Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 07. 09. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 7697 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Производството е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство “А.” ООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление *** , съдебен адрес *** 11, офис 5 (въззивник), чрез
процесуалния представител адвокат Т.П. срещу решение № 71948, посановено
на 13. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 28-и състав, по гр. д. № 22078 по описа
за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд е отхвърлил
изцяло предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
435 от Кодекса за З.то КЗ).
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е изцяло неправилно -
немотивирано и несъобразено с приложимия материален закон. Поддържа, че в
качеството си на превозвач и застрахован по застраховка “Отговорност на
превозваните товари при международен автомобилен превоз на стоки” е упражнил
пред съда правата на увредено лице. Заявява, че е единственият превозвач на
стоката, като я е приел без възражения, и че по делото е било установено
увреждането на товара. Твърди, че са налице предпоставките на отговорността му
по чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (КДМАПС) във връзка и чл. 373, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), като не е
било доказано основание за изключване на отговорността по чл. 17, т. 2 КДМАПС.
Поддържа, че в настоящия случай липсва причинна връзка между неизпълнение на
съществено задължение по застрахователния договор и настъпването на
застрахователното събитие, поради което застрахователят не може да откаже
заплащане на застрахователната сума по чл. 211 КЗ (отм.). Заявява, че чл. 17
КДМАПС има приоритет спрямо всички противоречащи му разпоредби и договорености.
Твърди, че размерът на вредите е бил доказан, както и че насрещната страна не е
доказало наличието на изключен риск по застрахователния договор. Иска от
въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да уважи в цялост предявените искове ведно със законната лихва.
Претендира разноските пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство “З.А.Д.“ОЗК - З.”” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество/застраховател) чрез процесуалния представител
юрисконсулт Р. И.. Оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционният
съд снизходително е приел за налице договор между въззивника и третото лице “И.К.”
ЕООД само въз основа на товарителница, доказваща предаването на автомобили.
Заявява, че от представените по делото доказателства се установяват вреди по
един от автомобилите при получаването, но не се изяснява естеството и
механизмът им на причиняване. Заявява, че в нарушение на застрахователния
договор сигнал до него (застрахователя) е бил подаден едва с предявяването на
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, което обосновава отказ
от плащане. Твърди, че нарушението е съществено. Поддържа, че право да получи
обезщетение за увредената стока според конвенцията има изпращачът и че не е
ясно на какво основание въззивникът-ищец е платил на трето лице, сочено за
получател. Оспорва да е налице процесуална легитимация на ищеца, като подкрепя
изводите на първостепенния съд, че не са били доказани отношенията между
изпращача и получателя, кога е преминал рискът и съответно че е невъзможно да
се направи извод, че въззивникът-ищец е обезщетил правоимащото лице. Иска от
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди в цялост
обжалваното решение. Претендира разноски за производството пред двете
инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Софийският градски съд, след като прецени становището на жалбоподателя и
данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Следователно жалбата е редовна и
допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо. Правният спор се характеризира с международен елемент:
твърди се настъпване на застрахователно събитие (установени щети по превозвана
стока) в Германия. Правилно Софийският районен съд е приел, че е международно
компетентен да разгледа спора на основание чл. 11, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърденията
в исковата молба обуславят пасивната процесуална легитимация на ответника,
поради което искът е допустим. При служебна проверка въззивният съд констатира,
че правилната правна квалификация на предявения иск всъщност е по чл. 415, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 229 КЗ (отм.). Допуснатата непрецизност обаче не е
довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест в
първоинстанционното производство, поради което обжалваното решение е допустимо.
Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част съдът е обвързан от доводите във
въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.
Предмет на делото е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 229 КЗ (отм.). В тежест на ищеца
по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
юридически факти: 1) валидно сключен договор за застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превóз на стоки“; 2) валидно
сключен договор за превоз на стоки; 3) настъпване на застрахователно събитие в
периода на застрахователно покритие, което включва възникването на гражданска
отговорност за въззивника-ищец; 4) удовлетворяване на увреденото лице от ищеца.
От представените по делото доказателства
се установява при условията на пълно и главно доказване, че между
въззивникът-ищец и въззиваемото (ответното) дружество е бил сключен
застрахователен договор (застрахователна полица № 0310-165-2015-00071 от 26.
10. 2015 г.), по силата на който застрахователят се е задължил да покрива
отговорността на въззивника-ищец за цялостна или частична липса или повреда на
превозваните товари в периода на застрахователно покритие от 27. 10. 2015 г. до
26. 10. 2016 г. Предвид датата на сключването на застрахователния договор
приложение намира отменения КЗ – аргумент от пар. 22 от Преходните и
заключителните разпоредби към действащия КЗ. По правното си естество този
договор е разновидност на договора за застраховка на гражданска отговорност (решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1502/2018 г., I т. о., ТК; решение № 118 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
2179/2016 г., I т. о., ТК).
По делото е представена също така и
международна товарителница, от която се установява, че на 18. 12. 2015 г. между
въззивника-ищец и третото лице „И.К.“ ЕООД е бил сключен договор за
международен превоз, по силата на който въззивникът-ищец (превозвач) се е
задължил да осъществи превоз на стоки – три броя автомобила марка „Хюндай“, по
направление от София, България, до Керпен-Зиндорф, Германия. Приложимо право по
така сключения договор за превоз е КДМАПС. Стоките са били натоварени без
резерви и бележки от превозвача). В товарителницата е отбелязано и специално
споразумение между страните по договора за превоз, което обаче е на немски език
и страната не е представила заверен превод от него. Товарителницата установява
сключения договор за превоз (чл. 4 КДМАПС).
При това положение са доказани първите
два елемента от правопораждащия фактически състав. Относно настъпването на
застрахователното събитие, въззивният съд приема, че от съвкупната преценка на
доказателствата по делото може да се приеме за установено следното. През време
на осъществяването на превоза един от натоварените автомобили, а именно
автомобилът марка „Хюндай“, модел „i20“, NLHB351CAGZ136571, не е бил достатъчно добре обезопасен и
предната му броня в лявата част е била одраскана. Стойността на вредите по
средни пазарни цени в страната възлиза в размер на 405 лева и 82 стотинки. Това
се установява от обстоятелството, че въззивникът-ищец е приел товара без
забележки, както и от представените по делото фотоснимки и съдебната
автотехническа експертиза. Според експертното заключение по съдебната експертиза
механизмът на причиняване на вредите е „при транспортиране на автомобила със
специализиран транспорт е одраскана лявата част на предната броня“. Вещото лице
приема за вероятна причина разхлабването на един от ремъците за блокиране на
четирите колела при транспортирането. От международната товарителница и от превода
на фактура се установява, че вредите са били настъпили към 29. 12. 2015 г.
(следователно в периода на застрахователното покритие).
По делото не са представени
доказателства в подкрепа на възражението на застрахователя за наличие на
обстоятелство по чл. 17, т. 2 – 5 КДМАПС. Що се отнася до възражението на
застрахователя, че е налице съществено неизпълнение на застрахователния
договор, въззивният съд приема същото за неоснователно, доколкото не е доказана
причинна връзка между неизпълнението на договорното задължение и настъпването
на застрахователното събитие.
Макар и районният да е направил неправилни
фактически изводи от събраните по делото доказателства за настъпването на
вредите, крайният извод за недоказаност на иска все пак е правилен. Условието
за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 229 КЗ (отм.) и последен
елемент от правопораждащия фактически състав е въззивникът-ищец да е удовлетворил
увреденото лице. Представената по делото фактура за предна броня е издадена от
„Автоцентър Интернационал Айнкауф“, адрес *********Керпен-Зиндорф, за сумата от
208 евро и 84 евроцента. Адресът на издателя ѝ съвпада с адреса на товарополучателя
по международната товарителница. Въпреки това издаването на фактура само по
себе си не е достатъчно доказателство, че е било направено плащане. Освен това,
доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства за договорните
отношения между товародателя и товарополучателя, не може да се установи дали
вредите по автомобила са настъпили тъкмо в правната сфера на товарополучателя.
Въззивникът-ищец не е доказал при условията на пълно и главно доказване
последния елемент от правопораждащия фактически състав. Поради това следва да
се приложат неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да се
приеме, че въззивникът-ищец не е удовлетворил увреденото лице. Обжалваното
решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски. Те се свеждат до юрисконсултското
възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото
въззивният съд приема за адекватно да определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
размера на възнаграждението на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение № 71948, посановено на 13. 04. 2020 г. от
Софийския районен съд, 28-и състав, по гр. д. № 22078 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс “А.” ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление
*** , съдебен адрес *** 11, офис 5, да заплати в полза на “З.А.Д.“ОЗК - З.”” АД, ЕИК********, седалище и адрес
на управление ***,
сумата от 50 (петдесет) лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.