Р Е Ш Е Н И Е
№ 261242 20.12.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 826 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД против В.П.П. и е за установяване на
дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020
г. по описа на БРС.
С определение от 01.06.2021 г. съобщението, с което са
изпратени на ответника В.П.П. книжата по делото за отговор, е приложено като
редовно връчено и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
С
определение от 02.07.2021 г. адвокат В.К. е назначена за особен представител на
ответника, като в срок тя депозира отговор на исковата молба, с който счита на
първо място исковата молба за нередовна. Изтъква се, че исковете са
неоснователни.
В
съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството
депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
03.04.2019 г. е сключен договор за финансов лизинг № *** (за краткост Договора)
между „АМИГО ЛИЗИНГ” АД (лизингодател) и В.П.П. (лизингополучател), по силата
на който лизингодателят се задължава да придобие и предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване лизингово имущество, а
именно: лек автомобил марка „***“, модел „***“, рама ***. Доставната цена е 8000,01 лева. Неразделна част от
Договора са общи условия по договори за финансов лизинг на „АМИГО ЛИЗИНГ” АД
(за краткост ОУ), които са получени от П. и всяка страница от тях е подписана от
двете страни.
Лизингополучателят
се задължава да ползва лизинговия обект в съответствие с ОУ при следните
условия: първоначална вноска – 1600,01 лева; стойност на финансиране – 6400
лева; остатъчна стойност – 0; лизингов срок в месеци – 48; размер на една
лизингова вноска – съгласно погасителен план; лихвен процент – фиксиран в
размер на 24,90 за целия срок на Договора; такса за разглеждане и оценка на
кредитоспособността – 128,01 лева; разходи за регистрация на лизинговия обект в
КАТ (включително държавни такси) – 157,99 лева, които се дължат при сключване
на Договора.
Общ
разход по кредита по смисъла на ЗПК – 4054,75 лева, който включва таксата за
разглеждане и оценка на кредитоспособността, дължимата лихва, такса за услугата
по регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса ЦРОЗ.
Обща
сума, дължима от лизингополучателя по смисъла на ЗПК – 10 454,75 лева,
която включва таксата за разглеждане и оценка на кредитоспособността,
главницата (стойността на финансиране), дължимата лихва, такса за услугата по
регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса ЦРОЗ.
Годишен
процент на разходите по смисъла на ЗПК – 31,432, изчислен към датата на
сключване на Договора при допусканията, че той ще е валиден за срока, за който
е бил сключен, и страните ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията на Договора и приложимите ОУ и при отчитане на лихвата за периода,
таксата за разглеждане и оценка на кредитоспособността, услугата по регистрация
КАТ, таксата ЦРОЗ. Таксата при предсрочно прекратяване – 1% от предсрочно
погасената сума, когато оставащият лизингов срок е равен или по-голям от една
година или 0,5 % от предсрочно погасената сума, когато оставащият лизингов срок
е по-малък от една година.
В
случай на забава на плащането на лизинговата вноска и/или вноска по
застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5
дни, лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на
която сумата първоначално е станала изискуема.
Според
т.10.2. от Договора активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие
за целия срок на Договора при условията на многогодишна полица „Каско на МПС“ и
разсрочено плащане на премията на вноски, дължима заедно с всяка лизингова
вноска, съгласно Погасителен план към Договора и предвиденото в ОУ. Премията не
се олихвява.
Според
т.16.10. от Договора за обекта на лизинга, предмет на Договора, с подписа си
лизингополучателят предоставя на лизингодателя своето изрично писмено
предварително съгласие по условията на застрахователните договори „Каско на
МПС“ и „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С подписа си под Договора
лизингополучателят декларира, че е запознат с условията на застрахователните
договори, с цялото им съдържание и ги приема напълно, както и удостоверява, че
е получил от лизингодателя цялата информация във връзка със застрахователя,
застрахователните услуги и продукти, сключването и изпълнението на
застрахователните договори на лизинговото имущество, в това число общите
условия на застрахователя.
Приложение
към Договора е погасителен план, подписан от двете страни. Той съдържа падеж и
размер на всяка една вноска, която е сбор от лизинговата вноска (главница и
лихва) и премия по Каско.
На
03.04.2019 г. е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ с
предмет лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, рама ***, обективиран в застрахователна полица № ***. Застрахован
по този договор е дружеството ищец, а застраховател е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД. Срокът на договора е 4 години, като периодът на
застрахователно покритие е 04.04.2019 г. – 03.04.2023 г. Определена в Договора
е застрахователната премия за всяка една от четирите години, като общата сума
се плаща на 16 вноски, падежът на които е посочен в полицата. Първата вноска е
с падеж 03.04.2019 г., а втората на 04.07.2019 г. По делото е приет отчет, от
който е видно, че дружеството ищец е заплатило вноската с падеж 04.07.2019 г. в
размер на 157,79 лева на застрахователя.
На
05.04.2019 г. е съставен приемо-предавателен протокол за предоставяне от страна
на лизингодателя на лизингополучателя на следните вещи и документи: лек
автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, рама ***; свидетелство за регистрация, част II, застрахователна полица „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица „Каско на МПС“; пълномощно за ползване на територията на
Република България; техническа и сервизна документация; един комплект ключове.
Според
т.9.8. от ОУ в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на
Договора и/или на ОУ, лизингодателят има право да предприеме всички законни
действия, за да преустанови временно ползването на имуществото на
лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани с транспортирането на
имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където същото ще бъде
съхранявано, са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят
префактурира на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на
специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по
временното преустановяване ползването на имуществото, респективно неговото
транспортиране.
На
основание т.12.2.б. „г“ от ОУ всички разходи, произтичащи от нормативни актове,
касаещи ползването на автомобила в страната и собствеността върху него са за
сметка на П.. Данък върху превозните средства е предвиден в нормативен акт –
чл.52 и сл. от Закон за местните данъци и такси. Данъкът за лизинговия
автомобил за 2019 г. е в размер на 82,58 лева и е заплатен от лизингодателя на
04.02.2020 г.
Според
т.15.6. от ОУ обстоятелството, че лизингополучателят е преустановил ползването
на имуществото или няма възможност да го ползва по каквато и да е причина (с
изключение на случаите, когато това е породено от умишления виновни действия от
страна на лизингодателя в нарушение на клаузите на Договора или на ОУ), по
никакъв начин не може да се счете за прекратяване на Договора и не го
освобождава от задълженията му, предвидени в Договора или ОУ, в това число и
заплащане на уговорените суми към лизингодателя.
На
14.03.2019 г. „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД (възложител) и „ГЛОБЪЛ ГРУП СОФИЯ“ ООД
(изпълнител) сключват договор, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва действия, насочени към извънсъдебно събиране на
просрочени парични вземания и доброволно възстановяване на владението на активи
по сключени от възложителя договори за финансов лизинг. Изпълнителят предприема
законови действия за възстановяване на владението на активите, като последните
се транспортират до адреса на управление на възложителя или до най-близкия клон
на дружеството на възложителя на територията на страната, съгласно указанията
на възложителя. По отношение на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***,
изпълнителят е осъществил съдействие при изземване (на стойност 696 лева с ДДС)
и съдействие при транспортиране (на стойност 168 лева с ДДС), за което е
издадена фактура № 2/13.08.2019 г., сумите по която са платени от дружеството
ищец на 14.08.2019 г.
По
делото няма доказателства Договорът да е прекратен, нито има твърдения в този
смисъл от ищеца.
Според
заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-икономическа експертиза
по Договора има неплатена сума в размер на 2109,58 лева, от която: 326,17 лева
(триста двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща главница
по четири лизингови вноски за периода май 2019 г. – август 2019 г. включително
по договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г.; 521,23 лева (петстотин
двадесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща дължима
договорна лихва по договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г. по четири
лизингови вноски за периода май 2019 г. – август 2019 г.; 315,60 лева (триста и
петнадесет лева и шестдесет стотинки), сбор от 6 вноски за периода месец май
2019 г. – месец октомври 2019 г. включително по застрахователна премия по
застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № ***/03.04.2019 г.; 82,58
лева (осемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки), платен данък превозно
средство за 2019 г., което е предмет на договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019
г.; 696 (шестстотин деветдесет и шест) лева, дължима сума за временно преустановяване
владението на МПС, предмет на договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г.;
168 (сто шестдесет и осем) лева, дължима сума за съдействие при
транспортирането на МПС, предмет на договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019
г., до офис на лизингодателя.
На
30.06.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу лизингополучателя, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС. На 15.07.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. за сумата от 2109,58 лева, ведно
със законна лихва, начиная от 30.06.2020 год. до изплащане
на вземането. Тъй като ответникът е
уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, лизингополучателят
предявява установителни искове, по които е образувано настоящото дело.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначените съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа
експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявените
четири установителни иска са с правно основание чл. 422, вр. чл. 342, ал.2 и чл.345, ал.1 от ТЗ. Според чл.342,
ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение.
Безспорно
се установи, че между „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД (лизингодател) и В.П.П. (лизингополучател)
е сключен действителен договор за финансов лизинг. Установи се, дружеството
ищец е придобило превозното средство от трето лице и го е предоставило на
лизингополучателя, за когото е възникнало задължение да заплаща лизингови
вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и ДДС, като за периода май
2019 г. – август 2019 г. те не са платени.
По възраженията на особения представител за нищожност на
разпоредби от Договора съдът намира следното:
Договорът
трябва да е в съответствие с императивните разпоредби на ЗПК, доколкото
ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал. 1 от ДР на ЗЗП и договорът
за лизинг попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 3, ал. 3 от същия.
Съдът
не констатира при уговаряне на съдържанието на Договора страните да са се
отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя. Договорът съдържа надлежна
индивидуализация на лизинговото имущество (лек автомобил), стойност на
финансиране, срок на договора, размер на лихвения процент, годишен процент на разходите,
съобразен с чл.
19, ал. 4 от ЗПК, условия за заплащане на лизинговите вноски, ведно с погасителен
план.
Лихвеният
процент по Договора е фиксиран за целия срок на действието му. Лихвата по договора представлява
възнаграждение за предоставената финансова услуга. За да защити потребителя и
за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е част,
която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер
на последния. В тази връзка, след
като сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на
годишен лихвен процент от 24,90
лизингодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
лизинголучателя. Нещо повече, видно
от заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа
експертиза размерът на годишния лихвен процент по договори за лизинг на
употребявани автомобили, сключвани с други дружества, не се различава
съществено от този по Договора.
Ето
защо не са неравноправни клаузите, определящи общия разход по кредита, общата
сума, дължима от лизингополучателя и годишният процент на разходите. Следва
изрично да се посочи, че ответникът е подписал стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който се посочват
бъдещите параметри на Договора, които впоследствие стават част от него, а
именно – брой вноски – 48; размер на средна месечна погасителна вноска – 211,86
лева, като в нея не се включва премията по застраховката „Каско на МПС“; обща
сума за плащане – 10 504,54 лева; цената на автомобила – 8000 лева; фиксиран
годишен лихвен процент – 24,90; ГПР – 27,47 %, като допълнително се определят
размер на застраховка „Гражданска отговорност“ и данък „Превозно средство“,
поради което ГПР в Договора е 31,432 %.
Уговорената в чл. 7 от Договора
неустойка за забава в размер на законната лихва напълно кореспондира с
императивната разпоредба на чл.
33, ал. 2 от ЗПК, поради което не са налице основания за нейната
недействителност.
Такси
по Договора не се претендират, поради което и не следва да се разглежда
възражението на особения представител, че т.9 от Договора съдържа неравноправна
клауза във връзка с възможността лизингодателят едностранно да променя размера
на таксите.
Ето
защо съдът намира, че Договорът е валиден.
По възражението на особения представител, че застрахователният
договор по застраховка „Каско на МПС“ е нищожен, съдът намира следното:
Обстоятелството,
че застрахователният договор не носи подписи на страните,
включително и това дали застраховащият няма представителна
власт, не води автоматично до извод, че договорът е нищожен поради липса на реквизит, тъй като нищожността при неспазване на изискването за
форма на сделката в търговското право може да бъде преодоляна чрез разпоредбата
на чл.
293, ал. 3 ТЗ – аргумент от Решение №
115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Определение
№ 182 от 6.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1015/2020 г., II т. о.
Липсват
доказателства лизингодателят или застрахователят да оспорват сключването на
застрахователния договор. Нещо повече, застрахователят е приел плащане по този
договор, осъществено именно от застрахования „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД. На следващо
място, по аргумент от т.2 от Тълкувателно решение №
5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, при липса на
потвърждаване на договора, сключен без
представителна власт, на недействителността му може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът. Следователно, ответникът не може да възразява, че застрахователният
договор е сключен от застраховащ, който не разполага с представителна власт.
Ето
защо застрахователният договор е действителен.
Според
разпоредбата на чл.384, ал.1 от КЗ преди сключването
на застрахователен договор по т. 3 – 12, раздел II от приложение № 1, между
лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на
финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател,
включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в
лизинговата цена (процесният случай
е точно такъв), лизингодателят е длъжен да получи
изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на
застрахователния договор. Такова писмено
предварително съгласие се съдържа в Договора – т.16.10. от същия. Ето защо,
следва да се приеме, че това условие е изпълнено и застрахователният договор за
застраховка „Каско на МПС“ не е нищожен.
Изправността
на ищеца по Договора съдът намира за установена от представените писмени
доказателства, че същият е предал на ответника лизинговия автомобил, че го е
застраховал при условията на застраховки „Каско“ и е заплатил на
застрахователя вноската от начислените застрахователни премии.
Липсват
наведени твърдения и представени доказателства за настъпило предсрочно
прекратяване на лизинговия договор, поради което следва да се приеме, че са
налице основания за начисляване на претендираните лизингови вноски и
застрахователни премии.
По
отношение на сумите от 696
лева за временно
преустановяване ползването на лизинговия актив, 168 лева, стойност на услугата за транспортиране на лизинговия автомобил
до офис на лизингодателя, 82,58 лева, представляваща
данък ПС за 2019 г. заплатен от лизингодателя и префактуриран на
лизингополучателя, лизингодателят
се позовава на т. 9. 8.
и т. 12. 2.
от ОУ. Същият представя
доказателства за реално извършени плащания на тези задължения и съответно са
дължими от ответника.
Ето
защо исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските:
При
този изход на делото право на разноски има само ищецът, които в заповедното
производство са в размер на 93 лева (заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение), а в исковото производство са в размер на 907 лева, от които
200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда за справедливо на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, 157 лева доплатена държавна такса, 350 лева
депозит за особен представител и 200 лева депозит за възнаграждение на вещото
лице.
Ответникът
няма право на разноски.
По
аргумент от т.7 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разноските по доказателствени искания, направени от особения
представител, следва да се присъдят от съда с
решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на
делото. Ето
защо изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото
лице, изготвило заключение по допълнителната съдебно-икономическа експертиза,
допусната по искане на особения представител на ответника, следва да бъде
възложено върху ответника, защото исковете бяха уважени и П. не е освободен от
заплащане на разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че В.П.П., ЕГН – **********, дължи на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК
– *********, следните суми: 326,17 лева
(триста двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща главница
по четири лизингови вноски за периода май 2019 г. – август 2019 г. включително
по договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г.; 521,23 лева (петстотин
двадесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща дължима
договорна лихва по договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г. по четири
лизингови вноски за периода май 2019 г. – август 2019 г.; 315,60 лева (триста и
петнадесет лева и шестдесет стотинки), сбор от 6 вноски за периода месец май
2019 г. – месец октомври 2019 г. включително по застрахователна премия по
застраховка „Каско на МПС“ № ***/03.04.2019 г.; 82,58 лева (осемдесет и два
лева и петдесет и осем стотинки), платен данък превозно средство за 2019 г.,
което е предмет на договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г.; 696
(шестстотин деветдесет и шест) лева, дължима сума за временно преустановяване
владението на МПС, предмет на договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г.;
168 (сто шестдесет и осем) лева, дължима сума за съдействие при транспортирането
на МПС, предмет на договор за финансов лизинг № ***/03.04.2019 г., до офис на лизингодателя;
законната
лихва върху тези суми,
начиная от 30.06.2020 г. до изплащане на
вземанията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН – **********, да
заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 93 лева (деветдесет и три лева), представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и сумата
от 907 (деветстотин и седем) лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН – **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 120 (сто и
двадесет) лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице, изготвило заключение по допълнителна съдебно-икономическа
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ