№ 59
гр. Харманли, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200081 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ДЖ. Г. АХМ., ЕГН **********, с адрес гр. Маджарово, ул.
„***“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. *** против Наказателно постановление № 21-0271-002056
от 17.12.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Д.А., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Д.А., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат А..
Депозирана е молба с вх. рег. № 2544 от 05.04.2022г. по описа на РС-Харманли, с която се
развиват изложените в съдебно заседание възражения.
Въззиваемата страна началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.10.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 994267 от свидетеля М. Г. СТ. на длъжност младши автоконтрольор при РУ-
1
Харманли в присъствието на свидетеля Г.Д., за това, че на 23.10.2021г. в 18:30 часа в
община Харманли на път (Харманли – Любимец) – Иваново – Долни Главанак – Тополово –
Силен (Маджари – Долно Ботево) в гр. Маджарово до полицейски пункт около 18:30 часа
управлява лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *** собственост на З.У., ЕГН **********,
като след проверка било установено, че служебно с отбелязване в автоматизираната
информационна система е прекратена регистрация на регистрирано ППС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 23.10.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН била образувана преписка № 5027/2021г. по описа на РП-
Хасково. С постановление от 13.12.2021г. е отказано да се образува досъдебно
производство, образуваната преписка е прекратена, а преписката ведно с препис от
постановлението са изпратени на административнонаказващия орган за ангажиране
отговорността на нарушителя.
Било издадено наказателно постановление № 21-0271-002056 от 17.12.2021г.,
издадено от П.Д.П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г.,, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя М.С. и на свидетеля по АУАН Г.Д.. В съдебно
заседание, провело се на 09.03.2022г., свидетелят М.С., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
актът е бил съставен на място на изхода на гр. Маджарово, което се водело някаква
местност, но свидетелят не може да каже дали се включва в очертанията на града или не.
В съдебно заседание, провело се на 06.04.2022г., е проведен разпит на свидетеля по
АУАН – Г.Д.. Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в
АУАН и НП. Свидетелят Д. допълва, че заедно с колегите му от П.П. и К.К. са възприели
движението на процесния автомобил и са спрели за проверка същия. Сигнализирали
колегите си от Пътна полиция, които при справка в системата установили, че в двумесечния
срок от закупуване на автомобила новият собственик не го е регистрирал, поради което
регистрацията на ППС била прекратена служебно.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят е нарушавал правилата за
движение по пътищата. Съгласно писмо с рег. № 271000-1319 от 18.02.2022г. на РУ-
Харманли лек автомобил с рег. № *** е собственост на З.У., ЕГН ********** и с предстоящ
собственик след регистриране на договор за покупко-продажба от 02.07.2021г. Д.А., ЕГН
**********, като поради липса на регистрация в двумесечен срок от смяната на собственика
регистрацията му била служебно прекратена на 03.09.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 07.02.2022г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 01.02.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
2
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 23.10.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
ЗАНН предвижда две възможности за издаване на наказателно постановление при
наличието на административнонаказателна преписка и без такава.
Административнонаказателна преписка се образува със съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. В настоящия случай административнонаказателна
преписка е била образувано с изготвянето на процесния АУАН. При нормалното развитие
на административнонаказателното производство съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в
двуседмичен срок от подписването на АУАН-а той се изпраща на наказващия орган заедно с
възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, а
административнонаказващият орган в едномесечен срок се произнася по преписката.
Възможно е обаче след съставянето на АУАН да се прецени, че извършеното деяние може да
представлява престъпление и преписката да се изпрати вместо на
административнонаказващия орган на прокурор за образуване на наказателно производство.
Настоящият случай е именно такъв. След съставянето на АУАН, преписката е изпратена на
РП-Хасково, ТО-Ивайловград. С постановление от 13.12.2021г. представител на РП-
Хасково, ТО-Ивайловград е отказано образуваното на наказателно производство като е
извършена преценка, че деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение. Така административно наказателната преписка е върната на
административнонаказващия орган за издаване на наказателно постановление.
Процесното НП е издадено на 17.12.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
3
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН, а от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство – по арг. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят Г.Д. е бил автопатрул, възприел е движението
на лекия автомобил и го е спрял за проверка, като пред него било установено, че
управляваното МПС е с прекратена регистрация. Свидетелят Д. присъствал и на съставянето
на АУАН-а в РУ Харманли.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата свидетели,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези
обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен
препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване –
23.10.2021г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи
допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание.
Един от задължителните реквизити на АУАН е датата и мястото на извършване на
нарушението. Това изискване е от съществено значение за извършване преценка за
компетентността на наказващия орган и приложимата материалноправна норма съобразно
правилата за действие на административнонаказателния закон по място, за създаване на
гаранции за правото на защита на наказаното лице и за определяне на кръга на
доказателственорелевантните факти.
Изискването за посочване на мястото на извършване на нарушението ще се счита за
спазено тогава когато е посочено точно и конкретно. Ако в АУАН не се съдържат
достатъчно ясно и точно описание на мястото на извършване на нарушението, не може да се
очертае по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството и се
ограничава правото на защита на наказаното лице.
В настоящия случай в процесния АУАН като място на извършване на нарушението е
посочено – община Харманли, на път (Харманли – Любимец) – Иваново – Долни Главанак –
Тополово – Силен (Маджари – Долно Ботево), а след това – в град Маджарово до
полицейски пункт. Това разминаване в описанието на мястото на извършване на
нарушението не е отстранено по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а е пренесено и в процесното
НП, където е посочено, че деянието е извършено “в община Харманли на път трети клас №
808“ и „в град Маджарово до полицейски пункт“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Налице е и друго нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП. Съдът
счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съгласно
посочените правни норми един от задължителните реквизити на АУАН и на НП е посочване
на законните разпоредби, които са нарушени. Нарушението, установено с процесния АУАН
е управление на МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за
обществено ползване. В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
4
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат две
различни правила за поведение при движение по пътищата. Въпреки това при посочване на
разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, същата може
да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща-
например в конкретния случай чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено
конкретното предложение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение съдът счита, че оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева е платено „в брой“,
поради което следва да се приеме, че договорът служи за разписка за реалното му
заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 500 лева е 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че следва да се присъди сума в размер на 300 лева за платеното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-002056 от 17.12.2021г., издадено
от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на ДЖ. Г. АХМ., ЕГН
**********, с адрес гр. Маджарово, ул. „***“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. *** на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД
на МВР – Хасково да заплати на ДЖ. Г. АХМ., ЕГН **********, с адрес гр. Маджарово, ул.
„***“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. *** сума в размер на 300,00 лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6