О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260008
Гр. Пловдив, 19.08.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание, на
деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно
гражданско дело № 1577 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, , ЕИК
*********, чрез пълномощника им юрисконсулт М.М., с която се обжалва Разпореждане
за незабавно изпълнение № 44638/25.06.2020 г. на Пловдивски районен съд,
постановено по ч.гр.д. № 6079/2020 г., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на банката за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника З. Ф. А.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
разпореждане в отхвърлителната му част. Твърди се, че клаузите, регламентиращи
начисляването на договорна и наказателна лихва, са били предмет на индивидуално
договаряне между страните и следователно, тези клаузи не са нищожни. Излагат се
подробни съображения за липсата на неравноправни клаузи в сключения договор за
банков кредит. Иска се отмяна на атакуваното Разпореждане в частта, с която се
отхвърля Заявлението на банката срещу длъжника и постановяване на друго
разпореждане, с което Заявлението на банката да бъде уважено и за отхвърления
от заповедния съд размер. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150.00 лева.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид
изложеното в жалбата и като прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Заповедното
производство е образувано на 02.06.2020 г. пред Районен съд – гр. Пловдив, по
заявление на заявителя/кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
срещу длъжника З. Ф. А.,
Заявлението
е за парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит № 006LD-R-004264 от 22.05.2013 г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД и З. Ф. А., за следните суми: - 4 830,20 евро – просрочена главница; -
2018,12 евро – непогасена договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора;
- 4055,18 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено
съгласно т. 10 от Договора; - 149,74 евро – договорна лихва, съгласно раздел II, т. 4 от Договора; - 71,38 евро – обезщетение
за забава за просрочените плащания, начислено съгласно раздел II, т. 10 от Договора; законна лихва върху
просрочената главница от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева; направените в производството разноски, в
размер на 435,16 лв.; Посочен е
документ, от който произтича вземането, по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка“.
В заявлението е посочено, че крайният
срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно Договора, е 20.05.2019 г.
и че длъжникът не е погасил задълженията си към банката в този срок.
Видно е, че съгласно Заповед за
изпълнение № 3128 от 25.06.2020 г., издадена въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и Изпълнителен лист № 3491 от 26.06.2020 г. на Районен съд – гр.
Пловдив, заповедният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на
искането и на основание чл. 418 от ГПК, е разпоредил длъжника да заплати на кредитора
следните суми: 4 830,20 евро – просрочена главница по гореописания Договор
за банков кредит; 2 018,12 евро – договорна лихва, начислена съгласно т. 4
от Договора за периода от 20.11.2014 г. до 20.05.2019 г.; 149,74 евро –
договорна лихва, начислена съгласно Раздел II, т. 4 от Договора за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната мораторна лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 02.06.2020 г.
до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 273,74 лева и 31,45 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочено е
в заповедта, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на
банката за задълженията на кредитополучателя по Договор № 006LD-R-004264 от 22.05.2013 г., както и че
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Съгласно изложените мотиви в обжалваното
Разпореждане № 44638 от 25.06.2020 г., съдът е приел, че искането за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 4 055,18 евро –
обезщетение за забава за просрочени плащания на основание т. 10 от Договора и
71,38 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания на основание Раздел II, т. 10 от Договора за периода от
14.05.2020 г. до 01.06.2020 г., се явява неоснователно.
В атакувания съдебен акт са изложени
съображения, че клаузата в Договора, установяваща задължение за заплащане на
наказателна лихва, формирана от стойността на договорната възнаградителна лихва
плюс наказателната надбавка в размер на законната лихва, е нищожна и не поражда
правно действие. Районният съд е приел, че уговорената наказателна лихва, която
по своята правна природа представлява неустойка за неточно изпълнение на
задължението на кредитополучателя, също е нищожна, доколкото излиза извън
присъщите й функции.
Въззивният съд намира, че постановеният
от първоинстанционния съд съдебен акт, е неправилен. Така уговорената
наказателна лихва за забава е наказателна надбавка към лихвата в размер на
10,01 пункта. Тази лихва има неустоечен и наказателен характер.
Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не трябва да е
индивидуално договорена.
Съгласно практиката на СЕС/решение от 14.03.2013 г. по
дело с-415/2011-пар. 74/, при преценка на прекомерността съдът следва да
изследва националните правни норми, които следва да се приложат за
правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в
съответния договор или в различните сключени с потребители договори от този
вид, и от друга страна, размера на определената лихва за забава спрямо този на
законната лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава може да
се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната
държава-членка, и дали тя надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
На тази база уговорената наказателна лихва при забава на плащанията -10 пункта
е съобразена с регламентираната в подзаконови нормативни актове законна лихва
върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, възлизаща на 10
пункта над основния лихвен процент. Следователно не е прекомерно уговорена. В
съответствие е и с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. В този смисъл е Решение № 226 от 10.07.2019 г. на ПАС по в.
т. д. № 266/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 385/ 03.06.2020 г. по т.дело
№ 2419/2019 г. на ВКС , второ т.
отделение.
Ето защо, договорната клауза за наказателна лихва не е
неравноправна клауза по съображенията, изложени по-горе, респ. не е нищожна,
като се имат предвид специалните закрилни норми в ЗЗП и ЗПК.
По горните мотиви настоящият въззивен състав намира
обжалваният съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а
делото върнато на първоинстанционния съд с указания за издаване на заповед за
изпълнение за процесното вземане, съобразно подаденото заявление.
С
оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на
жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски във въззивното
производство. Липсва приложен списък по чл. 80 от ГПК, но от приложенията към
частната жалба се установява, че размерът на заплатената държавна такса възлиза
на сумата от 30.67 /тридесет лева и шестдесет и седем/ лева, като съдът
определя и 70.00 /седемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 25а,
ал. 2 от НЗПП, които следва да се възложат в тежест на длъжника на основание
чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Така определените допълнителни разноски,
следва да се включат в допълнителната заповед за изпълнение, която заповедният
съд следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 44638 от дата
25.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 6079/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, В ЧАСТТА, с която отхвърля подаденото заявление за издаване Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
********* срещу длъжника З. Ф. А., по отношение на претендираните суми: 4
055,18 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания; 71,38 евро –
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020 г. до
01.06.2020 г., като
ВРЪЩА делото на заповедния съд – Районен
съд – гр. Пловдив, IX-ти
граждански състав, за издаване заповед за изпълнение относно тези суми, както и
относно направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100.67 /сто лева и шестдесет и седем/
лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: