№ 4849
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110106615 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците В. Д. П.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***********, Я. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ботевград, ******** и Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** да заплатят
на ищеца следните суми:
В. Д. П.а – 1602,19 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 292,81 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г.; 10,39 лв., представляваща цената
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането; 2,27 лв. –обезщетение за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
Я. Б. П. – 801,09 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022
г. до окончателното заплащане на вземането; 146,40 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
1
от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г.; 5,19 лв., представляваща цената за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на
вземането; 1,13 лв. –обезщетение за забава върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
Д. Б. П. – 801,09 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022
г. до окончателното заплащане на вземането; 146,40 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г.; 5,19 лв., представляваща цената за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на
вземането; 1,13 лв. –обезщетение за забава върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД твърди, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****,
като не заплатили следните суми, съобразно дяловете им в имота:
- В. Д. П.а – 1602,19 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 292,81 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г.; 10,39 лв., представляваща цената
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането; 2,27 лв. –обезщетение за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
- Я. Б. П. – 801,09 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 146,40 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г.; 5,19 лв., представляваща цената за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането; 1,13 лв. –обезщетение за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
- Д. Б. П. – 801,09 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 146,40 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г.; 5,19 лв., представляваща цената за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.02.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането; 1,13 лв. –обезщетение за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
2
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“
ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят
посочените суми. Претендира разноски.
Ответниците Я. Б. П. и Д. Б. П. в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на
исковата молба. Такъв е подаден от ответника В. Д. П.а, чрез назначения особен
представител, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, както и че е доставено
претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредба за държавните имоти от 30.06.1989 г. ответницата В. Д.
Повода заедно с Боян Юлиянов П. са придобили собствеността върху Апартамент №
************** при равни квоти – по 1/2.
Представено е Удостоверение за наследници изх. № РВЕ18-УГ01-
10435/20.11.2018 г., издадено от Столична община – район „Възраждане“ на Боян
Юлиянов П., видно от което същият е починал на 30.07.2013 г., разведен е и оставил
наследници по закон ответниците Д. Б. П. и Я. Б. П..
Представен е Договор № 895/03.10.2002 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 711, вх.А и „Виттера Енерджи
Сървисиз“ ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
26.08.2002 г., дяловете на което дружество впоследствие са придобити от третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД,
Представен е и Договор № 94 от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., кредитни и дебитни известия, както и изравнителни сметки, изготвени от третото
лице – помагач и протокол за неосигурен достъп то 09.06.2020 г.
Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е
извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, който е правоприемник на „Виттера Енерджи
Сървисиз“ ЕООД. През процесния период поради липсата на узаконен водомер
топлинната енергия за БГВ е начислявана служебно „на брой“ лица с разходна норма
140 л/денонощие за 1 бр. потребител, като според ФДР през периода в процесния имот
потребителите са били 2 бр. Поради липсата на водомер ФДР не е изготвяло главни
отчети, тъй като няма какво да се отчита. Пълният отопляем обем на жилището по
проект, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен от ТР „Люлин“ е 229
куб.м. По данни на ТР „Люлин“ за процесния период в сградата има монтирани 2
абонатни станции, по една за долна и горна зона, които са автоматични и работят
паралелно и се обслужват от два топломера, които се отчитат автоматично в 0 часа на
първо число на месеца. Отчетеното количество от двата топломера се сумира, от
сумата се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на
топлинна енергия, а чистото количество топлинна енергия се разпределя между
потребителите за БГВ. Вещото лице е установило, че топломер № 4019110, който е
отчитал постъпила ТЕ в горна зона е бил с изтекъл срок на метрологична проверка на
26.04.2020 г. и за периода от 27.04.2020 г. до 30.04.2020 г. вещото лице не може да
3
потвърди начислената топлинна енергия на стойност 11,20 лв. От заключението на
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 3189,07 лева, а само за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. – 2312,40 лв., като е извадена сумата от 11,20 лв., за която
вещото лице не може да потвърди зали действително топлинната енергия е доставена.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните
имоти от 30.06.1989 г. и Удостоверение за наследници изх. № РВЕ18-УГ01-
10435/20.11.2018 г., издадено от Столична община – район „Възраждане“ на Боян
Юлиянов П.), ответниците са били собственици на топлоснабдения имот за процесния
период при следните квоти: В. П.а – ½ ид.ч., а Я. П. и Д. П. – по ¼ ид.ч., придобити по
наследство от починалия си баща, който към момента на смъртта си е бил разведен с В.
П.а. Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството
потребител на топлинна енергия за процесния период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
4
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици и от заключението по приетата СТЕ се установи, че
дяловото разпределение е възложено и осъществявано първоначално от „Виттера
Енерджи Сървисиз“ ЕООД, а след това от третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза се установи, че за отоплявания имот за процесния период е
доставена топлинна енергия на стойност 3189,07 лв. след приспадане на сумата от
11,20 лв., дължима за периода, през който един от топломерите е без валидна
метрологична проверка. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и
оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху
размера на начислените суми. По отношение на ответниците Я. Б. П. и Д. Б. П.,
доколкото същите не са реливирали възражение за изтекла в тяхна полза погасителна
давност, предявеният срещу тях иск се явява основателен до размера на по 1/4 от
посочената сума, а именно до размера на сумата от 797,27 лв. за всеки от двамата
ответници.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на
ответника В. Д. П.а, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
5
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 10.02.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 10.02.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2018 г. –
30.11.2018 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 14.01.20119 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на исковата молба, следователно вземанията за
посочения период са погасени по давност. Вземанията за периода 01.12.1018 г. –
30.04.2020 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за потребена топлинна
енергия за м. 12.2018 г. е станало изискуемо на 14.02.2019 г., т.е. преди подаване на
исковата молба, като с подаването на същата на 10.02.2022 г. погасителната давност за
вземанията за този период е била прекъсната. Съгласно заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза дължимите суми за топлинна енергия за периода
01.12.1018 г. – 30.04.2020 г. с в размер на 2312,40 лв., от която е извадена сумата от
11,20 лв., за която вещото лице е установило, че е измерена въз основа на топломер,
който не е имал годна метрологична проверка. Ответникът В. Д. П.а отговаря до
размера на ½ от така посочената сума, или за сумата от 1156,20 лв., до който размер се
явява основателна исковата претенция срещу този ответник, а в останалата част до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница срещу всеки един от ответниците и за периода от 15.09.2019 г., доколкото
същите са изпаднали в забава за задълженията за отоплителен сезон 2018/2019 на
15.09.2019 г., както следва:
За ответника Я. П. и Д. П. дължимото обезщетение за забава върху главницата
от по 797,27 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г., изчислено по реда на чл.
162 ГПК, е в размер на по 103,44 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция на ищеца спрямо тези ответници, а за горницата до пълния предявен размер,
исковете подлежат на отхвърляне.
Срещу ответника В. Д. П.а дължимото обезщетение за забава върху главницата
от 1156,20 лв. за периода 15.09.2019 г. до 30.04.2019 г., изчислено по реда на чл. 162
6
ГПК, е в размер на 157,37 лв., до който размер се явява основателна претенцията срещу
този ответник, а в останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда и договор,
същите са избрали „Виттера Енерджи Сървисиз“ ЕООД, което към момента е част от
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата.
От представените по делото фактури се установява дължима месечна сума за дялово
разпределение по 1,19 лв., или за периода от за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. в
размер на 20,78 лв., за които ответниците отговарят съобразно квотата им в
съсобствеността. Следователно предявения иск се явява изцяло основателен, поради
което следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответниците.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като
същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 600 лв., депозит за особен
представител в размер на 370 лв., депозит за вещо лице по СТЕ в размер на 350 лв.,
които следва да се разпределят между ответниците, съобразно уважената част на всеки
от тях и съобразно разделната им отговорност. Така, ответникът В. П.а следва да
понесе отговорността за разноските за половината от разноските за държавна такса и
депозит за вещо лице, както и платения депозит за особен представител, тъй като
същият представлява разноски само за предявения срещу нея иск, или от общо
сторените за предявения срещу В. П.а иск разноски са в размер на 845 лв., от които
съобразно уважената част следва да се присъди сумата от 698,26 лв. По отношение на
ответниците Боян П. и Я. П. общия размер на сторените спрямо тях разноски са в
размер на 475 лв., или по 237,50 лв. за всеки, от която сума на ищеца следва да се
присъдят разноски срещу всеки от тях, съобразно уважената част на предявените
искове, а именно по 225,56 лв. срещу всеки ответник.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА В. Д. П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1156,20 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 157,37 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. и 10,39 лв.,
представляваща цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 1156,20 лв. до пълния предявен размер 1602,19
лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., за горницата
над 157,37 лв. до пълния предявен размер от 292,81 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 17.01.2022 г. и за сумата 2,27 лв. –обезщетение за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Я. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 797,27 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 103,44 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. и 5,19 лв.,
представляваща цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 797,27 лв. до пълния предявен размер 801,09
лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за сумата
над 103,44 лв. до пълния предявен размер от 146,40 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.09.2019 г. и за сумата 1,13 лв. –обезщетение
за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г.
до 17.01.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 797,27 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ***********, аб. № *****, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 103,44 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. и 5,19 лв.,
представляваща цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 797,27 лв. до пълния предявен размер 801,09
лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за сумата
над 103,44 лв. до пълния предявен размер от 146,40 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.09.2019 г. и за сумата 1,13 лв. –обезщетение
за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 30.01.2019 г.
до 17.01.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Д. П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 698,26 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА Я. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 225,56 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 225,56 лв. – разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9