Р Е Ш Е Н И Е №
от 06.03.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на шести
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1754/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на "Теленор България" ЕАД - град София, чрез адв. В. Г. - САК, срещу Й.И.Й..
Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между
страните е сключен Договор за мобилни услуги от 07.01.2014
година, по силата на който ответникът Й.И.Й. се явява абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Globul Universe 10.99 лева.
Посочва, че на 24.11.2015 година абонатът е сключил Договор за лизинг за
мобилен номер **********, като абонатът е взел на изплащане мобилно устройство
марка Telenor модел Smart Plus White платимо на 23 месечни
вноски в размер на 6.99 лева. На 11.11.2016г. абонатът е подписал и Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ********** с абонаментен план Интернет 1000 със
срок до 11.11.2018 година, като при възползване от преференциалните условия на
оператора, абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка Tablet модел Prestigjo Wize 3508 4G 8 Blue, платимо на
23 месечни вноски в размер на 3.00 лева. Със заявление за деактивиране на
допълнителни услуги от 07.02.2017 година абонатът е деактивирал допълнителен
пакет Telenor Message 200
SMS/MMS за 1.50лв./месец. На 19.04.2017 година абонатът е сключил Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ********** с абонаментен план Стандарт 9.99
лева със срок до 19.04.2019 година, като при възползване от преференциалните
условия на оператора, абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка LG
модел К 4 Blue, платимо на 23 месечни вноски в размер
на 9.99 лева. На 20.04.2017 година абонатът е сключил Допълнително споразумение
за мобилен номер ********** с абонаментен план Стандарт 20.99 лева със срок до
20.04.2019 година. На 07.06.2017 година абонатът е сключил Допълнително
споразумение за мобилен номер ********** с абонаментен план Тотал
24.99 лева със срок до 07.06.2019 година. Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № *********. Твърди,
че за потребените от абоната услуги за периода от 10.05.2017 година до
09.10.2017 година ищцовото дружество е издало: фактура № ********** от
10.06.2017 г. с начислена за отчетния период сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 161.66 лева, платима в срок 25.06.2017 година; фактура №
********** от 10.07.2017 година с начислена за отчетния период сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 80.64 лева; фактура № ********** от
10.08.2017 година с начислена за отчетния период сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 77.94 лева, платима в срок до 25.08.2017 година или на обща стойност
320.32 лева. С Кредитно известие № ********** от 10.09.2017 година е сторнирана
сумата в размер на - 20.57 лева, начислена е и дължимата лизингова вноска в
размер на 19.98 лева, при което задължението за плащане възлиза в размер на
319.73 лева. Посочва, че поради неизпълнение на задължението операторът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал за абонатен номер № ********* крайна фактура № **********
от 10.10.2017 година с начислена обща сума за плащане в размер на 1 666.33
лева. Поради неизпълнението на абоната да заплати дължимите суми, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 10.2017 година, когато е издадена крайната фактура №
********** от 10.10.2017 година, съгласно уговорения погасителен план, както
следва: за устройство марка Tablet модел Prestigio Wize 3508 4G 8 Blue се дължи цената в размер на 42.00 лева; за устройство
марка LG модел К 4 Blue се дължи цената в размер на
189.81 лева; за устройство марка Telenor модел Smart Plus White
се дължи цената в размер на 13.98 лева. Направено е искане да
бъде прието за установено по отношение на Й.И.Й.,
че дължи на "Теленор България" ЕАД - град София сумата
в размер на 319.73 лева - представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен № ********* за периода от 10.05.2017 година до 09.10.2017 година,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед № 58 за изпълнение на парично задължение от 21.01.2019 година
по Ч.гр.д. № 222/2019 година на ВТРС, както и Й.И.Й.
да бъде осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 245.79 лева -
лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.11.2015 година, за устройство марка Telenor модел Smart Plus White,
по Договор за лизинг от 11.11.2016 година, за устройство марка Tablet модел Prestigio Wize 3508 4G 8 Blue; по Договор от 19.04.2017 година, за устройство марка LG
модел К 4 Blue. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така
и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от адв. И.Ч.-Д. - ВТАК, в качеството й на особен
представител, назначен на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Развити са
подробни съображения в подкрепа на твърдението, че предявените по делото искове
са неоснователни и недоказани. Твърди, че са недоказани твърденията за
съществуването на договорни отношения между страните по делото, както и за
предоставяне на посочените в тях услуги. Посочва, че общите условия, приложени
към исковата молба не обвързват ответника, доколкото същите не са подписани.
Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
приложения Договор от 07.01.2014 година /л. 10/ се установява, че на посочената
дата между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги за срок от 24
месеца с месечна абонаментна такса в размер на 10.99 лева на месец за предпочетен
номер +359*********. По делото е приложено и Заявление за деактивиране на
допълнителни услуги за мобилен номер +359********* от 07.02.2017 година /л. 18/.
С Допълнително споразумение от 20.04.2017 година /л. 25/ към договор за мобилни
услуги с номер +359********* страните са уговорили, че посоченият номер ще бъде
ползван при посочените ценови условия на избрания от потребителя абонаментен
план, а именно Стандарт 20.99 промо 17.99, т.е. с
промоционален месечен абонамент в размер на 17.99 лева за първите 24 месеца от
датата на влизане в сила на допълнителното споразумение, като с подписа си
потребителят е заявил желанието договорът да влезе в сила незабавно. По делото
е приложена декларация - съгласие /л. 27/, с която Й.Й. е декларирал, че е получил
подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях.
На
24.11.2015 година между страните по делото е сключен и Договор за лизинг /л.
11/, по силата на който на Й.И.Й. е предоставено за временно и възмездно
ползване устройство Telenor модел Smart Plus White,
с номер +359*********, а последният се е задължил да заплати
обща лизингова цена в размер на 160.77 лева на 23 лизингови вноски по 6.99 лева
като има право да придобие собствеността върху същото при заплащане на допълнителна
сума от 6.99 лева. В Чл. 4 от договора е посочено, че лизингополучателят
декларира и потвърждава, че е получил устройството. В чл. 12 от Общите условия
към договора за лизинг, които са част от него и са подписани от
лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
този договор плащания.
На
11.11.2016 година между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги
/л. 12-13/ за предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева на месец и 40% промо отстъпка за 24 месеца. По делото е приложена
декларация - съгласие /л. 16-гръб/, с която Й.Й. е декларирал, че е получил
подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. Към
договора, на същата дата между страните е сключен и Договор за лизинг, по
силата на който на Й.И.Й. е предоставено за временно и възмездно ползване
устройство Tablet модел Prestigio Wize 3508 4G 8 Blue, с номер +359*********, а последният се
е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 69 лева на 23 лизингови
вноски по 3.00 лева, като има право да придобие собствеността върху същото при
заплащане на допълнителна сума от 3.00 лева. В Чл. 4 от договора е посочено, че
лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството. В чл. 12
от Общите условия към договора за лизинг, които са част от него и са подписани
от лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
този договор плащания.
На
19.04.2017 година между страните е сключен и Договор за мобилни услуги /л.
19-20/ за предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца със стандартен
месечен абонамент в размер на 9.99 лева на месец. По делото е приложена
декларация - съгласие /л. 22-гръб/, с която Й.Й. е декларирал, че е получил
подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. Към
договора, на същата дата между страните е сключен и Договор за лизинг, по
силата на който на Й.И.Й. е предоставено за временно и възмездно ползване
устройство LG модел К 4 Blue, с номер +359*********,
а последният се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 229.77
лева на 23 лизингови вноски по 9.99 лева, като има право да придобие собствеността
върху същото при заплащане на допълнителна сума от 9.99 лева. В Чл. 4 от
договора е посочено, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че е
получил устройството. В чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, които
са част от него и подписани от лизингополучателя, е предвидено, че месечните
вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги, сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно този договор плащания. На 07.06.2017 година между
страните е подписано Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с
мобилен номер +359*********, като с него страните са уговорили, че посоченият
номер ще бъде ползван при посочените ценови условия на избрания от потребителя
абонаментен план, а именно Тотал 24.99 лева от датата
на влизане в сила на допълнителното споразумение, като с подписа си
потребителят е заявил желанието договорът да влезе в сила незабавно. По делото
е приложена декларация - съгласие /л. 31/, с която Й.Й. е декларирал, че е
получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях.
По
делото са приложени и фактурите, с които са начислени претендираните суми,
както и ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги/л. 33-48/.
От
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 111-119/ се
установява, че общо дължимата сума, вследствие начислените суми за
мобилни услуги, фактурирани за: мобилен номер **********, мобилен номер **********
и мобилен номер ********** за периода от 10.05.2017г. до 09.10.2017г., е в
размер на 319.73 лв., като по така формираните задължения не са отчитани
извършени плащания от абоната. Общата парична стойност на незаплатените от
ответника лизингови вноски за устройство марка Telenor
модел Smart Plus White, съгласно Договор за лизинг от 24.11.2015г. възлиза
на 41.94 лв. с ДДС, в това число 6 вноски по 6.99 лв. с ДДС всяка. Общата
парична стойност на незаплатените от ответника лизингови вноски за устройство
марка Tablet модел Prestigio
Wize 3508 4G 8 Blue,
съгласно Договор за лизинг от 11.11.2016г. възлиза на 54.00 лв. с ДДС, в това
число 18 вноски по 3.00 лв. с ДДС всяка. Общата парична стойност на
незаплатените от ответника лизингови вноски за устройство марка LG модел К 4 Blue, съгласно Договор за лизинг от 19.04.2017г. възлиза на
229.77 лв. с ДДС, в това число 23 вноски по 9.99 лв. с ДДС всяка. Съгласно информационната система на ищеца, за
клиент Й.И.Й., с ЕГН ********** и абонатен № *********, за
периода от 01.11.2015г. /датата е уточнена в проведеното на 06.02.2020 година
съдебно заседание/ до 09.10.2017г. включително, по
издадените и осчетоводени фактури във връзка с изпълнението на
процесиите договори, в "Теленор България" ЕАД са отчетени плащания на
обща стойност 662.56 лв., като по дати и суми, същите са подробно описани в
констативно-съобразителната част на заключението.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 222 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
21.01.2019 година е издадена Заповед № 58 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й.И.Й. за сумата в размер на
565.52 лева - главница, представляваща неизпълнени парични задължения по
Договор за далекосъобщителни услуги от 07.01.2014 година, сумата в размер на
68.95 лева - мораторна лихва за периода от 26.10.2017 година до 07.01.2019
година , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 18.01.2019 година до окончателното изплащане на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски
общо в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева - платена държавна такса и
180.00 лева - адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането
си.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането
на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е
предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение и която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК и същият е обективно, кумулативно съединен осъдителен иск за
друга част от вземането му.
Настоящият съдебен състав приема,
че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните по делото по сключени между тях: Договор за мобилни услуги от 07.01.2014г. за
предпочетен номер +359*********, изменен и допълнен с Допълнително
споразумение от 20.04.2017 година; Договор за мобилни услуги от 11.11.2016
година за предпочетен номер +359*********; Договор за мобилни услуги от
19.04.2017 година за предпочетен номер +359*********, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от 07.06.2017 година; Договор за лизинг от 24.11.2015
година; Договор за лизинг от 11.11.2016 година и Договор за лизинг от
19.04.2017 година, по силата на които на ответника са предоставени посочените
по-горе мобилни услуги, съобразно избран от него месечен абонаментен план и
съответните мобилни устройства.
В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото не биха могли
да бъдат приложени последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 183 ГПК, а
именно процесните договори да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Вярно е, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на
04.12.2019 година, ищецът е задължен да представи оригиналите на същите и в
определения срок, същите не са представени. Следва обаче да бъде съобразено и обстоятелството,
че искането за представяне
на оригиналите на документите, приложени като доказателство по делото в
заверени от страната преписи, не е обосновано с конкретна причина от поискалата
ги страна. В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника
по делото е "оспорил" всички доказателства, приложени към исковата
молба - тяхната автентичност и вярност без да посочва в какво се състои
порочността им, а в проведеното на 04.12.2019 година съдебно заседание
процесуалният представител е аргументирал искането си по чл. 183 ГПК, с
обстоятелството, че след като бъдат представени може да оспори тяхната
автентичност. От една страна искането по реда на чл. 183 ГПК да бъде представен
оригиналът на документа следва да е свързано с конкретно оплакване по отношение
на документа, като е недопустимо едва след представянето му да се оспорва
автентичността на документа съгласно чл. 193 ГПК. Завереното от страната копие
има същата доказателствена сила, както и оригиналът и не е необходимо
представянето му, за да бъде оспорен по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. От друга
страна представените надлежно заверени преписи от доказателства са оспорени от
страната, която е поискала да бъдат представени в оригинал, изцяло формално и липсват
каквито и да е твърдения, че заверените преписи не съответстват на оригиналите.
Искането да се приложат по делото оригинали на документи не може да бъде
самоцелно, без мотивировка, без да се твърди, че има разлика между
представените заверени от страната копия и оригиналите на тези документи. Искането
следва да има смисъл и значение за делото, а не да се прави самоцелно, поради
което и в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните
права от страните, съдът намира за неоснователно искането за изключване на
същите от доказателствения материал при условията на чл. 183 ГПК. В този смисъл
е и Решение от 20.01.2004 година на ВКС
по гр.д. № 898/2002 година, III г.о.
Отделно от това, видно от
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по процесните
договори са извършвани плащания, и то в един доста продължителен период от
време, като за периода от 01.11.2015 година до 09.10.2017 година по
всички издавани фактури има плащания, макар и в непълен размер, като общата
сума на плащанията за този период е в размер на 662.56 лева. Извършването в
този период на плащания по договорите, описани по-горе, представлява
извънсъдебно признание за наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните по тези договори.
Ето защо,
предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че от
приложените по делото доказателства се установява, че между страните по делото
са сключени описаните по-горе договори и всяка от страните следва да изпълнява
задълженията си по тях. С оглед доказателствата по делото съдът намира, че
ищцовото дружество е изправна страна по тях и е предоставило на ответника
уговорените мобилни услуги, и описаните мобилни устройства и за ответника е възникнало
задължението за заплащане на уговорената цена за мобилни услуги, включително
избрания от него абонаментен план и за лизингови вноски. Още
повече, че за факта на получаване на устройствата ответникът изрично се е
подписал.
Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на
ответника, че приложените по делото общи условия не обвързват последния,
доколкото не са подписани от него. От една страна общите условия на всички
приложени по делото договори за лизинг са част от самия договор и се намират на
гърба на договора, а и са подписани от ответника. По отношение на общите условия
за договорите за мобилни услуги, следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 147а ЗЗП при сключване на договор
при ОУ с потребител, последните го обвързват само ако са му били предоставени и
той се е съгласил с тях, като съгласието на потребителя с ОУ се удостоверява с
неговия подпис, а търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да
предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Видно от
приложените по делото Декларации - съгласие, ответникът е декларирал, че се е
запознал с общите условия, съгласен е с тях и е получил подписан екземпляр от
същите.
Поради преустановяване плащанията
по договорите за мобилни услуги от страна на ответника и на основание чл. 75,
във връзка с чл. 19б от ОУ мобилният оператор е прекратил едностранно
индивидуалните договори за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №
********** от 10.10.2017 година. Поради това и на основание чл. 12, ал. 2 ОУ
към договорите за лизинг дължимите лизингови вноски за предоставените мобилни
устройства били обявени за предсрочно изискуеми.
От заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 10.05.2017 година
до 09.10.2017 година размерът на задълженията на ответника по договорите за
мобилни услуги е в размер на 319.73 лева, а задълженията му по договорите за
лизинг - 325.71 лева. С оглед
обстоятелството, че по делото липсват каквито и да било твърдения, съответно
доказателства, че ответникът е изпълнил задълженията си заплащане на ползваните
от него мобилни услуги, както и лизинговите вноски за получените от него
мобилни устройства, респективно - същите да са върнати на оператора, настоящият
съдебен състав приема, че предявеният по делото иск с правно основание 422, ал.
1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
Основателен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане от страна на ответника на лизинговите вноски за получените от него мобилни
устройства, като с оглед диспозитивното начало същият следва да бъде уважен за
сумата, посочена в исковата молба - в размер на 245.79 лева.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство
ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат
възложени на ответника общо в размер на в размер на 705.00 лева, от които 75.00 лева -
внесена държавна такса, 180.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение,
300.00 лева - внесен депозит за особен представител и 150.00 лева - внесен
депозит за изготвяне на ССЕ - за платена държавна такса, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на
205.00 лева, от които 25.00 лева - внесена държавна такса и 180.00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.Й. ***, с ЕГН **********, че дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата
в размер на 319.73 лева /триста и деветнадесет лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща задължение за ползвани от него мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 07.01.2014г. за
предпочетен номер +359*********, изменен и допълнен с Допълнително
споразумение от 20.04.2017 година; Договор за мобилни услуги от 11.11.2016
година за предпочетен номер +359********* и Договор за мобилни услуги от
19.04.2017 година за предпочетен номер +359*********, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от 07.06.2017 година, за периода от 10.05.2017
година до 09.10.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 18.01.2019 година до окончателното изплащане на задължението и за които суми е издадена
Заповед № 58 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2019
година по Ч.гр.д. № 222/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА Й.И.Й. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к.
"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 245.79 лева /двеста четиридесет и пет лева и седемдесет
и девет стотинки/, представляваща задължение за лизингови вноски по Договор
за лизинг от 24.11.2015 година; Договор за лизинг от 11.11.2016 година и
Договор за лизинг от 19.04.2017 година.
ОСЪЖДА Й.И.Й. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к.
"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в размер на 705.00 лева /седемстотин и пет лева/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, както и сумата в размер на 205.00 лева /двеста и пет лева/, представляваща
направените от дружеството в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 222
по описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: