Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 25.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.06. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ТАНЕВА
В. търг.дело № 1237 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е решение от 09.01.2019 г., постановено по
гр. дело
№ 2165/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от „А.” ЕАД против Б.Г.Ч., иск, с който се иска
да се признае за установено по отношение на Б.Г.Ч., че дължи на А.” ЕАД
присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6500/2017 г. на Районен съд - гр. Стара Загора
суми,а именно: 14 285,11 лв. - главница по неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 7.11.2016 г. до 07.07.2025
г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б,"а" от ОУ към
Договора е обявена предсрочна изискуемост; сумата 1 130,24 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 07.12.2016 г. до 21.08.2017 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; сумата 323,29 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 07.11.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С решението е отхвърлен и предявеният от „А.” ЕАД против Б.Г.Ч., иск в условията на
евентуалност за заплащане на сумите: 14 285,11 лв. - главница по неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 7.11.2016 г. до 07.07.2025 г.; сумата 1 130,24 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 07.12.2016 г. до
21.08.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; сумата 323,29 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 07.11.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
погасяване на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като е осъден ищецът да заплати на
ответника разноски в размер на 980 лева и държавна такса в размер на 314.77 лв.
Въззивникът “А.” ЕАД излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият Б.Г.Ч. не е представеил в срок писмен
отговор.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав,
след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 6500/2017 г. по описа на РС Стара Загора е
налице издадена заповед за изпълнение № 4150 от 01.12.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която Б.Г.Ч. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 14285.11 лв. /четиринадесет хиляди двеста
осемдесет и пет лева и 11 ст./ - главница по 120 броя неплатени погасителни
вноски за периода 7.11.2016 г. до 7.07.2025 г. по отношение на които на
основание чл. 13, ал.2 б. „а” от Общите условия към договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от 21.08.2017 г. – датата на прехвърляне
на задължението, възнаградителна лихва в размер на 1130.24 лв. за периода
7.12.2016 г. до 21.08.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/,
обезщетение за забава в размер на 323.29 лв. за периода 7.11.2016 г. до
29.11.2017 г., ведно със законна лихва от 30.11.2017 до изплащане на вземането,
както и сумата 314.77 лв. ДТ и сумата 75.00 лв. юриск. възнаграждение -
разноски по делото.
Видно от Договор за потребителски паричен кредит
1903237 от 09.07.2015 г. между „У.К.Ф.” ЕАД гр. С., като Кредитор и Б.Г.Ч. като
Кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит,
Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 15000 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита отбелязана в Договора. С полагането на подписите на Договора за
потребителски кредит от Кредитополучателя и оторизиран представител на
Кредитодателя, Кредиторът превел паричната сума предмет на Договора по банкова
сметка ***, посочена в Договора, като с полагането на подписа си под договора
за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по
посочената в договора банкова сметка.
***говор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 07.07.2025 г., съгласно погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска.
По делото е представен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г., сключен между „У.К.Ф.” ЕАД
гр. С. и „А.” ЕАД гр. С. и приложение № 1 към Индивидуален договор за цесия от
21.08.2017 г., видно от които вземането
на ответника по настоящото дело е прехвърлено на „А.” ЕАД.
По делото е депозирано заключение на назначената
съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че съгласно представените документи от „А.” ЕАД
гр. С., чистата стойност на кредита в размер на 15000,00 лв., предоставен от „У.К.Ф."
ЕАД на Б.Г.Ч. по Договор за потребителски паричен кредит № 1903237 одобрен на
08.07.2015 г. и подписан на 09.07.2015 г., е преведена по сметка на ответника в
„У." АД с IBAN: ***.07.2015г. Според условията на Договор за потребителски
паричен кредит, „У.К.Ф." ЕАД е предоставило на Б.Г.Ч. кредит с главница
15450,00 лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 15000,00 лв. и
такса за разглеждане на кредита от 450,00 лв. По сметка на кредитополучателя на
09.07.2015г. е преведена сумата 15000,00 лв., а такса за разглеждане на кредита
в размер на 450,00 лв. е удържана на същата дата или преди нея. Със Заявление
за промяна на падежната дата от 03.02.2016г. датата на падеж на погасителните
вноски по Договор за потребителски паричен кредит № 1903237, считано от м.
февруари 2016г. е променена от дата 7 на дата 21. Съгласно представените
документи от „А." ЕАД гр. С., по Договор за потребителски паричен кредит №
1903237 одобрен на 08.07.2015 г. и подписан на 09.07.2015 г. Б.Г.Ч. е забавил
плащанията на погасителните вноски от месец септември 2016г., както следва:
част от погасителната вноска с падеж 21.09.2016г. е платена на 13.10.2016г.;
част от погасителната вноска с падеж 21.10.2016г. е платена на 21.10.2016г.;
част от погасителната вноска с падеж 21.11.2016г. е платена на 20.12.2016г.;
част от погасителната вноска с падеж 21.12.2016г. е платена на 13.01.2017г.;
Погасителната вноска с падеж 21.01.2017г. е платена частично и след тази дата
не са извършвани плащания по погасяване на кредита.
Съгласно представените документи от „А." ЕАД гр. С.,
към 30.11.2017г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по Договор за потребителски паричен кредит №
1903237 одобрен на 08.07.2015 г. и подписан на 09.07.2015 г. Б.Г.Ч. е погасил:
главница в общ размер на 1164,89 лв., договорна /редовна/ лихва в общ размер на
2642,58 лв.
Съгласно представените документи от „А." ЕАД гр. С.,
към 30.11.2017г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, след погасяване на част от главницата в размер на
1164,89 лв., дължимата сума за главница от Б.Г.Ч. по Договор за потребителски
паричен кредит е в размер на 14285,11 лв. (15450,00 лв. - 1164,89 лв.). Към
30.11.2017г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, след погасяване на част от договорната /редовна/
лихва в размер на 2642,58 лв., дължимата сума за договорната /редовна/ лихва от
Б.Г.Ч. по Договор за потребителски паричен кредит е в размер на 1130,24 лв.
Вещото лице сочи също, че съгласно чл. 13, ал. 1 от
Общите условия към Договор за потребителски паричен кредит № 1903237, при
забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
Лихвата за забава в плащанията към 30.11.2017г. по Договор за потребителски
паричен кредит № 1903237 е в общ размер на 323,29 лв. Към 30.11.2018г. - датата
на изготвяне на съдебно - счетоводната експертиза погасените вноски са:
главница в общ размер на 2097,83 лв., договорна лихва в общ размер на 3117,50
лв. и лихва /обезщетение/ за забава в общ размер на 208,61 лв., а непогасените
вноски са: главница в общ размер на 14285,11 лв., договорна лихва в общ размер
на 8675,77 лв. и лихва /обезщетение/ за забава към 30.11.2018 г. в общ размер
на 208.61 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията между страните по сключен
договор за заем за потребление се регулират от нормите на 240-241 ЗЗД. При
предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430-432 ТЗ.
Регламентацията на потребителския кредит е в Закона за потребителския кредит,
за договори, сключени след 12.05.2010 г., респ. за договорите преди тази дата –
се прилагат разпоредбите на заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит
по ТЗ.
Безспорно
по делото е, че „У.К.Ф.” АД е
финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет
на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и въззиваемия
договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ,
а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №
99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От
друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същия може да се ползва
от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП относно неравноправност и
нищожност на клауза на чл. 13 от Общите
условия на процесния договор за заем.
Същата е неравноправна, защото дава възможност на „У.К.Ф.”
АД да прехвърли вземанията си по него без
съгласието на ответника – потребител по него, съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП.
След като не е възпроизведена в съдържанието на самият
договор за заем - тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
По
делото не са представени доказателства за уведомяване на длъжника з настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането.
Вземанията по процесния договор за паричен заем са
валидно прехвърлени на „А.“ ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г.
Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който
му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От
представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „У.К.Ф.”
АД.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията
е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор),
но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на
ОСГК на Върховен съд и решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д. № 12/2009
год., ІІ т.о. ТК, както и в решение № 1279/12.11.1996 год. по гр.д. № 29/1996
год. ГО, решение № 150/26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. І ГО и
определение №738/14.12.2009 год. на ВКС по т.д.№ 721/2009 год. І ТО.
По делото е безспорно установено, че уведомяването не е
извършено по надлежния ред от цедента и доколкото изхожда от новия кредитор
/цесионера/, подадената от „А." ЕАД гр. С. искова молба за присъждане на
прехвърленото вземане, няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т. е.
същата не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо
длъжника.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.01.2019 г., постановено по гр. дело
№ 2165/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.