О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
260461
Гр.Пловдив, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като
изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N 2242/2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр.
чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане №12760/07.02.2020г. по
ч.гр.д.№1891/2020г. на ПдРС, 13 гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.И.К. ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** за сумата от 1000 лева главница, 229,42 лева договорна
лихва за периода 11.01.2019 г. до 11.12.2019 г.,
252,05 лева лихва за забава за периода от 11.01.2019 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, законна лихва от подаване на заявлението до
изплащането и разноски.
В частната жалба се излагат
доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ГПР по договора за
потребителски заем надхвърля многократно размера на законната лихва и
съответно, че клаузите по договора противоречат на добрите нрави. Сочи се, че
меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, тъй
като последната е лихва за забава при неизпълнение на парично задължение, а не
възнаградителна лихва. Акцентира се на това, че не съществува нормативно
установена горна граница за възнаградителните лихви по договорите за
потребителски кредит. С изменението на ЗПК през 2014г. бил въведен максимален
размер на ГПР, който към 22.12.2017г., а и към настоящия момент, бил 50 %. Този
максимален процент на годишните разходи допускал годишен лихвен процент на
възнаградителните лихви до към 48- 49 %. Тъй като в настоящия случай
определения лихвен процент е 39,96%, т.е. в рамките на законодателно заложения
максимален праг на договорения ГПР, счита, че уговорката не противоречи на
добрите нрави.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№
1891/2020г. на ПдРС, 13 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 1000 лева главница по договор за потребителски заем №689036, сключен от Д. К.
с „Креди Йес“ООД, 229,42 лева договорна лихва за периода 11.01.2019 г. до
11.12.2019 г., 252,05 лева лихва за забава за периода от 11.01.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането и разноски.
Първоинстанционният съд е
приел, че, видно от съдържанието на договор за потребителски заем № №689036/11.12.2018г., ГПР надвишава многократно размера на законната лихва, като така договорения размер на
възнаградителната лихва и ГПР. противоречи на добрите
нрави, не само с оглед установената съдебна практика, преди приемането на
измененията в ЗПК, но и с оглед изискванията за справедливост. Прието е също така, че констатацията за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно
основание съдът да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли
заявлението. Като основание за отказа да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение е посочена разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.
В чл.411, ал.2 от ГПК са посочени основанията да бъде отказано издаването
на заповед за изпълнение на парично задължения - съгласно т.2, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, и съгласно т.3, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Трайно в съдебната практика се
приема, че максималният размер на възнаградителната лихва следва да е
ограничен, като в случаите когато тя надвишаваща
трикратния размер
на законната
лихва, се приема, че противоречи на
добрите нрави.
В този смисъл са мотивите към Решение № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 ВКС, II г.о., Решение № 378/ 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/ 2005 г. на ВКС, II г.о., Решение № 1270/ 09.01.2009 г.
по гр. д. № 5093/ 2007г. на ВКС, II г.о.,
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/ 2014г. на ВКС, IV г.о., както и множество решения и
определения на окръжните съдилища. В т.6 от договор за
потребителски заем № 3111155/22.12.2017г. годишният лихвен процент е отразен в
размер от 35 %, като същият надхвърля
трикратния размер на законните лихви.
Освен това, видно от съдържанието на договора, налице е и неравноправна клауза
по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, а именно тази по чл.8 от договора,
предвиждаща в полза на кредитора неустойка в размер на 894,58 лв. /почти
колкото предоставена в заем сума/, в случай, че в тридневен срок от сключване
на договора заемателят не предостави определени обезпечения. С оглед естеството
на самите обезпечения, може да се направи обоснован извод, че посочената клауза
цели единствено набавяне на свръхпечалба за заемодателя. Ето защо
по отношение на посоченото вземане
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение
правилно е било
отхвърлено.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12760/07.02.2020г. по
ч.гр.д.№1891/2020г. на ПдРС, 13 гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение срещу Д.И.К. ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за
сумата от 1000 лева главница, 229,42 лева договорна лихва за периода 11.01.2019 г. до 11.12.2019 г., 252,05 лева лихва за забава за периода от
11.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и
разноски.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: