№ 270
гр. Плевен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500380 по описа за 2025 година
Въззивно обжалване.
С решение № 263/ 02.03.2025г. постановено по гр.д.№ 4467/
2024г.Плевенски районен съд ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че И.
Ц. П., ЕГН ********** от с.***, обл.Плевен, ул.***, ДЪЛЖИ на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от И. М. Ш., сумата 2441,02 лева главница по Договор за
потребителски кредит №2607165/18.07.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда 07.06.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за
която е издадена Заповед за изпълнение №1826/10.06.2024г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №3142/2024 г. по описа на РС-Плевен, като за претендираните:
265,74 лева договорна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; 184,41
лева — лихва за забава за периода от 01.03.2023 г. до 14.05.2024 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Ц. П., ЕГН ********** от
с.***, обл.Плевен, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от И. М. Ш., направените в исковото производство съдебни
разноски в общ размер на 133,24 лева, съразмерно с частта от вземането, която
се установи, че съществува.
1
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Ц. П., ЕГН ********** от
с.***, обл.Плевен, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от И. М. Ш., направените в заповедното производство по
ч.гр.д. №3142/2024г. по описа на РС-Плевен разноски в общ размер на 93,77
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София***, представлявано
от И. М. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. П., ЕГН ********** от с.***,
обл.Плевен, ул.***, направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 54,49 лева, съразмерно с частта от вземането, която се установи, че
съществува.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от И. М. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен
номер **********, сумата от 559,79 лева с ДДС за предоставена безплатна
правна помощ в настоящото производство, изразяваща се в процесуално
представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от И. М. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен
номер **********, сумата от 540,13 лева с ДДС за предоставена безплатна
правна помощ в заповедното производство ч.гр.д. №3142/2024г. по описа на
РС-Плевен, изразяваща се в процесуално представителство, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Това решение е било съобщено на И. Ц. П.,чрез пълномощника и адв .А. З.
Д. на 05.03.2025г. , а на , „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД- на 10.03.2025г.
Още на 14.03.2025г. е постъпила въззивна жалба от И. Ц. П.,чрез
пълномощника и адв .А. З. Д. срещу решение № 263/02.03.2025г.,постановено
по гр.д.№ 4467/ 2024г.на Плевенски районен съд.Решението се обжалва В
ЧАСТТА с която е уважен предявеният от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД иск по чл. 422
от ГПК и е признато ,че И. Ц. П.,дължи на дружеството сумата в размер на
2441,02 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит №
2607165/18.07.2022г. сключен с „ Кредисимо „ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата.
При извършената проверка за редовността на въззивната жалба ,Плевенски
окръжен съд установи ,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна в производството чрез процесуалния и представител
.Внесена е дължимата д.т. за въззивното обжалване.Жалбата има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК .Във въззивната жалба е
направено доказателствено искане да бъде прието като писмено доказателство
от въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК представенанта още
пред първоинстанционния съд разписка от „Изипей „ АД за извършено от
жалбоподателката на 12.02.2025г. плащане в размер на 150 лв.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на противната страна на
2
24.03.2025г. ,но от нея не е подаден писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 от
ГПК.
Плевенски окръжен съд е приел ,че въззивната жалба е редовна и допустима
,поради което е насрочил нейното разглеждане в о.с.з. за което да бъдат
призовани страните чрез пълномощниците си .
Освен това ПлОС е счел,че следва да се приеме като годно писмено
доказателство и представената още пред РС-Плевен с изрична молба от
14.02.2025г. разписка от „Изипей „ АД за извършено от жалбоподателката на
12.02.2025г. плащане в размер на 150 лв.в полза на „Кредисимо „ ЕАД,която
не е съществувала като документ към датата на съдебното заседание в което е
било приключено съдебното дирене пред ПлРС -06.02.2025г. и което в т.см. се
е явява ново писмено доказателство,което не е могло да бъде представено пред
ПлРС. В т.вр. съдът е приел,че не е налице хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК
за приемане на този документ като доказателство, както се сочи във
въззивната жалба , а е налице хипотезата на чл. 266, ал.1 от ГПК за
приемането на тази разписка като ново писмено доказателство.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл.
268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания ,намира, че Плевенски районен съд е постановил едно
валидно и допустимо ,но по съществото на спора неправилно решение,което
действително страда от посочените във въззивната жалба пороци,което налага
неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора.
Плевенски районен съд правилно е установил фактическата обстановка по
делото , свързана със сключването на следните договори : 1. договор за
потребителски кредит между „ Кредисимо „ЕАД като кредитор и И. П. като
кредитополучател с главница в размер на 3400лв. ; 2.договор за предоставяне
на гаранция-поръчителство ,сключен между „АЙ ТРЪСТ „ ЕООД като
поръчител и И. П. като потребител и 3.договор за поръчителство, сключен
между „Кредисимо „ ЕАД и „ АЙ ТРЪСТ „ ЕООД като поръчител. Също така
,изследвайки клаузите на всеки от тези три договора и взаимната връзка
помежду им ,правилно Плевенски районен съд е стигнал до извода ,че тези
три договора са недействителни .
Договорът за кредит е счетен за недействителен ,тъй като посоченият в него
ГПР от 20,98 % не е действителният ГПР ,доколкото не включва и разходите
по договора за гаранция , сключен с „АЙ ТРЪСТ „ ЕООД, които също така
следва да се включват в общите разходи по кредита на осн. §1 ,т.1 от ДР на
ЗПК и с които действителния ГПР по договора за кредит става в размер на
174,33 % ,както е посочило и вещото лице в експертното си заключение.
Договорът за предоставяне на поръчителство също така е счетен за
недействителен от ПлРС ,като е отчетена връзката му с договора за кредит и
е направен правилният извод, че този договор заобикаля закона и поначало е
лишен от основание ,доколкото с него всъщност не се предоставя в полза на
потребителя услуга , а обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „Кредисимо „ЕАД.
3
При това положение относно първите два договора ,то и Договорът за
поръчителство между „Кредисимо „ ЕАД и „ АЙ ТРЪСТ „ ЕООД като
поръчител също така се явява недействителен с оглед нормата на чл. 138, ал.2
от ЗЗД според която поръчителство може да съществува само за действително
задължение. След като не е налице такова действително задължение за И. П.
,произтичащо от договора за кредит , то следва ,че и поръчителството от „АЙ
ТРЪСТ „ ЕООД не съществува валидно.
Като е установил правилно горната фактическа обстановка и е направил
правилните правни изводи по отношение недействителността на посочените
по –горе договори ,обаче , Плевенски районен съд не е изтеглил правилните
логически консеквенции от тези свои констатации , а е признал ,че съществува
задължение на ответника И. П. да върне претендираната с исковата молба
сума от 2441,02 лв. , която очевидно е счел, че представлява дължимата от
кредитополучателя част от цялата получена главница , която се дължи на осн.
чл. 23 от ЗПК и която е приел ,че е била надлежно заплатена от поръчителя
вместо кредитополучателя. Този извод на ПлРС е неправилен.
На първо място следва да се посочи ,че страни по настоящия правен спор не
са страните по договора за потребителски кредит / „Кредисимо „ЕАД като
кредитор и И. П. като кредитополучател / за които според съда може да
намери приложение посоченият Чл. 23.от ЗПК според който „ Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“.В случая претенцията не е предявена от кредитора за да
му бъде присъждана непогасената главница по обявения за недействителен
договор за кредит.
Претенцията ,както беше посочено и по-горе произтича от договора за
поръчителство, като заедно с това ищецът твърди ,че е изпълнил
задължението по договора за кредит вместо длъжника по него , поради което
претендира ,че е встъпил в правата на удовлетворения кредитор по договора за
потребителски кредит на осн. чл. 146,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 138, ал.1 от ЗЗД.
Според ПлОС,обаче , нормата на чл. 23 от ЗПК е специална норма по
отношение на ЗЗД и тя намира приложение само в отношенията между
кредитора и кредитополучателя по обявен за недействителен договор за
потребителски кредит , но не намира приложение в отношенията между
поръчителя и длъжника по договора за потребителски кредит в случай ,че
договорът за поръчителство бъде прогласен за недействителен. В тези
отношения намират приложение само нормите на ЗЗД – посочените по –горе
норми на чл. 146,ал.1 от ЗЗД и чл. 138, ал.1 и 2 от ЗЗД и евентуално нормата
на чл. 55 или чл. 59 от ЗЗД.
С оглед на това разбиране ,се налага извода ,че когато поръчителят е
извършил плащане в полза на кредитора по недействителен договор за
потребителски кредит,т.е. платил е недействително задължение , той не може
да търси от кредитополучателя това ,което е платил на неговия кредитор,
поради неприложимостта на нормата на чл. 23 от ЗПК за тези отношения на
осн.чл. 146, ал.1 от ЗЗД , а би могъл да търси от кредитора платените суми
4
без основание суми ,т.е при условията на неоснователното обогатяване по
чл. 55 от ЗЗД или да търси от длъжника при условията на чл. 59 от ЗЗД ,това с
което длъжникът се е обогатил неоснователно , ако поръчителят е платил
вместо него цялата или част от дължимата главница.
В случая ,обаче ,по делото са събрани доказателства ,че плащането на почти
цялата главница ,дължима на осн. чл. 23 от ЗПК по обявения за
недействителен договор за кредит , всъщност е била платена от самия
длъжник . Според тези доказателства извършените от И. П. плащания по
договора за кредит / вж. стр.3 от заключението на вещото лице Т.Илиева –
вложено на л. 118 от делото / са в размер на 2959 лв. и като се съобрази и
извършеното от И. П. допълнително плащане на 12.02.2025г. на сумата от 150
лв. следва , че кредитополучателят е заплатил на кредитора си общо сумата
3109 лв. или само с 291 лв. по –малко от цялата дължима главница по
договора за потребителски кредит,която е в размер на 3400лв. Тази сума - 291
лв. , обаче , се дължи от кредитополучателя на неговия кредитор –
„Кредисимо „ЕАД , ако кредиторът беше предявил иск дължимите суми по
договора за потребителски кредит. Тя, обаче , според съда , не се дължи на
поръчителя „АЙ ТРЪСТ „ ЕООД ,тъй като нормата на чл. 23 от ЗПК не намира
приложение в отношенията между длъжника –кредитополучател и
поръчителя за задължението по договора за потребителски кредит,който е
обявен за недействителен ,доколкото няма в ЗЗД ,нито в ЗПК изрична норма ,
която да разпорежда ,че длъжникът отговаря пред поръчителя за това ,което
поръчителят е платил на кредитора по един недействителен договор за кредит
,т.е. по едно несъществуващо задължение.
В случая поръчителят не може да встъпи в правата на кредитора в
хипотезата на чл. 146,ал.1 от ЗЗД,защото не е платил съществуващо и
действително задължение по смисъла на чл. 138,ал.2 от ЗЗД,т.е. поръчителят
не може да встъпи в правата на кредитора, произтичащи от договора за
потребителски кредит , а така също не може да встъпи и в правото на
кредитора ,произтичащо от специалната законова норма на чл. 23 от ЗПК
,доколкото това право не произтича от самия договор за кредит по който е
поръчителствано, а произтича от специалната законова норма,която цели да не
се допусне неоснователно обогатяване на длъжника по отношение на
кредитора , като разпорежда да се върне само главницата по договора за
кредит ,но не урежда и отношенията между длъжника и поръчителя,който е
изпълнил друго задължение на длъжника, различно от това да върне само
получената главница.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че по
предявената от „АЙ ТРЪСТ „ ЕООД претенция срещу И. П. ,която е с правно
осн. чл. 146, ал.1 във вр. с чл.138, ал.1 от ЗЗД ответницата не дължи нищо на
ищеца –поръчител, който е заплатил на кредитора по недействителен договор
за кредит, недължими от кредитополучателя суми.
Плевенски районен съд,въпреки ,че е прогласил недействителността на
договора за кредит и на договора за поръчителство , е решил спора по начин
все едно , че тези договори са действителни ,като очевидно е приел, че
поръчителят „АЙ ТРЪСТ „ЕООД е погасил вместо длъжника по договора за
5
кредит ,негови валидни задължения от които главница в размер на 2441,02 лв.
; договорна лихва в размер на 265,74лв. законна лихва за забава в размер на
184,41лв. ,като прилагайки към отношенията поръчител - длъжник по
договора за кредит нормата на чл. 23 от ЗПК е решил ,че следва да се признае
за дължима само главницата в размер на 2441,02лв.
Този извод на ПлРС фактически игнорира и доказателствата за платената от
самия длъжник сума , която е общ в размер на посочените по –горе 3109 лв.,/
от които платени от ответника в периода 16.09.2022г.- 22.11.2023г. в размер на
2959 лв. и извършеното от И. П. допълнително плащане на 12.02.2025г. в
размер на 150 лв. / ,които покриват почти цялата дължима главница ,която е в
размер на 3400лв./без посочените по –горе още 291 лв./
Поради това решението на ПлРС следва да бъде отменено и вместо това
предявеният иск ,който намира своето правно основание в чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и във вр. с чл. 146, ал. 2 във вр. с чл.
138, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход на делото ,следва да бъде решен и въпросът с
направените от страните деловодни разноски пред първата и пред въззивната
инстанция. Следва да бъде присъдено за заповедното производство по ч.
гр.д.№ 3142/ 2024г. адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Д. в размер
на 540,13лв. ,а така също следва да бъдат присъдени на осн. чл. 38, ал.2 във вр.
с чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА и разноски за първоинстанционното исково
производство в полза на адв.Д. в размер на 706,94 лв. / с ДДС/ изчислени
съобразно чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2024г.за възнаграждения за
адвокатска работа . За въззивното производство също така на осн. чл. 38, ал.2
във вр. с ал.1 т. 2 от ЗА се дължи в полза на адв.А. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 652,92 лв./ с ДДС/ ,изчислено въз основа на
обжалваната част на решението ,която е с материален интерес 2441,02 лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263/ 02.03.2025г., постановено по гр.д.№ 4467/ 2024г.
на Плевенски районен съд в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ с която се
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240,
ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че И. Ц. П., ЕГН ********** от
с.***, обл.Плевен, ул.***, ДЪЛЖИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от И. М.
Ш., сумата 2441,02 лева - главница по Договор за потребителски кредит
№2607165/18.07.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в Съда 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата,
която представлява част от сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение
№1826/10.06.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3142/2024 г. по описа на РС-
Плевен, както и в ЧАСТТА за всички присъдени с това решение разноски и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от И. М. Ш.
срещу И. Ц. П., ЕГН ********** от с.***, обл.Плевен, ул.***, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД и във вр. с чл. 146,ал.1 от ЗЗД , за признаване за установено ,че И. Ц.
П., ЕГН ********** дължи на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
2441,02 лева - главница по Договор за потребителски кредит
№2607165/18.07.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в Съда -07.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата,
която представлява част от сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение
№1826/10.06.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3142/2024 г. по описа на РС-
Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от И. М. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен
номер **********, следните суми за адвокатско възнаграждение за оказаната
от него безплатна правна помощ на И. П. :
1.за заповедното производство по ч.гр.д.№ 3142/ 2024г. - адвокатско
възнаграждение в размер на 540,13лв.
2.за първоинстанционното исково производство - адвокатско възнаграждение
в размер на 706,94 лв. / с ДДС/, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2024г.за възнаграждения за адвокатска работа.
3.за въззивното производство - адвокатско възнаграждение в размер на 652,92
лв./ с ДДС/.
ОСЪЖДА на чл.78, ал. 3 от ГПК ЗА, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от И. М.
Ш., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. П., ЕГН ********** от с.***, обл.Плевен, ул.***
направените от нея деловодни разноски пред първата инстанция в размер на
350 лв./ за ССЕ/, както и заплатените от нея такси по въззивното обжалване в
размер на 55 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7