№ 294
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500313 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
А. П. А., ищец в първоинстанционното производство, чрез
пълномощника си адв.К. Х., е обжалвал решение №861 от 14.06.2024 г. на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. №5587/2023 г., в частта, с която
съдът е определил режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9.00ч в събота до 18.00ч в неделя. Твърди,
че режимът е необосновано стеснен. Счита, че съдът не е съобразил
релевантни по делото факти, като например обстоятелството, че родителите
на ищеца живеят в с.*****, обл.****** ******* и е нормално, при
осъществяване на режима на лични отношения той да пътува с детето при
роднините, с които обикновено се срещал в почивните дни.При краткия
режим нямало да има възможност да пътува нито сам, нито с детето, за да се
срещне със своите родители, брат и други роднини.Освен това длъжността, на
която работи, е при семенен режим на работа, по график, поради което в един
от двата почивни дни е на работа.Заявява, че ответницата изцяло се
противопоставя на осъществяване на режима на лични отношения, като
1
държала всички срещи да са изключително кратки и в нейно присъствие, без
да съзнава, че това не е в интерес на детето.Жалбоподателят моли въззивният
съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови
решение, с което да определи режим на лични контакти на бащата с детето
всяка първа и трета седмица, от 18.00ч в петък до 18.00ч в неделя, с
преспиване. Не претендира разноски.
Ответницата по делото С. К. К., чрез пълномощника си адв.Н. Р.,
обжалва същото решение в частта, с която е определен режим на лични
отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 9.00ч в събота до 18.00ч в неделя с преспиване; двадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск; всяко нечетна година-дните,
които по време на Коледните празници и през м.май са обявени за официални
празници, включително тези, обявени от правителството за почивни дни,
съгласно чл.154,ал.2 КТ; всяка четна година – дните, които във връзка с Нова
година и Великден са обявени за официални празници, включително тези,
обявени от правителството за почивни и всяка четна година на техните
рождени дни.Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.127а СК като недоказан.Жалбоподателката излага доводи за неправилност
на решението, тъй като определеният режим не е в интерес на детето.Твърди,
че от раздялата на родителите са изминали повече от 3г. и през този дълъг
интервал от време бащата не е участвал в живота му, детето е имало редки
контакти с него.Развива оплаквания, че първоинстанционният съд не е
обсъдил аргументите й, че към подобен режим следва да се пристъпи
поетапно.Излага съображения за неправилност на решеинето и в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.127аСК, както и в частта за разноските.Моли
въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да определи
режим на лични отношения на бащата А. А. с детето И.А.А., както следва :
През първите 4 месеца от постановяване на акта на съда, бащата да има
право да прекарва с детето всяка втора и четвърта събота по 4 часа, в
интервала от 1000ч. до 14.00ч „ВЪВ присъствието на майката“. През
следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и
2
четвърта събота по 4 часа, в интервала от 10.00 до 14.00ч. „БЕЗ присъствието
на майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с
детето всяка втора и четвърта събота и неделя, от 11.00ч. в събота до 16.00ч. в
неделя, с ЕДНО преспиване. След изтичане на преходния период, посочен в т.
1.1.. 1.2. и 1.3. от настоящото, башата да има право да прекарва с детето всяка
втора и четвърта седмица от месеца във времето от 9.00ч. в събота до 16.00ч.
в неделя: двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск: всяка нечетна година - дните, които по време на Коледните празници
и през месец Май, са обявени за официални празници, включително тези
обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154. ал. 2 от КТ: всяка
четна година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени
за официални празници, включително тези, обявени от правителството за
почивни дни, съгласно чл. 154. ал. 2 КТ
Жалбоподателката моли да бъде уважен и иска й по чл. 127а от СК, като
на основание чл. 127а от СК, съдът да даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата А. А., детето му И.А.А. А.а да пътува извън пределите
на Република България до държавите: държавите-членки на ЕС, Кралство
Великобритания, Литва, Хърватия, Босна и Херцеговина, Република Турция,
Северна Македония, Република Сърбия, Конфедерация Швейцария, с
туристическа цел, само и/или придружавано от своята майка и/или посочено
от нея трето лице, за срок до навършване на пълнолетието му, без да се
променя местоживеенето на детето, както и на основание чл. 127а СК във
връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБДС, съдът да дадете разрешение, заместващо
съгласието на бащата за издаване на документи са самоличност - лична карта
и задграничен паспорт от съответните власти по отношение на детето, респ.
да бъде преиздаван такъв в посочения по-горе срок, в случай на изгубване,
кражба или повреждането му.Претендира разноските за двете
инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,“дължимо на другата страна“.
С. К. К. е обжалвала и определение № 3370 от 26.08.2024г. постановено
по гр.д.№5587/23г. на Русенския районен съд, с което съдът се е произнесъл
по подадена от жалбоподателката молба за изменение на решението в частта
за разноските. Излага аргументи за неправилност на определението и се иска
същото да бъде отменено и вместо него претенциите на молителката да бъдат
уважени.
3
С. К. обжалва и Разпореждане № 9167/21.10.2024 г. постановено по гр.д.
№ 5587/2023 г. по описа на РРС, с което съдът, след като е допълнил
първоначалното постановено от него решение по делото и е уважил искането
за присъждане на издръжка за минало време, не е присъдил разноски в полза
на ищцата по този иск и е оставил молбата й и за допълване на решението в
този смисъл без уважение.
В съдебно заседание на 08.05.2024г. А. П. А., чрез пълномощника си
адв.К. Х. заявява, че оспорва всички жалби, подадени от С. К. К..
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията
по жалбите, Окръжният съд приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на А. П. А. против С. К. К., с която са предявени искове по чл.127,ал2
СК вр. чл.59 СК, като ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права върху детето на страните
И.А.А. А.а на майката, като се определи при нея да е местоживеенето на
детето, а на бащата да се определи режим на лични отношения, както следва :
всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18.00ч в петък до 18.00ч в неделя
с преспиване; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; всяка нечетна година – дните, които по време на Коледните празници
и през м.май са обявени за официални празници, включително и тези, обявени
от правителството за почивни, съгласно чл.154,ал.2 КТ; всяка четна година –
дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за официални
празници, включително и тези, обявени от правителството за почивни,
съгласно чл.154,ал.2 КТ.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата С. К. е поискала в
режима на лични отношения да се предвиди поетапност в неговото
разширяване, а именно : През първите 4 месеца от постановяване на
решението, бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта
събота по 4 часа, в интервала от 10.00ч. до 14.00ч „ВЪВ присъствието на
майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с детето
всяка втора и четвърта събота по 4 часа, в интервала от 10.00 до 14.00ч. „БЕЗ
присъствието на майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да
прекарва с детето всяка втора и четвърта събота и неделя, от 11.00ч. в събота
до 16.00ч. в неделя, с ЕДНО преспиване. След изтичане на преходния период,
4
посочен в т. 1.1.. 1.2. и 1.3. от настоящото, бащата да има право да прекарва с
детето всяка втора и четвърта седмица от месеца във времето от 9.00ч. в
събота до 16.00ч. в неделя: двадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.Във връзка с режима на лични отношения по време на
Коледни, новогодишни и майски празници, искането се припокрива с това на
бащата.
Ответницата по делото е предявила и насрещни искове. По отношение
на издръжката за детето, претендира издръжка в размер на 400лв. месечно,
както и издръжка за минало време - за период от 12 месеца, преди датата на
подаване на отговора по чл.131 от ГПК, в общ размер от 4200лв. Предявен е и
насрещен иск с правно основание чл.127а от СК съдът да даде разрешение,
заместващо съгласието на бащата А. А. детето му И.А.А. да пътува извън
пределите на Р България в държавите членки на ЕС, Кралство
Великобритания, Литва, Хърватия, Босна и Херцеговина, Р Турция, Северна
Македония, Р Сърбия, Конфедерация Швейцария, с туристическа цел, само
и/или придружаваноот своята майка или посочено от нея трето лице, за срок
до навършване на пълнолетието му, без да се променя местоживеенето на
детето.
По делото не се спори, че страните са живели на съпружески начала и са
родители на детето И., родена на **.**.****г., сега на *г.и*м.Не се спори, че са
разделени от лятото на 2021г. - Пред социалните работници бащата е заявил,
че от 21.07.2021г. не живеят заедно, като детето остава при майката.
От събраните доказателства е установено, че след фактическата раздяла
майката се грижи за детето. Полага грижи за неговото отглеждане и
образование, за здравословното му състояние. Свидетелката Ж.К. има
непосредствени впечатления за това, че майката води И. на училище, на лекар
и зъболекар, на танци. Свидетелката П., майка на ищеца, с показанията си
установява, че майката отказвала на бащата да пусне детето с него на
различни тържества. Срещите на бащата с И. се провеждали в присъствие на
майката, на обществени места – в МОЛа, Джъмбо, сладкарници.Свидетелката
К. е присъствала, когато майката звъни на бащата, но той не й отговаря.
Според тази свидетелка, майката не е препятствала срещите на бащата с
детето и винаги му изпращала съобщения, за да го информира какво предстои
на детето.Свидетелката е коректна и уточнява, че комуникацията между
5
двамата родители е трудна.От показанията на свидетелите и от данните по
социалния доклад може да се направи извод, че майката не само задоволява
потребностите на детето, но и я подпомага в развитието й – И. е в чист и
спретнат външен вид, в училище им високи постижения.
С обжалваното решение родителските права са предоставени на
майката, каквото е било и взаимното съгласие на двамата родители.
В производството по делото страните са изразявали желание да
постигнат спогодба, но такава не е постигната – вж.изявления на
процесуалните им представители в съдебно заседание на 27.03.204г. в
първоинстанционното производство и в с.з. на 27.03.2025г. пред въззивната
инстанция. В съдебно заседание на 06.06.2025г. майката изрично заявява, че
детето вече е било при баща си от събота до неделя, с преспиване.Преценява,
че е необходимо време, за да започне детето да се чувства достатъчно
комфортно, „все пак близо четири години не са имали контакт“.В съдебно
заседание майката е заявила, че когато е втора смяна, И. приключва учебния
ден в 17.35ч /тепърва свършва училище/ и не е удобно от петък да отива при
бащата.
В съдебно заседание на 06.06.2025г. бащата А. А. представя
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№6539/06.06.2025г. на
нотариус Р.П. рег.№*** на НК, с което упълномощава С. К. К. да го
представлява пред ОД на МВР в качеството му на баща на малолетното им
дете И.А.А., за да подаде заявление и да положи подпис за издаване на
международен паспорт на детето.Представена е и декларация с нотариална
заверка на подписа рег.№****/**.**.****г. на нотариус рег.№*** А.Ф., с която
А. А. декларира, че е съгласен детето И.А.А., придружено от майка си С. К. да
пътува само до страните от ЕС два пъти годишно за период от две седмици. В
съдебно заседание документите в техния оригинал са връчени на майката С.
К., а по делото са приложени в копия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
решението в частта, с която е определен режима на лични отношения на
детето И.А.А. с бащата А. А., следва да бъде потвърдено, по следните
съображеиня :
Принципно, между детето и неотглеждащия родител следва да се
осигурява по-широка възможност за контакт, като детето бъде насърчавано от
отглеждащия го родител да поддържа подобен контакт, освен в случаите,
когато животът или здравето му във всеки аспект, или възпитанието му не се
поставят под заплаха от поведението на неотглеждащия го родител.
Предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите
не лишава другия от родителските права и задължения, нито е форма на
6
наказание или негативна оценка като цяло за родителския капацитет на
непредпочетения родител. Общуването с детето задоволява вътрешната
потребност на родителя да участва в оформянето му като личност чрез
подкрепа, предаване на опит и родова памет, включително чрез вграждането
му в разширения семеен кръг, но основната цел на общуването на детето с
всеки от родителите е да се способстват неговото правилно възпитание и
развитие като личност. Законът не определя начин и форма на осъществяване
на лични отношения между родителите и децата извън общото посочване -чл.
59, ал. 3 СК, че при определяне на режима на личните отношения се определят
период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. Съдебната практика в тази насока
може да служи като ориентир, но не и като ограничение във времеви,
пространствен, технологичен и всеки друг порядък, стига интересът на детето
да е такъв и възможностите на съответния родител да позволяват
осъществяването на конкретния вид контакт. За осъществяването на
пълноценен контакт на детето с неотглеждащия родител, без съмнение е
необходимо и съдействието на отглеждащия родител, като ползата от личните
отношения има превес над търпените в тази връзка неудобства.По делото е
установено, че на практика вече се възстановява връзката с бащата и страните
са започнали да изпълняват определения режим. Определеният от районния
съд режим се изпълнява, като според майката детето е „в процес на
свикване“.Въззивният съд намира, че към момента не е в интерес на детето да
остава при бащата още от петък-18.00, още повече че това би било особено
натоварващо през учебната година.От изявленията на страните се установява,
че в хода на настоящото производство детето общува с бащата, дори вече е
било при него с преспиване, т.е. постепенно се възстановява връзката.През
месеците, през които се води делото и пред въззивна инстанция, поетапността
в режима на лични отношения е реализирана. В този смисъл е и изразеното от
майката становище, бащата да взема И. в събота, в неделя да я връща и че
трябва на И. да й се предостави време, за да започне да се чувства достатъчно
комфортно.Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението следва
да бъде потвърдено в частта, с която е определен режима на лични отношения
на бащата с детето.
Въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено и в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.127аСК. Действително,
правото на детето да напуска страната не може да бъде ограничавано
само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските
права. Когато съдът решава разногласие на родителите относно
пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от
интересите на детето. В трайно установената съдебна практика се
приема, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие
7
дете неограничено/по отношение на брой, време и дестинация/
извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител,
тъй като е възможно детето да бъде отведено в място на размирици,
природни бедствия, или където временно не е препоръчително
пътуване, тъй като това не би било в негов интерес. Затова - при
разногласия между родителите - съдът може да разреши само
конкретни пътувания-за определен период от време и до определени
държави или неограничен брой пътувания, през определен период от
време, до определени държави. При положение, че Семейният кодекс
/чл. 127а/ и Законът за българските лични документи /чл. 76/ изискват
общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите,
свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на
необходимите му лични документи, съдът не може по принцип,
веднъж завинаги да замени съгласието на родителя. Съдът се
произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите спор,
който решава съобразно интересите на детето. В настоящия случай в
хода на делото разногласието между родителите относно пътуванията
на И. в чужбина явно са преодоляни. Бащата доброволно е
предоставил на майката необходимите документи, за да може на И. да
бъдат издадени лични документи и документи свързани с пътуване
извън страната. Доброволното изпълнение на законовите изисквания
да се даде съгласие от родителя, който не упражнява родителските
права, сочи на неоснователност на искането по чл.127а СК.
С оглед изхода на спора в настоящото производство по претенциите по
чл.127,ал.2 СК и чл.127а СК, разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
По частните жалби.Въззивната частна жалба на С. К. против
определение №3370 от 26.08.2024г. постановено по гр.д.№5587/23г. по реда на
чл.248 ГПК е частично основателна. В цитираното в обжалваното
определение Тълкувателно решение е прието, че производствата по спорна
съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се
прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба
или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато,
както и при прекратяване на производството по причина в поведението на
8
молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно
уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В настоящия случай с решението по делото
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси на спорна съдебна
администрация, но и по предявени искове за издръжка. Съгласно чл.78 ГПК в
исковото производство отговорността за разноски се разпределя между
страните съобразно уважената/отхвърлена част от иска. С решението от
14.06.2024г. съдът частично е уважил насрещният иск за издръжка по чл.143
СК. Искът за издръжка на малолетното дете И. е предявен за сумата 400лв
месечна издръжка и е уважен за сумата 350лв. месечна издръжкаЗаплатеното
възнаграждение е 600лв и ответникът следва да заплати на ищцата по този иск
сумата 450лв. разноски за адвокатско възнаграждение.Ищцата по иска за
издръжка е направила разноски в размер на 60,80лв за заплащане на такси, за
да се снабди с доказателства за материалните възможности на ответника да
заплаща издръжката и същите следва да й бъдат присъдени в пълен размер.
Предвид изложеното определението следва да бъде отменено в частта, с която
молбата на С. К. по чл.248 ГПК е оставена без уважение за сумата 510,80лв. и
ответникът по молбата да бъде осъден да й заплати разноски в посочения
размер.
Основателна е и частната жалба на С. К. К. против разпореждане
№9167 от 21.10.2024г. по гр.д.№5587/23г.С допълнително решение от
26.08.2024г. първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от С. К.
иск за издръжка за минало време с правно основание чл.149 СК. С
решението е осъдил А. П. А.а да заплати на детето И.А.А., чрез нейната
майка и законна представителка С. К. издръжка за минало време , за периода
от 28.11.2022г. до 28.11.2023г. в размер на 3000лв и е отхвърлил иска за
разликата до претендирания размер от 4200лв. С разпореждането
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата да
„допълни допълнителното решение“, като й присъди разноски, съобразно
уважената част от иска, тъй като се бил произнесъл по въпроса за разноските
„принципно“. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищцата разноските, сторени за правна защита и съдействие по иска за
издръжка по чл.149 СК съразмерно с уважената част от иска.тОт договора за
правна помощ, сключен между С. К. и адв.Н. Р. е видно, че заплатеното по
9
този иск възнаграждение е 600лв. С оглед частичното уважаване на иска
претенцията за разноски е основателна за сумата 428,58лв.
Мотивиран така въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 861 от 14.06.2024г. на Русенския районен
съд постановено по гр. д. № 5587/2023г. по описа на РС в частта, с която по
реда на чл.127,ал.2 СК е определен режим на лични отношения на бащата А.
П. А., ЕГН********** с малолетното дете И.А.А. А.а, ЕГН********** и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А.а К., ЕГН********** иск с
правно основание чл.127а СК.
В останалата част, с която родителските права по отношение на детето
И. са предоставени на майката С. К. К., определено е местоживеенето на
детето да бъде при майката и в частта, с която бащата А. П. А. е осъден да
заплаща издръжка на детето И. по чл.143 СК и издръжка по чл.149 СК,
решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение №3370 от 26.08.2024г. постановено по гр.д.
№5587/23г. по реда на чл.248 ГПК,с което е оставено без уважение искането
на ответницата за присъждане на разноски на основание чл.78 ГПК и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН********** да заплати на С. К. К., ЕГН
ЕГН********** сумата 510,80лв. разноски по делото.
ОТМЕНЯ разпореждане №9167 от 21.10.2024г. по гр.д.№5587/23г. по
описа на Районен съд Русе, с което съдът се е произнесъл по молба с вх.
№30613/18.10.2024г. за изменение на допълващото решение
№1183/26.08.2024г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН********** да заплати на С. К. К., ЕГН
ЕГН********** сумата 428, 58лв разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страната.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11