РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Девня, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на П. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В**** срещу
Наказателно постановление №03-013516, издадено на 17.03.2021 г. от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на въззивника
за нарушение по чл. 126 т. 6 от Кодекса на труда КТ/ вр. чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл. 108 т. 3 от
Правилника за безопасност и работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни и по електрически мрежи, на основание чл. 413 ал. 1 от КТ
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, счита, че при издаването и връчването му
са допуснати поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в липса на дата и място на извършване на нарушението, непосочване на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, на доказателствата,
които го потвърждават, липса на индивидуализация на административното
нарушение, доколкото не са посочени конкретните действия или бездействия
на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението. Счита, че
1
административно - наказващия орган /АНО/ не е изпълнил задълженията си,
произхождащи от чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед
неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни
доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по
преписката. Сочи също, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран, тъй като е инструктирал членовете на бригадата, посочил е
границите на обектите за работа, условията за извършване на работа и е взел
всички мерки за безопасното изпълнение на възложената им задача. Оспорва
извода на наказващия орган за допуснато от негова страна нарушение на
нормите за безопасност на труда, като твърди, че е изпълнил всичките си
задължения в качеството на „изпълнител на работата“ по смисъла на
цитирания в НП Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи по осъществяване на контрол за безопасно извършване
на възложената му работа. На тези основания претендира цялостна отмяна на
обжалвания административен акт.
В с.з. участва лично и с проц. представител, който в хода на
съдебните прения поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че нарушението е безспорно установено, поради което
правилно е ангажирана отговорността на въззивника. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП Девня, редовно призована, не се
представлява и не представя становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Към 09.02.2021 г. въззивникът П. М.а М. работил на длъжност
инженер релейна защита /техник релейна защита и автоматика/ в „Мрежови
експлоатационен район – Варна - поделение на „Електроенергиен системен
оператор“ЕАД.
На посочената дата в изпълнение на Заповед №МЕР-ВН-ЗАН-155 от
03.02.2021 г. за проверка на техническото изпълнение на оборудването на
килии №16 и №20 /Брюкнер 1 и Брюкнер 2/, които предстои да бъдат
въведени в експлоатация, работна група от четири лица, по устно нареждане
2
на свид. М. В. Г., следвало да извършат проверка на релейната защита на тези
килии в подстанция „Девня 1". Бригадир на работната група бил въззивникът
М., а останалите участници свидетелите И. Е. И., В. М. Б. и пострадалия С. А.
Т.. В качество си на ръководител на работната група въззивникът М.
инструктирал надлежно членовете на бригадата, посочил е границите на
обектите за работа, условията за извършване на работа и за безопасното
изпълнение на задълженията им, в това число и за работа далеч от
тоководещи части в подстанцията. Групата била допусната до работа в 09, 20
часа от дежурния Н., който вписал всички гореописани обстоятелства в
дневника за работи, извършени без наряд /с устно нареждане/. В графа „издал
нареждането“ обаче дежурният Н. допуснал грешка, като вместо името на
издалия нареждането М. Г., той вписал името на въззивника П. М.. Част от
работата на бригадата включвала „прозвъняване, проследяване на
многожилен кабел“ на килии №16 и №20 /Брюкнер 1 и Брюкнер 2/, като за
целта въззивникът и свид. Иванов трябвало да слязат на първия етаж, свид. В.
Б. отишъл до служебния автомобил, за да вземе нужните инструменти, а
пострадалия останал на втория до килии №16 и №20, които не били под
напрежение. В непосредствена близост до тях се намирала килия №18, която
била под напрежение от 20 kV. Като служител с 35 годишен опит
пострадалият добре знаел това, както и че няма право да приближава тази
килия. Изпълнението на задачата не включвало това. Освен това намиращата
се под напрежение килия №18 била обозначена с надпис „високо
напрежение“ и заключена както отпред така и отзад с предпазна метална
ограда/решетка, която можела да се отвори само с външна намеса чрез
механично въздействие, за да се предотврати достъпа до нея. Тя както и
останалите килии били изградени на два етажа, между които нямало
видимост. Когато колегите му не били на място пред килиите, пострадалия С.
Т. навлязъл в действащата под напрежение 20 kV килия №18 от задната й
зстрана, като начинът по който той е проникнал в нея не е установен по
делото. Липсват каквито и да било доказателства в тази връзка и съдът не
разполага с механизъм за установяване на това обстоятелство в настоящото
производство, тъй като не води разследване за причините за настъпилата
злополука. Намиращите се на първия етаж въззивник и свид. И. чули звук от
ел. дъга и изключване на прекъсвачи и веднага се качили на втория етаж,
където намерили пострадалия паднал на земята, като половината му тяло се
намирало в килия №18, а дрехите му тлеели. Двамата веднага изгасили
тлеещите дрехи на Тодоров, завили го с одеало за изгаряния, а свид. Б. се
обадил на 112 и извикал линейка.
3
Визираната фактическа обстановка се констатира по безспорен и
категоричен начин най – вече от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така също и от писмените доказателства, приложени към АНП и
приобщени като доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Приетите за установени факти относно настъпването на трудовата злополука
не се оспорват от въззивника, който оспорва единствено направените въз
основа на нея правни изводи от страна на наказващия орган.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, въз
основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на
издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наказателното постановление, направи следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, надлежно
оправомощен съгласно Заповед №0280 от 03.08.2010 г. на изп. директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид факта, че
нарушението е извършено в общ. Девня местно компетентния наказващ орган
е директора на „Инспекция по труда” – Варна
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Възраженията на въззивника за липса на съществени реквизити в
обжалваното наказателно постановление като дата, място и обстоятелства по
извършване на нарушението са неоснователни, доколкото е посочено, че
нарушението е извършено на 09.02.2021 г. на територията на гр. Девня и са
описани обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука.
Описаните фактически обстоятелства обаче по никакъв начин не съответстват
на правната квалификация на нарушението, посочена както в обжалваното
НП, така и в АУАН. Цитираните като нарушени правни норми от КТ и ЗЗБУТ
въвеждат задължение на всеки работещ или служител да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
4
дадените от работодателя инструкции. Цитираната норма на чл. 108 т. 3 от
Правилника регламентира задължението на всеки изпълнител на работа да
упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за
безопасност и сам да ги спазва. Нормите са бланкетни и следва да бъдат
изпълнени с конкретно съдържание - цитиране на законоустановено
изискване и специалния текст, който го въвежда. Нищо подобно не фигурира
във фактическото описание на нарушението, вменено във вина на въззивника,
като както в АУАН, така и в НП се твърди, че той в качеството си на
отговорно за безопасността лице, е издал нареждане за извършване на
проверка на релейна защита на „Брюкнер” 1 и „Брюкнер" 2, при работа далеч
от тоководещи части в подстанция „Девня 1" за работната група в състав от
четири лица. Твърди се също така в обжалваното НП, че лицето М. се е
намирал на първия етаж, когато е допуснал на втори етаж в подстанцията
лицето Симеон Атанасов Тодоров с ЕГН ********** да напусне границите на
работното място определено с нареждането и да навлезе с част от тялото си в
действащата под напрежение 20 kV килия №18. Безспорно се установява по
делото чрез разпита на всички свидетели, ангажирани от защитата, че
въззивникът нито е нареждал, нито е допуснал пострадалия до клетка №18,
където той не е имал нито право, нито задължението да бъде.
С оглед на това съдът се съгласява с твърдяното в жалбата, че от
съдържанието както на АУАН, така и на НП не става ясно какво точно
действие и/или бездействие, вменено му с конкретна норма на специален
текст, не е изпълнил въззивникът, и което съставлява неизпълнение на
задължението му по КТ, ЗЗБУТ или цитирания правилник като основание за
ангажиране на отговорността му. Не става ясно по какъв именно начин той
като изпълнител на работа е следвало да осъществява непрекъснат и
ефективен контрол над пострадалия, така, че да не допусне неспазване на
изисквания за безопасна работа. Изхождайки от фактологията на събитията
вероятно се приема, че въззивника в качеството си на работник/служител,
той и бригадир и изпълнител на работа не е контролирал постоянно
поведението на членовете на бригадата и в частност на пострадалия. Подобно
фактическо твърдение обаче липсва както в АУАН, така и в НП. В случая
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за бездействие – не е спазил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, не се е погрижил за
здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, не е упражнил контрол на членовете на бригадата си за спазване на
мерките за безопасност. От факта, че член на бригадата е пострадал при
5
осъществяване на трудовите си задължения не следва автоматично извод, че
бригадирът не е изпълнил тези си задължения по КТ, ЗБУТ и Правилника за
безопасност и работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни и по електрически мрежи. Нито в акта, нито в НП се
съдържат факти свързани с това, какво е било неговото дължимо поведение,
какво е следвало да направи или да не направи, за да осигури здравословни и
безопасни условия на труд за себе си и за другите членове на бригадата, по
какъв начин е следвало да бъде осигурен контрол на членовете на бригадата
за спазване на мерките за безопасност от тяхна страна.
Визираният процесуален порок е съществен, доколкото по този
начин въззивникът е максимално затруднен да реализира пълноценно правото
си на защита, без да е наясно какво конкретно фактическо поведение се счита
от наказващия орган, че не е предприето от него като отговорно лице. Без да е
разбрал тези съществени обстоятелства от направеното в съответните
документи описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
осъществено, въззивникът е в невъзможност да отправи адекватни
възражения, фактически твърдения и доказателствени искания, за да
реализира пълноценно своята защита. В настоящия случай въззивникът е
депозирал в срок писмените си възражения срещу съставения му АУАН,
които са приети за неоснователни от АНО с аргументи, представени в
становището на проц. представител на Д“ИТ“ – Варна. Такова становище не
фигурира сред представената на съда АНП, поради което съдът няма как да
прецени дали същото е основателно или не, нито дали е станало достояние на
въззивника. Това в допълнителна степен накърнява правото му на защита и
отделно води до процесуална незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, тъй като необсъждането на възражението на
нарушителя е нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН.
Относно материално - правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Поради липсата на конкретика относно вмененото на въззивника
нарушение за съда остава неясно по какъв именно начин той не е осигурил
ефективен контрол за извършваната от пострадалия работа. Доказателствата,
събрани в настоящия административно – наказателен процес налагат извода,
че въззивникът не е допуснал нарушение на нормите за безопасност,
регламентирани в КТ и ЗЗБУТ, че като ръководител на бригадата е извършил
всички необходими действия по осигуряване на безопасно извършване на
възложената им работа – всички членове на бригадата са били надлежно
6
инструктирани и запознати както с правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, така и с конкретните условия на работа Той не е имал
задължението, нито обективната възможност да следи непрекъснато
действията и движенията на своите колеги. Разпитаният по почин на съда
свид. М. Г. обясни подробно начина по който са били изградени и
обезопасени въпросните килии, както и че част от възложената на бригадата
работа е следвало да се осъществи поне от двама души, доколкото между
долната и горната част от килиите не е имало видимост. Наличните по делото
доказателства сочат, че въззивникът не се е отклонил от тази обичайна
практика. Той не е могъл и не е бил длъжен да предположи, че пострадалия
сам ще навлезе в намираща се под високо напрежение, специално обозначена
като такава и обезопасена със защитна преграда – метална решетка/врата/,
докато те със свид. И. се намират на другия край на кабела, който
проследяват. Начинът, по който пострадалия е проникнал в клетката остава
загадка и доколкото липсват други доказателства следва да се приеме, че той
сам е предприел действия по отварянето на защитната преграда по незнайни
причини. Единствено и само тези неправомерни негови действия са довели до
настъпване на фаталния резултат, като няма как това да бъде вменено във
вина на неговия бригадир, само защото последният е отговорно по
безопасността лице. С оглед на това съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и от материално правна
страна, тъй като не се доказва въззивникът да е допуснал вменените му
нарушения.
Същото е и необосновано по отношение на наложената в
максимален размер санкция, без да са изложени каквито и да било мотиви за
това. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства по делото, извън
настъпилия тежък резултат. В случай, че АНО е приел това за изключително
отегчаващо отговорността на виновното лице обстоятелство, то следваше да
го изложи като мотив в санкционния си акт. От друга страна са налице
множество смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства –
като изключително добри личностни и професионални качества на
въззивника, оказана първа помощ на пострадалия и др., които също не са
взети предвид при определяне на санкцията в максимален размер.
При така изтъкнатите съображения, както относно допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на въззивника, така и относно неговата материално -
правната необоснованост и незаконосъобразност, обжалваното наказателно
7
постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане
на сторените от него разноски за адвокат е основателна. Същият е представил
доказателства за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответната страна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-013516, издадено на
17.03.2021 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което
на П. М. М., ЕГН: ********** от гр. В., за нарушение по чл. 126 т. 6 от
Кодекса на вр. чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
вр. чл. 108 т. 3 от Правилника за безопасност и работа в електрически уредби
на ел. и топлофикационни централи и по електрически мрежи, на основание
чл. 413 ал. 1 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна ДА ЗАПЛАТИ
на „П. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В***** сумата от 300 / триста
лева, 00 ст./, представляваща заплатено възнаглаждение на един адвокат, на
основание чл. 63д ал. 1 вр. чл. 143 ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14 - дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8