Определение по дело №26/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на .

Постъпила е ЕЗА, издадена на 17.07.2015 г. от Съдия от Следствен съд номер две на Т. /А./, Кр. Исп., по предварително съкратено производство за престъпление номер 26/15, по отношение на българския гражданин Л. К. П., ЕГН [ЕГН], с цел наказателно преследване.

В съдебното заседание представителят на ОП-Б. поддържа искането да бъде допуснато изпълнение на получената европейска заповед за арест и българският гражданин Л. П. да бъде предаден на съдебните власти на Кр. Исп. Същият счита, че Е. е издадена от компетентен орган в рамките на служебните му правомощия и съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на ЗЕЕЗА. Налице са също условията за предаване по чл.36 и чл.41 от закона и не са налице основания за отказ по чл.39 или чл.40, както и за отлагане изпълнението на Е..

Според защитника на исканото лице, искането на молещата страна за предаване на Л. П. е неоснователно, поради което моли да бъде отхвърлено. Счита, че в Е. не е конкретизирано престъплението относно време, място и форма на съучастническа дейност, и липсва индивидуализация на тези основни характеристики, визирани в .

П. български гражданин поддържа изложеното от защитника му.

Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Поисканото лице Л. К. П., ЕГН [ЕГН], е [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в [населено място], неженен, живее на семейни начала, със средно образование, управител на [фирма] – [населено място], неосъждан.

По отношение на Л. К. П. на 17.07.2015 г. от Съдия от Следствен съд номер две на Т. /А./, Кр. Исп., по предварително съкратено производство за престъпление номер 26/15, е издадена ЕЗА с цел наказателно преследване. Същият е обвинен извършването на две престъпления: участие в организирана престъпна групировка – чл.570 bis от НК на Кр. Исп. /съответстващ на чл.321 от НК на РБ/ и в кражба с взлом - престъпление, предвидено в чл.237, 238, 239 и 240 от НК на Кр. Исп. /съответстващ на чл.195, ал.1, т.3 от НК на РБ/. Престъпната дейност е описана в Е., като е направено и извлечение на съответните текстове от испанския Наказателен кодекс. В Е. е посочено също, че максималното предвидено наказание за първото престъпление е лишаване от свобода до 8 години, а за взломната кражба - до 3 години.

Според описанието в европейската заповед Л. П. е участник в организирана международна престъпна група, извършваща кражби от жилища и търговски обекти. В Е. са описани организацията и структурата на престъпната група, нейното ръководство и престъпна дейност, извършвана на територията на Кр. Исп. в края на 2014 год. и началото на 2015 год. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че Е. не отговаря на изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА. Не може да бъде споделена тезата, че в тази част Е. следва да бъде със съдържание, което НПК поставя за обвинителния акт. Не се посочва начинът на извършване на престъплението. Наред с това различните национални законодателства поставят различни изисквания към актовете, осъществяващи обвинителната функция в процеса. Релевантно за случая е, че в получената Е. макар и лаконично се съдържат данни за обстоятелствата, при които са извършени престъплението, времето, мястото и степента на участие на исканото лице.

Съгласно разпоредбата на , съдът не разглежда визираните в Е. обвинения по същество. В настоящото производство подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в разпоредбите на текстовете на чл.39 и чл.40 от същия закон, както и има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта в хипотезата на чл.52.

Настоящият състав на първоинстанционния съд намира, че следва да бъде уважено искането на съдебните власти на Кр. Исп. и българския гражданин Л. К. П. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване в тази държава.

ЕЗА отговаря на формалните изисквания на българския закон и на Рамково решение на Съвета 2002/584/П. от 13.06.2002 г., като в нея са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването на ЕЗА. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към Р. решение и във формуляра на ЕЗА.

Налице са условията на чл.36 от ЗЕЕЗА. В ЕЗА за арест изрично е посочено предвиденото според закона в Кр. Исп. наказания за престъпленията, за които се издирва българският гражданин - участие в организирана престъпна група и квалифицирана кражба, а именно лишаване от свобода за срок до 8 години за първото престъпление, а за взломната кражба - до 3 години, които надвишават определените от минимални срокове.

За деянието посочено в списъка по от ЗЕЕЗА, се изключва двойната наказуемост, поради което съдът не следва да извършва проверка на двойна наказуемост. Въпреки това може да се отбележи, че визираните деяния съставляват и престъпления по българското право (чл.321 от НК и чл.195 НК).

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Кр. Исп. и съдържа всички, посочени в разпоредбата на чл.37 от ЗЕЕЗА реквизити.

Налице са гаранциите, визирани в . Е. не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по смисъла на ал.2. В самата Е. не бяха предоставени гаранции по , но допълнителното постъпиха такива по смисъла на и чл. 5, ал.3 от РР на Съвета 2002 584/П. от 13.06.2002 г. от издаващата Е. държава.

Същевременно отсъстват основания, при които маже да се откаже изпълнение на Е. в хипотезите на чл.39 от ЗЕЕЗА. Престъплението, за което е издадена не е амнистирано в Р Б и не попада под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице не е малолетно и следователно е наказателно отговорно.

Относителни основания за отказ за изпълнение на ЕЗА, предвидени в чл.40 от ЗЕЕЗА, т. е. хипотезите, при наличието на които българският съд може да откаже предаването на лицето, също не са налице. Престъпленията, за които се иска предаване с цел наказателно преследване на българският гражданин са извършени на територията на Кр. Исп. Същевременно, за същите престъпления в Р Б не са образувани наказателни производства (респ. прекратявани), нито пък е подсъдно на българския съд, за да се прави преценка за изтекла законова давност. Видно от представената справка за съдимост и справка от У. на П. липсват и данни Л. П. да е изтърпял (или да търпи) наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление.

В е предвидено относително основание за отказ за изпълнение на Е. издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако Е. изрично не съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия.

В конкретния случай лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване за горепосочените деяния, поради което и съдът намира, че не е налице относителното основание по този текст, за да може да откаже изпълнение Е..

Исканото лице Л. П. не е осъждано, срещу него няма висящи наказателни производства в РБ, следователно не са налице условия за отлагане на предаването по чл.52 от ЗЕЕЗА /справка съдимост, справка от У. на П., от НСлС/.

По изложените съображения съдебният състав допусна изпълнение на издадена ЕЗА и предаде на искащата държава българския гражданин Л. К. П.

На основание и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице на испанските власти, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на българския гражданин Л. К. П. до приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и предаването му на компетентните испански власти.

Изхождайки от всичко посочено и на основание чл.44 от ЗЕЕЗА, БОС

Р Е Ш И :

ДОПУСКА изпълнение на ЕЗА, издадена на 17.07.2015 г. от Съдия от Следствен съд номер две на Т. /А./, Кр. Исп., по предварително съкратено производство за престъпление номер 26/15 по отношение на българския гражданин Л. К. П., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в [населено място], неженен, живущ на семейни начала, със средно образование, управител на [фирма] – [населено място], неосъждан, като ПРЕДАВА исканото лице на издаващата заповедта държава за провеждане на наказателно преследване срещу него за извършени две престъпления, касаещи участие в организирана престъпна групировка – чл.570 bis от НК на Кр. Исп.и в кражба с взлом – престъпление по чл.237, 238, 239 и 240 от НК на Кр. Исп.

ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на българския гражданин Л. К. П. до фактическото му предаване на властите на издаващата Е. държава. В тази му част решението подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в 5-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.