РЕШЕНИЕ
№ 22235
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110104491 по описа за 2024 година
Ищцата Р. П. Н. заявява, че според твърденията на ответника, по партида с
абонатен №********** открита за имот, находящ се в гр. С.... се дължат суми за
предоставени ВиК услуги от ищцата.
Посочва, че след извършена справка в деловодството на дружеството научила, че
„С. в.” АД претендира от нея заплащането на суми за предоставени ВиК услуги на
процесния адрес, които фигурират по партидата на имота у ответника по абонатен
№.... Ищцата е оспорила тези претенции, но служителите на ответното дружество са
заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана със съдия-изпълнител, като са
й представили детайлна справка - извлечение на начислените по партидата на имота
суми - по абонатен № ....
Посочва, че с оглед твърденията на служителите на ответното дружество, , за
описания имот му се дължат сумата от 233.23 лв., описана по-долу, за периода
21.10.2019 г. - 21.12.2020 г. по партида с абонатен №**********, за процесния имот,
находящ се на гореописания адрес, като сумата представлявала „задължения към С.в.”
АД е:
Справка за фактурирани суми по партида с клиентски №....за имот на адрес: гр.
Со..... за периода 21.10.2019 г. - 21.12. 2020 г.
Дата на издаванефактура №главница по фактура
1
21.10.2019 г.**********.40 лв.
21.11.2019 г.**********.92 лв.
20.12.2019 г.**********.92 лв.
22.01.2020 г.**********.54 лв.
21.02.2020 г.**********.85 лв.
23.03.2020 г.**********.85 лв.
23.04.2020 г.**********.84 лв.
22.05.2020 г.**********.85 лв.
21.07.2020 г.**********.26 лв.
21.08.2020 г.**********.85 лв.
23.09.2020 г.10010129013.85 лв.
21.10.2020 г.10078776235.69 лв.
20.11.2020 г.10150987416.60 лв.
21.12.2020 г.10219020713.85 лв.
ОБЩО:233.23 лв.
Изтъква, че сумите в горепосочената таблица са от предоставена справка от
информационната система на ответника като актуални задължения по партидата, и се
претендират общо за недвижимия имот, находящ се на процесния адрес, за който в
„С.в.” АД е открита партида с абонатен.
Сочи, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния
адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за
начисляване на суми в посочените размери, обективирани в описаните по-горе
фактури. Твърди, че не е спазен реда за разпределяне на количества вода между
отделните потребители на Етажната собственост, въз основа на отчетите за същия
период от време на всички индивидуални водомери.
Твърди, че ответното дружество е нарушило и разпоредбата на чл. 30 и сл. от
Наредба № 4. Посочва, че отчитането на водомерите следва да се извършва, като се
прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Сочи, че отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на
представител на потребителите, а датата и часът на отчитане на общия водомер и на
2
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо
място в сградата, с срок не по – кратък от три работни дни преди деня на отчитането.
Твърди се, че не е било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите. Сочи, че
не е правен и регулярен отчет.
Поддържа, че ответното дружество е нарушило чл. 21, ал. 1 от собствените си ОУ.
Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани
по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)- водомер,
който не отговаря на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди
сключването на договори с отделните етажни собственици. Също така оспорва
методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период.
Изтъква, че за периода от монтирането на общия водомер до настоящия момент между
потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално потребено
количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е
неправилно изчислена.
Изтъква, че в хипотезата на имот в сграда - етажна собственост, какъвто е и
процесния случай, качеството на потребител на ВиК услуги зависи от правото на
собственост или правото на ползване върху имота, а не от реалното му ползване и
обитаване, т.е. ищцата като обитател на процесния имот няма качеството потребител
по силата на закона. Счита, че претенциите на ответното дружество не се дължат, тъй
като са погасени по давност. Твърди, че вземането възниква ежемесечно и става
ликвидно след приключване на отчетния период и поражда задължение за еднократно
заплащане стойността на потребените ВиК услуги, като тези белези се включват в
описаната специфика на периодичните плащания и се погасяват с тригодишна
погасителна давност. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че в
Решение от 11.04.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. е прието, че вземанията на топлофикационните предприятия се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок. Изтъква, че характерен признак на това
плащане е неговата периодичност, а именно плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Сочи, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Заявява, че начислените суми, за периода от 21.10.2019 г. до 21.12.2020 г., в общ
размер на 233,23 лева са изцяло недължими, както и погасени по давност.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество претендираната сума по партида с абонатен № ....в общ
размер на 233,23 лева, претендирани за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
3
който заявява, че не оспорва иска за предявената сума за периода от 21.10.2019 г. до
21.12.2020 г. Не оспорва, че ищеца не е потребител на ВиК услуги за процесния имот,
както и не оспорва всички останали обстоятелства изложени в исковата молба. Също
така, не оспорва, че е настъпила погасителна давност за процесния период. Посочва,
че ответното дружество не е дало повод за завеждането на настоящия иск. Изтъква, че
не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Поддържа, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влече отговорност за
вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на
давност. Твърди, че в конкретния случай такова позоваване не е направено.
Сочи, че ответникът не е предприемал съдебни мерки за събиране на процесното
вземане, нито пък е оспорил предявения иск, което изключва ангажирането на
отговорността му за разноски в производството.
Заявява, че отговорността за разноски следва да бъде възложена в тежест на
ищеца, тъй като ответното дружество е направило своевременно изявление за
признание на иска и не е дало повод за завеждане на делото. Твърди, че ищцата има
практика да предявява отрицателни установителни искове с напълно идентични
основания, наведени и в настоящата искова молба, досежно недължимостта на
задълженията по партида с клиентски № ..., открита за имот гр. С..., което сочи на
превратно упражняване на процесуални права в нарушение на чл. 3 от ГПК.
Моли съда да възложи разноски в тежест на ищеца. В условията на евентуалност
ако ищецът претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер, надхвърлящ
посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то ги оспорва като прекомерни.
Съдът, намира, че спорни между страните са единствено разноските по делото –
таксата, заплатена от ищеца и претенцията на адвокат М. Л. за заплащане на 400 лева
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответната страна е
признала изцяло иска. Ищецът не твърди, че е получавал съдебна или извънсъдебна
покана за изпълнение. Действително, в исковата молба се посочва, че ищецът е
„заплашван“ от служители на ответника, но доказателства в тази насока не са
ангажирани. В исковата молба се съдържа изявление, че Р. Н. лично е оспорила
претенцията, но и за това твърдение не са ангажирани доказателства. Принципът на
добросъвестно упражняване на правата предполага, че страните полагат поне
минимални усилия да решат спора извънсъдебно, когато това е възможно. С оглед на
обстоятелството, че Н. не е получавала покана за плащане, тя е следвало писмено да
4
поиска от дружеството да закрие абонатния номер, преди да заведе отрицателен
установителен иск. Съдът намира, че директното завеждане на иск в случая нарушава
принципа на добросъвестност и противната страна не следва да носи отговорност за
недобросъвестното процесуално поведение на ищеца. Разноските на ищцовата страна
остават за нейна сметка.
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата Р. П. Н. ЕГН ********** не дължи
на ответното дружество „С. в.” АД ЕИК сума по партида с абонатен № ....в общ размер
на 233,23 лева за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2020 г.
РАЗНОСКИТЕ остават върху страните както са направени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5