Присъда по дело №4869/2021 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда по ВНОХД № 4869/2021 г. по описа на СГС,
НО, XII възз. с-в

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.07.2021 г. по НЧХД № 19019/2019 г. на СРС, НО, 104 състав,
подсъдимият Я.Н.Н. е признат за невиновен и оправдан на основание чл.304 от НПК по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2 вр. ал.1 т.1, т.3 вр.
чл.147,ал.1 от НК
С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител И.А.И. е осъден да
заплати на Я.Н.Н., направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
на 800лв, както и на 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител, в
която се твърди неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяна на съдебният акт и
постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение. След запознаване с мотивите към
присъдата е постъпило допълнение към жалбата с изложени подробни съображения в
подкрепа на искането за отмяната й. Твърдят се допуснати процесуални нарушения при
оценка на събраните по делото доказателства, довели до неправилни правни изводи.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/
или изслушване на експертизи.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частня тъжител
– адв. С., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях
съображения. Счита, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и неправилна,
поради което моли съда да я отмени и да постанови нова, с която да признае подсъдимия
Я.Н.Н. за виновен по повдигнатото му обвинение. Претендира направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции в размер по 800 лв.
Защитникът на подсъдимия – адв. В., намира, че не са налице твърдените от
обвинението нарушения, а постановената присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована, като приема изводите на районния съд, че подсъдимият не е извършил
престъплението „клевета” за съобразени с практиката на ЕСПЧ по дела със сходен предмет.
Посочва, че след проверката подсъдимият се е консултирал с негов приятел не за това дали
да клевети полицейския служител, а към кого да се обърне, за да сигнализира за своите
съмнения, а обстоятелството, че е настоявал за извършване на проверка е показателно за
липсата на умисъл за престъплението „клевета“. Моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда и да присъди в полза на подъдимия направените от него
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова
присъда, поради следните съображения:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия –
да се защитава, като е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина
по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, но не споделя правните изводи на първата инстанция, и по –
конкретно, че в случая подсъдимият е упражнявал свое гарантирано от закона право. Въз
основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
1

Тъжителят И.А.И. работи като младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР. На 06.10.2019 г. тъжителят изпълнявал служебните си задължения като автопатрул,
за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, заедно с колегата си свидетеля Н.Л.. Около 15:10 ч.
ЧТ И. и свидетелят Л. извършвали обход на маршрута, движейки се със служебния си
автомобил по ул.„Свети Георги Софийски“ в посока от бул. „Акад. Ив. Гешов“ към бул.
„Прага“, и на кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“ забелязали, че водачът на лек
автомобил „Волво“, рег. № ******* отнема предимството на пешеходци.
Полицейските служители спрели л.а. „Волво“ и установили, че водач на МПС е
подсъдимият Я.Н.Н.. Частният тъжител И. съставил АУАН № 364215 в присъствието на
свидетеля Н.Л., в който подсъдимият Н. написал възражение: „Не съм отнемал
предимството на никого и възразявам срещу акта!!! Не съм нарушител.“
След връчването на акта частният тъжител И. и свидетеля Л. се отдалечили със
служебния си автомобил от мястото на проверката, а подсъдимият Я. Н. се обадил на номер
112 и провел телефонен разговор със служител от Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112, в който казал: „Полицая, който е подписан акта
ми е употребил алкохол. Искам спешна процедура за проверка на алк., със дрегер... Казва се
И.А.И. полицая, младши контрольор от КАТ София… Със патрулка номер…. Може да не
съм прав. Я. Н. се казвам“.
Частният тъжител И. и свидетелят Л. получили указание да се върнат на мястото на
съставяне на АУАН, а именно на бул. „Пенчо Славейков“, където на частния тъжител И.
била взета проба за алкохол с техническо средство „Дрегер 7410+“ в присъствието на
свидетеля В. О. и на подсъдимия Я. Н..
Взетата с „Дрегер 7410+“ проба № 1497 отчела отрицателна стойност, за което била
съставена докладна записка от свидетеля В. О. до началника на Отдел „Пътна полиция“ към
СДВР.
Подсъдимият Я.Н.Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия
Я.Н.Н.; показанията на свидетелите В. О., Н.Л. и Н.Х.; заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза; справка за съдимост и другите писмени и веществени доказателства.
Както правилно е посочил районният съд, доказателствата по делото са еднопосочни
и непротиворечиви, поради което и по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага подробното им
обсъждане. Безспорно са установени фактите, свързани с извършената на инкриминираната
дата проверка от полицейските служители и съставения на подсъдимия АУАН, вкл. и
направените в него възражения, както и последвалото обаждане на тел. 112. Липсва спор и
относно съдържанието на проведения от Н. с диспечера разговор, който се установява от
приложения диск и заключението на съдебно-техническата експертиза, което въззивният
съд също прецени като компетентно, пълно и обосновано. Поради това настоящият състав,
също като първия, приема за установено, че на инкриминираните време и място
подсъдимият е казал, че тъжителят е употребил алкохол при изпълнение на служебните си
задължения.
Не могат, обаче, да бъдат споделени изводите на районния съд за това, че в случая
подсъдимият е упражнил правото си да подаде сигнал. За да достигне до тях първата
инстанция се е доверила безкритично на обясненията му, като не е съобразила двойствената
им природа и несъответствията им с останалите доказателства по отношение на субективния
елемент. На първо място, прави впечатление, че изписните възражения в АУАН, касаят
единствено извършването на нарушение по ЗДвП от Н. и в тях никъде не е отразено към
момента на съставянето му последният да е имал забележки към състоянието на
полицейския служител. Данни за такива не се съдържат и в показанията на свидетеля Л.,
2

който е бил на смяна в екип с тъжителя и е присъствал през цялото време. Последният не
съобщава за употребен от колегата му алкохол или съмнително поведение, а изложеното от
подсъдимия за разговор на „ти“ от страна на служителя само по себе си не обосновава извод
за алкохолно повлияване. Твърдения за споделена от Н. информация, че е усетил мирис на
алкохол преди инкриминираното обаждане, се съдържат единствено в показанията на
свидетеля Х., но доколкото обаждането към този свидетел се е състояло в неустановен
момент след проверката и пресъздадената от него информация е опосредена от заявеното му
от подсъдимия, същото не установява с категоричност, че подсъдимият действително е
усетил мирис на алкохол. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че в
обясненията си подсъдимият акцентира върху извършеното нарушение на ЗДвП и
несъгласието му с констатациите на контролните органи, а едва впоследствие, еднократно и
без логическа последователност с останалия разказ споменава за усетена миризма на
алккохол. Изложеното от него, че се е обадил на приятеля си, тъй като не е бил съгласен за
това, че е извършил нарушение, изцяло кореспондира с показанията на свидетеля Х., че
обаждането е било заради проблеми с органи на пътна полиция. Също както при
обясненията, в показанията на този свидетел информация за усетен мирис на алкохол се
съобщава впоследствие, при това колебливо, а от формулировата на дадените насоки не
става ясно дали „казусът“, за който говори свидетелят е относим към несъгласие с
нарушението или към съмнения за употреба на алкохол от актосъставителя. Поради това
въззивният съд не намира, че у подсъдимия действително е било породено съмнение за
неравомерно поведение на полицейския служител.
Наред с това, независимо, че обаждането е направено до компетентен да инициира
проверка орган, същото не би могло да се разглежда като упражняване на правото на лицето
да подава сигнали. Видно от съдържанието на проведения с тел. 112 разговор, в него
твърденията за употребен алкохол за пръв път са изложени като доказан факт, не са
подкрепени с конкретни доказателства и са споменати във връзка с неблагоприятен за
подсъдимия резултат от проверката. Основателни са възраженията на повереника относно
изразената несигурност единствено по отношение на ДКН на полицейския автомобил и
многократното повтаряне на твърдението за употребен алкохол. От цялостния анализ на
разговора, се установява, че единствения път, в който подсъдимият казва, че може да не е
прав, е когато диктува регистрационния номер на автомобила. Непосредствено след това
изразява предположение, че потеглянето на патрулния автомобил е породено от желание на
полицая да се укрие след подаване на сигнала, в хода на разговора многократно повтаря, че
служителят на реда е употребил алкохол, пояснява, че не е този, който е шофирал, както и че
още на следващия ден ще подаде сигнал до инспектората. Както беше посочено по-горе, не
се установиха обстоятелства, сочещи у подсъдимия да е било действително формирано
съмнение за противоправно поведение у полицейския служител, поради което независимо от
формално изразеното му желание за извършване на спешна проверка за алкохол с дрегер,
липсват индикации същото да цели провокирането на разследване на случая и евентуалното
ангажиране на отговорността на тъжителя. Поради това неправилно районният съд е приел,
че подсъдимият е действал със субективното убеждение, че защитава права и законни
интереси. Показателни за това са както липсата на възражение в тази насока в АУАН, така и
показанията на свидетелите, които не съобщават да са усетили мирис на алкохол или да са
забелязали съответни отклонения в поведението на тъжителя. В тази връзка е необходимо
да се посочи, че от резултата от взетата с Алкотест Дрегер проба се доказа неверността на
твърдението, че И. е употребил алкохол.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата по
делото, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Я.Н.Н. е осъществил
престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК.
От обективна срана се установи, че на 06.10.2019 г. около 15.00 ч. в гр. София, чрез
телефонно обаждане на ЕЕН 112 подсъдимият Я. Н. публично е разгласил позорно
обстоятелство за И.А.И. в качеството му на длъжностно лице към МВР по повод изпълнение
3

на службата му, като заявил, че последният е употребил алкохол по време на изпълнение на
служебните си задължения при съставяне на АУАН.
Налице са и квалифициращите признаци на престъплението, тъй като клеветата е
изречена по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му и е
разпространена публично публично, като твърденията са изречени пред диспечер на
телефон 112, информацията е предадена на съответните органи и са станали достояние на
голям брой хора.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Същият е
съзнавал позорния характер на твърдението, че частният тъжител изпълнява служебните си
задължения след употреба на алкохол, както и че същото не отговаря на истината, като е
целял именно опозоряването му.
Действително ЕСПЧ приема, че твърдения, направени в жалби до компетенни органи
или показания пред властите не могат да се разглеждат като „разгласяване“, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от
страна на властите. Според настоящата инстанция обаче деянието на Н. не разкрива
особености, които да доведат до заключение, че в случая същият е целял да упражни това
свое право, съображения за което бяха подробно изложени при анализа на доказателствата.
Поради това не могат да бъдат споделени доводите на защита за правилност на
първоинстанционната присъда.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че са налице кумулативните
условия на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание: 1./ за извършеното престъпление е предвидено
наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание; 2./
пълнолетният деец не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; 3./ не са причинени
съставомерни имуществени вреди от престъплението. Не е налице и някое от ограниченията
на чл. 78а, ал. 7 от НК за приложение на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне размера на наказанието „глоба“ настоящият състав съобрази
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършване на
престъплението, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете начина на извършване на
деянието и предизвикания отзвук сред колегите на тъжителя, а като смекаващи такива –
трудовата ангажираност на подсъдимия и особеното му емоционално състояние в онзи
момент. Въззивният съд не цени като такова чистото му съдебно минало, тъй като същото е
една от материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Отчитайки тези обстоятелства въззивният съд намира, че определянето на
наказанието „глоба“ в минималния, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, размер а именно – 1000
лв. (хиляда лева), е справедливо и ще постигне в най-пълна степен своето превантивно и
предупредително-възпиращо въздействие върху дееца и върху останалите членове на
обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Я. Н.
следва да заплати на частния тъжител И.А.И. направените по делото разноски в размер на
1996,30лв /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/, от които 1600
лева адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна помощи
разписки за получени суми. .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

5

Номер на акта:	3
Дата:	10 януари 2022 г.
Съдия:	Ани Захариева

Дело:	20211100604869
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	10 декември 2021 г.

Присъда по дело №4869/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите