№ 178
гр. Пазарджик, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20215200500837 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката Ф. Г. В., редовно призована не се
явява.За нея се явява адв. М. П., редовно упълномощена.
Не се явява ответника по въззивната жалба К. Г. В., редовно призован.
Не се явява ответника по въззивната жалба АНДР. Д. АНГ.,
редовно призован.
Не се явява ответницата по въззивната жалба ИВ. К. КЛ. , редовно
призована.
Не се явява ответника Б. АНГ. КЛ., редовно призован.
Не се явява ответницата АНН. АНГ. КЛ., редовно
призована.
Не се явява ответница ЕК. Д. М., редовно призована
чрез пълномощника й адв.П.Б..
Не се явява ответницата М. Н. П., редовно призована.
Не се явява ответника Начко Петров Н., редовно призован, чрез
назначения особен представител адв. К.Ч. Р..
Не се явява ответницата М. П. Н., редовно призована чрез
назначения особен представител адв. К. Р..
1
За новоконституираните страни Ф** Г** Ч** и АНДР. Д. АНГ. се явява
адв. С. , редовно упълномощен.
Ответницата Ф.Ч. е нередовно призована. Призовката е върната в цялост
с отбелязване ,че лицето от пет години живее в А***.
Ответникът АНДР. Д. АНГ. е редовно призован. Призовката е получена
лично.
Адв.С.: - Да се даде ход на делото.
Адв.П. : - Да се даде ход на делото.
Адв.Р. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение на ПОС постановено по гр.д.№657/2020 год. е отменено
решението на РС П*** в частта имаща характер на определение, с което е
прекратено производството и е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
С Решение № 260282/19.04. 2021 год. на РС - П***, постановено по гр.д.
№ 1076/2020 год. по описа на РС – П***, по предявения от ЕК. Д. М., ЕГН
********** гр.П***, иск против М. К. АНГ. ЕГН ********** от гр. П***, ,
Е*** П. - починала и заместена в процеса от М*** П. ЕГН **********, от гр.
П***, Н.П. Н*** ЕГН ********** от гр. П***, М.П. Н***а ЕГН **********
от гр.П*** чрез нейната майка и законен представител И****, К. Г. В., ЕГН
********** , АНДР. Д. АНГ. ЕГН **********, Ф. Г. В. ЕГН **********,
последните четирима от гр. П***, И.К. К.,ЕГН********** Б. АНГ. КЛ. с ЕГН
********** и АНН. АНГ. КЛ. с ЕГН **********, последните трима от гр.
П****, е прогласена нищожността на съдебна делба извършена по гр. дело №
883/2011 г. по описа на РС - П*** между М. К. АНГ. от гр. П***, К. Г. В.,
Е*** П. (починала след постановяване на решението), АНДР. Д. АНГ., Ф. Г.
В., четиримата от гр. П***, ИВ. К. КЛ., Б. АНГ. КЛ., АНН. АНГ. КЛ., тримата
от гр. П****, по отношение на делбената вещ :първи редовен жилищен етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ Х-1108 в кв. 97 по
2
плана на гр.П***,при граници и съседи на поземления **т: УПИ 1-1098,УПИ
IX-1107, УПИ Х1-1109 и улица като по действащата КККР на гр. П***
представлява: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** с
административен адрес на обекта: гр.П***, ул.“Г. ****, целият с площ от
70.27 кв.м. с предназначение на самостоятелния обект - жилище апартамент,
брой нива на обекта -1, като самостоятелния обект се намира в Сграда № 1,
разположена в Поземлен **т с идентификатор 5****, при съседи на
самостоятелния обект в сградата: СОС с идентификатор 5****.1.3 и на
обекта; СОС с идентификатор № 5****.1.2, ведно с 1/2 идеална част от
общите части на сградата и 1/2 идеална част от тавана.
ОСЪДЕНА е М. К. АНГ. ЕГН ********** от гр. П***, М*** П. ЕГН
**********, от гр. П***, Н. П. Н. ЕГН ********** от гр. П***, М. П. Н. ЕГН
********** от гр.П*** чрез нейната майка и законен представител И****, К.
Г. В., ЕГН ********** , АНДР. Д. АНГ. ЕГН **********, Ф. Г. В. ЕГН
**********, от гр. П***, ул. „Г. Бенковски“ № 8, И.К. К., ЕГН**********
Б. АНГ. КЛ. с ЕГН ********** и АНН. АНГ. КЛ. с ЕГН **********,
последните трима от гр. П****, да заплатят на ЕК. Д. М., ЕГН **********
гр.П***, сторените разноски в размер на 804 лева или всеки от тях по 80,40
лева.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Ф. Г. В., като недопуст** в частта, с която Районен съд –
П*** е прогласил нищожността на съдебната делба, извършена по гр. д. №
883/2011 год. по описа на Районен съд – П***.
Прави искане решението да бъде обезсилено като прекрати
производството по предявения насрещен иск с правно основание чл. 75, ал. 2
ЗН. Евентуално, ако съдът не приеме горното, се прави искане да се
постанови съдебно решение, с което да отмени като неправилно
постановеното решение и да отхвърли предявеният иск.
На първо място във въззивната жалба се излагат съображения, че
съобразявайки указанията на възивната инстанция за допуст**ст на иска по
чл. 75, ал. 2 от ЗН, предвид процесуалната възможност да бъде предявен за
самостоятелно разглеждане в исков процес, с обжалваното решение,
първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и е уважил иска.
Твърди се, че като е прогласил нищожността на съдебната делба, по
3
отношение на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена в УПИ Х-1108 в кв. 97 по плана на гр. П***, при граници на
поземления **т:УПИ 1-1098, УПИ IX-1107, УПИ XI-1109 и улица,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** с
административен адрес: гр. П***, ет. 1, с площ от 50.27 кв. м., с
предназначение на самостоятелния обект – жилище апартамент, ведно с 1А
идеална част от общите части на сградата и ХА идеална част от тавана, съдът
е пререшил спора.
На следващо място се поддържа, че са постановени две съдебни
решения от един и същи съд по две идентични граждански дела, а съгласно
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение,
не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, а ал. 2 на същия текст постановява, че повторно заведеното дело се
прекратява служебно.
Твърди се, че въпреки направените възражения пред Районен съд гр.
П***, че между същите страни има заведени две граждански дел: гр. дело №
336/2016 год. по описа на Районен съд гр. П*** /образувано на 14.04.2016
год./, по същото дело ответницата Е.М. е предявила насрещен иск на
12.08.2016 год. и на 05.10.2020 год. е образувано второто гр. д. № 1076/2020
год. в Районен съд гр. П***, чието решение е предмет на обжалване,
следователно предявеният насрещен иск от ЕК. Д. М. по гр. д. № 1076/2020
год. е процесуално недопустим, тъй като е с идентичен предмет с
първоначалния иск предмет на гр.д. № 339/2016 год. по описа на Районен съд
гр. П***. В този смисъл се сочи, че е и разпоредбата на чл. 126, ал.1 от ГПК.
В жалбата се сочи, че в мотивите на решението си, Пещерският районен
съд подробно е изложил твърденията на ищцата по предявеният насрещен
иск, но по отношение на направените възражения с писмения отговор и в
съдебното заседание от ответницата Ф.В., липсвали мотиви, поради което се
твърди, че като не е обсъдил тези факти и обстоятелства, Районен съд гр.
П*** бил постановил едно неправилно съдебно решение, което следвало да
бъде отменено.
Твърди се на следващо място, че единственото искане, направено от
Е.Д. е за прогласяване на нищожна съдебната делба по чл. 75, ал. 2 ЗН, без да
се твърди и да се иска възстановяване на права. Още повече, че насрещният
4
иск е иск на ответника срещу ищцата – М. К. АНГ., но не и срещу
ответниците по делото. В този смисъл се излага довод, че изискването за
легитимация важи и при насрещния иск.
На следващо място се твърди, че насрещният иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН е
лишен от правен интерес и тъй като въпросът за правния интерес бил
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск, то липсата на
такъв интерес водел до недопуст**ст на иска. В тази насока се поддържа, че
съгласно установената съдебна практика, ако някой сънаследник не е
участвал в делбата, тя е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, но не и
съдебните решения по допускането и извършването на съдебната делба. Дори
и в хипотезите когато делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН,
това не води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на
делбата. В конкретния случай нямало годен обект за делба, тъй като
процесния **т чрез публична продан и всички участници в делбата били
получили и паричната си равностойност, а недвижимият **т бил продаден на
трети добросъвестни лица, а именно Тихомир Буров и Севинч Кадирова. От
това следвало, че предявеният насрещен иск от ЕК. Д. М. по гр. д. №
1076/2020 год. е процесуално недопустим, тъй като е с идентичен предмет с
първоначалния иск предмет на гр.д. № 339/2016 год. по описа на Районен съд
гр. П***.
Сочи се съдебна практика, по смисъла на която се приема, че грешките
на съда относно страните, изразяващи се в извършване на делба, без
призоваване на някой от съделителите има за правна последица материална
незаконосъобразност на постановеното решение, която може да бъде
атакувана по реда на обжалването, респективно чл. 303 от ГПК, но не води до
материалната нищожност на делбата, извършена по гр. д. № 883/2011 год. по
описа на Районен съд гр. П***.
Предвид горното, страната оспорва предявения иск с правно основание
чл. 75, ал. 2 от ЗН за прогласяване нищожността на съдебна делба, извършена
по гр. д. № 883/2011 год. по описа на Пещерския районен съд като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се твърди, че е неправилно така постановеното решение на
Районен съд гр. П***, тъй като същото е постановено при съществено
процесуално нарушение и противоречи на действителното правно положение,
5
предвид на което се прави искане за отмяна на същото и постановяване на
друго решение, с което се отхвърли изцяло предявеният иск.
На второ място във въззивната жалба се твърди, че случайно
въззивникът случайно узнал, че ищцата ЕК. Д. М. е направила отказ от
наследство на починалият й баща, който притежава и други недвижими **ти.
В тази насока се прави искане на основание чл. 176 от ГПК ищцата ЕК. Д. М.
да се яви лично в съдебното заседание и да отговори на въпроса вярно ли е че
е направила отказ от наследството на починалият й баща Д** А..
По отношение на разноските, описани в представеният списък на
разноските по гр.д. 1076/2020 год. по описа на Районен съд гр. П*** и
въпреки направеното възражение в съдебното заседание, че се претендират
разноски по две дела – в това число и по гр. д. № 339/2016 год. по описа на
Районен съд гр. П***, които Окръжен съд гр. Пазарджик не е присъдил с
решението си, се поддържа, че Районен съд гр. П*** неправилно е присъдил,
в това число и недължими такива, а именно държавна такса за издаване на
заверени преписи, държавна такса за разглеждане на ВЧЖ по гр.д. №
339/2016 год. и депозит за особен представител също по две двете дела.
Твърди се, че и по тези възражения липсват мотиви в решението на съда.
Сочи се на следващо място, че нищожността на съдебното решение
може да се предяви по пътя на въззивното или касационно обжалване, а ако е
пропуснат срокът за обжалване по реда на чл. 270 ал. П от ГПК (по исков ред
чрез отрицателен установителен иск или по пътя на изключващото
възражение). При всички случаи, обаче, се твърди че основанията за
нищожност на съдебното решение трябва да се основават на неговата
процесуална валидност, а не на материалната му незаконосъобразност.
Излагат се доводи, че материалната незаконосъобразност на решението е
основание за неговата отмяна по реда на чл. 271, ал. I от ГПК или по реда на
чл. 281, т. 3 от ГПК, но не е основание за неговата нищожност, тъй като при
положение, че в исковата молба се релевира нищожност на съдебното
решение чрез материалната недействителност на извършената делба, това
било достатъчно основание за отхвърляне на иска. На последно място се
твърди, че като не бил достигнал до този извод, Районнен съд гр. П*** е
постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде
отменено.
6
Предвид горното страната моли да се уважи подадената въззивна жалба
като се присъдят разноските по делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ЕК. Д. М., чрез пълномощника й адв. ПЛ. Б. Б.. В същия се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба, а атакуваното решение на
първоинстанционния съд – за валидно, допуст**, обосновано, правилно и
законосъобразно.
На първо място в отговора на въззивната жалба се излагат съображения
за това, че съдът в хода на процеса е установил всички правнорелевантни
фактически обстоятелства, подложил ги е в мотивите на решението си на
задълбочено изследване и въз основа на тях е формирал правилен извод
относно спорното материално право. Твърди се, че първоинстанционният
съдебен акт отговаря на действителното правно положение между страните и
е съобразен със задължителната съдебна практика на ВКС.
На второ място се сочи, че ЕК. Д. М. е неучаствал съделител в делбата
по гр.д. № 883/2011 г. по описа на Районен съд гр. П***, с оглед на което
принципно би следвало да я ползва и да е благоприятно за нея постановеното
Решение № 89/11.12.2019 г. по гр. дело № 339/2016 г. по описа на Районен
съд гр. П***, II гр. с. в частта му по същество, с която е уважен
първоначалният иск на М. К. АНГ. по чл. 75, ал. 2 от ЗН и е прогласена
нищожността на предходно извършената без участието на Е.М. съдебна
делба. Твърди се, че първоначалният иск на М. К. АНГ. бил недопустим, тъй
като същата изобщо нямала правен интерес от воденето му, тъй като М.А. е
участвала като страна в делбата по гр. д. № 883/2011 г. по описа на Районен
съд гр. П*** и нейните права на съсобственик не са накърнени, като
безспорно разполага с правото да депозира нов конститутивен иск за делба
(нищожната делба не поражда ефект и не прекратява съсобствеността), но
същата няма правен интерес от предявяването на самостоятелен
установителен иск, с който единствено може да се прогласи нищожността на
делбата. Това право е изключително и само на неучаствалия съделител – т.е.
на Е.М..
По въпроса за правния интерес и надлежната легитимация при воденето
на такъв иск се сочи съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно
решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС с твърдение, че Е.М. изцяло попадала
7
във визираната хипотеза и само предявеният от нея установителен иск е
допустим.
Поради изложените съображения се твърди, че произнасянето от
районния съд по предявения от М. К. АНГ. установителен иск по чл. 75, ал. 2
от ЗН във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява недопуст**, но решението по
самостоятелния насрещен иск на Е.М. е абсолютно допуст**. Поддържа се, че
не може да намери опора тезата на жалбоподателя, че в случая била налице
хипотезата, визирана в чл. 126, ал. 1 от ГПК, както и че районният съд е
пререшил спора, тъй като предявяването на изначално недопустим иск не
може да съставлява пречка за предявяването на допустим иск, изходящ от
надлежна страна, каквато е ЕК. Д. М.. Още повече въпросът за допуст**стта
на производството в частта му по иска, предавен от същата, вече е бил
предмет на инстанционен контрол и е стабилизиран с произнасяне от страна
на Пазарджишкия окръжен съд.
На второ място се сочи в отговора, че оплакването на въззивника в
смисъл, че липсвали мотиви в обжалваното решение, също не може да бъде
споделено, тъй като с постановеното решение съдебният състав на Районен
съд гр. П*** е съобразил всички релевантни факти и въз основа на тях е
изложил ясни и пълни мотиви относно това как и защо Е.М. е съсобственик в
процесния **т, но не е участвала в предходно извършената делба и съответно
какви са правните последици от това – материална нищожност на делбата.
На следващо място от името на въззиваемата, пълномощникът на
същата заявява, че същата не е извършвала отказ от наследството на своя
покоен баща Д** Цонев А., а дори напротив – водила е дело срещу другите
му наследници – М. К. АНГ. и АНДР. Д. АНГ. за делба на оставен от
наследодателя **т в гр. П***, като въз основа на решението по това дело Е.М.
е получила паричната равностойност на своя дял от този **т. Подобни
действия несъмнено сочели на приемане на наследството, а не на отказ от
него, поради което се твърди, че напълно неотнос** и неоснователно се явява
доказателственото искане на въззивника за поставяне на посочения въпрос по
реда на чл. 176 от ГПК.
В случай, че въззивният съд допусне искането, от своя страна
въззиваемата страна ангажира следното доказателствено искане, а именно да
се изиска от Районен съд гр. П*** заверен препис от Решението по гр. дело,
8
водено през 1992 г. – 1994 г. от ищцата ЕК. Д. М., ЕГН ********** против М.
К. АНГ., ЕГН ********** и АНДР. Д. АНГ. **********.
На последно място се твърди, че въззивникът погрешно смесва
нищожността на съдебно решение (която винаги е на процесуална плоскост) и
материалната нищожност на извършена съдебна делба, когато в нея не е
участвал някой от съсобствениците и в тази насока сочи разпоредбата на чл.
75, ал. 2 от ЗН, като заявява, че същата е императивна по своя характер и
съгласно същата делбата на обща вещ, извършена без участието на някой от
съсобствениците – съделители, е нищожна, т.е. същата се счита за
неизвършвана, в това число и вещно – прехвърлителните действия, които се
явяват нейна последица, и правното положение между съсобствениците не е
променяно. Сочи се, че Е.М. основава своя установителен иск именно на тази
норма (която не провежда разграничение дали делбата без нейно участие е
била доброволна или съдебна), а не на иска по чл. 270, ал. 2 от ГПК, поради
което страната счита постановеното решение по гр. д. № 883/2011 г. по описа
на Районен съд гр. П*** за напълно валидно, постановено от законен съдебен
състав и при спазена писмена форма, но поради неучастието на Е.М. в
производството по това дело, делбата се счита за неизвършвана и
неучаствалият съделител има правото да се позове на нейната материална
нищожност чрез иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 75, ал.2 от
ЗН - право, което в случая е упражнено по надлежен път чрез иск от ЕК. Д.
М..
Предвид изложените по-горе съображения са прави искане да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба на Ф.В. е направено доказателствено искане на
основание чл.176 от ГПК ищцата ЕК. Д. М. да се яви лично е да отговори
лично и да отговори на въпроса вярно ли е че е направила отказ от
наследство от нейния баща Д** А..
В законния срок е постъпил писмен отговор от Ф.Г. Вълева срещу
въззивната жалба, подадена от ЕК. Д. М., в който отговор твърди, че оспорва
въззивната жалба на жалбоподателката ЕК. Д. М. в частта, с която същата
прави искане да се обезсили решение № 892/01.12. 2019 год., на Районен съд
гр. П***, постановено по гр. дело № 339/2016 год. по описа на същия съд и да
се прекрати производството по делото като недопуст**, поради липса на
9
правен интерес. Твърди се, че постановеното решение се явява процесуално
недопуст** и подлежи на обезсилване изцяло, а производството по делото –
на прекратяване при условията на чл. 270, ал. 3 предл. 1 от ГПК. Сочи се, че
при делбата задължително е участието на всички съсобственици като страни
по делото, за което съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 75,
ал. 2 ЗН. Същевременно обаче, се поддържа, че принцип при разглеждането
на всички дела е, че никой не може да предявява от свое име чужди права
пред съд, освен в предвидените от закона случаи. В този смисъл се цитира
съдебна практика в насока, че в делбеното производство съсобственик има
интерес от установяване нищожност на договор, от чийто права черпи права
общия наследодател, само ако това ще доведе до увеличаване на дела му в
съсобствеността или ще доведе до извод, че той е изключителен собственик
на процесния **т. Цитират се решения на ВКС, а именно № 367 от 04.06.09г.
по гр.д.№1022/08г. на ВКС, II ГО, решение №73 от 17.04.12г. по гр.д.
№803/11г. на ВКС, III г.о.
По отношение на обжалваното решение в частта, с която Районен съд
гр.П*** е прекратил производството по гр. д. № 339/2016 год. по описа на
същия съд по предявения насрещен иск от ЕК. Д. М., като процесуално
недопустим, страната счита, че същото е правилно. Поддържа се, че
жалбоподателката ЕК. Д. М. твърди, че е дъщеря на Д** Цонев А., починал на
05.04.1992 год., и оставил за наследници М. К. АНГ., АНДР. Д. АНГ. и ЕК. Д.
М., която не е участвала като съделител в съдебната делба по гр. д. №
883/2011 год. по описа на Районен съд гр. П***, като жалбата е подадена от
процесуалния представител на страната, имаща правен интерес да обжалва
постановеното решение на Районен съд гр. П***. Същата е подадена в срока и
е допустима, но по съществото си страната счита същата за неоснователна,
поради което се твърди, че обжалваното решение в тази му част е правилно и
следва да се потвърди. Сочи се, че избор на страната е да определи по какъв
начин да защити правата си, но видно било от изложените твърдения, както в
насрещния иск, така и във въззивната жалба, че липсват каквито и да са
твърдения за засегнати права на собственост, респ. съсобственост на
жалбоподателката от нищожно извършената делба. Единственото искане от
Е.Д. било за прогласяване на нищожна съдебната делба по чл. 75 ал. 2 ЗН, без
да се твърди и да се иска възстановяване на права – още повече, че
насрещният иск е иск на ответника срещу ищцата М. К. АНГ., но не и срещу
10
ответниците по делото. поддържа се, че изискването за легитимация важи и
при насрещния иск. По изложените съображения се сочи, че насрещният иск
по чл. 75 ал. 2 от ЗН е лишен от правен интерес и тъй като въпросът за
правния интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването на иск, то липсата на такъв
интерес води до недопуст**ст на иска.
Цитира се съдебна практика, съгласно която ако някой сънаследник не е
участвал в делбата, тя е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, но не и
съдебните решения по допускането и извършването на съдебната делба Дори
и в хипотезите когато делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН,
това не води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на
делбата.
На следващо място се излагат съображения, че в конкретния случай
няма годен обект за делба, тъй като процесния **т чрез публична продан, на
която активно участваше ищцата М.А. бе закупен от въззивника, в качеството
му на съделител в съдебната делба пред РС гр.П*** по гр.д. № 883/2011 год. и
по-късно продаден на трети добросъвестни лица - Тихомир Буров и Севинч
Кадирова, които още не могли да влязат в **та си. Твърди се, че ищцата М.А.
е укрила факта в делбеното дело, в което участвала активно и обжалвала
всички актове на съда, но никъде не била посочила, нито заявила пред съда,
че съпругът й Д** Цонев А. има и дъщеря от друг брак, която е следвало да
участва в съдебната делба, тъй като е знаела, че само нейната квота и квотата
на синът и биха се намалили, но не и квотите на останалите съделители -
ответници по делото и тъй като жалбоподателката ЕК. Д. М. не претендира за
нарушено право на участие в делбата, а иска само прогласяването й за
нищожност, то отново с оглед на заявеното, така предявеният иск по чл. 75
ал. 2 от ЗН се счита за недопустим поради липса на правен интерес .
Прави се искане да се потвърди решението в частта, с която Районен
съд гр. П*** е прекратил производството по предявеният насрещен иск от
ЕК. Д. М., като процесуално недопустим. Претендират се направените по
разноски по делото.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от адв. К.Р., като
особен представител на Н.П. Н*** и И****, като законен представител на
М.П. Н***а - ответници по гр.д. № 1076/2020 г., по описа на Районен съд гр.
11
П***. Твърди се, че въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок
от процесуално легитимирано лице. По повод основателността на въззивната
жалба се взема следното становище: Във въззивната жалба имало наведени
твърдения, че ищцата ЕК. Д. М. е направила отказ от наследство на починалия
й баща, като има твърдения и че същият притежава и други недвижими **ти.
От гледна точка основателността на жалбата и съответно
законосъобразността на обжалваното решение, и с оглед материално -
правните разпоредби се твърди, че е от изключително значение дали това е
така и в този смисъл страната счита, че правилно е поискано с въззивната
жалба, събирането на това доказателство, а именно, на основание чл.176 от
ГПК да бъде задължена ищцата ЕК. Д. М. да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на въпроса вярно ли е, че направила отказ от
наследство на починалия й баща Д** А.. Счита, че ищцата следва да отговори
и на още един въпрос, в случай, че отговорът на първия въпрос е
положителен, а именно: На коя дата ЕК. Д. М. е направила отказ от
наследство на починалия й баща Д** А.? Поддържа се, че в завис**ст от
отговорите на поставените въпроси, ще бъде взето генерално становище по
основателността на жалбата.
Прави се искане да се постановите да бъде внесен депозит за особен
представител за втора инстанция.
По делото е постъпила молба вх.№422/20.01.2022 год. от ЕК. Д. М. с
която заявява, че няма никакви претенции по отношение на **та и на
основание чл.233 от ГПК се отказва изцяло от предявения иск. Моли да бъде
обезсилено решенето на РС и да се прекрати производството но делото.
По делото е постъпила и втора молба от ЕК. Д. М. с която отново
заявява, че на основание чл.233 от ГПК извършва отказ от подадената
насрещна искова молба. Моли да се обезсили решението на РС и се прекрати
производството, като заявява, че оттегля всички пълномощния на досегашния
й процесуален представител.
Адв.С. : - Дотолкова доколкото се извършва отказ от иска, право на
страна е да го направи. Ищцата се отказва от иска си, което предполага
обезсилване на производството по делото по нейния иск, т.е второто решение
следва да бъде обезсилено, а производството прекратено поради отказа от
иска на Е.М..
12
Адв.П. : - Налице са основанията на чл.233 от ГПК, поради което следва
да се обезсили решението на съда, поради отказ от иска от ЕК. Д. М..
Адв.Р. : - Моля да уважите искането.
Съдът счита ,че искането на ответницата ЕК. Д. М. е основателно. В
производството пред РС е предявен насрещен иск вх.№4119 от 12.08.2016
год. Този насрещен иск е приет за разглеждане от РС от ищцата ЕК. Д. М.,
като съдът констатира, че претенцията по тази искова молба е абсолютно
идентична с предявената в първоначалния. По силата на чл.233 от ГПК отказа
може да направен по всяка време на разглеждане на делото, включително и
във въззивната инстанция, като отказа от иска дава правото на ищеца отново
да предяви същия.
На основание чл.233 от ГПК следва да се обезсили решението на РС,
поради отказ от иска, поради което е на основание чл.233 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА № 260282/19.04. 2021 год. на РС - П***, постановено по
гр.д. № 1076/2020 год. по описа на РС – П*** по отношение на ищцата ЕК. Д.
М. предявила насрещна искова молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по насрещния иск на ЕК. Д.
М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване на производството по
делото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от датата на
съобщаването с частна жалба пред Апелативен съд гр.П***.
Производството по делото продължава по подадената въззивна жалба на
Ф. Г. В., против решение №282/19.04.2021 год.
Адв.П.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Решението е допуст**. Ищцата е участвала в процеса и няма никакъв правен
интерес за предявяването на този иск. Наличието на правен интерес е
предпоставка за съществуване на правото на иска. Този иск е недопустим,
тъй като за ищцата липсва правен интерес за обявяване на материалната
нищожност на съдебното решение по гр.д.№883 по описа на РС П*** . Нямам
други доказателствени искания.
Адв.С. : - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба на
13
Ф.В.. Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата.
Нямам доказателствени искания.
Адв. Р.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба на
Ф.В.. Нямам други доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.П.: – Ув. Окр.съдии, моля да уважите въззивната жалба. **та е
продаден на трето лице. Моля да вземете предвид проц. поведение на ищцата
проведена пред РС П***. Ищцата е участвала в процеса и няма никакъв
правен интерес за предявяването на този иск за водене на тази делба. М.А. е
участвала в публичната продан, наддавала е , но не е закупила **та на цената
на която е бил предлаган от СИ , но не го е направила. **та е възложен на
Фанка, която в последствие го е продала на Тихомир Буров и този купувач не
е влязъл в **та, тъй като ЧСИ е извършил проц. действия. Единствената
съделителка направи отказ от иска, поради което следва да се отмени
решението на РС П***. Моля да ни се присъдят сторените разноски по делото
в размер на 300 лв. , 200 лв. за особен представител и 40 лв. ДТ. Моля да
уважите жалбата по съображенията които съм изложила в нея.
Адв.С.: – Ув.окр. съдии, от името за доверителите ми оспорвам
въззивнажа жалба. Считам решението за валидно, допуст** и правилно. С
решение по гр.д.№883/2011 год. на РС П*** е извършена делба, без участието
на един от съделителите. Последиците от извършване на делба без участието
на съделител са императивни. Тази делба не е валидно извършена. Тук
говорим за чисто проц. последици от неучастие в делбата на Е*** М..
Удостоверението за наследници е писмен документ и сочи кои са
наследниците на дадено лице. Далеч съм от мисълта, че Е.М. е пропусната в
удостоверението за наследници. Очевидно се касае за пропуск на съда, което
беше санирано с решението, което сега се обжалва. Всеки един от
съделителите има право да се позове на материална нищожност. Твърдението
кой е участвал и кой е наддавал е неоснователно. Моля да потвърдите
решението, като правилно и законосъобразно.
Адв.Р.: – Моля да отмените решението на РС по съображения които ще
изложа в писмено становище, в даден ми от вас срок. Моля да ми се присъдят
14
разноските като особен представител.
Съдът счита, че възнаграждението на особения представител ще бъде
определено в ЗЗ с нарочно определение, след като въззивната инстанция
извърши проверка за внесеното възнаграждение в размер на 600 лв., като 400
лв. внесени от Е.М. и 200 лв. от Ф.В., на стр. 62 и стр.29 по гр.д.№339/2016
год.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДАВА едноседмичен срок на адв. Р. за представяне на писмени бележки
по делото.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,15
часа
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15