Р Е Ш
Е Н И Е
№
03.05.2019г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №59 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
– В.И.Ч. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№ 393/08.06.2018г. на Началник РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 25.05.2018г.
около 10:00 часа в гр.Димитровград, на бул.”Д.Благоев”№10, е установено, че
лицето живее в с.Върбица, общ.Димитровград и не е сменило гражданската си
регистрация по настоящ адрес в законоустановения срок, с което за виновното
нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, на
основание чл.116, ал.2 от ЗГР му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
Излага
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление,
както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила, моли
същото да бъде отменено.
Жалбоподателя-
редовно призован, не се явява в с.з. Упълномощения процесуален представител
поддържа жалбата, счита наказателното постановление за незаконосъобразно, излага
доводи за това, че липсва установеност на извършеното нарушение, как именно в
сградата на РУ-МВР-Димитровград е установено нарушението, че постановлението е
издадено от неоправомощен за това орган. Пледира за отмяна на обжалваното
постановление.
ОТВЕТНИКА-
РУ-МВР-Димитровград – редовно призовани, не изпращат представител и не взема
становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не
взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 25.05.2018г. около 10:00
часа настоящият жалбоподател В.Ч. се явил в сградата на РУ-МВР-Димитровград, на
бул.”Д.Благоев”№10, където бил извикан във връзка с подадена жалба срещу него
от жител ***.
Полицейският служител В.Д.
извършил справка и установил, че Ч. е регистриран на адрес *** и няма адресна
регистрация в с.Върбица. Тъй като св.В.Д. и св.Ж.Д.- също полицейски служител,
обслужващ района на с.Върбица, били запознати с преди подавани сигнали срещу
жалб.Ч. и ходили няколко пъти до с.Върбица, имали непосредствени впечатления,
че същият живее със съпругата си в с.Върбица и дори устно го предупредили, че
трябва да промени регистрацията си по настоящ адрес.
В тази връзка св.В.Д. съставил
на В.Ч. акт за установяване на административно нарушение №393/25.05.2018г., за
това, че в законоустановения срок не е заявил промяна на настоящия си адрес. Като
разпоредба, която е нарушена е описана тази на чл.99, ал.1 от ЗГР.
Актът е връчен същия ден на
нарушителя Ч., който не описал възражения срещу акта и отказал да го подпише,
което е удостоверено с подписа на свидетеля Пламен Киров.
Въз основа на така съставения
АУАН, на 08.06.2018г. е издадено предметното на настоящото производство
наказателно постановление №393 от Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за
описаното нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, на основание чл.116, ал.2 от ЗГР, на
В.Ч. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв.
Постановлението е връчено на
жалбоподателя на 23.01.2019г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата
против постановлението е депозирана на 30.01.2019г.- т.е. в законоустановения
7-дневен срок.
Горните
факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №393/25.05.2018г.,
НП №393/08.06.2018г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на
актосъставителя В.Д. и на свидетеля по установяване на нарушението и по
съставянето на акта Ж.Д., които показания са кредитирани от съда като
достоверни поради тяхната непротиворечивост и безпристрастност.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №393/2018г., като цяло са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При издаването на обжалваното
наказателно постановление, също като цяло също са спазени превилата на ЗАНН.
На първо място, както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни за това органи. Видно от представената по делото
Заповед №8121з-610/28.05.2015г. на Министъра на МВР, са определени длъжностните
лица, които могат да съставят АУАН (т.1. Полицейските органи от Главна Дирекция
„национална полиция“), както и длъжностните лица, които могат да издават
наказателни постановления (т.10 –Началниците на районни управления в ОД-МВР). В
настоящия случай АУАН е съставен от актосъставителя В.Д.- служител на Сектор
"Охрана на обществения ред и териториална полиция" към Отдел
"Охранителна полиция" на РУ-МВР-Димитровград, която е част от
организационната структура на ГДНП, което обстоятелство относно структурата на
ГДНП е общодостъпно. Наказателното постановление от своя страна е издадено от
Началник РУ-МВР-Димитровград, също надлежно оправомощен съобразно цитираната
по-горе заповед. Относно промяната на лицата- заемащи съответните длъжности на
оправомощители и оправомощени, не са налице основания за неприемане на
представените документи за достоверни или за неистински само поради
обстоятелството, че са били издадени от длъжностни лица от предходно
правителство, което не е било управляващо към момента на извършване на
настоящото нарушение, доколкото не е известна взаимосвързаност на сформирането
на ново правителство с нови длъжностни лица и отпадането на всички издадени
заповеди и документи от предходното такова. В тази връзка Съдът не намира каквито
и да било нарушения или съмнения за липсата на компетентност у длъжностните
лица, издали АУАН и съставили процесното наказателно постановление.
По отношение на въпросите по
същество, видно от разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР, същата вменява
задължение на гражданите: - всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната
на настоящия си адрес, което при неизпълнение следва да се санкционира като
нарушение. Съгласно чл.94, ал.1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее. За да се приеме, че е осъществен състав на нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР,
от фактическа страна е необходимо да се установи дали нарушителят не е спазил
предвидения в същата разпоредба 30–дневен срок за промяна на адреса. В
настоящия случай въпреки неописването им конкретно в АУАН и в НП, такива са
налице. Видно от представените по административно-наказателната преписка
документи, както кмета на с.Върбица, така и самия настоящ жалбоподател Ч.
описват, че последния от години живее в с.Върбица, като е описана дори годината
1993г. Т.е. значително надвишаваща изискването на разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗГР за 30-дневния срок за заявяване на промяна на настоящия адрес. В тази
връзка описанието на конкретна дата, от която нарушителят е променил настоящият
си адрес, за да бъде установено кога изтича законоустановения 30-дневен срок за
подаване на заявление, не е безусловно необходим, след като са налице
достатъчно доказателства за това, че промяната на настоящия адрес е станала не
дни, а години преди съставянето на АУАН. И в такъв случай посочването или
непосочването на конкретен ден, в който е извършено нарушението се явява
обстоятелство, което не влияе върху правото на защита на нарушителя.
Още повече, видно от показанията на
двамата разпитани свидетели- полицейски служители, същите са посещавали няколко
пъти с.Върбица именно поради жалби- подадени срещу жалб.Ч. и устно са го
предупредили да подаде заявление за промяна на настоящият си адрес. Тези
показания Съдът прие и кредитира като достоверни, доколкото са дадени от
длъжностни лица, в рамките на тяхната компетентност и служебни задължения, без
да са налице каквито и да било данни или причини за съмнения в обективността
им.
По отношение описанието, че
нарушението е извършено на посочената дата и час в сградата на
РУ-МВР-Димитровград, Съдът не намира допуснати нарушения на материалния или процесуалния
закон. Както двамата свидетели- полицейски служители заявяват в показанията си,
жалб.Ч. е бил извикан същият ден за справка по жалба- подадена срещу него.
Извършената справка в РУ-МВР-Димитровград за настоящият адрес на В.Ч.-***,
ведно с възприетото от двамата полицейски служители и опитът им с предходни
жалби, са достатъчно основание да констатират административното нарушение на
чл.99, ал.1 от ЗГР, без да е необходимо това нарушение да се установи и опише
непременно в с.Върбица.
За да бъде установено едно
административно нарушение, същото следва да е установено по време, място и
начин на извършване, като безспорно е установен и извършителя. В настоящия
случай е налице достатъчна конкретика за извършеното нарушение, без да се
създава възможност за неразбиране или превратно тълкуване. Несторвайки
заявяването на промяна в настоящият адрес в 30-дневен срок, жалб.Ч. е осъществил
състава на адм. Нарушение по чл.99, ал.1 от ЗГР. Правилно адм.-наказващият
орган е отнесъл установеното адм.нарушение към съответната санкционна норма-
чл.116, ал.2 от ЗГР, като и правилно е определил размера на наказанието в малко
над средния предвиден такъв. Този размер е адекватен на тежестта на
установеното нарушение, доколкото се касае за доста дълъг период от време, през
което нарушителят не е спазил изискванията на ЗГР, като е налице и друго
отегчаващо отговорността обстоятелство- че е бил уведомяван от полицейските
служители за това, че следва да заяви промяната на настоящият си адрес. Поради което
правилно адм.-наказващият орган е определил размера на административното
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед
гореописаното, в случая предвид липсата на допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, наказателното постановление се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 393/08.06.2018г. на Началник РУ-МВР-Димитровград, с което на В.И.Ч. ***,
ЕГН **********, за това, че на 25.05.2018г. около 10:00 часа в гр.Димитровград,
на бул.”Д.Благоев”№10, е установено, че лицето живее в с.Върбица,
общ.Димитровград и не е сменило гражданската си регистрация по настоящ адрес в
законоустановения срок, с което за виновното нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, на основание чл.116,
ал.2 от ЗГР му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева – като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)