№ 12938
гр. С, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110143720 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ******
срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155,22 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на Стандарт“ (щета № 470423242402452) за вреди на л. а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег. № В****ТМ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 11.01.2024 г.
в гр. С на ул. „проф. Асен Киселинчев“, поради наличие на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва от 23.07.2024 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното ПТП е изплатил по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение в претендирания размер за вредите на автомобила.
Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и
несигнализирана неравност - дупка на пътното платно. Поддържа, че пътят, по който се е
движил автомобилът при настъпване на процесното ПТП е част от общинската пътна мрежа,
за поддържането на която отговаряла ответната община, която следвало да осигури
безопасно и спокойно придвижване на участниците в движението по общинските пътища.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Счита, че не са настъпили предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. Поддържа, че от представените от ищеца доказателства не се
установява настъпване на описаното ПТП. Поддържа, че е изпълнявал задълженията си за
поддръжка на пътя и към процесната дата на трето лице – „ГБС-Инфраструктурно
строителство“ АД било възложено извършването на СМР на процесната улица. Оспорва
механизма на ПТП, наличието на твърдяната дупка на пътното платно, както и причинна
връзка между последната и увреждането. Оспорва имуществените вреди и по размер, като
излага аргументи, че не е взето предвид овехтяването на увредената гума на процесния
автомобил. Навежда възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът на увреденото МПС
1
не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите. Следователно
основателността на предявения иск изисква кумултивното установяване на следните
елементи, формиращи правопораждащия фактически състав на регресното право на ищеца:
1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между ищеца в качеството на
застраховател и трето за производството лице - застрахован; 2/ настъпване на
застрахователно събитие – увреждане на застраховано при ищеца МПС; 3/ плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 4/виновно противоправно деяние, реализирано
от лице - изпълнител при или по повод извършването на работа, възложена от ответника, в
причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Не се спори между страните, а и се установява от приложната към исковата молба
застрахователна полица, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ и е изплатил твърдяната сума като обезщетение за възстановяване на увреждания
на застрахования при него лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №
В****ТМ. Не е спорно и като такова е отделено изрично с доклада по делото, че твърдяното
произшествие е настъпило в участък от общински път, задължена за чиято поддръжка е
ответната община.
От показанията на свидетеля А. Е. се установява, че е управлявал процесното МПС с марка
и модел Шкода Октавия през 2024 г. в гр. С във вилна зона „Косанин дол в посока към
„Самоковско шосе“, като повреме на движение предната дясна гума на автомобила попаднала в
една от многото дупки на пътното платно. В резултат на преминаването през дупката на гумата се
образувал балон, което наложило смяна на гумата. Според свидетеля същият е направил опит да
избегне дупката, която не е имала обозначение, сигнализация или обезопасяване. За щетата
направил снимки, които изпратил на застрахователя.
Видно от представените с исковата молба декларация и заявление от 12.01.2024 г.
свидетелят е уведомил ищцовото дружество за настъпилото застрахователно събитие като е
посочил, че при пътуване по проф. Асен Киселинчев не е успял да избегне голяма дупка в
асфалта и е увредена предна дясна гума
Видно от съставените по заведената щета два броя описи от 12.01.2024 г. ищецът е
извършил оглед и опис на констатираните щети по автомобила /увредена предна дясна гума/
като такива в резултат на декларираното от застрахования застрахователно събитие,
настъпило на 11.01.2024 г. От представената по застрахователната преписка фактура от
15.01.2024 г. свидетелят е заплатил общо сумата от 275,90 лева с ДДС за закупуване на нова
гума и услуги по демонтаж, монтаж, баланс и изправяне на джанта.
От заключението на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка констатираните
увреждания по процесното МПС могат да са настъпили по декларирания от водача начин.
Според заключението средната пазарна цена на гумата е 167,56 лева без ДДС, а труда за
демонтаж и монтаж – 8 лева без ДДС. Според вещото лице с разходите за възстановяване на
автомобила, изчислени по средни пазарни цени и отчитане на увреждане от 70 %, възлизат
на 150,35 лева.
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са
2
настъпили именно поради попадането му по време на движение в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Разпитаният свидетел е пряк участник в ПТП,
дава показания за лично възприетите от него обстоятелства и ясно установява механизма на
увреждане на автомобила, а вещото лице потвърждава, че от техническа гледна точка
именно попадането на автомобила в дупка на участък от платното е могло да причини
констатираните увреждания. Не са налице основания за съмнения в достоверността на
показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни и не се
опровергават от други доказателства по делото. Заключението на вещото лице е обосновано,
пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната компетентност на експерта.
Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на ищеца доказателства и
обосновава изводите си на същите.
Не се установява поведение на водача на увреденото МПС, което да е допринесло за
настъпване на щетите, поради което и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване се явява неоснователно.
Не е предмет на спор между страните, че пътнотранспортното произшествие е
реализирано в участък от пътната мрежа, която представлява общински път и за чиято
поддръжката отговорни са служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено
място. В случая ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението
за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е
резултат именно от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила
изпълнението на вменените й задължения по поддръжка изправността на пътя. Доколкото е
установено в производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение
за собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него
отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети като видно от
издадената на собственика на автомобила фактура същите са възлезли конкретно на 275,90
лева. Видно от констатациите на вещото лице средната пазарна цена на гумата плюс
услугите по поставянето й е в размер на 210,67 лева с ДДС /167,56 лева без ДДС, а труда за
демонтаж и монтаж – 8 лева без ДДС/. Не следва да се отчисли овехтяване на гумата, тъй
като конкретно такова от една страна не се доказва, а от друга страна на репариране
подлежат действителните вреди, а те се изразяват в разходи за подмяна на негодната за
употреба гума с нова. В случая не се установява възможност за реализиране на приход от
остатъчна стойност на увреденото имущество, поради което и обезщетението не следва да
бъде намалявано.
3
В случая вредите се съизмеряват с разходите за подмяна на увреденото имущество,
извършването на които не би се наложило, ако не е настъпило застрахователното събитие.
Поради това и съдът приема, че за ищеца е възникнало суброгационно вземане спрямо
ответната община в пълния размер на заплатеното застрахователно обезщетение от 155,22
лева, доколкото същото е в рамките на размера на действително претърпените от увредения
собственик вреди.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ претендираното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК да получи
сторените и доказани в производството разноски в размер на 870 лева, от които 50 лева –
държавна такса, 40 лева – депозит за разноски за свидетел, 300 лева за възнаграждение на
вещо лице и 480 лв – адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ******
и адрес: гр. С, ул. П № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 155,22 лв /сто петдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на Стандарт“
(щета № 470423242402452) за вреди на л. а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №
В****ТМ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 11.01.2024 г. в гр. С на ул.
„проф. Асен Киселинчев“ поради наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, ведно със законна лихва от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на
ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. П № 5 сумата от 870 лева, разноски в
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4