ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36566
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110172003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Н.-Т.“ ЕООД, чрез адвокат Х. П. /с пълномощно на
л. 15/, срещу „А. Л.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„А. Л.“ ЕООД, чрез адвокат Л. Ч. /с пълномощно на л. 46 от заповедното дело/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1,
§ 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 1 500,00 лева, представляваща непогасен остатък от
дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут
София (България) – Бристол (Великобритания) по заявка – договор за транспорт № . от
20.07.2022 г., за което е издадена фактура № /19.08.2022 г., ведно със законната лихва от за
период от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и вземане за сумата в размер на
36,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2022 г. до 05.10.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. №
54226/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 29 състав.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че между страните е бил сключен
заявка – договор за извършване на транспортна услуга № . от 20.07.2022 г., по маршрута
София (България) – Бристол (Великобритания). В изпълнение на поетите по този договор
задължения, ищецът, в качеството на превозвач, извършил възложения му транспорт пълно,
точно и в срок, срещу което не били направени възражения от ответното дружество. За
извършения транспорт била издадена фактура № /19.08.2022 г. за сумата от 8 800,00 лева,
1
съответстваща на уговореното възнаграждение за предоставената услуга. Падежът на
задължението по фактурата настъпил на 20.09.2022 г., но в уговорения срок за плащане
такова не било извършено от ответника. За срока на забавата си последният дължал
заплащане на мораторна лихва. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54226/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 29 състав. След завеждане на
заповедното дело, от ответника било извършено частично плащане в размер на сумата от
7 300,00 лева. За остатъка от 1 500,00 лева и мораторната лихва длъжникът възразил в срока
по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за нередовност на ИМ и неоснователност на
предявените искове. Представя двустранно подписан екземпляр от заявка – договор за
извършване на транспортна услуга № . от 20.07.2022 г. и посочва, че към датата на неговото
сключване страните са се намирали в трайни търговски отношения. Оспорва фактическите
твърдения на ищеца, че последният е изпълнил в срок възложения транспорт. Заявява, че не
е получил 2 броя оригинали на надлежно заверена ЧМР товарителница за процесния превоз
в съответствие с уговореното в този смисъл в графа „Условия за плащане“ по договора.
Поради това оспорва настъпването на изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение. Твърди, че преди връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – на
21.10.2022 г., е извършил частично доброволно плащане в размер на сумата от 7 300,00 лева.
Поддържа, че остатъкът от претендираната главница – сумата от 1 500,00 лева, е погасен
чрез извънсъдебно прихващане с вземане на ответника за неустойка за неспазен срок за
доставка на товара, начислена за периода 13.08.2022 г. – 17.08.2022 г. (5 дни * 300,00 лева).
За извършеното прихващане на ищеца били изпратени рекламационно писмо и протокол за
прихващане, получени на 01.09.2022 г. При условията на евентуалност релвира възражение
за съдебно прихващане с посоченото вземане за неустойка. Признава, че е осчетоводил
процесната фактура на стойност 8 800,00 лева и е ползвал данъчен кредит по нея за пълния й
размер. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR)
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на сключен договор между
страните договор за превоз със съдържание, посоченото в искова молба, по който е
изправна страна по него, вкл. че е доставил товара в уговорения в договора срок – до
12.08.2022 г., за което не сочи доказателства, както и настъпване на изискуемостта на
процесното вземане – получаване от ответника на 2 броя оригинали на надлежно заверена
ЧМР товарителница, за което не сочи доказателства.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил в цялост претендираното парично вземане, за което не
сочи доказателства, или наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за прихващане, в
т. ч. че извънсъдебно е отправил възражение за прихващане с негово насрещно изискуемо
парично вземане, представляващо вземане за неустойка за забава, уговорена в договора за
неспазване на срока за доставка на товара; достигането на това изявление до ищеца; наличие
на договорно неизпълнение от превозвача, за което е уговорена неустойката; размера на
2
претендираната неустойка за забава.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства:съществуването и размера на главното
вземане, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: 1./ между страните е сключен договор за превоз на
товар с превозвач „Н.-Т.“ ЕООД и изпращач „ А. Л.“ ЕООД съгласно заявка-договор за
транспорт № . от 20.07.2022 г., с дата на товарене 08.08.2022 г. от гр. София, Република
България, и дата на разтоварване 12.08.2022 г. в Бристол, при навло от 8 800,00 лева, по
който е издадена Фактура № /19.08.2022 г., по която на 21.10.2022 г. ответникът е извършил
частично доброволно плащане в размер на сумата от 7 300,00 лева; 2./ Фактура №
/19.08.2022 г. е осчетоводена при ответното дружество и от последното е ползван данъчен
кредит по нея за пълния й размер от 8 800,00 лева.
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 54226/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на ССчЕ с въпроси,
формулирани в исковата молба, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели чрез
поисканата експертиза, са отделени като безспорни между страните.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията, и молба вх. № 286412/28.08.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3