М О
Т И В И
По
присъда № ../30.05.2016 година
по НОХД № 97/2015 година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано по реда на чл. чл.247, ал.1 от НПК и е въз основа на внесен обвинителен акт от ДРП срещу
Б.А. /B. A./ - ***,
спрямо когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, предмет на разследване по досъдебно производство №884/2014 година,
водено по описа на Първо РУ ”Полиция”
към ОД на МВР – гр.Добрич. Обвинението по чл.343б, ал.1
от НК, за което е привлечен към наказателна
отговорност подсъдимият се изразява в това, че същият на 18.09.2014 година,
около 13.45 часа в гр.Добрич е управлявал моторно превозно средство-товарен
автомобил марка „МАН”, с турски регистрационен № ***, с
прикачено към него ремарке с турски рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,83 на хиляда, установено по надлежния ред.
Съдебното
производство бе проведено по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” и „б” от НПК
проведено, в отсъствие на подсъдимия Б.А. /респ. тъй нар. „задочно производство”/
поради това, че същият първоначално не бе намерен на посочения от него адрес в
Република Турция. От представените писмени данни, съдържащи се в неизпълнената
съдебна поръчка по връчване на съдебните книжа е
видно, че заявеният от дееца съдебен адрес е непълен и неточен /последният е
посочен от подсъдимия в досъдебната фаза пред разследващия орган/. Впоследствие,
чрез органите на Интерпол Анкара адреса на дееца бе издирен, при което процедурата
по връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането на съда, съгласно
разпоредбата на чл.254 от НПК бе изпълнена надлежно от
компетентните органи на /Околийско управление
– ***. В съставения протокол е отразено, че подсъдимият Б.А. собственоръчно е декларирал, че няма
да присъства за насроченото съдебно
заседание на 18.04.2016 година , включително и на определената от съда резервна
дата – 30.05.2016 година от 09.00 часа.
При
изложените обстоятелства, съдът прие, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, което
няма да попречи да бъде разкрита обективната истина. За да прибегне до
разглеждане на делото в хипотезата на чл.269,ал.3,т.3 от НПК съдът съобрази
и друго обстоятелство,а именно, че деецът има назначен служебен защитник
– адв.В.Г. ***, която да
защитава и представлява неговите законни права и интереси в хода на съдебното
производство.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който прие, че изложената
обвинителна теза, третираща виновното поведение на подсъдимия в процесната престъпна проява, се явява доказана по безсъмнен
и категоричен начин. В обвинителната си реч прокурорът се позова на събраните в
хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, доказващи авторството
и вината на дееца в инкриминираното престъпление. Пледира след признаване
вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение да му бъде наложено предвиденото в закона наказание „лишаване от
свобода” без да конкретизира неговия размер. Застъпи становище, че с оглед чистото
съдебно минало на дееца наказанието следва да бъде отложено с минимален изпитателен срок от три години. Прие, че с
посоченото по вид и размер наказание ще бъдат реализирани целите, заложени в
разпоредбата на чл.36 от НК /респ. тъй нар.”специална” и „генерална”
превенции/. Прокурорът изрично пледира и за налагане на дееца на кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от
правото да управлява МПС”, но без да
конкретизира неговия размер. Държавният обвинител пледира за възлагане
на дееца и на сторените разноски в хода на досъдебното производство и съдебно
производство.
Процесуалният представител на подсъдимия – адв.В.Г.
от ДАК /назначена
в качеството на служебен защитник/, по същество не оспори изложената от
обвинителя фактическа обстановка на престъплението и съпричастността на дееца в
инкриминираното престъпно деяние.Аргументирайки защитната си теза с обстоятелството,
че се касае за чужд гражданин, който до момента не е осъждан и няма
регистрирани други противообществени прояви и нарушения по ЗДвП,
защитникът пледира за налагане на предвиденото в закона наказание „лишаване от
свобода”, което да се индивидуализира в самия законов минимум. Изложи позиция,
че с оглед чистото съдебно минало на дееца наказанието следва да бъде отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК с минимален изпитателен срок от три години.
Сподели становището на прокурора, че в случая следва да бъде приложено и
кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от правото да
управлява МПС”, което също да се индивидуализира към минималния размер,
предвиден в закона. Прие позицията на прокурора, сторените по делото съдебни
разноски в досъдебно и съдебно производство да се възложат на дееца.
След
като подложи на обстоен анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
съвкупност, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
На 18.09.2014
година подс.Б.А. /B. A./ -*** управлявал моторно превозно средство-товарен
автомобил марка „МАН” с турски регистрационен *** и прикачено към него ремарке
също с турски рег. ***.Товарният автомобил се движел в посока от
гр.Варна за гр.Добрич. Непосредствено след автомобила
на дееца се движел друг товарен автомобил – марка „МАН”, който бил управлявани
от св.Б.Т.В. товарен
автомобил „МАН”. Свидетелят на практика управлявал непосредствено след товарния
автомобил на подсъдимия. По време на управлението на превозното средство св.В. забелязал, че намиращият се
пред товарен автомобил, управляван от подсъдимия А. криволичел по пътя и с това
създавал реална опасност от евентуално възникване на ПТП с останалите движещи
се по пътя превозни средства. Лъкатушенето и криволиченето на товарния
автомобил било толкова ясно /силно/ изразено, че принуждавало водачите на останалите
автомобили да отбиват встрани от пътното платно, като дори влизат в канавките, с
цел да избегнат евентуален сблъсък с автомобила на подсъдимия. Изложеното
мотивирало св. Б.В. да телефонира
своевременно на телефон номер 112 и подаде сигнал до съответните органи, за
неправомерното поведение на водача. В тази връзка свидетелят продиктувал
точните данни на превозното,респ. вида и марката на товарния автомобил и
регистрационния му номер.
На подадения сигнал своевременно се
отзовал патрулен автомобил на СПП към ОД на МВР - Добрич в състав: св.Б.Р.А. и св.М.Б. Петков. Компетентните
длъжностни лица на СПП-КАТ заели позиция на КПП „Пети километър„
, намиращ се на изхода на гр.Добрич. Намеренията им били на това място, преди
влизане на товарния автомобил в града да го спрат и да извършат съответната
проверка на водача. След като възприели визуално добре товарния автомобил, служителите
на реда подали ясен сигнал със стоп палка на водача да отбие и спре встрани на
пътя. Водачът на турския камион обаче не се подчинил на подадената му команда и
не спрял. Подминал автомобил на СПП-КАТ и продължил движението си напред в
посока на град Добрич. Неправомерното поведение на дееца мотивирало длъжностните
лица да предприемат незабавни действия по застигане на товарния автомобил и неговото
спиране. При така стеклите се обстоятелства св.Б.А. и св.М. Петков настигнали управлявания от дееца камион, като
подали звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил на КАТ. Едва тогава,
след като му е бил подаден светлинен и звуков сигнал подс.А.
се подчинил. Спрял превозното средство в района на магазин за гуми „Примекс”, намиращ се на околовръстен път гр.Добрич в посока
на гр.Варна – гр.Балчик.
По време на извършената проверка
на място проверка на документите за самоличност на водача, служителите на реда
забелязали, че същият е бил видимо пиян и в нетрезво състояние. Мотивирани от
изложените обстоятелства длъжностните лица тествали на място и с помощта на техническо
средство водача. Същият първоначално се опитал да избегне извършването на теста,
като не подавал нужното количество въздух в уреда, въпреки направените му
разяснения, включително и на турски език/, какво точно следва да извърши /респ.
че трябва да духа достатъчно силно и в продължение на определено време/.
Поведението на самия деец по
време на проверката било провокативно. Същият постоянно се опитвал да пробутва
и подкупва с пари длъжностните лица. При това стечение на обстоятелствата и явно
демонстрирания отказ, да извърши необходимото за да бъде тестван, деецът е бил отведен
в полицейското управление. Там на място и в присъствието на преводач на Б.А. са разяснени правата му както и какво точно трябва да
направи, за да може да бъде тестван с техническото средство .
След като се подчинил и направил необходимите усилия за извършването на
теста, било извършено успешно измерване на количеството алкохол, в издишания
въздух с помощта на техническо средство „Алкотест-Дрегер” с инв.№ ARDM
0079. При направеното измерване уредът отчел наличие на алкохол в
издишания от водача въздух в съотношение 2,83 промила на хиляда. Непосредствено
след тази констатация на провинилия се водач е издаден талон за медицинско
изследване в ЦСМП към МБАЛ - гр.Добрич. Такова медицинско изследване не е
извършено в здравното заведение, тъй като Б.А. отказал
категорично да му бъде взета кръвна проба.
За констатираното административно
нарушение /управление на автомобил след употреба на алкохол/ на провинилия се водач
е съставен и АУАН № 599681/18.09.2014 година, в чиято обстоятелствена част актосъставителят Б.Р.А. изложил подробно
и ясно описание на фактическите обстоятелства, отнасящи се до констатираното административно
нарушение. Последното е квалифицирано като съставомерно
по текста на чл.5, ал.3, т.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/. За да кредитира описаната фактическа обстановка,
съдът се основава на следните доказателствени средства и събрани доказателства:
Показанията на свидетелите М.Б.К., Б.Р.А. и Б.Т.В., Акта
за установяване на адм. нарушение, както и всички писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното дирене и приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След обстоен анализ и преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намери, че инкриминираното
престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от
НК, залегнало в обвинителния акт на ДРП е осъществено от Б.А. виновно .
Безспорно е, че от първостепенно
значение за съставомерността на деянието по този
текст от закона съдим от протокола за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество от дата 18.09.2014 година, в който провелия
изследването лекар /д-р Ж. И./, изложил всички релевантни
обстоятелства, отнасящи се до общото състоянието на дееца. Изцяло в насока на обвинителната
теза, че деецът е бил повлиян от поето значително количество алкохол, се явява и
АУАН. Същият е съставен непосредствено след извършеното измерване с техническото
средство и установено наличие на алкохол в кръвта на водач. Именно от акта
черпим информация, че с помощта на техн.средство „Алкотест-Дрегер”, с инв.№ ARDM 0079 е установено наличие на
алкохол в кръвта на водача чрез издишания от него въздух в съотношение 2,83 на
хиляда. Посоченото количество алкохол е значително над допустимия максимален предел,
указан в ЗДвП - 0,5 на хиляда. В този смисъл, деецът
е бил силно повлиян от алкохол - факт, за който съдим и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и другите събрани по
делото писмени доказателства.
В насока развитата от прокурора обвинителна
теза се явяват изцяло и показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – М.Б.К., Б.Р.А. и Б.Т.В.. Посочените гласни доказателствени средства бяха
приобщени от съда по реда на чл.281, ал.1,т.2,пр.2-ро от НПК.Съдът прие, че
по своята същност и насока показанията на свидетелите могат да се възприемат,
като вътрешно непротиворечиви, константни и еднопосочни. Следва да се изтъкне,
че от изложените фактически обстоятелства в показанията на свидетелите М. П. и Б.А.,
съдим за конкретни релевантни факти, отнасящи се не само до пияното състояние
на дееца, но така също и за предприетите
рутинни действия от длъжностните лица, при извършване на проверката на водача.
Така например, свидетелите Петков и А. подробно сочат за предприетите от тях действия,
за да спрат движението на товарния автомобил и извършат проверка на водача с помощта
на техническо средство. В показанията си свидетелите недвусмислено насочват към
факта, че установеното количество алкохол в кръвта на водача, измерено с помощта
на техническото средство „Алкотест-Дрегер” е надвишавало значително допустимите от закона
стойности от 0,5 промила – 2,83 на хиляда. Именно това обстоятелство, е обусловило
наложителността от издаване на талон за медицинско изследване, въз основа
на който да бъде взета кръвна проба в
здравно заведение. Данните от измерването с техн.средство
кореспондират изцяло и с преките възприятия на длъжностните лица, на които им е
направило силно впечатление още с първия контакт, че водачът е бил силно повлиян
и е лъхал на алкохол и този мирис се е усещал отдалеко. Така например, св.Петков
в показанията си сочи: „По време на разговора ни той /визира подсъдимия/ лъхаше
силно на алкохол, мириса се усещаше още от кабината..” Св.А.
също сочи в своите показания следното:”...По време на
разговора ни той лъхаше силно на алкохол, беше
във видимо нетрезво състояние...”. В показанията си свидетелите Петков и
А. сочат и друго релевантно обстоятелство, а именно, че деецът след направеното
му медицинско обследване от лекар в ЦСМП към МБАЛ-Добрич е отказал да му бъде
взета кръвна проба. Съдът прие, че показанията на свидетелите Петков и А.
правдиво и обективно пресъздават определени релевантни обстоятелства, които
съобразени на плоскостта на останалия доказателствен материал по делото,
допринасят за изясняване на обективната истина. Ето защо, съдът даде вяра на
показанията на посочените свидетели, които кредитира изцяло и безрезервно.
Изцяло в насока на обвинителната
са и показанията на св.Б.Т.В.. Съдът счита, че именно
показанията на този свидетел са от особено съществено правно значение, доколкото
същият е управлявал МПС непосредствено след турския камион през целия път, възприел
пряко нарушенията на подсъдимия по време на пътуването от гр.Варна
до гр.Добрич и е подал сигнала на телефон 112. В
показанията дадени пред друг съдебен състав В. сочи недвусмислено: ”Прибирах се
от гр.Варна и настигнах товарен автомобил с турска регистрация, с жълто
платнище, който захождаше и даже един микробус и няколко автомобила ги изхвърли
от пътя ..” помислих отначало, че заспива. Даже на
два-три пъти той щеше да се обърне..”. Свидетелят описва по недвусмислен
начин и пияното състояние на водача: „Като му отвориха вратата той видимо беше
доста пиян. Той е карал и е пил, защото
имаше до него бутилка”. Показанията на свидетеля Б.Т.В.,
дадени пред друг съдебен състав, съдът приобщи по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2-ро от НПК.
Без съмнение е, че изложените
факти от свидетелите К. , А. и В. намират опора в останалите приобщени по
делото писмени доказателства, от които съдим за неправомерното поведение на
дееца. Ето защо, съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите К., А. и В.,
които прие за достоверни и правдиви .
Що се отнася до поведението на подс.Б.А.
в хода на проведеното разследване може да се посочи, че същият е бил пасивен
процесуален субект. Възползвал се е изцяло от възможността да не дава обяснения
по повдигнатото му обвинение, с което на практика е възпрепятствал органите на
разследването да могат да установят обективните причини и мотиви, поради които той
е управлявал превозното средство след поето значително количество алкохол. И
тук следва да се отбележи, че в хода на разследването с оглед пасивното
поведение на дееца не е установено, дали същият е управлявал и под влияние на
известно количество упойващи вещества, тъй като не е направено необходимото
медицинско изследване в тази насока.
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и при формиране
на вътрешното си убеждение, на основание чл.14, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от правна страна следното
:
С
деятелността си на 18.09.2014 година, около 13.45 часа, след като е управлявал
в гр.Добрич моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „МАН”, с турски регистрационен № 34РВ 835, с прикачено към него
ремарке с турски рег. № 34 TZ 1555, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда -
2,83 на хиляда, установено по надлежния ред, подс.Б.А. е осъществил от
обективна и суб. страна престъпния съста на 343б, ал.1
от НК .
В обективно отношение с деянието са накърнени
обществените отношения гарантиращи сигурността на движение по пътищата,
регламентирани със ЗДвП и ППЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени
към поемането на управлението на МПС и то след употреба на значително количество алкохол. В настоящият казус подсъдимият
А. след като е употребил значително количество алкохол, съзнавайки обществената
опасност от противоправното си поведение, е поел
управлението на товарния автомобил с намерение да го управлява по пътя гр.Варна –гр.Добрич. Деецът е съзнавал добре и високата
степен на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние. Несъмнено,
че високата обществена опасност на проявата свързваме с обстоятелството, че при
управлението на тежкотоварния автомобил в това пияно състояние, деецът е поставил
в реална опасност живота и здравето и на другите участници в движението по
пътя.
По своята същност деянието е от вида
на тъй нар. престъпления на „просто извършване”, респ. безрезултатно, формално.
Ето защо, за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили конкретни
вредни последици от деятелността на
извършителя, а е достатъчно, да са осъществени посочените от законодателя обективни
признаци на състава и при конкретна форма на вината –„пряк умисъл”.
Деецът е наказателноотговорен
субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си. Може да се посочи, че алкохолното повлияване, за което
съдим от извършеното измерване с техническо средство не е попречило на извършителя
да може да осъзнае противообществения характер на деението и произтичащите от
него противоправни
последици.
От суб.страна престъплението е
осъществено от подс.Б.А. при условията на „пряк умисъл”, по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - същият е съзнавал общественоопасният му характер,
а именно, че е повлиян от алкохола и поема управлението на превозното средство
в пияно състояние. Деецът е предвиждал произтичащите общественоопасни
последици от неправомерното си поведение и е искал пряко тяхното настъпване,
поставяйки се сам в това състояние, което без съмнение не го оневинява / actio libera in causa/.
Причини
за извършване на деянието се явяват незачитането от страна на чуждия гражданин на
правилата за движение, регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП и ниската правна култура на дееца.
/При определяне на наказанието и
неговата индивидуализация/
Б.А. e **** на *** година в гр. ****, живущ на адрес: ***, ****.
От събраните по делото писмени данни е видно, че същият работи като шофьор във фирма „***” гр.Истамбул. По обективни
причини към делото не са приложени никакви данни за други извършени от подсъдимия
нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Безспорно в хода на разследването няма приложени характеристични данни и
такива, от които да почерпим информация за неговото поведение в обществото.
Единствените данни, с които разполага съдът са в насока, че до момента деецът не е бил осъждан и е с
чисто съдебно минало.
При тези обстоятелства съдът
прие, че деянието е извършено от дееца при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства могат
да се изтъкнат – чистото съдебно минало на дееца и липсата на други
доказателства, за извършени нарушения по ЗДвП и ППЗДвП /по арг. на противното/.
За отегчаващо обстоятелство отказа на дееца да съдейства на разследващите
органи за разкриване на обективната истина
по делото.
При определяне на наказанието и
неговия размер, съдът съобрази последвалите законодателни промени и
разпоредбата на чл.2, ал.2 от
НК, като приложи по-благоприятния закон по отношение на дееца, респ. този действал в редакцията му от ДВ. бр.50
01.06.1995 година. Съгласно този текст от закона, за
извършеното от дееца престъпление по чл.343б,ал.1 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода
до една година. Съдът, след като съобрази по-ниската степен на обществена
опасност на дееца от една страна, а от друга високата степен на обществена
опасност на деянието, както и наличието на превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства, съдът на осн.чл.54 от НК постанови по
отношение на подс.Б.А. наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца. С оглед на чистото съдебно минало
на дееца съдът отложи изпълнението на наказанието с минимален изпитателен срок
от три години.
За да се спре на това по вид и
размер наказание съдът прие, че с налагането му ще бъде реализирана тъй
нар.”специална” превенция на закона. В този аспект, деецът ще може да бъде
поправен и превъзпитан в спазване на законите на Република България и в
частност на ЗДвП и ППЗДвП.
От друга страна с налагането на това по вид и размер наказание ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото, същите
да се въздържат от подобни противообществени прояви, несъвместими с установения
в страната законов ред.
Съдът прие, че с отлагане на
наказанието с минимален изпитателен срок от три години на дееца реално ще бъде
предоставена възможност той да покаже дали желае да се превъзпита и поправи в
спазването на законите на страната или обратното. Именно в тази насока са и
целите на чл.36 от НК, в които преимуществено е застъпено превъзпитаването и
поправянето на дееца.
На осн. чл.343г във вр. с чл.343б,ал.1 от НК съдът постанови по отношение на подс. Б.А. /B. A./ и кумулативно предвиденото в закона
административно наказание - "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от шест месеца. При постановяване на това административно наказание, съдът
съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца и факта, че се касае за
водач, чиято професионална дейност изисква той да управлява всекидневно МПС.
На основание чл.189
от НПК, съдът постанови подсъдимият Б.А. /B. A./ да
заплати и сторените в досъдебната фаза на наказателното производство разноски,
възлизащи в общ размер на 45,60 лв. /четиридесет
и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, които деецът следва да заплати по сметка
на ОД на МВР - гр.Добрич.
А
колкото до сторените разноски в размер на 90.00/ деветдесет лева/ за преводач в
досъдебното производство, съдът прие, че на основание чл.189,
ал.2 от НПК те следва
да останат за сметка на ОД на МВР-Добрич. Разноските за преводач в съдебното
производство, които са в размер на 397,50 /триста деветдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ на посоченото правно основание следва да останат за сметка
на РС-Добрич.
Водим
от горните съображения и мотиви, съдът постанови настоящия съдебен акт.
СЪДИЯ :