Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 29.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева, като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 1190 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 504952/09.10.2018г. по
гр.д. № 7177 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 36-ти състав е признато за установено по предявени от Б.С.С., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, кв. ******” , ул. „******срещу „Е.Е.”АД, ЕИК ******с адрес на
управление:*** отрицателни установителни искове , че Е.Е.”АД, ЕИК ******не е
собственик на поземлен имот № 377 и
поземлен имот № 380 с обща площ от
около 900кв.м. с местонахождение в гр. София, местност „******-изток”,
кв. 3, попадащ в УПИ І при съседи по
регулационен план: ПИ 376, ПИ 381, ПИ 379, ПИ 378, улица, попадащи в ПИ с
идентификатор 68134.505.408, обозначен в зелен цвят на скица-приложение № 1 (л.
181 от делото) към приета по делото съдебно-техническа експертиза, приподписана
от съдебния състав и неразделна част от решението, Е.Е.”АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на Б.С.С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1476лв., производството по
исковете на Е.В.Т., ЕГН ********** е прекратено .
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5174203/29.10.2018г. от ответника по исковете
Е.Е.”АД, ЕИК ******в частта, в която
исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото твърдението
било само за упражнявана фактическа власт, но не и за изявление на субективния
елемент на придобивното основание, което обосновавало извод, че ищецът не е
собственик на имота. Правният интерес не можел да се обоснове и със защита на
фактическо състояние, защото не се касаело за смутено владение, което да не е
отнето преди да изтекат 6 месеца от
установяването му. Районният съд не бил
обсъдил в съвкупност събраните доказателства. През периода от 1993г. до
2003г. въззивникът и праводателят му „Б.-ЗПДЕА
Г.К.”АД обезпокоявало фактическата власт на ищеца, като през 1997г. била изградена ограда в рамките на която
попадали имотите. Посочило е, че на 05.10.2005г. била издадена заповед за
възстановяване на владението по гр.д. № 625/2005г. на СРС, 46-ти състав,
отмяната на заповедта не се отразявала на отношенията с ищеца, защото жалба не
била подадена от него, така въвеждането на Б. ЗПДЕА Г.К.”АД в имота и довело до
загубване на владението от ищеца.
Въззивникът бил придобил имотите чрез покупка-продажба и бил въведен във
владението им от съдебен изпълнител през 2007г. Издаването на изпълнителен лист
на 26.06.2007г. обезпокоило владението на ищеца.Покупко-продажбата била валидна
и имала вещно-прехвърлителен ефект. Праводателят му придобил собствеността по
реда на чл. 17, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия ( ЗППДОбП) с Разпореждане на МС № 125/25.11.1993г. , когато
държавната фирма Б.” е преобразявана в Б. холдинг”ЕАД – търговско дружества с
държавно участие, това преобразуване било вписано с решение от 14.01.1994г. по
ф.д. № 310/1989г. на СГС, като съгласно разпореждането на МС Б. ЗПДЕА Г.К.”ООД
е поело активи и пасиви на ЗПДЕА”Г.К.” и на ДФ „Б. централно управление”. В
последствие с решения по фирменото дело № 29780/1993г. Б. ЗПДЕА Г.К.”ООД било
преобразувано в Б. ЗПДЕА Г.К.” АД., приватизация на което била обявена с
решение на Агенцията за приватизация от 11.09.1998г. Преди Решението от 25.11.1993г. не можело имотът да
се придобие по давност, защото бил държавна собственост, реално едва след обнародване на решението на 16.06.1995г. за регистрация на Б. ЗПДЕА Г.К.”ООД такава можело да започне да тече, поради
което и изводът на СРС че за 10 години
от 1993г. до 2003г. имотът бил придобит от ищеца бил неправилен.
Отделно, при действието на ЗТСУ (отм) в периода от 1993г. до 2001г. не било
допустимо да се придобие чрез сделка или по давност реална част от
дворищно-регулационни парцели. Неправилно не била зачетена доказателствената
сила на констативния нотариален акт от 2001г., която не била опровергана по
делото. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец Б.С.С., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Навел е твърдения,
че решението на районния съд е правилно, съответстващо на събраните
доказателства. Посочил е, че от 1992г и
до момента владеел имота непрекъснато и необезпокоявано като свой и събраните
по делото доказателства го установявали.
Към продажбата от 18.05.2007г. праводателят на въззивника не бил
собственик на имота и вещно-транслативен ефект тази сделка нямала. Нямало пречка след 1993г., когато имотите
били включени в капитала на държавно предприятие, те да се придобият по
давност. Изградената ограда през 1997г. не
препятствала достъпа на ищеца до имотите и след изграждането й той продължил да
ги владее като свои. Констативният
нотариален акт от 2001г. нямал за последица отстраняването на ищеца от имота.
Искът на праводателя на ищеца по чл. 108 от ЗС по дело № 3738/1998г. на СРС бил
отхвърлен. Въвод по административната заповед не бил извършен през 2006г., а и тази
заповед била отменена. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 8002856/09.02.2016г., вписана в Агенция по вписвания в книгите за
вписването в том ІV, № 125, вх. рег. № 17615 от 30.03.2016г. на Б.С.С., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН ********** срещу Е.Е.”АД, ЕИК ******, с която са поискали
от да признае за установено, че
ответникът не е собственик на поземлен имот № 377 и поземлен имот № 380 с обща площ от около 900кв.м. с местонахождение в гр. София,
местност „******-изток”, кв. 3, попадащ в УПИ
І при съседи по регулационен план: ПИ 376, ПИ 381, ПИ 379, ПИ 378,
улица, попадащи в ПИ с идентификатор
68134.505.408.Навели са твърдения, че те са собственици на имота по придобивна
давност, защото от 1992г. до момента владеят имота като свой необезпокоявано и
непрекъснато. Ответникът се легитимирал като собственик по нотариален акт от
2007г. за продажба на имота, придобил го от Б. ЗПДЕА Г.К.”АД, притежаващ
нотариален акт от 2001г., но те не били
собственици въпреки това . Двете дружества били свързани лица, имотите по
нотариалния акт били описани по различен начин. Въводът от 2007г. бил осуетен,
защото там бил заварен ищецът С. като трето добросъвестно лице, по този
изпълнителен лист било образувано друго изпълнително дело през 2015г. През 2006г-
била издадена заповед за възстановяване на владението по административен ред,
праводателят на ответника се опитал с багери и фадроми за навлезе в имота и в други
имоти, разрушени били къщи, за което на управителя било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 216 , ал. 5 вр. с ал.1 от НК, в последствие административната
заповед за възстановяване на владението била отменена. Предявеният през 1998г.
иск по чл. 108 от ЗС за постройката бил отхвърлен. Собствеността върху имота
ищците придобили по давност през 2003г. Претендирали са разноски.
Ответникът Е.Е.”АД, ЕИК ******е оспорил иска.
Навел е твърдения, че е придобил имота
чрез покупко-продажба през 2007г. от собственик на имота. Имотът не бил владян необезпокоявано от
ищците. Още през 1997г. праводателят му изградил ограда в която попадали
имотите, през 2005г. се снабдил със заповед за възстановяване на
владението, на 17.03.2006г. бил въведен
в имотите, след покупката през 2007г. ответникът от съдебен изпълнител бил
въведен в имотите, делото от 2015г. било за повторно извеждане на самонастанили
се лица. Ищците нямали правен
интерес от иска, защото не били
собственици на имотите по давност, нямало изявено намерение за своене на
имотите, не се касаело и за смутено фактическо състояние , защото владението не
било смутено, а било отнето. Закупените
имоти били част от парцел представляващ УПИ І и УПИ ІІІ, кв. 3 местност ******-изток.
Този парцел бил отчужден през 1947г. за
създаване на ІІ-ра индустриална зона, регулацията имала отчуждителен ефект и
така го придобила държавата. Той бил
предоставен за управление на ДФ „Б.” и на основание на Разпореждане №
125/23.11.1993г. по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗППДОбП било придобито от Б.
холдинг” ЕАД търговско дружество с държавно участие, като Б. ЗПДЕА Г.К.”АД придобило процесния имот след
преобразуване на дружеството, за същото бил съставен и нотариалния акт от
2001г. дори да се приемело, че не бил собственик на това основание, то бил
придобил имотите по давност от 2007г. , а и присъединявайки владението на
праводателя считано от 1997г. След
закупуването на имотите бил въведен във владението им през 2007г. , подравнил
ги , насипал ги с чакъл и трошляк,
повече от 5 години след това ги владеел като свои и имал качеството на
добросъвестен владелец на същите. Плащал
местните такси и данъци след декларирането през 2007г. на имотите. Праводателят
му дори да се приемело, че не бил придобил имота по чл. 17, ал.2 от ЗППДОбП, то
го бил придобил по давност . През 2005г. се бил снабдил със заповед за
възстановяване на владението. Въвод по тази заповед бил извършен на
17.03.2006г. По наказателното дело срещу управителя на праводателя му имало оправдателна присъда , но след
връщането на делото от горната инстанция
за ново разглеждане било прекратено поради смърт на подсъдимия Накев. Отмяната
на административната заповед за възстановяване на владението не се отразявало
на отношенията между страните, защото ищецът не бил страна в производството по
отмяната й. Имотите били ползвани от ищеца
само за преминаване. Придобивната давност
на ищците била прекъсната и с действията по въвод във владение по
изпълнителното дело от 2007г. , въвод по него бил извършен на 06.12.2007г. Изпълнителното дело от 2015г. било за
повторното изваждане на третите лица, по това дело производство било спряно с обезпечителна заповед от ІІІ-ти
лица, в процесните имоти не били заварени лица. Имотите са били държавна
собственост и не било възможно да се придобият по давност. Претендирало е
разноски.
По делото е прието
Решение от 27.10.1999г. по дело №
3738/1998г. на софийски районен съд, 48-ми състав, с което е отхвърлен иска на „Б.
– ЗПДЕА Г.К.”АД срещу Б.С.С. по чл. 108 от ЗС за признаване за установено и предаване на
владението върху сграда с площ от
200кв.м. на ул. „******, находяща се върху имот № 377 и № 380 от парцел 1, кв. 8 по плана на София, местност
******-изток” поради недоказано право на собственост на ищеца върху нея и поради
недоказано държане на същата от ответника.
Приета е скица към
09.10.2015г. на имот с идентификатор 68134.505.4728 с адрес гр. София, ул. „Първа българска армия” с площ от 8262кв.м.,
съгласно която този имот е с номер по предходен план кв. 3, парцел І и Х, стар
идентификатор 68134.505.407., собственик е Е.Е.”АД, в имота има три сгради –
две складови бази с площ от 80кв.м.п и 82кв.м. и промишлена сграда с площ от
92кв.м. едноетажни.
Приета е скица от 23.03.2016г. на имот с идентификатор
68134.505.408. с адрес гр. София, ул.
„Първа българска армия” с площ от 3612кв.м., съгласно която този
имот е номер по предходен план кв. 3,
парцел І , няма стар идентификатор , собственик е Е.Е.”АД, в имота има три
сгради.
Прието е удостоверение за
наследници съгласно което Г.А.С.е починала на 01.09.2015г. и е оставила за
наследници съпруга си С.С.С. и дъщеря си
Е.В.Т..
Приет е нотариален акт №
56, том ІІ, рег. № 2613, дело 233/2001г., съставен на 12.09.200г. от нотариус Е.Е.,
рег. № 052 на Нот.К., с който „ Б.-ЗПДЕА Г.К.”АД е признато за собственик
по обстоятелствена проверка по документи: АДС 12473/14.08.1996г., Разпореждане
№ 125/25.11.1993г. на МС за включване на имотите в капитала на „Б.-ЗПДЕА Г.К.”АД,
решение по ф.д. № 29780/1993г. на СГС, баланс за 2000г. и към 30.06.2001г.,
на поземлен имот целият с площ от
87427кв.м. в гр. София, парцел І, кв. 3 по плана на София, местност ******-изток”,
одобрен със заповеди № 512/1959г. и № РД-09-058/1996г. без отразения на скицата
имот пл. № 292 с площ от 402кв.м., собственост на наследници на Никола Кишев и
заедно с построените в имота сгради,
подробно описани в нотариалния акт.
По делото е приет
нотариален акт № 127, том І, рег. № 1671, дело № 125/2007г., съставен от
нотариус Е.Е., рег. № 052 на Нот.К., съгласно който на 18.05.2007г. „Б.-ЗПДЕА Г.К.”АД
е продало на Е.Е.”АД реални части от поземлен имот целият с площ от 87427кв.м. в
гр. София, парцел І, кв. 3 по плана на София, местност ******-изток”, одобрен
със заповеди № 512/1959г. и № РД-09-058/1996г., № РД-09-50-213/1998г., №
РД-09-072/1997г., както следва:
1.
поземлен имот част от УПИ І, кв. 3 местност „******-изток”
с площ от 6500кв.м. при граници на тази част : от изток УПИ І по улица „Павел Бобеков”;
от запад УПИ VІ ; от север – УПИ І по ул.
” Панайот хитов”, от юг- ул. „Просвета (бивша ул. „Първа българска армия”).
2.
поземлен имот,
включващ УПИ Х и част от УПИ І, кв. 3 местност „******-изток” с обща площ от
21800кв.м. ведно с построената в него едноетажна сграда-склад със застроена
площ от 1800кв.м. в УПИ Х при граници на продаваната част: от изток – ул.
„Проф. Иван Гергов” и УПИ ІХ; от запад – УПИ І по ул. „Павел Бобеков”; от север
– УПИ І по ул. „Павел Бобеков”; от юг ул. „Просвета (бивша ул. „Първа българска
армия”).
Прието е писмо от СО,
район Сердика, съгласно което на 28.06.2010г. Е.Е.”АД е подало данъчна
декларация за земя с площ от 26 778кв.м., не са декларирани отделно като
самостоятелни обекти на собственост ПИ 377 и ПИ 380 от това дружество.
Прието е извлечение от Държавен
вестник бр. 294/18.12.1947г., в който е обнародвано съобщение № 17650, съгласно което със Заповед №
14070/01.10.1947г. на основание на чл. 34 от Закона за благоустройството Министърът
на благоустройството е утвърдил общия улично-регулационен план на ІІ-ра индустриална
зона – ******-София по червени и виолетови защриховани черти.
Прието е извлечение от
държавен вестник бр. 88/01.11.1957г., в който е обнародван Указ № 443 на
Президиум на НС с която на основание на чл. 35 и чл. 19 от Конституцията и на
чл. 10 и чл. 12 от ЗПИНМ е утвърдено частично изменение на общия градоустройствен
план на София за индустриалния район ******-изток.
Приета е Заповед № 312/21.12.1959г. на Председателя на ИК
на СГНС, скица към нея, с която на основание на чл. 18 и чл. 19 от Временни
правила за приложение на ЗПИНМ и протокол № 43, решение 19/27.11.1959г. на
Съвета по ПИНМ и протокол №41 на СГНС е
одобрена новата улична регулация на три улици и дворищната регулация на
парцел І,ІІІ, ІV, V, VІІІ, ХІІ, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, кв. 584 по синьо защриховани
черти и сини числа по скицата към заповедта, като на скицата към заповедта
(лист 64 от делото) са показани имот 424
и имот 423. На скицата и двата имота са показани като застроени с по една
масивна жилищни сгради.
Приета е Заповед №
09-50-213/22.04.1998г. на Главния
архитект на СО, със скиза, с която е
одобрен регулационен и кадастрален план, като на скицата към заповедта
(лист 68 от делото) са показани имот 380
и имот 377. На скицата и имот
380 е показан като застроени с една
масивна жилищна сграда, а имот № 377 не е застроен.
Приета е Заповед №
394/1981г. на Столичен Народен съвет, Управление Архитектура и
благоустройство”, скица, с които е одобрено разширението на парцел І с парцел
ІІ и част от парцел ІІІ, кв. 8 по плана за местност „******-изток - І-ва част” и отреждането му
за ММЕ-завод „Г.К.” по зелени линии, защриховки, знаци за унищожение,
пунктирани линии и текст по скицата.
Приета е Заповед №
09-50-213/22.04.1992г. на главния
архитект на СО, с която е одобрен регулационния план на местност НПЗ”******-изток”
І-ва и ІІ-ра част и кадастралния план за тях в граници товарна тангента, река
Суходолска, улица от о.к. 86 до о.к. 78, ул. ******, река Суходолска, ж.п
Ареал, като регулационния план е без кв.1,
кв.2, парцели І,ІІ, ІV,V, VІ, VІІ, кв. 7 , парцел ХІV по червени, сини
и зелени линии с корекции по виолетов цвят.
По делото е приет АДС №
5152/30.05.1970г. съгласно който на Завод за постоянни токеви машини „Г.К.” е предоставен за ползване държавен имот с площ от 43180кв.м. на
ул. ******, гр. София заедно с построената в него едноетажна фабрична сграда на
12200квм.
Приет е АДС №
8884/21.06.1979г. е обявен и зает за държавен недвижим имот находящ се на ул. ******,
гр. София, представляващ база ТПК „София” на основание на чл. 6 от ЗС и чл. 21
от Правилника за държавните имоти, който се предоставя за ползване на ЗИТМ „Г.К.”-София.
Приет е АДС №
9656/1962г., с който терен от 3800кв.м. при граници: ул. „Лиляна Димитрова, , „Г.К.,
ул. „Локомотив, завод „Лакпром” е държавен и е предоставен за оперативно управление
***.
Приети са писмо от СО,
район Сердика от 02.08.2016г., АДС № 9655/1982г., съгласно които за ползване
на КПМИ „Г.К.” София е предоставен държавен
терен от 3800кв.м. при граници: ул. Лиляна Димитрова”, завод „Г.К.”, ул.
„Локомотив”, завод Лакпром”, който имот е в местност ******, София., УПИ І, кв.
8 .
Приет е АДС №
11497/1987г., съгласно който терен от общо 102000кв.м. заедно със сгради в него
– производствено хале, производствен корпус, А и Б, инстр.корпус, битова
лаборатория, пречиствателна станция, гараж компр.; гаражни клетки, портиерна-север
, административна сграда, портиерна с проп.; магазин, ПУЦ, стопански пропуск-портал, покрит
склад-инструмент; склад кооперирани изделия; сграда за канцеларии и склад;
склад за бояджийски материали; склад за инструменти; младежки дом/битова
сграда; покрит склад корпус А, склад „Мархи”, които са в местност ******, ул.
„Лиляна Димитрова” е предоставен на ЗПДЕА „Г.К.”.
Приет е АДС №
12473/14.08.1996г., съгласно който терен от общо 87 427 кв.м. заедно със сгради в него –
производствено хале, производствен корпус, А и Б, инстр.корпус, битова сграда с
лаборатория, пречиствателна станция, гараж компр.; гаражни клетки, портиерна-север
, 2бр. административна сграда, портиерна с проп.; магазин и кафе-сладкарница,
ПУЦ, стопански пропуск-портал, покрит
склад-инструмент; склад кооперирани изделия; сграда за канцеларии и склад;
склад за бояджийски материали; склад за инструменти; младежки дом и
инструментален участък; покрит склад корпус А, склад „Мархи”, открит склад
инструменти; покрит склад; открит склад към инстр. Корпус; покрит склад; открит
склад за метали; битова сграда на КС; пещ за изгаряне на отпадъци; трафопост;
ацитиленова станция; шлосерно и закалъчно; склад машини КС, които са в гр.
София, район Сердика, кв. 8, парцел І, местност „******-изток”, ул. ****** е
предоставен на Б. ЗПДЕА „Г.К.”.
Прието е разпореждане №
125/25.11.1993г. на МС с приложение
1 и 2 , с което е разпоредено на основание на чл. 17, ал.2 от закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) преобразуването
на ДФ”Б.” в „Б. –холдинг”ЕАД и в търговски дружества с държавно имущество като
дъщерни такива на Б. холдинг”ЕАС - дружествата по приложение № 2 , едно от които е Б.-ЗПДЕА Г.К.София”ООД
и които поемат активи и пасиви на
ДФ”Б.”-централно управление по баланс към дата на обнародване на регистрацията,
като Б.-ЗПДЕА Г.К.София”ООД поема активи и пасиви на ЗПДЕА”Г.К.” -София и на ДФ „Б.”-централно
управление по разделителния протокол към дата на обнародване на регистрацията.
Прието Решение от
14.01.1994г. по ф.д. № 310/1994г., с което е
вписано в търговски регистър
преобразуването на ДФ”Б.” в „Б. холдинг” ЕАД.
Прието е извлечение от ДВ
бр. 55/16.06.1995г., съгласно което
е обнародвано решение за регистрация на Б.-ЗПДЕА Г.К.София”ООД , което поема активи и пасиви на ЗПДЕА „Г.К.-София
и на ДФ „Б.”-централно управление съгласно разделителен протокол към дата на
обнародване в ДВ.
Прието е Решение от 03.07.1996г. по ф.д. № 29780/1996г- на
СГС, извлечение от ДВ, бр.
102/05.11.1997г, съгласно което Б.-ЗПДЕА Г.К.София”ООД е преобразувано в Б.-ЗПДЕА Г.К.” АД.
Прието е извлечение от
ДВ, бр. 110/23.09.1998г., съгласно което е обнародване решение №
800/11.09.1998г. на Агенция за приватизация, с което е открита процедура по
приватизация на Б.-ЗПДЕА Г.К.” АД-София.
Приет е съставен на
14.10.1997г. от специалист на СО, район Сердика
протокол за определяне на строителна линия и ниво на парцел І , кв. 8 по плана на София, местност НПЗ „******-изток”
по плана одобрен със Заповед № 312/1959г. за изграждане от ЗПДЕА Г.К.” АД на ограда по ул. „Първа българска армия”,
„Шлосер” и ул. „П.Бобеков”.
Приети са скици от 19.06.2000г. и от 08.05.2007г. (лист 59 и
лист 87 от дело на СРС) на УПИ І и УПИ Х, кв. 3, местност ****** , издадени
съответно по АДС 12473/1996г. и
нотариален акт № 56/2001г., съгласно които процесните имоти са отразени по
регулационния план по Заповед № РД- 09-50-213/22.04.1998г., като двата имота
имат излаз на улица „Шлосер“ и заедно с
други имоти попадат в карето между ул.
„Първа българска армия“, ул. „Шлосер“, ул. „Павел Бобеков и ул. „Панайот Хитов
Приета е декларация от
18.09.2007г., съгласно която Е.Е.”АД е подало данъчна декларация за имотите по
нотариалния акт № 127 от 2007г.
Приети са платежни
нареждания, съобщения, съгласно които за земя и сграда по декларация от
18.09.2007г. на Е.Е.”АД са изпращани съобщения от СО за дължими данъци и такси,
, ответникът е плащал такива през 2016г.
Приети са молба от
27.09.2005г., заповед от 03.10.2005г. по
дело № 625/2005г. на СРС, заповед от 05.10.2005г., молба и писмо от
14.03.2006г., съгласно които по молба на Б. ЗПДЕА Г.К.”ЕАД е издадена заповед
по реда на чл. 126 ж от ГПК (1952г., отм.) с която е разпоредено да се възстанови по
административен ред владението на Б. ЗПДЕА Г.К.”ЕАД върху недвижими имоти в гр.
София, местност ******-Изток” имоти пл. № 377, 380 и други които се владеят от
неизвестни лица, кметът на СО, район Сердика е назначил комисия, която да
изпълни заповедта на 17.03.2006г. , но с Определение от 28.03.2006г. по дело №
951/2006г. на СГС, ІІ-Б състав заповедта, издадена от СРС, 46-ти състав е
отменена по жалба на С.М..
Приети са протоколи от
06.03.2006г., съставени от служители на МВР, съгласно които на Б.С. е съставено
предупреждение от полицай от 02.ро РПУ на 06.03.2006г. за освобождаване до
15.03.2016г. на имот 377 и 380 по
заповед издадена по дело № 625/2005г. на
СРС, на 26.04.2006г. на Б.С. и на Г.А.С., а на 21.04.2006г- - на Г.С., са съставени
протоколи за предупреждение от служител на МВР да не се саморазправят със
служители на „Б. ЗД „Г.К.”, да не ги замерят с камъни да не нарушават обществения
ред.
По делото са приети
молба, изпълнителен лист от
26.06.2007г., издаден по дело № 12847/2007г. по описа на Софийски районен съд,
61-ви състав, съгласно които по молба на Е.Е.”АД на основание на чл. 237 буква „ж” от ГПК (отм) е издаден изпълнителен
лист, с който Б. – ЗПДЕА Г.К.” е осъдено
да предаде владението на Е.Е.”АД на поземлен
имот част от УПИ І, кв. 3 местност „******-изток” с площ от 6500кв.м. при
граници на тази част : от изток УПИ І по улица „Павел Бобеков”; от запад УПИ VІ ; от север – УПИ І по ул” Панайот хитов”,
от юг- ул. „Просвета (бивша ул. „Първа българска армия”); поземлен
имот, включващ УПИ Х и част от УПИ І, кв. 3 местност „******-изток” с обща
площ от 21800кв.м. ведно с построената в него едноетажна сграда-склад със
застроена площ от 1800кв.м. в УПИ Х при граници на продаваната част: от изток –
ул. „Проф. Иван гергов” и УПИ ІХ; от запад – УПИ І по ул. „Павел Бобеков”; от
север – УПИ І по ул. „Павел Бобеков”; от юг ул. „Просвета (бивша ул. „Първа
българска армия”).
Приет е протокол от 27.07.2007г. по изпълнително дело
20077850400133 по описа на ЧСИ Минков,
рег. № 785, съгласно който изпълнителното дело е образувано по изпълнителен
лист, издаден по дело № 12847/2007г. на СРС, 61-ви състав , като на
27.07.2007г. в имот част от УПИ І, кв. 3
е заварен А.И., заявил че е наемател за
имот пл. № 306 и по точно 304 по договор със СО и доколкото границите
съвпадали, то ЧСИ е дал на С****”ООД
(чрез А.И.) 3 дневен срок да поиска
спиране на изпълнителното дело от СРС, същото е направено от ЧСИ за имот 302
и 305 по отношение на В.К.; за имот 372 и 373 за С.М.и В.А.; за имот
374,375,376 по отношение на Г.И.. В протокола е посочено, че взискателят
е въведен във владение на част от УПИ І, кв. 3 с площ от около 6500 при
граници: УПИ І по ул. „П.Бобеков”; УПИ VІ; УПИ І по ул. „Панайот Хитов”, ул.
„Просвета”, както и в имот , включващ УПИ Х и част от УПИ І с обща площ от
21800кв.м. с изключение на имоти: № 304, 305, 302, 372, 373, 374, 375, 376 за
които изпълнението е отложено .
По делото са приети
Определение от 31.07.2007г. по дело № 16893/2007г. на СРС, 32-ри състав,
Определение от 11.10.2007г. по дело №
3255/2007г. на СГС, ІV-А състав, с които молбата на С.М. и на Б.С. Б.за
обезпечение на бъдещите им отрицателни установителни искове срещу Б. ЗПДЕА Г.К.”
АД, че дружеството не е собственик на имот 302 и 305 чрез спиране на
изпълнителното дело на ЧСИ Минков е оставена без уважение.
По делото е приет
протокол от 06.12.2007г. по изпълнително дело №
20077850400133 за въвод в имоти 302 и 305.
Приети са Определение от 11.10.2007г. по дело № 3255/2007г. на
СГС, Определение по дело № 16893/2007г. на СРС, 32-ри състав, Определение от
10.10.2007г. на СГС по дело № 1434/2007г., съгласно които молбите на Б. Б.за
допускане на обезпечение на бъдещия му
отрицателен установителен иск срещу „Е.ЕМС“ЕООД
за това, че дружество не е
собственик на имоти 377 и 380 чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
, образувано по изпълнителен лист, издаден от СРС, 61-ви състав по дело 12847/2007г. са отхвърлени. Съгласно тази
определение Б. Б.е твъдял, че е придобил
имотите по давност, а тези имоти били обект на изпълнение по изпълнителен лист,
издаден от СРС, 61-ви състав по дело
12847/2007г.
Приети са молба от
12.11.2015г., протокол от 09.12.2015г. по изпълнително дело № 20158380409955,
съгласно които Е.Е.”АД е пискало от ЧСИ Б.да образува дело за повторно
изваждане на ІІІ-ти лица, самоволно върнали си владението върху имотите след
въвода, извършен на 27.07.2007г. в имот 380 и 377 –Б. Б., а в имоти 302 , 305 и
306 –В.С.К.и Г.С.М., такъв въвод е извършен на 09.12.2015г в имот 377 и 380, не е посочено да е заварен някой в
тези имоти.
Прието е определение от
27.04.2016г. по дело № 1121/2016г. на СГС, с което е отменено Определение по
дело 80797/2015г. на СРС, 36-ти състав, с които е допуснато обезпечение на
бъдещи искове на А.К., В.К. и Г.К.срещу Е.Е.” АД – отрицателни установителни
искове.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото
лице след запознаване с документите и
справки е посочило, че за процесните имоти 377 и 380 има регулационен план одобрен
със заповед № РД-09-50-213/22.04 1998г. , който в последствие е изменен със
заповеди от 2004г., от 2011г. и от 2013г.
Тези имоти са съществували по плана от 1998г. като са попападил в УПИ І,
кв. 3 , промените на този план в
последствие не са засегнали процесните имоти.
За територията , в която са тези имоти имало одобрена кадастрална карта
през 2011г., но процесните имоти не били нанесени в нея. Ако такова нанасяне се
извърши, то те ще попаднат в имот с идентификатор 68134.505.408, за който като собственик в картата
бил записан Е.Е.”АД по нотариален акт от 2007г. По регулационния план от 1998г.
имот пл. № 377 е с площ от 449кв.м., а
имот пл. № 380 е с площ от 460кв.м. Показал ги в зелено на скицата
Приложение № 1 към заключението. Посочило е, че УПИ І, кв. 3 , в който тези
имоти попадали, бил отреден за електротехническа промишленост, този УПИ бил посочения в документите преди 1998г. имот
като УПИ І, кв. 8 с площ от 79791кв.м.. Двата процесни имота 377 и 380 били
отчуждени по силата на дворищната регулация от 1959г. по реда на ЗПИНМ и
придаден към имота на ДИП „Лакпром” в парцел ІІІ, кв. 8 , по данни по плана
собственик на имот 377 е бил Н.К.без да е посочен документ за собственост, а на
имот № 380 като собственик била записана П.Ц.по нотариален акт № 21/1932г. Посочило
е, че по дворищно- регулационния план, одобрен със Заповед № 312/22.01.1959г.
имот № 377 бил имот пл. № 423, а имот № 380 бил имот пл. № 424 по този план от
1959г., като те били придадени към имот на ДИП“Лакром“ в парцел ІІІ,кв. 8. В
момента при огледа установило че в имот пл. № 380 има построени жилищна сграда,
гараж и стопанска постройка, имот 377 не бил застроен. Процесните имоти 377 и 380 попадат в УПИ І, кв. 8 по АДС
12473/1996г., те били и в участъка между улица Първа българска армия”, ул.
Шлосер” и ул. „Павел Бобеков” по приетия протокол за определяне на строителна
линия и ниво на ограда. Процесните имоти 377 и 380 са част от имотите по
приетите по делото нотариален акт № 56/2001г. и № 127/2007г.
Разпитан по делото св. С.И.е заявил, че е имал спорове с
праводателя на ответника , познава ищците, съседи били, живеели през една къща,
той живеел от 1974г. до 2006г. на ул. ******, а те живеели на ул. „Шлосер”, от
около 1993г. и до момента Б. живеел там. След 2006г. свидетелят минавал покрай
имота пътьом. Имотът на ищците бил около 800кв.м., имало построена къща
двуетажна жилищна, в двора имало насаждения от касис, малини, ягоди, добре бил
поддържан, в пристройките отглеждали животни. Споровете за имотите започнали
през 2006г., когато директорът Н.завел дело, през март 2006г. започнали да
разрушават , като в дворното място на ищците били разрушени постройките, но
няколко часа след началото бил представен документ, който забранявал събарянето
им в имота, в който живеели ищците Б. и Г.докато била жива. Елена живеела в
имота докато се омъжила.След 2006г. не живеел там само минавал пътьом.
Разпитан по делото св. В.К. е заявил, че познава ищците,
съседи били в кв. ******”, живеели през
една улица. Ищците и Г.живеели в имота от 30 години, там до смъртта си
живеела Г., а и до днес живеели Б. и дъщеря му. Имотът им бил около
700-800кв.м., имало голяма къща на 2-3 етажа, откъм улицата бил построен и
гараж, вътре в дворното място имало второстепенни постройки Спорове за имота
възникнали през 2006г. с Б.”, свидетелят също бил потърпевш, със
съдия-изпълнител искали да ги изведат от имотите, защото „Б.” твърдял, че той е
собственик на имотите. Тези спорове
продължили и през 2007г. , няколко пъти се опитали да влязат в имотите с
багери, с булдозери, но с определение тези действия били спрени. Посочил е, че
имотът през 2006г. бил ограден, тогава Б.” бутало оградите. „Б. насипал целия имот с камъни, зарил с багер
, ищецът сам си почистил двора. През
2006г. нямало съдебен изпълнител, но след това имало такъв. В момента имотът
имал ограда.
Разпитан по делото св. В.В.е заявил, че от 2006г. работи като „ръководител охрана и
комендант” на фирмата „Б.В.”, която
имала договор с „Е.ЕМС”ООД, който имал голям имот в кв. „******” в гр. София
между ул. „Иван Гергов”, бул. „Илиенци” и ул. „Първа българска армия”, не
помнел площта му. Посочил е, че през пролетта на 2007г. заедно със съдебен
изпълнител посетили имота на Е.ЕМС”ООД, в
един от имотите, този на ул. „Шлосер” не намерили никого, дружеството ползвало имота. В последствие
този имот бил засипан със строителни материали на дружеството и така
дружеството го ползвало – за тази цел. През 2007г. идвал багер, след това
не знаел да е идвал багер. В този имот през 2007г. бил извършен още един въвод,
напоследък свидетелят не виждал никого в имота, не светело. Преди няколко години пак идвал съдебен
изпълнител за този имот и отново никого не открили Посочил е, че познава Г.и ищеца
Б., за последно видял Г.пред 4 години, Б. не го бил виждал. Заявил е, че имотът
бил заграден само откъм ул. „Шлосер”.През 2007г. идвал багер, но не знаел ограда на имота да е била съборена с
багера тогава. В друг момент багери, фадроми не били идвали. Къщата на Б. била
с приземен етаж и друг етаж отгоре, не знаел да отглеждат животни.
Разпитан по делото св. К.К.е заявил, че през 2006г.-2007г-
бил районен инспектор към 02-ро РПУ на МВР и
веднъж или два пъти в този период присъствал на въвод във владение в
имота със съдебен изпълнител. Уточнявали се тогава граници и адреси на имотите,
съдебният изпълнител си провеждал действията по изпълнение. Посочил е, че е
посещавал имоти, за които „Б.” твърдял че е собственик и за които образувал
преписки, не се било стигнало до драстични физически конфликти, на действията
на които присъствал нямало багери и фадроми, имало служители на общината.
Жалбите били за самоуправни действия, унищожаване, повреждане. Дворното място
на Г.и Б. за последно посетил през 2006г.-2007г., представлявало дворно място с
къща, не присъствал на разрушения на този имот.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението
а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта и
правилността на решението в
обжалваната част:
Предявеният иск е
отрицателен установителен иск за собственост
на недвижим имот.
При така предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже фактите, от
които произтича правният му интерес за предявяване на иска, за които е навел
твърдения в исковата молба - че е носител на право на собственост върху имотите
на основание на придобивна давност, тоест че спокойно, непрекъснато и необезпокоявано са упражнявали
фактическа власт върху имота като свой за период от 10 години, считано от
1993г. до подаване на исковата молба, в
който период процесния имот е бил годен обект на право на собственост.
При така депозирания
отговор в тежест на ответника е да сезира съда с доказателствени искания с
оглед установяване на обстоятелството, че е собственик на процесния имот на основанието,
посочено в отговора на исковата молба – покупко - продажба от 2007гт. по
сделка, праводателят по която е бил собственик на имота, евентуално по
придобивна давност.
Правният спор накърнява
не само спорното право, но и правната сфера на другата страна, която отрича
претендираното право, защото то засяга опредени нейни права. Спорното право и
правото, което се засяга от правния спор не е задължително да съвпадат. Това ясно
проличава при установителните искове.
Спорното право е предмет на иска. То
е предмет на противоречиви правни
твърдения на насрещните страни. При отрицателния установителен иск предмет на
делото е отричаното от ищеца право, тоест правото на ответника. Това е
единствения иск, при който основанието на спорното право не е индивидуализиращ
белег на същото, който да следва да се посочи от ищеца. Това е така, защото
ищецът твърди, че такова право не съществува, поради което и не би могло от
него да се изисква да посочи
правопораждащия на това право факт. При този иск ответникът е длъжен да изчерпи
в процеса всички основания, на които е могло това право да се породи, защото
ако не го направи и отрицателния установителен иск бъде уважен, то правата на
ответника ще бъдат отречени не с оглед на конкретно правопораждащо основание, а
с оглед на всички възможни негови основания. Отрицателният установителен иск е
допустим тогава, когато има правен интерес от същия, тоест , ако провеждането
му успешно би довело до проява на защитната функция на процеса за правата на
ищеца, които са засегнати от отреченото право на ответника. Отрицателният
установителен иск е допустим тогава, когато има правен интерес от същия, тоест
, ако провеждането му успешно би довело до проява на защитната функция на
процеса за правата на ищеца, които са засегнати от отреченото право на
ответника. Единственото условие за допустимост на отрицателния установителен
иск е правния интерес от същия. Такъв
интерес ще е налице, ако ищецът притежава самостоятелни права върху имота, но и
ако е налице фактическо състояние, което се защитава с този иск – владение,
което е смутено, без все още да е отнето от ответника, претендиращ че е
собственик на имота. Правен интерес ще е налице и тогава, когато отричането на
правата на ответника ще позволи на ищеца да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция. В тежест на ищеца е да докаже правния интерес от
иска. Да се приеме обратното би означавало, че в този процес ищецът е освободен
от задължението да доказва каквото и да било в процеса и да се защити право,
което е възможно изобщо да не съществува. В хипотеза, в която ищецът не докаже
твърденията, на които основава правния си интерес от иска, производството по
делото се прекратява. Наличието на правен интерес е въпрос на допустимост на
производството и е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска.
Той, обаче, не е предмет на иска и за него сила на пресъдено нещо не се
формира. Ако правен интерес на ищеца от иска не се установи, делото се прекратява,
като съдът не се произнася по основателността на претенцията, тоест не се
произнася дали ответникът притежава или не отричаното от ищеца право. (В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС).
В случая ищецът е посочил,
че е собственик на имотите по придобивна давност и това обуславя правния
интерес от иска му. Доказването на
фактите, обуславящи правния интерес при отрицателен установителен иск за
собственост е необходимо за допустимост на иска само тогава, която , когато
този правен интерес се извежда от твърдения, които не включват притежаване на
самото право, което той отрича на ответника. В хипотеза, в която ищецът
поддържа че е собственик на имота, и съобразно диспозитивното начало е определил
интерес от търсената защита като такава по отрицателен установителен иск,
доказването че спорното право принадлежи
на ищеца е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. Кому принадлежи правото на собственост е
въпрос по същество на делото в тази хипотеза, защото ако правото принадлежи на
ищеца, то изключва правото на ответника. На прекратяване производство по
отрицателен установителен иск за собственост ще подлежи само тогава, когато
ищецът не докаже твърденията си за факти, обуславящи правния му интерес, когато
този интерес е обосноват с притежание на правото, което е различно от спорното
право или с позоваване на фактическо състояние или на възможност да придобие
имота ако отрече правата на ответника. (В този смисъл Решение №
119/15.01.2018г. по гр.д. № 5062/2016г. на ВКС, ІІ-ро Г.О., Решение № 13/12.03.2016г. по гр.д. №
3637/2015г. на ВКС, ІІ-по Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай
ищецът е обосновал правия си интерес с притежание на спорното право – право на
собственост върху имота, поради което и по съображения изложени по-горе, съдът
приема, че доказването на твърденията му за фактите е въпрос по същество на
делото и иск е допустим.
Правото на собственост по
давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой
през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за
придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото
на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не
се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на
изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево
изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални
способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия
по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението
води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение
за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец
при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск,
снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск.
Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с
владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на
кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за
същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл.
79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е
позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е
необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е
необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази
правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е
съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на
вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват
фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в
самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа
власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на
позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока
по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване
може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в
наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК
на ВКС).
Веднъж придобито правото
на собственост може да се изгуби само с
акт на разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие
собствеността по оригинерен способ.
В случая през процесния
период с документи за собственост върху имота са разполагали : Държавата,
а в последствие – регистрираното на 16.06.1995г. дружество Б.-ЗПДЕА Г.К.“ООД - на основание
на Разпореждане № 125/25.11.1993г. на МС, съгласно което ДФ“Б.“ се преобразува
на Б. холдинг“ЕАД, на Б.-ЗПДЕА Г.К.“
София ООД и на други търговски
дружества, като активите и пасивите на ЗПДЕА „Г.К.“-София и на ДФ“Б.“-централно
управление се поемат от Б.-ЗПДЕА Г.К.“ София ООД от обнародване на решението за регистрация на
дружеството ; „Б. ЗПДЕА Г.К.“ АД; от
18.05.2007г. - Е.ЕМС“ЕАД по договор
за покупко-продажба.
Доколкото двете страни по
делото твърдят, а и се установява по делото от приети извлечения от Държавен
вестник, Решения и Заповеди за одобряване дворищна и улична регулация, Актове
за държавна собственост, че имотите са
били частна държавна собственост, като съобрази периода, през който ищецът
твърди, че е владял имота като свой, то съдът приема, че приложими в случая са
разпоредбите на чл. 86 от ЗС в
редакция към ДВ бр. 31 от 1990г. за
периода до 22.04.1996г., а след това – в редакцията й към ДВ бр.
33/19.04.1996г., чл. 7 от Закона за
държавната собственост и § 1 от ПЗР
към ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46/2006г. и ДВ, бр. 113/2007г., ДВ, бр. 105/2011
и действащата към момента редакция). Тези разпоредби уреждат забрана за придобиването по давност на
имоти, които са частна държавна собственост за периода от 16.11.1951г. до 22.04.1996г., а за
периода от 31.05.2006г. до 31.12.2022г.
, е уредено спиране на придобивната давност.
Процесните имоти съдът
приема за установено по делото, че са били частна държавна собственост,
предоставени за стопанисване на ЗПДЕА „Г.К.“.
Това се установява от приетите по делото АДС и заключението по
съдебно-техническата експертиза. Последното съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните по делото. Вещото лице е било категорично в извода си,
че процесните имоти попадат в обхвата на имотите по АДС от 12473/1996г. Тези имоти са част от имотите по АДС №
11497/25.08.1987г., поради което и съдът приема, че те са били държавна собственост.
С оглед характера на тези имоти и като съобрази чл. 2 от ЗДС съдът приема, че
тези имоти са били частна държавна собственост предоставени за стопанисване
на ЗПДЕА „Г.К.“..
Съдът приема, че от 16.06.1995г. собствеността върху
тези имоти е преминала в патримониума на
Б. –ЗПДЕА „Г.К.“ София ООД. Това се установява от приетото по делото
Разпореждане № 125/1993г., извлечение от ДВ, бр. 55/16.06.1995г., съгласно
които на основание на чл. 17, ал. 2 от ЗППДОбП (отм.) ДФ“Б.“ е преобразувана в
„Б. холдинг „АД , в Б. – ЗПДЕА „Г.К.“ София ООД и в други търговски дружества,
като активите и пасивите на ЗПДЕА „Г.К.“ са преминали в собственост на Б.
–ЗПДЕА „Г.К.“ София ООД считано от
обнародване на решението за регистрацията му. Това обнародване е установено
по делото, че е извършено на 16.06.1995г. и едва в този момент съдът приема, че
собствеността върху процесните имоти е загубила характера си на частна държавна
собственост и се е открила възможността за придобиването й по давност. За този
извод съдът съобрази разпоредбите на чл. 17 от ЗППДОбП (отм.) и на чл.
1 от Постановление на МС № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти при образуване, преобразуване, приватизация на държавни
предприятия (ПМС 201/1993г.), съгласно които имущество,
предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на
преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в
него не е предвидено друго. Фактическия състав
на този придобивен способ включва няколко елемента, при наличието на които
вещно-транслативният елемент настъпва по силата на акта на преобразуване
на предприятието в търговско дружество и то от момента на възникването на това търговско дружество. Тези предпоставки
са следните: вещта да е държавна собственост; вещта да е предоставена за
стопанисване и управление на държавно предприятие; с акта за преобразуване на
това държавно предприятие да не е изключено преминаването на собствеността
върху вещта в търговското дружество. В конкретния случай по делото е установено че процесинте
имоти са били предоставени за стопанисване на ЗПДЕА „Г.К.“, че с Разпореждане
на МС е разпоредено преобразуването на това предприятие като част от ДФ“Б.“,
като неговите активи и пасиви преминават към Б. – ЗПДЕА „Г.К.“ София ООД от
обнародване на решението за регистрацията на това дружество, поради което и
съдът приема, че на 16.06.1996г. имотите са загубили характера си на държавна
собственост.
С оглед гореизложеното и
по съображения изложени по-горе за приложението на чл. 86 от ЗС, то съдът
приема, че едва на 16.06.1995г.
имотът е загубил качеството си на частна държавна собственост и е било
възможно да бъде придобит по придобивна давност.
Съдът приема, че до 30.03.2001г. за процесните
имоти е съществувала пречка да се
придобият по давност. До 30.03.2001г. в сила е бил ЗТСУ (отм.) разпоредбата на
чл. 59 от който не е позволявало придобиване по давност на реални части от
урегулирани дворищнорегулационни парцели , освен ако не е налице
изключението по чл. 181 от ЗТСУ –
изтеклата придобивна давност да е до влизане в сила на закона през 1973г. и частите, предмет на владението, и
останалите части от парцела да могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели по правилата, които са действували до 1973г. или по провилата на ЗТСУ, Правилника за неговото приложение. В случая не се твърди и не се установява
владението да е започнало преди 1973г. , поради което и съдът приема, че
изключенията по чл. 181 от ЗТСУ не са налице. Същевременно съдът приема за
установено по делото че процесните имоти не са били самостоятелни имоти преди
31.03.2001г. поради което и съобразно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ(отм)
придобиването им по давност не е било допустимо. Приетите по делото заповед от
1959г., заповед от 1998г., скици към тях, заключение по съдебно-техническа експертиза
установяват, че още през 1959г. процесните имоти по силата на улично-дворищно-регулационен
план са загубили статута си на самостоятелни лени имоти и са попаднали в парцел
І. Приетите
извлечение от ДВ от 1947, заповед № 312/1959г. със скица установяват, че за
територията в която попадат процесните имоти е
имало влязъл в сила улична и
дворищна регулация още към 1959г. Приетите по делото скици, заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, установяват, че
процесните имоти са били урегулирани с улично-дворищно-регулационния план,
одобрен със Заповед № 312/22.01.1959г. ,
като те са били отредени като част от
парцел І, показани с № 423 и № 424, кв.
253 . Изводът на вещото лице се подкрепя от приетите заповед № 312 и скица към
нея (лист 64 от делото на СРС) и съдът го кредитира. Установи се от приети
скици, АДС, заключение по съдебно-техническата експертиза, че тези имоти, но
вече с № 377 и № 380 са нанесени в регулационния план, одобрен със Заповед от
1998г., който план по отношения на тях до момента не е изменян като за тях
отново е отредено да попадат в парцел І. Улично-дворищната регулация от 1959г. по
делото не се спори, че е приложена. Тя е послужила като основа за регулацията от 1998г., отделно от приетите по
делото протокол за определяне на строителна линия и ограда със скица от
14.10.1997г., събрани гласни доказателства,
се установява, че на 14.10.1997г. е определяна строителна линия и ниво на строеж на ограда по ул. „Първа
българска армия“, ул. „Шлосер“ и ул. „П.Бобеков“, която е била изградена. При
така възприето съдът приема, че придобиването на процесния имот по давност до 30.03.2001г.
не е било възможно, защото към този момент имотите не са били самостоятелна вещ
и годен обект на право на собственост и съобразно чл. 59 от ЗТСУ придобиването
им по давност като реални части от парцели не е било допустимо от закона.
Същевременно, съдът
приема, че с влизането в сила на 31.03.2001г. на Закона за устройство на
територията (ЗУТ) с разпоредбата на чл.
200 законодателят е позволил реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ. В случая по делото е установено от приетите
скици и заключение по съдебно-техническата експертиза, че общите площ от
909кв.м. и лице на имоти 377 и 380 отговарят на изискванията по чл. 19 от ЗУТ за
самостоятелен имот. Предмет на делото е придобиване по давност на реални части
от поземлен имот, като релевантна е общата площ на тази реална част и лицето й
към улица, а не площта и лицето на съставните й части – бивши имоти 377 и 380.
С оглед гореизложеното съдът приема, че считано от 31.03.2001г. процесните имоти е могло да бъдат придобити по
давност.
Съдът приема че
от събраните по делото гласни доказателства се установява че към 31.03.2001г.
ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. По делото не се твърди и не се
установява владението да е установено по начин, който да изключва презумпцията
по чл. 69 от ЗС и съдът пирема, че тя е приложима, тоест ищецът е владял имота
за себе си.
Същевременно, съдът приема, че по
делото не е установено 10 години след 31.03.2001г. ищецът е владял имотите като
свои необезпокоявано и без да е прекъсвана придобивната му давност. За да се приеме, че владението е
било смутено , следва да се установи предприемане на действия от невладеещия
собственик , сочещи на противопоставянето му на поведението на владеещия несобственик по отношение на имота. Такива са действията,
които целят отблъскването на установеното владение. Владението е спокойно тогава, когато не е
установено или поддържано с насилие. Владението престава да бъде спокойно и
тогава, когато се оспорва с насилие, което
смущава намерението да се държи вещта като своя. То може да бъде смутено само с действия, които попадат в
хипотезата на чл. 116 от ЗЗД.
Непредприемането на такива действия по чл. 116 от ЗЗД обосновават извод,
че владението е останало несмутено и необезпокоено, защото не се касае за
противопоставяне от собственика на имота на поведението на
владелеца по отношение на имота, което да е от естество да доведе до
отблъскването му. (В този смисъл Решение № 115/07.11.2018г. по гр.д. №
3954/2017г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 93/09.07.2019г. по дело № 3295/2018г.
на ВКС, І-во Г.О. ; Решение № 376/12.03.2013г. по гр.д. № 260/2012г. на ВКС,
І-во Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема
че, снабдяването с констативен нотариален акт от 12.09.2001г. , договора за
покупко-продажба от 2007г. не са действия, които попадат в хипотезата на
императивните и изчерпателни разпоредби на чл. 116 от ЗЗД и чл. 84 от ЗС и
съдът приема, че не могат да обосноват извод, че са прекъснали придобивната
давност, съответно са обезпокоили владението на ищеца. Заповедта от 2005г. , издадена по чл. 126ж от ГПК (1952г., отм.) не защитава право на собственост, а защитава фактическо
състояние владение, поради което и съдът приема, че тази заповед не попада в
хипотезата на чл. 116 от ЗЗД.
Същевременно, съдът приема, че приетите по делото
изпълнителен лист по дело 12847/2007г. , протоколи за извършен въвод през
2007г., определения по дело 16893/2007г. на СРС, Определение по дело
3255/2007г. на СГС, Определение по дело
1434/2007г. на СГС, протокол
предупреждение от 26.04.2006г. на МВР, свидетелски показания
установяват, че владението на имота е било обезпокоено през 2006г. , отдело то
е обезпокоено и прекъснато през 2007г. , когато съдът приема, че е била прекъсната и придобивната
давност. Всички разпитани по делото
свидетели са посочили, че е имало спорове за собствеността на имота през 2006г.
между праводателя на ответника и ищеца, както и през 2007г. между ответника и
ищеца, че имотът е бил посетен от съдебни
изпълнители, полиция, представители на общината, че е имало багери с оглед
отстраняването на ищеца от имота по искане на праводателя на ответника и от
ответника. Съдът кредитира показанията
на свидетелите като еднозначни в тази им част, неопровергани от другите събрани
по делото доказателства. Съдът кредитира показанията на св. св. К. и в частта,
сочеща, че през 2006г. праводателят на
ответника е съборил оградата на имота. В тази част съдът кредитира показанията
като неопровергани от другите доказателства, резултат от личните му впечатления
. Съдът приема, че протоколът за предупреждение от 26.04.2006г. на МВР ,
показанията на св. К., които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства,
установяват, че ищецът е бил предупреден
на 26.04.2006г. от органи на МВР да не се саморазправя и да не замеря
служителите на ЗПДЕА “Г.К.“ АД с камъни във връзка с възникнали спорове за
собствеността на имота и спорните въпроси да отнесе за решаване по
законоустановения ред. Към този момент такива протоколи са съставени и на
съпругата на ищеца-Г.С.. Тези протоколи
не са оспорени и съдът приема, че
установяват провеждане на поведение от ищеца, за извършването на което е
предупреден да не го предприема. В подкрепа на тези протоколи са и събраните по
делото гласни доказателства-покадзания на св. К., К. и В., сочещи че конфликти
е имало, но до драстични физически такива не се било стигнало. Следва да се
посочи, че съдът приема за установено, че владението на ищеца е било
обезпокоено и поради установеното от показанията на св. К., че през 2006г. праводателят на ответника
е засипал имота с камъни, появил се с багер и булдозер, съборил ограда на ищеца , които в последствие
ищецът сам разчистил. В тази част съдът кредитира показанията на свидетеля като
неопровергани от другите събрани по делото доказателства. При така установеното съдът приема че през април
2006г. невладеещият собственик на имота „Б. ЗПДЕА Г.К.“АД е предприело действия, сочещи на противопоставянето му на поведението на владеещия несобственик по отношение на имота, като е обезпокоил
владението на ищеца с насилие (съборил ограда, засипал имота с камъни), а ищецът
е поддържал владението с насилие (замерял с камъни служителите на собственика
на имота). При така установеното и по съображения изложени по горе съдът
приема, че владението на ищеца през април 2006г. е било обезпокоено.
Съдът приема,
че по делото е установено, че на 27.07.2007г.
ответникът е бил въведен в имотите от съдебен изпълнител по изпълнителен лист
от 26.06.2007г., издаден по дело 12847/2007г. на СРс, 61-ви състав и така както
владението, така и придобивната давност на ищеца са били прекъснати.
Действително, изпълнителният лист е с длъжник , който е различен от ищеца. Протоколът
за въвод от 27.07.2007г., обаче,
установява че не е имало пречка ответникът да бъде въведен в имот № 377
и № 380, в тях не е намерено ІІІ-то лице,
което да е противопоставило права на
взискателя и въводът е извършен. В подкрепа на този извод са и показанията на
св.В., заявил, че в имота на ул. „Шлосер„ не е бил открит никой. Съдът
кредитира тези показания като неопровергани от останалите събрани
доказателства, напротив – те са подкрепени от приетите по делото Определения от
2007г. на СРС и СГС, сочещи че защита по реда на чл. 416 от ГПК (отм.) не е предприета от ищеца. Съдът приема, че
извършеният въвод през 2007г. е бил демонстриран пред ищеца. Показанията на св.
В. установяват, че след този въвод имотът е бил засипан със строителни
материали от ответника и така той е поддържал установеното в имота владение.
Демонстрирането на въвода и на правата на ответника пред ищеца се установява и от приетите по делото Определения на СГС по
дело № 3255/2007г., дело № 1434/2007г.,
дело № 16893/2007г. на СРС. Тези съдебни актове установяват, че ищецът Б.С. е потърсил защита срещу въвода по изпълнителното дело
непосредствено след извършването му (определението на СРС е от 31.07.2007г. –
само 4 дни след въвода), което позволява извод, че за въвод ищецът е знаел.
Тази защита не е търсена по реда на чл. 416 от ГПК (1952г., отм) – намерено в
имота ІІІ-то лице. Защитата е търсена по реда на чл. 309 от ГПК (отм) - обезпечение
на бъдещ отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника. Така
установеното съдът приема, че доказва по делото, че ищецът не е противопоставил
на ответника права при въвода от 2007г. които да обосноват отлагането/спирането
му, този въвод е извършен на 27.07.2007г. и ищецът е знаел за него, тогава
имотът е бил засипан със строителни материали от ответника и така са
демонстрирани правата от ответника, придобити по договора от 18.05.2007г., за
реализация на които е предприето принудително изпълнение и той е бил въведен в
имота. С оглед гореизложеното, съдът приема, че владението на имота от ищеца е
било обезпокоено и прекъснато, прекъсната е била и придобивната давност на
ищеца на основание на чл. 116, буква „в“ от ГПК. Следва да се посочи, че засипването
на имота със строителни материали през 2007г. е оспорване на правата на ищеца,
което е годно да обоснове извод, че владението на ищеца е обезпокоено.
При така
възприето и като съобрази, че исковата молба е подадена на 09.02.2016г., че
през време на процеса не тече придобивна давност, то съдът приема, че по делото
не е установено ищецът да е владял необезпокоявано имотите за период от 10
години през време, през което не е имало законова забрана да ги придобие по
давност. Приетите по делото извлечения от Държавен вестник, Разпореждане на МС,
Решение на Агенция по Приватизация, решения по фирмени дела на СГС , нотариален
акт от 18.05.2007г. установяват, че ответникът е придобил имота от собственика
му с договор за покупко-проджаба от 18.05.2007г. по нотариален акт № 127, том
І, рег. № 1671, дело № 125 от 2007г. съставен от нотариус Е.Е., рег. № 052 на
Нот.К. и тази сделка е имала вещно-транслативен ефект. Подробни съображения за
придобиването на имота от праводателя на ответника съдът изложи по-горе при
обосноваване моментите, от които може да започне да тече придобивна давност в
полза на ищеца, като е безпредметно тези изводи на съда да бъдат преповтаряни. По
делото не е установено ответникът да е загубил така придобитите права, поради което
и съдът приема, че искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед
гореизложеното решението на СРС в
обжалваната част следва да се отмени и вместо него следва да се постанови
друго, с което исковете се отхвърлят.
Имотите са индивидуализирани
от СРС със скицата-приложение № 1 към заключението по съдебно-техническата
експертиза. Доколкото въззивният съд се
произнася по иска по същество, като съобрази и предмета на същия – реална част
от парцел, то скицата на вещото лице, представляваща лист 181 от делото на СРС
следва да се приподпише и от въззивния съд с оглед индивидуализацията на имота..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
съдът приема, че в тежест на въззиваемия
следва да се поставят разноските на въззивника пред СГС които са за държавна
такса от85лв и за възнаграждение за адвокат от 1200лв, съответно и разноските
му в производството пред СРС, които за са възнаграждение за адвокат от 1200лв.,
за депозит за вещо лице от 220лв. и за такса за издаване на съдебно удостоверение
от 5лв. По делото не е установено да е изплатено възнаграждение
п внесения депозит от 30лв. за свидетел и такива разноски ответникът не може да
претендира от ищеца.Ответникът по исковете
може да иска освобождаване на сумата от СРС.
Решението на СРС в частта
в която в тежест на ответника по исковете са поставени разноски следва да се
отмени.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
504952/09.10.2018г. по гр.д. № 7177 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 36-ти състав в обжалваната част и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ отрицателни установителни искове на Б.С.С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. ******” , ул. „******срещу „Е.Е.”АД,
ЕИК ******с адрес на управление:***, за
признаване за установено, че Е.Е.”АД,
ЕИК ******не е собственик на обозначени в зелен цвят на скица-приложение
№ 1 (л. 181 от делото на СРС) към
прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза поземлен имот № 377 и поземлен имот № 380 с
обща площ от около 900кв.м. с
местонахождение в гр. София, местност „******-изток”, кв. 3, попадащи в
УПИ І при съседи: ПИ 376, ПИ 381, ПИ
379, ПИ 378, улица, попадащи в ПИ с идентификатор 68134.505.408.
Неразделна част от
решението е скица-приложение № 1 (л. 181 от делото на СРС) към приета по делото
пред СРС съдебно-техническа експертиза, приподписана от въззивния съдебен състав.
ОСЪЖДА Б.С.С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. ******” , ул. „******да
заплати на „Е.Е.”АД, ЕИК ******с
адрес на управление:*** на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 2710лв.
(две хиляди седемстотин и десет лева), представляващи съдебни разноски за производството
пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.