
Не е спорно също, че на 01.01.2021 г. бащата на детето, който по това време бил в гр.
Кубрат, провел телефонен разговор с майката И.П. и поискал синът му да гостува по случай
новогодишните празници, както и че П. се съгласила да го доведе, въпреки че съгласно
постановеното решение бащата бил определен да взема и връща детето.
Свидетелят П.А. закарал детето с автомобила си в дома на неговия баща, който
живеел заедно с родителите си в гр. Кубрат на ул. “Козлодуй“ №31, след което се върнал
при приятелката си – свидетелката Даниела Б. и останали заедно в дома на И.П..
След известно време П.С. позвънила на И.П., като последната казала на приятелите
си, че й звъни майката на З., след което включила мобилното устройство на
високоговорител. С. поискала от П. да дойдат да вземат детето, но да не праща “тъпкачите“
си. П. поискела да приготвят детето и то да я чака в двора, за да избегне среща с родителите
на З. С..
С цел да опровергае обвиненията за отношенията й със свидетеля А., П. отишла до
дома на С. заедно със свидетелката Б. и свидетеля А.. Детето не било приготвено, както се
били уговорили, поради което П. отворила външната врата, влязла в двора, изкачила
няколкото стъпала до входната врата и почукала на нея, тъй като нямало звънец. През това
време свидетелите А. и Б. излезли от автомобила и наблюдавали приятелката си И.П..
Входната врата на жилището отворил бащата на детето. П. попитала защо детето не е
приготвено и не чака в двора според уговорката, като последвала ответна словесна реакция
от страна на З., и в този миг се появила неговата майка П.С., която започнала да обижда
бившата си снаха с думите “боклук“, “мърша“, “курва“, като я изблъскала, при което П.
паднала назад. След като се изправила, тя опитала да се саморазправи със С., която
продължавала да гони бившата си снаха от двора, а П. й нанесла удари с ръка в областта на
лицето. Намесил се и З., а после и свидетелят А., който правил опити да прекрати
конфликта. Междувременно малкият А. излязъл от къщата и влязъл в автомобила, с който
пристигнала майка му, за да го прибере. С. извадила мобилния си телефон и направила опит
да позвъни на тел. 112, но тогава била избутана от П., при което без да иска позвънила на
номера на нейна съседка - свидетелката Г. – която след като отговорила на обаждането, чула
детски глас, шумове и веднага излязла от дома си. Излизайки на улицата видяла своите
съседи - П.С. и синът й, които били вече на портата към улицата, а П. ги обиждала
наричайки ги “алкохолици“, нанасяла удари и на двамата с ръце, като одраскала бившата си
свекърва. Видяла също как непознати мъж и жена се опитвали да издърпат П. и да
преустановят конфликта. Когато свидетелката Г. вече била до своите съседи, П. заедно с
другите двама свидетели потеглили с автомобила.
4
На 05.01.2021 г. С. била освидетелствана от съдебен лекар, който издал приложеното
СМУ № 009/2021 г.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата С. е
получила следните увреждания: хематом на лява мишница; широки драскотини по лява буза
и горновътрешната част на лявата половина на гръдната стена. По своята медико-
биологична характеристика описаните травматични увреждания са обусловили болка и
страдание. Травмата на лява мишница е получена от удар с/върху твърд тъп предмет или
упражнен натиск/стискане, а широките драскотини на лява буза и върху лявата половина на
гръдната стена добре отговарят да са причинени от динамично въздействие на нокът.
Оздравителният период за видимите наранявания е около две седмици.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
По доказателствата:
Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния съд въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
свидетели А., Б. и Г., обясненията на подсъдимата П. и частично обясненията на
подсъдимата С., които кореспондират с приложените писмени доказателства, а именно:
писмо от ДСП гр. Кубрат, преписка относно детето А., образувана в Отдел „Закрила на
детето" при ДСП - Кубрат, СМУ № 009/05.01.2021 г., СМЕ, пр. преписка № 357/2021 г. по
описа на РП-Разград, ТО-Кубрат, арх. АНД № 282/2017 г. по описа на РС-Кубрат; справки за
съдимост. Тази фактическа обстановка се възприема и от въззивния съд, пред който не са
събирани нови доказателства.
Констатирайки противоречие между обясненията на подсъдимата С. и от една страна
и обясненията на подсъдимата П. и показанията на свидетелите А., Б. и Г. относно
твърдението на подсъдимата С., че не е изричала обидни думи по адрес на подсъдимата П.,
първоинстанционния съд е изложил обстойни съображения защо не приема тези обяснения
на подсъдимата С., приемайки, че тези обяснения биват опровергани от показанията на
кредитираните от съда показания на свидетелите А. и Б..
Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд
относно анализа на доказателствата по делото, включително и във връзка с отказа да бъдат
кредитирани частично обясненията на подсъдимата С..
Правни изводи:
1. По обвиненията:
Съобразявайки приетото от фактическа страна, съдът приема, че с действията си
подсъдимата по първоначалната тъжба П.С. е осъществила от обективна и от субективна
страна състава на възведеното й с тъжбата престъпление, поради което правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд я признал за виновна в това, че на на 01.01.2021
г. в гр. Кубрат, обл. Разград, е казала думи, унизителни за честа и достойнството на ИСКР.
М. П. – “мърша“, “курва“, “боклук“ в нейно присъствие -престъпление по чл. 146, ал. 1 от
НК.
От обективна страна на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат на ул. “Козлодуй“, в двора на дом
№ 31, подсъдимата П.С. казала по отношение на тъжителката И.П., в нейно присъствие,
думите “боклук“, “мърша“ и “курва“. Същите подсъдимата С. изрекла в яда си, с повишен
тон, в пренебрежителна и унизителна форма. Тези думи съгласно общоприетите морални
5
норми, Речник на обидните думи в българския език и Тълковен речник, изречени в
пренебрежителна форма имат следното унизително съдържание: боклук - който няма
стойност, безполезен, недостоен, развратен, несериозен, отрепка, непочтен, загубил
качествата си; мърша - недействен, безжизнен човек; курва - жена, която живее развратно. С
посочените думи подсъдимата С. е засегнала себеоценката на тъжителка П., нейните лична
чест и достойнство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Също съобразявайки приетото от фактическа страна, съдът приема, че и подсъдимата
по насрещната тъжба И.П. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на
възведеното й с насрещната тъжба престъпление, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд я признал за виновна в това, че на 01.01.2021 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, е причинила лека телесна повреда на тъжителката по насрещната тъжба П. Т. С.,
изразяваща се в хематом на лява мишница; широки драскотини по лява буза и
горновътрешната част на лявата половина на гръдната стена, довели до болка и страдания на
пострадалата - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна на посочените дата и място подсъдимата П. чрез активни
действия нанесла на тъжителката С. удари с шамари и я драскала с нокти, като вследствие
на упражненото физическо насилие тъжителката по насрещната тъжба С. получила телесни
увреждания - хематом на лява мишница; широки драскотини по лява буза и
горновътрешната част на лявата половина на гръдната стена. Тези телесни увреждания се
квалифицират като болки и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и т.1 6 от ППСВ №
3/1979 година.
От субективна страна подсъдимата П. е осъществила деянието при форма на вината
пряк умисъл.
2. По наказанията:
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата П. Т. С. , правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд констатирал наличието на всички предпоставки
за приложението на чл. 78а от НК (за деянието е предвидено наказание глоба от хиляда до
три хиляди лева, подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на същия раздел, с деянието не са причинени имуществени вреди), поради което
освободил от наказателна отговорност подсъдимата П.С., като й наложил административно
наказание глоба в минималния размер от 1000.00 лева.
При определяне размера на наказанието съдът се съобразил с разпоредбата на чл. 27
ЗАНН, като отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чисто съдебно минало и не
констатирал отегчаващи такива. Съдът приел, че така ще се постигнат целите на наказанието
- подсъдимата да преосмисли постъпката си.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата ИСКР. М. П., също правилно
и законосъобразно първоинстанционния съд констатирал наличието на всички предпоставки
за приложението на чл. 78а от НК (за деянието е предвидено наказание пробация или глоба
от сто до триста лева, подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на същия раздел, с деянието не са причинени имуществени вреди),
поради което освободил от наказателна отговорност подсъдимата И.П.П.С., като й наложил
административно наказание глоба в минималния размер от 1000.00 лева.
При определяне размера на наказанието съдът се съобразил с разпоредбата на чл. 27
6
ЗАНН, като отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чисто съдебно минало и не
констатирал отегчаващи такива. Съдът и в този случай приел, че така ще се постигнат
целите на наказанието - подсъдимата да преосмисли постъпката си.
По гражданските искове:
Тъжителката по първоначалната тъжба ИСКР. М. П. е предявила граждански иск в
размер на 500 лв., като обезщетение за причинени й неимуществени вреди. Правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд приел, че този иск е доказан по своето основание.
Извършеното от подсъдимата С. деяние представлява непозволено увреждане и на
основание чл. 45 от ЗЗД, тя е длъжна да репарира вредите, които причинила на пострадалата.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът правилно и законосъобразно уважил
предявения граждански иск до размера 200 лева и отхвърлил като неоснователен иска в
останалата му част до първоначалния размер от 500 лева. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока, а освен това
няма и жалба от страна на тъжителката П..
Тъжителката по насрещната жалба П. Т. С. е предявила граждански иск в размер на
2000 лв., като обезщетение за причинени й неимуществени вреди. Правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд приел, че този иск също е доказан по своето
основание. Извършеното от подсъдимата П. деяние също представлява непозволено
увреждане и на основание чл. 45 от ЗЗД, тя е длъжна да репарира вредите, които причинила
на пострадалата. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът също правилно и
законосъобразно уважил предявения граждански иск до размера 800 лева и отхвърлил като
неоснователен иска в останалата му част до първоначалния размер от 2000 лева. Въззивната
инстанция също изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения в тази
насока.
С оглед изхода на делото, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно се
произнесъл и по въпроса с разноските.
По жалбата:
На първо място в жалбата се изтъква, че присъдата е необоснована, тъй като съдът
дал вяра на показанията на свидетелите А. и Б. относно изречените от жалбоподателката С.
обидни думи спрямо тъжителката по първоначалната тъжба П., пир наличието на
заинтересованост от изхода на делото за тези свидетели, предвид приятелските им
отношения с И.П.. В тази връзка се изтъква, че тези двама свидетели много ясно си
спомняли какво е казала С. по отношение на П., а не си спомняли какво е казала П. по
отношение на С.. Освен това свидетелката Г. не е чула обиди по адрес на П., а от нейните
показания се установявало агресивно поведение на П..
Съдът немири това възражение за неоснователно.Вярно е, че по делото са налице
данни за приятелски отношения между тъжителката по първоначалната тъжба от една
страна И.П. и свидетелите А. и Б.. От друга страна няма данни за роднински отношения
между тях. Двамата свидетели са дали показания след като са били предупредени за
отговорността по чл. 290 от НК. Тези двама свидетели са били очевидци на събитията,
развили се до пристигането на място на свидетелката Г.. От показанията им се опровергава
твърдението на жалбоподателката С., че такива думи не се съдържат в нейния речник. Съдът
не намира основание, само въз основа на близките отношения между свидетелите и И.П., да
игнорира показанията на двамата свидетели-очевидци. Същите добросъвестно описват
събитията и посочват момента на пристигане на свидетелката Г., като в тази им част
показанията им се подкрепят и от показанията на самата Г..
7
На следващо място в жалбата се сочи, че съдът се произнесъл по непредявено
обвинение, тъй като извадил от контекста само отделни думи от посочените в тъжбата цели
изрази. Въззивната инстанция не споделя и това възражение. В мотивите си
първоинстанционният съд се спрял обстойно на съдържанието на отделни думи, имащи
обиден характер, тъй като в контекста на цялото изречение се съдържат и думи, които нямат
такъв характер.
На следващо място се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на забраната,
съдът да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения. Твърди се също,
че от събраните по делото доказателства обвинението по първоначалната тъжба не било
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Въззивната инстанция не споделя
и това възражение, като в този смисъл съображения защо съдът намира обвинението за
доказано от обективна и от субективна страна, бяха изложени обстойно по-горе, които не е
нужно да бъдат преповтаряни.
С оглед на горното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава по отношение на подсъдимата по
първоначалната тъжба П.С..
Съдът намира, че не са налице основания и за изменение на присъдата. Пред
първоинстанционният съд защитника на П.С. направил в този смисъл възражение, че
тъжителката П. казала спрямо П.С. и съпругът й думите - “алкохоличка“, “ алкохолици“.
Съдът констатира, че в насрещната тъжба на П.С. не е въведено такова обвинение.
Действително в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, свидетелката Г.
заявява, че след като пристигнала на място чула И.П. да изрича тези думи спрямо С. и
съпругът й. От друга страна обаче в показанията си обаче свидетелите А. и Б. категорично
сочат, че П.С. и синът й по време на конфликта лъхали на алкохол, но не дават показания П.
да е изричала такива думи спрямо С. и съпругът й.
Съобразявайки горното съдът намери, че в случая не са налице основания по чл. 146,
ал. 2 от НК. От една страна такова твърдение не е въведено с насрещната тъжба пред
първоинстанционния съд. От друга страна не е въведено и във въззивното производство с
въззивната жалба, като в този смисъл се прави изявление едва при съдебните прения.
Отделно от това съдът приема, че по делото липсват достатъчно доказателства от които да се
приеме по несъмнен и безспорен начин, че П. е отвърнала веднага с обидни думи по
смисъла на чл. 146, ал. 2 от НК.
При служебната проверка въззивната инстанция не установи при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
С оглед на горното и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката П. Т. С. следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата ИСКР. М. П. сумата 400 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260008/27.04.2021 г. постановена по нчх дело №
12/2021 г., РС-Кубрат.
Осъжда П. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. “Козлодуй“
№ 31, да заплати на ИСКР. М. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул.
“Тодор Каблешков“ № 7, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9