№ 3131
гр. ..., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.А П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Д.А П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110130791 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи незаплатени суми
по договор за кредит за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът е предоставил парична
сума срещу задължението на ответника да заплаща равни месечни вноски за срок
от 12 месеца, включващи главница, дължими лихви и такси. Сумата била усвоена
от ответника, като последният не изпълнил изцяло задълженията си по договора
за връщането й. Претендират се разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за нищожност на
договорни клаузи.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения по договор за паричен заем.
1
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че на ... г. между ... и Л. Б. Д. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № ..., съгласно който ... отпусна кредит на клиента в размер на
500.00 лева, при годишен лихвен процент 6,89 %, със срок на договора за кредит,
изтичащ на 30.06.2022 г. Съгласно приетия и подписан от кредитополучателя
погасителен план, кредитът следвало да бъде погасяван на 30 число, с падежни
дати от 30.07.2021 г. до 30.06.2022 г. вкл., на 12 месечни вноски, като всяка една е
в размер на 51.49 лева.
В чл.5.1 от Договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят дължи
еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за
кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план към Договора за кредит.
Съгласно чл.5.5 от Общите условия на ..., клиентът се задължава в случай на
неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на ...
виновно причинените разходи за административно обслужване, съгласно
действащата Тарифа на ... и при стриктно съобразяване на реално извършените от
... действия. Съгласно Тарифата за таксите и комисионните на физически лица в
сила от 21.06.2021 г., разходите са в размери, както следва: 2 -ри напомнящ sms -4
лева, 3-ти напомнящ sms – 4 лева, 4-ти напомнящ sms – 4лева , 5-ти напомнящ sms
– 4 лева, sms уведомление за прекратяване на договор – 4 лева, първо напомнящо
писмо – 20 лева, второ напомнящо писмо – 20 лева, предупредително писмо за
прекратяване - 20 лева, и писмо за прекратяване – 15 % от размера на дълга.
Няма спор по делото, че ответницата е заплатила две от дължимите
погасителни вноски, включващи главница, лихва, такса за експресно разглеждане
на документите в общ размер на 102.98 лева, от които 16.50 – такса за
разглеждане на искането за кредит, включено като елемент от дължимите
погасителни вноски.
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответницата е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители,
съществува и специален Закон за потребителския кредит (към датата на
сключване на процесния Договор действа ЗПКр от 2010 г., който се прилага като
закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за
заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият
2
закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи на ЗЗП от
чл. 143 до чл. 148, за които съдът следи служебно.
От съдържанието на договора е видно, че ищецът е предоставил парична
сума срещу задължение за връщането й в определени срокове, ведно с договорена
лихва. Последната, както и ГПР, е в рамките на предвиденото с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Клаузата в договора, предвиждаща възнаграждение за ползването на заетия
ресурс под формата на възнаградителна лихва, представлява насрещна престация
за ползването на ресурса за договорения срок. Възнаграждението по процесния
договор в процентно изражение на годишна база е остойностено на 6.89 %.
Годишният лихвен процент по заема е фиксиран за целия срок на договора.
Възнаграждението за ползването на заетата сума се заплаща ежеседмично като
елемент на погасителната вноска от 51.49 лв., включваща като компонент и
дължимата главница. Предвид установената защитима цел на клаузата за
възнаградителна лихва, съдът приема, че същата не е уговорена във вреда на
потребителя, отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като размерът й е
съответен на заетия ресурс и като елемент от общия процент на разходите по
заема е в рамките на допустимата граница по чл.19, ал.4 ЗПК, както и не
предизвиква неравновесие на правата на търговеца и потребителя. Клаузата е
уговорена индивидуално като елемент от същественото съдържание на
възникналото облигационно правоотношение. Поради изложеното, съдът приема,
че същата не е неравноправна, поради което и ответникът дължи заплащането на
възнаграждението за ползването на заетата сума в уговорения в договора размер.
Страните са договорили ГПР в размер на 49.7 %, с което също не се
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надхвърля максималния
за този период ГПР от 50 %. и включва– общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предствения кредит. В случая се касае за необезпечен потребителски кредит,
който по правило е с по-висок риск, поради което е допустимо да бъде уговорен и
по-голям размер на възнаградителната лихва, което само по себе си не
противоречи на общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и
изпълнение на договорите. В случая законодателят е регламентирал възможността
за оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти законната лихва, която към
момента на сключването на договора е била около 10 %, поради което
уговореният размер на ГПР е в рамките на закона Доколкото е договорин
индивидуално между страните на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП също е изключен
3
от понятието неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП.
Част от съдържанието на договора е клаузата на чл.5.1, с която е уговорена
еднократна такса за разглеждане в размер на 99.00 лв., платима в рамките на
действие на договора като елемент от месечната погасителна вноска, по
отношение на която се релевират възражения за нищожност поради противоречие
със закона – чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Кредитодателят е длъжен, в приложение на чл.16, ал.1 от
ЗПК, да извърши оценката на риска, която оценка предхожда сключването на
договора и е свързана с кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, включително и такава представена от потребителя. Тази
дейност на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване
на платежоспособността е вътрешно присъща на дейността й, свързана е с
кредитния риск, в тази връзка и задължителна. Независимо от волята на другата
договаряща страна, предоставящия кредита, следва да извърши горната преценка,
за да вземе обосновано решение за риска, който поема при предоставяне на
кредита, поради което не представлява предоставяне на услуга на другата страна,
а изпълнение на задължение по закон. Такса или комисионна се дължи за
предоставена конкретна услуга, а оценката на риска, както беше посочено, е
задължение на кредитодателя. Оценката на риска, касае решението за
предоставяне на сумата, поради което тази дейност е същинска за дейността на
дружеството, предхожда сключване на договора и не попада в някоя от
хипотезите на чл.10а, ал.2 ЗПК, които касаят сключен договор, включително и
тази по усвояването.
Усвояването е разпореждане със сумата от кредитополучателя ( фактическо
или правно), след като му е предоставена на разположение от кредитодателя,
което предполага преди това да е взето решение за предоставяне, респективно да е
сключен договор с отпускане на сумата по кредита. Усвояването няма общо с
оценката на платежоспособността, която дори и при най - разширително
тълкуване не може логически да се отнесе към този термин.
Предвид това, посочената разпоредба е ирелевантна към преценката за
действителност на процесната клауза. Тази преценка е пряко свързана с характера
на дейността, за която се иска плащане на таксата. Както беше посочено оценката
4
на платежоспособността на лицето, търсещо заем, е част от същинската дейност
по предоставяне на кредит, а не услуга, поради което всички законови правила,
във връзка със събирането на такси и комисионни по кредита, са неотносими.
Несъмнено обаче, във връзка с тази дейност по оценка, кредитодателят
извършва определени разходи, поради което следва да се разгледа въпросът дали
тези разходи, за осъществяване на дейността на небанковата финансова
институция, или част от тях, могат да бъдат възложени в тежест на заемателя.
Релевантна към отговора е легалната дефиниция на „Общ разход по кредита“,
дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно тази дефиниция "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. От тълкуването на тази дефиниция и уточнението, направено в чл.19, ал.1
от ЗПК, че възнаграждение на посредник се дължи за сключен договор, може да се
направи извод, че всички разходи, които законът допуска да се възлагат в тежест
на длъжника, са свързани и са зависими от сключен договор за заем и са
направени във връзка със сключването. Разходът за оценка не зависи от това дали
договорът ще бъде сключен или не. Този разход би се извършил и в случай, че
такъв договор не бъде сключен, например по причина на лоша кредитна история.
Следователно, този разход, доколкото се извършва за упражняване на самата
дейност на небанковата кредитна институция и е независим от сключване на
договор, е за сметка на тази институция, поради което е изключен от обхвата на
дефиницията за разход по кредита и не може да бъде възлагана в тежест на
потребителя. Предвид горното ирелевантно е и приложението на чл.19, ал.4 от
ЗПК, във връзка с императивно установения максимален размер на разходите.
Неотносими са твърденията за противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, тъй като на задължението за плащане на сумата
по клаузата на чл.5.1 не кореспондира насрещна престация, която да има
удовлетворяващо някакъв кредиторов интерес значение. Неравноправност, по
смисъла на чл.143 ЗЗП, е налице, когато въпреки изискването за добросъвестност
5
клаузата създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. / чл.143 ЗЗП/. Такива са
случаите, когато доставчикът на финансова услуга, при определени обстоятелства,
прехвърля значително произтичащите от договора задължения за носене на
финансовия риск в ущърб на потребителя и това противоречи на изискването за
добросъвестност. / чл.143 ЗЗП /. Клаузата е неравноправна, когато създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора / чл.143 ЗЗП/. От това тълкуване може да
се направи извод, че неравноправността е налице, когато засяга
равнопоставеността вътре в правоотношението, като се прехвърля финансовият
риск от сключения договор, каквато например би била уговорката потребителят да
поеме риска от неправилна оценка на кредитното му досие. Тази неравноправност
обаче няма отношение към прехвърляне на разходите по упражняване на
същинската дейност на институцията към потребителя, тъй като, както беше
посочено, извършването на тези разходи, няма общо с изпълнение на договорни
задължения или упражняване на права по договор. Създаването на задължение за
потребителя да плати разходите по упражняване на същинската дейност на
институцията, какъвто е разходът за оценка на платежоспособността му,
респективно разглеждане на документите му в тази връзка, няма своето основание
нито в закона, нито в договора, поради което една такава уговорка е нищожна,
поради липса на основание за сключването й. В клаузата на чл.5.1 от договора
срещу задължението да плати такса в размер на почти 20 % от заетата сума
потребителят не получава услуга, а в закона няма основание, от което да
произтича задължението му да плати такъв разход. Липсата на основание е правна
квалификация, която е изведена от наведените в отговора на исковата молба
твърдения и е правомощие на съда, поради което, макар и да не е докладвана
такава квалификация, клаузата следва да бъде прогласена за нищожна като
сключена при липса на основание. Констатираната нищожност на основанието на
претенцията, налага извод и за недължимостта й.
Ищецът претендира и такса разходи за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения в размер на 138.86 лв. Макар вземането да е
наименувано „такса“, по същество се касае за възстановяване на разходите,
извършени от ищцовото дружество във връзка с извънсъдебно събиране на
вземанията. Това плащане е уговорено в т.5.5 от ОУ и препраща към Тарифата за
таксите, приети от ищеца, съгласно която цената на текстовите съобщения е
определена на 4 лева, на напомнителните писма – 20 лева, на предупредителното
6
писмо за прекратяване – 20 лева, а на писмото за прекратяване на договора – 15%
от размера на дълга. При съпоставка с действащите към момента цени за
извършване на тези услути се установява, че таксите, въведени от ищцовото
дружество надхвърлят съответно 20 пъти стойността на СМС – съобщение,
съответно 10 и 20 пъти цената на извършваните пощенски услуги в България, а
цената на писмото за прекратяване на договора е определена като 15% от размера
на дълга. Предвид това става ясно, че това не е такса – особено определената в
процентно изражение от стойността на дълга, защото не се дължи заради реално
извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата
да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПКр, при забава на потребителя кредиторът има право
само на обезщетение за забава до размера на законната лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, за каквото съдът е издал заповед за изпълнение.
По изложените съображения процесната клауза преследва забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение/респ.неустойка за забава. Клаузата пряко
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, за спазването на
която съдът следи служебно, и следва да се приеме за нищожна.
Необходимо е да се посочи и това, че посочената такса е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
съществено неравновесие между правата на потребителя и търговеца, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение, в случая – за
плащане, да заплати необосновано високо обезщетение, респ. неустойка /арг. от
чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП/.
Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
Характерното за процесния вид договори е, че отнапред са предвидени
отделните клаузи от една от страните по него, а индивидуално се уговаря
единствено същественото съдържание на договора, за да може той да породи
правно действие. Останалите типови клаузи, влизат в сила за страните и регулират
отношения между тях като общи условия. Така дори да се приеме, че всеки от
основните му елементи: размер на сумата по кредита, срок за връщане и размерът
на лихвата са индивидуално уговорени, това не означава, че индивидуално е
уговорена и клаузата за обезщетение за неизпълнение на задължение за плащане.
7
От събраните по делото доказателства не се установява потребителят да е имал
възможност да влияе върху съдържанието на тази клауза и тя да е вписана като
елемент от договора в резултат на свободни преговори, водени между страните,
поради което й същата е нищожна, а като такава - недължима.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
В настоящия случай договорът може да се прилага и без посочените клаузи,
поради което същият е действителен и страните дължат изпълнение на породилите
се валидно от същия права и задължения.
По делото е установено изпълнението на задълженията на ищеца по
сключения между страните договор да предоставяне на парична сума, при което
за ответникът е възникнало задължение за връщането й, доказателства за каквото
изпълнение от страна на ответника не бяха представени.
Не е спорно по делото, че ответницата е внесла две погасителни вноски в
общ размер от 102.98 лева, с което са погасени дължимите по договора две
главници и възнаградителни лихви, при което размерът на непогасената главница
възлиза на 419.04 лева. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 16.50
лева, отнесена за погасяване на недължимата по договора такса за разглеждане на
искането за кредит /включена като елемент от месечната погасителна вноска/, при
което непогасени остават 402.54 лева главница. Както бе посочено по-горе, при
забава на потребителя кредиторът има право само на обезщетение за забава до
размера на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата
/чл.33 ЗПК/, поради което ответницата дължи лихва за забава размер, но не и
възнаградителна лихва.
Поради това съдът прие, че ответницата дължи връщане на остатъка от
главницата в размер на 402.54 лева, както и лихва за забава върху главницата в
размер на 30.36 лева /изчислена с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК/, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното й плащане, което е постановено с издадената заповед за
изпълнение. Други суми по договора за кредит не се дължат.
Исковите претенции се явяват основателни в тези размери, в които следва
да бъдат уважени
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат част
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства при
юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.26 и чл.25 от
8
Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на уважената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Л. Б. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., КВ...., УЛ.... (...) ... дължи на ... с ЕИК: ... и адрес:
гр. ..., УЛ...., сумата от 402.54 лева – главница по Договор за кредит № .../..., ведно
със законна лихва за период от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
30.36 - мораторна лихва за период от 30.09.2021 г. до 23.11.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63759/2022г. на
СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковвете за главница и мораторна лихва за
разликата до пълните им предявени размериь а претенциите за установяване
дължимостта на 5,86 лева - договорна лихва за период от ... г. до 19.11.2021 г., за
сумата 138,86 лева – такса по т.5.1 от и за сумата 82,50 лева такса по чл.5.5 от
договора -
ОСЪЖДА Л. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., КВ...., УЛ.... (...) ... да
заплати на ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., УЛ...., сумата от 31.93 лева – разноски в
заповедното и 335.28 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9