О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр.Варна 19.05.2020
год.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева
Светла
Даскалова
Като изслуша докладваното от
съдия Янко Янков ВЧНД № 125 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от И.Т.А./саморъчно
написана/, която е насочена срещу определение №33 на състав на Окръжен съд
Варна, постановено на 07.05.2020 г. по ЧНД № 416/20г. по описа на същия съд, с
което на осъдения И.Т.А., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от пет години, осем месеца и
единадесет дни от наложеното му наказание,
в размер на двадесет години „лишаване от свобода“.
В частната си жалба,
осъдения моли да бъде освободен условно предсрочно. Твърди, че е осъзнал
грешката си, желае да се грижи за семейството си, както и да бъде трудово
ангажиран. Моли за отмяна на постановеното от ВОС определение.
Варненският апелативен съд, след
като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното
определение, намери следното:
Подадената жалба, по която е
образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед
процесуална легитимация и спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се
преценява като неоснователна.
С Присъда № 87 от
31.10.2011г., по НОХД №458/2009г., Окръжен съд – гр. Варна е ангажирал
наказателната отговорност по отношение на И.Т.А. за извършени от него при
условията на реална съвкупност престъпления по чл.142, ал.2, т.2 и т.5, вр.
ал.1, както и по чл.116, ал.1, т.4, предл.3-то, т.6, предл. 2-ро и 3-то от НК.
Наложено е наказание „доживотен затвор“, търпимо при първоначално специален
режим.
С Решение № 180 от
09.11.2015г. по ВНОХД №141/2015г., състав на Апелативен съд – гр. Варна е
потвърдил изцяло първоинстанционния акт.
При извършен касационен
контрол/ присъда №156/23.06.2016г./, наложеното по отношение на А. наказание е
било намалено на двадесет години лишаване от свобода.
За начало на наказанието се
счита 27.05.2008г.
Към датата на постановяване
на атакуваното определение осъденият е изтърпял
14 години, 3 месеца и 19 дни, от които 11 години, 11 месеца и 10 дни са
изтърпени фактически. Зачетените дни от положен труд се равняват на 2 години, 4
месеца и 9 дни. Неизтърпяната част от наложеното наказание възлиза на 5 години,
8 месеца и 11 дни, т.е към момента на постановяване на атакуваното определение
е налице една от изискуемите от закона предпоставки.
Спорният момент по делото е
дали А. е показал добро поведение и честно отношение към труда, каквито законът
изисква, съгласно чл.70, ал.1 от НК.
Първоначалната оценка на
риска от рецидив е била на ниско ниво – 37т. Като проблемни зони са били
отчетени: отношение към правонарушението, трудова заетост, управление на
финансите, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди за
обществото е бил на високо ниво, предвид характера и тежестта на извършеното
правонарушение. Изведени са първоначални опасения от бягство, както и от
способността за самоконтрол.
Актуалната оценка на риска
от рецидив е в ниски стойности – 10т.
По отношение на вероятността
от вреди спрямо обществото/предвид високата степен на обществена опасност на
деянието/ е отчетена положителна промяна, която обаче според компетентните лица
бързо би могла да бъде променена при наличието на рискови фактори като
криминално обкръжение, разпространение и употреба на ПАВ и алкохол, липса на
позитивна семейна подкрепа, финансови проблеми. Изводът от изложеното е, че
попадайки в социална среда, наличието на изброените рискови фактори могат да
доведат до сериозна опасност спрямо социума. Това обстоятелство не обосновава
извод за отсъствието на негативни характеристики и проявления, каквито нормата
на чл.439а НПК изисква. Рискът от вреди
по отношение на обществото, макар и претърпял промяна не обосновава
категоричен извод за липсата на заплаха спрямо членовете му. За да са налице
положителните процесуални предпоставки за предсрочно освобождаване, изводът за
завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен. Категоричен трябва да
бъде и извода за успешна реинтеграция, както и липсата на заплахи по отношение
на членовете на социума. А с оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи
не могат да бъдат формирани.
Досието на осъденото лице
съдържа данни за допуснати дисциплинарни нарушения/макар те да са заличени/.
Този факт съдържа признаците на привидност по отношение на показаното „добро
поведение“. А както бе изтъкнато по-горе, за да бъде допуснато предсрочно
освобождаване по отношение на лишен от свобода, процесът на поправяне трябва да
бъде несъмнен.
Без да изключва положителните
характеристики и индикации на осъдения/същият е награждаван, полагал е доброволен труд, налице е и промяна
на режима на изтърпяване на наказанието/ настоящият съдебен състав се солидализира
с изводите, направени от първоинстанционния съд за липсата на доказателства за
трайни положителни промени в насока поправяне и превъзпитание, тъй като констатацията
за това, следва да се основава на данни за съзнателно, активно и категорично
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността – ПВС № 7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г., Решение № 591 от 15.ХII.1981
г. по н. д. № 617/81 г., I н. о.
В този смисъл следва да се
приеме, че не са постигнати преследваните цели на индивидуалната и генерална
превенция, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал.1 от НК. По изложените съображения въззивната инстанция
намира, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода, И.Т.А. не
следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение
на него да се продължи работата в условията на затвора.
Водена от гореизложеното, настоящата инстанция
намира определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано, поради
което същото следва да потвърдено.
Предвид това и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №331
от 07.05.2020г. на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 416/20г., с което е ОСТАВЕНА
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.Т.А. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в
размер на двадесет години.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.