Р Е Ш Е Н И Е № 260047
ПЛОВДИВ 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 132 по
описа за 2021 година и констатира следното:
Предявен е иск от Е.Б.С., ЕГН **********, ***, със съдебен адрес: ***
– адв.Р. против И.Б.Б., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.422 ГПК във
връзка с 538 ТЗ.
Твърди се в исковата молба, че ответникът Б. на 01.03.2010 г. е издал
в полза на Е.С. Запис на заповед с падеж 30.03.2014 г. На падежа Б. не е
изпълнил задължението си. Със Заповед за изпълнение на парично задължение на
основание документ по чл.417 ГПК от 27.03.2017 г., издадена по ч.гр.д.
4268/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е постановено незабавно
изпълнение и е разпоредено И.Б. да заплати на Е.С. сумата 15 340 евро, дължима
по Запис на заповед от 01.03.2010 г., ведно с обезщетение за забава от
27.03.2017 г. до окончателното изплащане. Поради подадено от ответника
възражение по смисъла на чл.414 ГПК за ищеца възниква интерес от предявяването
на иск да установи съществуването на вземането си, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 4268/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив. Твърди, че записът на заповед е редовен от
външна страна и притежава всички
регламентирани от Закона реквизити.
Ето защо иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на И.Б. съществуването на вземането на Е.С., за което е
издадена Заповед за изпълнение с постановено незабавно изпълнение по ч.гр.д.
4268/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, произтичащо от Запис на заповед
от 01.03.2010 г., ведно с обезщетение за забава от 27.03.2017 г. до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски в заповедното
производство и в настоящото.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск по
следните причини:
На основание издадената по ч.гр.д. 4268/2017 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изп.д. 1050/2019 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,
като ответникът е поканен за доброволно изпълнение на 31.08.2020 г., т.е. от
издаването на изпълнителния лист – на 29.03.2017 г. до предприемането на
действия срещу длъжника са изминали три години и пет месеца, а от падежа на
задължението – 30.03.2014 г. до получаване на поканата за доброволно изпълнение
на задължението са изминали шест години и пет месеца.
Заявява се, че по смисъла на т.14 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение /в случая на
27.03.2017 г./ не прекъсва давността и не съставлява предявен иск по
смисъла на чл.116, б.Б ЗЗД. Ищецът, въз основа на издадения изпълнителен лист,
се присъединява като кредитор по изп.д. 1050/2019 г. по описа на ЧСИ Петко
Илиев на 21.08.2020 г., а и образуването на изпълнително производство също не
прекъсва давността.
Твърди се, че разпоредбата на чл.422 ГПК придава на заявлението
последици на предявен иск. Но когато е допуснато незабавно изпълнение, на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не следва да се придава такава
стойност, тъй като кредиторът е длъжен да започне принудително изпълнение, като
образува изпълнително производство, тъй като само в хода на това изпълнително
производство длъжникът може да бъде уведомен, за да се сезира Съдът за
разрешаване на спора по повод вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение. В този смисъл са и разясненията в т.10 на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, според които само снабдилият се с изпълнителен лист взискател с
изпълнителните си действия прекъсва давността. В този случай може да се
приравни заявлението за издаване на заповед за изпълнение като
материалноправни последици с искова молба,
която прекъсва и спира давността.
Оспорва се качеството на кредитор на Е.С., тъй като ответникът оспорва
подписа на издател. Посочва, че в записа на заповед са изпълнени текстове с
различен почерк. Възразява, че записът на заповед е с недостоверна дата, което
води до невъзможност за проверка относно спазването на сроковете по чл.531,
ал.1 ТЗ. Прави възражение за изтичането на давностния срок за предявяване на
иска и за злоупотреба с бланков подпис по смисъла на чл.464 ТЗ. Претендира
разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение на основание документ
по чл.417 ГПК от 27.03.2017 г., издадена по ч.гр.д. 4268/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, е разпоредено И.Б. да заплати на Е.С. сумата 15 340 евро,
дължими по Запис на заповед от 01.03.2010 г., ведно с обезщетение за забава от
27.03.2017 г. до окончателното изплащане, като е постановено и незабавно
изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
На 01.03.2010 г. ответникът Б. е издал в полза на Е.С. Запис на
заповед с падеж 30.03.2014 г., като се е задължил на падежа да заплати сумата
15 340 евро.
Доколкото ответникът Б. е подал възражение по смисъла на чл.414 ГПК,
ищецът С. е предявил иск за установяване на вземането си от 15 340 евро, дължимо на основание Запис на заповед
от 01.03.2010 г. с падеж 30.03.2014 г., за което е издадена по ч.гр.д. 4268/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив Заповед за незабавно изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК.
По възражението на ответника
за неавтентичност на Запис на заповед от 01.03.2010 г. с падеж 30.03.2014 г. и
недостоверност на датата:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че
Записът на заповед от 01.03.2010 г., на който ищецът основава правата си, не е
подписан от И.Б.. От заключението на СТЕ с в.л. С., което Съдът възприема като
неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен под ръкописния
текст на записа на заповед, е изпълнен от И.Б.; текстовата част в записа на
заповед от 01.03.2010 г. е изпълнен от едно и също лице – И.Б.; в изследвания
запис на заповед от 01.03.2010 г. не са открити манипулации и данни за копиране
на подписа. Установено е, че всички на документа са изписани със сходна
химикална паста.
Предвид констатациите в заключението на СТЕ Съдът приема, че Записът
на заповед от 01.03.2010 г. е издаден от И.Б. и текстът в него е изпълнен от И.Б..
Законът – чл.чл.535 ТЗ – императивно регламентира реквизитите, които е
необходимо да съдържа записът на заповед; Записът на заповед от 01.03.2010 г.,
от който ищецът претендира да черпи правата си, притежава посочените в чл.535 ТЗ реквизити и доколкото Съдът приема, че Записът на заповед от 01.03.2010 г. е
автентичен и с достоверна дата, намира, че Запис на заповед от 01.03.2010 г. с
падеж 30.03.2014 г. е редовен от външна страна и обективира вземане на
поемателя спрямо издателя на записа на заповед.
По възражението за
погасяване на вземането, произтичащо от Запис на заповед от 01.03.2010 г.,
поради изтичането на тригодишен давностен срок:
Предвид установената редовност на записа на заповед от външна страна, следва
да се разгледа направеното от ответника възражение за погасяване на вземането
поради изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 531, ал.1 ТЗ
във връзка с чл.537 ТЗ.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение на основание документ
по чл.417 ГПК от 27.03.2017 г., издадена по ч.гр.д. 4268/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, е разпоредено И.Б. да заплати на Е.С. сумата 15 340
евро, дължими по Запис на заповед от 01.03.2010 г., ведно с обезщетение за
забава от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане, т.е. заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено в срока по чл.531, ал.1 ТЗ.
На основание издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист с молба вх.№ 47271/21.08.2020 г. по изп.д. 1050/2019 г. по описа на ЧСИ
Петко Илиев ищецът е поискал присъединяване като кредитор в изпълнителното
производство, т.е. след повече от шест години от падежа на задължението /30.03.2014
г./ е предприел действия по събиране на вземането си.
Според разясненията, дадени в т.9 на ТР 4/2014 г. по тълк.д. 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, с разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за установяване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, се счита предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
създава изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно момента на
предявяването на иска и възникване на съответните правни последици – прекъсване
и спиране на давностния срок. Това правило на чл.422, ал.1 ГПК не означава, че
не следва да се съобразяват обстоятелствата от значение за спора към момента на
приключването на съдебното дирене относно съществуването на материалното право,
което означава, че в производството по установяване съществуването на вземането
Съдът ще изследва и взема предвид всички обстоятелства, включително и тези,
които са настъпили след предявяването на иска, респективно след подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид разясненията в т.10 и т.14 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предявяването на иска, като
предявяването на иска за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК има
обратно действие – от подаването на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение, ако искът е подаден в срока по чл.415 ГПК.
Това становище е относимо до заповед за изпълнение, след издаването на
която Съдът уведомява длъжника чрез връчването на препис от издадената заповед,
за да може той да упражни правата си по чл.414 ГПК.
Давността обаче се прекъсва само със започване на производството, в
което участва и длъжникът, като при издаването на заповед за незабавно
изпълнение длъжникът узнава за издадената заповед с получаването на призовката
за доброволно изпълнение, която му изпраща Съдебният изпълнител при образувано
изпълнително производство. Или може да се направи извод, че ако кредиторът
бездейства – не образува изпълнително производство, давността продължава да
тече въпреки издадената заповед за изпълнение. Искът на поемателя по отношение на издателя на
запис на заповед за плащане се погасява с изтичането на тригодишен давностен
срок, който започва да тече от падежа на задължението /чл.521, ал.1 ТЗ във
връзка с чл.537 ТЗ/. В конкретния случай задължението е с падеж 30.03.2014 г.;
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.03.2017 г. и
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени съответно на 27.03.2017
г. и 29.03.2017 г. Ищецът се присъединява към образуваното изп.д. 1050/2019 г.
по описа на ЧСИ Петко Илиев с молба вх.№47271/21.08.2020 г. Т.е., тригодишният
давностен срок относно предявяването на иска е изтекъл на 30.03.2017 г. Това е
така, защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание
документ по чл.417 ГПК не прекъсва давността. Макар и исковата молба да е
подадена в срока на чл.415 ГПК, не може да прекъсне изтеклата вече погасителна
давност относно вземането; давността би се прекъснала с предприемането на
действия по образуване на изпълнително производство и връчването на заповедта
за изпълнение на длъжника преди изтичането на тригодишния давностен срок от
падежа на задължението /в този смисъл е и Решение 118/12.12.2019 г. по т.д.
2288/2018 г. на ВКС/.
Погасяването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение от 27.03.2014
г., преди ищецът да се присъедини по изп.д. 1050/2019 г. на ЧСИ Петко Илиев
като кредитор с издадения изпълнителен лист за вземането от 15 340 евро,
произтичащо от Запис на заповед от 01.03.2010 г., съставлява факт с правно
значение за спора, който следва да се вземе предвид в производството по чл.422 ГПК и доколкото Съдът приема, че преди присъединяването на ищеца като кредитор
в производството по изп.д. 1050/2019 г. на ЧСИ Петко Илиев /21.08.2020 г./
вземането е погасено поради изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла
на чл. 531, ал.1 ТЗ, може да се обоснове изводът, че вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, не съществува към момента на предявяването на
иска за установяване съществуването на вземането и поради това искът следва да
се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да се осъди да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
250 лв, представляващи възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от Е.Б.С., ЕГН **********, ***, със съдебен адрес:
*** – адв.Р. против И.Б.Б., ЕГН **********,*** иск за съществуване на
вземането, произтичащо от Запис на заповед от 01.03.2010 г. с падеж 30.03.2014
г., в размер на 15 340 евро /петнадесет хиляди триста и четиридесет евро/,
ведно с обезщетение за забава от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение с постановено незабавно изпълнение по
ч.гр.д. 4268/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив
Осъжда Е.Б.С., ЕГН **********, ***, със съдебен адрес: *** – адв.Р. да
заплати на И.Б.Б., ЕГН **********,*** сумата 252 лв /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: