Решение по дело №620/2023 на Районен съд - Перник

МОТИВИ към Решение № 385/15.10.2024 г. по
административнонаказателно дело №20231720200620/2023 г. по описа на
РС-Перник
Производството по делото е образувано по повод постановлението
на Районна прокуратура гр. Перник от 28.03.2023 г., с което на основание чл.
375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемата И. В. Л., родена на *** в гр. Г.. обл. В., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, *** образование, ****, работи на длъжност ****
/към момента на внасяне на постановлението, **** към момента на
постановяване на решението на съда/ в „****“-гр.С., ****, за извършено от
нея, съгласно постановлението, престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, ,
а именно за това, че на 17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. *** е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно преминала с
автомобила по стъпала, водещи към прилежащия училищен двор на
СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и навлязла в него, като се
насочила към играещи в двора деца, след което обърнала посоката на
движение на автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала
с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от
местопроизшествието - престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, като
прокурорът е предложил същата да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК за повдигнатото обвинение за- престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от
НК.
Делото е разпределено на принципа на случайното разпределение на
шести наказателен състав ПРС, НО, видно от протокол за случайно
разпределение на делата, приложено след кориците на делото, като още на
същата дата, на която се делото е било разпределено – на 29.03.2023 г.,
съдията-докладчик, се е произнесъл с Разпореждане №848 от 29.03.2023 г,
като спазвайки императивния срок, визиран в НПК, е спазил същия за
насрочване на делото, в едномесечен срок от постъпването му, и делото е било
насрочено за 13.4.2023 г., за която дата са били призовани РП-Перник,
обвиняемата и нейният защитник. За посочената дата се е явила лично
обвиняемата и прокурорът, внесъл предложението, като не се е явил
защитникът на обвиняемата- адвокат Ю., като съдът е докладвал и приел по
делото, молба, постъпила по имейл с рег.№ 7655/10.04.2023 г. от адв. И. Ю.-
САК, защитник на обвиняемата, с която уведомява съда, че не му е възможно
да се яви на насроченото за днес съдебно заседание, тъй като на същата дата е
ангажиран по други три дела и посочва дати, на които му е било възможно да
се яви пред съда, като съдът съобразявайки същите и графикът на шести
наказателен съдия, а именно, че същият заседава в четвъртък, е насрочил
делото за 1.6.2023 г. В проведеното заседание на 1.6.2023 г., са се явили
обвиняемата, нейният защитник- адвокат Ю., както и представителя на
прокуратурата, внесъл предложението- прокурор Е. М., като по искане на
защитата досежно начина на протичане на производството, то е взето
становище за протичането му по общия ред, с призоваване на всички
свидетели и вещите лица, които са описани в Постановлението РП-Перник, в
1

какъвто смисъл са били изявленията на обвиняемата и нейния защитник, като
прокурорът е посочил, че с оглед посоченото от защитника на обвиняемата и
от обвиняемата, и ненакърняване нейното процесуално право на защита, не се
противопоставя на искането на защитата на обвиняемата, както и на заявеното
от тях, че желаят делото да се гледа по общия ред. Съдът, след като е взел
предвид становищата на страните, и в частност на обвиняемата и нейния
защитник, че желаят по делото да се проведе пълно съдебно следствие чрез
провеждане на разпит на всички свидетели и вещи лица по делото, е уважил
искането на страните и да се проведе съдебно следствие в посочения смисъл,
като е съобразил и датите и времето, през което защитникът на обвиняемата
може да се яви и е насрочил делото за 1.09.2023 г., за която дата и час, съдът е
постановил да се призоват свидетелите и вещото лице от списъка, приложени
към постановлението, с което е инициирано производството по делото.
Предвид множество постъпили молби, по време на съдебната ваканция и
преди това от един от свидетелите по делото- св. Й., досежно пътуване за
продължителен период от време в ****, съдът след размяна на молбите, е
насрочил делото за 31.08.2023 г., когато защитникът не се е явил, и по искане
на обвиняемата, която е държала на присъствието му, то делото е било
отложено, съобразно и молба от защитника на 14.09.2023 г., когато и в което
съдебно заседание, са били разпитани вещото лице, изготвило
видеотехническата експертиза в хода на ДП, както и свидетелите, посочени в
списък на постановлението, като по делото, след това заседание и по страните,
в проведените след това множество съдебни заседания, са били събрани
огромен набор от писмени и гласни доказателства по делото, в това число са
били назначени и изслушани и още две експертизи по делото, като посочените
доказателства, за първи път са събирани едва в хода на съдебното следствие,
което обективно е довело, до протичане на делото, в един по -дълъг период от
време, но с ритмични извършвани действия по същото, до последното съдебно
заседание от 15.10.2024 г., когато и делото и приключило пред първата
инстанция, с решение по реда на чл. 78а НК.
В пледоарията си в последното по делото с.з, пред ПРС, прокурорът
е изложил една изключително подробна пледоария, с която е отправил искане
до съда, да постанови решение, с което да освободи обвиняемата от
наказателна отговорност и й наложи административно наказание-глоба, близо
до минималния, предвиден в закона срок, и предвид и времето на протичане
на делото в двете фази на процеса, като и поискал и налагане на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. В мотивите си,
прокурорът е акцентирал на следното, а именно, че счита, че събраните
доказателства чрез разпитите на свидетелите и заключенията на назначените
експертизи, обосновават по безспорен начин, че извършеното от обвиняемата
И. В. Л. деяние осъществява признаците на престъпление по чл.325 ал.3
вр.ал.1 НК. Излага, че не се спори по въпроса дали на инкриминираната дата
обвиняемата е влязла с управлявания от нея автомобил в двора на училище
„Д-р Петър Берон“-гр.Перник, както и дали е преминала с автомобила си през
стъпалата на входната порта, водеща към училищния двор, преминавайки след
това през двора на училището, докато там са играели ученици от един от
учебните класове, както и дали е осъществила по-нататъшните действия до
напускането на училищния двор, отново преодолявайки стъпалата на входната
2

врата, при това след като е провела разговор с охраната на училището и по-
конкретно с охранителя, който е бил на работа в този момент. В тази насока
събраните доказателства, включително и тези, събрани чрез обясненията на
самата обвиняемата прокурорът сочи, че са еднопосочни и безпротиворечиви.
Оспорвало се обаче от страна на защитата въпроса дали обвиняемата е
действала съзнателно и с изискуемия мотив, доколкото е повдигнато деяние,
осъществяващо признаците субективно съставомерно по чл.325 ал.3 НК. В
този смисъл, представителят на държавното обвинение, излага, че в тази
насока обясненията на обвиняемата следва да бъдат ценени единствено като
защитна версия, като по време на съдебното следствие от страна на защитата
били представени множество доказателства, представляващи публикации,
разработки в сферата на професионалното занимание на обвиняемата,
сертификати за участия в семинари и редица други свързани с
професионалното й развитие документи, включително и представеното в
днешно съдебно заседание Допълнително споразумение към трудов договор,
видно от което същата е назначена вече на длъжност „****“, внушавайки по
този начин усещане, че с добрите си професионални постижения
обвиняемата сочи на доказателство за гарантирано високите й нравствени и
морални качества, както и, че зачита установения правов и обществен ред.
Безспорно според прокурора е, че личността на дееца има значение за
определяне степента на обществената му опасност, като евентуален
извършител на престъпление, но в конкретния случай опитът на защитата за
такова внушение личало според прокурора очевидно, тъй като по начало се
оспорвала субективната съставомерност на извършеното деяние чрез излагане
от страна на обвиняемата твърдения за прилошаване по време на деянието
вследствие на заболяванията, от които страда, които пък са довели до
„невменяемостта й“. Според прокурорът защитната линия е в две посоки–
или да се докаже, че обвиняемата е действала в състояние на невменяемост
или алтернативно, ако е действала съзнателно – да се приеме, че извършеното
от нея деяние е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК, вземайки за
подобен извод изключително ниската степен на обществена опасност на дееца
при обсъждането на конкретния случай. Прокурорът излага доводи, защо
счита, че чл.9, ал.2 НК, е напълно неприложима в случая, както и прави
собствен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, за да
изведе извод, че обвиняемата не само е била в състояние на вменяемост по
време на извършване на деянието, но и че същата е извършила
престъплението, за което е предадена на съд, както от обективна, така и от
субективна страна, като прокурорът освен на гласните доказателства по
делото, акцентира и на заключението на тройната СППЕ, което моли съда да
кредитира при изводите, си, не само защото при изготвянето му са участвали
повече експерти в областта на психологията и психиатрията, за разлика от
първото заключение, но и защото от констативно съобразителната част на това
заключение се установявало, че всичките си изводи вещите лица са направили
въз основа на подробен анализ на събраните в хода на разследването по ДП и в
съдебното следствие доказателства, за разлика от заключението на
Комплексната съдебно психиатрична и медицинска експертиза. Прокурорът в
пледоарията си прави подробен разбор на двете заключение, и защо извежда
извод, че релевантно е това по тройната експертиза, и то следвало да залегне в
изводите на съда, като сочи и че в заключението на тройната съдебно
3

психиатрична и съдебно психологична експертиза вещите лица са използвали
единствено убедителни научни доводи при обсъждането на всеки релевантен
факт, установяващ се от събраните по делото доказателства. Затова и
предлагам на съда да кредитира като обосновано и правилно именно това
заключение.
Що се отнася до липсата или наличието на хулигански мотив, който
също е изискуем в състава на подобно престъпление, за каквото е повдигнато
обвинение в конкретния случай, според прокурорът, който да обосновава
действията на обвиняемата от субективна страна, сочи, че представителят на
обвинението не възразил срещу направеното от страна на защитата искане да
бъдат приети като доказателства документите, удостоверяващи високите
постижения на обвиняемата в професионалната й дейност не защото те са
били относими към установяване степента на обществена опасност на
деянието и дееца, а именно защото е намерил същите за относими към
установяване на наличието на интелектуалния момент на умисъла, като е
видно, че обвиняемата очевидно притежава необходимия интелект не само да
предвиди общественоопасните последици от деянието си и да формира
съзнание за обществено опасния характер на това деяние, но и да прецени, че
мястото, където е навлязла с автомобила си е училищен двор, независимо от
твърденията на обвиняемата, че не знаела, че това е училище. В конкретния
случай прокурорът във връзка с възраженията на защитата относно вида на
сградата сочи, че наред с огромната табела, поставена високо на лицевата
стена на училищната сграда така, че да може да се възприеме от всекиго, а и
от всяка позиция пред лицето на сградата, сочи, че е известно училище в град
Перник, известно като „руското училище“ и всеки трайно установил се в града
обитател, който отглеждал деца в училищна възраст, неминуемо е чувал за
него, тъй като то било едно от училищата, които се ползвали в града с добро
реноме. Изтъква в този смисъл, че в хода на съдебното следствие, се изяснило,
че обвиняемата живее в гр.Перник от около 20 години, тъй като е **** за
жител на града, след брака им двамата са се установили да живеят в града
трайно и са отгледали дъщеря на почти ** годишна възраст. Затова предлага
на съда твърденията на обвиняемата, че не е знаела, че това било училище, да
не бъдат кредитирани, тъй като е било повече от очевидно, че са не само част
от защитната й версия, но са и нелепи от житейска гледна точка.
Що се отнася до обективните признаци на престъплението, за което
обвиняемата И. Л. е привлечена към наказателна отговорност прокурорът
сочи, че:На първо място, по въпроса дали извършените в конкретния случай
действия от нейна страна са непристойни – в Постановление на Пленума на
Върховния съд /ППВС/ №2/1974г. е пояснено какви са характеристиките
на действията, които следва да се считат за „непристойни“. В конкретния
случай извършените от обвиняемата действия според прокурора са
„скандализиращи обществото“, според определението, дадено в цитираното
постановление, като могат да бъдат определени и като неприлични, и като
безсрамни, и като израз на невъзпитаност. Това било видно не само от
показанията на свидетелите, разпитани по делото, но дори и от приложената
фотография на заснет с телефона на един от свидетелките кадър, при който
очевидци на стореното от обвиняемата правят жестове с ръка, ноторно
възприети като израз на възмущение. Сочи, че от заключението на видео-
4

техническата експертиза и най-вече от преките впечатления, придобити при
прегледа на видеозаписите от камерите в училището по време на съдебното
следствие, било повече от очевидно, че в действията на обвиняемата се
наблюдава увереност, а не каквото и да било колебание, че в поведението й не
се наблюдават следи от каквото и да било смущение или объркване, а
напротив държанието й е спокойно и самоуверено. И в тази насока
подчертава, че в този смисъл не са единствено само показанията на свидетеля
Я., чиито показания така упорито се поставят под критика от страна на
защитата, но и в кадрите на записите всяко действие изглежда добре
преценено. Прокурорът счита, че от доказателствата по делото следва и
повече от очевидния извод, че дори преодоляването на стъпалата при входната
порта е било осъзнато от обвиняемата действие. Това се установявало от
заключението на видео-техническата експертиза, от която било видно, че
обвиняемата е потеглила с автомобила си напред към единствения изход от
тупиковата улица, където се е намирал паркиран автомобила й, като
впоследствие е върнала на заден ход и с премерени маневри е насочила
автомобила си към входната врата, видяла е пешеходката, която в този момент
се е намирала на стъпалата на изхода, излизайки от училищния двор, поради
което е спряла, изчакала я е да премине, след което е потеглила напред,
независимо, че разстоянието до самия вход е било незначително и е било
очевидно, че с маневра напред неминуемо стъпалата ще бъдат преодолени от
автомобила и същият ще навлезе в двора. По въпроса дали извършените от
обвиняемата действия грубо нарушават обществения ред - в ППВС № 2/1974г.
е пояснено, че грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си е изразил брутална демонстрация против установения ред, като
чрез тези действия нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността, като именно в
рамките на утвърдения обществен ред е прилежащият на съответно учебно
заведение двор да бъде ограден като израз на ограничаване достъпа до това
пространство на всичко друго, освен на лицата, които посещават учебното
заведение във връзка с учебния процес и че там играят деца. Излага, че
именно под посочената хипотеза следва да се субсумира поведението на
обвиняемата, която в конкретния случай навлязла с автомобила си в
заградения двор на училището, преминаването през двора и то в момент, в
който там играят деца по време на учебен процес, след което и напуснала
двора по осъществения от обвиняемата начин, при това след като охраната на
училището е отправила предупреждение, че ще повика полиция за изясняване
на случая, са именно- квалифицирано като грубо нарушение на обществения
ред, то и възпитаването на подрастващите в такива ценности би било част от
учебния възпитателния процес. На следващо място, по въпроса дали
извършените от обвиняемата действия изразяват явно неуважение към
обществото – с посоченото по-горе счита, че за наличието на този обективен
признак от състава на престъплението по чл.325 НК изобщо не се налага да се
сочат други доводи – очевидно е, че е налице явно неуважение към
обществото, тъй като са били накърнени не само чувствата на възрастните
индивиди, които са станали очевидци на деянието, но и на самите деца, които
според свидетелските показания започнали да снимат случващото се с
мобилните си телефони и да звънят на родителите си, за да споделят
изненадващата негативна емоция, която са изпитали.
5

Представителят на държавното обвинение, излага в пространната си
пледоария пред съда, че престъплението „хулиганство“ е едно от типичните
престъпления, при които преценката на съда трябва наистина да се извършва
за всеки конкретен случай, тъй като наличието в състава на престъплението на
понятия като „непристойни действия“, „грубо нарушаване“ и „явно
неуважение“ изискват относително добри интелектуални възможности у
дееца, за да бъде съобразен от решаващия орган критерия, спрямо който да
извърши съпоставката, за да прецени непристойно ли е дадено действие,
нарушава ли то обществения ред и при това грубо и израз ли е то на явно
неуважение към обществото, като в случая твърди престъплението да е
доказано и от обективна и от субективна страна и да е напълно неприложима
хипотезата на чл.9 ал.2 НК. В заключение моли съда, след анализа на така
събраните по делото доказателства да признае за виновна обвиняемата И. В.
Л. по така повдигнато й обвинение, но тъй като в конкретния случай са налице
предпоставките на чл.78а НК, предвид размера на наказанието, предвидено за
това престъпление, липсата на предходна съдимост и липсата на данни за
предходни случаи на приложение на чл.78а от НК спрямо нея, както и
липсата на причинени имуществени вреди, да освободи от наказателна
отговорност обвиняемата, като й наложи административно наказание „Глоба“
около минималния размер. Предлага също така на основание чл. 78, ал.4 от
НК да бъде наложено на обвиняемата и наказание 3 /три/ месеца „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“. Мотивите за предложението
на прокурора за размера на наказанието, изхождали от прекалено дългото
време, в което се проведе наказателното производство, макар и не по вина
нито на прокурора, нито на съда. Предлага направените по делото разноски за
видео-техническа експертиза, за двата броя съдебно психолого и
психиатрични, и съдебно психиатрична и медицинска експертиза, да бъдат
възложени на обвиняемата, а с оглед приложения като веществено
доказателство по делото диск, предлагам същият да остане по делото.
Пледоарията на защитата, също се отличава, със своя обем, както, и с
множество реплики и дуплики, между прокурора и защитата, като в доводите
си по същество, защитникът на обвиняемата моли съда да признае същата за
невиновна по повдигнатото й обвинение и да я оправдае по същото. Защитата
застъпва тезата, че престъплението е с липса на субективна страна в случая,
като сочи, че за този вид престъпление, а именно да са налице извършени
непристойни действия, които непристойни действия грубо да нарушават
обществения ред и кумулативно да изразяват явно неуважение към
обществото, то по делото категорично е било установено от обективна страна,
че обвиняемата с управлявания от нея автомобил на инкриминираната дата е
навлязла в двора на така известното в Перник училище. В някакъв момент е
осъзнала, според защитата, че се намира където не следва да се намира, и е
потърсила изход, отправяйки се към другата порта на двора на училището.
Очевидно там не е намерила търсения от нея изход с цел да напусне мястото,
където не е трябвало да бъде, и се е върнала към мястото, от което е влязла,
отново с цел да напусне двора на съответното, така известно в Перник,
училище. От поведението й, според защитникът, не се наблюдават агресивни
прояви, като същата е провела разговор със служителя-охранител на учебното
заведение, като го попитала от къде може да излезе, и той й е казал, че може
6

да излезе оттам откъдето е влязла, което в стресовата ситуация, в която се е
намирала обвиняемата е направила – напуснала е оттам откъдето е влязла.
Моли съда, да не кредитира показанията на св. Я., като прави свои собствен
прочит на същите. Твърди, че в случая няма реализирано ПТП, няма
пострадали лица, а навлизането в забранено място по принцип е
административно нарушение, което се преследва по начина, по който е било и
започнато производството от органите на полицията и по-специално
контролните органи по движение по пътищата, но впоследствие е било
образувано и процесното ДП, довело до делото. Оспорва, че обвиняемата е
имала знание, че това е училище. На следващо място излага, че субективният
елемент на едно престъпление включва не само интелектуалния, а и волевия
елемент, като не били доказани, по делото. Застъпва впоследствие, че деяние
и от обективна страна не е налице, тъй като не са и налице действия, които
грубо да нарушават обществения ред, или да са непристойни, нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Оспорва и
становищата на експертите по назначената тройна КСППЕ по делото, като
твърди, че защитната версия за временна невменяемост, била провокирана от
поведението на прокуратурата, като такава първоначално липсвала, като
застъпена от защитата. Отделно от това на друга плоскост, защитата твърди, и
че деянието би следвало да се приеме, с много ниска степен на обществена
опасност, доколкото и конкретната ситуация, както и заради това, че за него се
предвижда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба“. Моли съда да постанови един
справедлив съдебен акт, който да се позовава на обективно установените по
делото факти и обстоятелства, и признае обвиняемата за невиновна и да я
оправдае по повдигнатото й обвинение.
Обвиняемата И. Л., се придържа към казаното от своя защитник.
В последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли
съда да я оправдае.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата И. В. Л. е родена на *** в гр. Г.. обл. В., българка, с
българско гражданство, *** образование, ****, работи на длъжност „****“
/**** към момента на постановяване на решението/ в „****“ – гр. С., ****, с
постоянен и настоящ адрес: **** ЕГН: **********. Обвиняемата Б., живеела
повече от 20 години в град Перник, откъдето бил съпругът и Б. Б., с когото
имали дъщеря, към момента на протичане на съдебното следствие по делото,
видно от приобщените допълнителни писмени доказателства по делото,
дъщеря им, било вече на около ** години, като същата завършила средното си
образование, в едно от училищата в Центъра на града, а именно *******, с
профил *******. Обвиняемата работела в „****“ – гр. С., като същата имала и
научни интереси в сферата на ****, посещавала множество семинари, в
страната и чужбина, като видно от представено по делото в хода на съдебното
следствие писмено доказателство -Допълнително споразумение към трудов
договор №**** г. се установява, че *******, утвърдил избора си на И. В. Л. за
7

заемане на ******* длъжност „****“. Същата нямала фамилни болестни
обременености, но имала някои здравословни проблеми с дългогодишна
давност, като –„****“ / видно от Епикриза от Клиника по ендокринология и
болести на обмяната от УМБАЛ „Царица Йоана“ за периода 30.09.-03.10.2019
г. е с диагноза ****/, като по делото е приобщено и извадка от здравното
досие на същата, където са отбелязани-****, **** и др, като същата имала и
****, **** и **** ,****“, като досежно **** по данни на лекуващата я ****-
М. към процесния период, същата не е имала **** към месец юни 2021 г. /като
инкриминираната случка е от месец ноември същата година/, като
обвиняемата твърди, че е имала и тогава ****- **** **** - ****, при които по
данни на разпитания ендокринолог – **** М., се провеждало, но в по-късен
времеви период, терапия с лекарствени медикаменти за овладяването му.
Обвиняемата Л., посещавала редовно маникюр, като ходела на
маникюр, както в град С., така и в град П-, и от дълги години, както и към
момента на провеждане на съдебното следствие по делото /2023-2024 г./,в
обясненията си пред съда, обвиняемата посочва, че все още посещава същия
маникюрист в гр. П., като е ходела пеша или със семейния им автомобил- л.а.
марка „Фолксваген Тигуан“, с peг. ***, вписан на името на съпруга й / видно
от справка за собственост на автомобила по ДП/, като собственик, но който на
дата 17.11.2021 г., бил управляван от обвиняемата, която отишла преди обяд
на маникюр, където обичайно ходела, в района на Пазара на град Перник, като
паркирала автомобила си в близост до входа на училище -СУРИЧЕ „Д-р Петър
Берон“ - гр.Перник, намиращо се в централна градска част, едно от най-
старите училища в града и известно сред местните жители, като Руското
училище, което било в близост до пазара на града, като го паркирала на
отсрещния тротоар, въпреки забранителния знак на улицата. В училището
учениците, били разпределени на две смени, като през целия ден, имало
ученици в сградата и в двора, особено по време на учебни занимания по спорт,
физкултурни и други, когато учениците, играели в предната и задната част на
двора, обикновено с топка. Сградата на училището била голяма, с огромен
ограден двор, като имало главна врата- портал за влизане в училището, над
която имало арка, дъговидна, без надпис и непосредствено след нея след
влизане и преминаване на три стъпала и част от двора, право напред се
намирал и входът на училището, където имало огромна табела с черни букви
СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр.Перник /видно от фотоалбум по делото, за
оглед на местопроизшествие, видеотехническа експертиза и заявеното от
свидетелите -директор и учители-възпитатели/. Преди училището имало
тротоар, както и будки за храна и топли закуски за учениците, като улицата
била еднопосочна, и тупикова, като в края на улицата бил градският пазар, и
автомобилите, които идвали било за да вземат или оставят деца, идвали от ул.
„Отец Паисий“, която била главна улица с кръстовището, и където имало
бариера и знаци, като на 85 м отстояние преди училището Община Перник, и
към процесния момент била поставила знак В1- тоест към 17.11.2021 г. по ул.
„Отец Паисий“ е действала забрана за въведено с пътен знак В1 /Забранено
влизането на пътни превозни средства/, считано от кръстовището с ул. „Васил
Левски“ към сградата на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“. Пътният знак В1 е бил
поставен на 85 метра от портала на училището /видно от писмо с приложена
схема с организация на движението към 17.11.2021 г. от Община Перник/. В
8

училището имало монтирано видеонаблюдение, както и физическа охрана,
като процесният ден на работа бил -охранител К. А. Я., който си имал будка, в
която стои, при входа на училището от вътрешната му страна. Непосредствено
преди и по време на инцидента, както в предната, така и в задната част,
играели ученици от 1 до 4 клас, които били на смяна, които били в час, като в
предната част на двора, се намирали ученици на възраст между 9-10 години,
които играели топка в час, под вниманието не учителят им- св.Й., като в
предната част на двора имало около 30 играещи деца, които се намирали в
предната част, между входа на двора и входа на самата сграда на училището,
като тичали, гонели се и били в движение, като учителката била пред входа на
училището, с лице към входа на двора, като училището имало един главен
вход и задна порта, откъдето се доставяли закуски или се изхвърлял боклукът
и била отваряна само, когато се извършвали такива дейности, като през
останалото време портата стояла заключена, като и в задната част също
играели деца.
Около 13,30ч. на инкриминираната дата -17.11.2021 г., обвиняемата -
Л., след като приключила дейността си при маникюриста, се върнала при
паркирания на тротоара автомобил, управляван от нея, а именно л.а. марка
„Фолксваген Тигуан“, с peг. ***, качила се на шофьорското място, като била
сама в автомобила, и най-напред бавно потеглила с него на заден ход, тъй като
в посоката на движението му улицата била без изход, като напред се намирал
пазара, като това движение на автомобила било наблюдавано от продавачките
от близките магазини, който си говорели отпред, в непосредствена близост до
училището- св.В. Г., която възприела пряко потеглянето на обвиняемата Л. с
автомобила, като това обстоятелство било видяно и от св.Н. И. М., която също
работела в един от търговските обекти край училището и двете с Г. тъкмо си
разговаряли на улицата наблизо до автомобила на обвиняемата Л.. Така Г. и
М. случайно станали очевидци и на по-нататъшното поведение на
обвиняемата като водач на автомобила след потеглянето му, като двете
видели, как след потеглянето на заден ход, обвиняемата Л. спряла за момент,
макар зад автомобила й да нямало нито автомобили, нито пешеходци, които
да пречат да продължи движението си до близкото кръстовище, от което
имало изход в две посоки и да излезе на главната улица, като вместо да стори
това, при положение, че същата била в забранителната зона на знака -В1, то
обвиняемата потеглила точно в обратната посока, а именно -потеглила с
автомобила напред, после надясно и спокойно и бавно преминала покрай
търговските обекти, които се намирали точно пред училището, и достигнала
до входната порта на училището, която била отворена, като автомобилът се
намирал на тротоара, с лице, към училищната сграда, арката и двора, като
същата директно и пред очите на свидетелките, влязла с автомобила през
трите стъпала на училището, които се намирали, умишлено по-ниско от
улицата, като от тротоара, преминала последователно стъпалата на входа,
закачила с автомобила си едната врата на портала, като преди да премине
входа на училището с автомобила, обвиняемата даже спряла, тъй като точно в
този момент през входа преминавал пешеходец, който излизал именно от
двора на училището, като обвиняемата, чинно изчакала пешеходецът да
премине пред автомобила й и след като същият отминал, като обвиняемата Л.
изчакала пешеходеца да премине през входа и да отмине, тъй като
9

разстоянието не позволявало да се разминат безопасно с автомобила. Веднага
щом пешеходецът преминал през входа и отминал, Л. извършила описаното
по -горе, а именно - потеглила с автомобила си право напред и на скорост,
като действията й били спокойни и уверени, макар че на самия вход имало
изградени стълбищни стъпала поради денивелацията на училищния двор
спрямо улицата. С автомобила си обвиняемата Л. преминала стъпалата,
закачайки с автомобила едно от крилата на портала и навлязла навътре в
училищния двор, като действията и били видяни от охранителя- св.Я., който
шокиран излязъл от будката си, защото като охранител на училището, се
изплашил за децата, играещи в двора в този момент, като св. Й., старши -
учител, която били в час с децата към този момент и ги наблюдавала да играят
на топка, намираща се при вратата на училището с лице към входа,също се
шокирала и изплашила от това което вижда, като тя носела отговорност за
живота и здравето на играещите на двора деца, и в първия момент просто
застинала, тъй-като носела отговорност за живота и здравето на тези деца и
виждала как автомобил се движи измежду тях, като децата се разбягали при
вида на автомобила, едни извадили телефоните си да снимат случващото се,
други започнали да звънят на родителите си, докато водачката на автомобила,
спокойно заобикаляла децата, отправяйки се вдясно, заобикаляйки частично
сградата на училището, която се намирала фронтално срещу входа и заемала
голяма част от двора, и се насочила към задния двор, където се намирала
процесната задна врата, която обаче в случая, по време на час, била заключена,
и стигайки дотам, извън обсега вече на камерите, но където също имало
играещи деца, обвиняемата – Б. Б., чиито действия били наблюдавани не само
от всички в двора, но и от свидетелките М. и Г., допреди да се скрие от
погледа им зад сградата и впоследствие при връщането си обратно и излизане
отново по стъпалата, като същите се смаяли и възмутили от случващото се,
като черният джип, със затъмнени стъкла, се върнал като заобиколил сградата
отново като направил обратен завои, за да излезе през главния портал,
откъдето бил влязъл, свидетелките все още стояли там. В този момент старши
учителят Й., която макар и силно изплашена, и възмутена, успяла да
преодолее, първоначалния шок, и да извади личния си телефон, с който
направила снимка на задната част на автомобила, от която ясно се виждал и
номерът на същия, в момента, когато последният изкачвал отново стълбите,
като преди този момент, самият охранител бил застанал на портала и опитвал
с ръце да спре автомобила, виждайки как черният джип, се връщал по
обратния път - от задната към предната част на училищния двор, св. Я.
изтичал и заставайки пред автомобила, принудил обв.Б.- Б. да спре, като
свидетелят Я. се приближил към вратата на водача на автомобила, водачката-
жена на около 45 години, с черна коса и обло лице, впоследствие разпозната
от свидетеля и като обвиняемата Л., отворила само предното стъкло на
шофьорската врата и Я. я попитал: „Госпожо, как може да влизате тук?“, като
водачката му казала, че е влязла и поискала- дали може да и отвори задната
врата, за да излезе, като била спокойна и неемоционално приповдигната,
докато си говорела с охраната, не твърдяла да й е ставало лошо, а само искала
да й се отвори задния портал, за да излезе с колата. При което охранителят й
заявил, че е в нарушение и ще извика полиция и да остане на място, но докато
влезе в будката, за да си вземе телефона, с бясна скорост, жената с автомобила,
напуснала училищния двор, като пак преминала през стълбите на главния
10

вход, и избягала от местопроизшествието. Шокирани св. Й. и Я., предприели
по-нататъшни действия, като св. Я., се качил в кабинета при заместник
директорката св. И. Н., която първоначално не можела да повярва какво й
казва охранителят, като същата към този момент била в стаята на заместник
директорите и работела на компютъра, като охранителят се качил и при нея и
й казал-: „Госпожо Н., бързо една кола влезе в училището“. Св.Н.-„Аз казах:
„Чакай, Как така влезе в училището!“, “Влезе в двора на училището, обиколи
училището и излезе.“ Аз казах: „К., ти чуваш ли се какво говориш? Къде
обиколи училището?“ , като св. Н. се шокирала, но видяла колко е разстроен
охранителят, който продължил да й обяснява, че жената му казала, да й
отвори, задната врата, за да излезе оттам, но той отказал и казал, че ще викне
полиция и жената с джипа избягала. Свидетелката излязла на двора, и децата
видяла, че са в суматоха, звънят на родители, всички й говорели
едновременно, като сочи, че имало около 50 деца скупчени на двора вече и
всички тичали към нея, да й обяснят какво се случило, като св. Д. Й., също й
обяснявала, като и изпратила чрез мобилното приложение „Вайбър“ и
снимката, която била направила на автомобила. Междувременно св.Н.,
уведомила и св.Е. Б.-директор на училището, която също била на работа, и в
даден момент чула шум и суетня през отворения прозорец на кабинета си, но
първоначално не му обърнала внимание, като именно последната се обадила
на 112, след като св. Н. и казала както е станало, като св. Б. изпитала
същински ужас, като помислила дори че може да става въпрос за атентат, от
случилото се, и също слязла на двора и децата я наобиколили. Впоследствие,
за да установят автомобила, и респ. от полицията- водача на същия, в
установената стая за видеонаблюдение, наблюдавали, заедно с дошлата на
място полиция- камерите на училището, наблюдаващи двора, и видели
движението на черния джип, как първоначално е бил спрял на улицата, след
това потеглил, назад, напред и вдясно, после директно се насочил към предния
портал на училището, изчакал да премине пешеходката, излизащо от двора на
училището, като спрял на обособения тротоар, и след това влязъл по стълбите
в училищния двор, движел се измежду децата, играещи на двора, който се
разбягали, хората вдигали ръце, и след като обиколил сградата на училището
се върнал от задната част на двора, като на камерите се виждала и охраната,
която се опитва да я спре, и учителката, която снима, с телефона си и джипът,
който напуска отново по стъпалата на училището двора, пред ужасените и
възмутени погледи на всички, като всичко това било видяно и от св. З.,
полицейски служител дошъл на място. Св. Б., гледайки видеото, впоследствие
предоставено от нея на полицията, продължила да бъде ужасена от това какво
е можело да стане, като носели отговорност за тези деца. Първоначално дори
и тя слязла на двора и нея я наобиколили деца с телефони, да й показват и
разказват за случилото се, като децата били притеснени, както и
преподавателката им-св. Й. била много притеснена. По това време на работа
бил-младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник,
св. М. З., който бил изпратен с колегата си от дежурния да сигнал, че „жена с
джип е влязла в двора на Руското училище“., като с колегата му -Димитър
В.ов, отишли на място в училището, като на място учителите и пазачът им
казали, че жената си е избягала, като първоначалната информация била, че
жена е влязла вътре в двора, заобиколила училището отзад и после излязла по
същия път през стълбите на училищния двор, като се качили в кабинет, където
11

можело да се видят записите от видеокамерите, и заедно с директорката на
училището и други учители, изгледали случилото се, като ясно можело да се
види, как черен джип, влязъл в двора на училището, като ясно се виждал и
номера на джипа, влязъл през портала по стълбите, и минал измежду децата
посока задната врата на двора и впоследствие се върнал и излязъл отново
оттам откъдето е влязъл, като записът бил предаден на полицията и
впоследствие въз основа на него била изготвена видео-техническа експертиза
в хода на образуваното ДП. Рег. номерът на автомобила, бил подаден на
дежурния, който установил собственика, а именно съпругът на обвиняемата-
Б. Б., като дежурният се свързал с него и последният заявил, че процесния ден,
автомобилът е управляван от съпругата му -И. Б. -Б., за което впоследствие
попълнил и декларация по чл. 188 ЗДВП. На лицата било разпоредено да се
явят по-късно в сектор ПП, за да се състави АУАН на водача, като към 16.30 ч,
същите се явили, а именно обвиняемата и нейният съпруг, като последната не
отрекла, че именно тя е управлявала автомобила и че е влязла в двора на
училището с автомобила, като на място и били направени тестове за алкохол и
наркотици, на които същата дала отрицателен резултат, като на място й бил
съставен и акта, за нарушение на чл. 15, ал.7 ЗДВП, който тя разписала без
възражения.
Същевременно, за времето от 17,30ч. до 17,55ч. на същата дата
изпратената на място дежурна оперативна група при 01 РУ-Перник
извършила оглед на местопроизшествието, като направила и снимки на
местопроизшествието окоплектовани в албум в досъдебното производство, и с
това действие по разследването било образувано Досъдебно производство №
525/2021 г. по описа на 01 РУ-Перник, било образувано на 17.11.2021г. при
наличие на предпоставките, визирани в чл.356 ал.1 НПК с оглед на
местопроизшествие за това, че на 17.11.2021г. в гр.Перник са извършени
действия грубо, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото чрез навлизане и управление на МПС в училищен двор -
престъпление по чл. 325 ал.1 от НК.С постановление на РП-Перник от
19.11.2021г. е разпоредено разследването да се извърши по общия ред, като
впоследствие и правната квалификация е прецизирана.. В хода на
разследването, още същия ден за времето от 18,55ч. до 19,10ч.св.З. е бил
разпитан в качеството на свидетел. Наред с преките очевидци на случилото се,
в качеството на свидетели са били разпитани и Е. Б. В., която по това време
била директор на учебното заведение, както и И. Р. Н., заместник директор, св.
Й.-очевидец, разпитани и в хода на съдебното следствие по делото. С
протокол за доброволно предаване В. предала записите на охранителните
камери, на които се съдържали кадрите във връзка с инкриминирания случай,
като на записа била назначена видео-техническа експертиза, която била
извършена от вещото лице Е. К., който извадил огромен обем от кадри под
формата на снимки, към заключението си, като обаче посочил, че
идентификация на лицето не може да се извърши, при положение, че се касае
за автомобил със затъмнени стъкла и светлината рефлектира по тях.
Същевременно в хода на образуваното ДП било извършено разпознаване и
при извършено на 03.12.2021г. разпознаване по предвидения в НПК ред, св.Я.
безспорно е разпознал обвиняемата като водач на автомобила при
инкриминирания случай, обстоятелство, което и последната нито в хода на
12

ДП, нито на съдебното производство е оспорвала, като основната й теза, е
била, че и е прилошало и затова е станал инцидентът и че не знаела, че това е
училище.
Досъдебното производство е протекло с по-бавни темпове, тъй-като
във връзка с издадения акт, е било издадено НП, влязло в сила, досежно
инкриминирания случай и по реда на чл.72 ал.1 т.1 вр.чл.71 ал.2 ЗАНН е било
отправено искане за възобновяване на приключилото първо по ред
административно-наказателно производство и отмяна на влязлото в сила
наказателно постановление. С Решение от 25.11.2022г. на AC-Перник
административно-наказателното производство е било възобновено и влязлото
в сила наказателно постановление е било отменено.
С постановление от 11.01.2022 г. на разследващ полицай при 01 РУ-
Перник обвиняемата И. В. Л. е била привлечена към наказателна отговорност
за извършено престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, за това че на
17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. ***, е извършила непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно преминала с автомобила по стъпала, водещи към
прилежащия училищен двор на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и
навлязла в него, като се насочила към играещи в двора деца, след което
обърнала посоката на движение на автомобила и увеличавайки скоростта му
отново преминала с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и
избягала от местопроизшествието.При разпита й като обвиняем И. В. Л. се е
възползвала от правото си да не дава обяснения на този етап от разследването.
Прокурорът след предявяване на разследването, след като е дал
отговор на възраженията на защитата, е счел, че обвиняемата е извършила от
обективна и субективна страна, престъплението, за което и е било повдигнато
обвинение, поради което и на 28.03.2023 г., е внесъл в съда на основание чл.
375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемата И. В. Л., родена на *** в гр. Г.. обл. В., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, с виеше образование, ****, работи на длъжност
**** /към момента на внасяне на постановлението, **** към момента на
постановяване на решението на съда/ в „****“-гр.С., ****, за извършено от
нея, съгласно постановлението, престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, ,
а именно за това, че на 17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. *** е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно преминала с
автомобила по стъпала, водещи към прилежащия училищен двор на
СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и навлязла в него, като се
насочила към играещи в двора деца, след което обърнала посоката на
движение на автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала
с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от
местопроизшествието - престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, като
прокурорът е предложил същата да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК за повдигнатото обвинение за- престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от
НК.
13

Във внесеното постановление прокурорът е посочил, че приема, че
от обективна страна, деянието е извършено от обвиняемата чрез действие,
престъплението е резултатно. Престъпният характер на инкриминираното
деяние е описал, че се обосновава от високата му степен на обществена
опасност, изразяваща се в грубо пренебрегване от страна на обвиняемата на
установения обществен ред и явно неуважение към общо възприетите норми,
особено след като извършеното нарушение е свързано с опазване живота и
здравето на децата по време на обучението и отдиха им в училище, като
именно в тази връзка е общо възприето всяко училище да разполага с
обособен и заграден двор, ограничаващ достъпа на МПС, както и на други
фактори, които представляват потенциална опасност за учащите по време на
учебния процес или в междучасията. Деянието е посочил, че е било
извършено от обвиняемата не извън времето за провеждане на учебния процес
или по време на ученическа ваканция, а именно по време на активно
провеждащ се учебен процес, когато в двора е имало деца - ученици,
провеждащи физкултурни занятия, като със стореното е била създадена
непосредствена опасност за живота и здравето им. Въпреки това, от страна на
обвиняемата не са били предприети каквито и да било действия за избягване
на опасността за децата чрез спиране на движението на МПС или чрез
управлението му в безопасна посока, където не е имало деца, в случай, че
внезапно възникнали технически причини са налагали това. Пренебрегнато е
било от страна на обвиняемата спазването на обществено установения ред и
по-конкретно задължението й да остане на място до идването на контролните
органи, след като е извършено очевидно правонарушение от нейна страна. В
същото време, след като е напуснала местопроизшествието с висока скорост
без да дочака идването на контролните органи и то в присъствието на явно
възмутени очевидци, обвиняемата демонстративно е пренебрегнала чувствата
им, изразявайки и явното си неуважение към общо възприетите морални
норми.
От субективна страна, деянието, прокурорът е заключил, че деянието
е извършено от обвиняемата, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК и
наличие на хулигански мотив, за да изрази явното си неуважение към
обществото и към установения обществен ред.
В хода на съдебното производство, протекло по общия ред, в
проведените по делото множество съдебни заседания, са били събрани
допълнително огромен обем от писмени и гласни доказателства по делото, в
това число са били изслушани и две експертизи по делото, извън направеното
и приета по делото, след разпит на вещото лице К., видео-техническа
експертиза по делото на предоставения запис от камерите, като отделно бил
извършен и оглед на ВД в съдебно заседание, в това число и в присъствието на
св. Б., която потвърдила, че това е случката и автомобила от процесния ден. В
този смисъл, с оглед дадените обяснения от обвиняемата, за здравословния й
статус, и възраженията на защитата в този смисъл, е бил проведен разпит на
свидетелите от досъдебното производство, както и са били разпитани и други
свидетели по делото, в това число и св. М.- лекар -ендокринолог, лекувал
обвиняемата към инкриминирания период, представени са солиден обем
доказателства от медицински характер, които са били обект на изследване и от
експертните заключения по делото, изискано е било и копие от здравното
14

досие от НЗОК за обвиняемата, също с проследяване на нейните заболявания,
във връзка и с обследване на възраженията на защитата за нейното
комплексно здравословно състояние, приобщени са и справки, ведно със
схеми скици от Община -Перник, досежно сигнализацията на процесния
участък с пътни знаци към инкриминирания период; относно личностовата
характеристика на личността на обвиняемата са били приобщени солиден
обем от писмени доказателства, касаещи професионалната дейност на
обвиняемата и мнението на различни лица за нея, като същите са били приети
по делото. Същевременно по делото са били назначени и две експертизи-
КСМЕ и СКППЕ, изслушани и приети от съда, респ. комплексната съдебно -
медицинска експертиза, извършена и изслушана от съда в съдебно заседание
от 7.3.2024 г., докладвана с рег. № 4572/28.02.2024 г. Комплексна съдебно
психолого-мед. експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р. К.-психиатър в
психиатричен кабинет към „ДКЦ 1 Перник“ ЕООД и д-р Н. А. – специалист
кардиология и вътрешни болести към МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. Перник, като
след изслушване на заключението и задаване на множество въпроси на вещите
лица от страните в производството, експертизата е била оспорена от
прокурорът в психиатричната й част, като не е била оспорена в медицинската
така /като се касае за едно заключение, комплексно такова, а не за отделни
експертизи, което следва да се почертае, поради което и съдът не би могъл да
го приеме или не частично/, като съдът с мотивирано определение е приел
заключението на експертизата, като е уважил искането за назначаване на
КОМПЛЕКСНА ПОВТОРНА СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА И
СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, постъпила по делото с рег.
№ 15980/16.07.2024 г. Комплексна повторна съдебно психиатрична и съдебно
психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Г. К. – клиничен
психолог, д-р В. В. - психиатър и д-р П. В. – психиатър, изслушана в
последното по делото съдебно заседание и, след множество въпроси,
зададени както от страна на съда, така и на страните на вещите лица, доц. д-р
В. Т. В., дм, специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия, д-р П. В. В.,
специалист по психиатрия и магистър Г. В. К., експертизата е била приета по
делото, като обсъждане следва да се направи при обсъждането на
доказателствата по делото, като следва да се посочи, че същите са извели
изводи в заключението си, че обвиняемата, е лице без данни за
психопатологични нарушения, което се отличава с известна личностна
акцентуация, на фона на отлични когнитивни умения, като са били установени
данни за повишена егоцентричност при лице, което се отличава с повишена
чувствителност към отношението на околните. Посочено е, че изследваното
лице проявява склонност да отрича и потиска враждебните си нагласи и
преживяваните агресивни импулси, което в ситуации на повишен стрес и/или
изчерпване интензифицира вероятността да реагира импулсивно, агресивно и
несъразмерно спрямо повода. Като относно преживяванията у И. В. Л. към
момента на инкриминираното деяние относно хипотезата за Остра стресова
реакция, която хипотеза /описана в първото заключение по делото/, вещите
лица са посочили, че не може да бъде потвърдена и че хипотезата за
разгръщане на смущение също остава непотвърдена, като са отхвърлили тази
хипотеза. При отсъствие на качествено неадекватни преживявания при И. В.
Л., които да удовлетворяват психологично-правните критерии по НК
(интелектуален, мисловен и волеви), вещите лица са извели извод, че няма
15

основания да се обсъжда отсъствие на годности да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на деянието
17.11.2021 г. В материалите по делото, същите са подчертали, че няма данни за
възникване на някакво „разстройство на съзнанието“ в смисъла на чл. 33 НК,
като съдът поставя в основаната на своите изводи именно това експертно
заключение, защитено от вещите лица и при разпита им в съдебно
заседание.Следва да се посочи, че в хода на производството пред съда,
обвиняемата неколкократно е давала обяснения, по повдигнатото й
обвинение, като същата трайно е застъпвала тезата, че е „попаднала“ в
училищния двор, защото й е „причерняло“, „прилошало“, и че е с влошен
здравословен статус, обследван детайлно по делото, като този въпрос е бил
изяснен от експертите. В хода на делото са били изисквани и приложени и
документи, имащи отношения към предмета на доказване, в това число и
множество такива, свързани в професионалните занимания на обвиняемата, и
със здравословния й статус.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания
в хода на досъдебното производство доказателствен материал, както и
огромният набор от доказателства, събрани в съдебната фаза, като същата е
протекла в продължителен период от време, именно с оглед събирането на
множество нови и допълнителни гласни и писмени доказателства по делото,
като в своята съвкупност, целият събран доказателствен материал, относим
към предмета на доказване по делото, е преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, и съобразно принципите на НПК, за търсене
на обективната истина по делото, а именно:
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
доказателствата, съдържащи се в събрания в хода на разследването по
досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по делото,
както и събрания такъв в хода на съдебното производство, протекло пред съда,
като приетата от съда за реализирала се фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
както и доказателствените материали, надлежно приобщени към
доказателствения материал и по реда на чл. 283 от НПК, чл.284 НПК, и чл. 281
ал. 5 и ал. 4 от НПК, а именно събраните – гласните доказателствени средства
- разпитите на свидетелите: М. Р. З. /работи като младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, актосъставител на АУАН серия
GА №425785/17.11.2021 г., съставен от актосъставителя М. Р. З., находящ се на
стр. 49 от ДП, с който първоначално обвиняемата е била наказана по
административен ред за извършено нарушение на чл.15, ал.7 ЗДВП, като
впоследствие по искане на прокуратурата, издаденото НП№ 21-1158-
003957/21.12.2021 г./стр.76 от ДП, влязло в сила на 19.01.2022 г., поради което
и ПОСТАНОВЛЕНИЕ за спиране на наказателното производство от
14.02.2022 г.- стр-77 от ДП, същото е било спряно и след отмяна на
атакуваното НП с Решение № 210 от 25.11.2022 г., постановено по
КАНД№215/2022 г., по описа на Административен съд- Перник / стр.89 и
следв. От ДП/, по реда на възобновяването с постановление от 17.01.2023 Г.,
на наблюдаващия прокурор е било възобновено производството по ДП-то и
действията по разследване са продължили, като е отпаднала пречката за
16

провеждане на административно-наказателно преследване спрямо лицето/,
като показанията и на горецитирания свидетел, разпитан в хода на
досъдебното производство и на съдебното такова, като показанията му от ДП
№ 525/2021 г. по описа на 01 РУ ОДМВР – Перник, са били приобщени по
делото по надлежния ред, чрез прочитането им, по реда на чл. 281, ал.4, вр. чл.
281, ал.1, т.2, предл.2-ро, хипотеза 2 от НПК , находящи се на страница 16
лице и гръб от същото, показанията на св.К. А. Я. /охранител в процесното
училище/, разпитан в хода на ДП № 525/2021 г. по описа на 01 РУ ОДМВР –
Перник, в това число и с разпит пред съдия по ЧНД№00125/2023 г. по описа
на ПРС, обективирани в протокол от 01.02.2023 г., находящ се на страница 95-
96 от ДП, прочетени и на основание чл. 281, ал.5, вр ал.1, т.1, предл. 1-во от
НПК, като при липса на съгласие в хипотезата на при липса на съгласие на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл. 2-ро от НПК, са били прочетени и
показанията на този свидетел-К. А. Я., дадени пред орган на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит от 17.11.2021 г., страница
15 гръб от ДП, в частта от: „Жената вътре на шофьорското място...“ до „...на
място.“, като свидетелят е заявил, че поддържа заявеното в по-близкия до
събитието процесуален момент- „така както е записано, така беше“/;
показанията на св.Д. П. Й. / пенсионер, към момента на снемане на
самоличност, „старши учител“ в СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“- Перник, към
инкриминираната дата/, като същата е била разпитана в хода на ДП -стр. 18 от
ДП, и показанията й са били приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2,
предл. 2-ро от НПК, дадени на 18.11.2021 г. пред разследващ полицай от
Първо районно управление М. А., на страница 18 лице и гръб, Протокол за
разпит от ДП, в частта относно обстоятелството дали същата е направила
снимка или не на процесната случка, като е била предявена на свидетеля и 1
бр ВД-снимка на стр. 24 от ДП № 525/2021 г. по описа на Първо РУ-Перник,
като същата е потвърдила това обстоятелство, като свидетелката Д. Й. при
предявяване на снимките на страница 9 и 10 от видеотехническата експертиза,
страница 37 и 38 от ДП, потвърждава, че именно тя е лицето на снимките/,
св.Е. Б. В. /Директор на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“- Перник/, разпитана в
хода и на ДП и на съдебното следствие, като показанията й са били
приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2-ро от НПК,
свидетелят не си спомня, в посочената част, а именно показанията на
свидетеля Е. Б. В., обективирани в протокол за разпит на свидетел от
19.11.2021г. страница 20 гръб от досъдебното производство, в посочените
части, като са прочетени показанията на свидетеля Е. Б. В., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 19.11.2021г. страница 20 гръб от
досъдебното производство в следните части: „Около 13,45 ч. тя влезе в моя
кабинет, силно притеснена, ми разказа, че джип е влязъл през стълбите в
двора на училището, минал е през двора и е стигнал до задната част на
двора на училището, обърнал е и по същия път е излязъл отново през главния
вход, като е изкачил стълбите.“ и „След това се качих в кабинета започнах
да гледам записите от случката. Видях черен джип, не разбирам от марки на
коли, който на улицата пред училището, пред самия вход се движи назад,
след което прави десен завой, спира пред портала, изчаква да мине жена,
която излиза от училището, тя минава покрай джипа, след което джипа
влиза през портата, минавайки през стълбите в двора на училището. Завива
на дясно и вече не се вижда на камерата. Малко след това се връща от
17

същата посока и минавайки отново по стълбите прави ляв завой и отива на
улицата, след което вече не се вижда.“ , като свидетелката потвърждава
истинността на така записаните показания пред разследващия орган, като
подробно разказва за случката и в разпита си пред съда в хода на съдебното
следствие, в това число и при възпроизведен диск, от деня на случая, в нейно
присъствие, посредством огледа на ВД/; св.И. Р. Н./ учител по английски език
в 6-то СОУ-Перник, към момента на разпита, към датата на деянието-
заместник директор на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“- Перник/, като същата е
разпитана в хода на ДП, като показанията й са обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 18.11.2021г. страница 17 лице и гръб от ДП, като са
приобщени и в една част, по реда на чл. 281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл.
2-ро от НПК - свидетелят не си спомня някоя част, обективирани в протокол
за разпит на свидетел от 18.11.2021г. страница 17 от ДП лице и гръб, в частта
относно датата на твърдяното деяние и в частта относно автомобила – модел,
марка, регистрационен номер и снимка, а именно в следните части: в частта
„На 17.11.2021 г., между 13,30ч. и 14,00 ч. бях сама в кабинета на
зам.директорите. В това време дойде охраната на училището К. Я.. Той
беше видимо притеснен и уплашен. Информира, че черен джип марка
„Фолксваген Тигуан“ е слязъл по стълбите през централния вход, направил
обиколка около училището с колата, в самия двор“. И в частта: „След това
се качих в директорския кабинет и информирах директора на училището Е.
В. за случилото се, показах и снимката на джипа, която учителката ми беше
изпратила и се виждаше ясно регистрационния номер *******“, като
свидетелката потвърждава верността на записаното, както и
автентичността на предявената и в хода на съдебното следствие по
делото – снимка, находяща се на страница 24 от делото, предадена с
протокол за доброволно предаване, видно от страница 23 от делото, на
18.11.2021 г. от лицето И. Р. Н. на разследващ полицай М. А../; показанията
на св. В. Б. Г., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 19.11.2021г.
страница 21 лице и гръб от досъдебното производство / продавач консултант в
близък магазин/, като същите са приобщени и по реда на чл. 281, ал.4, вр.
чл.281, ал.1, т.2, предл. 2-ро от НПК в тяхната цялост-, а именно: „ На
17.11.2021 г. бях пред магазинчето, в което ходя да помагам на сина ми.
Тогава той не беше в магазина, а бях сама. Около 10 ч и нещо черен джип
паркира пред съседния магазин, от който слезе жена, която не познавам, на
около 45 години с тъмна коса. Към 13,30-13,40 часа стояхме с колежката от
съседния магазин на тротоара пред нашето магазинче и си говорехме. Тогава
дамата отвори джипа и се качи. Джипът беше черен, не знам марката, само
си спомням, че беше с пернишка регистрация ****, задните букви не
запомних. След като се качи тръгна малко напред и след това със заден
отмина входа на училището и стигна някъде до топлите закуски. Спря и
тръгна напред, зад нея нямаше нищо, нито хора, нито коли и не зная защо
тръгна напред. След това направи десен завой по тротоара към входа на
училището и спря. Една жена мина от училището покрай джипа и отмина.
Тогава шофьорката с джипа тръгна пак напред и през входа на двора слезе
по стълбите и зави надясно в двора, точно към децата, които си играеха, а
пред входа ги пазеше учителка. Аз се уплаших и скочих. Даже на снимката,
която ми показаха и ми бе предадена, на която се вижда джипа, едната
жена съм аз, която е вдигнала ръка. Всъщност ръката ми е само
18

възмущение, защото имаше много деца и можеше някой да пострада. След
като жената с джипа навлезе в двора и мина покрай децата, се насочи към
училището. Малко след това се върна. Сигурно е обърнала и охраната я
пресрещна и я спря. Разговаряха, но не ги чух. Тя седеше и не слезе от джипа.
След това тя тръгна през стълбите, направи ляв завой и тръгна посока
кръговото, Изчислителния център. От случката се уплаших. Ума не ми го
побира това. За първи път виждам такова нещо да се случва тук.“Да, това
съм казала, когато ме разпитваха. Да, потвърждавам, че това съм казала.;
като в сходен смислов диапазон са показанията и на другата свидетелка,
продавач в близкия магазин-свидетелят Н. М., разпитана в ДП, видно от
протокол за разпит на свидетел от 18.11.2021 г., страница 19 от досъдебното
производство, като показанията и са прочетени от съда в тяхната цялост, в
хипотезата на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2-ро от НПК /“... показанията
на свидетеля Н. И. М., обективирани в протокол за разпит на свидетел от
18.11.2021 г., страница 19 от досъдебното производство, в тяхната цялост,
а именно: „Работя като продавач в магазин за ****, който се намира в ****
срещу входа на Руското училище. Вчера около 13,30 часа бях на тротоара
пред магазина с колежката от съседния магазин В.. По това време точно
пред моя магазин на улицата имаше черен автомобил марка „Фолксваген“, не
мога да посоча модела, но беше като джипче. В този автомобил на
шофьорското место се качи жена, която не познавам. Беше сама. Видях, че
жената тръгна назад с колата, караше на заден. Стигна до лавката с
топлите закуски, която е пред училището. След това спря, веднага след това
потегли напред, направи десен завой на входа на двора на училището, спря за
секунди на самия вход, след което спусна автомобила по стълбите и влезе в
двора, след което отново зави надясно. Загубих автомобила от поглед,
защото на тротоара има лавки. Зачудихме се с колежката защо тази жена
направи това. Жената имаше възможност да продължи назад. Когато
караше назаден зад нея нямаше нищо, което да й пречи и да си продължи. По
това време в двора имаше ученици. За мен и колежката това беше нещо
нетипично и се приближихме към входа. След малко в видях същия автомобил
да се движи в двора на училището, минавайки дясната част на училището и
се връщаше към входа. Видях, че децата в това време се бяха струпали пред
входа на сградата, явно някой от учителите ги беше прибрал. Видях мъж,
който знам, че е охранител, който приближи автомобила в опит да го спре.
Автомобилът спря, водачката и охранителят си говореха, но не се чуваше
през отвора на шофьорската врата прозорец. В следващия момент видях, че
тя със страшна скорост изкара автомобила по стълбите и през входната
врата и си отиде. Направи веднага след излизането ляв завой и тръгна по ул.
„Отец Паисий“ в посока на Изчислителния център. Децата имаха късмет,
седяха на пейките и не пострадаха. Аз и колежката седяхме като треснати.
Това за мен е ненормално. Не може да влезеш с автомобила в двора с деца.“,
като свидетелката, потвърждава пред съда, че именно това е казала и е вярно
записано от разследващия полицай. В същото съдебно заседание, в което са
били разпитани и свидетелите от досъдебното производство, за първи път в
съдебната фаза и обвиняемата Б.- Б., е дала обяснения по повдигнатото й
обвинение, като същата е твърдяла, че е попаднала в двора на училището
случайно и че й е причерняло и затова е станала случката / из обясненията на
обвиняемата- „....Прилоша ми и видях, че губя контрол над колата си. Изгубих
19

контрол когато вече бях в тази, тясната, част. Колата вече трябваше да я
обърна. Изгубих контрол над нея, пропаднах някъде и разбрах, че съм в
някакъв двор. Не съм знаела, че това е училище, иначе като водач изобщо
нямаше да вляза в това място. Знам, че е забранено да се влиза в двора на
училище. Не е разрешено да се влиза в двор, дори да не е училище.... Пред мен
вече видях, че има някакъв вход, което доста ме притесни и за да не се забия
напред в самия вход, завих надясно. И вече там видях, че има деца и се
опитах да потърся някакъв изход. Видях, че мога да мина покрай тази
сграда. След това направих обратен завой. Не я обиколих сградата, а се
върнах по пътя, от който и влязох. След това видях мъж, който видимо беше
охраната. Спрях, свалих стъклото и го попитах, казах: „Извинявайте,
можете ли да ми помогнете да изляза от това място?“. Беше ми много
лошо вече. Аз съм на терапия, с **** съм и съм с ****.... Попитах охраната:
„Отворете ми отнякъде да изляза. Зле ми е.“ Той ми каза : „Откъдето си
влязла, оттам излез“. И аз така направих. Той ми каза: „Откъдето сте
влязла, оттам излезте.“ Бучаха ми ушите, имах главоболие, трудно
управлявах колата...“, като обясненията на обвиняемата, съотнесени към
целия доказателствен материал, анализ, на който съдът ще направи по-долу
в настоящите мотиви, както тези, така и допълнителните обяснения, давани от
същата, с които ги препотвърждава, съдът намира, за напълно нейна защитна
версия и за проява на двойствената им природа, като средство на защита, и
като доказателствено средство, като намира, че в случая, същите
представляват, преди всичко средство за защита, като обвиняемата, се опитва
да „извини и омаловажи поведението си процесния ден“, като се уповава, на
влошения й здравословен статус, който е достатъчно задълбочено изследван
по делото, с гласни и писмени доказателства, както и по експертен път, и
видно от който като един интелигентен човек, обвиняемата полага достатъчно
и адекватни грижи за своя здравен статус, като видно от показанията и на
лекуващия я, ендокринолог, през процесния период, то последната не е била
диагностицирана с ****, ****, към момента на деянието, а доста по-късно към
месец февруари 2022 г/но дори и да беше, то това не променя горните изводи/,
от когато е и епикризата й, като другите елементи от здравния й статус,
налични към процесния момент, видно от комплексната тройна експертиза по
делото, която съдът поставя в основаната на своите решаващи изводи, като
обективна, обоснована и ясна, съответната и на гласния и на писмения
доказателствен материал, по делото, сочи, че обвиняемата е била в пълна
степен на вменяемост, и е можела да разбира свойството и значението на
постъпките си и да го ръководи, като е бил налице както интелектуалния, така
и волевия момент на умисъла, към момента на реализиране на деянието,
въпрос, на който съдът ще се спре много подробно при описанието на
субективната страна на деянието/. В този смисъл съдът не дава вяра на
обясненията на обвиняемата Б. -Б., извън обективната находка по тях, а
именно, че последната не отрича, че на процесната дата е управлявала
автомобила на съпруга й, че е била на маникюр в процесната улица, където
сама е заявила пред съда, че ходи от доста време преди и след деянието и към
настоящия момент, пеша и с кола, което напълно самодискредитира версията
й, че не е знаела, че процесната сграда е училище, като при положение, че
една жена ходи на маникюр, което ноторно е обикновено веднъж месечно, а
самата обвиняема е заявила, че и преди и след деянието продължава да ходи
20

именно там на маникюр, то абсолютно житейски нелогична, до степен на
откровено невярна, е тезата, че не е знаела, че процесната огромна, видно от
снимките по делото, обозначена сграда, е училище, и че го е разбрала едва по
време или след инцидента, още повече, че в обясненията си, самата обвиняема
сочи че повече от 20 години живее в град Перник, където е ****, а детето й
към момента на деянието е учело в друго градско училище, също в центъра на
града – ****, което прави тезата й, за незнание, че сградата е училище, силно
неправдоподобна и израз, на желанието й, да се защити по делото, и оневини
посредством своите обяснения, което е нейно право, но което води на извод, за
недостоверност на същите, съотнесени с целия, останал събран по делото
доказателствен материал, и кара съда да ги отхвърли като нейна просто
защитна теза, каквото е и пледирането на прокуратурата в изложението й по
същество по делото, което е и основателно предвид целия огромен набор от
доказателствен материал събран по делото.
На следващо място, и отново във връзка с обследване здравния
статус на обвиняемата, са били събрани писмени и гласни доказателства, като
е била разпитана в качеството на свидетел- д-р А. К. М.-работи в МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД-Перник, Вътрешно отделение, и Индивидуална
практика със специализирана медицинска помощ - ендокринология, която е
издала и част от амбулаторните листи, представени от защитата и приети по
делото, като писмени доказателства, която в съда заявява, след предявяване и
на респ. приложен по досъдебното производство на страница 82 ДП -
Амбулаторен лист, с посочена анамнеза 6 месеца **** **** **** и описано
обективно състояние на посочения пациент в амбулаторния лист, а именно
обвиняемата И. В. Л.. Амбулаторен лист № 130 от 09.02.2022 г., издаден след
деянието от месец ноември 2021 година, допълнително представени и приети
по делото, а именно: Амбулаторен лист № 297/09.06.2021г; Амбулаторен
лист № 130/09.02.2022 г., Амбулаторен лист № 22199СО6А6С8 от 18.07.2022
г. и Амбулаторен лист № 222019059679 от 20.07.2022 г. / бел.всички с дати
след деянието от 17.11.2021 г./, че тя е издателят на същите, и че обвиняемата
е неин пациент от 2021 година, като последната е със специалност
„Ендокринология и болести на обмяната“. В разпита си, тази свидетелка
посочва и от какво и с какви медикаменти е лекувана обвиняемата към
процесния момент, а именно –„само с диагноза „****“, което значи „****“.
Мисля, че имаше един период, в който тя ми представи Епикриза от
медицинска болница „Майчин дом“ с „****“ и „****“. „****“ е намалена
функция на ****, а „****“ е резистентност към действие на **** с
приложена съответна терапия от Университетска болница по
ендокринология. Не е имала **** към месец юни 2021 г. По-късно, месец
февруари 2022 г., е представила документация с ****, като е лекувана с
медикаменти „****“ и „****“. Съответно с кръвни захари, кръвно-захарен
профил и с гликиран хемоглобин. Това е изследване през месец февруари 2022
г. Тези вече заболявания 2022 г. са свързани с **** **** - ****. Той не изисква
инжекционно поставяне на ****. При този тип **** се провежда терапия с
лекарствени медикаменти..... По-късно вече, 18-20 юли 2022 г. съм я
преглеждала, е преминала на друго лечение – „****“ и „****“ и съответно
„****“ мисля, че от С. беше представила епикриза за лечение с тироиден
хормон – „****“. Лечението е променено във връзка с надноремно тегло. Не
21

мога да кажа на какво се дължи това наднормено тегло. Причините са
многобройни. Това е вече месец юли 2022 г...“, като след разпита именно на
тази свидетелката са били назначени и във връзка с множеството медицинска
документация по делото и оспорванията от защитата, двете експертизи по
делото в съдебна фаза, на който съдът подробно ще се спре при обсъждането
им по-долу след свидетелските показания.
Тук следва да се посочи, че по делото са били приобщени огромен
набор от писмени доказателства и писмени доказателствени средства –а
именно, както представените в хода на досъдебно производство № 525/2021 г.
по описа на 01 РУ ОДМВР – Перник- заверени за вярност ксерокопия от АУАН
серия GА №425785/17.11.2021 г., съставен от актосъставителя М. Р. З.,
находящ се на стр. 49 от ДП, Декларация по чл.188 ЗДВП, НП№ 21-1158-
003957/21.12.2021 г./стр.76 от ДП, влязло в сила на 19.01.2022 г., поради което
и ПОСТАНОВЛЕНИЕ за спиране на наказателното производство от
14.02.2022 г.- стр-77 от ДП, същото е било спряно и след отмяна на
атакуваното НП с Решение № 210 от 25.11.2022 г., постановено по
КАНД№215/2022 г., по описа на Административен съд- Перник / стр.89 и
следв. От ДП/, по реда на възобновяването с постановление от 17.01.2023 Г.,
на наблюдаващия прокурор е било възобновено производството по ДП-то и
действията по разследване са продължили, като е отпаднала пречката за
провеждане на административно-наказателно преследване спрямо лицето/,
протокол за оглед, ведно с фотоалбум към същия, 1 БР ВД-снимка, находяща
се на страница 24 от делото, предадена с протокол за доброволно предаване,
видно от страница 23 от делото, на 18.11.2021 г. от лицето И. Р. Н. на
разследващ полицай М. А., 1 бр. СД диск, със запис от камери, предаден от св.
Е. В., с протокол за доброволно предаване от 17.11.2021 г., по ДП №525/2021
г., по описа на първо РУ-Перник, находящ се в бял, надписан плик, на стр. 28
от ДП, обследван от назначената по делото в хода на ДП- видео-техническа
експертиза от 25.11.2021 г, находяща се на страници 29-39 от досъдебното
производство, изготвена от вещото лице Е. Л. К. - експерт НТЛ-ЕКД-ОДМВР-
Перник, разпитан в с.з., и поддържащ изводите, дадени от заключението му,
както и изнесеното в констативно съобразителната част на същото
информация, в това число и снимков материал, предявен на част от
свидетелите-очевидци, в това число св. Й.; по делото в ДП са налични и
множество други писмени доказателства- писма, справка картон на водач за
обвиняемата, като актуална такава е изискана в хода на съдебното
производство по делото, като това се отнася и до справката за съдимост на И.
В. Л., протоколи за предявяване на разследване, постановление на прокурор
при ОП-ПЕРНИК, с което е оставено без разглеждане искането на
обвиняемата и защитника за отвод на наблюдаващия прокурор –стр.105-106
ДП, постановление на наблюдаващия прокурор от 20.03.2023 г, с което е
оставено без разглеждане искане на защитата за прекратяване на
наказателното производство по цитираното ДП, справка за собственост на
процесния автомобил- стр. 56 от ДП, видно от която същият е собствен на Б.
С. Б., множество амбулаторни листи, епикризи, лабораторни изследвания -
кръвни такива, хормонални, представени от обвиняемата, протокол от
предявяване на разследване, постановление за привличане на обвиняем,
протокол за разпознаване, докладни записки и др.
22

В хода на съдебното производство, където се е развила и същинската
част на процеса, са били приобщени освен горецитираните гласни
доказателства, и множество писмени такива по почин на страните по делото,
в това число и на съда, при съобразяване на принципа на търсене на
обективната истина по делото, и гарантиране на равнопоставеност на страните
в процеса, като по делото, с надлежни протоколни определения, са били
приобщени, както следва: СПРАВКА за съдимост на обвиняемата И. В.
Л.,актуална такава като два пъти е изисквана такава по делото; към
доказателствения материал по делото съдът е приел и представени от адв. Ю.
под опис писмени доказателства 21 броя, общо 37 страници, данни за
обвиняемата и нейната личност и професионални качества, а именно:
1.Лична характеристика на И. В. Б. – Б.. 2.Диплома за придобита ОНС „****“
на И. В. Б. - Б.. 3.Приноси от разработка в дисертационен труд на И. В. Б. - Б..
4.Свидетелство за иновативен продукт **** „****“ №03/20.06.2022г. на И. В.
Б. - Б.. 5. Свидетелство за регистрация за полезен модел за състав на **** от
Патентно Ведомство № **** U 1 на И. В. Б. - Б.. 6. Диплом от Международен
панаир „АГРА“ гр. Пловдив за **** „****“ на И. В. Б. - Б.. 7.Сертификат за
специализация в Кипър на И. В. Б. - Б. /11.11,2022г./. 8.Заповед за
командировка за специализация в Кипър на И. В. Б. - Б. /РД-07-13/2022г./.
9.Отчетен доклад за командировка за специализация в Кипър на И. В. Б. - Б.
/14.11,2022г./. 10. CV на И. В. Б. - Б. /публикации и участия в проекти/.
11.Сертификат за участие в конференция за студенти и млади учени гр. Ямбол
на И. В. Б. - Б. и Л. А. /10.05.2019г./. 12.Сертификат за участие в конференция
за студенти и млади учени гр. Ямбол на И. В. Б. - Б. /10.05.2019г /. 13.
Сертификат за участие в конференция гр. Смолян на И. В. Б. – Б.
/2018г./.14.Сертификат за участие в конференция за студенти и млади учени
гр. Ямбол на И. В. Б. - Б. и И. Д. /10.05.2019г./. 15.Сертификат за преподаване
Държавен Университет гр. Тетово PC Македония на И. В. Б. - Б. /12.11.2021 г./.
16.Сертификат за специализация с цел обучение в Държавен Университет гр.
Тетово PC Македония на И. В. Б. – Б. /11.03.2022Г./. 17.Сертификат на И. В. Б.
-Б. /23.05.2022г./. 18.Удостоверение от Българската търговска промишлена
палата за обучение на И. В. Б. - Б. /25-26.11.2013г /. 19. Сертификат за
участие в 3-та конференция гр. Тетово PC Македония на И. В. Б. - Б. /17-
19.05.2023г /. 20. Сертификат за участие в 2-ра конференция гр. Тетово PC
Македония на И. В. Б. - Б. /18-19.05.2022г /. 21. Книга с абстракти за участие
в 2-ра конференция гр. Тетово PC Македония на И. В. Б. - Б. като член на
редколегията на списанието International Journal of Food Technology and
Nutrition /18-19.05.2022г./, част от които са на английски език, но е ясно, че
касаят професионалните интереси на лицето. По делото са били изискани и
приети и справки от трети лица и институции, като- ПИСМО с рег. №
20817/10.10.2023г. от ОДМВР-Перник, Отдел „Охранителна полиция“, Сектор
„Пътна полиция“, подписано от Й. Н. за директор на ОДМВР-Перник, с което
приложено изпращат справка за нарушител/водач И. В. Л., съдържаща
информация относно установени нарушения на ЗДвП, съставени актове за
установяване на административни нарушения, наложени глоби с фиш,
издадени наказателни постановления, заповеди за принудителни
административни мерки, присъди и решения – 1 лист, ПИСМО, с рег. №
21119/13.10.2023 г., постъпило през ССЕВ, от Община Перник, подписано от
С. К. за кмет на Община Перник, с което информират съда, че към 17.11.2021
23

г. по ул. „Отец Паисий“ е действала забрана за въведено с пътен знак В1
/Забранено влизането на пътни превозни средства/, считано от кръстовището с
ул. „Васил Левски“ към сградата на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“. Пътният
знак В1 е бил поставен на 85 метра от портала на училището. Към писмото е
приложена схема с организация на движението към 17.11.2021 г., ПИСМО с
рег. № 21587/19.10.2023 г. от НЗОК, подписано от С. М. – управител на НЗОК,
с което приложено на хартиен носител предоставят справка за извършените
медицински дейности и избор на общопрактикуващ лекар на лицето И. В. Л.
за периода от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г. Сочат, че лицето няма извършени
стоматологични дейности и не е получавало лекарствени продукти,
медицински изделия и храни за специални медицински цели, напълно или
частично заплащани от НЗОК. Към писмото е приложена справка в табличен
вид – 6 страници, приета по делото таблица. Приети по делото, и
впоследствие, обследвани от експертните заключения по делото са и
медицински документи, представени от защитата, а именно представените под
опис от обвиняемата писмени доказателства, а именно: 1.Копие от
лабораторни изследвания от 15.07.2019 г.; 2. Копие от епикриза /30.09.2019 г.-
30.10.2019 г./; 3. Копие от амбулаторен лист № 4474 от 07.11.2019 г.; 4. Копие
от лабораторни изследвания от 26.02.2021 г.; 5. Копие от лабораторни
изследвания от 12.03.2021 г.; 6. Копие от амбулаторен лист № 001766 от
04.06.2021 г.; 7. Копие от лабораторни изследвания от 16.06.2021 г.; 8. Копие
от амбулаторен лист № 001790 от 09.06.2021 г.; 9. Копие от амбулаторен лист
№ 297 от 09.06.2021 г.; 10. Копие от епикриза /22.07.2021г. – 26.07.2021 г.; 11.
Копие от лабораторни изследвания от 02.10.2021 г.; 12. Копие от амбулаторен
лист № 130 от 09.02.2022 г.; 13.Копие от лабораторни изследвания от
03.02.2022 г.; 14. Копие от лабораторни изследвания от 10.02.2022 г.
/биохимия/; 15. Копие от лабораторни изследвания от 10.02.2022 г./****/; 16.
Копие от списък издадени рецепти от 18.02.2022г.; 17 Копие от предписани
лекарства от 18.02.2022 г. /Д-р Р./; 18. Копие от РЗОК- гр. Перник /**** ****;
**** ****/; 19. Копие от списък издадени рецепти от 18.03.2022 г.;15.04.2022
г.; 20. Копие от амбулаторен лист № 22199СО6А6С8 от 18.07.2022 г.; 21. Копие
от лабораторни изследвания от 14.07.2022 г.; 22. Копие от амбулаторен лист
№ 222019059679 от 20.07.2022 г. и 23. Копие от лабораторни изследвания от
19.01.2023 г.; като по делото са приети и други относими към семейния статус
на лицето доказателства, а именно: постъпило по имейл с рег. №
26252/14.12.2023 г. писмо с изх. № РД-08-02-656/11.12.2023 г. от Регионално
управление на образованието – Перник, подписано от В. К., Началник, с което
информират съда, че Й. Б. Б. към момента е ученичка в **, профил „****“ в
****, като в същото заседание защитата е представила и нови доказателства за
професионалните качества на обвиняемата –връчена й Диплома на
Международен панаир Пловдив за спечелен Конкурс за иновации на неин
продукт „****“, което й е връчено на 22.02.2024 г., като в последното по
делото съдебно заседание съдът е приел и представено от защитата заверено
копие на -Допълнително споразумение към трудов договор от дата 02.07.2024
г. на И. В. Л., на длъжност „****“.
По делото са били приети и три експертни заключения, вещите лица,
по всяко от които са били изслушани в съдебно заседание, а именно: съдът е
прочел и приел по делото, изготвената в хода на ДП- видео-техническа
24

експертиза на вещото лице Е. Л. К., находяща се на страници 29-39 от
досъдебното производство, като същевременно дискът, обект на експертното
заключение, е бил възпроизведен и в съдебно заседание, като съдът е
извършил и съобразно разпоредбите на НПК оглед на ВД, а именно: 1 /един/
брой CD-диск, със записи от камери, поставен в надписан ръкописно бял плик,
страница 28, „СД със запис от камери предаден от Е. В. с протокол за
доброволно предаване от 17.11.2021 г. по БП № 525/2021 г. по описа на Първо
РУ-Перник, подписан от Мл.полицай М.А.“, като страните не са оспорили, че
именно обвиняемата е лицето, което са наблюдава да шофира процесния джип
в двора на училището, като дискът е бил възпроизведен и в присъствието на
свидетеля – директор на училището. Основен, превърнал се в спорен момент
по делото, според защитата, е приемането на две експертни заключения, респ.
на изготвената по делото, с рег. № 4572/28.02.2024 г. Комплексна съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р. К.-психиатър в
психиатричен кабинет към „ДКЦ 1 Перник“ ЕООД и д-р Н. А. – специалист
кардиология и вътрешни болести към МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. Перник, която
прокуратурата е оспорила в психиатричната й част, като досежно
медицинската й част, и двете страни са били съгласни по приемането й, като
след проведен разпит в съдебно заседание на двете вещи лица, изготвили
експертното заключение, съдът е приел същото по делото, с мотивирано
определение, като се е произнесъл и по искане на прокуратурата за
назначаване на повторна тройна комплексна СППЕ по делото, изслушана и
приета от съда, също с мотивирано протоколно определение, в последното по
делото, съдебно заседание, като същата е била депозирана по делото по имейл
с рег. № 15980/16.07.2024 г. Комплексна повторна съдебно психиатрична и
съдебно психологична експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р В. Т. В.,
дм.специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия, д-р П. В. В.,
специалист по психиатрия и магистър Г. В. К., ****, като вещите лица са дали
в съдебно заседание подробни отговори на зададени им от страна на страните
и на съда, множество допълнителни въпроси, като проведения разпит на
същите е бил изключително обстоен и подробен, в рамките на които същите са
успяли да защитят своите изводи, и са обосновали допълнително същите, като
съдът поставя в основата на своите правни изводи досежно обследваните
въпроси именно процесната тройна експертиза, за което доводи ще изложи
допълнителни при анализа и съпоставката на доказателствата, като тук следва
да маркира само, че първата експертиза, изключително скромна по своя обем,
особено на база събрания по делото огромен обем от доказателства, в
психиатричната й част, съдът не кредитира, като й дава вяра само досежно
медицинската част, която обективно се уповава на медицинската
документация, представена и цитирана по делото, като намира, че в
останалата й част, тази експертиза, макар и вещото лице -психиатър, което я е
изготвило, да се е опитало да я защити в психиатричната й част, то са
възникнали съмнения досежно нейната обоснованост и правилност, за което
доводи съдът е посочил, още в определението си, за допускане на тройна
комплексна СППЕ, дала различни изводи, на тези от психиатричната част на
първата, като неминуемо първото заключение, се е състояло и от две части-
медицинска и психиатрична, и съдът не разполага с предвидена възможност
на приема експертиза наполовина, като същата не е оспорена в медицинската
й част, като е приел експертизата, и относно оспорената част, така както
25

повелява законът по арг на чл 144 НПК и чл 153 НПК, е назначил тройна
комплексна СППЕ, която да отговори на вече поставените въпроси, като ги
разшири, и която именно експертиза, простираща се на повече от 25 страници,
съдът намира, за обоснована, компетентна, и отговорила на поставените й
задачи и я поставя в основата на своите изводи, още повече, че вещите лица по
същата, изключително подробно са посочили на какво се дължи разликата с
първата експертиза в тази и част, и реално са оборили изводите й, като са
акцентирали и на противоречията в същата, относно основни моменти
свързани с психиатричното обследване и използваните понятия, и в частност
терминът ОСР, или остра стресова реакция, която първото вещо лице е счел,
че е била налице в случая и която последстващите три вещи лица, емпирично
и теоритично са оборили аргументирано / доводи следва да се изложат при
анализа на доказателствата/.
Съдът е приел цялото досъдебно производство № 525/2021 г. по
описа на Първо РУ - Перник, пр. пр. № 3180/2021 г. по описа на Районна
прокуратура – Перник, ведно с всички събрани доказателства и в хода на
съдебното следствие по делото, с нарочно протоколно определение, по делото,
като следва да се посочи, че както в същото, така и в кориците на делото, са
налице и други множество писмени доказателства, които не допринасят за
главния предмет на доказване, но в голямата си част, сочат причините, довели
до продължителността на протичане на производството, в това число и
множество молби, от свидетели, отказали се вещи лица, молби за заетост на
защитата, молби за влошено здравословно състояние на едно от вещите лица
по тройната експертиза и прочие, които съдът е приел по делото, но не
допринасят за изясняване на спорните по делото факти, но имат отношение по
движението на делото във времето / в това число- МОЛБА с рег. №
11996/07.06.2023 г. от Д. П. Й.; МОЛБА с рег. № 12720/16.06.2023г.,
електронно подписана от адв. И. Ю., МОЛБА с рег. № 14228/05.07.2023 г. от
Д. П. Й.; МОЛБА с рег.№14556/10.07.2023 г.от адв. И. Ю.; МОЛБА с рег.№
16095/01.08.2023 г. от адв. И. Ю., МОЛБА с рег. № 16130/01.08.2023 г. от Н.
И. М. и МОЛБА с рег. № 16662/08.08.2023 г. от вещото лице Е. Л. К.,
постъпил по делото имейл с рег. № 7364/03.04.2024 г. от вещото лице д-р В.
В., с което информира съда, че трите вещи лица са обсъдили всички
възможности, предвид ползване на материалите по делото само след лично
приемане от деловодството на съда, и предвид кратките срокове до датата
на днешното съдебно заседание, както и необходимостта от проучване на
много обемни дела, освен извършването на всички други действия по
експертизата, че няма да могат да подготвят заключението към 11.04.2024
г., както и че ще вземат всички материали за подробно изучаване и работа
по тях, за да изготвят заключение в срок за следващо съдебно заседание;
молба с рег. № 15574/10.07.2024 г. от адв. И. Ю.-САК, защитник на
обвиняемата И. В. Л., с която уведомява съда, поради това, че е установил,
че по делото са постъпили данни, че допуснатата експертиза няма да може
да бъде изготвена за днешното съдебно заседание, с оглед на което не е
възможно да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делото и
предвид обстоятелството, че явяването му не е задължително и същото
очевидно не би станало единствена причина за отлагане на делото, а и
междувременно е призован за участие и по друго дело - ВНЧХД № **** г. по
26

описа на СГС, НО, Х възз.състав, насрочено за същата дата, но от 11:00
часа, като моли датата на следващото съдебно заседание да бъде
съобразена със служебните му ангажименти, като за целта посочва
свободни дати, по които целият ден не е ангажиран по други дела и му е
възможно да пътува до гр. Перник. Към молбата е приложено копие на
призовка по ВНЧХД № **** г. по описа на СГС, НО, Х възз.състав, изготвен
от съдебния деловодител на състава Протокол, в който е посочено, че при
проведения телефонен разговор непосредствено преди съдебното заседание
адв. Ю. е заявил, че е запознат с постъпилите до момента молби от вещите
лица и не възразява делото да бъде отложено за изслушване на
експертизата, както и не възразява двете вещи лица да се изслушат в
следващо съдебно заседание, а третото вещо лице, с оглед здравословното
му състояние да се изслуша чрез видеоконферентна връзка посредством
Скайп, както и е посочил свободните си дати за разглеждане на делото в
посочения от вещите лица възможен период, както следва: 15 юли 2024 г.
след 13 ч.,18 юли 2024 г. след 13 часа и 19 юли 2024 г. през целия ден,
постъпила по делото молба с рег. № 14888/02.07.2024 г. от доц. д-р В. Т. В.,
дм, с която уведомява съда, че в работата по КСПСПЕ на И. В. Б.–Б. вещите
лица са пред последната редакция на заключението, но промяна в
провеждането на неотложни диагностични и лечебни процедури, поредната
от които приключва на 08.07.2024 г. го затруднява да се включи активно
именно в тази последна фаза и поради тези обстоятелства не могат да
представят в срок заключението по КСПСПЕ, постъпила по делото молба с
рег. № 15470/09.07.2024 г. от вещите лица Г. В. К., д-р П. В. В. и доц. В. Т. В.,
с която уведомяват, че във връзка с влошеното здравословно състояние на
доц. В. и хоспитализации, които му се налагат през месеците юли и август
2024 г. молят да му бъде предоставена възможност да участва в съдебното
заседание и да защити експертното си становище чрез видеоконферентна
връзка, като посочват в молбата, че в момента доц. В. се намира в болница и
ще има възможност да участва в периода от 16 до 21 юли 2024 г., и поради
неотложна хирургична интервенция няма да може да участва пълноценно в
съдебната процедура в периода от 21 юли до 12 август 2024
г.;УВЕДОМЛЕНИЕ с рег.№ 11760/30.05.2024 г. от вещите д-р П. В. и Г. К., с
което уведомяват съда, че поради заболяване на доц.д-р В. В., дм, с когото
работят по задачите, поставени им от съда, не са в състояние да
представят заключение в срок; молба по имейл с рег. 16104/16.07.2024 г. от
доц.д-р В. Т. В., дм. вещо лице по делото, с която моли приложената към
молбата административна извадка от болничните документи, от която
ясно личи от коя до коя дата е бил на активно лечение, да бъде приета по
делото и др., допринесли за обема на делото.
При така събраната в хода но досъдебната и съдебната фаза
доказателствена съвкупност, то се следва извод че в огромната си част /с изкл.
на двете експертни заключения в психиатричната част, за което съдът ще
изложи доводи допълнително/, то всички доказателствени източници са
непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги
кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали
/извън СМЕ и КСППЕ/, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК и в
27

частност по арг. на същата, да се налага съдът да излага съображения, защо
приема едни от тях за сметка на други, като съдът следва да ги анализира, и
вземе предвид, че се касае и за производство по глава 28 НПК, където съдът е
длъжен и е спазил и принципите на чл.378, ал.2 НПК, освен общите такива.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемата,
като същата не оспорва авторството на вмененото деяние, както и че
процесният ден е била на маникюр на процесното място, като отишла със
семейния автомобил, а именно инкриминирания джип, къде е паркирала
същия, кога се е върнала и качила в автомобила и че именно тя е водачът,
който е управлявал колата при влизането в училищния двор, като обаче се
оспорва субективната страна на деянието, както и че същата, видно от
обясненията й е знаела, че това било училище, като твърди да е „пропаднала,
попаднала там случайно“, като й прилошало, теза, която изцяло се оборна от
събрания по делото гласен и писмен, както и кредитиран експертен материал.
По доказателствата и при преценка и анализ на
доказателствения материал съдът намира следното:
Приетата от съда за реализирала се фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство / в това
число и извършеното разпознаване/ и съдебното следствие доказателства,
както и доказателствените материали, надлежно приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК / чл.284 НПК за ВД/ и
чл. 281 ал. 5 и ал. 4 от НПК / със съответните привръзки, описани по-горе/, а
именно събраните – гласните доказателствени средства, писмени и
веществени такива и от кредитираното от съда заключение по тройната
КСППЕ. На първо място, съдът намира, че на база доказателствения материал
описаната за разлива се фактическа обстановка процесния ден, не се отличава
със съществени противоречия, относно протеклите събития и участието на
обвиняемата Б.- Б. в тях. По отношение на съществените обстоятелства от
предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото,
посочените и кредитирани от съда доказателства са безпротиворечиви и
категорични.
При изграждане на изводите си относно правно значими за предмета
на доказване факти, съдът дава вяра на показанията на свидетелите-М. Р. З.
/младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник/, св.
К. А. Я. /охрана в училището- пряк очевидец на деянието/, св. Д. П. Й. /
старши учител към момента на деянието в училището и също пряк очевидец
на деянието/, св. Е. Б. В. /Директор на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“- Перник,
също комуникирала пряко с децата и свидетелите очевидци след деянието,
прегледала и предалата и видеозаписа от охранителните камери на
полицията/, св.И. Р. Н. /зам- директор на училището към момента на
инкриминираното деяния, на която св. Я., пръв е съобщил за случката/, св. Н.
И. Н. /продавач-консултант в ****/ и св.В. Б. Г., и двете преки очевидци на
деянието, като показанията на всички посочени свидетели, съдът намира за
последователни, логични, обективни и непротиворечиви, лишени от
тенденциозност и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите се подкрепят и
допълват от останалите събрани по делото доказателства – писмени и
веществени такива, като показанията на свидетелите очевидци са в унисон
28

именно със заключението на тройната съдебна експертиза по делото, досежно
действията на обвиняемата- начина, механизма, последователността в която са
били извършени, като всички свидетели очевидци, сочат за целенасоченото
движение на управлявания от водачката автомобил, който в никакъв момента
нито е криволичел, защото напр. би й било прилошало и би изпуснала
приборите за движение, нито сочат на неадекватност на говора й и репликите,
който последната е отправила, при разговора си с единствения свидетел,
разговарял с нея, а именно св. Я., с когото последната след като я е спрял, на
портала на училището, като вече е преминала през двора, спокойно му
заявила, че иска да й отвори задната врата на училището за да излезе, като
след като последният отказал и й заявил, че ще викне полиция, същата с бясна
скорост потеглила обратно по стълбите на училището и това било
наблюдавано и от св. Н. и Г., които били в непосредствена близост и през
цялото време можели да наблюдават, какво се случва и обвиняемата избягала
от местопроизшествието, като била установена впоследствие от органите на
полицията и заедно със съпруга й се явила в сградата на първо РУ късния
следобяд, където да й се направят съответните изследвания за наркотици и
алкохол, който били отрицателни, и където й бил съставен АУАН от св. З.,
който последната разписала без възражение, и в нито един момент, не
твърдяла в полицейското управление да й е прилошавало, причернявало и
прочие, версия, която е била лансирана като защитна такава, едва по време на
делото и поддържана в нейните обяснения пред съда, като в хода на ДП,
същата не е давала обяснения.
В този смисъл, съдът за да очертае съвсем безпротиворечиво
развилата се и приета за установена фактическа обстановка по делото, макар и
всички свидетели преки очевидци и непреки такива, да са абсолютно
непротиворечиви в показанията си, намира, че следва да раздели при анализа
си свидетелите на групи, с оглед това, кои от тях, коя част от случилото се са
наблюдавали и кои са се присъединили на по-късен етап.
В този смисъл, безспорно ключови са показанията на св. К. Я., който
е единственият свидетел, провел и макар и кратък разговор с обвиняемата,
преди да напусне местопроизшествието, и който е и свидетелят, извършил
разпознаването на обвиняемата в хода на ДП, където законосъобразно първо е
бил разпитан по какви белези ще я разпознае, след което е било извършено и
процесното разпознаване. В този смисъл, съдът намира, противно на
твърдението на защитата, че показанията на този свидетел са абсолютно
обективни, безпристрастви и възпроизвеждащи фактите, така както същият ги
е възприел, като смисловите отлики, и то абсолютно незначителни такива,
който се наблюдават в изложеното от него пред съда и в ДП, са напълно
преодоляни чрез протичитането на показанията му от хода на ДП, по реда на
чл. 281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл. 2-ро от НПК - свидетелят не си
спомня някоя част, като е абсолютно нормално при положение, че от времето
на деянието -17.11.2021 г, до разпита си пред съда- март 2024 г, свидетелят да
не си спомня определени детайли, от случката, но същите са незначителни на
фона на добрата памет, която последният демонстрира за случилото се пред
съда, очевидно като едно запомнящо се, чрезвичайно обстоятелство в неговия
живот, още повече, че показанията на този свидетел освен в разпита му още на
следващия ден пред разследващ полицай, са били закрепени и по изискуемия
29

от НПК, ред като ключов свидетел, същият е бил разпитан и пред съдия. В
този смисъл показанията на този свидетел, допринасят в огромна степен да се
изясни случилото се и същите са в пълен смислов синхрон със събраните
писмени и гласни доказателства за релевантните факти, за които последният
свидетелства и са в подкрепа на заключението по тройната експертиза по
делото досежно психологическото състояние на обвиняемата към момента на
деянието- спокойна, и напълно адекватна, без признаци да й е ставало лошо,
като „жената си говореше спокойно и поиска да й отваря задната врата“. В
този смисъл св. Я. заявява пред съда-„..Спомням си случая, поради който съм
тук. На 17.11.2021 г. аз си седях в кабината за охранители, като работех
като охрана в СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ – Перник. Все още работя там.
И наблюдавах камерите. Има 9 /девет/ камери, които са разположени
отпред на училището, в задния двор, и в коридорите на училището.
Изведнъж видях на камерата, която е към портала, че влезе кола....– черна,
джип, в двора и тръгна из двора.... Има три стъпала там. Автомобилът
влезе през стъпалата и тръгна из двора. В двора деца имаше. Бяха ги извели
да си играят от малките деца. Втори клас май бяха тези деца. Към 25-26
деца имаше в предната част на двора. Колата мина между тях и отиде
надолу. И аз излязох. Не зная дали се уплашиха децата, защото не ги гледах
децата, а гледах колата. Бях много учуден как може да влезе в кола в двора
на училището и веднага излязох и тръгнах след нея към задния двор, колата
се върна. Не я видях колата какво прави в задния двор, защото колата ме
пресрещна в предния двор и аз я спрях. Просто застанах отстрани и тя
идваше насреща ми. Чаках колата да дойде до мен. Като ме видя и спря.
Колата спря до мен.... Аз й казах: „Госпожо, как може да влизате тук?“
Установих тази жена, която сега е в залата /сочи обвиняемата/. Тя беше
водачът. Сама беше. Казах: „Госпожо, как може да влизате тук?, Тук
въобще е забранено. Вие сте в нарушение“. Даже й казах: „Сега ще се обадя
на КАТ да дойдат и да разследват случая. Друг начин няма.“ Тя ми вика:
„Влязох“... Жената ми се струваше нормално - спокойна беше, не беше
емоционално приповдигната. Не, ми се стори да й е лошо. Спокойно и
нормално си говореше жената. Не ми казала да й е станало лошо. Аз й
казах, че ще се обадя на полицията и отидох към нашата стая-кабинката,
телефонът ми беше на масата да го взема. И в през туй време колата
тръгна срещу стълбите и излезе навън. Тя си излезе от двора през стълбите
и не ме дочака. Тогава се обадих на заместник директорката Н.... Дойдоха
от полицията, но госпожата я нямаше, беше си заминала. Те са я издирили,
намерили са я. Една от учителките, която беше извела децата в двора, е тук
пред залата, но не й помня името. Една руса. Тя беше на двора с децата.
Учителката, която беше на двора, видя колата и беше възмутена и ядосана,
защото колата минаваше покрай децата. Ако беше станало нещо с някое от
децата, учителката отговаря за тях. Н. слезе на двора. Даже госпожата,
учителката на втори клас, снима номера на колата на двора. Тази, която
беше с децата....После ходих и в полицията, и там дадох обяснения. И това
беше. Разбира се, че бях възмутен от тази постъпка на обвиняемата.
Въобще не трябва да се влиза там. Това са малки деца, тичат и играят. По
всякакъв начин е забранено влизането в двора на училището..... Това се случи
по време на час, а не на междучасие. Има и задна врата на двора, откъдето
изкарват сутрин боклука, или влиза оттам някоя кола, ако се прави ремонт.
30

Задната врата е постоянно затворена. Влиза се само пред предния портал.
Задния портал винаги го проверяваме....Да, това е посоката, в която се
движеше автомобила, към задната врата на двора.... На сградата на
училището има табела, много голяма, на която пише СУРИЧЕ „Д-р Петър
Берон“ и се вижда отдалече, като съдът е прочел и поради липса на спомен
за някои детайли от случая показанията на този свидетел, дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия и пред разследващ полицай /респ. от
01.02.2023 г., находящ се на страница 95-96 от делото, на основание чл. 281,
ал.5, вр ал.1, т.1, предл. 1-во от НПК на свидетеля К. А. Я. е разпитван,
както пред орган на досъдебното производство на 17.11.2021г.,
обективирано в протокол за разпит на страница 15-16 лице и гръб от ДП,
така и пред съдия от Районен съд-Перник, като в частта досежно
описанието на жената, която е била на шофьорското място и изречените
от нея думи от: „Жената вътре на шофьорското място...“ до „...на
място.“, като свидетелят е заявил пред съда, че ги поддържа, така както са
записани...“/. Съдът дава вяра на свидетелските показания на св. Я., като
намира че същите се допълват и подкрепят и от показанията на другите
свидетели очевидци св. Й.- очевидец, учителят, който е бил на двора с
учениците по време на час, и който е и заснел автомобила, и на свидетелките,
цитирани по-горе, а именно -св. Н. И. М. и св. В. Б. Г., като показанията им са
надлежно приобщени и по реда на чл. 281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл. 2-
ро от НПК в тяхната цялост, цитирани по-горе, като от показанията на
посочените свидетели, които еднозначно и безпротиворечиво пресъздават
фактическата обстановка, развила се процесния ден, то безспорно се
установява, че именно обвиняемата, разпозната и от свидетеля Я. и в зала и в
хода на ДП, като водач на процесния джип-марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“, с peг. *** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно
преминала с автомобила по стъпала, водещи към прилежащия училищен двор
на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и навлязла в него, като се
насочила към играещи в двора деца, след което обърнала посоката на
движение на автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала с
автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от
местопроизшествието, като в даден момент е разговаряла и с охраната, който я
е спрял, като именно това е и вмененото и поведение за извършеното от нея
престъпно деяние, като видно от показанията на цитираните свидетели, то
всеки едни елемент от нейното поведение е наблюдаван изначално в
различната времева поредност на развитието му от тази група свидетели- така
първите две свидетелки- продавачи в съседните на училището магазини са
видяла, как сутринта дамата идва и паркира джипа са на тротоара, оставя го и
отива нанякъде, установено по делото от самите й обяснения на маникюр,
където ходи от години, както и същите свидетели са видели, връщането й, след
13.30 ч, качването й в автомобила, на шофьорското място, при това сама,
потеглянето и цялата траектория на движение на автомобила по улицата и
влизането му в училището, като не се наблюдават каквито и да било
противоречия в показанията на тези свидетели, напротив абсолютно ясни и
последователни са, като е очевидно, че водачката е боравело добре в уредите
за управление на МПС-то, и не е лъкатушело по улицата, което евентуално би
било така, ако да би й било прилошало и да е „изгубила контрол“, както
31

твърди в защитните си обяснения, напротив, видно и от възпроизведения диск
в с.з., където е ясно записано движението на автомобила почти по цялата му
траектория, без моментът на обръщане, което е бил извън обсега на камерата,
но е логичен от движението на автомобила, и видеотехническата експертиза,
приета по делото, в която са изкарани на снимки всички релевантни моменти
от движението на колата, се установява безспорно, че свидетелките дават
правдиви показания, дадени и в хода на ДП и пред съда, като безспорно се
доказва, че какво същите са й заявили в прочетените им в цялост показания, че
– „Вчера /като свидетелката е била разпитана на 18.11.2021 г, тоест говори
за случката от 17.11.2021 г/ около 13,30 часа бях на тротоара пред магазина
с колежката от съседния магазин В.. По това време точно пред моя магазин
на улицата имаше черен автомобил марка „Фолксваген“, не мога да посоча
модела, но беше като джипче. В този автомобил на шофьорското место се
качи жена, която не познавам. Беше сама. Видях, че жената тръгна назад с
колата, караше на заден. Стигна до лавката с топлите закуски, която е
пред училището. След това спря, веднага след това потегли напред,
направи десен завой на входа на двора на училището, спря за секунди на
самия вход, след което спусна автомобила по стълбите и влезе в двора,
след което отново зави надясно. Загубих автомобила от поглед, защото
на тротоара има лавки. Зачудихме се с колежката защо тази жена
направи това. Жената имаше възможност да продължи назад. Когато
караше назаден зад нея нямаше нищо, което да й пречи и да си продължи.
По това време в двора имаше ученици. За мен и колежката това беше
нещо нетипично и се приближихме към входа. След малко в видях същия
автомобил да се движи в двора на училището, минавайки дясната част
на училището и се връщаше към входа. Видях, че децата в това време се
бяха струпали пред входа на сградата, явно някой от учителите ги беше
прибрал. Видях мъж, който знам, че е охранител, който приближи
автомобила в опит да го спре. Автомобилът спря, водачката и
охранителят си говореха, но не се чуваше през отвора на шофьорската
врата прозорец. В следващия момент видях, че тя със страшна скорост
изкара автомобила по стълбите и през входната врата и си отиде. Направи
веднага след излизането ляв завой и тръгна по ул. „Отец Паисий“ в посока
на Изчислителния център. Децата имаха късмет, седяха на пейките и не
пострадаха. Аз и колежката седяхме като треснати. Това за мен е
ненормално. Не може да влезеш с автомобила в двора с деца.“, което е
заявено и в показанията на другия свидетел, като тези именно две свидетелки
са наблюдавали ясно е предисторията на движението на автомобила, преди
навлизането му в училището, като дори се остави настрана фактът, защо
автомобилът е бил паркиран в забранената улица, процесния ден, което е
видно от приетата по делото скица от община Перник, че на 85 м преди това
още, преди училището е имало забранителен знак В1, то очевидно в разрез на
знака, автомобилът, е бил паркиран от водачката- обвиняемата и то в
продължение на няколко часа на тротоара срещу училищната порта, което е
видно и от записа на диска /като някой от свидетелите твърдят, че е имало и
бариера в началото на улицата/, и след като е приключила същата
разкрасително-козметичните си процедури, се е качила в автомобила си и е
дала на заден ход по права линия, тоест човек който е с влошено здравословно
състояние, трудно би управлявал така адекватно автомобил на заден ход, като
32

след това същата вместо да излезе на кръстовището, както сочат
свидетелките, е потеглила напред, надясно, спряла е за момент пред портала
на училището, именно на тротоара, който защитата твърди, че не се доказва да
има, а той не само е там и то от двете страни, и обвиняемата е била паркирала
даже, на него но от другата страна, но се е качила на тротоара, целенасочено,
очевидно, устремена, точно пред предния портал на училището, който ако да
не би видяла, което е абсолютно житейски нелогично при множеството пъти,
който е ходила пеша и с кола, както сама заявява на маникюр там, то
процесния ден, още при паркирането си и слизане от колата е била при
портала, но от другата страна и е нямало как да не го види, което определено
сочи, на целенасоченост на действията й, което личи и от движението на самия
автомобил, който и след като е спрял пред портала, е изчакал да премине пред
него излизащия от двора, пешеходец, което ако на даден човек му е
прилошало, както обвиняемата твърди, няма как да има обективно такова
поведение, което е демонстрирала последната, и едва след като е прЕ.
пешеходецът, видян ясно и от свидетелките, то последната се е устрЕ.а, а не е
пропаднала, както твърди по стълбите на училището с колата си при това на
скорост, видно от възпроизведения диск в с.з., чрез оглед на ВД, и е влязла
директно в двора на училището, преодолявайки и денивелацията на стъпалата
и се е озовала почти челно, пред основния вход на училището, предшестван от
огромна арка, видима и на фотоалбума от огледа на местопроизшествие, и от
огромен надпис на огромната заснета на албума от местопроизшествието
сграда- СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“, и това обвиняемата е извършила
очевидно по време на час, с множество играещи деца на двора и при това на
около десетина годишна възраст, в присъствието и пред очите на ужасената
стояща на портала старша учителка свидетелката Й., която е отговаряла за
живота и здравето на тези около 30 деца, играещи на топка в двора, като
обвиняемата, не само е ударила порталната врата с автомобила си, но е
продължила напред и е заобикаляла с колата си децата, пред ужасените
погледи на свидетелите и бягащите деца, част от които са извадили и
телефоните си да снимат, и това и поведение е пряко наблюдавано и описано,
видно от цитираните показания на св. Я. от него и от св. Й., която е успяла
след преодоляване на шока, все пак да извади телефона си, и да заснеме
автомобила, но вече при повторното му изкачване на излизане по стълбите,
където по данни на горните две свидетелки, същият след като е разговарял с
охраната, очевидно предупредена, че ще извика полиция, е потеглил със
„страшна скорост“ и е избягал от местопроизшествието, поведение, което сочи
на едни абсолютно целенасочени действия, от страна на обвиняемата, които
не могат да „бъдат извинени с прилошаване“, каквото определено не се
доказва по делото нито от писмения, нито от гласния, нито от кредитирания
експертен материал по делото. Подобни целенасочени действия, както
пледира и представителят на държавното обвинение, може да извърши само
вменяем човек, който е разбирал свойството и значението на постъпките си, за
което сочи и самото поведение на лицето и разменените реплики с
охранителя, на който същата след като е била спряна от него при обратното
движение на автомобила, е заявила може ли да и отвори задната врата. И тук
възниква резонният въпрос, който и на тази плоскост дискредитира
обясненията на обвиняемата и ги превръща в нейна защитна теза, как същата
твърди първо след като е жител на неголемия град Перник повече от 20
33

години, детето й учи в училище в централна градска част, към момента на
деянието, същата от години ходи на маникюр на процесното място, там е и
градският пазар, който последната не отрича че знае, че е там, как не е знаела
че това е училище както твърди и „че пропаднала в някакъв двор като и
причерняло“, и как като не е знаела, че това е училище с двор, е знаела, че
това училище има заден портал, към който целенасочено е устрЕ.а автомобила
си, за да излезе, но който е бил заключен и се е наложило да се върне и да
поиска от охраната да й отвори портала, за който иначе „не е знаела“. Подобна
хронология на развилите се събития напълно опровергава защитната теза на
обвиняемата, и на защитата, досежно незнание че това е училище,
необозначеност че е училище и прочие, като точно на обратния извод, сочат
останалите събрани доказателства по делото, като тезата на обвиняемата дори
е житейски нелогична. Като във връзка с така изтъкваната теза, за
прилошаване по време на инцидента, то видно от показанията на св. М.,
ендокринолог, лекувала обвиняемата към процесния момент, то самата
свидетелка сочи, първо, че към онзи момент обвиняемата не е била
диагностицирана с ****, ****, като това е станало по-късно към февр. 2022 г,
като останалите заболявания на същата, видни и от картона й, представен от
НЗОК / за наличие на диагноза, ****, **** и прочие/, то нито една от тях,
видно и от експертното заключение, не била могли да доведат до загуба на
способност да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си, като видно и от тройната експертиза по делото, която изключва
наличието на остра стресова реакция при обвиняемата / която се твърди в
психиатричната част на първата експертиза, която в тази й част, съдът не
кредитира, като дори и тази експертиза, но в медицинската си част, извършена
от специалиста по вътрешни болести не сочи на диагнози, които да
препятстват вменяемостта у обвиняемата към процесния момент/, като видно
и от самите обективни действия на обвиняемата, напълно целенасочени, не се
извежда извод, за способност на лицето не само да разбира свойството и
значението на постъпките си, но и да ги ръководи, след като за секунди е
взела, решение, след като св. Я., й е казал, че ще повика полиция, да избяга
със страшна скорост от местопроизшествието и то с ляв завой посока
изчислителния център, тоест същата е имала ясна представа къде се намира и
как да излезе оттам, каквато представа съдът приема, че е имала и при вземане
на решението си да мине през главния портал на училището и да излезе през
задния такъв на главната улица, на какъвто извод сочи цялостното й
поведение, описано от цитираните свидетели, изследвано от приетата по
делото видеотехническа експертиза, кредитирана от съда, като безспорно тези
обстоятелства се препотвърждават и от огледа на ВД, извършен в с.з. от
процесната случка на диска на охранителните камери. В този смисъл, съдът
намира, че първо обясненията, дадени от обвиняемата и то едва в съдебна
фаза, са нейна защитна теза, опровергана от доказателствата по делото, и
второ във връзка с възраженията на защитата по тройната експертиза по
делото, която именно съдът кредитира и поставя в основаната на своите
решаващи изводи, че именно заключението на тези три вещи лица, се
подкрепя от кредитирания и събран по делото писмен и гласен доказателствен
материал, което сочи на вярност на изводите именно на тези експерти, които
са в смислов унисон с цялата доказателствена съвкупност, по делото, на база
която изводите на в.л. К., по първото експертно заключение, и в
34

психиатричната му част, се явяват оборени не само от тройната експертиза, но
стоят изолирано на фона на целия събран по делото гласен, писмен и
веществен дори доказателствен материал, които също оборва достоверността
му.
На следващо място, съдът намира, че следва да обърне внимание и
на показанията на другия ключов свидетел по делото, а именно св. Д. Й.- също
очевидец на деянието, или учителят, преживял целия ужас, поверените му
деца, да бъдат заобикаляни от движещ се в двора на училището по време на
час черен джип, която също не само е видяла как джипът влиза в училището,
но показанията й потвърждават истинността на показанията на св. Я., за
поведението на водача на джипа, както и че е разговарял с нея /бел водачката е
била жена/, което е видно и от показанията на св. Й., че охранителят е говорил
с нея и след това същата потеглила обратно с джипа по стъпалата, но
свидетелката, успяла да заснеме това й движение, и впоследствие да изпрати
чрез социалните мрежи на зам. директорката св. Н., направената снимка, за да
се издири водачът на автомобила / св. Й.- „...На въпросната дата аз бях на
двора с моите ученици. Аз бях учител в СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“. На
редовно място си бях. Аз съм учител в занималня. С моите ученици бях на
двора. Децата бяха 9-10-годишни деца. Тридесет ученика бяха в предната
част на двора, между входа на двора и входа на самата сграда на
училището...между двата входа имаше тридесет ученика. Децата играеха и
аз ги наблюдавах. Играеха с топка, тичаха, гонеха се. Всеки ден сме там по
това време. Децата бяха в час. И както седях аз пред входа на училището, с
лице към входа на двора, видях, че влиза в двора на училището черен джип и
слиза по стълбите надолу. Това беше абсолютно необичайна гледка. Аз не
знаех какво се случва. Дали става дума за атентат, не знам какво се случва и
не знам как да реагирам, защото това е абсолютно необичайна гледка.
Автомобил да влезе, при положение, че и улицата е забранена за влизане
отсреща / което е в унисон със заявеното от св. Н. за сигнализацията на
улицата, съответно и на представената скица от общ. Перник за знаците на
улицата процесния период/.. Това е много вцепеняваща гледка. Някои от
децата се разтичаха настрани. Автомобилът направи завой. Естествено
децата се уплашиха, разтичаха се. Даже някои от тях бяха вдигнали
телефоните си да говорят с родителите си, което беше много интересна
реакция от моя страна. Аз не очаквах такова нещо от тях. Автомобилът
влезе в двора на училището и зави настрани към задния двор на училището
/бел. потвърждава целенасочените действия на водача на МПС-то, който
очевидно е знаел къде отива, а именно към задната врата на двора, за да
излезе на улицата/. От портала зави надясно и отиде надолу зад училището,
към задния двор. През това време дойде охраната, човекът, който беше на
портала. Той изтича. Той беше видял на камерите, които са в неговата
кабинка, и каза: „Какво става тука?“ и тръгна да гони автомобила. Отиде
след него. През това време автомобилът вероятно е направил, не мога да
знам какво се е случило отзад, защото е зад сградата на училището. Там е
направил обратен завой автомобила, върна се и по стълбите излезе на
улицата..автомобилът вече отминаваше натам, когато охраната изтича и
след като зави, мисля, че охраната говори нещо с шофьора. Видях, че
шофьорът беше жена. Възможно е да беше тази жена /сочи обвиняемата в
35

залата/. Аз лично не съм говорила с жената. Аз държах в ръката си
телефон, но не можех да реагирам /бел. което се потв. от снимките извадки
по видеотехническата експертиза, където е заснет и точно този момент/.
Това беше много необичайно събитие. Не отреагирах на това, което
наблюдавам. Това беше много необичайна случка и в момента като си
спомня, аз не знам две години защо толкова много се е проточило това
нещо. Като си го спомня и в момента изпитвам ужас от мисълта ако
нещо се беше случило с децата, за отговарям за живота и здравето на
децата, когато са при мен. Това е първата точка в длъжностната ми
характеристика. Децата са на възраст, на която тичат. Дворът на
училището би трябвало да е място, в което децата да се чувстват
защитени. Аз и в момента изпитвам един ужас от цялата тази случка.
Какво щеше да стане с мен, ако нещо се беше случило там.... Аз сигурно щях
да съм в затвора. Това е целият ужас, който съм изпитала в този момент,
защото те бяха моя отговорност. Не, отпред друг учител нямаше. Отзад
сигурно е имало други деца в час, но отпред бях само аз с моите тридесет
ученика. После са дошли зам. директор и други. Аз събрах децата и ги
прибрах в стаята, защото аз треперех и нищо не можех да направя. Децата,
как могат да се чувстват....Автомобилът... Не спря. Той продължи
автомобила назад да се движи. Не, не е спирал. Вероятно е търсил изход
назад някакъв. Нямам представа как е възможно това нещо...само аз и
моите деца бяхме отпред в училището. Джипа навлиза в дясно, а децата
бяха разпръснати в двете посоки. Те обикновено играят на игра в два отбора
и бяха в двете части на двора....Дворът не е много голям на това училище и
тридесет деца играят отпред. Няма значение посоката. Всъщност ако беше
тръгнал в другата посока, там е по-малко мястото. Очевидно е, че по-
голямата част е от другата страна. По-широка част е накъдето тръгна
автомобила...Знам, че има една бариера доста по-натам и знам, че това е
улица забранена за влизане...Това е първото училище в град Перник. То е най-
известното училище. Естествено има табели на училището. Навсякъде има.
Всички знаят, че това е двора на Първо основно училище...Разстоянието
между портата и училището е много малка, а табелата е огромна. /бел.
което и по тази линия дискредитира тезата на защитата, че обвиняемата
не е знаела, че това е училище..“/, като относно поведението на св. Я., св. Й.
посочва- „.. той изтича от кабинката. След като автомобила зави надясно и
той изтича след него, автомобила отзад, предполагам няма какво друго да е
било, е направил обратен завой и когато се показа тогава охраната говори с
него...охраната спря автомобила. Автомобилът спря, когато охраната го
спря....Аз бях на разстояние около 3-4 метра, когато охрана разговаряше с
водача. Само видях, че охраната говори с водача на автомобила, но не съм
чула какво си говорят. Жена беше водачът на автомобила. Възможно е и най-
вероятно е тази жена /сочи в залата обвиняемата/. Много е емоционално и
аз съм много притеснена, защото можеше да стане много лошо нещо...“,
като показанията на тази свидетелка, абсолютно очертават единно и
безпротиворечиво и то като очевидец на деянието, фактическата обстановка
на развилите се събития, последователността на същите и респ.
съпричастността на обвиняемата към тях, като установен впоследствие водач
на автомобила, като описаната хронология на развилите се действия и събития
е напълно съответна на заявеното от свидетеля Я., другият пряк очевидец на
36

деянието, поради което и съдът им дава пълна вяра, като безпристрастни,
обективни свидетели, възпроизвели фактите, така както са ги видели и респ.
преживяли, с целия ужас от случващото се, като тук следва да се постави
акцент, на поведението на водача на автомобила, във всеки един момент,
движението на джипа е абсолютно целенасочено, видно от показанията на
двамата свидетели, съответни и на огледа на ВД, направен в с.з., записал
траекторията на движение на автомобила, и видеотехническата експертиза
изготвена по делото, тоест напълно се изключва тезата, първо -обвиняемата да
не е знаела, че това е училище, като аргументите описани дотук в тази насока,
лавинообразно се наслагват, и сочат на точно обратния извод, а именно, че не
само е знаела, че е училище, но като човек, който от години ходи там на
маникюр, е знаела и инфраструктурните особености на сградата, а именно, че
същата има заден вход/изход, но очевидно е смятала, че е отворен, както
предния през целия ден, а не само когато се доставят закуски и се изхвърля
боклука, както се установи по делото от събраните доказателства, и с цел,
бързо и направо да излезе и напряко при това на главната улица, е минала
директно, целенасочено през двора, през предния портал, с ясната представа,
че шофира джип, тоест достатъчно висок автомобил, който лесно може да
премине стъпалата, видно и от записа, слиза полека на бавен ход, за да не си
удари колата, поведение, което човек лишен от вменяемост към даден момент,
или с краткотрайно разстройство на съзнанието, както се опитва да внуши
защитата, е невъзможно да предприеме като поведение, нещо повече, преди
това е пропуснала пешеходец и то спокойно и бавно след това потегля направо
към двора през стъпалата и не завива наляво, защото очевидно знае къде е
задната врата, а в по-широката част от двора, видно и от заявеното от св. Й.,
вдясно и се насочва право към задната врата / бел. лице, което не знае че това е
училище, определено няма да знае, че това училище има заден портал, и
накъде води, за да се насочи натам/, заобикаля частично сградата на
училището и като вижда, че вратата е затворена, се отправя към предния
портал, за да излезе като прави завои, за да обърне посоката, и само фактът, че
е излязъл и застанал размахващ ръце охранителят на училището- св. Я., е
спряло водача, безпрепятствено да си излезе от двора, както е влязла, пред
погледите на ужасените свидетелки- св. Н. И. М. и св. В. Б. Г., на
мислещатата, че това може да е атентат, изпаднала в шок старша учителка -Й.,
и децата, всяко изживяващо ужаса по своему. Тук следва да се постави акцент
на начина на движение на автомобила и между децата, или както сочи св. Й.,
те са се разбягали и автомобилът ги е заобикалял, да се приеме, тезата на
защитата, че на обвиняемата, поддържано и от нея в обясненията й е
„причерняло“, изключва възможността, която е видна и от записа и от СТВЕ –
експертиза, така целенасочена да заобикаля с колата децата в двора, за да не
ги блъсне и да борави така адекватното с приборите за управление на
автомобила. Водач, на който е прилошало, причерняло, до степен „да не знае
къде се намира“, както се поддържа в защитната теза, не би имал такова
поведение, като би самокатастрофирал по всяка вероятност, или би се случило
нещо по -лошо, описано и в показанията и опасенията на св. Й., инцидент,
който в случая за щастие е бил избегнат и не е имало жертви от инцидента, а
само ужасяващите негативни емоции останали у всички наблюдавали го, а
вероятно и поразили и психиката на невръстни деца, на които това предвид
все още неукрамналата им психо-емоционална скала с оглед възрастта им- 9-
37

10 годишни, може да им остане спомен за цял живот. Поради което и дори
частично да се приеме, че в даден момент обвиняемата се е притеснила, както
сочи са й „бучили ушите“, то това както е описано в тройната експертизата
КСППЕ по делото, която е напълно съответна на развилите се събития и дотук
анализираните писмени и гласни доказателства а и на всички такива,
определено сочи, само на евентуална вегетативна промяна в лицето,
вследствие на случката, но не и до каквито и да било индиции за краткотрайно
разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, видно е от самите й
описани действия и от свидетелите и от записа, че същата е можела да
ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението им, като след
като е била спряна от охраната, дори със спокоен тон го е попитала да й
отвори задната врата, за да излезе. Тоест поведение, което е пряко, целево и не
сочи на каквито и да било индикации, на невмевяемост дори и вменена такава.
В този смисъл, приетата остра стресова реакция в първото заключение по
делото от вещото лице К., очевидно базирайки се, което е видно и от самото
заключение, само на нейните обяснения, който съдът прие и за недостоверни в
огромната им част, и защитна теза, кредитирани от вещото лице, без да
анализира останалия по делото доказателствен материал, са довели до
погрешния извод в тази насока в заключението му, дори и да има и други
причини, за такъв извод, както в.л. В. посочи в с.з. смесване на понятия и
диагнози, то дори и само на това основание, тази експертиза в тази й част, се
явява несъответна на останалия доказателствен материал и на основание чл.
154 НПК, съдът изложи мотиви защо не я кредитира, като отделно от това
вече на друга плоскост същата се опровергава в психиатричната й част, която
е именно и дискусионната такава, от тримата експерти по КСППЕ, която
съдът по-долу ще анализира, като понастоящем следва да довърши анализа на
гласните показания.
В този смисъл, показанията на следващата условно казано група
свидетели, които не са преки очевидци на деянието, но са наблюдавали
реакциите на преките очевидци и са имали първи досег с тях, са св. Б. -
директор на училището и св. Н.-зам. Директор на училището, като и двете са
били в кабинетите си в сградата на училището, при инцидента и св. Б., чула
някакъв шум на двора и суматоха, а св. Н., е първата, при която се е качил, за
да каже за случилото се охранителят -св. Я., и която първа е видяла и неговото
притеснение, а след слизането си на двора и ужаса в св. Й., суматохата сред
учениците, които тичали към нея да й кажат какво се е случило, като именно
тя е и лицето, на което по вайбър е била изпратена снимката на автомобила, а
впоследствие след като за инцидента е била запозната и директорката е
позвънила на чл.112, и на място са дошли полицейски служители, сред които и
св. З., с когото заедно са изгледали записите от видеокамерите, които са били
предоставени впоследствие по ДП, с протокол за доброволно предаване. От
показанията на тези свидетели се вижда, дори и рефлексията на преживяното
от очевидците, пренесено като емоция и върху тях след като са видели какво
се случва на двора и след като са изгледали и видеозаписите, като дори и
разпитани в с.з., след продължителен период от време и двете свидетелки,
сочат на ужаса и емоциите, които са ги овладели към онзи момент, и се
връщат към случилото се със силно негативни конотации / св. Н.- „... Аз ще
бъда емоционална, защото като ме връщате в този случай просто се
38

разтрепервам. Ужасно емоционална съм в момента. Много ясно си го
спомням, защото аз тогава бях заместник директор на училището. И бяхме
трима заместник директори, те и сега са толкова. Но тогава аз бях
единствена в стаята на заместник директорите, която се намира на втория
етаж и има видимост към двора. Тогава работех на компютъра, не мога да
посоча точната дата, и тогава дойде охраната К.. Това е свидетелят Я., но
ние си го знаем К., защото той не е от списъчния състав на училището, друга
фирма ги назначава. Той дойде и каза: „Госпожо Н., бързо една кола влезе в
училището“. Аз казах: „Чакай, Как така влезе в училището!“, защото там е
глухата улица, където много често минават коли и взимат ученици. Той каза
: “Влезе в двора на училището, обиколи училището и излезе.“ Аз казах: „К.,
ти чуваш ли се какво говориш? Къде обиколи училището?“ Той беше много,
много разстроен от това и каза: „ Обиколи училището пред всички деца,
които играеха навънка. Даже шофьорката ме помоли да отворя задната
врата, за да излезе оттам.“/бел. -което потвърждава достоверността на
думите на св. Я., че водачката го е карала да й отвори задната врата“/,
защото и отзад има една врата. И аз казах: „К., това е невъзможно.
Говориш глупости. Абсурд.“ Той каза: „Елате да видите какво става на
двора!“ Аз между другото чух, че на двора има някакъв шум, но за нас това
не е необичайно. Беше отворен прозореца и не е необичайно на двора да има
някакъв шум от деца, които винаги си викат. И вече когато излязох на двора
беше пълен ужас. Деца: „Госпожо заместник директор, ето тука, знаете
ли какво става?“ Те звъняха на родителите си междудругото. Всички ми
говореха едновременно. Много деца имаше, много. „Много“ е относително
понятие, но примерно около 50 /петдесет/ деца, като за бройката не мога да
бъда сигурна. Всички деца тичаха към мен да ми обяснят какво се случва и
т.н. Охраната ми говори. Учителката, колежката Д. Й., също ми говори. И
тя каза: „Знаеш ли, влезе една кола и излезе“. И аз пак казвам: „Вие,
разбирате ли какво говорите?“ И тя каза: „Моля ти се, ето ти снимка.“
Изпрати ми снимка.... Тогава изпратих снимката и на полицая. След което
всъщност се качих при директорката и й казах: „Знаеш ли, че една кола е
влязла в двора, обиколила е училището.“ Тя ми каза: „Ти, чуваш ли се какво
говориш?“ То е толкова невероятно, то са стълби. Аз също карам кола....
Вследствие на което директорката се обади на телефон 112, върнахме
камерите, и видяхме, че действително колата, беше черен джип, ако не се
лъжа дали не беше „Фолксваген“. Но не съм сигурна дали беше „Фолксваген“.
На камерите просто се виждаше как слиза джипа по стълбите, обикаля
и излиза по същите тези стълби между децата, което беше съвсем
фрапиращо, между децата, които играеха навънка, такива, които
виждат колата, и такива, които не виждат колата, и как с мръсна газ
излезе и взе левия завой и тръгна по улицата/ бел. което потвърджава
показанията на свидетелката продавач от съседния магазин, че
водачката е потеглила със страшна скорост, или – избяга от
местопроизвшествието/. Това също беше опасно, защото от другата
страна също идват деца, които нямат видимост. Това не, че не беше
опасно, а беше щастлива случайност, че не стана нещо с дете. К. тогава ми
каза, че се е опитал да спре водачката, че тя му е казала: „Можеш ли да ми
отвориш задната врата?“. Да, той ми каза, че водачката е жена. Вече е
трудно да се определи тази ситуация - и възмущение, и притеснение,
39

всичко за което се сетите, всичко което застрашава опасността на деца,
които играят в училището. Не си спомням кой клас бяха тогава децата, но
при Й. са от 1-4 клас, децата са около десетгодишни тези, които бяха при
колежката, но от имаше и други деца, които играеха на двора. Да, било е по
време на час. Но по време на час е относително, защото при нас учениците
са първа и втора смяна, така че има и такива, които са преди училище, а
другите са в час. Видеокамерите, тези, които аз съм ги гледала, в
директорския кабинет има доста видеокамери, които са в коридорите на
училището, в самите класни стаи, а тази камера, примерно всеки, който
мине покрай училището, без да влиза, те наблюдават и част от улицата. Ако
вървите покрай училището също можете да попаднете в кадър. Самите
места, където могат да се видят самите записи от камери, са в кабинета на
директорката. От там се връщат камерите. Много често ги връщаме,
например ако има някакъв инцидент и т.н....Има три забранителни знака. Аз
ги знам, защото съм шофьор. Единият знак е белият с червено, който е
„Забранено влизането в двете посоки“, който стои още на Изчислителния
център. След това има един знак на кръстовището, който е „Червения с
бялата линия“ и има един, който, там имаше едни бариери, имаше момент, в
който се опитвахме да затворим тази улица точно пред „Риото“, което е
ресторанта, който се намира срещу училището, стои също един знак. Пред
оградата на училището стоят единият знак, а другият знак стои малко по-
напред, на кръстовището, което е преди училището. ..като показанията на
този свидетел по искане, от страна на представителя на прокуратурата се
да бъдат прочетени показанията на свидетелката Н. на основание чл. 281,
ал.5 от НПК, в случай, че обвиняемата и защитата дадат съгласие, и
алтернативно в хипотезата на ал. 4, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл. 2-ро от НПК
- не си спомня относно датата на случая...като както и при останалите
свидетели, показанията предвид изминалия период от време за някои от
детайлите са прочетени и в с.з, обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 18.11.2021г. страница 17 лице и гръб от ДП, в посочените
части- в следните части са били прочетени при липса на съгласие от
защитата и обвиняеманата и с разяснена ал.7 на същия член: в частта „На
17.11.2021 г., между 13,30ч. и 14,00 ч. бях сама в кабинета на
зам.директорите. В това време дойде охраната на училището К. Я.. Той
беше видимо притеснен и уплашен. Информира, че черен джип марка
„Фолксваген Тигуан“ е слязъл по стълбите през централния вход, направил
обиколка около училището с колата, в самия двор“. И в частта: „След това
се качих в директорския кабинет и информирах директора на училището Е.
В. за случилото се, показах и снимката на джипа, която учителката ми беше
изпратила и се виждаше ясно регистрационния номер *******“, и св-
потвърждава, че -: Това е вярно записана. Потвърждавам го. Сигурна съм,
че представих и снимка...СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетелката снимка,
находяща се на страница 24 от делото, предадена с протокол за доброволно
предаване, видно от страница 23 от делото, на 18.11.2021 г. от лицето И. Р.
Н. на разследващ полицай М. А....СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Да, това е моят подпис
на предал. Това е снимката от „Вайбър“...Показанията на тази свидетелска са
в пълно смислово съответствие и с показанията на св.Е. Б.-„... На 17 ноември
2021 г., точният час не мога да кажа, но това което си спомням достатъчно
добре е, че влезе госпожа И. Н., която беше заместник директор тогава. Аз и
40

тогава, и към настоящия момент, съм директор на СУРИЧЕ „Д-р Петър
Берон“-Перник, което се намира на ул. „Отец Паисий“ № 10. Влезе и каза:
“Черен джип е влязъл в двора на училището.“ Аз в първия момент я попитах
шегува ли се, защото това звучи нелепо, ужасно. Казах: „Как кола? Как джип
ще влезне в двора на училището?“ Ставайки видях, че има деца отвън. В
следващия момент се обадих на 112, защото това беше първоначалната ми
реакция. Да Ви кажа честно, като видях, че има ученици от началния етап,
от първи до четвърти клас, като едната група бяха от едната страна, т.е.
там където е минал джипа... в предната част на двора. Имаше и от другата
страна няколко деца, така че те имат целодневна организация на учебния
ден. Те имат учебни часове и след това остават на целодневна организация.
Изпитах ужас. И сега, когато го разказвам, изпитвам ужас, защото след
това видях, върнах на камерите и видяхме как точно влиза. Там
междувпрочем има стълби, има порта железна, която през деня е
отворена когато децата влизат и излизат, има стълби, по които слизат,
мисля, че четири стъпала, има бордюр. Оттам със сигурност не е място
където може да се влиза и излиза с коли. Да не говорим, че двора на
училището е място където няма как да влизат автомобили. Забранителни
знаци на самата улица - мисля, че има забранителен знак още в началото
на кръстовището при пазара. Има забранителен знак. Значи оттам,
откъдето влезе джипа през стълбите и през бордюра, имаме фасада, на
която има букви: СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ гр. Перник.... Цялата
пернишка общественост знае, че това е т.н. Руско училище. При всички
случаи като застане човек до оградата, от която и страна да застане,
веднага ще разбере, че това е училище. Сградата заема може би 1/3 от
двора на училището. На П-образ е строено преди 100 години, така че ясно е,
че това е училище. Още повече, че по това време имаше деца. Да, имаше и
учител. Госпожа Й. тогава беше на целодневна група и със сигурност беше
навън. Всъщност тя беше първата, доколкото си спомням, която даде
снимка на колата, която е влязла. Слязох на двора и децата държаха
телефони, говореха с родителите си. Бяха притеснени децата. То бяхме
всички притеснени. И госпожа Й. беше много притеснена. Даже тогава
това, което каза е: „Не си спомням как съм снимала“.Въобще, че се е сетила
да снима, но слава Богу, че беше снимала. Не, че ние после не видяхме на
камерите как влиза и излиза джипа. Да, К. Я. беше там. Той каза, че джипа
е слязъл по стълбите, минал е през двора, през мястото, където са били
по-голямата част от децата, заобиколил е отстрани, минал е отзад, и в
задната част се е опитал да излезе, защото и в задната част на двора
имаме врата, през която извършват сметоизвозването. Да, към този
момент тази врата беше затворена. Тя стои по принцип затворена.
Отварят я само когато се налага. През другото време е затворена. Той
всъщност каза, че се е движил след нея. Тя не е спряла. Когато е направила
завой и е тръгнала да излиза, той се е опитал да я спре. Това каза и това си
спомням много добре, че го каза човекът. Да, абсолютно колата се движи
между децата. Това го видяхме и на камерата. Не, не намялява скоростта.
Това, което мен лично като човек, да не говорим като директор, който
отговаря за живота и здравето на всички деца, мен ме ужаси и самото
влизане, и при излизането, даже в момента ми е пред очите, излязоха искри,
защото нали разбирате, че за да се вземат тези стълби нагоре, искри
41

излязоха от колата / бел. потвр заявеното от св продавач консултант, Н. и
Й., че водачът е избягал от местопроизшествието/. И другото, което беше
също така ужасно, че излизайки, взимайки завоя и излизайки на улицата, за
да излезе по някакъв начин, там също на улицата имаше деца, които по това
време, някъде беше към обяд, защото едните идват за втора смяна. Имаше
деца и на улицата. Възмутително, ужасяващо,...Така, че върнахме
камерите.. видяхме и на камерата, която е отзад на двора. ТЯ няма как да
излезе отзад и се връща по същия път, по който влиза. Записите от
камерите се пазят с натрупване за около два месеца. Това, което съм
предоставила от камерите, това е. Като директор, и като човек аз
оценявам тази случка като нещо ужасно. Даже в първия момент, в
който разбрах, че е влязъл джип, реших, че стават въпрос за
терористичен акт, колкото и нелепо да звучи. Изпитах ужас за децата
категорично. Междувпрочем като разбрах после, че и жена е карала, това
още повече ме ужаси, защото някак си ние жените имаме малко по
майчински инстинкт... аз съм човекът който се обади на тел.112. След като
се обадих полицията дойде изключително бързо. Аз им предоставих записите
от камерите и следобяда, може би около четири часа, явно бяха издирали
водача същия ден, мисля че, защото видях, че я питаха нещо извън оградата
на училището. Да, тази жена е водачът на автомобила /посочва
обвиняемата в залата/....при влизането категорично не мисля, че е направила
някакъв опит да спре. Просто си зави....нямаше намерение да спре. Не,
нямаше колебание на движението на автомобила....Това си е бордюр.
Всъщност има тротоар, който сега ще бъде по-висок и по-голям, но си е
тротоар с бордюр, и тротоара свършва при портала на железните врати и
оттам започват стълбите, които вече са към училищния двор. Стълби, не
по-малко от четири. Настилката на тротоара е плочки към онзи момент, а
самият бордюр си е бордюр, като освен че са били прочетени и приобщени и
показанията на тази св. Дадени в хода на досъдебното производство на
19.11.2021 г. от разследващ полицай, като показанията на свидетеля Е. Б. са
обективирани в протокол за разпит, страница 20 гръб от досъдебното
производство, където свидетелят в един по-близък времеви диапазон е заявил
точния час, че : „Около 13,45 ч. тя влезе в моя кабинет, силно притеснена,
ми разказа, че джип е влязъл през стълбите в двора на училището, минал е
през двора и е стигнал до задната част на двора на училището, обърнал е и
по същия път е излязъл отново през главния вход, като е изкачил стълбите.“
и „След това се качих в кабинета започнах да гледам записите от случката.
Видях черен джип, не разбирам от марки на коли, който на улицата пред
училището, пред самия вход се движи назад, след което прави десен завой,
спира пред портала, изчаква да мине жена, която излиза от училището, тя
минава покрай джипа, след което джипа влиза през портата, минавайки през
стълбите в двора на училището. Завива на дясно и вече не се вижда на
камерата. Малко след това се връща от същата посока и минавайки отново
по стълбите прави ляв завой и отива на улицата, след което вече не се
вижда.“ Следва да се посочи, че описаното от тази свидетелка е онагледено
и в с.з., като съдът след вземане становище на страните, е извършил и оглед
на ВД, предаден с Протокол за доброволно предаване на 17.11.2021 г.,
страница 27, 1 /един/ брой CD-диск със записи от камери, поставен в
надписан ръкописно бял плик, страница 28, „СД със запис от камери
42

предаден от Е. В. с протокол за доброволно предаване от 17.11.2021 г. по БП
№ 525/2021 г. по описа на Първо РУ-Перник, подписан от Мл.полицай М.А.“,
като се е потвърдила истинността на заявеното от тази свидетелка, а и
описаното от свидетелите преди нея, като хронология на развилите се
събития процесния ден. СЪДЪТ напълно кредитира показанията на тези
свидетелки, като ги и възпроизведе като много подробни и правдиви. Налице
е пълнота, логичност и непротиворечивост на всички посочени и анализирани
дотук гласни доказателства, на цитираните свидетели, като съдът им дава
пълна вяра, и ги поставя в основата на своите решаващи изводи, като
правдиви, логични, обективни и съответни на целия останал събран и
кредитиран от съда писмен и веществен, както и гласен доказателствен
материал. Показанията на тези свидетели не са в противоречие със събраните
по делото писмени доказателства и заключенията по експертизата кредитира
от съда а именно тройната такава, като в констативно съобразителната част на
същата, следва да се посочи, че експертите, е видно, че са се запознали в
дълбочина с делото и са направили собствен преглед на целия доказателствен
материал, след което са извършили и своята експертна оценка напълно
обективно, и безпристрастно, като изводите им са съответни и на описанието
на деянието на свидетелите.
Отделно от това показанията на тези свидетели, се потвърждават и от
показанията на служебното лице, чиято безпристрастност априори се
презюмира, а именно разпитаният и в хода на ДП и в с.з. полицейски
служител- св. М. З., който се е отзовал със своя колега на подадения от
директорката сигнал на 112, и видно от показанията на този свидетел, същият
заедно с учителките е изгледал записа, установил е още същия ден водачката -
обв. Л. и я е извикал и на място и в полицейското управление, за да й се
направят тестове за наркотици и алкохол и да бъдат снети сведения от нея,
като видно от разпита и на този свидетел, то се установява, че водачката е
намерена не в болница например, ако толкова й е прилошало, а в дома си, и че
същата е имала абсолютно адекватно поведение пред полицейските
служители, нито е твърдяла да й е ставало лошо, нито да е била в грешка, че
това е училище, нито случайно да е пропаднала там, а чинно е разписала и при
това без възражения, актът, който и е бил съставен от св. З. за случилото и на
база на който впоследствие е било издадено и процесното НП, като с оглед
съблюдаване на принципа нон бис ин идем, производството по образуваното
ДП, още същия ден, като е бил направен и оглед на местопроизшествие,
онагледен с албум, който потвърждава приетата фактическа, обстановка, то
предвид паралелните производства, е било извършено сезиране на Адм. съд -
Перник, от прокурора, наблюдаващ разследването по ДП, и е било отменено
атакуваното НП, и разследването е продължило, така че и забавата във
времето на същото, се дължи на обективни обстоятелства, които не могат да
се вменят във вина на разследващите органи. От друга страна, не може да не
направи впечатление, и че по ДП освен видеотехническата експертиза по
делото, извършена от вещото лице К., и защитена от него в с.з, като съдът я
кредитира напълно, то други експертизи не са били извършвани, и то именно
защото обвиняемата не е твърдяла, че е била в някакво състояние, към
момента на деянието, изключващо вменяемонстта, като тази защитна теза е
лансирана едва пред съда, и с оглед на същата и производството в съдебната
43

фаза, е протекло в един продължителен период от време, и то не по вина на
съда, който обективно и при спазване на принципа на търсене на обективната
истина в процеса е извършил събиране на огромен набор от доказателства, с
оглед посочената теза от защитата, а именно били са разпитани св. М.-
ендокринолог, лекувала соматичните заболявания на обвиняемата към
процесния период, били са представени огромен набор от писмени
доказателства за здравословното състояние на обвиняемата, било е изискано
здравното й досие от НЗОК, били са представи огромен набор от
доказателства и за професионалните качества на обвиняемата от страна на
защита, като с оглед именно равнопоставеност на страните в процеса и
търсене на обективната истина по делото са били изслушани и две експертни
заключения, като първото такова по КСМЕ, в медицинската си част, по-скоро
възпроизвежда доказателствата, представени по делото, като видно от разпита
на вл. Извършило тази част от експертизата, то д-р Н. И. А., специалист
вътрешни болести, и в разпита си пред съда посочва, че обвиняемата е с
установено при прегледа и на 7.2.2024 г, високо кръвно, и че няма когнитивни
нарушения, а наличните й заболявания са медикаментозно третирани и
същите са от друг вид, и не влияят на поведението й, ако се провежда
адекватно тяхно лечение, за което самата обвиняема е представила достатъчно
медицински доказателства по делото, че внимателно следи здравословното си
състояние, още повече, че видно от работата ти, то това е и й професионалната
й дейност, а именно разработка и производство на такъв тип храни, с които да
се намаляват негативните последици от такива заболявания у хората/вл -В
заключението на експертизата, в частта относно Съдебно- медицинското
обсъждане, е посочено, че за констатираните у обвиняемата хронични
заболявания се налага медикаментозно лечение и спазване на диетичен
режим, като че, когато не се провежда адекватно лечение, могат да
настъпят усложнения като: дезориентация, главоболие, световъртеж,
притъмняване пред очите, изпотяване, а понякога и когнитивни нарушения,
изразяващи се в забавяне на мисълта, възприятията и говора. Сочите в
експертизата, че Вие сте извършили преглед на обвиняемата, както на
07.02.2024 г., както и преглед на приложената медицинска документация. В
тази връзка въпрос на прокурора в с.з.: Констатирахте ли по време на това
изследване, както личното, така и от документацията, приложената,
наличие на което и да е от посочените по-горе усложнения у обвиняемата, и
ако да, кое от тях, и как го констатирахте - от медицинската
документация, от прегледа, или и от двете? И ОТГОВОР на вещото лице д-р
А.: Прегледите между мен и обвиняемата бяха отделни. За мен и
обвиняемата и за д-р К. и обвиняемата. На 07.02.2024 г. обвиняемата дойде
лично на преглед и при нея беше констатирано **** 200/110, което е
отбелязано в експертизата. Само това, което излиза от нормите.
Нормалното кръвно трябва да бъде под 140/90, а при нея се установи ****..
Високото кръвно, наречено артериално или хипертоничната болест, е
многофакторно заболяване. Не зависи само от един фактор, а от много,
които са свързани и с наследственост. И много други фактори. Ако ме
попитате точно кои, ще бъда носител на Нобелова награда. На въпроса на
прокурора отговорих, че тя беше с високо кръвно. А защо е с **** точно в
този момент, не мога да отговоря., като на въпрос на прокурора -В тази
връзка би трябвало да сте извършили преглед на медицинската
44

документация, представена по делото. Констатирате предполагам откога е
установено това заболяване...вл.-Мисля, че от 2019 година се провежда
лечение...Предписвани са й медикаменти...когато я прегледах, установих
кръвно 200/110 без някакви други нарушения., като досежно датата на
инцидента вл. Е посочило, че лицето страда от –„Към този момент има
документация, че тя страда от заболяването наречено „Високо кръвно“ или
„Хипертонична болест“. Но не мога да кажа към онзи момент какво е било
състоянието й. Посочено е, че има ****. Понятието „****“ е един обширен
термин, обхващащ много синдроми: наднормено тегло, повишено кръвно
налягане, завишена **** или изявен **** ****, както и че от –„Месец
ноември 2019 г. е с „****“, като вещото лице е пояснило, че- „****“ значи, че
тогава не е имало нарушение в хормоните, които пречат на ****, но е
увеличена...“, като следва да се подчертае, че на изричен въпрос -: Това влияе
ли по някакъв начин на поведението на лицето, или просто си има такова
заболяване?, вл.д-р А. е отговорило отрицателно: Просто си има такова
заболяване. Не влияе на поведението на лицето...като досежно въпросът за
**** и нивото на кръвната захар, то това вещо лице е посочило, точно
както и трите вещи лица по трайната експертиза че –„.. Когато кръвната
захар е под нормата човек може да бъде и агресивен...“, тоест във връзка с
възраженията на защита, направени едва след изслушване на тройната
експертиза, по съдържанието, изводи й, съотношението и с първата
експертиза и прочие, следва да се посочи, че видно от заключението на
експерта А., то в неговата чисто медицинска част на заключението, първо
не се наблюдават отлики от гласните показания на св. М., цитирана по-горе
и лекуваща от посочените заболявания обвиняемата и второ, че същият е
посочил, и изброил именно заболяванията, за които е представена обширна
медицинска документация по делото, и че същият макар и не психиатър, сочи
че тези заболявания, не влияят априори на вменяемостта на лицето, като това
са заболявания типични за много хора, което е ноторен факт, още повече, че по
делото има достатъчно данни, видно и от извадката от НЗОК, че обвиняемата
ги има с дълга давност /повечето от тях, изброени в справката, където **** не
се вижда- стр.162-168 от делото/, с изкл. на диагностицирането официално на
****, и че последната като един интелигентен човек стриктно следи и пие
медикаментите си и очевидно се грижи за хранителния си режим, тоест налице
е адекватно третиране по смисъла описан от лекаря и в този смисъл тази част
на експертното заключение, не противоречи нито на тройната експертиза,
макар и същата да разглежда проблема от психиатричната му страна, но
минаващ през медицинската такива, нито на останалия събран по делото
доказателствен материал, именно затова е прокурорът е оспорил експертизата
от първото заключение само в психиатричната й част, а видно от мотивите на
съда, в протоколното определение от 7.3.2024 г, с което е допуснал
изслушването на повторна тройна КСППЕ по делото, то действително и съдът
е приел, при лаконичността на експертизата в психиатричната й част, при
общите постановки за житейски ситуации от друг характер, развити от вещото
лице дори и в с.з., при ненаправен достатъчен анализ и разбор на
доказателствата и емпирични изследвания в самата експертиза в тази й част, и
същевременно приемане от вл К. на диагноза Остра стресова реакция, че тези
изводи следва да се обследват от разширен състав от експерти именно в тази
част на показания и да се подложат на проверка, и е назначил такива, като
45

възраженията на защитата в този смисъл съдът намира за неоснователни дори
и досежно вида на експертизата, съдът е постъпил в съответствие със
съдебната практика на ВКС и е доразвил въпросите по първата СМЕ и е
назначил именно повторна, а не допълнителна експертиза по делото, както
защита се досеща да твърди, след направата и приеманата на заключението по
тройната КСППЕ по делото от съда / в този см виж- Решение № 172 от
22.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 677/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Жанина Начева- „В хипотезата, когато съдът констатира необходимост
от назначаване на експертиза, поради наличието едновременно на основания
за допълнителна и повторна експертиза, следва да назначи повторна
експертиза, на която да бъдат зададени и допълнителните въпроси във
връзка с изследваните обстоятелства по делото....Съдът по същество
суверенно преценява дали да кредитира експертното заключение. По силата
на чл. 154, ал. 2 НПК, ако не е съгласен с него, е длъжен да се мотивира.
Мотивите безусловно не могат да бъдат произволни, а основани на данните
по делото.. При неяснота дали експертите са анализирали целия обем от
релевантни обстоятелства и всеобхватно са изследвали доказателствения
материал по делото, съдът по същество разполага с правомощия да
преодолее неяснотата чрез допълнителен разпит в съдебно заседание, в т.ч.
по собствена инициатива.../бел. като и разпита на в.л К. в сз. Не преодоля
посочените недостатъци в експертизата в тази и част/“, виж и Решение
№ 145 от 30.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 623/2018 г., III н. о., НК,
докладчик председателят Даниела Атанасова - Експертизата като способ
за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за
изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални
знания, с каквито съдът не разполага. Разпоредбата на чл. 153 от НПК
изрично визира предпоставките за назначаване на повторна или
допълнителна експертиза. В правомощията на решаващите инстанции е
преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както
и кои доказателствени средства и способи за доказване да се използват.
Независимо от това, тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена
от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване,
доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени
по реда, предвиден в НПК. От компетентността на решаващите инстанции
е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани
доказателства. / както и че неназначаването на експертиза по искане на
защита, не води до нарушаване правата на обвиняемото лице- делото е за
ПТП/,Решение № 277 от 31.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 875/2017 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията Ружена Керанова-Не всяко доказателствено
искане подлежи на удовлетворяване, а само това, което би стояло в
основата на изясняване на обстоятелствата, свързани с инкриминираната
престъпна дейност....Оценката на свидетелските показания и обясненията е
суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като
достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация
изисква внимателно и задълбочено да ги анализира поотделно и при
съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно
логическата им зависимост, като изложи ясни, непротиворечиви и
изчерпателни съображения, позволяващи да се проследи целият път, по
който е вървял при формиране на вътрешното убеждение“, Решение № 188
46

от 4.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 457/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Блага И.а-В НПК няма изискване експертът да е включен в съответния
списък на вещите лица. Необходимо е експертът да притежава специални
знания от областта, интересуваща процесът., Решение № 239 от 8.02.2019
г. на ВКС по н. д. № 861/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена
Керанова-Експертизата е специфичен способ на доказване, а не -
доказателство. Необходимостта от ново експертно изследване възниква,
когато вещото лице не е отговорило на всички поставени въпроси,
респективно, когато заключението е вътрешно противоречиво, непълно или
изводите му не почиват на съответната научна област от човешкото
познание и възниква съмнение за неговата правилност. Несъгласието на
страните с експертното мнение, само защото не обслужва тезата им, не
компрометира изводите на решаващия съдебен състав за пълнота,
правилност и обоснованост на приетото заключение./бел. последното се
цитира - във връзка с искането за назн. На петорна експ. От страна на
защитата/, както и Решение № 208 от 19.03.2019 г. на ВКС по н. д. №
1070/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.а
Медарова-Доказателствената сила на експертното заключение не
предпоставя неговата задължителност за съда, като в случаите на
несъгласие с отговорите на експертите, съдът е длъжен да се мотивира
/арг. от чл. 154 от НПК/, /бел. както и съдът направи, видно от изложеното
по-горе досежно първата сме по делото/. С назначаването на повторна
експертиза първото заключение губи доказателствената си стойност като
годен способ за проверка на доказателства и съдът не може да се позовава
на съдържанието му при установяването на релевантните за обвинението
факти, както и няма задължение да съпоставя двете експертизи, тъй като
на анализ подлежи само повторната експертиза.Отчетената от съда
кореспонденция между доказателствените източници е анализирана с
помощта на заключението на повторната експертиза, която е ценена в
съответствие с изискванията на чл. 144 от НПК, като способ за изясняване
на обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания.
Решение № 267 от 19.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1014/2018 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Ружена Керанова-Използването на свидетелски
показания, дадени на досъдебното производство, не противоречи само по
себе си на чл. 6, § 3, б. "d" от КЗПЧОС, при условие, че е осигурено правото
на защита на подсъдимия. Тези права предполагат адекватна и подходяща
възможност на обвиненото лице да оспори и разпита свидетеля на
обвинението - или по време на самия разпит в досъдебното производство,
или в по-късен етап на процеса. Доказателственият материал, приобщен
съобразно изискванията на закона, има същото доказателствено значение,
както тези, събрани в хода на съдебното следствие, и могат да се поставят
в основата на присъдата, ако след техния анализ и оценка се приемат за
достоверни.
Член 6 от Конвенцията не предоставя абсолютно право на
страните да събират доказателства. Отказът на съда да назначи
експертиза, само защото изслушаната такава подкрепя позицията на
обвинението, не води непременно до подкопаване на гаранциите по
цитираната разпоредба, респективно, лишаване от право на състезателен
47

процес.РЕШЕНИЕ № 582 ОТ 28.11.2000 Г. ПО Н. Д. № 509/2000 Г., II Н. О.
НА ВКС-„ДАЛИ Е НАЛИЦЕ УМИСЪЛ ИЛИ СЕ КАСАЕ ДО
НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ, СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ОБЕКТИВНИТЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВА, А НЕ ОТ ОБЯСНЕНИЯТА НА ДЕЕЦА…“/.
Като съдът в пълно съответствие с цитираната съдебна практика, е
анализирал гласните и писмени доказателства, по делото съответни на
същите, на които уповава изводите си, като по делото е назначил и повторна
тройна КСППЕ, комплексна такава, която именно е отговорила да
разширените първоначални въпроси, и вещите лица изслушани в последното
по делото съдебно заседание, аргументирано са защитили много подробното
си заключение, простиращо се на повече от 25 страници, като съдът и тук не
споделя, възраженията на защитата, че част от заключението са цитати на
свидетелски показанията, напротив, тази част е именно аналитична и
сравнителна такава, в която вещите лица, личи, че не само са се запознали в
дълбочина със събрания по делото доказателствен материал, но са и
анализирали същия, сравнявайки и съотнасяйки го и с направените
емпирични изследвания, тестове и преглед на обвиняемата.. В тази експертиза
детайлно се излагат отговори на всички поставени въпроси, както и
експертното заключение е и изключително задълбочено, подробно и
обяснително, вкл. И с извадена много значима информация и обяснения в
подлиния.
Предвид изложеното, и като съответно и на останалия събран по
делото писмени и гласен доказателствен материал, съдът -Кредитира се
изцяло и заключението по Комплексна повторна съдебно психиатрична и
съдебно психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Г. К. –
клиничен психолог, д-р В. В. - психиатър и д-р П. В. – психиатър. Видно от
съдържателната и описателна част на заключението, то вещите лица, са се
запознали, както със събрания в хода на ДП № 525/2021 г. на 01 РУ на МВР в
гр. Перник, доказателствен материал, така и със събрания такъв в
съдебната фаза на процеса, като още в началото е посочено че –“... ДП.. е
образувано на 17.11.2021г. за това, че в двора на СУРИЧЕ ,.Д-р Петър
Берон“ са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като навлизане и
управляване на автомобил в училищен двор. Деянието е определено като
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. По случая е установено лицето И. В. Л.
от гр. Перник, която в последствие е била привлечена като обвиняем по ДП и
спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“. По делото са
разпитани: К. А. Я. - охрана в СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“, М. Р. З. - мл.
автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, И. Р. Н., Д. П. Й.. Н.
И. М., Е. Б. В. и В. Б. Г.. От показанията на тези свидетели се разбира, че на
17.11.2021 г. около 13:30ч„ лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Тигуан“ е минал през главния портал на училищния двор, спускайки се по
стълби. Автомобилът е бил управляван от жена. Колата е стигнала до
задната срана на двора, направила обратен завой, била спряна от
охранител, който за кратко разговарял с водача. В последствие
автомобилът се отправил към портала изкачил е стълбите, минал е през
входа и е напуснал по същия път, по който е дошъл без да причини нараняване
на лица и материални щети.Водачът на автомобила е бил установен от
48

служител на МВР-Перник като И. В. Л. от гр. Перник, която се е върнала на
местопроизшествието пеша и е признала за случилото се./ фактология,
която и съдът е приел при развилите се събития процесния ден/...” Нещо
повече, прави впечатление, че вещите лица са се запознали дори и с
първоначалната преписка по делото, като са обсъдили дори и първите
сведения на обвиняемата и ключовите свидетели по делото / виж нач. на
експ.-“...Снето й е Сведение: „...Към 13:15-13:30 часа се качих в семейният
ни автомобил Фолксваген „Тигуан“ ****, намиращ се срещу входа на руското
училище „Петър Берон“ при маневра обратен завой ми прилоша и изгубих
управлението на автомобила, в следствие на което автомобила влезе в
училищния двор. След това помолих портиера да отвори да изляза през
изхода на училището..”, като е видно че са обследвани и другите експертни
заключения и обясненията на обвиняемата, дадени само в съдебна фаза, като в
ДП същата се е възползвала от правото си да не дава обяснения по ДП. Под
внимание е бил взет дори и протоколът за оглед на местопроизшествие, видно
от който има тротоар, преди стълбите, както съдът посочи и по -горе,
противно на тезата на защитата / “..От Протокол за оглед на
местопроизшествие с дата 17.11.2021 г. се разбира, че входът на СУРИЧЕ
„Д-р Петър Берон“ се намира от към ул. „Отец Паисий". Непосредствено
пред входа има тротоар с дължина 4 м., покрит с тротоарни плочи. От
двете страни има метални павилиони на разстояние един от друг -
4.8м.Непосредствено след този проход е металният портал на училището с
шИ. 2.75м. Порталните врати са метални, отварящи се към двора.
Непосредствено след тротоарната настилка има стъпало с височина 17 см.
На 2м. следва друго стъпало с височина 16 см., непосредствено след него
следва трето стъпало с височина 10 см, отстоящо на 30 см. от
вътрешността на училищния двор, който е застлан с асфалт. От портала
до входа на училището са около 12м. Дължината на двора е около 80м., като
в северния му край има друг метален портал, заключен с катинар./.
Детайлният анализ на тези вещи лица, както акцентира и прокурорът в
пледоарията си е достигнал до там, че същите са анализирали, дори и
справката за нарушител водач на обвиняемата / “...От Справка за
нарушител/водач се вижда, че И. В. Л. на 10.12.208г. извършила нарушение
на ЗДвП по чл. 50. ал. 1, т. б, за което е глобена със 100 лв. и са отнети 9
точки. До 2021 г. не са отбелязани други нарушения...”/. В констативно -
съобразителната част на експертизата са описани и подложени впоследствие
на внимателен и детайлен анализ и събраните по делото медицински
доказателства относно здравословното състояние на обвиняемата /
“...Приложени са копия от амбулаторни листове за 3 броя медицински
прегледи в периода 04.06.2021г. - 09.02.2022г. и лабораторни изследвания от
09.02.2022г. В тези медицински документи са отразени диагнози,
потвърждаващи твърдените в Жалбата заболявания при И. Л.. Добавени са
**** и ****. Отбелязано е лечение с **** 160мг/25мг х1 т. дневно. ****
2х1000мг и **** 50мг..... Не се споменават симптоми насочващи към
психични разстройства.../. Отделена е една немалка аналична част, в която
както и вещите лица, разпитани в с.з. посочват, са описали част от
материалите в ДП, като са болднали ключови моменти, които са били
относими към предмета им на обследване и поставените задачи / “...В
Постановление от 28.03.2023 г. на РП-Перник е описано, че на 17.11.2021г.
49

около 13:30 ч. И. Л. тръгнала от близък търговски обект. Най-напред
потеглила на заден ход, тъй като в посоката на движението й улицата
била без изход. Изминавайки кратко разстояние на заден ход И. Л. спряла,
макар зад автомобила й да нямало нито автомобили, пито пешеходци,
които да пречат да продължи движението си до близкото кръстовище, от
което имало изход в две посоки. Веднага след това тя потеглила с
автомобила напред, спокойно преминала покрай търговските лавки вкл. до
тази, която се намирала до самия вход за училищния двор. Там И. Л. завила
надясно, насочвайки се направо към самия вход. Преди да премине през
входа с автомобила тя спряла, тъй като точно в този момент там
преминавала пешеходка, която напускала училищния двор. И. Л. изчакала
пешеходната да премине през входа и веднага щом пешеходката преминала
през входа, тя отново потеглила с автомобила си напред, преодоляла
сгъналата, закачила едно от крилата на портала и навлязла навътре в
училищния двор. В двора И. Л. не спряла, а пред училищната сграда завила
надясно, отправила се към задната част на двора, където също имало
портал, през който можело да премине МПС. Децата в двора се разбягали
встрани от преминаващия автомобил. След малко управлявания от Л.
автомобил се върнал по обратния път - от задната към предната част на
училищния двор. Присъстващ охранител застанал пред автомобила,
принудил И. Л. да спре и се приближил към вратата на водача. И. Л.
отворила само стъклото на шофьорската врата и го попитала дали
можел да й отвори портала, намиращ се в задната част на двора. Той
отказал да стори това и я предупредил да остане на място, като смятал да
повика полиция. Като разбрала за намерението му И. Б.- Б. незабавно
потеглила, подала рязко газ, увеличила скоростта и отново преодоляла с
автомобила стълбите на входа в посока към улицата, напуснала
училищния двор и веднага след това с висока скорост напуснала
местопроизшествието..Община Перник изпратила Справка до съда, че към
датата 17.11.2021 г. по ул. "Отец Паисий" е действала забрана въведена с
пътен знак В1 (Забранено е влизането на пътни превозни средства), считано
от кръстовището с ул. "Васил Левски" към сградата на СУРИЧЕ „Д-р
Петър Берон". Пътният знак В1 е бил поставен на 85 метра от портала на
училището....”, тоест вещите лица са направили собствен преглед на
събраните в ДП материал, като видно от изложеното, същият е съответен и на
кредитираните от съда и приети доказателствени източнци-гласни и писмени
такива извън заключението. На следващо място, довод за дълбоката
аргументираност и задълбоченост на експертиза, е дори и обстоятелството, че
в същата са намерили място дори и анализ на представените от защитата
писмени доказателства за характеристични данни за обвиняемата / в това
число- “...Лична характеристика на И. Л. от Н. Х. от 31.05.2023г. съдържа
следните квалификации:
И. Л. е представена като отговорен, добър, дисциплиниран и
отзивчив човек. Работи в град С. в **** като ****, **** (научна степен от
2009 г.). Завършила Висш Институт по хранително-вкусова промишленост в
град Пловдив като магистър инженер технолог на храни през 2003 г. със
специалност „Технология на зърнени, хлебни и фуражни
продукти“...Проявявала християнски добродетели и била вярващ в Бога
50

човек. Редовно посещавала църква. Била скромна, търпелива, коректна,
лоялна, отзовавала се в трудни житейски ситуации. Грижела се усърдно за
болните си родители, помагала на страдащи хора чрез благотворителни
дейности....Била специализирала в страната и чужбина /Република Северна
Македония и Кипър/. Разработила иновативни хранителни продукти в полза
на обществото. Работела в сферата на **** с особено внимание към
болните хора. Тя притежавала модел от Патентно Ведомство на България
за ****. както и свидетелство за иновативен продукт **** от Постоянната
комисия по иновации и технологии към Селскостопанска Академия....**** И.
В. Л. консултирала дипломанти и докторанти, работела по проекти в
страната и чужбина, свързани със съхранение, преработване на зърно, както
и техните смеси, разработвала иновативни здравословни продукти....И. В. Л.
била отговорна, трудолюбива и любяща майка и съпруга и изградила заедно
със съпруга си добро и почтено семейство....”/, като следва да се посочи, че
такава детайлност рядко са наблюдава в заключение на експертиза и сочи
действително на изключителен професионализъм при изготвянето й, като
възраженията в противна насока, съдът е намерил за абсолютно
неоснователни / дори и данни имащи отношение, евентуално към
индивидуализацията на бъдещо наказание, ако обвиняемата бъде призната
за виновна са намерили място в заключението –“...В делото са приложени
множество (22 листа) характеризиращи документи, илюстриращи
професионалните достойнства и активност на И. Л......от КАТ (Картон на
водача) съдържа данни за придобиване на права управление на МПС
категория В от 2003 г. и два акта, единият от 10.12.2008 г. за нарушение на
чл. 50 ал. 1 т. б от ЗДП и втори за нарушението обект на настоящето
дело...” /. Посочена е релевантната медицинска документация –
“...Медицинските документи илюстрират здравните проблеми при И. Б.-
Б...Епикриза (непълна) от Клиника по ендокринология и болести на обмяната
от УМБАЛ „Царица Йоана“ за периода 30.09.-03.10.2019 г. е с диагноза ****.
Болестно ****. ****. ****. ****. ****. ****. ****. Не са описани психични
отклонения, болната сама е дала анамнеза, била контактна, адекватна, в
съзнание...”, на анализ в експертизата са били подложени и данните от
протоколи от съдебни заседания, релевантни към обследвания въпрос, като е
видно, че както и съдът по-горе, така и вещите лица, са дали вяра на
показанията на обективните свидетели по делото, като са описали в
експертното си заключение, изложеното от тях, което също е довод на
прецизността, с която вещите лица са работили по поставените им от съда
задачи /”.... от протокол -14.09.2023 г. извадка:М. З. (младши автокоитролъор
в Сектор „Пътна полиция") ...С персонала на училището прегледали записите
от камерите. По номера намерили собственика, който казал, че жена му
управлявала автомобила. По-късно в КАТ бил съставен акт на жената,
която го разписала без възражения. Тестовете за алкохол и наркотици били
отрицателни...Прочетени са показанията на същия свидетел от ДП с
описание как автомобилът навлиза в двора през портала, преодолява
намиращите се там стъпала и след около една минута се връща в обратна
посока и излиза през същия портал. В същото време от видеозаписа се
вижда, че в двора преминават деца....Кр. Я. (охрана) описал, че пред портала
коли обръщали. Той видял, че влязла кола - черна, джип, в двора и тръгнал из
двора... Имало три стъпала там. Автомобилът влязъл през стъпалата и
51

тръгнал из двора. Не видял колата какво е правила в задния двор, защото
колата го пресрещнала в предния двор и той я спрял. Не знаел дали жената
се опитала да излезе от задния двор. Колата се върнала към него с
предницата. Той коментирал влизането и че ще се обади в полицията. Тя му
казала ,Влязох", но не казала . Не ми каза защо. Жената му се струвала
нормално, спокойна, не била емоционално приповдигната, нс му се
сторило да й е лошо, спокойно и нормално си говорела. Не му казала да й е
станало лошо. Спокойна била жената, когато разговарял е нея. Когато
свидетелят казал, че ще се обади в полицията и отишъл при телефона,
колата тръгнала срещу стълбите и излязла от двора...След прочитане на
конкретни показания ОТ ДП („Жената вътре на шофьорското място си
отвори стъклото, а аз я попитах госпожо как можахте да направите
такова нещо. Жената беше сама, на възраст около 45 г., с черна средно дълга
коса. с обло лице. Тогава тя ми каза следното: „Можеш ли да дойдеш и да ми
отвориш задната врага." Аз и казах, че не мога да отворя вратата и ще
повикам полиция, да остане на място.") свидетелят ги поддържа. Възприел,
че скоростта била бавна, коментирал че нямало как да кара бързо, защото
колата през три стъпала влязла в двора...Д. Й. (учител) била с учениците си
на двора и видяла, че влиза в двора на училището черен джип и слиза по
стълбите надолу, а улицата била забранена за влизане отсреща. После
автомобилът завил към задния двор. Дошъл охранителят, говорел нещо с
шофьора. Шофьорът била жена... Портата на училището в почивните дни
се затваряла, в неучебно времето, но когато има часове била постоянно
отворена, от сутрин до вечер в училището имало деца. Всички влизали от
там. Имало табела на училището, не на оградата. На улицата имало
бариера, не била спусната винаги, защото улицата била забранена,
задънена, свършвала при моста, целият участък бил затворен...И. Н.
(заместник директор) описала, че била извикана от охранителя Я., който й
казал за влязлата кола. Тя не повярвала. Като излязла на двора децата
тичали да й обяснят, а охранителят обяснявал действията си. Имало три
забранителни знака. Потвърдила прочетените й показания от ДП. Не
можела да си обясня как тази кола била слязла по стълбите и как се изкачила
обратно...Е. Б. (директор) била информирана от И. Н., че в двора бил влязъл
джип и тя се обадила на тел. 112. Не могла да си обясни как колата е влязла,
след като имало стъпала и бордюр. Стълбите били непосредствено след
портала. Имало забранителни знаци. Задната врата се отваряла само при
случай. При влизането колата не направила някакъв опит да спре, просто си
завила, не станало движението по-бързо, нямало колебание на движението
на автомобила. Прочетени са показанията от ДП, че свидетелката видяла
на записа как колата се движи назад на улицата пред училището пред
самия вход, след което нрави десен завой, спира пред портала, изчаква да
мине жена, която излиза от училището, след което влиза през портата,
минавайки през стълбите в двора на училището и завива на дясно...В. Г.
(продавач в магазинче **** училището) видяла как черен джип върнал назад,
влезнал на тротоара, за да направи маневра. Джипът дал леко напред и се
върнал да направи маневра, защото тази улица била еднопосочна. Влязъл в
двора на училището и след известно време бил пак на улицата,....
Прочетените показания пред ДП („След като се качи тръгна малко напред и
след това със заден отмина входа на училището и стигна някъде до
52

топлите закуски. Спря и тръгна напред, зад нея нямаше нищо, нито хора,
нито коли... След това направи десен завой по тротоара към входа на
училището и спря. Една жена мина от училището покрай джипа и
отмина. Тогава шофьорката с джипа тръгна пак напред и през входа на
двора слезе по стълбите и зави надясно в двора, точно към децата... След
като жената с джипа навлезе в двора и мина покрай децата, се насочи към
училището. Малко след това се върна. Сигурно е обърнала и охраната я
пресрещна и я спря. Разговаряха, но не ги чух. Тя седеше и не слезе от джина.
След това тя тръгна през стълбите, направи ляв завой и тръгна посока
кръговото.“) свидетелката потвърдила...Н. М. (работела в магазин срещу
училището) не видяла кой управлява джипа, който влязъл и излязъл. Била
виждала автомобили да правят маневри пред входа на училището. Нямало
никаква преграда да не се влиза в двора на училището. Табела имало на
сградата. Бордюрът бил почти наравно с улицата. От прочетените
показния („...Вчера около 13,30 часа ... точно пред моя магазин на улицата
имаше черен автомобил марка „Фолксваген"... В този автомобил на
шофьорското място се качи жена... сама... жената тръгна назад с колата...
Стигна до лавката с топлите закуски, която е пред училището. След това
спря, веднага след това потегли напред, направи десен завой на входа на
двора на училището, спря за секунди на самия вход, след което спусна
автомобила по стълбите и влезе в двора, след което отново зави надясно....
Жената имаше възможност да продължи назад. Когато караше на заден
зад нея нямаше нищо, което да й пречи и да си продължи... След малко видях
съшия автомобил да се движи в двора на училището, минавайки дясната
част на училището и се връщаше към входа... Видях мъж, който знам, че е
охранител, който приближи автомобила в опит да го спре. Автомобилът
спря, водачката и охранителят си говореха, но не се чуваше през отворен на
шофьорската врата прозорец. В следващия момент видях, че тя със
страшна скорост изкара автомобила по стълбите и през входната врата и
си отиде. Направи веднага след излизането ляв завой и тръгна по ул. „Отец
Паисий" в посока на Изчислителния център...") свидетелката потвърдила
записаното...”, анализирани са и обясненията на обвиняемата И. Л. /”...„На
17.11.2021 г. управлявах семейния автомобил „Фолксваген Тигуан"... Между
13,15 и 13,40 часа бях в района на пазара град Перник. Влязох в тази улица,
която видях, че няма изход и потърсих начин как да се върна назад. Не, не
зная името на улицата... Не познавам много района. След като навлязох в
тази улица, или по-скоро това, което е забранено, видях, че няма изход и
тръгнах да търся място къде да обърна, но загубих контрол над колата.
Прилоша ми и видях, че губя контрол над колата си. Изгубих контрол
когато вече бях в тази, тясната, част. Колата вече трябваше да я обърна.
Изгубих контрол над нея, пропаднах някъде и разбрах, че съм в някакъв
двор. Не съм знаела, че това е училище, иначе като водач изобщо нямаше да
вляза в това място. Знам, че е забранено да се влиза в двора на училище. Не е
разрешено да се влиза в двор, дори да не е училище... Пред мен вече видях, че
има някакъв вход. което доста ме притесни и за да не се забия напред в самия
вход, завих надясно. И вече там видях, че има деца и се опитах да потърся
някакъв изход. Видях, че мога да мина покрай тази сграда...." Бучаха ми
ушите, имах главоболие, трудно управлявах колата...”св...А. М. (лекар
ендокринолог) познавала И. Л. като неин пациент от 2021 г. Диагнозите били
53

****, сетне ****. Не е имала **** към месец юни 2021 г., през февруари 2022
г. представила документация за **** и за лечение със съответни
медикаменти, това заболяване се отнасяло към 2022 г. През лятото 2022 г.
било провеждано и лечение с **** хормон. Коментирана е **** като процес и
клинични изяви и преодоляването. При контактите им оплакванията били от
световъртеж, сърцебиене, главоболие, обилна менструация, наддаване на
тегло. Коментирани са проявите на хипергликемията с категорична оценка,
че не повлияват шофьорските умения, за разлика от ****, с допълнение, че
повечето пациенти предусещали възникването и първата им помощ била да
приемат захар. Коментирана е леката **** с проявите й, когато е хронична
(умора, слабост, световъртежи, виене на свят), от някакво хронично
кървене, а не е настъпила от кръвозагуба, от обилна менструация, когато е
остра **** и симптомите били драматични...”. В експертното заключение
на следващо място са обсъдени и медицинските документи по делото /
описани и при доказателствата, с които съдът се е запознал и на които е
изградил своите фактически и правни изводи/, като в този смисъл интерес
представлява съща и че в експертизата хронологично са описани и
амбулаторните листи представени по делото- “..Амбулаторен лист
(07.11.2019 г.) е с диагноза **** и Отклонение от нормата при теста за
толерантност при глюкозата. Няма описани психични
смущения.Амбулаторен лист (04.06.2021 г.) - **** без (****) ****; ****
неуточнено. Няма описани психични смущения....Амбулаторен лист
(09.06.2021 г.) - **** без (****) ****; **** неуточнено. Няма описани
психични смущения...Епикриза от Клиника по диетология при УСБАЛН-С. за
времето 22.- 26.07.2021 г. е с диагноза **** ****, ****, ****, ****. ****. От
3
изследванията **** **** ****. Няма описани психични смущения. (От тази
епикриза е представена само първата страница)...Справка за извършени
прегледи и консултации на И. Л. през 2021 г.: 24.02., 01.03. и 10.03. - други
форми на ****; 12.03. - ****; 25.05. - общ медицински преглед; 04.06. (вкл.
Амбулаторен лист) - **** ..Амбулаторен лист (02.02.2022 г.)/бел тоест
след деянието/ е с диагноза **** **** **** без усложнения. В анамнезата е
описано, че от 6 месеца имала **** **** при ** **** на гладно. От 1-2 м.
жажда и често уриниране. Назначени са съответни изследвания. Няма
описани психични смущения...Амбулаторен лист (18.07.2022 г.) е с
диагноза....Амбулаторен лист (20.07.2022 г.) е аналогичен на предходния...”.
Отделно от това е направен преглед и на първото експертно заключение,
като относно Комплексна съдебно медицинска експертиза (28.02.2024 г.),
изготвена от психиатър (д-р Р. Кр.) и специалист кардиология и вътрешни
болести /д-р Н.А./, изрично и описаното съдържанието на същата, като
досежно психиатричната й част, както в заключението си, така и в с.з. при
разпита им, вещите лица, обосновано отхвърлят приетата от д-р К., хипотеза
за наличие на Остра стресова реакция, при обвиняемата по време на деянието
/”...при И. Л. преди извършването на подсъдното деяние била изпаднала за
сравнително кратък период от време в състояние на лека форма на Остра
стресова реакция, като за този период съзнанието й е било стеснено
/количествено нарушение/, което се е явило предпоставка за невъзможност
пълноценно да ръководи постъпките си. Причина за изпадането на И. Л. в
това състояние се явявал изпитания силен стрес от внезапното пропадане
на автомобила й през няколко стъпала в училищния двор. докато по
54

невнимание по време на правената от нея маневра с автомобила за обръщане
посоката на движение не била възприела стълбите, намиращи се
непосредствено след входа. Факта, че до момента на пропадането на
автомобила е била абсолютно спокойна и с напълно адекватни реакции
(имала бистър спомен, пропуснала с преминаващия пешеходец), както и
спомена й за преживяванията й след пропадането след като потърсих
начин да обърна движението на колата...”/, която да е довела до евентуално
краткотрайно разстройство на съзнанието, като нещо повече в разпита си
пред съда вл доц. В. дори сочи, че -“...Може ли да започна с една
административна подробност – като **** и преди това като **** дълги
години бях Председател на Държавната комисия към Здравното
министерство за „Съдебна психиатрия“. След пенсионирането ми няколко
години бях член на тази комисия. И ако пред тази комисия беше се появило
това заключение, най-напред да се говори за лека степен на стресова
реакция, и след това да се говори за тежка степен на стресова реакция, след
това отново да се върне оценката към лека стресова реакция, този
кандидат специалист по съдебна психиатрия би бил скъсан..Това са
недопустими диагностични вариации в един и същи документ да се твърдят
две доста различаващи се диагнози. Това е първата половина от
хипотетичния изпит по съдебна психиатрия. Втората половина би била
сходна с първата, защото Острата стресова реакция, както е написано в
заключението, е от групата „Невротични и подобни“ - F4, а не F2-
„Шизофренни разстройства“ или F3 – „Афективни разстройства“, които
обичайно са болести на душевната болест по Закона за здравето. F4 като
явление, каквато и диагноза да се постави от групата F4, по начало
изключва вероятността този човек да е невменяем, т.е., защото той може
да се намира в някакви количествени смущения в своята адаптация към
реалността, но не е душевно болният, който живее в своето болестно
пространство и е качествено неадекватен, т.е. на базата на това
допускаме, че Острата стресова реакция в каквато и да е тежест би могла
да доведе до нарушение психологично правни критерии и годност, и ще
се въздържа да употребя друг израз. Несъстоятелно твърдение е. Тъй че
експертизата на колегата К. е пълна с логични и методологични
несъответствия. Затова би било грешно да се вземат под внимание неговите
заключения. В принципите на експертизата и в частност експертизата на
психичното състояние, никой вещо лице от следващата фаза не е длъжен да
съобрази заключенията на предходните експерти. Напротив, даже ние бихме
могли, както сме го и направили, да ползваме само суровия материал -
личните споделени преживявания на освидетелстваното лице и нищо повече.
Описание на състоянието от предишни експерти в заключения не бива да
бъдат взимани....“, като извън първата част на заявеното, което е с оценъчен
характер, то в останалата част вещото лице В., много точно и в допълнение
към описаното в експертното заключение е посочил, защо не следва да се
кредитира заключението по първата експертиза досежно това твърдение, като
и трите вещи лица, достатъчно подробно и в с.з. и в експертизата са
обосновали изводите си, опирайки се на експертните си познания.
Нещо повече, в тяхното експертно заключение, е направен и
ретроспективен анализ, на живота на обвиняемата, като е посочено, че е
55

–“Родена на **** като **** в семейството. Има ****. Не знае да е
боледувала в ранна детска възраст. Няма спомен да е боледувала и като
дете. Проходила на около 14 месеца. Баща й работел в ****. Отглеждана
била от майката и родителите на майка й. Посещавала детска градина.
Имала добри спомени за детството. Определя семейната среда като
спокойна, чувствала се обичана и обгрижвана. Завършила средно образование
в техникум по хранително-вкусова промишленост. Била отлична ученичка.
Имала награди. Не била търсена от детска педагогическа стая. Менархе на
****. Спокойно била преминала през пубертета. Има виеше образование -
****. Работила е по специалността в предприятия, **** в Перник и С..
Завършила е докторантура в областта на хранителните технологии. „Човек
съм на иновациите. Обичам културния живот. Певци и артисти ме
вдъхновяват.“ Пишела стихове, които идвали спонтанно, по повод на
приятни събития и преживявания....”, тоест подобен подход подчертава, че
вещите лица са подходили освен професионално, то и чисто човешки
задълбочено, към поставените им задачи и са ги обследвали от всеки един
възможен ъгъли перспектива, което прави заключението им не само правдиво
и пълно, но е изключително обосновано, и при отговора на поставените
множество допълнителни въпроси в съдебното заседание, и трите вещи лица,
успяват категорично да защитят изводите си, а именно, че видно от
заключението по поставените въпроси, то, че се “..касае се за лице без данни за
психопатологични нарушения, което се отличава с известна личностна
акцентуация, на фона на отлични когнитивни умения. Има данни за повишена
егоцентричност при лице, което се отличава с повишена чувствителност
към отношението на околните. В трудов аспект се отличава с
благонадеждност, постоянство и склонност към усилена работа. В
социалните си интеракции е приятелски настроена и се отличава с добра
социабилност, на фона на данни за поддържане на повърхностни
взаимоотношения и липса на способност за автентична емпатия. В момента
на изследването се разкриват данни за неадаптивност, ограничени ресурси
за справяне със стреса, повишена депресивност, тревожност, пораженчески
нагласи, песимизъм и потиснатост. Изследваното лице проявява склонност
да отрича и потиска враждебните си нагласи и преживяваните агресивни
импулси, което в ситуации на повишен стрес и/или изчерпване
интензифицира вероятността да реагира импулсивно, агресивно и
несъразмерно спрямо повода....За И. Л. няма никакви основания да се
предполагат отклонения в умственото развитие или за някакви болестни
разстройства по типа на „разстройство на съзнанието“ преди датата
17.11.2021 г. Характеризиращите я сведения са изцяло
позитивни....Съществени елементи в този кратък епизод са данните, че
преди да влезе в училищния двор тя изчакала преминаваща пешеходка, а
когато на излизане бил спряна от охранител той не забелязал никакви
особени прояви или преживявания. Тя питала за друга възможност да излезе
от училищния двор...Отношение към преценката за състоянието на И. Л.
имат данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието с
дата 17.11.2021г. От този документ се разбира, че перпендикулярно на
улицата има проход с дължина 4м, водещ към портала на училището.
Широчината на прохода е 4.8м, а тази на училищния портал е 2.75м.
Автомобилът, с който И. Л. навлязла в прохода е широк 1.84м. Вижда се, че
56

при преминаване през портала, ако автомобилът се движи точно по
средата, от двете му страни остават по 40.5см....Дотук фиксираните
детайли са достатъчно основание за преценка, че възприемането на
реалността от И. Л. като цяло не е било неглижирано, за да се обсъжда
някакво разстройство на съзнанието. Много малко вероятна е хипотезата,
че бидейки в състояние със сериозно нарушени перцептивни и
координационни възможности, тя по случайност двукратно и успешно е
преминала през прохода и портала без да причини щети по
автомобила.Евентуалните влияния на соматичните заболявания при И. Б.- Б.
(според наличната документация ****, Болестно ****, ****. ****, ****,
****, ****, ****, ****, **** без (****) ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****
**** **** без усложнения) само по принцип биха могли да доведат до
промяна в яснотата на съзнанието при евентуално екстремно влошаване, за
каквото влошаване обаче по делото няма данни.....Естеството на
описваните от И. Л. смущения може да бъде определено като вегетативна
криза. Остава недоизяснена последователността на тези вегетативни
смущения съобразно развитието на ситуацията - дали те са предхождали
ситуацията, дали са я съпътствали или са продукт на тази ситуация.
Твърдението на И. Л. за предхождащи ситуацията вегетативни смущения
изглежда вероятно, но то в никакъв случай не неглижира и другата
вероятност - вегетативните смущения да са резултат от разгръщането на
нежеланите събития, още повече че в нейни изявления доста характерно се
описва, че смущенията възникнали когато тя попаднала в сложната
ситуация. Тази хронология обаче няма особено значение съобразно
поставените пред експертизата въпроси, защото и в двата варианта става
дума за вегетативни смущения, които не представляват разстройство на
съзнанието...Тази вегетативна реакция следва да бъде анализирана по-
подробно от психиатрично-психологична гледна точка.При И. Л. се
представят само някои от възможните прояви на остра стресова реакция,
най-вече вегетативните смущения, за да бъде приета като неоспорима
такава диагноза.Но дори и да бъде приета тази диагноза, нейната съдебно-
експертна същност остава при състоянията, неводещи до невъзможност за
разбиране и ръководене на постъпките. Дори и в най-тежката си форма и
степен, такава реакция остава извън специфичните разстройства, които
биха били определени като „разстройство на съзнанието“. За да се приеме
наличие на „разстройство на съзнанието“, което да е основание за
обсъждане на интелектуалните, мисловните и волевите психологично-
правни критерии на НК, пациентът би следвало да е неадекватен,
психотичен, с несъмнени преживявания от ранг на душевна болест в
перцепцията, афекта, мисленето. При И. Л. не се установяват подобни
отклонения в преживяванията й....Ако бъде перифразиран проф. Ив. Ненов
(1956), то състоянието на смущение е предизвикано особено психическо
състояние на индивида, което състояние чувствително затруднява неговата
възможност правилно да оцени обстановката и да подбере онова именно
поведение, което е съобразено с правните изисквания. Смущението би
поставило субекта в положение на дезориентация и объркване. То не
изключва способността да се реагира, а само води до разстройване на тази
способност, до съществено снижаване на нейната ефективност в
конкретния момент, т.е. такова състояние не представлява разстройство
57

на съзнанието с качествено неадекватни преживявания. А. Гиргинов (2000)
приема, че такова преживяване може да е съществена пречка, за да се
подбере онова именно поведение, което да се съобрази с правните
:
изисквания. Н. Филчев (2014) е на позицията, че това е такова психическо
състояние, при което е намалена значително способността на дееца да
възприема и оценява правилно обстановката и да избира адекватно
поведение...,като на изричния въпрос-Дали обвиняемата И. В. Л. страда и от
какви заболявания? С каква давност са същите, кога са били
диагностицирани, с хода на същите и начало на същите, как са протичали и
лекувани, ако се установят такива? Да се посочи и какви евентуално
медикаменти е приемала същата за лечение на заболяванията, ако се
установят такива, какви са били приеманите медикаменти, като се
съобрази документацията по делото и могат ли същите да доведат до
състоянието, описвано от обвиняемата в нейната защитна теза за
твърдяното деяние на 17.11.2021 г., вещите лица са отговорили, че -
Заболяванията, от които страда И. В. Л. са от областта на соматичната
медицина, подробно са представени в медицинската документация, както и
че при -При И. В. Л. няма данни същата да е боледувала и да боледува от
психично заболяване (психоза). Евентуалното отклонение при нея би
попаднало в групата на F43 Реакция на тежък стрес и разстройства в
адаптацията или сходни гранични състояния; като относно описаните по
делото заболявания вещите лица са посочили, че те са от соматичната
сфера условно биха могли да предизвикат описваните от И. В. Л. смущения
към момента на твърдяното деяние на 17.11.2021 г., но за доказването на
тази хипотеза следва да бъдат регистрирани непосредствено в конкретния
момент несъмнени отклонения във важни телесни функции. Открит са
посочили, че е и въпросът дали те са предхождали или съпътствали, или
последвали особеното поведение на лицето като водач МПС в конкретните
моменти на необичайното шофиране; фундаментално значимо, е че вещите
лица на въпроса-“Могла ли е И. В. Л. да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи към момента на деянието 17.11.2021 г.?”, са
дали негативен отговор, като са защитили същия и в с.з., при разпитите им-
“..При отсъствие на качествено неадекватни преживявания при И. В. Л.,
които да удовлетворяват психологично-правните критерии по НК
(интелектуален, мисловен и волеви), няма основания да се обсъжда
отсъствие на годности да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи към момента на деянието 17.11.2021 г., като относно
преживяванията, които у И. В. Л. са били към момента на инкриминираното
деяние, вещите лица, сочат, че ОСР не може да се потвърди, както и
хипотезата за разгръщане на смущение също остава непотвърдена.Според
описанията от И. В. Л. е разгърнала вегетативно-дистонна реакция, най-
вероятно резултат от нововъзникналите обстоятелства, като в съдебно
заседание допълнително обясняват тази реакция, както и че същата не е била в
ОСР - / дори на изричен въпрос на защитата адв. Ю.: Във връзка с това,
което току-що заявихте, т.е. Вие въобще изключвате да е възможно да има
краткотрайно разстройство на съзнанието, и повече да води до
невменяемост?ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Категорично го изключвам. Никакви
болестни смущения не са описани. Изключвам го., като на изричен въпрос на
защитата-АДВ. Ю.: По принцип, защото Вие казахте, дадохте паралел с
58

психично болен от шизофрения, който е така с постоянно разстройство на
съзнанието. Питам за краткотрайни състояния.ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.:
Краткотрайните състояния са множество, най-различни. Ако се окаже, че
това краткотрайно разстройство на съзнанието до такава степен е
неглижирало, променило, увредило, психичните качества на индивида, че той
да не може да разбира какво прави, тогава този индивид с краткотрайно
разстройство на съзнанието би бил невменяем. В случая има едно
практическо уточнение между съдебните психиатри у нас, че разстройство
на съзнанието приемаме тогава, когато има неадекватен душевно болестен
свят, т.е. F4 по принцип не би могла да бъде илюстрация и не може да се
подсумира по чл. 33 от НК./, като освен че изключват състоянието на ОСР, на
краткотрайно разстройство на съзнанието и от правна страна по този начин,
както са го посочили, и вещите лица, макар и този извод да е за съда, по време
на деянието обвиняемата е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тоест била е в
състояние на вменяемост / вл. Са цитирали и правни капацитети- Ненов,
Гергинов и тн./, като описаните от обвиняемата състояния, вещите лица са
посочил, че може да се приемат като „Вегетативно-дистонната реакция
обичайно, но не задължително, се съпровожда от тревожност, дискретни
смущения в концентрацията, много дискретен когнитивен спад.В
материалите по делото в такава насока са само някои твърдения на И. В.
Л....”,”В материалите по делото няма данни за възникване на някакво
„разстройство на съзнанието“ в смисъла на чл. 33 НК.., като изрично е
подчертано, че дори и емоциите описани от обв. И. В. Л. при
освидетелстването, ако това съкращение означава Остра стресова реакция,
не да достигат качествено неадекватни нива, за да водят до нарушение от
степен на неглижиране на възможностите да се разбира свойството и
значението на извършеното и да се ръководят постъпките...”, като именно това
са ключовите изводи в заключението, на които съдът дава пълна вяра и ги
поставя в основата на своите решаващи изводи, правни такива, като съответни
и на останалия събран по делото доказателствен материал. Следва само да се
посочи, особено след като защитата в последното по делото с.з., така осезаемо
акцентира като въпроси към вещите лица, досежно изследванията, които са
направени на обвиняемата и изводите, които са изведени относно
психологическия й статус, че вещите лица също адекватно са защитили
експертизата си и в тази й част, като в.л К., многократно е отговорил на
въпросите за емпиричните изследвания и че същите се измерват от платен
софтуер и на тях не може да се влияе субективно по какъвто и да е начин / вл.
К.- “..Тестът „Минесота инструмент MMPI“ втора ревизия, представлява
един въпросник, който съдържа в себе си 567 въпроса. Оттам нататък
отговорите на тези въпроси са дихотомни - вярни или невярни, след което,
след получаване на тези отговори се въвеждат в един софтуер, който е
онлайн, и срещу заплащане излиза един протокол, който е с различен брой
страници при различните изследвани лица, в който са кодирани данните
както за основните скали, така и за някои допълнителни скали, включително
и за суб-скалите, които са коментирани. Абсолютно това изключва всякакъв
субективен момент. Освен това се коментират резултатите тогава,
когато те надвишават или са под онази средна стандартна норма.
Описанието е, че това са стандартни точки, е част от добрата практика
59

за писане. Това дава възможност отново да се верифицират по добър начин
точките. Междувременно мога да се похваля на уважаемият съд, че от
години съм ангажиран в преподаването на работата с „MMPI“ от
вносителите на теста за България. Това може би също е някаква
индиректна верификация за това, че добре работя с методиката.ВЪПРОС
на съда: „Дихотомно“ какво ще рече като понятие?ОТГОВОР на вещото
лице..“, тоест вещите лица са обяснили и допълнително разяснили в с.з. как са
извели изводите в част психологическо изследване за обвиняемата като
същото е изключително подробно и в експертизата, като са разяснили и
разликата между гняв и агресия, като детайлно са описани личностовия
профил на обвиняемата / „..Интерпретацията на личностовия профил сочи за
лице, което се отличава с известни личностни акценти, свързани с
повишена егоцентричност. В трудов аспект се разкриват данни за
благонадеждност, постоянство и склонност към усилена работа. В
социалните си интеракции е приятелски настроена и се отличава с добра
социабилност, на фона на данни за поддържане на повърхностни
взаимоотношения и липса на способност за автентична емпатия.В момента
на изследването се разкриват данни за повишена тревожност,
пораженчески нагласи, песимизъм и потиснатост. В ситуации на повишен
стрес и/или изчерпване е вероятно да се интезифицират преживявания по
типа на мрачност и навъсеност, както и да се реагира агресивно.Данни за
личност, която се отличава с известна егоцентричност. Има данни за добри
комуникативни умения, на фона на трудности в емоционалното скачване и
съпреживяване с околните. Данни за загуба на позитивна перспектива и
склонност в ситуации на тъга и тревога да се реагира посредством
потискане и отцепване. В ситуации на агресия се отичат данни за склонност
към потискане на агресивните импулси. Без данни за психопатологични
отклонения....”./. Съдът дава пълна вяра именно на това заключение по
делото, като не само намира същото са обосновано, мотивирано,
аргументирано, правилно и напълно експертно дадено и защитено от вещите
лица, но и като съответно на анализирания и кредитиран от съда
доказателствен материал, събран от гласните, писмени и веществени
доказателства по делото. / в този см за заключенията виж релевантна съд.
Практика- Решение № 25 от 28.07.2000 г. на ВКС по н. д. № 563/1999 г., I н.
о. докладчик съдията Пламен Томов, Бюлетин на ВКС, бр. 9/2001 г.,,
Решение № 86 от 27.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 358/2022 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Теодора Стамболова (срещу Евгени Крусев по
обвинение за длъжностно престъпление във връзка с ремонта на улица
„Граф Игнатиев“)НПК изисква заключенията по всяка отделна експертиза
/приета за ясна и обоснована/, каквито и различия да има между отделните
такива, назначени в наказателното производство, да се съпоставят с всички
останали събрани по делото доказателствени материали....не всяко
отхвърляне на доказателствени искания рефлектира върху упражняване на
процесуалните права на искащия субект,..НПК впрочем изисква
заключенията по всяка отделна експертиза /приета за ясна и обоснована/,
каквито и различия да има между отделните такива, назначени в
конкретното наказателно производство, да се съпоставят с всички
останали събрани по делото доказателствени материали. Затова именно
нормата на чл. 154 от процесуалния закон указва, че експертното заключение
60

не е задължително и че когато не е съгласен с него, съответният орган
трябва да се мотивира. Това мотивиране става точно чрез отнасяне към
останалите доказателства, без процесуално задължение да се постига
единство в становищата на експертите с назначаване на арбитражна
експертиза..“,Решение № 35 от 26.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1241/2018 г.,
II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова-„Състезателността
/чл. 12, ал. 1 НПК/, изразена чрез равенството на страните в процеса пред
съда, предполага тяхна процесуална активност с оглед представяне на
доказателства и защита на техните тези. Това се обуславя от факта, че
основните функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват
от различни субекти в процеса, които в съдебното производство са страни
/чл. 253 НПК/. Но ръководно-решаващият орган - съдът, не се ангажира по
същество с процесуалните претенции на страните, макар и по линията на
официалното начало и задължението за разкриване на обективната истина
сам да може да генерира доказателствена активност.
Равнопоставеността, определяща състезателното съдебно производство,
обезпечава равната възможност за страните да се борят за достигане на
определен целян процедурен резултат. Ръководно-решаващият орган - съдът,
обаче е този, който, след като осигури еднаква възможност на всички
страни да предявяват и мотивно да отстояват свои доказателствени
претенции, се произнася по тяхната допустимост и необходимост от
уважаване...Разпоредбата на чл. 154 НПК указва незадължителност на
експертното заключение за съда, но пък установява задължение за него да
аргументира своето несъгласие....арбитражна експертиза /такъв законов
доказателствен източник няма/, Като оставим настрана личните
разсъждения по депозираните свидетелски показания, чиято достоверност
се оспорва /следователно е оплакване за необоснованост/, както и собствен
прочит на относимите според частното обвинение доказателствени
източници, неясна за този съд остава увереността на последното, че
желаната арбитражна експертиза с категоричност би отговорила по
целения начин. Няма основания, които да водят до упрек към решаващите
съдилища за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 153 НПК...“ –бел. и
случаят отново е за ПТП“,Решение № 258 от 21.01.2019 г. на ВКС по н. д. №
972/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова. Отново за
птп-„Разпоредбата на чл. 153 от НПК съдържа ясен законов регламент на
условията, при които е необходимо да бъде назначено допълнително или
повторно експертно заключение. Допълнителна експертиза се допуска при
наличие на основателни съмнения в пълнотата на основната експертиза или
при констатирани неясноти в отговорите на поставените задачи....“,
Решение № 466 от 4.11.2008 г. на ВКС по к. д. № 456/2008 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Блага И.а-„..Повторна експертиза се назначава, когато
заключението на първата експертиза не е обосновано и възниква съмнение за
неговата правилност. Съдът не нарушава процесуалните права на страните,
когато откаже събиране на нови доказателства при вярно направена
преценка, че от наличната доказателствена съвкупност обективната
истина е разкрита и Решение № 194 от 7.11.2018 г. на ВКС по н. д. №
794/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров-ЗА
УМИСЪЛА-„При формиране на изводите за умисъла на дееца не се ценят
само обясненията на подсъдимия, а трябва да се градят изводи въз основа на
61

събрани доказателства, свързани с поведението на дееца, осъществените
от него действия и постъпки. Не само евентуалният, но и прекият умисъл
може да бъде "неопределен" или "неконкретизиран", когато в съзнанието на
извършителя на престъплението е налице формирана цел да държи или да
пренесе през границата на страната наркотично вещество, без да знае
неговото конкретно количество и качество.При формиране на изводите за
умисъла на дееца съдебната практика е категорична, че не се ценят само
обясненията на подсъдимия, а трябва да се градят изводи въз основа на
събрани доказателства, свързани с поведението на дееца, осъществените
от него действия и постъпки. Същевременно не само евентуалния, но и
прекият умисъл може да бъде "неопределен" или "неконкретизиран", когато в
съзнанието на извършителя на престъплението е налице формирана цел да
държи или да пренесе през границата на страната наркотично вещество,
без да знае неговото конкретно количество и качество..“ и др./.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ по отделно и в съвкупност на събраните гласни, писмени и веществени
доказателства / това число и извършеното разпознаване в хода на ДП/ И ,
след преценка по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК на всички събрани на
дознанието доказателства.
Съдът кредитира като осъществени в съответствие с изискванията на
НПК процесуално-следствените действия, описани по -горе, като изложи
доводи и за експертното заключение, което поставя в основата на своите
изводи
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК /общоважима и в
настоящото производство/, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 325, ал.3, вр ал.1 НК.
Въз основа на описаните доказателства се установяват по несъмнен
начин включените в предмета на доказване факти, така както са приети от
съда. С деянието си обвиняемата И. В. Л., родена на *** в гр. Г.. обл. В.,
българка, с българско гражданство, *** образование, ****, работи на
длъжност „****“ в „****“ - гр. С., ****, с постоянен и настоящ адрес: ****
ЕГН: **********, осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като от обективна страна
същата на 17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. *** е извършила непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е извършено при управление на МПС- а именно
преминала с автомобила по стъпала, водещи към прилежащия училищен двор
на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и навлязла в него, като се
насочила към играещи в двора деца, след което обърнала посоката на
движение на автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала с
автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от
62

местопроизшествието - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В този смисъл, съдът намира, че следва да се спре на някой общи
бележки за това престъпление, като се касае в случая за обвинение за
хулиганство, извършено при управлението на МПС / съставът на ал. 3 на
посочения член е въведен през 2016 г./, и във връзка с множеството
възражения на защитата в тази насока, като посочи някои общи постулати във
връзка с това престъпление, а именно: касае е за престъпен състав, намиращ
се систематично в глава Х-та на НК –„ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА
И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ“, към които обществото е
особено сензитивно, предвид значимостта на обществените отношения, които
тази глава охранява, като най-честото сред тях е хулиганството, чисто
статистически, като групов обект са обществените отношения, в рамките на
които се осигурява нормалният и необезпокояван живот на гражданите,
породен от нормалното поведение на личността в личния живот и във
взаимоотношенията с хората и с държавните органи. Повечето от тези
отношения се регулират от правото, но някои са предмет само на морала, а
именно процесното такова, което е предмет и на двете понятия. /иначе в
главата влизат основно четири групи престъпления:хулиганство по чл.325,
самоуправни действия по чл.323-324, престъпно засягане на общественото
спокойствие по чл.326-329, създаване на условия за престъпна дейност по
чл.320-322 от НК. Хулиганството по основния състав по ал.1 има за
непосредствен обект установеният в държавата ред и обществено
спокойствие, т.е. установените в държавата обществени отношения,
основани на морала и определящи поведението на хората в обществения
живот. Според проф.Ненов това са условията за спокойно съществуване на
гражданите, изразени в обществените отношения, съобразени с морала.
Изпълнителното деяние е действие (достатъчно е едно, въпреки множ. число
в състава-виж проф. Стойнов/. Непристойният характер според ВС означава,
че действието приема формата на неприлично, безсрамно, изразяващо се в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви поведение,
скандализиращо обществото, като е възможна комбинация между тях.
Грубото нарушение отразява брутална демонстрация против установения
ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси и
нормите на нравствеността, създава тревожност и внася смут в
обществото. Публичността е задължителен елемент на деянието. То може да
е в идеална или реална съвкупност с едно или повече престъпления (телесна
повреда, обида).
Престъплението е резултатно и съставомерната последица е
грубото нарушаване на обществения ред, изразената брутална демонстрация,
нарушението на важни държавни, обществени или лични интереси. Субект
може да е всяко наказателно -отговорно лице. От субективна страна е нужен
пряк или евентуален умисъл, при който деецът съзнава, че грубо нарушава
обществения ред и иска или е безразличен към това. Включват се и особени
хулигански подбуди, изразяващи се в демонстрация на явно неуважение към
обществото или установения ред, или нормалния необезпокояван живот
на гражданите и обществото, като са обособени и няколко алинеи на
същата, като в случая е приложима и подлежи на аргументация – чл.325, ал.3
НК- Нова – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено
63

при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 –
лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7;
по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 7, като препратката е към ал. 1 поради което и съдът няма да се спира
на теоритизиране на ал.2 на разпоредбата. /като ал.1 на чл.325 НК, където са
визирани двете обсъждани прояви гласи - Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от
2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години
или с пробация, както и с обществено порицание./.
Следва да се посочи, че съдебната практика е категорична, че за да се
осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо да се
докаже, че, деецът е извършил деянието си чрез действия, а не чрез
бездействия, че действията са умишлени, че те нарушават грубо обществения
ред и че изразяват явно неуважение към обществото / бел. каквато безспорно
съдът намира, че се установява по делото, че е настоящата хипотеза/.
Следователно от обективна страна според съда трябва деянието грубо да
нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е
насочен към явно неуважение на обществото. В тази връзка върховните съдии
са категорични, че хулиганството е умишлено престъпление,, за което съдът в
детайли в случая ще се спре при обсъждане на субективната страна на
деянието в случая. Според тях престъплението поначало се осъществява при
пряк умисъл, но може да се осъществи и при евентуален умисъл. От тава
следва, че субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл.
Някои принципни положения, са важими като цяло за състава, а именно, че
основните признаци на деянието, чрез които се осъществява престъплението
хулиганство, са “непристойни действия”, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени. Решение № 338 от 25.02.2016 г. по н.
д. № 1184 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение – бел да
влезеш в едно от най-сакралните места, при това с автомобил, за обществото и
то за българското общество, за което училището е висша ценност, безспорно
спада към посочената хипотеза, и дори я завишава като изключително опасна
и явно демонстративна- в училището са играели деца в двора, сред които
автомобилът е обикалял, като ги е заобикалял, пред очите на ужасените
свидетели, като последвалият ужас за директорката и зам. директорката
дошли на място от кабинети си след като са уведомени за случилото се, е не
по-малък- същите в показанията си и пред съда, сочат, че са помисли, че става
атентат дори, и че и години след това треперят при мисълта, какво е можело
да се случи и че само „щастливата случайност“ е довела до липса на
пострадали при това при повече от 30-50 деца на двора, за които подобно
изживяване може да даде отражение до живот, на неукрепналата им психика,
поради което и за настоящото деяние, априори се изключва приложените на
УБДХ и на чл.9, ал.2 НК, като обществената опасност на деянието само по
себе си е достатъчно опасна, дори и преди да се навлезе в обсъждане на
въпроса за обществената опасност на дееца. Обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие, като
64

ключово по въпроса е -Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г.,
Пленум на ВС, където е посочено, че под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот- Постановление № 2
от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС. За да се осъществи съставът
на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че, деецът: а) е
извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) че действията
са умишлени; в) че те нарушават грубо обществения ред и г) че изразяват явно
неуважение към обществото, като всички тези елементи съдът безспорно
намира, че са доказани в процесната хипотеза, както и съпричастността на
обвиняемата към повдигнатото й обвинение.Следователно от обективна
страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна
страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото.
Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о., като да влезеш с
автомобил, при положение, че видно от прехдождащите действия, като водач
на МПС-то, обвиняемата, добре е осъзнавала къде се намира- ходи редовно на
маникюр именно на тази улица, с едно от най-огромните училища в града,
обозначено, с огромен надпис на сградата, с множество играещи деца, в това
число и към момента на влизане на автомобила, в училището, което очевидно
е напълно целено движение, след като първо джипът се движи назад, напред,
завива надясно, изчаква пешеходката, която излиза от училището да мине
портала, и стремглаво се спуска по стъпалата и навлиза между играещите
деца, като завива надясно, тоест не наляво, именно защото знае, че там има
заден портал, през който може да се излезе на главната улица, но същият е
затворен и автомобилът се връща отново отдясно, за да излезе през портала, а
само махащият с ръце охранител, застанал с тялото си на пътя на автомобила,
спира движението му обратно по стълбите, пред ужасените погледи на
ученици, учителката Й. и двете продавачки от съседните магазини, шокирани
от случващото се, като през цялото време траекторията на движение на
автомобила, не дава индикации, да е прилошало на водача, и да е загубил
контрол над управлението му, напротив, движението в това число и
заобикаляйки играещите деца, е целенасочено, което се доказва и от разговора
с охранителя, на който водачката е заявила – „да и отвори задната врата“, и то
със спокоен глас, напълно нормална, казва охраната, тоест без индиции за
причерняване, невменяемост и прочие, даже и последстващото поведение,
сочат, че водачката е знаела какво точно се случва, тъй-като след като
охраната й е казал, че следва да остане на място и отишъл да извика полиция,
като й казал, че ще викне полиция, с бясна скорост потеглила обратно по
стълбите и избягала от местопроизшествието, и то пред очите на продавачките
от съседните магазини, като завила наляво към Изчислителния център, отново
минавайки и покрай деца идващи за втора смяна, което както св. Б. сочи, при
наблюдаването на камерите и също така ужасяващо, защото и извън двора е
можело да пострада дете, но видно е и от огледа на вд, че водачката, както и
свидетелите очевидци заявяват, излизайки от двора е знаела точно накъде да
поеме, да завие, а ако е била толкова объркана, ако толкова й е причерняло, то
тогава вероятно е следвало да остане на място, да изчака помощ като всеки
човек, който се почувства зле, а не панически да бяга от местопроизшествието
и все пак не е самокатострофирала и на излизане от училището, при
65

положение, че там има лавки, будки, магазини, което сочи, че определено е
можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да
ръководи постъпките си – тоест съдът приема, че деянието по изключително
груб и безцеремонен начин нарушава установения в страната правов ред и
изразява явно неуважение към обществото и в частност към най-уязвимата му
част -децата, като същото е достатъчно скандално, ужасяващо и шокиращо,
видно от разпитите на всички свидетели, за да очертае точно описанието
признаци на обективната страна на престъплението хулиганство, а описанието
на действията на водачката, недвусмислено карат съда да приеме, че
ДЕЯНИЕТО ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА Е ИЗВЪРШЕНО ПРИ ПРЯК
УМИСЪЛ в състояние на вменяемост / която дори не е била и намалена
такава/– виж в този см. Решение № 512 от 11.12.2008 г. на ВКС по н. д. №
567/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова-„Мотивът
действително може да индикира на умисъла за престъплението. Независимо
от това какъв мотив е имал деецът, обаче, умисълът се установява преди
всичко от обективното му проявление и това именно проявление, а не
мотивът за възприетото поведение, е от значение за доказване
субективната страна на престъплението.“, Решение № 24 от 5.05.1997 г.
на ВКС по н. д. № 452/96 г., I н. о., докладчик съдията Никола Филчев,
Решение № 113 от 16.VI.1997 г. на ВКС по н. д. № 65/97 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията полк. Петър Раймундов-Относно: разликата между
прекия и евентуалния умисъл, Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на
РБ, бр. 5 - 6/1997 г., стр. 1.“Когато деецът обективно е направил всичко
необходимо за настъпване на общественоопасните последици, предвиждани
и съзнавани от него, които са били и неизбежни, той следва да отговаря за
умишлено деяние, при пряк умисъл. Евентуалният умисъл е налице, когато
общественоопасните последици са възможен, но не и неизбежен резултат на
деянието.“, Решение № 190 от 28.VI.1995 г. по н. д. № 48/95 г., I н. о.,
докладчик съдията Никола Филчев.Съдебна практика, Бюлетин на ВС на
РБ, кн. 7/1995 г., стр. 6, чл. 33 НК-Намалената вменяемост е вид вменяемост
на лица с психически аномалии, при която е ограничена способността на тези
лица да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят
постъпките си. Намалената вменяемост не изключва наказателна отговорност,
а се отчита от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство., като тук
дори и такава не се наблюдава, а просто вегитативни дистонни смущения,
които не са повлияли психиката на лицето, видно от кредитира КСППЕ, което
се доказва от хронологията на действията й, описани по горе; виж и
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, където
е посочено, че –„Квалифициращият признак "избягал от
местопроизшествието" следва да се разбира в смисъл, че деецът без
уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие
или да заличи доказателства или участието си в транспортното
произшествие“, тоест поведението на обвиняемата обратното изкачване и
с бясна скорост напускане на мястото, прокурорът правилно е
квалифицирал като „бягство от местопроизшествието“, съглано
цитираната съдебна практика, която съдът споделя. В същия смисъл и
Решение № 278 от 17.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 870/2017 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Ружена Керанова, където е
посочено-Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" е
66

налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие,
макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или
да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка,
постановка важима и в настоящата хипотеза. Налице е и хулигански мотив,
също изводим от действията на водачката, които съдът не намира за нужно да
преповтаря, а следва да ги съпостави с утвърдената практика по въпроса.
В константната съдебна практика, утвърждавана от ВКС,
хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните мотиви. Решение №
426 от 29.11.2012 г. по нак. д. № 1526/2012 г. на Върховен касационен съд и
при хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля личния мотив и
пряко преследваната цел. Решение № 487 от 09.01.2012 г. по нак. д. №
2441/2011 г. на Върховен касационен съд, в случая целта е била лична- да
излезе по-бързо от улицата, която е тупикова, и то избирайки, нарушаващият
скандализиращ обществото начин, през училището и задната врата, на
същото, която обаче се оказва затворена, така че определени са налице и
хулигански подбуди, като с поведението си и то като водач на МПС, което
също е правнорегламентирана дейност, с повишен риск, обвиняемата, е
изразила, явното си неуважение към обществото и към установения
обществен ред. / в този смисъл виж -Решение № 226 от 22.07.2011 г. на ВКС
по н. д. № 1210/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети
Маркова-Известно е от теорията и практиката, че всякога за субективното
отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия,
а не от последващите му обяснения и собствената му интерпретация на
произтеклите събития., като тази интерпретация в случая, за прилошаване,
причерняване и въобще застъпената теза в обясненията на обвиняемата, съдът
намира, за нейна защитна теза, още повече този факт се затвърждава и от
обстоятелството, че полицията след инцидента я е намерила в дома й, при
мъжа й, най-сигурното пространство в съзнанието на човека, неговият дом, а
не в болницата или при лекар да потърси помощ, ако й е било прилошало, до
такава степен, че да й се нарушат психическите процеси, теза изцяло
несподеляема и намираща я за защитна такава настоящият състав, кредитиращ
и заключението по КСППЕ и уповаващ се на утвърдената съдебна практика по
този въпрос- Решение № 51 от 4.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 40/2021 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Елена Каракашева-„Невменяемостта е
юридическо, а не психиатрично понятие, тъй като е дефинирана в закона и е
основание за извода за наказателна неотговорност. Макар процесуалният
закон да изисква задължително експертното медицинско изследване /т.е. в
доказателствено отношение да са поставени по-високи изисквания/ на
въпроса дали подсъдимият е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, това изследване
има за цел да установи единствено наличието на психическо заболяване или
аномалия, както и неговата тежест. От изключителна компетентност на
съда обаче е да разреши въпроса дали е налице състояние на невменяемост
съобразно някоя от хипотезите по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от НК.“, като съдът
намира, че в случая обвиняемата е можела да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, което е видно и от обективните й действия
описани по-горе, за които се съди за субективното отношение на дееца към
деянието, и което по делото е доказано и по експертен път, като трите вещи
67

лица по КСППЕ не само изключват диагноза ОСР, но и сочат, че последната е
била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и
волево да ги ръководи, което се доказва и от целия събран по делото
доказателствен материал, извън нейните обяснения, които и съдът не
кредитира./ виж също и за подвидовете на умисъла - Решение № 32 от
11.III.1991 г. по н. д. № 868/90 г., I н. о.І“-Относно прекия умисъл- При
алтернативен пряк умисъл правилната квалификация на деянието е опит към
по-тежко престъпление…“/. Съдебна практика на ВС - наказателна колегия,
1991 г. И когато деецът действа с пряк неопределен алтернативен умисъл../,
като в случая само поради действително щастлива случайност не се е стигнало
до пострадали деца или учители, което прави деянието определено с по-
висока степен на укоримост, като безспорно умисълът е пряк, дори и в подвид
внезапен такъв, видно от хронологията на действията на обвиняемата и
съгласно цитираното решение, неопределен, но това не променя вида на
умисъла, и не го прави дори и евентуален, а напротив същият си остава
напълно ясно дефиниран пряк такъв. /виж за разликата между двата вида
-Решение № 292 от 18.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 193/2010 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Елена Авдева, Решение № 536 от 27.11.2008 г. на ВКС
по н. д. № 546/2008 г., I н. о., НК, Решение № 512 от 19.02.2010 г. на ВКС по
н. д. № 604/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка
Стоянова-Какъв е конкретният умисъл - пряк или евентуален е въпрос, който
няма отношение към правилната квалификация на деянието, защото
разликата между прекия и евентуалния умисъл е единствено във волевия
момент - деецът иска или съзнателно допуска настъпването на обществено
опасните последици.“, като в случая навлизайки директно през портала с
автомобила си очевидно, обвиняемата цели волево и иска последиците, което
е видно и от последстващото й поведение, като се връща, след като вече е
демонстрирала явното си пренебрежение към установения в обществото ред
и порядки, пита охранителя да й отвори задната врата, тоест ясна е целта на
лицето, и тази цел не е евентуална, а точно дефинирана в съзнанието на
водача, защото с тази цел същата навлиза в училището, именно за да излезе
през задната врата, като интерес тук представлява и едно друго деление на
прекия умисъл на неконкретизиран и неопределен, отново подвидове на
прекия умисъл – виж - Решение № 194 от 7.11.2018 г. на ВКС по н. д. №
794/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров-„При формиране
на изводите за умисъла на дееца не се ценят само обясненията на подсъдимия,
а трябва да се градят изводи въз основа на събрани доказателства, свързани с
поведението на дееца, осъществените от него действия и постъпки. Не само
евентуалният, но и прекият умисъл може да бъде "неопределен" или
"неконкретизиран", когато в съзнанието на извършителя на престъплението е
налице формирана цел ...“, тоест всички тези допълнения и подвидове, само
илюстрират, многоспектърността на проявата на прекия умисъл, който съдът
приема, че е налице в случая при поведението на обвиняемата, по време на
извършване на деянието, а дали същият е бил внезапен, некокретизиран, такъв
или друг под вид, има чисто догматично значение, но съдът ги спомена, само
за да обори, тезата на защитата за липса на умисъл у обвиняемата при
извършване на деянието, не само, че по делото безспорно се доказа, че същата
е била вменяема към момента на деянието, за което е предадена на съд, но се
доказа и приема от настоящия състав и че последната го е извършила в
68

условията на пряк умисъл и хулигански мотив, като субективна страна на
деянието, а относно вменяемостта виж също и -Решение № 25 от 24.01.2012
г. на ВКС по н. д. № 3033/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Цветинка Пашкунова за чл. 325, ал. 1 НК-Действително престъплението се
осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се насочва към
причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта
е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината
и характеризира същата. Възможно е обаче съответните общественоопасни
последици да бъдат не само крайна цел на автора на противоправния акт, но и
негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или
неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не
може да не настъпи. / тоест минаването през училищния двор е междинния
елемент, към крайната цел-излизане от задната врата на училището, която
остава нереализирана по обективни причини- затворена е/, виж и -Решение №
257 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1384/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова -чл. 325, ал. 1 НК-„Действително
престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се
насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при
което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в
съдържанието на вината и характеризира същата. Възможно е обаче
съответните общественоопасни последици да бъдат не само крайна цел на
автора на противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или
елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен
резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи. „Решение № 221 от
25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 649/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Ружена Керанова-Хулиганските действия могат да се извършват в
разнообразни форми- тоест неоснователно е възражението на защитата, че
обикновено са съпроводени с еуфоричност и други такива прояви на
настроение, ВКС е категоричен- формите са най-разнообразни, а в случая
съдът описа каква е била формата на предприетите действия вече
многократно. Следва само да се посочи, във връзка с обстоятелството, че
съдът даде пълна вяра на тройната повторна КСППЕ по делото, като същата
безспорно е в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал,
кредитиран от съда, и която потвърждава просто състоянието на вменяемост
на обвиняемата при извършване на действията, за които й е било повдигнато
обвинение, но същите са видни и от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което и съдът е счел, че не следва да уважава
искането на защитата за назначаване на петорна експертиза по делото / виж
-Решение № 229 от 1.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 704/2017 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Биляна Чочева-Невменяемостта е юридическо, а не
психиатрично понятие, защото е дефинирана в закона и е основание за извода
за наказателна неотговорност. Експертното медицинско изследване има за цел
да установи наличието на психическо заболяване или аномалия, както и
неговата тежест, но от изключителна компетентност на съда е да разреши
въпроса дали е налице състояние на невменяемост съобразно някоя от
хипотезите по чл. 33, ал. 1 от НК. /бел каквото заключението не установи
заболяване лицето да има/, Решение № 51 от 4.03.2021 г. на ВКС по н. д. №
40/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена
Каракашева-Невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие, тъй
69

като е дефинирана в закона и е основание за извода за наказателна
неотговорност. Макар процесуалният закон да изисква задължително
експертното медицинско изследване /т.е. в доказателствено отношение да са
поставени по-високи изисквания/ на въпроса дали подсъдимият е в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, това изследване има за цел да установи единствено наличието на
психическо заболяване или аномалия, както и неговата тежест. От
изключителна компетентност на съда обаче е да разреши въпроса дали е
налице състояние на невменяемост съобразно някоя от хипотезите по чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от НК.;Решение № 143 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. №
350/2015 г., НО, III н. о., докладчик съдията Вероника Имова (делото на
Мая Попова)Вменяемостта е едно от основните качества на субекта на
престъплението, с което понятие се отразява качеството на психиката на
лицето, позволяващо му да избира своето поведение като разбира свойството
и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си.“, а тези
елементи безспорно се доказват по делото.
Хулиганството, като предвидено в НК престъпление, се извършва
само при наличието на едно или повече действия, които по своя характер са
скандализиращи, Престъпният резултат на това престъпление е грубо
нарушаване на обществения ред. Освен това, за да е налице този престъпен
състав, е необходимо да е налице и хулигански мотив, който от своя страна се
явява специален субективен признак на престъплението. Този мотив се
заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по
този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение. Решение № 363 от 01.07.2002 г. по н. д. № 241/2002 г., II н. о.
на ВКС, докладчик съдията Божидар Сукнаров, като всички тези елементи,
съдът намира, че са налице в поведението на обвиняемата, и макар и същата,
както се установява по делото, да е лице с висок социален и интелектуален
статус, то това както и представителят на прокуратурата сочи и акцентира в
пледоарията си, не само че не смекчава укоримостта на демонстративно,
безпардонното й поведение, но и завишава обществената опасност на
деянието и на дееца, защото се презюмира, че такъв тип хора, следва да дават
пример на обществото и на подрастващото поколение, а не с автомобил на
навлизат в училищен двор, с играещи деца, под угрозата да пострада някое
дете, да поразят ако не тялото, то психиката и емоциите му от такова
изживяване, което определено е по арг. На цитираното ППВС № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, е скандално, отличаващо се с
непристойните действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяваще
се явно неуважение към обществото, които съдът намира, за безспорно
доказани по делото. Като както съдът поясни, то Хулиганството е умишлено
престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава.
Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се
осъществи и при евентуален умисъл. Следователно, субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а
и от съдържанието на неговия умисъл. Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по
н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС. Хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми, като настоящата, чрез използване на МПС,
70

допълнително завишава обществената опасност на деянието, като именно
затова и законодателят с цел борба с подобни противообществени прояви през
2016 г, въведе новата ал.3 на чл.325 НК в случая, която е и правилно
определената за нарушена норма, като „намеците“ на защитата, че можело да
е налице друг престъпен състав в случая, са неоснователни, още повече, че
първо не се касае за нарушение на ЗДВП, като видно от хронологията по
делото, то съставомерното такова, предвид че е било налице данни за
престъпление, е било извършено възобновяване на адм. производство и
отмяна на акта и НП, като не се касае и за престъпление против транспорта и
това е за повод за позитивност у обвиняемата и защитата, защото ако беше
престъпление против транспорта, то тогава последиците щяха да са далеч по -
сериозни, при наличие на пострадали деца, например, каквато е било реална
хипотеза при развилата се ситуация, и тогава съда нямаше да е сезиран от
прокурора с постановление по чл.78а НК, а с друг тип акт, затова подобни
доводи съдът не намира и за нужно повече да анализира, като същите са
хипотетични такива, и залегнали имплицитно в пледоарията на защитата, но
следва да подчертае, че обвинението е субсумирано под точната правна
разпоредба, която изпълва фактическия му състав, от обективна и субективна
страна, и по което обвинение, съдът призна обвиняемата за виновна, и я
освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. / виж изобилната
практика по въпроса що е то непристойно действие по смисъла на чл. 325,
ал. 1 НК, грубо нарушаващо установеният обществен ред и се изразява явно
неуважение към обществото. Решение № 343 от 15.10.2008 г. по н. д. №
331/2008 г., НК, II н. о. на ВКС.-Изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 325, ал. 1 НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са
всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на
установения в обществото морал и порядък. Решение № 363 от 01.07.2002 г.
по н. д. № 241/2002 г., II н. о. на ВКС, докладчик съдията Божидар Сукнаров,
Естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното
определят дали то е „непристойно", нарушава ли „грубо" обществения ред и
представлява ли израз на „явно неуважение" към обществото, или е
обикновена укорима постъпка, извършена неволно, незлонамерено или като
последица от лошо възпитание. Решение № 627 от 22.10.1999 г. по н. д. №
572/99 г., II н. о. на Върховен касационен съд на РБ, докладчик съдия Пенка
Томчева, При хулиганството деецът трябва да съзнава, че чрез извършваните
от него непристойни действия нарушава обществения ред и спокойствие и
изразява явно неуважение към обществото. Решение № 199 от 23.VI.1977 г. по
н. д. № 148/77 г., II н. о.. Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г.,
Пленум на ВС и др/, които затвърждават извода на съда, че обвиняемата Л. е
извършила именно такива действия, с наличния хулигански мотив, и пряк
умисъл, като субективна страна на деянието. С поведението си и то като водач
на МПС, последната грубо е нарушила реда в обществото и е
демонстрирала явно неуважение към него / виж отново описанието на
емоциите на охранителя, на децата, на учителите, на продавачките, като
директорката е помислима, че става въпрос за „терористичен акт“/.За
квалифицирането на конкретно поведение като "хулиганство" по смисъла на
чл. 325, ал. 1 НК е без значение неговата насоченост – към конкретно лице или
множество субекти, стига то по естеството си да е непристойно – в грубо
несъответствие с общоприетите морални, общочовешки и социални порядки,
71

да скандализира обществото и паралелно с това да изразява и неуважението
на дееца към него. Решение № 324 от 01.10.2015 г. по н. д. № 867 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, като на всеки от посочените
критерии поведението на обвиняемата импонира и кореспондира. Чрез
хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на
живота и дейността на гражданите: в производството и бита, във всички
места, където действително има или е възможно да се намират хора - в
квартири, в парка, на стадиона. Решение № 600 от 16.I.1979 г. по н.о.х.д. №
619/78 г., II н. о., в случая в училище и то пълно с деца, което прави деянието
особено опасно и укоримо и от морална гледна точка. / напр. случай от
практиката -Ритането на дворна врата, а още повече - влизането в двора,
предшествано от предизвиканото скарване със съседите, е посегателство,
което засяга при всички случаи реда и общественото спокойствие. Решение №
284 от 27.05.2004 г. по н. д. № 783/2004 г. на Върховен касационен съд,
Наказателна колегия, като в случая за щастие няма пострадали от деянието
лица / виж тук Решение № 70 от 05.04.2011 г. по н. д. № 737/2010 г., н. к., ІІІ
Н. О. на ВКС (Елияна Карагьозова, Вероника Имова, Цветинка Пашкунова) –
„Разликата между хулиганството и другите деяния със сходна
характеристика се състои в различния непосредствен обект на засягане и
неговите елементи и в начина на осъществяване на изпълнителното деяние.
При хулиганството посегателството към личността или имуществото на
другиго не е необходим /задължителен/ елемент от изпълнителното деяние.
Последното е възможно, но би имало случаен характер и ще е резултат от
стечение на обстоятелствата, както е в конкретния случай. При
хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно
посегателство върху личността /имуществото/ на другиго. О. по-малко се
интересува кое точно лице или чие точно имущество ще бъде засегнато от
действията му. Евентуалното включване в изпълнителното деяние и на
такива детайли, не променя вида и характера на обществената опасност на
деянието - нарушаването на обществения ред. Защото, изпълнителното
деяние срещу обществения ред вече е започнало и може да приключи и без
непременно да има посегателство срещу личност или имущество.
Посегателството срещу личността не изключва нарушаването на
обществения ред, поради което ще е налице идеална съвкупност от
престъпления...“/, във физически аспект, но безспорно същото е поразило
дълготрайно психиката на множество лица- преки очевидци и неочевидци, но
отговарящи за живота и здравето на намиращите се на територията на
училището деца. Като отново следва да се подчертае, че същото изключва
дори и допълнителни извън идложените съждения за УБДХ или чл.9, ал.2 НК-
хипотези напълно неприложими при степента на обществена опасност на
извършеното. /Дребното хулиганство, уредено в УБДХ, представлява
административно нарушение, което характеризира процедурата по
санкционирането му като административнонаказателна по смисъла на
българското законодателство. Естеството на нарушението по чл. 1, ал. 2
от УБДХ го очертава в криминална конотация. Поради присъщата му по-
ниска степен на обществена опасност то не се регулира от наказателното
право, но като нарушение на обществения ред и спокойствие засяга същия
кръг от обществени отношения, защитен и с нормите на чл. 325 от НК.
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на
72

Върховен касационен съд/.Според ръководните указания в ППВС 2/74 г.,
основният признак на изпълнителното деяние по чл. 325, ал.1 НК, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва
винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак
(престъпен резултат) – „грубо нарушение на обществения ред”, в смисъл, че
чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността, като в случая
съдът прие, че по делото всички тези признаци са доказани, респ. доказано е и
че деянието е извършено с МПС-на 17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. ***,
ОБВИНЯЕМАТА е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
автомобилът е семеен, собственост на съпруга й видно от справката по делото
/ в този смисъл виж стр.20 и следващи от Наказателно право- К.Лютов е
стр.24 за хулиганския мотив в съотношение с разбирането на Д.М./. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на
ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение, като
в случая е и в движение.
На следващо място, от обективна страна, няма спор, че- лек
автомобил марка Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. ***,който обвиняемата е
управлявала е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона
за движението по пътищата, тоест деянието е съставомерно именно по ал. 3 на
цитирания текст- при управление на МПС, с правилно направена привръзка с
ал. 1 на чл. 325 НК /съдебната практика по приложението на чл. 325 НК също
изобилства с конкретни примери, квалифицирани като съставомерно
хулиганство: нанасяне на побой спрямо преподавател в училище в присъствие
на наблюдаващите инцидента ученици (р.39-83-II); нанасянето на групов
побой спрямо пострадалия на публично място (р.84-75-I); скандално
управление на моторно превозно средство в грубо нарушение и
пренебрежение към правилата на движението, водещо до опасности и
обърканост в движението, страх и възмущение у движещите се по улицата и
пътищата граждани (р.171-82-I), Престъплението по чл. 325 НК поначало се
осъществява при пряк умисъл, когато непосредствената цел на дееца е да
наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира обществото (р.492-
82-II) и др. Следва, да се подчертае тук, че обвиняемата Б.- Б., е съзнавала и че
извършва деянието при управление на МПС, като водач на същото и не само
не е преустановила само или дори след намесата на охраната действията си,
ами е избягала от местопроизшествието. / което е отегчаващ фактор виж -ПВС
2_74-Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в
държавни предприятия, учреждения или обществени организации, които
могат да създадат смут в обществото и др. са особено укорими, виж тук и
73

Решение № 70 от 05.04.2011 г. по н. д. № 737/2010 г., н. к., ІІІ Н. О. на ВКС
(Елияна Карагьозова, Вероника Имова, Цветинка Пашкунова)-Разликата
между хулиганството и другите деяния със сходна характеристика се състои в
различния непосредствен обект на засягане и неговите елементи и в начина на
осъществяване на изпълнителното деяние. При хулиганството
посегателството към личността или имуществото на другиго не е необходим
/задължителен/ елемент от изпълнителното деяние. Последното е възможно,
но би имало случаен характер и ще е резултат от стечение на обстоятелствата,
както е в конкретния случай. При хулиганството деецът не се интересува и не
предвижда непременно посегателство върху личността /имуществото/ на
другиго. О. по-малко се интересува кое точно лице или чие точно имущество
ще бъде засегнато от действията му. Евентуалното включване в
изпълнителното деяние и на такива детайли, не променя вида и характера на
обществената опасност на деянието - нарушаването на обществения ред.
Защото, изпълнителното деяние срещу обществения ред вече е започнало и
може да приключи и без непременно да има посегателство срещу личност или
имущество. Посегателството срещу личността не изключва нарушаването на
обществения ред, поради което ще е налице идеална съвкупност от
престъпления./.
Относно субективната страна на деянието, във връзка и с
възраженията на защитата, следва да се посочи, че от субективна страна
обвиняемата съдът приема, че е извършила деянието при форма на вината
„пряк умисъл", тъй като е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е неговите общественоопасни последици, искала е и е целяла
тяхното настъпване, като в детайли съдът посочи защо приема всеки един от
посочените елементи, по-горе. От субективна страна следователно
обвиняемата е извършила деянието при форма на вината „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавала е общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите вредни последици и е искала тяхното
настъпване, като е съзнавала и че извършва деянието при управление на МПС.
Налице е и хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния
състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо
неуважение към обществото. Съотношението при прекия умисъл е
аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един от тези два основни
психологични елемента е невъзможен без другия, и на следващо място - нито
един умишлен човешки акт, като поведение или конкретно действие, е
невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел). Това важи именно за
деяния, извършени при пряк умисъл. Субект на нарушението е вменяемо,
неосъждано лице. / обстоятелство безспорно доказано по делото/. Съгласно
трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на престъплението
хулиганство, е необходимо деецът: а) да е извършил деянието си чрез
действия, а не чрез бездействия; б) действията да са умишлени; в) те да
нарушават грубо обществения ред и г) да изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да
нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е
насочен към явно неуважение на обществото. Тези обективни и субективни
признаци от състава на престъплението трябва да бъдат реализирани винаги
едновременно, като в случая съдът изследва всеки от тях и даде положителен
74

отговор за наличието им и то едновременно по делото. В този смисъл са и
мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК /ДВ, бр.
95/2016г/, с който е въведен квалифицираният състав на хулиганство при
управление на МПС. От тях е видно, че със законовите изменение се цели
въвеждане на по-строги санкции спрямо водачите на МПС, които с допуснати
от тях нарушения на правилата на ЗДвП, грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение на обществото. При тълкуването на законовата
редакция „при управление на МПС“ с оглед цитираната задължителна
тълкувателна практика на ВС и с оглед целта на закона, разкрита от мотивите
към законопроекта, се очертават следните особености на квалифицирания
престъпен състав: Субект на престъплението, може да бъде всяко лице, което
притежава качеството водач на МПС, като видно от справката нарушител
водач, обвиняемата е именно правоспособен водач на МПС. Съгласно т.25 от
ДР на ЗДвП водач на ППС е лице, което управлява пътно превозно средство,
също обстоятелство безспорно установено по делото. Съгласно ППВС №1/83
под управление на МПС следва да се разбират всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини. С оглед всичко горепосочено се очертават и особеностите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал.3 НК. За да може
деянието да се квалифицира под тази норма то следва да се характеризира със
следните признаци: 1. да представлява действие или бездействие с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, 2.
да е извършено в нарушение на правилата на ЗДвП и 3 грубо да нарушава
обществения ред и да изразява явно неуважение на обществото. В процесния
случай всеки един от посочите въпроси е с положителен отговора, като
именно затова и съдът, след цялостен анализ на доказателствата по делото, в
това число и с преглед на съдебната практика по въпроса, с решението си
призна обвиняемата И. В. Л., родена на *** в гр. Г.. обл. В., българка, с
българско гражданство, *** образование, ****, работи на длъжност „****“ в
„****“ - гр. С., ****, с постоянен и настоящ адрес: **** ЕГН: **********, за
ВИНОВНА в това, че на 17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. *** е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление
на МПС- а именно преминала с автомобила по стъпала, водещи към
прилежащия училищен двор на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и
навлязла в него, като се насочила към играещи в двора деца, след което
обърнала посоката на движение на автомобила и увеличавайки скоростта му
отново преминала с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и
избягала от местопроизшествието - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, като я освободи от
наказателна отговорност и й наложи административно наказание ГЛОБА в
размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна,
законът предвижда наказание чл.325, ал. 3 НК (Нова – ДВ, бр. 95 от 2016
г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно
превозно средство, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода до три
75

години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7;. В същото време по
отношение на обвиняемата И. В. Л., са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемата е **** и не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно
състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
полза на обвиняемата следва да се отчете фактът, че същата е имала изрядно
поведение пред съда, като се е явявала на всички съдебни заседания по
делото, като съгласно и константната практика на ВКС, то продължителността
на производството, следва да се отчете като самостоятелно изключително
смекчаващо отговорността на лицето обстоятелство, тъй като става въпрос за
деяние от 17.11.2021 г, тоест за времето от започване на досъдебното
производство, протичане на досъдебната фаза, която обективно се е забавила,
тъй-като същото е било спирано, с оглед отмяна на влязло в сила НП, за
същото деяние, тоест не е по вина и на прокуратурата забавата на досъдебната
фаза, като делото в съдебна фаза е влязло едва през месец март 2023 г, и то с
постановление за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, но предвид обстоятелството, че
процесът се е развил основно в съдебната му фаза, където са събрани огромен
набор от писмени и гласни доказателства по делото, изслушани са експертни
заключение, множество свидетели, събрани са огромен обем от писмени
доказателства, то същото макар и ритмично водено, същото е протекло в не
максимално бързи, но разумни темпове с оглед събраните доказателства,
поради което и това обстоятелство, следва да се отчете при
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на
обвиняемата, като се намали размера на глобата, която следва да й бъде
наложена. Други обстоятелства, които следва да бъдат отчетени в
благоприятна светлина за обвиняемата, са многократно подчертаваните по
делото нейни качества като родител, учен, съпруга, и отговорен човек, който
следва професионалния си път и има хармоничен личен живот, за което са
събрани множество писмени доказателства по делото- сертификати от
76

семинари, личностни характеристики, награди и прочие, като следва да се
посочи, също че и в последното по делото съдебно заседание обвиняемата е
представила, чрез защитника си допълнително споразумение към трудовия си
договор за придобита научна степен „****“, като отделно от това дейността, и
научната сфера, с която обвиняемата се занимава е видимо обществено
полезна и свързана със ****, което е в принос за обществото и здравето на
същото, като това са позитивни характеристични данни за обвиняемата, който
следва да рефлектират в снижаване на наказателната репресия спрямо нея,
като видно и от справката й за съдимост, тази жена в зряла възраст, не е имало
други противообществени прояви и очевидно се касае за инцидентна такава в
нейния живот, но същевременно такава, която не може да се отчете като
деяние с ниска степен на обществена опасност, предвид обществените
отношения, който е засегнала и начина на рефлектиране на проявеното
поведение в множество лица, като тук има резон и възражението на
прокурора, че като толкова високообразован човек, обвиняемата следва да е
светъл пример, а не обратното, каквато е настоящата хипотеза, за
подрастващото поколение. Тези комплексни обстоятелства, съотнесени и към
здравословното състояние на обвиняемата, което безспорно се отличава с
множество соматични заболявания, които безспорно се отразяват и на
личността й, както сочи и вл К. в с.з., съдът намира, че следва да бъдат
преценявани балансирано, и да й се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно малко над определения в закона
минимум, като съдът като съобрази целия комплекс от смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства намери за справедливо и адекватно
наказание -административно такова – глоба в размер на 1500 лева. Тази
санкция съдът намира, че ще допринесе за изпълнение целите на генералната
и индивидуалната превенция и ще доведе до превъзпитаване на дееца, да
уважава установения в страната правов ред и да съблюдава същия.
Същевременно като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете, че макар
и да не е висока обществената опасност на дееца, то е изключително висока
обществената опасност на извършеното деяние- шофиране в училищен двор,
сред играещи деца, което е безспорно непристойно поведение по смисъла на
съдебната практика, и в пряк разрез с установения в страната правов ред, и
което е заплашило живота и здравето на най-важната и най-уязвима част от
обществото – децата, а като майка на вече пълнолетна дъщеря, видно от
доказателствата по делото, то обвиняемата е следвало както основателно
пледира по същество и прокурорът по делото, да прояви майчински инстинкт
и да препятства такова поведение, което при положение, че съдът прие, че
същата е извършила деянието в състояние на вменяемост, като е разбирала
свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките
си, прави деянието изключително обществено опасно, дало широк обществен
отзвук, като видно от данните по делото, децата са звъняли панически на
родителите си, тичали са към директорката на училището- св. Б., която е
помислила, че дори става атентат в училището, св. Й.- старши учителят, които
е пазел децата на двора, е изпаднала в шок, от случващото се, което безспорно
е било изключително скандално и обществено неприемливо, като съдът
намира и че такива данни за негативните емоции на всички свидетели
очевидци- преки и непреки, сочат на какъв ужас са били подложени, като
св.Н. в сз посочва, че дори и по време на заседанието се разтреперва като се
77

сети за случая и става емоционална. Дори и охраната -св. Я., който е
размахвал ръце, за да спре автомобила с риск за живота си, сочи на опасността
на деянието и какво е можела да се случи, но по щастливо стечение на
обстоятелствата е било избегнато, а не с оглед поведението на водача, която
даже е напуснала -избягала от местопроизшествието и се е прибрала у дома
си, където е била открита от полицейските служители. Тези обстоятелства,
безспорно се числят към отегчаващи вината обстоятелства, както и фактът, че
макар и в с.з обвиняемата да изрази съжаление за случилото се, то същото
остана някак декларативно по делото, на фона и на обясненията й, приети от
съда за опит да се оневини, което съдът не цени в неин ущърб, но намира, че
не сочи на искрено разкаяние за случилото се. В този аспект, вероятно за
такова поведение повлиява и личностовия й профил, описан от вещите лица в
тройната експертиза, като съдът не намира за нужно да се спира на същия, при
положение, че е изяснил субективната страна на деянието, но подчертава че
обществената опасност на деянието, е била наистина висока, и занижаването
на наказанието, е само с оглед другите описани по-горе обстоятелства и
търсенето на баланса между наказателната репресия и поправянето на лицето
с минимум такава. Съдът по смисъла на чл.78, ал.4 НК не наложи и
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС,
като тук съобрази, че деянието е извършено, действително при управление на
такова, но е изминал изключително дълъг период от време оттогава -2021 г до
постановяване на решението на съда, и видно от актуалната справка за
нарушител водач, то обвиняемата е имала само едно през целия си живот
нарушение на ЗДВП и то с дълга давност,поради което и не й наложи това
наказание, както и съобразно и останалите дотук изложени аргументи.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно
деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същата е осъзнала
стореното и поради тези съображение и като съобрази имущественото
положение на обвиняемата, доходите й месечно са над **** лева-**** лв
/стр.335 от делото/, видно от споразумението към трудов договор представено
по делото Допълнително споразумение към трудов договор №**** г. се
установява, съдът счита, че спрямо същата следва да се определи наказание
при наличие на предимно смекчаващи отговорността обстоятелства в размер,
малко над минималния, а именно – глоба в размер на 1500 лева, като прецени,
че с това наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и
на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея
и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът намери, че наказание в този размер е съответно на тежестта и
обществената опасност на извършеното престъпление, съобразено е с
личността и степента на обществената опасност на дееца, времето на
протичане на делото, и е достатъчно за постигане целите на
административното наказване.
По разноските:
78

По делото са сторени разноски, който по реда на НПК, като предвид
направените искания в това число и в последното с.з. по делото за присъждане
на допълнителни пътни разноски, и необходимостта от предоставяне на
допълнителни данни в тази насока, съдът е уведомил страните, че след
събиране на допълнителните доказателства, ще се произнесе по въпроса за
разноските по реда на чл. 306, ал.1, т.4 НПК, като на вещите лица е бил указан
и срок за представяне на допълнително необходимите доказателства във
връзка с претендираните разноски.
По веществените доказателства:
По делото съдът е постановил на основание чл.111 от НПК
вещественото доказателство - 1 бр. СД диск, със запис от камери, предаден от
Е. В., с протокол за доброволно предаване от 17.11.2021 г., по ДП №525/2021
г., по описа на първо РУ-Перник, находящ се в бял, надписан плик, на стр. 28
от ДП, да остане по делото за срока на съхранение на делото и да се унищожи
заедно с делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

79

Номер на акта:	385
Дата:	15 октомври 2024 г.
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20231720200620
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 март 2023 г.

Решение по дело №620/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите