ПРОТОКОЛ
№ 228
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Нестор Сп. Спасов
Вера Ив. Иванова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Р. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600248 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Т.Д. Е. се явява лично и с адв. К. К.. – служебен
защитник, назначен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Е.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, образувано по
жалба на адв. К. – служебен защитник на Т.Д. Е., който е обвиняем по ДП №
304/2022 г. на ІІ РУ на МВР Пловдив, против протоколно определение №
729/07.06.2022 г., постановено по ЧНД № 982/2022 г. на Пловдивски окръжен
съд.
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. К.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Е.: Не възразявам този състав да гледа делото за
мярката ми за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.: Моля да отмените определението на Пловдивския окръжен
съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение на подзащитния ми
и да му определите по-лека такава – „подписка“ или „парична гаранция“,
тъй като той работи и печели добре. Той ще обясни на съда, ако му се даде
възможност и би могъл да възстанови въпросната сума на пострадалия
човек, макар че самият той не признава да е виновен за извършване на
каквото и да било инкриминирано деяние. Това, което е направил, е станало
с разрешение на банкови служители, на които не претендираме вина.
Няма реална опасност той да се укрие или да извърши каквото и да е
престъпление. Има постоянен адрес, живее в „Т.“, млад е, има връзка и
наистина бъдещето е пред него. Прави добро впечатление, интелигентен
човек е. За това престъпление не се предвиждат над 10 години лишаване от
свобода, поради което считам, че е по-добре да се вземе по-лека мярка за
неотклонение, за да може да окаже по-добро съдействие на органите на ДП
и на съда и за да възстанови процесната сума.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т.Д. Е.: Отидох в банката и попитах дали има някакви
пари по сметката. Там ми казаха да дам ЕГН и лична карта. Дадох им я и
попитаха дали искам да изтегля нещо от сметката. Аз ги загледах, защото
потърпевшият е една глава над мен, с кафяви очи, с 40 кг по-дебел от мен и
2
си помислих, че си правят майтап – едва ли не се бъзикат. Дадоха ми една
бележка, подписах и това беше. Не съм използвал банковата карта за
самата банка.
Аз имам постоянен адрес, работя в печатница. Верно, осъждан съм
преди 20-на години, имам 2 присъди, едната от които за отклонение от
ТПО. Нищо не е можело да ме възпре да извърша някакво престъпление
през тези 4 месеца, ако съм искал. Нито съм извършил някакво
престъпление, нито съм нарушил закона. Плащам си сметките, ходя на
работа, имам приятелка, взехме апартамент под наем, в който да живеем,
печеля добре в печатницата.
Едното теглене е с безконтактна карта, другото е теглене от банката.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение искането на
обвиняемия и защитника му и да потвърдите определението на
Пловдивския окръжен съд като правилно и законосъобразно. Изложени са
достатъчно мотиви затова, че са налице всички предпоставки на чл. 63, ал.
1 от НПК.
Предвижда се за извършеното наказание „лишаване от свобода“.
По отношение обоснованото предположение са събрани
доказателства, черпени от показанията на свидетелите Ч., П., С., Т.,
подкрепени от протокола за оглед на веществени доказателства, заснели
него.
Налице е обосновано предположение и за това, че той ще се укрие и
извърши друго престъпление. По отношение укриването е достатъчно да
видим, че той е посочил адрес, на който не живее. Излезнал е от затвора
през месец февруари тази година, малко преди да извърши
инкриминираното деяние. Отново по отношение хипотезата опасност да се
укрие са налице данни, че последната му присъда е за отклоняване от
изтърпяване на наказание лишаване от свобода при осъждане за убийство.
По отношение на опасността да извърши друго престъпление моля да имате
предвид, освен съдебното ми минало, че само 3-4 месеца след излизане от
затвора върши деянието и очевидно е лице с трайно изградени престъпни
навици. Опасността не е хипотетична, а реална такава, най-малкото, защото
инкриминираното деяние е извършено при условията на чл. 26 от НК, т.е.,
3
че се касае за продължавано престъпление.
В този смисъл считам, че тази мярка за неотклонение е най.-
адекватна и моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен
съд.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Т.Д. Е.: Аз лично потърсих човека, за да му върна
документите. Ако съм искал да се укрия, да се скрия или да направя
каквото и да е можех спокойно да ги хвърля. Обадих му се, определих си
среща с него и даже не знам дали това някъде е записано. Ако съм искал да
се укрия или да направя каквото и да е дали е нямало да му хвърля
портфейла в някой кош, а не да го потърся, за да му върна служебната
карта, личната карта, талона за колата. Казах му и мисля, че го има в
кореспонденцията между мен и него, че съм взел част от парите му и че
желая да ги възстановя, защото аз работех и можех.
И аз не вярвах, че мога да вляза в банката и да ми дадат така някаква
сума пари. Не съм ги изтеглил от банкомат с дебитна карта. Аз просто като
влезнах в банката попитах има ли пари по картата. Като ме питаха желая ли
да изтегля нещо, пожелах. Парите наистина не са мои. С изтеглените пари
си платих наема, тока, кредита, сметката на телефона, имах да връщам пари
и на една приятелка. След два дни взимах заплата и тогава нямах пари.
После бях дори на работа като се обадих на момчето да му върна
документите. По месинджъра му писах след като му потърсих имената и го
намерих. Момчето ми се обади в 7 часа сутринта, когато се прибирах от
нощна смята, за да се видим. Казах му, че ще се видим, но да поспя малко,
че се прибирам от работа. После си определихме среща.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
С протоколно определение № 729 от 07.06.2022 г. по ЧНД № 982/2022 г.
състав на Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ на обвиняемия Т. Д. ЕНДР. по ДП № 304/2022 г. по описа на
Второ РУ на МВР - Пловдив.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от
4
служебния защитник на обвиняемия – адв. К. К.. от АК - Пловдив с доводи за
неговата необоснованост и незаконосъобразност, с искане да бъде отменено и
взета по-лека мярка за неотклонение.
По отношение на обоснованото предположение към извършеното
престъпление се посочва, че делото е все още на ранен етап, поради което
няма достатъчно доказателства за това, че е автор на инкриминираното
деяние. На второ място счита, че липсват кумулативните предпоставки,
свързани с опасността от укриване и извършване на друго престъпление,
поради наличието на адрес, на който обвиняемият може да бъде открит, за да
бъде призован. Работи и печели добре, като възнамерява да върне отнетата
парична сума на пострадалия, ако бъде освободен. В тази връзка моли да бъде
отменено определението на окръжния съд, като спрямо Е. бъде взета по-лека
мярка за неотклонение – подписка или парична гаранция.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че Е. е
извършил престъплението, за което е обвинен и е налична опасност от
укриване и извършване на друго престъпление.
Обвиняемият Е. лично и със своя служебен защитник – адв. К.
поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като молят за
снизхождение и по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без
уважение.
Настоящата инстанция, макар и с известни резерви намира, че може да
се достигне до заключението за наличието на обосновано подозрение за
съпричастността на обвиняемия Т. Д. ЕНДР. към вменената му деятелност по
работното обвинение по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с предвидено
наказание лишаване от свобода и тежко умишлено престъпление по своя
характер.
Впоследствие с напредването на разследването и по-пълното изясняване
на фактическата обстановка по случая, няма пречка да се уточни точната
правна квалификация на инкриминираните действия от страна на обв. Е.,
5
свързани с използването на данните от платежния инструмент и личната
карта на титуляра пред банковите служители за получаване на имотна облага.
Този извод се налага при запознаване със събраните по делото
доказателства, въпреки сравнително ранния му етап. Сред тях се открояват
показанията на разпитаните свидетели – на пострадалия Р.Ч., както и на Д. Т.
и К. С. – служители в банкови институции, които подробно описват външните
белези на лицето, което се е представило за титуляра, като е теглило парични
суми от банковите сметки на пострадалия. Затова спомагат и показанията на
св. Н. П., пред когото обвиняемият подробно е обяснил как се е снабдил с
портфейла на пострадалия с намиращите се в него банкови карти и как ги е
използвал. В тази насока са и приложените като писмени доказателства –
справки от банкови институции, протоколи за доброволно предаване и за
оглед на ВД, придружен с фотоснимки, както и справка за съдимост.
Правилно решаващият съд е преценил, че е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие, поради това, че не живее на адреса, на който е
регистриран и трудно би могъл да бъде откриван и призоваван за нуждите на
разследването.
От друга страна е налице и реална опасност от извършване на друго
престъпление, предвид на многобройните му предходни осъждания,
приоритетно за престъпления против собствеността, против паричната и
кредитна системи, за държане на високорискови наркотични вещества, вкл. и
за убийство. А наложеното на обвиняемия Е. наказание лишаване от свобода
по последното осъждане е било изтърпяно ефективно, сравнително скоро - на
08.02.2022 г. В тази връзка очевидно към настоящия момент, последното не е
изиграло своята положителна и поправителна роля.
Горепосоченото попада в обхвата на хипотезата на чл. 63 от НПК и пред
първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да
задържи под стража обвиняемия, както и правилно е сторила.
Това сочи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното
определение и налага потвърждаването му.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 5 – 8 от НПК, Апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 729 от 07.06.2022 г.,
постановено по ЧНД № 982/2022 г., с което Пловдивският окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Т. Д.
ЕНДР. по ДП № 304/2022 г. по описа на Второ РУ на МВР Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7