Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК. В исковата молба, допълнителната искова молба и изявлението на процесуалния представител по пълномощие на ищцовата страна в проведеното първо по делото съдебно заседание са изложени фактите и обстоятелства, от които ищецът счита, че е възникнало и съществува претендираното от него право. Те са: На 26.05.2008 година в гр. В. Т. е сключен договор за наем между „. Б. за А. Л. по К. В. Т. Е. и М. „Д. Ст. Ч.” . Съгласно чл. 1 от договора ответникът М. „Д. Ст. Ч.” е предоставил под наем на „. Б. за А. Л. по К. В. Т. Е., конституираното в процеса трето лице помагач на страната на ищеца, под наем втори и Т. етаж от собствената си сграда, която да се ползва за лечебно заведение – К. по К.. Договорът е наименован от страните договор за наем, но ищецът твърди, че неговото съществено съдържание не сочи за наличието на типично наемно задължение по смисъла на чл. 228 и следващите от ЗЗД. Договорът съдържа в себе си и съдържанието на договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД. Отдадените под наем помещения са били в окаяно и рушащо се състояние, което налагало извършване на цялостно преустройство и СМР, в това число основен ремонт и пълно реновиране на изключително остарялата техническа база. Посочен е член от процесния така наречен наемен договор, какви задължения е поела едната и какви задължения е поела другата страна. В исковата молба са възпроизведени договорените СМР с договора. Отново е изложено твърдение, че договорът има характер на договор за изработка, тъй като с него се възлага по поръчка на наемодателя и ответник в настоящото производство два негодни за използване и рушащи се етажа в собствената му сграда да се ремонтират основно и на тяхно място да се преустрои Б. по К.. В изпълнение на поетите ангажименти ищцовото дружество и конституираното трето лице помагач на страната на ищеца са извършили възложените от ответника с чл.11 от договора СМР за създаване на Б. по К.. В периода от 2008 година до 2010 година са извършени тези СМР. Общата стойност на извършените СМР от третото лице помагач е в размер на 1 230 342,96 лв., а общата стойност на извършените СМР от ищцовото дружество е в размер на 712 217,82 лв. В изпълнение на СМР по процесния договор за наем, ищцовото дружество от своя страна е сключило множество договори с фирми подизпълнители, на които срещу заплащане е възложило осъществяването на специализираните СМР, договорени с чл.11 от договора. Ищецът е изпълнил твърдяните СМР със съгласието на ответника и третото лице помагач. Изложено е твърдение, че собственикът - ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение до размера на обогатяването му. Такъв иск се явява основателен и доказан до колкото в следствие извършените ремонти и подобрения в наетия имот за дружеството-ищец е настъпило обедняване в размер на направените от него разходи, в размер на 712 217,82 лв. От своя страна ответникът не е заплатил разходите за СМР, извършени както от ищеца, така и от третото лице помагач, нито на самия ищец, но е придобил увеличената стойност на имота, с което се е обогатил и дължи по-малката от двете суми, тази на обедняването. Извършени са за сметка на ищеца СМР и подобрения в чужд имот и е налице незаплащането на стойността на направените разноски от собственика на имота. Налице е пълна неадекватност на двете престации по процесния договор, наречен договор за наем, поради което той е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Въз основа на така изложените твърдения е направено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 100 000 лв., представляваща част от общо дължими 712 217,82 лв., представляваща стойността на извършени СМР, основен ремонт, преустройство и подобрения съгласно инвестиционен проект за създаване на Клиника по К., по договор от 26.05.2008 година, наименуван договор за наем, сключен между ответника и третото лице помагач на страната на ищеца. Претендира се и лихва за забава върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане. Претендират се и разноски. В постъпилите отговори от ответника - отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова и заявеното от процесуалния представител по пълномощие на ответната страна в проведеното първо по делото съдебно заседание, са изложени правоизключващи факти и възражения. Те са: Евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД не се основава на обстоятелства, които са различни от тези, на които се основава иска по чл.60 ал. 2 от ЗЗД. Сочените от ищеца различни основания са опит да се даде различна правна квалификация на твърденията по фактите. Наличието на представения от ищеца договор за наем изцяло определя твърденията на ищеца, че извършените от него подобрения в имота и съпътстващите ги разноски са предприети в интерес на ответника. Задължението за извършване на СМР в цялост са поети от страна на наемателя за негова сметка. В тази част договорът е възмезден, тъй като в чл.21от договора страните са уговорили, че срещу извършените със средствата на наемателя СМР, посочени в чл.11, наемателят няма да заплаща никакъв наем за първите 15 месеца от срока на действие на наемния договор. Изложени са подробни съображения и факти във връзка с тези основни възражения. Оспорва се твърдението, че работата е предприета в интерес на ответника. Твърдените в исковата ýолба факти ответника счита, че от тях единствено може да се заключи, че ищецът е изпълнявал чуждо задължение, като изпълнението е получавано от името на наемателя, а не от ищеца. Не е налице обогатяване на ответника, тъй като срещу извършените работи наемателя е ползвал имота без наем в продължение на 15 месеца. Договореният наем в размер на 5 000 лв. месечно, след изтичане на първите 15 месеца от срока на договора е с около 5 пъти по-нисък от наема, който наемателя заплаща след изтичане на първоначалния срок на действие и който очевидно е в съответствие с пазарните условия. Чрез предявения иск се прави опит сумата да бъде претендирана, като се заобиколи действието на договора за наем, нещо за което няма никакво основание. Във връзка с твърдението на ищеца за неравностойност на престациите по процесния договор за наем, ответникът възразява, че между търговци не се допуска унищожаването на договор, сключен при явно неизгодни условия, чл.297 от ТЗ. Дадената правна квалификация от ищеца, ответникът счита, че единствено във връзка със сключване на сделки от пълномощник и с приложението на чл.40 от ЗЗД, в настоящия случай не е налице сключване на сделка чрез пълномощници. Договореният дължим наем за първите три години в размер на 5 000 лв. е съобразен изцяло със състоянието на имота, преди извършените подобренията. Наемателят ползва имота по договора за наем и в подобрения му вид. След изтичане срока на договора наемателят заплаща многократно по-висок наем, в размер на 25 000 лв., без ДДС. Насрещните престации по договора за наем, извършване на подобрения за сметка на наемателя срещу ползването на имота за търговски цели в подобрения му вид, за срок от 3 години срещу месечен наем само в размер на 5 000 лв. и дължим само за последните 21 месеца от срока на договора, е еквивалентно и съвсем не е неизгодно за наемателя. Третото лице помагач на страната на ответника заема становище, че всички твърдения на ищеца, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба, са верни, и претенциите му са основателни. Изразява съгласие с всички правни доводи на ищцовата страна. Моли съдът да уважи исковите претенции. Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.61, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗЗД и във вр. с чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД; при условията на евентуалност чл.59 от ЗЗД; и при условията на евентуалност чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.266 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД и във вр. с чл.101 и чл.102 от ЗЗД; обусловените – чл.86, ал.1 изречение първо ЗЗД. От фактическа страна. Чрез съдържанетона приетите по делото като писмени доказателства процесни „Договор за наем от 26.05.2008 година”, „Анекс към договора за наем” и „Допълнителни споразумения към договора за наем”, приложени по делото от л.13 до л.18, включително, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ответникът и третото лице помагач са сключили посочените договор за наем, анекс и допълнителни споразумения към него. По силата на които ответникът – наемодател е предоставил на третото лице помагач на ищеца - наемател за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, намиращ се в град В. Т., ул."Б."№1, а именно: от СГРАДА, построена в УПИ I, в кв. 240 по ПУП на град В. Т., САМО втори и Т. етаж от сградата. Уговорено е недвижимият имот, предмет на този договор, да се ползва като лечебно заведение - клиника по К.. Наемателят се задължил да заплаща на наемодателя срещу ползването на наетия по този договор имот месечен наем общо в размер на 5 040 /пет хиляди и четиридесет/ лева, без ДДС. С чл.11, ал.1 от договора наемателят се задължил със свои средства и за своя сметка да извърши в наетия имот следните дейности: 1.Да възложи изработването и изпълни процедурите по одобряване на инвестиционен проект (във всички части) за изпълнение на строително - ремонтни работи в имота, предмет на този договор, с цел обособяването му като клиника по К., вкл. и издаване на разрешение за строеж, ако такова е необходимо съгласно действащото законодателство; 2.Да осигури и заплати стойността на договор с надзорна фирма за изпълнение на строителството по предходната т. 1 и разрешаването за ползването му, в съответствие със ЗУТ, -както и да заплати всички дължими в тази процедура общински и държавни такси. 3.Със свои средства да извърши в наетия имот следните строително - ремонтни дейности: подмяна на дървена с PVC дограма; направа на нови инсталации за: ВиК инсталация, ел. захранване и ел. обзавеждане, инсталация за отопление и вентилация, газова инсталация, като се монтират самостоятелни уреди за отчитане на консумираните, вода, ел. енергия и газ; изграждане на външна топлоизолация на сградата; ремонт на покрива; облицоване на стени и тавани с гипсокартон; подмяна на подови настилки; монтиране в санитарните помещения на тоалетни чинии, мивки, смесителни батерии и поставяне на фаянс по стените; монтиране на радиатори за отоплителната инсталация. С ал.2 на чл.11 от договора страните уговорили, че всички допълнителни, извън посочените се съгласуват в писмен вид с наемодателя и са изцяло за сметка на наемателя. С чл.12 от договора наемателят се задължава след изтичане срока на договора или при предсрочното му прекратяване да предаде на наемодателя предоставения му имот в добро състояние, заедно с всички подобрения. В чл.21 от договора страните са договорили, че срещу извършените със средства на наемателя строително - ремонтни работи, описани в чл.11 от този договор, за първите петнадесет месеца от срока на действие на настоящия договор, наемателят не дължи заплащане на месечен наем. Чреззаключението на вещото лицепо допусната и изслушана съдебно-графична експертиза се установява следното: Подписът за „насрещна страна” в процесния „Договора за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задълженияот02.06.2008 година”, е положен от Д. Д. С. И.Изложеното обосновава извод, чеоспорванетоистинността - автентичността на „Договор за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задължения”, сключен на 02.06.2008 година, между ищеца, ответника и третото лице помагач, е недоказанои по реда и на основание чл.194, ал.3, изречение първо от ГПК във вр. с чл.194, ал.2, предложение първо от ГПК съдът следва да го признае за такова. Чрез съдържанетона приетия по делото като писмено доказателство процесен „Договора за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задълженияот02.06.2008 година”, приложен по делото от л.691 до л.693, включително, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Третото лице помагач - прехвърлител, ищецът – поемател и ответникът – насрещна страна са сключили посочения договор. По силата на които: В чл. 1. (1) е уговорено, че прехвърлителят прехвърля частично в посочения по-долу обем, а поемателят поема към „Многопрофилна Б. за А. Л. Д. С. Ч." , насрещната страна следните права и задължения свързани с изграждането на специализирана Б. по инвазивна К., произтичащи от Договор от 26.05.2008г., сключен между прехвърлителя и насрещната страна, а именно: -Строително-монтажни и довършителни работи, включително преустройство на етаж от съществуваща сграда (бивше АГ отделение) в „СБАЛ по К.", находяща се на имот УПИ I, кв. 240 по плана на гр. В., собственост на „М. Д. С. Ч." , с адрес: гр. В. Т., ул. „Б." №1; -Оценка за съответствието на инвестиционните проекти за „Промяна на предназначението на част от съществуваща сграда ( М. Д. С. Ч. бивше АГ отделение ) в „СБАЛ по К." с изискванията към строежите съгласно Закона за устройството на територията; ' -Изграждане на външно електрическо захранване; -Доставка и монтаж на асансьорна уредба; -Доставка и монтаж на инсталация за медицински газове; -Изготвяне на анализ и оценка на радиационна защита, в това число изготвяне на лъчезащитен проект на обекта във връзка с доставка и монтаж на рентгенова апаратура за ангиографски процедури. (2) Задълженията, описани в предходната алинея, произтичат от Договор от 26.05.2008г. сключен между прехвърлителя и насрещната страна, наричан за краткост „договорът"; В чл. 4. (1) е уговорено, че поемателят придобива в съответен обем, правата свързани с компенсиране на разходите за реализирането на строително-монтажните дейности и преустройството на обекта описани в чл. 1, ал. 1, които прехвърлителят има съгласно Договора от 26.05.2008г. (2) поемателят замества прехвърлителя в задълженията му описани в чл.1, ал. 1 от настоящия договор. (3) прехвърлителят се освобождава изцяло от задълженията си към насрещната страна описани в чл. 1, ал. 1 от настоящия договор. В чл. 5 е уговорено, че прехвърлителят запазва възможността след допълнителна договорка с поемателят да встъпва в задълженията му като страна по всички бъдещи договори с фирми подизпълнители и доставчици на задължения и услуги предмет на настоящия договор. В чл. 6. е уговорено, че насрещната страна по Договора по чл. 1, ал. 2 е дала съгласието си поемателят да Замести по Договора прехвърлителя в частта за изпълнението на описаните в чл. 1, ал. 1 от настоящия договор задължения и с подписването на настоящия договор насрещната страна потвърждава съгласието си. Чреззаключението на вещото лице по допуснатите и изслушани съдебно-счетоводни експертизи, чрез съдържането на приетите като писмени доказателства процеснифактури, Актове образец 19 и другите писмените доказателства, свързани с извършване на твърдените СМР, и чрез заключенията на допуснатите и изслушани една единична и две тройни СТЕ съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ответникът е извършил със свои средства част от уговорените с процесния „Договор за наем от 26.05.2008 година” СМР в имота, собственост на ответника, който имат е предмет на процесния наемен договор. Другата част от уговорените с процесния „Договор за наем от 26.05.2008 година” СМР, които се твърди, че са извършени от третото лице помагач на страна на ищеца, са предмет на друго гражданско дело. Установена е и стойността на извършените СМР. Настоящият състав счита, че не следва да обсъжда подробно защо стига до горните изводи, по съображения, които ще изложи в правните си изводи. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции. Не е налице нито един от твърдяните фактическите състави, от които да е възникнало претендираното от ищеца право, а именно: фактическият състав на чл.61, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗЗД и във вр. с чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД; фактическият състав на чл.59 от ЗЗД; и фактическият състав на чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.266 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД и във вр. с чл.101 от ЗЗД и чл.102 от ЗЗД. За да е налице фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.61, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо по делото да са доказани при условията на кумулативност следните юридически факта: - да е предприета чужда работа - правни или материални действия със знанието, че се извършва чужда работа; - работата да е извършена в интерес на ответника или в интерес и на ответника и на ищеца; - работата да е била предприета уместно; - да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не да е задължение по закон; -работата да е извършена без да е налице „натоварване за извършването й” - да няма договорни отношения или отношения между собственик и държател или владелец; -да не е предприета чуждата работа въпреки волята на заинтересования, при която хипотеза отговорността е по правилата за неоснователното обогатяване. Аргумент чл.61, ал.3 от ЗЗД. Липсата на един от изброените елемента води до извод, че не е осъществен фактическият състав на водене на чужда работа без пълномощие и претендираните от твърдящия, че е извършил чужда работа без пълномощие, вземания не са възникнали. В настоящия казусот съдържанието на сключените между страните по делото процесни договор за наем, съдържащ и уговорки за договор за изработка, и договор за заместване на страна, може да се направи обоснован и категоричен извод: Работата, от осъществяването на която ищецът претендира възникване на твърдените вземания, е извършена „с натоварване”. Работата е извършена в изпълнение на задължения по възникналите облигационни отношения както между третото лице и ответника, така и между ищеца и ответника. За да е осъществен фактическият състав на водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да няма други източници на облигационни отношения, както и на вещно-правни отношения. Да е налице „отсъствие на правно задължение на гестора да действа в интерес на доминуса”. При наличие на договорни отношения, какъвто е настоящия казус, не е налице водене на чужда работа без пълномощие. В изложения смисъл Р №685 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ №1940 по описа за 2009 год. на ВКС, ГК, ІV Г.О, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за наем, съдържащ уговорки и на договор за изработка на основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, поради „пълна неадекватност”, „драстичната нееквивалентност” на двете престации – стойността на договорените СМР и размера на наема, който не следва да се заплаща, поради извършване на уговорените СМР. „Явно неизгодните условия” е визиран от законодателя юридически факт за да възникне право да се унищожи една сделка. Аргумент разпоредбата на чл.33 от ЗЗД. Което изключва при явно неизгодни условиякато правна последица настъпване на нищожност на сделката на основание посочената от ищцовата страна правна норма. Освен това с разпоредбата на чл.297 от ТЗ законодателят е изключил правото на търговец да иска унищожаване на Т. сделка, сключена между търговци, поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако правните последици от такава уговорка бяха нищожност на договора, то тогава би могло да се обсъжда дали са налице всички останали елементи от фактическия състав на водена на чужда работа без пълномощие. Изложеното мотивира съдът да направи извод: Не са осъществени фактическите състави нито на чл.61, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗЗД, нито на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД. Дори да не беше сключен процесният „Договор за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задълженияот02.06.2008 година”, факта на сключения договор за наем, съдържащ и уговорки за договор за изработка, е достатъчен за да се направи извод, че не е налице един от съществените кумулативно изискуеми се елемента от фактическия състав на водене на чужда работа без пълномощие – да няма натоварване. Освен това ищецът извършвайки уговорените СМР вместо третото лице помагач, извършва работа в полза на третото лице помагач. Това е така, защото задълженията за извършване на уговорените СМР са на третото лице помагач. От съществено значение е прекия резултат в чий интерес е извършената работа, а не крайния резултат, че извършените СМР са в полза на ответника, защото този краен резултат е опосредстван от договорни отношения. Не е осъществен и фактическият състав и на неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл.59 се прилага субсидиарно. Факта на възникнали облигационни отношения между третото лице и ответника и ищеца и ответника, от изпълнението на задълженията, по които ищецът твърди, че произтича исковата му претенция, е достатъчен за да се направи извод за неприложимост на института на неоснователното обогатяване. Претендираното от ищеца вземане не е възникнало и от фактическия състав на чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.266 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД и във вр. с чл.101 от ЗЗД и чл.102 от ЗЗД. За този извод съдът е мотивиран от следното: Постигнатата договореност между третото лице помагач на ищеца и ответника по делото, материализирана в процесния „Договор за наем от 26.05.2008 година”, по своята правна същност е сключен договор за наем и същевременно сключен договор за изработка. Постигната е договореност по отношение на всички съществени елементи за такъв вид договори. Освен задължението на третото лице помагач - наемател по наемния договор, да изпълни със свои средства уговорените в т.11 от процесния договор СМР в отдадения под наем недвижим имот, изрично в т.21 от процесния договор е уговорен вида и размера на насрещната възнаградителна престация, дължима от собственика на недвижимия имот, предмет на наемния договор – наемателят, извършващ уговорените СМР със собствени средства, да не дължи наем на собственика за първите петнадесет месеца от срока на действие на наемния договор. Съдържанието на посочената клауза е ясно и недвусмислено и само по себе си опровергава всички твърденията на ищеца и третото лице помагач, които са изложели в тази насока. Ирелевантно е и твърдението за „пълна неадекватност”, „драстична нееквивалентност” на насрещните престации. Не само по изложените по-горе съображения за валидност на уговореното и невъзможност за неговата атакуемост, но и поради това, че разпоредбите на чл.266 от ЗЗД, регламентиращи размера на дължимото възнаграждение, са диспозитивни. Прилагат се само, ако страните не са уговорили друго. В настоящия казус страните изрично и ясно са уговорили друго. Тази уговорка е валидна и няма правна възможност за унищожаването й по изложените съображения при обсъждане доводите на ищеца за нищожност. Задължението на наемателя да заплаща наем за първите петнадесет месеца от срока на действие на наемния договор, се погасява с извършване на уговорените СМР за своя сметка. „Обогатяването” на ответника от спестяване на разходите за извършване на СМР е уговорено да бъде компенсирано – погасено с „обедняването му” – не получаване на уговорения наем за определен срок. Характерни белези на договорени насрещни престации.Изложеното обосновава извод за недължимост на претенцията на ищеца. Сключеният между ищеца, ответника и третото лице помагач на ищеца процесен „Договор за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задълженияот02.06.2008 година”, не променя горните изводи. Това е така защото: Нито при „встъпване в дълг”, регламентирано с разпоредбите на чл.101 от ЗЗД, нито при „заместване в дълг”, регламентирано с разпоредбите на чл.102 от ЗЗД, се променя съдържанието на правоотношението. То остава такова, каквото е уговорено между първоначалния длъжник и кредитора. Изложеното обосновава извод, че след сключване на посочения договор правата и задълженията на ищеца са такива, каквито са правата и задълженията на третото лице помагач, уговорени с процесния наемен договор, съдържащ и клаузи на договор за изработка. Такива, каквито съдът обсъди и прие, по изложените по-горе съображения. Обстоятелствата, които съдът прие за доказани при обсъждане на събраните по делото доказателства, а именно: Ответникът е извършил със свои средства част от уговорените с процесния „Договор за наем от 26.05.2008 година” СМР в имота, собственост на ответника, който имат е предмет на процесния наемен договор; Другата част от уговорените с процесния „Договор за наем от 26.05.2008 година” СМР, които се твърди, че са извършени от третото лице помагач на страна на ищеца, са предмет на друго гражданско дело; Установена е и стойността на извършените СМР, също не променят изводите, изложени по-горе. Това е така защото: Неоснователността на исковите претенции е обоснована не от недоказаност извършване на твърдяните СМР и недоказаност на стойността им, а е обоснована от настъпилите последици въз основа на постигнатата с процесните „Договор за наем от 26.05.2008 година” и „Договор за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задълженияот02.06.2008 година” договореност, а именно: За извършване на уговорените СМР уговореното възнаграждение е да не се заплаща уговорения наем за срок от петнадесет месеца. С оглед на изложеното съдът не обсъди подробно защо стига до извода за доказаност на твърденията на ищеца за извършените СМР и тяхната стойност. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на обусловените искови претенции. Поради неоснователността на обуславящите искови претенции и обусловените са неоснователни. Няма съществуващи парични задължения, чието изпълнение да е забавено. По изложените съображения и предявените обусловени искови претенции следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 25 460 лв. Водим от горното на основание чл.61, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗЗД и във вр. с чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД; при условията на евентуалност чл.59 от ЗЗД; и при условията на евентуалност чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.266 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД и във вр. с чл.101 от ЗЗД и чл.102 от ЗЗД и на основание с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПРИЗНАВА по реда и на основание чл.194, ал.3, изречение първо от ГПК във вр. с чл.194, ал.2, предложение първо от ГПК, че оспорването истинността - автентичността на „Договор за заместване на страна по договор и частично прехвърляне на права и задължения”, сключен на 02.06.2008 година, между СПЕЦИАЛИЗИРАНА Б. ЗА А. Л. ПО К. - В. Т. Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1,"Т. Л. - Н. А. Ц." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1, и „МНОГОПРОФИЛНА ОБЛАСТНА Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч." , ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„Н." №1, не е доказано и ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО за признаване на оспорения документ занеистински - неавтентичен, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО. ОТХВЪРЛЯ предявенитена основание чл.61, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗЗД и във вр. с чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД; при условията на евентуалност чл.59 от ЗЗД; и при условията на евентуалност чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.266 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД и във вр. с чл.101 от ЗЗД и чл.102 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД от "Т. Л. - Н. А. Ц." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1, против„М. О. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„Н." №1, искови претенции, за сума в размер на 712 217,82лв. /седемстотин и дванадесет хиляди двеста и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на извършени, приети и незаплатени СМР - основен ремонт, преустройство и подобрения съгласно инвестиционен проект за създаване на К. по К., по договор от 26.05.2008 година, наименуван договор за наем, сключен между „М. О. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч." , ЕИК-.., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„Н." №1, и С.Б. ЗА А. Л. ПО К. - В. Т. Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковите претенции – 23.07.2012 година, до изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, по исковите претенции на "Т. Л. - Н. А. Ц." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1, против „М. О. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„Н." №1, при допуснато по реда на чл.220 от ГПК във вр. с чл.219 от ГПК привличане на трето лице помагач на страната на ищеца и конституирано, като страна в процеса С. Б. ЗА А. Л. ПО К. - В. Т. Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1. ОСЪЖДА "Т. Л. - Н. А. Ц." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б.”Г. М. Д." №1, да заплати на „М. О. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„Н." №1, направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 25 460 лв. /двадесет и пет хиляди четиристотин и шестдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |