№
260001 / 13.7.2022 г.
МОТИВИ
ПО НЧХД № 502/2021г. по описа на МРС
Обвинението
е предявено с тъжба от Н.Й.Ф. за престъпление по чл.130, ал.1 от
НК спрямо подсъдимия Г.К.Г..
Тъжителката Ф., конституирана и
като граждански ищец, лично и чрез повереник адв.Н.А. от МАК поддържа
предявеното обвинение в хода съдебните прения, като моли съда да постанови
осъдителна присъда със законните последици от това – уважаване и на предявения
и приет граждански иск. Адв.А. счита, че не са налице условия да се приложи
института на „реторсията” и че няма данни за приложение на чл.12, ал.4 от НК.
Подсъдимият
Г.К.Г. в обясненията си в хода на съдебното следствие не се признава за
виновен, дава обяснения отричайки да е нанасял удари спрямо тъжителката. Подс.Г.
обяснява, че тъжителката Ф. го е одрала, вследствие на което раните са се
инфектирали и поради това е приемал три дни антибиотик, намира също, че е била
налице хипотезата на „неизбежна отбрана”.
Назначеният
служебен защитник адв.А.В. от МАК пледира за оправдаване на подсъдимия поради
наличието на неизбежна отбрана.
Доказателствата
са писмени и гласни. Приети са и заключения по назначени 2 бр. съдебно –
медицински експертизи (СМЕ).
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с
доводите и становището на страните, приема за установено следното:
Тъжителката Н.Й.Ф. и подс.Г.К.Г. живеели на семейни
начала в с.В. област Монтана в продължение на около три години. През 2017г.
тъжителката Ф. дала на подс.Г. сумата от 2000 лева за да закупи недвижим имот с
дворно място в с.В. област Монтана. Първоначално Ф. и Г. живеели добре заедно.
Преди да се разделят, Г. претърпял операция на сърцето. В дворното място в с.В.
Ф. отглеждала селскостопанска продукция, били засадили и овощна градина.
На 29.08.2020г. преди обяд
тъжителката Ф. посредством управление на л.а., пристигнала в градината в
с.Вирове с намерението да си набере от произведената селскостопанска продукция.
Заедно с Ф. била и нейна бивша колежка св.Т.Я.П.. Времето било слънчево, било
ден събота. Отишли, с цел Ф. да си набере домати и чушки, които тя е садила и
се е грижила за тях. На Г. не му станало приятно, защото имали изострени
отношения, тъй като Ф. му била дала сума от 2000 лева и трябвало да се разберат
кога ще й ги върне. Изострили се нещата и Ф. казала, че ще си прибере
половината от продукцията, да й върне парите и ще се разделят. Ф. започнала да
си бере чушки, домати, а през това време Г. ядосан казал на св.П., която била
до лехи в градината – „Напусни имота”. Св.П. казала, че без Н. няма да си
тръгне, уплашила се да не я удари и отстъпила. Г. започнал да гони Ф. от
градината, да й вика какво ли не, че няма място там, че това не е неин имот, а тя
си беряла.
В един момент Г. блъснал Ф. до
мрежа, тя паднала, но се изправила. Вторият път вече я ударил в областта на
лицето, като Ф. паднала и първоначално не могла да се изправи. Ударил я от
лявата страна, защото после Ф. била подута от лявата страна отдолу.
Ф. от своя страна одрала по
лявата ръка подс.Г.. Последният е диабетик с високо кръвно налягане, потекла
кръв и в тоя момент получил остра, силна, пареща болка. Г. не посетил съдебен
лекар. След като тъжителката и св.П. си тръгнали, Г. отишъл при св.А.Н.А.,
който го промил и превързал. Три дни след това Г. пил антибиотик - тетрациклин,
понеже раните от одраскването почервенели и се инфектирали, правил си компрес с
ракия, заради инфекцията, която получил.
Двете жени си тръгнали и
веднага отишли в Бърза помощ, защото Ф. се била подула от лявата страна на
лицето. Впоследствие протезата й се разклатила. Казала на св.П., че не може да
се храни, разклатил й се зъб и неразположението продължило дълго време.
СВ.В.Й.Г. – познава тъжителката
Н.Ф. от 1964г., Ф. е племенница на съпруга й. След инцидента Ф. отишла при Г.
да й иска болкоуспокояващи. Ченето й било разбито, била отекла, не можела да се
храни, само течни храни ядяла.
СВ.С.Г.Ф. познава Н., познава и
Г.. Учили са заедно с Н. в гр.Мездра. Поизгубили връзка, но после започнали пак
контакти, ходили на море заедно. Св.Ф. ходила с Ф. на с.В. карали туби с вода,
поливали градината. Ф. садяла чушки, домати, краставици, една селска градина.
2020г. в края на септември месец Ф. се обадила по телефона на св.Ф. й казала,
че Г. я е бил, по причина че трябва да й върне 2300 лв. Заради казаното св.Ф. xxx
бряг, при Ф. xxx, като Ф. била много обезпокоена, не можела да се храни, пиела
болкоуспокояващи и не можела да дъвче. Тези болки ги е имала някъде около близо
месец време.
Ф. посетила съдебен лекар на 30.08.2020г., който след
преглед издал СМУ № 107/2020г., а след насока на съдебен лекар, Ф. посетила и
дентален кабинет, където след преглед й било издадено медицинско удостоверение
№ 1/03.09.2020г.
Ф.
xxx, въз основа на която било образувано досъдебно производство № 1038/2020г.
по описа на РУ - Монтана, пр. пр. вх. № 2269/2020 г. по описа на РП – Монтана,
приключило с постановление за спиране на досъдебно производство от 10.03.2021г.
с извод, че е налице извършено престъпление, което може да се преследва по
тъжба на пострадалия.
По искане на тъжителката Ф. и повереника й адв.Н.А. от
МАК, в рамките на настоящето съдебно наказателно производство по НЧХД №
502/21г. по описа на МРС е назначена и изготвена СМЕ изх. № 15/03.05.2022г., съгласно,
чието заключение на Ф. са причинени вследствие на инцидента на 29.08.2020г.
следните увреждания: оток и кръвонасядане в областта на лява буза;
разкъсно-контузна рана на лигавицата над 26 зъб (шести зъб на горна челюст в
ляво) и разклащане на 23 зъб (трети зъб на горна челюст в ляво), оток и
кръвонасядане по гърба на дясна ръка. Отоците и кръвонасядания са от естество
да и е било причинено болка и страдание. Разкъсно-контузната рана на лигавицата
над 26 зъб (шести зъб на горна челюст в ляво) и разклащане на 23 зъб (трети зъб
на горна челюст в ляво) са от естество да водят по ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Оздравителният период на такива травми (при условие че
не настъпят усложнения) за каквито няма данни по делото) е около 7 - 10 дни за отоците
и кръвонасяданията и около 20 – 25 дни за разкъсно-контузната рана на
лигавицата над 26 зъб (шести зъб на горна челюст в ляво) и разклащането на 23
зъб (трети зъб на горна челюст в ляво). Няма
данни за избиване на зъби, което да води до
трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок над един месец. В
представените материали по делото няма данни тъжителката (пострадалата) да е
изпадала в безсъзнателно състояние, както и данни за увреждания, които да са и пречили
да шофира веднага след инцидента.
По искане на подс.Г. и назначения служебен защитник
адв.А.В. от МАК, в рамките на настоящето съдебно наказателно производство по
НЧХД № 502/21г. по описа на МРС е назначена и изготвена СМЕ изх. №
21/04.07.2022г., съгласно, чието заключение подс.Г. е получил три броя дълбоки
охлузни рани по предната повърхност на лява предмишница, като е възможно да са
получени по време и начин посочени от подсъдимия и св.А., т.е. при инцидента
станал на 29.08.2020г. и получените увреждания имат пряка причинно – следствена
връзка. Такива увреждания според съдебния лекар д-р Д. – дълбоки охлузни рани,
са от естество да причиняват болка и страдание, а инфектирането им води до
временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът
обсъди заедно и поотделно показанията на свидетелите О. А. М., А.Н.А., Д.К.С., Т.Я.П.,
В.Й.Г. и С.Г.Ф..
Съдът обсъди и обясненията на подс.Г.К.Г. и
показанията на тъжителката Н.Й.Ф.. Настоящият съд приема за доказано съгласно чл.303,
ал.2 НПК, че на Ф. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
от НК, а автор на причинените увреждания, които съставляват лека телесна
ПОВРЕДА по смисъла на чл.130, ал.1 от НК е подс.Г.К.Г..
Първоинстанционният
съд анализира всички гласни доказателства, като отчита степента достоверност на
всяко едно от тях.
Съдът кредитира показанията на св.Т.Я.П., която макар
и бивша колежка и приятелка на тъжителката, разказва за начина на причиняване
уврежданията на Ф. на 29.08.2020г. в с.В. област Монтана, от подс.Г..
Настоящият съд кредитира и показанията на св.А.Н.А.,
който е съдействал на подс.Г., като му е промил раните от одраскването и ги е превързал.
Св.Д.К.С.
е сестра на подс.Г. и не дава показания за случилото се на 29.08.2020г.
Св.В.Й.Г.
и св.С.Г.Ф. дават показания за състоянието на Ф. след случилото се на
29.08.2020г.
Св.О.
А. М. дава показания относно здравословното състояние на подс.Г., но не и за
случая на 29.08.2020г.
По несъмнен начин се доказа по делото, че автор на причинените
увреждания на тъжителката Ф., посочени в приложеното по делото съдебно
медицинско удостоверение (СМУ) № 107/2020г., медицинско удостоверение №
1/03.09.2020г. и в изготвената СМЕ с изх. № 15/03.05.2022г., е единствено и само
подс.Г., като последният е имал и мотив да ги причини – ядосан от посещението
на Ф., която си искала парите и част от произведената продукция от имота,
където живеели преди това заедно, бил и одран от Ф..
Горните правни изводи се извеждат на базата на
логичния и обективен анализ на непосредствено събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
Настоящият съд не обсъжда в детайли събраните
доказателства по ДП № 1038/20г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка №
2269/20г. по описа на РП – Монтана, спазвайки принципа на непосредственост,
като анализира само онези доказателства, които са събрани в рамките на
настоящето НЧХД № 502/2021г. по описа на МРС.
Съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени
заключенията по изготвените в рамките на съдебното следствие СМЕ изх. №
15/03.05.2022г. и СМЕ изх. № 21/04.07.2022г.
При горния разбор на доказателствата съдът намери, че:
Подс.Г.К.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК:
- на
29.08.2020г. в с.В. област Монтана причинил на Н.Й. xxx лека телесна повреда
без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща
се в оток и кръвонасядания в областта на лява буза, оток и кръвонасядане по
гьрба на дясна ръка, разкъсно-контузна рана на лигавицата над 26 зъб (шести зъб
на горна челюст в ляво) и разклащане на 23 зъб (трети зъб на горна челюст в
ляво), довели до временно разстройство на здравето, не опасно за живота на Ф. с
оздравителен период около 7 –
10 дни за отоците и кръвонасяданията и 20
- 25 дни за разкъсно-контузната рана на лигавицата над 26 зъб и разклащането на
23 зъб.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл – подс.Г. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Съгласно заключението на СМЕ изх. № 15/03.05.2022г.,
част от уврежданията са причинили на Ф. болка и страдания, но съдът приема, че
деянието се квалифицира като такова по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а не и по
чл.130, ал.2 от НК, тъй като по – тежкия състав акумулира по – лекия, при
съобразяване на посоченото в т.15 и т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979г., Пленум на ВС. Повдигнатото с
тъжбата обвинение е именно за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, по което
съдът е длъжен да се произнесе.
Съдът изследвайки доказателствата, прие, че следва да
се приложи по отношение на обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК
института на реторсията, уреден в чл.130, ал.3 от НК, като освободи подсъдимия Г.К.Г. и тъжителката Н.Й.Ф. от наказание,
тъй като на 29.08.2020г. в с.В. област Монтана тъжителката Ф. е отвърнала
веднага на подсъдимия Г. със също такава телесна повреда. За да стори горното,
съдът съобрази съдебната практика и най – вече посоченото в ТР № 51/89г. по
н.д. № 41/89г. на ОСНК при ВС. Съдът изследвайки вида на причинените взаимно
телесни повреди от тъжителката и подсъдимия, прие, че на 29.08.2020г.
тъжителката и подсъдимият са си причинили взаимно еднакви по степен увреждания,
респ. еднакви по вид леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Като брой леките телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК са повече
спрямо тъжителката, но са еднакви по вид с тези причинени на подсъдимия, затова
и съдът прие, че е приложима нормата на чл.130, ал.3 от НК освобождавайки и
подсъдимия и тъжителката от наказание. В този аспект настоящия съд не споделя
доводите на повереника адв.Н.А. от МАК, намира, че са налице условията за
приложението на чл.130, ал.3 от НК и поради това съдът приложи институтът на
„реторсията”.
Настоящият съд приема, че е налице хипотезата на
чл.130, ал.3 НК, и не приема да е налице неизбежна отбрана – изследвайки
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, не е налице неизбежна
отбрана или превишаване пределите на неизбежна отбрана – чл.12, ал.1 – ал.4 НК.
Съдът постанови настоящата присъда въз основа на
непосредствено събраните по делото доказателства, спазвайки основните признаци
на наказателния процес, в т.ч. и визирания в чл.103, ал.1, изр.2-ро НПК относно
доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия.
Първоинстанционният съд е постановил присъдата си като е съобразил всички факти
и обстоятелства от значение за решаване на настоящето дело, подробно
мотивирайки се.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В
настоящето наказателно съдебно производство е предявен и приет граждански иск
от тъжителката Н.Й.Ф. против подсъдимия Г.К.Г. за заплащане на сумата 5000 (пет
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 81 (осемдесет и един)
лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици от това и
разноските по делото.
Съдът намери гражданския иск за неимуществени вреди за
частично основателен, а този на имуществени вреди за изцяло основателен.
Макар и съдът да приложи института на реторсията във
връзка с обвинението по чл.130, ал.1 от НК, намирайки, че са налице основанията
на чл.130, ал.3 от НК, той е длъжен след като призна подс.Г. за виновен да
освободи последния и тъжителката Ф. от наказание. При предявен обаче и приет за
разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът бе длъжен да се
произнесе по същество с присъдата си в тази част. Освобождаването от наказание,
не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД. След като подс.Г. бе признат за виновен по обвинението
по чл.130, ал.1 от НК, което е и основанието на иска, съдът прие, че
претенцията на тъжителката Ф. за обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателна. На базата на установеното по делото, е видно, че на 29.08.2020г.
подс.Г.К.Г. е причинил на тъжителката Н.Й.Ф. следните увреждания – оток и
кръвонасядания в областта на лява буза, оток и кръвонасядане по гьрба на дясна
ръка, разкъсно-контузна рана на лигавицата над 26 зъб (шести зъб на горна
челюст в ляво) и разклащане на 23 зъб (трети зъб на горна челюст в ляво),
довели до временно разстройство на здравето, не опасно за живота на Ф. с
оздравителен период около 7 –
10 дни за отоците и кръвонасяданията и 20
- 25 дни за разкъсно-контузната рана за лигавицата над 26 зъб и разклащането на
23 зъб, довели до временно разстройство на здравето, не опасно за живота и до
болка и страдание. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия Г. е длъжен да обезщети
тъжителката Ф. за причинените й вреди. От деянието на подсъдимия, тъжителката Ф.
е претърпяла болка и страдание, които следва да бъдат обезвезмездени чрез
присъждане на обезщетение в полза на тъжителката Ф. на основание чл.52 от ЗЗД
по справедливост - съдът анализира броят на причинените телесни увреждания на
тъжителката, вида им и последиците от причиняването им – няма данни по делото
причинените увреждания да са причинили на тъжителката трайни негативни
последици в здравословен аспект (напротив видно от заключението по изготвената
СМЕ изх. № 15/03.05.2022г. няма данни за
избиване на зъби, което да води до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец. В представените материали по
делото няма данни тъжителката (пострадалата) да е изпадала в безсъзнателно
състояние, както и данни за увреждания, които да са и пречили да шофира веднага
след инцидента). Тук е мястото съда да посочи, че броя на причинените
увреждания на тъжителката, макар и без значение за приложението на чл.130, ал.3
от НК, се отчете от съда при определяне по справедливост размера на
обезщетението. Съдът изцяло кредитира заключението по СМЕ с изх. №
15/03.05.2022г., съгласно което оздравителен период около 7 – 10 дни
е за отоците и кръвонасяданията и 20 - 25 дни е за разкъсно-контузната рана на
лигавицата над 26 зъб и разклащането на 23 зъб.
На основание горното съдът осъди подсъдимия Г.К.Г. да
заплати на частния тъжител и
граждански ищец Н.Й.Ф. с посочен адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 2000 (две
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху посочената сума считано от 29.08.2020г. до окончателното й изплащане и
сумата 81 (осемдесет и един) лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 29.08.2020г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата
му част над уважения размер до претендирания такъв от 5000 (пет хиляди) лева за
неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото са приложени (л.10) копия на фискални бонове
и квитанция за сумата 40 лева, които удостоверяват, че тъжителката е направила
разноски в размер на 81 (осемдесет и един) лева като последица от деянието на
подсъдимия, поради и което съдът присъди сумата 81 (осемдесет и един) лева,
като доказан размер на причинените имуществени вреди.
Съдът се произнесе по предявения и приет граждански
иск въз основа на установената по делото и описана по–горе фактическа
обстановка, като счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение
за определяне размера на дължимото от подс.Г. обезщетение.
Разноски по делото на страните, остават за сметка на
страните така като са ги направили, тъй като съдът приложи института на
реторсията (в този смисъл е и Решение № 255/17.06.1992г. по н.д. № 144/92г., I н.о.).
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъжда
подсъдимия Г.К.Г. да заплати
по сметка на РС - Монтана сумите – 83.24 (осемдесет и три лева 0.24 ст.) лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 106 (сто и
шест) лева изплатено възнаграждение от бюджета на съда за изготвена СМЕ изх. №
21/04.07.2022г. поискана от подсъдимия, и 5 (пет) лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на настоящата присъда, ДП №
1038/2020г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка № 2269/2020г. по описа на
РП – Монтана, поради отпаднала нужда от послужване, да се върнат на РП – Монтана.
На основание горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: