Мотиви на присъда № 221/19.09.2017 г. по НОХД № 748/2017г. по описа
на Окръжен съд – гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура - гр. Бургас, с който срещу подсъдимите С.И.М.,
ЕГН ********** и С.В.Р., ЕГН ********** са повдигнати
следните обвинения:
- срещу подсъдимия С.И.М., ЕГН ********** – за това, че на 31.10.2015
г., около 19.30 часа, в гр.
Бургас, по второстепенен път гр. Бургас – кв. „Черно море“, на около 500 м. от кв.„Черно море“, като непълнолетен, навършил
шестнадесетгодишна възраст, но разбиращ свойството и значението на деянието и
можещ да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фиат”, модел „Браво“, с peг. № ********, без да има необходимата правоспособност - без съответно
свидетелство за управление, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
20, ал. 2 от и по чл. 150 от ,
управлявайки автомобила с несъобразена скорост - несъобразена с далечината на
видимост в осветеността от късите светлини на фаровете, през тъмната част от
денонощието, като с това по непредпазливост причинил смърт, настъпила на
местопроизшествието, на пешеходката М. П. Н. с ЕГН **********, в резултат на тежка черепно мозъчна травма -
разполовяване на черепа през основата му, дължаща се на силен удар в лявата
страна на черепа - престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„б“, предл. 1, вр. с чл.
342, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 150 от ;
- срещу подсъдимия С.В.Р., ЕГН ********** – за това, че на 31.10.2015
г., около 19.30 часа, в гр.
Бургас, по второстепенен път гр. Бургас - кв. „Черно море“, на около 500 м. от
кв. „Черно море“ нарушавайки правилата за движение по чл. 102 от , предоставил управлението на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с peг. № ******** на непълнолетния шестнадесетгодишен неправоспособен
водач С.И.М., роден на *** г., който нарушавайки правилата за движение по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и по чл. 150 от ,
допуснал пътнотранспортно произшествие и при условията на независимо съпричиняване по непредпазливост причинил смърт, настъпила
на местопроизшествието, на пешеходката М. П. Н. с ЕГН **********, в резултат на тежка черепно мозъчна травма -
разполовяване на черепа през основата му, дължаща се на силен удар в лявата
страна на черепа - престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„б“, предл. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, вр. чл. 102 от .
На основание чл. 76 от НПК съдът
конституира В.С.Н. с ЕГН ********** – наследник на
пострадалата М. П. Н., в качеството на частен
обвинител по делото.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 05.09.2017 г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
по отношение и на двамата подсъдими, като наказанията им се определят при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предлага след редукцията по
чл. 58а, ал. 1 от НК, на всеки един от подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок около минималния, предвиден
в закона за престъплението, предмет на обвинението, с приложение института на
условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.
Поверениците на частния обвинител
В.С.Н. – адв. Димитър Марковски и адв.
Тервел Раев, двамата от САК, поддържат обвинението, повдигнато с обвинителния акт, и пледират за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими с
налагане на наказание лишаване от свобода на всеки един от тях. Излагат доводи,
че в случая целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, не биха
могли да се изпълнят в пълен обем посредством отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, поради което
и считат, че се налага ефективното изтърпяване на
определените им наказания, в каквато насока се отправя и молба към съда.
Акцентира се и върху значението на генералната превенция при определянето на
справедлива санкция за престъпленията по транспорта, с оглед тяхната обществена
значимост и чувствителността на гражданите.
Частният обвинител В.С.Н. се присъединява към казаното от повереника й – адв. Марковски, като
посочва, че държи на ефективна присъда и моли съда за това.
Защитниците на подсъдимия С.В.Р. – адвокатите Димитър Дуков и Събин
Дучев, двамата от АК – Бургас, релевират
доводи относно индивидуализацията на наказанието, като акцентират и върху наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на
престъпния резултат. Пледират наказанието да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като на подсъдимия Р. да се наложи
наказание лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане
по чл. 66 ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия С.И.М. – адвокат Красимир Кацарски от АК – Бургас излага
твърдения, че по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, като пледира наказанието на
подзащитния му да се определи към минимума, предвиден в закона, и след
редукцията му по чл. 58а от НК изпълнението на същото
да се отложи на основание чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от две или три
години.
Подсъдимите С.И.М.
и С.В.Р. признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявяват, че не желаят да се
събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразяват съжаление
за постъпката си.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.М.
е роден на *** ***. Той е **** гражданин, с ****
образование, *****, ****, и е с ЕГН **********. Видно от справка, изготвена от инспектор ДПС при
Пето РУ – Бургас (л. 44, том ІІ от ДП), подс. С.М. не
се води на отчет в ДПС при Пето РУ – Бургас, няма гледани възпитателни дела и
наложени възпитателни мерки от МК за БППМН, няма регистрации като извършител на
престъпления от общ характер. Подсъдимият М. е бил ученик в НУ *** от 20.11.2007 г. до 31.05.2010г. и е завършил IV клас (л. 45, том ІІ от ДП).
През учебната 2013/2014г. подс.
М. е завършил осми клас в ОУ ********, гр. Бургас (л. 46, том ІІ от
ДП). Видно от писмо рег. № 769р-7958/05.11.2015 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Бургас (л. 80, т. ІІ от ДП), в система „АИС-АНД“ няма
данни на подс. С.И.М. да е
издавано свидетелство за управление на МПС и същият успешно да е издържал изпит
за водач на МПС (т.е. същият е неправоспособен водач на МПС). От приложената
към писмото справка за нарушител/водач (л. 81, т. ІІ
от ДП), се установява, че подс. М. е бил санкциониран
веднъж по административен ред – с наказателно постановление №
15-0769-001196/16.07.2015 г.,
с което за извършено на 27.03.2015 г. нарушение по чл. 150 от
му е била наложена глоба в размер на 100 лв., на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от .
Подсъдимият С.В.Р.
е роден на *** ***. Той е **** гражданин, с ****
образование, ****, работи като ********* в гр. Бургас, *** (******), и е с ЕГН **********.
Подсъдимият Р. е бил ученик в НУ „**** от 15.09.2003 г. до 31.05.2007г. и е завършил IV клас (л. 45, том ІІ от ДП).
През учебната 2007/2008г. подс.
Р. е завършил пети клас в ОУ ************, гр. Бургас (л. 46, том ІІ от
ДП). Видно от писмо рег. № 769р-6602/17.01.2016 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Бургас (л. 83, т. ІІ от ДП), в система „АИС-АНД“ няма
информация на подс. С.В.Р.
да е издавано свидетелство за управление на МПС (т.е. същият е неправоспособен
водач на МПС). От приложената към писмото справка за нарушител/водач
(л. 84, т. ІІ от ДП), се установява, че подс. Р. е
бил санкциониран два пъти по административен ред – с наказателно постановление № 14-3388-000112/01.07.2014г., с
което за извършено на 01.06.2014 г.
нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ му е била наложена глоба в размер на
400 лв., на основание чл. 315, ал. 1, т. 1, вр. чл.
249, т. 1 от КЗ; и с наказателно постановление №
14-3388- 000114/01.07.2014г., с което за извършено на
01.06.2014 г. нарушение по
чл. 150 от му е била наложена глоба в размер на
100 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от .
Подсъдимите С.Р.
и С.М. са приятели от години. Двамата живеят в едно и
също населено място - гр. Бургас, кв. ******, учили са в едно и също училище в същия квартал, и са
работили заедно във *********, намираща се в гр. Бургас, кв. „Черно море“.
На неустановена дата подс. С.Р. закупил лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Браво“ с peг.
№ ******* от непознато за него лице от гр.
Поморие, като след закупуването на моторното превозно средство същият не го
регистрирал в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас и автомобилът продължил да се
води на името на собственика му - свид. М.Б.П. ***.
На 31.10.2015
г., около 18.00 часа, по
мобилния телефон на подс. Р. се обадил неговият
приятел – подс. С.М.. След
разговора по между им подс. Р. отишъл до дома на подс. М. с управлявания и закупен от него лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Браво“ с рег.
№ **********. Двамата решили да отидат до
бензиностанцията, намираща се на пътя Бургас – Каблешково, за да заредят с
гориво. Тогава подс. Р. преотстъпил управлението на
лекия автомобил на подс. М., въпреки знанието му, че подс. М. е непълнолетен и неправоспособен. След като
заредили с гориво, двамата тръгнали да се прибират за гр. Бургас, кв. ******. На връщане автомобилът се управлявал от подс. М.. Малко преди да наближат кв.„Черно
море“, около 19.30 часа, са били на около 500 м. от
населеното място. Било е тъмно. Пътят е двупосочен, по една лента за всяка
посока, разделени с единична прекъсната линия, извън населено място. Няма знаци
за ограничение на скоростта. Допустимата скорост за леки автомобили е 90 км/час. Наблизо няма пешеходни пътеки, тротоари, спирки,
нито жилищни сгради. Пътят е прав, равен, сух асфалт. Няма улично осветление.
Подсъдимият М. управлявал автомобила на къси светлини със скорост от 98 км/час.
По същото време пешеходката М. П. Н., на 78 години, предприела пресичане на пътното платно отдясно на ляво
пред автомобила, когато л.а. „Фиат“
отстоял на около 49 метра от мястото на удара. В този момент автомобилът
осветявал пострадалата. Водачът имал обективна възможност да я възприеме, но
нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Подсъдимият М. бил
изненадан от появата на човек на това място. Пострадалата била облечена в тъмни
дрехи и трудно забележима. Подсъдимият М. предприел аварийно спиране, но
настъпил удар в процеса на спирането. Първото съприкосновение било в предната
част на автомобила на около 50 см. от левия габарит
между левия крак на пострадалата и предната броня на автомобила. В мига на
удара скоростта на автомобила била 80 км/час.
Пострадалата била качена на капака, тялото й достигнало предното обзорно стъкло
и от силния удар получила тежки травми - счупване на долните крайници и
тазовите кости, тежка черепно-мозъчна травма, открита фрактура на лявото рамо.
Тялото на пострадалата било отхвърлено напред и наляво, като паднало в
насрещната лента близо до осевата линия.
След като л.а.
„Фиат“ спрял вдясно на пътя, подсъдимите М. и Р. не
изпълнили задълженията си като участници в пътнотранспортно произшествие,
съгласно Закона за движение по пътищата. М. и Р. не запазили
местопроизшествието, не поставили обезопасителен
триъгълник, за да предупреждават останалите участници в движението. Не запазили
крайното местоположение на автомобила. Преместили автомобила по-напред на около
50 метра, като е последвал сблъсък на превозното средство в паметна плоча,
отстояща в дясно от пътното платно, приета за ориентир. Не са уведомили
компетентните органи на КАТ.
Свидетелят К., движещ се на около
200 метра зад л.а. „Фиат“
спрял автомобила си вдясно на пътя. Слязъл и първо се отправил към
пострадалата. Видял, че е мъртва и се обадил на телефон 112. Погледнал дали в л.а. „Фиат“ има пострадали хора и
се опитал да предупреди задаващите се автомобили, но нямал време да постави обезопасителен триъгълник.
Поради неизпълнение на посочените
по-горе задължения от страна на подсъдимите, последвал втори удар в тялото на
пострадалата, причинен от лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ******, управляван от свидетеля М. Н. Ч. ***. Свидетелят Ч. също управлявал автомобила си на къси светлини и се
движел от кв. „Черно море“ към гр. Бургас. Докато спре, автомобилът, управляван
от свид. Ч., влачил
пострадалата около 12 метра. Травмите от прегазването й съгласно съдебномедицинската
експертиза са причинени след като вече е нямала сърдечна дейност, т.е. след като пострадалата е била починала от сблъсъка с л.а. „Фиат“, модел „Браво“ с рег. № ******.
При извършения оглед на
местопроизшествие е била установена самоличността на починалото лице – М. П. Н., ЕГН **********.
Видно от заключението на
назначената и изготвена в хода на разследването съдебномедицинска експертиза № 349/2015 г. (л. 70 – 73, том І от ДП), извършена от вещото лице д-р К.Я., при огледа и аутопсията
върху трупа на М. П. Н. са установени тежки
травматични изменения - разполовяване на черепа през основата му, двустранна
фрактура на ребра без изразено кръвонасядане на
местата на фрактурите, фрактури на прешлени, разкъсване на дясна диафрагмална
купола, разкъсвания по черния дроб и по белите дробове, двустранна фрактура на
тазови кости с неизобилно кръвонасядане
в областта на фрактурите, открити фрактури на долни крайници, открита фрактура
на лява раменна кост, охлузвания и кръвонасядания по
тялото и крайниците. Според експертното заключение непосредствената причина за
смъртта на пострадалата М. Н. е тежката черепно-мозъчна травма, дължаща се на силен удар в лявата
страна на черепа. Вещото лице е дало заключение, че фрактурите на долни
крайници най-добре отговарят да са причинени от удар от бронята на автомобила,
като приема, че фрактурата на тазовите кости също е причинена от удар с
предната част на автомобила. По отношение на констатираните разкъсване на дясна
диафрагмена купола, нарушаване топиката на вътрешните
органи, фрактурата на ребра и гръбначни прешлени, експертът е посочил, че
същите са причинени от силно и рязко притискане в областта на гръдния кош,
както е при прегазване с мека шина (гума на автомобил). На следващо място
вещото лице д-р Я. е
изразил експертно мнение, че оскъдните кръвонасядания
на местата на фрактурите на ребра дават основание да се приеме, че към момента
на прегазването не е имало ефективна сърдечна дейност. В заключение експертът е
посочил, че при съпоставка на данните от огледа и аутопсията се налага извода,
че смъртта на М. Н. е причинена от автомобила, осъществил блъскането.
От заключението на назначената и
изготвена на досъдебното производство автотехническа експертиза (л. 76 - 94, т.
I от ДП), извършена от вещото лице - инж. Ж.Е., се установява, че скоростта на движение на л.а. „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ****** преди пътнотранспортното произшествие била 98 км/ч.,
а в момента на удара била около 80 км/ч. Вещото лице
е изчислило, че опасната зона за спиране на л.а. „Фиат Браво“ при скорост от 98 км/ч
е 90 метра, а опасната зона за спиране при скорост от 90 км/час
е 79 метра. Става ясно, че при включени асиметрични къси светлини, десния фар
осветява 75 метра пред автомобила и 4 метра вдясно, а левия фар осветява на 50
метра напред и 4 метра вляво. В тази връзка експертът е посочил, че опасната
зона за спиране на л.а. „Фиат
Браво“ - 90 метра, при скорост от 98 км/ч, е
по-голяма от дължината на осветената зона пред автомобила - 75 метра, поради
което и е достигнал до извода, че скоростта на движение на л.а.
„Фиат Браво“ е била несъобразена с осветяването на
пътя от късите светлини на фаровете. Вещото лице е изчислило, че когато
пешеходката предприела пресичане на пътното платно отдясно на ляво пред
автомобила, л.а. „Фиат“
отстоял на 49 метра от мястото на удара, като водачът можел да види
пострадалата в осветеността от фаровете на къси светлини, но нямал техническа
възможност да спре, защото пострадалата е попадала в опасната зона за спиране
на автомобила и ударът е бил неизбежен.
Видно от заключението на
извършената в хода на разследването химическа експертиза – протокол № 1064/02.11.2015г.*** (л. 62, т.
І от ДП), в обекта на изследване - проби кръв, взети
от подс. С.М. не е доказано
наличие на етилов алкохол.
От заключението на извършената на
досъдебното производство химическа експертиза - Протокол №1063/02.11.2015г.***
(л. 57, том І от ДП) се установява, че и в пробите
кръв, взети от свидетеля М.Ч., не е доказано наличие
на етилов алкохол.
Видно от заключението на
извършената по делото химическа експертиза - Протокол №
1072/02.11.2015 г.*** (л.
67, т. І от ДП), в изпратените за изследване проби
кръв, взети от трупа на М. П. Н. се доказва наличие на 0,23
(нула цяло двадесет и три) промила етилов алкохол.
От заключението на вещото лице д-р П. П. по назначената и извършена в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза №153/2016 г. /по писмени данни/ (л. 100 – 101, том І от
ДП) се установява, че при концентрация на алкохол от 0,10 до 0,20 промила
лицето е практически трезво, като приетото количество алкохол не дава
функционални промени. При концентрация на алкохол от 0,20 до 0,40 промила е
налице субклинично опиване, при което се установява
минимално отслабване на координацията (само на най-фините движения) и
вниманието.
Видно от заключението на
назначената и извършена на досъдебното производство тройна комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Н.З.
– психиатър, В.Б. – клиничен психолог и В.Н. – Б. – клиничен психолог (л.
4 – 9, том ІІ от ДП), подсъдимият С.М. не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в стационара на ЦПЗ „Проф. Д-р Ив. Темков“ – Бургас. От
експертното заключение се установява, че психичното състояние на подс. М. преди, по време и след извършване на деянието,
респективно към момента на инкриминираното деяние, извършено на 31.10.2015г., се определя като клинично психически здрав.
Трите вещи лица са категорични, че подс. М. може правилно
да възприема фактите от значение за делото, да ръководи постъпките си и да дава
достоверни обяснения за тях, а също и, че може да бъде разпитван в качеството
му на обвиняем, да участва в съдебно заседание и евентуално да изтърпява
наказание лишаване от свобода.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимите самопризнание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.К., М.Ч., М.Д.,
С.П., А.И., М.П. и З.М.; в писмените
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие и протокол
за оглед и аутопсия; в писмените доказателства – протокол за доброволно
предаване, протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, справки за съдимост на подсъдимите, писмо изх. № Р-21/2014
от 26.06.2017 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Поморие, справка изх.
№ 994/26.01.2017 г. от директора на ОУ *********, гр. Бургас, справка от инспектор ДПС при Пето РУ –
Бургас, писмо изх. № 134/28.11.2016 г. от директора на
НУ ***, удостоверение за наследници изх. № *********, препис – извлечение от акт за
смърт, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.10.2015
г., писмо на началник Районен Център 112 - Бургас,
УРИ 10584р - 2152 от 14.10.2016 г.,
писмо рег. № 769р-7958/05.11.2015 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Бургас с приложена справка за нарушител/водач, писмо рег. № 769р-6602/17.01.2016 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас с приложена справка за нарушител/водач и писмо рег. № 4332р-14803/18.07.2016
г. на зам. началник на ОПП при СДВР с приложена
справка относно регистрация на л.а. „Фиат Браво“ с peг. № *******; в експертните заключения на
извършените по делото съдебномедицинска експертиза №
349/2015 г., автотехническа експертиза, химически
експертизи – протоколи № 1064/02.11.2015г.,
№1063/02.11.2015г. и № 1072/02.11.2015 г., всички на
БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, съдебномедицинска експертиза №153/2016
г. /по писмени данни/ и тройна комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза; във веществените доказателствени средства - фотоснимки, направени
при извършените огледи на местопроизшествието; както и във веществените
доказателства по делото.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост
и посока на движение на автомобила, управляван от подс.
М.; посока на движение на пострадалата пешеходка, мястото на удара, механизмът
на пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му, както и
характера на нараняванията на пострадалата/ са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Безспорно установено по делото е,
че преди и по време на пътнотранспортното произшествие подсъдимите С.Р. и С.М. са били в приятелски
отношения и са поддържали почти ежедневни контакти. Двамата живеят в едно и
също населено място - гр. Бургас, кв. „Р.“, учили са в едни и същи училища в същия квартал - НУ ******* и ОУ ********, и са работили заедно във ********, намираща се в гр. Бургас, кв. „Черно море“. И двамата
подсъдими са неправоспособни водачи на МПС, тъй като не им е издавано
свидетелство за управление на МПС. Предвид дългогодишното приятелство помежду
им подсъдимият С.Р. знаел, че подс.
С.М. е непълнолетен, както и, че не притежава
необходимата правоспособност, за да управлява лек автомобил. Подсъдимият С.М. от своя страна също знаел, че подс.
С.Р. не притежава свидетелство за управление на МПС.
Тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетелката З.М. (***** на подс.
М.), така и от приложените по делото справка изх. № 994/26.01.2017 г. от директора на ОУ *********, гр. Бургас, писмо изх. № 134/28.11.2016 г. от директора на НУ ***, писма с рег.
№ 769р-7958/05.11.2015
г. и рег. № 769р-6602/17.01.2016
г., двете на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Бургас, а също и от данните от медицинското и психологичното
изследване, проведено при изготвяне на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза.
По делото е установено по
несъмнен начин и това, че в деня на произшествието подс.
Р. с управлявания от него лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Браво“ с рег. № ********, придружаван от подс. М.,
отишли до бензиностанция, намираща се на пътя Бургас – Каблешково, за да
заредят с гориво. Там подс. Р. предоставил
управлението на лекия автомобил на подс. М., като на
връщане и по време на извършване на ПТП автомобилът се управлявал от подс. М.. Тези обстоятелства се установяват от обясненията
на подсъдимия С.Р. и от показанията на свидетелите Н.К. и А.Г. (полицейски служител,
пристигнал на местопроизшествието след станалото ПТП, който е провел разговор с
подсъдимия М., и пред когото подс. М. е заявил, че
той е управлявал л.а. „Фиат
Браво“). Съдът дава вяра на показанията на посочените свидетели като
непротиворечиви, безпристрастни и логични.
Заявеното от защитниците на подс. Р. по време на съдебните прения, че поради честото
шофиране от страна на подсъдимия С.М. и многобройните
актове, съставени му от служители на КАТ, подсъдимият Р. е бил убеден (според
адв. Дуков) или е предполагал (според адв. Дучев), че подс. М. е правоспособен
водач на МПС, не държи сметка за ограниченията, които налага проведеното
съкратено съдебно следствие, че „съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт“ (чл. 373, ал. 3 от НПК). В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. 1)
изрично е посочено следното: „Тогава обв. Р.
преотстъпил управлението на лекия автомобил на обв. М.,
въпреки знанието му, че обв. М. е непълнолетен и
неправоспособен.“ С оглед проведеното по реда на чл. 372, ал. 4 и чл. 373,
ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие е недопустимо защитниците на подс. Р. да оспорват признатите от подсъдимите фактически
положения по обвинителния акт, респ. съдът да приема
за установени факти, различни от изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът изцяло възприема
изготвеното в хода на досъдебното производство експертно заключение на
автотехническата експертиза, като пълно, ясно, точно и обосновано. Същото се
базира на всички събрани от досъдебното производство доказателства, като
експертът е отговорил аргументирано и компетентно на всички зададени въпроси.
Съдът възприема в пълнота и
заключенията на извършените по делото съдебномедицинска експертиза № 349/2015 г., химически
експертизи – протоколи № 1064/02.11.2015г.,
№1063/02.11.2015г. и № 1072/02.11.2015 г., всички на
БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, съдебномедицинска експертиза №153/2016
г. /по писмени данни/ и тройна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, тъй като счита, че вещите лица, изготвили същите, са
дали компетентни и професионални отговори на всички поставени въпроси, като
заключенията им са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие по отношение на подсъдимия С.М.,
че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от , тъй като на 31.10.2015 г., около 19.30 часа, в гр. Бургас, по второстепенен път гр. Бургас -
кв. „Черно море“, на около 500 м. от кв.„Черно море“,
като непълнолетен, навършил шестнадесетгодишна възраст, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат”, модел „Браво“, с peг № ******, нарушил правилата за движение
по пътищата по чл. 20, ал. 2 от – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката М. П. Н., ЕГН **********, като е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност.
От заключението на изготвената по
делото автотехническа експертиза е несъмнено установена избраната от подсъдимия
С.М. скорост на движение на управлявания от него
автомобил преди ПТП и тя е 98 км/ч. Безспорно е, че
тази скорост е по-висока от разрешената скорост от 90 км/ч.
съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от .
Установено е също, че в конкретната пътна ситуация опасната зона за спиране на л.а. „Фиат Браво“ при скорост от
98 км/ч е 90 метра, а при скорост от 90 км/ч (каквато е разрешената скорост) опасната зона за
спиране е 79 метра. При това положение, ударът на управлявания от подс. М. автомобил с предприелата пресичане на пътното
платно пешеходка е бил технически непредотвратим, предвид дължината на опасната
зона за спиране на автомобила, която и при движение с разрешената скорост от 90
км/ч (79 метра) е по-голяма от дължината на
осветената зона пред автомобила - 75 метра, в която именно осветена зона подс. М. е имал обективна възможност да възприеме
пешеходката като опасност. В тази връзка съдът счита, че движението на
подсъдимия М. със скорост над разрешената не е в пряка причинна връзка с
настъпилите от ПТП съставомерни последици. При
това положение, на преценка подлежи единствено обстоятелството дали избраната
от подсъдимия М. скорост на движение е била „съобразена“ по смисъла на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, защото ако движението с превишена
скорост не е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни
вредни последици, но заедно с това е установено, че те не биха настъпили при
движение със съобразена скорост, отговорността е именно за нарушаване на
правилата за съобразена скорост (в този смисъл е Решение №
533/2000 от 31.01.2001 г.
на ВКС по н. д. № 397/2000 г.,
I н. о.).
Съгласно константната съдебна
практика на ВС и ВКС на РБ по правоприлагането на чл. 20, ал. 2 от , водачът на моторно превозно средство трябва да избира
такава величина на скоростта, която да е съобразена с разстоянието на видимост,
в границите на която той своевременно да възприеме появяващите се препятствия и
да ги избегне чрез нормативно предвидените способи като намаляване на скоростта
или спиране. Когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за
спиране на автомобила при критична ситуация, скоростта е несъответстваща на
пътните условия, което съставлява несъмнено нарушение на правилата за движение
по чл. 20, ал. 2 от . В случая ако подс. М. бе избрал скорост на движение на управлявания от
него автомобил по-ниска от разрешената и съобразена с разстоянието на видимост
от 75 метра, в рамките на която осветена зона е имал обективна възможност да
възприеме пешеходката като опасност и да предприеме спиране, произшествието би
било избегнато. След като подсъдимият М. се е движел със скорост, която не му е
позволявала да спре в рамките на видимостта от 75 метра, очертана от късите
светлини на автомобила, то той е допуснал нарушение на правилата за движение по
чл. 20, ал. 2 от , което именно нарушение е в
пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
По отношение на инкриминираното
като нарушено от подс. М. правило за движение по чл.
150 от следва да се посочи, че законодателят е
криминализирал като квалифициращ признак от състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК – обстоятелството, че
деецът е управлявал моторно превозно средство, без да има необходимата правоспособност.
Поради факта, че същото е елемент от състава на престъплението, предмет на
повдигнатото на подс. М. обвинение, то не може да
запълни бланкетния състав на инкриминираното престъпление. По тези съображения
съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия М. по обвинението да е осъществил престъплението след като е нарушил правилото за движение по
пътищата по чл. 150
от ЗДвП.
Подсъдимият С.М.
към момента на деянието се е намирал към горната граница на непълнолетието -
бил е навършил ****** години. Извършената по делото комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза е констатирала, че подс. М. преди, по време и след извършване на деянието е
бил психически здрав, може правилно да възприема фактите от значение за делото
и да ръководи постъпките си. Следователно подс. М. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от НК, тъй като макар и непълнолетен към момента на деянието е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия М. виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11,
ал. 3, предл. 1 НК. Подсъдимият М. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще настъпи смъртта на М. П. Н.. Подсъдимият М. обаче е бил длъжен /съгласно
чл. 20, ал. 2 от / и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не беше допуснал посоченото по-горе нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая са налице и двата признака от съдържанието на
непредпазливата вина - обективният, тъй като подс. М.
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и
субективният - тъй като е могъл да ги предвиди.
Установените по делото факти не
дават основание да се приеме, че в случая се касае за случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК, изключващо формата на виновно поведение -
непредпазливост. При констатации за несъобразена с конкретните условия на
видимост скорост, водачът не може да се позовава на опасната зона за спиране на
превозното средство, защото със своите поведенчески
прояви сам се е поставил в невъзможност да изпълни произтичащите от нормата на
чл. 20, ал. 2 от задължения.
Действително в случая поведението
на пострадалата пешеходка, изразило се в предприетото пресичане на платното за
движение извън населените места, като преди да навлезе на
платното за движение не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно
средство – л.а. „Фиат Браво“ с peг № ******, управляван от подс. М., обуславя заключение за
допуснато от нея нарушение на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и съответно за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Що се отнася до подсъдимия С.В.Р., съдът прие, че същият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл.
1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 102 от , тъй
като на 31.10.2015 г.,
около 19.30 часа, в гр. Бургас, по второстепенен път
гр. Бургас - кв. „Черно море“, на около 500 м. от кв. „Черно море“, нарушил
правилата за движение по чл. 102 от (Изм. - ДВ, бр. 51 от
2007 г.) – „На водача, собственика или
упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач.“, като
предоставил управлението на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с peг. № ******* на непълнолетния ******* неправоспособен водач С.И.М.,
роден на *** г., който
нарушавайки правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от
допуснал пътнотранспортно произшествие и при условията на независимо съпричиняване по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката М.П.Н., ЕГН **********.
Установените по делото факти
несъмнено указват на допуснато от подс. Р. нарушение
на правилата за движение по чл. 102 от . Подсъдимият
Р., в качеството си на водач на л.а. „Фиат
Браво“ с peг. № ******* е предоставил управлението на
моторното превозно средство на непълнолетния неправоспособен водач С.И.М.. По
този начин подсъдимият Р. е нарушил забраната на чл. 102 от
за предоставяне на моторно превозно средство на неправоспособен водач. Съгласно задължителното за
правоприлагащите органи тълкуване на закона, дадено от Пленума на ВС с
Постановление № 1 от 1983 г., т. 4,
б. „г”, преотстъпващият превозното
средство е длъжен да се убеди, че лицето, на което го преотстъпва, притежава
свидетелство за управление. В тази връзка е разяснено, че нарушенията на
забраната да се преотстъпва управлението на моторното превозно средство на
неправоспособно или употребило алкохол лице при положение, че поелият
управлението на моторното превозно средство виновно причини съставомерни
последици, е достатъчно основание за отговорност на преотстъпващия.
В разглеждания случай са налице
три независимо извършени неправомерни действия - едно от страна на подс. Р., който с предоставянето на автомобила на
неправоспособно лице – подс. М. е дал възможност за
настъпване на общественоопасните последици от момента на предаване на
владението на превозното средство, а наравно с него подс.
М. е причинил последиците като субект, който е управлявал автомобила и е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от .
С допускане на гореописаното нарушение по чл. 102 от
подс. Р. е поставил в пряка причинна връзка всички
бъдещи общественоопасни последици, настъпили вследствие управление на
автомобила. На последно място, пострадалата М. Н., предприемайки пресичане на платното за движение извън населените места,
като преди да навлезе на платното за движение не се е
съобразила с приближаващото се пътно превозно средство е нарушила чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
от ЗДвП и също е допринесла съществено за
настъпването на престъпния резултат, а именно собствената й смърт.
С оглед оправдаването на подсъдимия
М. по обвинението да е осъществил престъплението след като е нарушил
правилото за движение по пътищата по чл. 150 от , съдът призна и
подсъдимия С.Р. за невиновен и го оправдава по
обвинението, че при допускане на пътнотранспортното произшествие подсъдимият С.И.М. е нарушил правилото за движение по
пътищата по чл. 150
от ЗДвП.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Р. виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11,
ал. 3, предл. 1 НК. Подсъдимият Р. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият Р. обаче е знаел, че
приятелят му – подс. С.М. е
непълнолетен и неправоспособен водач, но въпреки това му е предоставил
управлението на автомобила, поради което е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, при шофиране от неправоспособен
водач, извън населено място, през тъмната част на денонощието. За подс. Р. е съществувало задължението да се убеди, че подс. С.М. е правоспособен водач,
преди да му предостави управлението на автомобила.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от подсъдимите
М. и Р. престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до
петнадесет години.
С оглед обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият М. е бил непълнолетен – навършил **-годишна възраст, преди да се определи наказанието следва
да се извърши редукцията, предвидена в чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, съобразно която
предвиденото от закона наказание за извършеното от подс.
М. престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 342, ал.
1 от НК се заменя с лишаване от свобода от две до осем години, в които предели
съдът следва да определи и съответното наказание за извършеното от подс. М. престъпление.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дейците и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
По отношение на подсъдимия М.
съдът оцени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно
минало, липсата на противообществени прояви (същият не се води на отчет в
Детска педагогическа стая, няма гледани възпитателни дела и наложени
възпитателни мерки от МК за БППМН и няма регистрации като извършител на
престъпления от общ характер) и изразеното съжаление за стореното.
Според настоящия състав
самопризнанието на подсъдимия М. в конкретния случай не следва да се третира
като допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като то не е елемент от
цялостно, обективно проявено в досъдебната фаза
процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на
престъплението и неговия автор. В тази връзка следва да се има предвид
Тълкувателно решение № 1/06.04.2009
г. на ВКС по тълк. д. №1/2008 г., ОСНК - т. 7.
Материалите от досъдебното производство показват, че при разпитите му в
качеството на обвиняем, в присъствието на защитник, С.М.
е отказал да дава обяснения. Предвид
на това съдът възприе, че самопризнанието на подс. М. по чл. 371, т. 2 НПК не
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство съдът отчете наложеното на подс. М.
наказание по административен ред за извършено нарушение на правилата за
движение. Подсъдимият С.М. е бил санкциониран с наказателно
постановление № 15-0769-001196/16.07.2015
г., с което за извършено на 27.03.2015
г. (три месеца преди инкриминираното по настоящото
дело деяние) нарушение по чл. 150 от му е била
наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от – отново за управление на
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление.
По отношение на подсъдимия С.Р. съдът оцени като смекчаващи отговорността му
обстоятелства младата му възраст, трудовата му ангажираност и изразеното
съжаление за стореното.
И спрямо подс.
Р. съдът прие, че направеното от този подсъдим признание на фактите по
обвинението, не може да бъде ценено допълнително като смекчаващо вината
обстоятелство. В случая, подс. Р. при разпита си след
привличането му в качество на обвиняем на досъдебното производство, е дал
обяснения, в които е съобщил информация по отношение на събитията, като
същевременно е заявил, че не знаел, че С.М. няма
свидетелство за управление на МПС. Това твърдение на С.Р.
е било убедително опровергано от събраните в хода на разследването
доказателства, поради което и обясненията на подс. Р.,
дадени на досъдебното производство, не могат да бъдат третирани като
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство съдът отчете наложените на подс. Р.
наказания по административен ред за извършени нарушения на правилата за
движение. Подсъдимият С.Р. е бил санкциониран два
пъти по административен ред – с наказателно постановление №
14-3388-000112/01.07.2014г., с което за извършено на 01.06.2014 г. нарушение по чл.
259, ал. 1, т. 1 от КЗ му е била наложена глоба в размер на 400 лв., на основание чл. 315, ал. 1, т. 1, вр. чл. 249, т. 1
от КЗ; и с наказателно постановление № 14-3388- 000114/01.07.2014г., с което за извършено на 01.06.2014 г. нарушение по чл.
150 от му е била наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от .
По отношение и на двамата
подсъдими съдът прие, че установените смекчаващи обстоятелства не могат да
доведат до приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва
несъразмерно тежко.
Преценявайки гореизложените
обстоятелства според действителното им значение и тежест, съдът възприе, че
наказанието спрямо всеки от подсъдимите следва да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и
определи като справедливо наказание: - за подс. М. след
редукцията по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК наказание от три години
лишаване от свобода; за подс. Р. наказание от три години
лишаване от свобода.
Така определените като справедливи
наказания от по три години лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите, на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да бъде
намалено с една трета (в случая с една година), при което окончателният размер
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите М. и Р. се определя на
лишаване от свобода за срок от две години.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
като съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимите, не е наложително те ефективно
да изтърпят наложеното им наказание, като всички изложени в обратния смисъл
доводи на поверениците на частния обвинител се явяват неоснователни. Законодателят
поставя акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на
възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това, от своя страна,
предполага констатиране на съответни индивидуални особености и характеристики
на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят
възможност за неговото поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. От една страна, подсъдимият С.М. е в една доста млада възраст /** години/, към настоящия момент не е извършвал други
престъпления и не е имал противообществени прояви. От друга страна, подсъдимият
С.Р. също е в млада възраст /** години/ и е трудово ангажиран. С оглед на което,
ефектът на наказателното въздействие по отношение и на двамата подсъдими може
да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на определените им наказания
лишаване от свобода за подходящ изпитателен срок. Именно изпитателният срок ще
постави на проверка волята на подсъдимите да коригират поведението си и да
насочат същото към спазване на нарушения закон и да се въздържат от престъпна
дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да
изтърпят и наложеното им наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както
и коригиране на поведението към стриктно спазване на правилата за движение, са
конкретните проявления, чрез които подсъдимите биха демонстрирали своето
поправяне и превъзпитание. При преценка на справедливото
наказание трябва да бъде отчетен превеса на специалната над генералната
превенция и това, че наказанието служи за превъзпитание на извършилия
престъплението и за защита на обществото от подобни посегателства. Генералната превенция не следва
да се игнорира, но не тя трябва да има приоритет при обсъждането на
предпоставките за приложението на чл. 66 от НК. В противен случай би се
стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя
и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага, тъй като го дистанцира от самото
общество. По делото не съществуват доказателства, че за
превъзпитанието на двамата подсъдими е необходимо те да бъдат изолирани от
обществото, която е целта на ефективното наказание, нито, че е налице реална
опасност при отлагане на изпълнението му те да извършат ново престъпление. Изолирането и на двамата
подсъдими от обществото и поставянето им в затворническа среда не би имало
поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналните
им характеристики сочат на възможност за постигане на тези цели и докато те са
на свобода. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост на
наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието от две години
лишаване от свобода, наложено на всеки един от подсъдимите, следва да се отложи
за изпитателен срок от три години.
С оглед на обстоятелство, че подсъдимите
М. и Р. са неправоспособни водачи на МПС, съдът
съобрази задължителното предписание на т. 6, б. „а“
от ППВС № 1/1983 г., според което наказанието
лишаване от право да се управлява МПС може да се наложи само на правоспособен
водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата
категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно
превозно средство, поради което и възприе, че на подсъдимите не може да бъде наложено
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови след влизане в
сила на присъдата, веществените
доказателства по делото: един брой ръкав от дреха, чифт терлици,
забрадка с червеникава течност по нея – да се върнат на наследниците на М. П. Н., ЕГН **********; - веществените доказателства по делото: свидетелство за
регистрация - оригинал - част II на лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Браво“, с peг. № ******, контролен талон застраховка „Гражданска отговорност на
същия автомобил за 2015г., сметка за заплатена
застрахователна премия и комбинирана застрахователна полица „гражданска
отговорност“ към ДЗИ със срок на валидност до 17.08.2016г.
на л.а. марка „Фиат“, модел
„Браво“, с peг. № ******* (в плик - т. 2, л. 72 от ДП), един бр. връзка ключове,
състоящи се от 1 бр.ключ и малък ключ тип катинарче, ведно с дистанционно за аларма за л.а. „Фиат“, модел „Браво“ с рег. № ******* (в запечатан плик – том 2, л. 176 от ДП), лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Браво“ с peг.
№ *******, намиращ се на съхранение в двор
на бивша автокъща „Тони“, находяща се в гр. Бургас, на Пети километър – да се
върнат на подсъдимия С.В.Р.; - веществените
доказателства по делото: един
брой сребрист косъм, 1 бр. парче стъкло, натривки (в запечатан плик - т. 1, л.
36 от ДП), иззета коса от пострадалата по време на аутопсията (в запечатан плик
- т. 1, л. 41 от ДП), един брой полиетиленов плик, черен на цвят, с лепенка с
подписи на поемните лица, съдържащ 1 бр. чистачка с червеникава течност – да
останат към делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимите
С.И.М. и С.В.Р., съдът на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, осъди всеки един от тях да заплати в полза на
държавата, по смета на ОД на МВР - Бургас, сума в размер на 752.21
лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебната
фаза, както и по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер на 60 лева,
представляваща направени по делото разноски в съдебното производство пред първа
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: