РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500750 по описа за 2021 година
С решение № 254, постановено на 20. 10. 2021г. по гр. д. № 02292 / 2021г.
описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „Форуком и Компания“ ООД гр.
Хасково, да заплати на А. К. Р. от ***, сумата в размер на 110,78лв.,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 19. 05. 2021г., както и сумата 270лв., направени разноски по делото.
С решението е осъдено „Форуком и Компания“ ООД да заплати на
адвокат Г.Ч., сумата 300лв. адвокатско възнаграждение в производството пред
Пернишкия районен съд.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „Форуком и
Компания“ ООД гр. Хасково, чрез адвокат И.И., срещу решението. По
обстойно изложени доводи, дружеството моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения и предявеният иск да бъде отхвърлен като
1
неоснователен. Моли да му се присъдят направените разноски, които да бъдат
заплатени по посочената банкова сметка.
Насрещната страна А. К. Р., чрез адвокат Г.Ч., е подала в срок писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. По обстойно изложени доводи моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да му се
присъдят разноски в настоящото производство, включително и адвокатско
възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се
явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на противната страна, както и от материалите по делото,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Не се спори по делото, а и видно от приложените писмени доказателства
сеустановява, че на *** ищцата е сключила договор за потребителски кредит
№ *** с „Форуком и Компания" ООД. От Приложение № 1 към договора, се
установява, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500лв лева; общата
сума, която следва да върне е в размер на 560.80 лева; срокът на кредита е 180
дни; уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.00 %,; а
годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.02 %.
В чл.4, ал.1 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава
да предостави на „Форуком и компания“ ООД, обезпечение на кредита в срок
до края на следващия работен за Кредитодателя ден от получаване на
одобрение за сключване на договора за потребителски кредит, както и че
обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в съответните
разпоредби на Общите условия.
2
Преди това на *** е бил сключен договор за поръчителство между
„Форуком и Компания“ ООД – клон София, в качеството му на кредитор и
„Гарант Къмпани“ ООД, в качеството му кредитор. По силата начл.1, ал.1 от
договора поръчителят се задължава при условията на договора да отговаря
спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на сключените от
кредитора договори за кредит с кредититополучатели, сключили договор за
предоставяне на поръчителство с поръчителя по договора, подробно описани
в приложение № 1, което представлява неразделна част от договора. С анекс
от *** към договор за поръчителство от ***, е видно, че договорът за
поръчителство се отнася и за сключения с А. К. Р. договор за кредит зеа
сумата в рвазмер на 500лв.
В изпълнение на горното на същия ден ищцата е сключила договор за
предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани“ ООД, като се е
задължила да заплати на последното възнаграждение в общ размер на 588
лева /6 вноски по 98 лева/.
На *** А. К. Р. е погасила предсрочно сумата по сключения договор, в
общ размер на 610.78 лева, и тя е получена по сметката на „Форуком
Компания“ на ***, видно от приложените към исковата молба платежни
нареждания, като последната е изплатена на „Форуком и компания” ООД и от
заключението на вещото лице. Право на кредитополучателкат е била
възможността да върне цялата сума в 14 дневен срок от получаване на
кредита, без върху нея да се начислява лихва или да извърши впоследствие
предсрочно погасяване на кредита, което тя е направила.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от заключението и
допълнителното заключение на вещото лице В. В., по изслушаната по делото
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорени от страните.
Ищовата страна се позовава на нищожност на целия договор, на отделни
негови клаузи, както и на унищожаемост на същия по доводи подробно
изложени в исковата молба.
Предвид така приетото от фактическа страна, Пернишкият окръжен съд
намира за установено от правна страна следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
3
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП . Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива
93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка
на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изискването чл. 10. (1) ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. По делото се твърди, че договора е бил
сключен по електронен път. От представената разпечатка на хартиен носител,
може да се направи извод, че договора е формуляр, който видно от
изложените параметри, е бил подписан от ищцата при предварително
посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне на
4
поръчители в посочения 24 часов срок, както и дължимото се възнаграждение
по сключен договор за поръчителство, като тази клауза е част от договора за
потребителски кредит. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е
посочено как се изчисляват приложимия лихвен проценти ГПР по ДПК във
връзка изискванията на ЗПК. Посченото не дава основание да се приеме, че
ищцата е била наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора
възнаграждение, като не е имала възможност да влияе върху съдържанието на
договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия ответник.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за
поръчителя, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Настоящият състав счита също, че споразумението за осигуряването или
сключване на договор за поръчителство, следва да се счита за нищожно на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.
Посочените в сключения договор изисквания към ответника за предоставяне
на обезпечение надминават целта на обезпечението на задължението, като
съображенията са следните. В договора са поставени на практика задължения
за ответника за обезпечения на вземането, което автоматично води до
сключването на допълнителна сделка по договора за допълнителни услуги.
Подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на
правилата на ЗПК. Посоченият договор за поръчителство всъщност е част от
ДПК, макар и оформен като отделна сделка. По този начин се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да
5
бъде по - голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената
гаранционна сделка на практика води до заобикаляне на разпоредбата на
закона, което е довело до оскъпяване на кредита, още повече че между двете
дружества е съществувал договор за поръчителство от *** Именно по тази
причина възнагражденията за договора за поръчителство са възнаграждения
по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР,
но това не е сторено в нарушение на закона.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице изчисления ГПР,
при включено възнаграждение за поръчителство е в размер на 1091.42%.
Това от своя страна води до нарушение изискването на чл. 11 от ЗПК. В
случая на ищцата е предоставена сумата от 500 лева при уговорен ГПР в
размер от 49.02 % . Видно от съдържанието на процесния договор за кредит,
в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя".
Така в графа "детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване" в
размер на 560.80 лева, но тя отчита само общия му размер, без да включва
общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е пряко свързано с кредита. Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Отделно от това, възнаграждението по сделката за попечителство
надвишава стойността на отпуснатия кредит, което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на същата, като същевременно вноските са
събирани от кредитодателя, като няма данни да са заплащани на поръчителя.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че на основание чл.23 от
ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. Поради това и така предявения иск като основателен и доказан следва
да бъде уважен до пълния размер, като бъде осъдена ответната страна да
върне/ заплати сумата над усвоения заем от 500 лева. Сумата над 500лв. до
610,78лв. /в размер на 110,78лв./ е получена от „Форуком и Компания“ ЕООД
без правно основание, с нея дружеството се е обогатило неоснователно.
Следователно искът се явява основателен и доказан по размер.
6
С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода по делото дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на адвокат Г.Ч., на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата на минималните размери на
адвокатските възнагреждания, сумата 300лв. за оказаната от него безплатна
правна помощ и процесуално представителство на А. К. Р. в производството
пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 254, постановено на 20. 10. 2021г. по гр. д. №
02292 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда „Форуком и Компания“ ООД, с ЕИК 83603451, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. „Б“, ет.2, ап.23,
да заплати на адвокат Г.Ч., сумата 300лв. за оказаната от него безплатна
правна помощ и процесуално представителство на А. К. Р. в производството
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7