Присъда по дело №1338/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД № 1338/2022 г. ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против подсъдимата
Н. ИВ. СК. с ЕГН: ********** за извършено от нея престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК за това, че на 12.01.2022 в гр.П., е отнела чужди движими вещи –
часовник марка „Rolex” модел „126622“ със сериен номер: 3L0C7997, на
стойност 16 500 лева, часовник марка „TAG HEUER“, модел „САС1111-0“
със сериен №GL5478 на стойност 250 лева и часовник марка „Sainthonore“,
модел „DEPOSE“ със сериен №898127.1-J06 на стойност 100 лева – на обща
стойност 16 850 лв. / шестнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева /, от
владението на Н. Г. Г., от гр.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои .
В провелото се разпоредително заседание прокурорът намери, че делото
е подсъдно на Районен съд гр. П., както и че в хода на досъдебното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на страните. По време на
съдебните прения поддържаше внесения обвинителен акт, тъй като
извършеното от подсъдимата се установявало от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. Предложи на същата да бъде наложено наказание в
размер от три години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, с
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, което изпълнение бъде отложено на
основание чл. 66 НК, като й се възложат и сторените в производството
разноски.
Пострадалият Н.Г. редовно уведомен за насроченото разпоредително
заседание с разяснени права за конституиране като страна в процеса се яви
лично, като заяви, че не желае да участва в обсъждане въпросите предмет на
същото и поиска да бъде освободен от присъствие в съдебната зала.
Защитникът адв. З. по време на разпоредителното заседание заяви, че
делото е подсъдно на Районен съд гр. П., като в хода на досъдебното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на нейния доверител. Заяви,
че подсъдимата желае да признае фактите и обстоятелствата описани в
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други доказателства. По
време на съдебните прения поиска на нейната доверителка да бъде наложено
наказание ориентирано към минимума, а именно пробация в минимален
размер.
Подсъдимата Н.С. по време на разпоредителното заседание заяви, че в
хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото й на защита. Заяви, че
желае да признае фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират други доказателства, поради което и
1

производството протече по реда на глава 27 НПК. По време на съдебните
предния се солидализира с казаното от своя защитник и изрази съжаление,
като в последната си дума поиска минимално наказание.
Подсъдимата Н. ИВ. СК. живеела в гр.С. и не била трудово ангажирана,
като предлагала нерегламентирани сексуални услуги на различни граждани.
През 2020 г. тя заживяла в гр.П. в апартамент под наем, намиращ се на
бул.”П.ш.”№**, вх.*, ет.*, ап.** заедно със свидетелката Ф.Г.Н., също
занимаваща се с проституция. Двете се рекламирали в социалните мрежи и по
този начин клиентите се свързвали с тях за ползване на услугите им.
Пострадалият Н. Г. Г. живеел в гр.П., на ул. „Г.И.“ №**, ет.*, ап.*. Той
живеел сам в апартамента, като същият притежавал три броя часовници -
единият с марка „Rolex” със сериен номер: 3L0C7997, модел: 126622, който
бил закупил от магазин на Ролекс в гр.С., бул. „В.“ № **, на дата 29.11.2019г.
за сумата от 10 800 евро, другият - марка „TAG HEUER“, модел „САС1111-0“
със сериен №GL5478 и третият - марка „Sainthonore“, модел „DEPOSE“ със
сериен №898127.1-J06. Часовниците си, свидетелят Г. държал обикновено в
гардеробно помещение, в спалнята на апартамента.
На 11.01.2022г. около 20:00ч. Н.Г. се прибрал в дома си, изкъпал се и си
сипал чаша бяло вино. Около 01:30ч. на 12.01.2022г. вече, той бил изпил
около 500 гр. бяло вино и решил да си извика проститутка. След известно
търсене в различни интернет-сайтове за компаньонки, той намерил
телефонния номер на свидетелката Н. и се уговорил с нея да го посети в дома
му.
От своя страна последната поканила подсъдимата, която нямала
ангажимент по това време, да я придружи и двете наели таксиметров
автомобил, управляван от свидетеля И.Г.Л., марка и модел „Киа Маджентик”,
с рег.№****, за да ги закара до адреса на свидетеля Г..
Свидетелят Л. работел като таксиметров шофьор към фирма „Л.т.” и
познавал свидетелката Н. и Н.С., като понякога те му се обаждали да ги
превозва на различни адреси в гр. П., през нощта.
Около 03:00ч., таксито, в което се возели последните, спряло на адреса
на Н.Г. и двете жени слезли от него. Свидетелката Н. позвънила по телефона
на пострадалия, за да ги упъти и да им отвори входната врата на
кооперацията, което той направил. Когато свидетелката Н. и Н.С. се качили
до жилището на пострадалия той отворил входната врата и видял вместо една
– две жени, като той не бил поръчвал две проститутки. Свидетелката Н. му
предложила да направят „тройка”, но св.Г. отказал, като поканил в жилището
си, както свидетелката Н., така и подсъдимата, с уговорката, че ще използва
услугите само на по - младата жена, а именно първата.
Пострадалият и свидетелката Н. се настанили в хола на дивана, а през
това време Н.С. започнала да обикаля из апартамента, като пушела цигари.
Още при влизането на двете жени, свидетелката Н. поискала от Н.Г. да й
плати предварително сумата от 150лв. Подсъдимата също поискала от
пострадалия да й плати, като той се съгласил да й даде сумата от 120 лева.
2

След това последният отишъл до спалнята, където държал портфейла си и
взел парите, като ги предоставил на свидетелката Н. и Н.С.. Това навело
последната на мисълта, че именно там Н.Г. държи свои ценни вещи и пари и
тя решила да използва обстоятелството, че само свидетелката Н. ще е заета да
обслужва клиента, за да претърси жилището му и да открадне от него ценни
вещи или пари.
След това пострадалият и подсъдимата пили алкохол, а после
свидетелката Н. и Н.Г. се отдали на плътски удоволствия. Н.С., като видяла,
че собственикът на жилището и приятелката й са съсредоточени в
сексуалните действия използвала това време, за да влезе в спалнята на
пострадалия и да прерови там, с намерението да отнеме от неговото владение
ценни вещи, които после да продаде и да се облагодетелства от стойността
им.
Така подсъдимата отворила гардеробното помещение, където Н.Г.
съхранявал своите три часовника - марка „Rolex” със сериен номер:
3L0C7997, модел: 126622, марка „TAG HEUER“, модел „САС1111-0“ със
сериен №GL5478 и марка „Sainthonore“, модел „DEPOSE“ със сериен
№898127.1-J06 и тъй като същите й се сторили скъпи, ги взела и ги скрила у
себе си, след което се върнала в хола.
След като приключил със сексуалните си занимания около 04:30ч.,
пострадалият изпратил свидетелката Н. и Н.С. да си тръгват и си легнал да
спи.
След като си тръгнали от дома на пострадалия, Н.С. и свидетелката Н.
се прибрали в апартамента на бул.”П.ш.” №***, вх.*, ет.*, ап.*, където
първата извадила откраднатите от дома на Н.Г. часовници и ги показала на
свидетелката Н.. След това двете си легнали, като подсъдимата била под
влияние на изпития алкохол, а часовниците останали на масата в кухнята.
На сутринта, когато се събудил, около 10:00ч. той установил, че е
закъснял за работа, поради което бързо се облякъл и излязъл от дома си.
Когато се прибрал в апартамента си, около 19:30ч. на 12.01.2022 г. и докато се
събличал в гардеробното помещение, той установил, че и трите му
часовника, които предната вечер били на мястото си там, липсвали. Тъй като
св.Г. бил сигурен, че часовниците са били на мястото си преди идването в
апартамента му на свидетелката Н. и подсъдимата, той се усъмнил, че именно
последната му е откраднала вещите докато двамата със свидетелката Н. са
били така да се каже „заети“, поради което и уведомил полицейските органи
за случая.
След като открил липсата на вещите си още същия ден, Н.Г. писал в
социалните мрежи на различни лица, предоставящи сексуални услуги срещу
заплащане, за да търси часовниците си. Тогава на свидетелката Н. се обадила
една нейна колежка, за да я уведоми и докато подсъдимата спяла,
свидетелката Н., тъй като била изплашена, поставила отнетите от Н.С. три
броя марка „Rolex” със сериен номер: 3L0C7997, модел: 126622, марка „TAG
HEUER“, модел „САС1111-0“ със сериен №GL5478 и марка „Sainthonore“,
3

модел „DEPOSE“ със сериен №898127.1-J06 в кухненския шкаф, в една кутия
от маргарин и в плик с макарони.
След като Н.Г. подал жалбата си в полицейското управление Н.С. и
свидетелката Н. били установени, като лицата посетили дома му в посоченото
време. Свидетелката Н. дала подробни обяснения по случая, а подсъдимата
признала, че именно тя е откраднала часовниците от дома на пострадалия с
намерението да се облагодетелства от стойността им.
В хода на разследването по досъдебното производство е бил извършен
оглед на местопроизшествието от 13.01.2022 г. в апартамента на Н.Г.,
удостоверено в Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата.
С Протокол за доброволно предаване от 14.01.2022 г. пострадалият е
предал по досъдебното производство копия на документи за притежаваните
от него часовници.
С Протокол за претърсване и изземване от 14.01.2022 г. е било
извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от Н.С. и
свидетелката Н., при което били намерени и иззети часовник марка „Rolex” ,
часовник марка „TAG HEUER“ намерени в кутия от маргарин в кухненски
шкаф и часовник марка „Sainthonore“, намерен в отворен пакет от макарони.
Вещите били върнати на пострадалия, за което по делото е приложена
разписка от 24.01.2022 г.
В хода на разследването по досъдебното производство Н.Г. е разпознал
подсъдимата, което процесуално-следствено действие е удостоверено в
Протокол за разпознаване на лице от 15.01.2022 г.
Видно от заключението на назначената и извършена по делото СОЕ
стойността на отнетите вещи е както следва: часовник марка „.ROLEX“. мод.
126622 Серия: 3LOC997 - 16 500лева; часовник марка „TAG HEUER“ - 250
лева; часовник марка „Sainthonore“ - 100 лева.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимата Н.С., дадени в хода
на съдебното следствие, както и в хода на досъдебното производство, които
се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: Н.Г., Ф.Н.,
С.С., Г.Н. и И.Л.
Подсъдимата С. по време на разпита си като обвиняема не дава
подробни обяснения, но същата се признава за виновна и изразява съжаление
за извършеното. В действителност осъдителната присъда не може да почива
единствено на самопризнанието на подсъдимото лице, но в конкретния
случай това самопризнание се подкрепя от останалия събран по делото
доказателствен материал, като следва да се отчете и обстоятелството, че
производство по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и същата призна
фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, като се съгласи да не
се събират други доказателства за тях.
Свидетелят Н.Г. е пострадалото лице от престъплението. Същият
4

описва къде е съхранявал процесните три броя часовници, пристигането на
свидетелката Н. и подсъдимата, както и обстоятелството, че докато е бил зает
с първата, единствената която е имала възможност да има досег с тези вещи е
била именно Н.С., която впоследствие и разпознава. Неговите показания си
кореспондират изцяло с показанията на свидетелката Н., които описват
обстоятелството, че досег с отнетите вещи е имала единствено подсъдимата,
както и това, че след прибирането в жилището, които двете обитават
последната е показала трите броя часовници и е признала за извършената
кражба, като е налице и разпит на свидетел пред съдия.
Свидетелят Стоян Стоянов е полицейският служител, който е достигнал
до установяване самоличността на Н.С. и Ф. Н.. Тук е мястото да се
отбележи, че придобитата от първата информация под формата на оперативна
беседа е негодно доказателствено средство, доколкото същата не е била
привлечена като обвиняемо лице, без да й са разяснени правата с които
разполага като такова.
Показанията на свидетелката Ф. Н. си кореспондират с показанията на
нейния съпруг Г.Н., който посочва, че същата му е споделила, че Н.С. е
откраднала три броя часовници, както и че същите са били скрити в
жилището, които обитават двете.
Свидетелят И. Л. работи като таксиметров шофьор и е този, който е
закарал свидетелката Н. и подсъдимата до дома на пострадалия Г..
Съдът намира, че тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност, създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния
период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимата. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са
станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват
обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на
деянието.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени
средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки,
протокол за оглед на веществени доказателства.
От справката за съдимост на подсъдимата се установява, че същата е
неосъждана.
От изготвената характеристична справка се установява, че лицето е с
лоши характеристични данни.
От протокола за Претърсване и изземване в жилището, обитавано от
Н.С. и свидетелката Н. се установява, че при това процесуално-следствено
действие били намерени и иззети часовник марка „Rolex” , часовник марка
5

„TAG HEUER“ намерени в кутия от маргарин в кухненски шкаф и часовник
марка „Sainthonore“, намерен в отворен пакет от макарони.
От протокола за разпознаване на лице се установява, че Н.Г. разпознава
Н.С. като лицето, което го е посетило в дома му, заедно със свидетелката Н..
От разписка от 24.01.2022 г. се установява, че процесните вещи са били
върнати на пострадалото лице, тоест се достигна до извод, че щетите са били
възстановени.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза, като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което стойността на отнетите вещи е в
размер от 16 850 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимата. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните
по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и
обяснения на обвиняема), настоящият съдебен състав констатира, че същите
се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което
и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество,
тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага
самостоятелният им анализ още повече, че отнемането на инкриминираните
вещи не се оспорва от подсъдимата, а се излагат съображения единствено за
правната квалификация на деянието.
Доколкото съдебното следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
така направеното от подсъдимата самопризнание на фактите и
обстоятелствата на обвинителния акт е неотегляемо.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимата Н. ИВ.
СК. с ЕГН: ********** е осъществила състава на престъплението по чл.194
ал.1 от НК, за това, че на 12.01.2022 в гр.П., е отнела чужди движими вещи –
часовник марка „Rolex” модел „126622“ със сериен номер: 3L0C7997, на
стойност 16 500 лева, часовник марка „TAG HEUER“, модел „САС1111-0“
със сериен №GL5478 на стойност 250 лева и часовник марка „Sainthonore“,
модел „DEPOSE“ със сериен №898127.1-J06 на стойност 100 лева – на обща
стойност 16 850 лв. / шестнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева /, от
владението на Н. Г. Г., от гр.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна - с действията си подсъдимата, е реализирала
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнела посочените вещи от владението на пострадалия, без
неговото съгласие, като е прекъснала досегашното владение върху тях и е
6

установила своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими
вещи от владението на Н.Г., т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на
последното и установяване на трайна такава от страна на подсъдимата.
Последната е установила трайно фактическо владение върху вещите, като те
са преминали от патримониума на постралото лице в този на подсъдимата.
Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на
същите, подсъдимата ги е отнесла в жилището, което е обитавала, като е
имала намерение да се разпореди с тях.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният
умисъл е формиран в съзнанието на извършителката, която е осъзнавала, че
отнема вещи, които не са били нейни.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавала е и
общественоопасните последици, които деянието й причинява в обективната
действителност и е желаела и целяла тяхното настъпване. Същата е знаела, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направила всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното
производство протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а
именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
За извършеното от подсъдимата престъпление се предвижда наказание
,,лишаване от свобода‘‘ до осем години, тоест се достигна до извод, че би
могло да бъде наложено наказание от три месеца до осем години ,,лишаване
от свобода‘‘.
При определяне размера на наказанието, Съдът следва да отчете
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха направените
самопризнания от подсъдимата, изказаното съжаление за извършеното,
чистото съдебно минало, връщането на инкриминираните вещи.
Като отегчаващо вината обстоятелства се отчетоха лошите
характеристични данни на подсъдимата, както и обстоятелството, че
стойността на инкриминираните вещи е в размер от почти 26 минимални
работни заплати към момента на извършване на деянието.
Въз основа на така възприетите от Съда смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и след като се ръководи от целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 НК, личната и генералната превенция, настоящият
съдебен състав намира, че на подсъдимата С. следва да се определи и наложи
7

наказание ориентирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно в размер от една година ,,лишаване от свобода‘‘, което след
редукцията да остане в окончателен размер от осем месеца ,,лишаване от
свобода‘‘.
Неоснователно се явява наведеното от страна на защита възражение за
налагането на наказание ,,пробация‘‘ в минимален размер на подсъдимата С..
Макар и да не беше изрично поискано, чрез тълкуване би могло да се
достигне до извод, че защитникът поиска определяне на наказанието при
условията на чл. 55 НК. Тази разпоредба предвижда определяне на
наказанието под предвидения в закона минимум, респективно, ако няма
определен такъв и наказанието е ,,лишаване от свобода‘‘, същото да се замени
с наказание ,,пробация‘‘. За да е приложим този институт, обаче е
необходимо да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключителни такива, които да водят до несъмнения извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Посочените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, обаче не са нито многобройни, нито
изключителни, като са налице и две отегчаващи вината обстоятелства, а
именно високата стойност на отнетите вещи, както и лошите характеристични
данни.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на Н.С. не е
наложително същата да изтърпи наложеното й наказание осем месеца
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Н. ИВ. СК. беше
осъдена да заплати направените разноски по делото в размер на 78 лева по
сметка на ОД на МВР-П..
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	74
Дата:	7 април 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20225330201338
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 март 2022 г.

Присъда по дело №1338/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите