О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 118/2.2.2018г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия
Димов
ВЧНД №78
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК и е
образувано по частна жалба от адвокат Йордан Чаков, в качеството му на
пълномощник на ДКЦ „Чайка“ ЕООД, против определение №13/04.01.2018 год.,
постановено по ЧНД № 22/18 год. на 32 наказателен състав, с което жалбата като
процесуално недопустима е оставена без разглеждане и съдебното производство е
прекратено.
Наказателното производство е било образувано и водено
срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че през 2017 год., като управител на
„Волна енергия “ ЕООД, след като изпаднал в неплатежоспособност, в 30 – дневен
срок от спиране на плащанията, не заявил това пред съда – престъпление по
чл.227б от НК.
Производството същото е било прекратено с постановление
на ВРП от 12.12.2017 год., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 12.12.2017 год. е постъпила жалба от адвокат Йордан Чаков, в
качеството му на пълномощник на ДКЦ „Чайка“ ЕООД, който счита, че има извършено
престъпление от общ характер от ак, представител на дружеството „Волна енергия“
ЕООД, поради което същото да бъде отменено с указание за предаване на съд на виновното
лице.
В съдебния акт на ВРС е прието, че ДКЦ „Чайка“ ЕООД, представлявано
от д-р амняма самостоятелни права в процеса в качеството на пострадал и не
разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които
да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респктивно от съда в
правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
В частната жалба до ВОС, подадена срещу атакуваното
определение на ВРС се излагат съображения, че основателно първоинстанционният
съд е прекратил съдебното производство но е указал, че юридическото лице
разполага с възможност да атакува процесното постановление по реда на
институционалния контрол съгласно разпоредбата на чл.200 от НПК, а именно пред
горе стоящата прокуратура.
В тази връзка се навежда довод, че съдът е следвало да
прекрати производството и да изпрати делото на компетентния орган - в случая Окръжна прокуратура – Варна, която
да се произнесе по жалбата, а не да прекратява производството.
Прави се искане Определение №13/04.01.2018 год.,
постановено по ЧНД № 22/2018 год. по описа на ВРС, 32 състав да бъде отменено,
като ВОС постанови ново с което да изпрати на компетентния орган – Окръжна
прокуратура, гр. Варна да се произнесе по жалбата или материалите да бъдат
изпратени на съответния административно наказващ орган.
След като се
запозна с подадената жалба, атакуваното определение на РС – гр. Варна,
постановлението на РП – гр. Варна за прекратяване на досъдебното производство и
материалите, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:
Предмет на
въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 6 НПК.
След съвкупна преценка на приложените по делото
доказателства, съставът на ВОС намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, а жалбата и наведените доводи са неоснователни, поради
следното:
Видно от материалите по досъдебното производство и конкретно от приложеното
на л.132 от ДП постановление за привличане на обвиняем на 17.10.2017 год. ак е бил привлечен в качеството на обвиняем за
деяние по чл.227б ал.1 от НК.
Престъплението по чл.227б ал.1 от НК е формално и на просто извършване, което се довършва с факта на допуснато
еднократно бездействие от търговеца в рамките на преклузивния срок, в който е
бил длъжен да обяви пред съда своята неплатежоспособност. Инкриминираното
деяние е на формално извършване, като изпълнението му е подчинено на проявената
форма – бездействие. Систематичното място на престъплението по чл.227б ал.1 от НК
е в глава шеста от НК „Престъпления против стопанството”, раздел Іа
„Престъпления против кредиторите”, т.е. деянието засяга обществените отношения,
изразени в изпадане на търговеца в неплатежоспособност. И тъй като престъплението не е резултатно, законосъобразно е
прието от първоинстанционния съд, че не са засегнати с изпълнителното деяние на
самото престъпление чужди интереси и възникнали вредни последици за други лица,
които да имат качеството на пострадал по смисъла на чл.74 НПК.
Разпоредбата на чл.74, ал.1 НПК определя като пострадал лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В конкретния
случай престъплението се изразява в непоискването от управителя на търговското
дружество от съда да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от
спиране на плащанията. Вредите, които изисква да са настъпили за пострадалия
разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК, следва да са настъпили в резултат на посоченото
в текста на чл.227б от НК бездействие на обвиняемия. Такива вреди – в случая в
резултат на неуведомяването на съда – не са възникнали за жалбоподателя.
Обстоятелството, че са налице изискуеми ликвидни вземания в полза на
жалбоподателя по отношение на търговското дружество, чийто управител е обвиняемият,
не може да определи подалия жалбата като пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 НПК от деяние по чл. 227б НК, за което е бил привлечен към отговорност
обвиняемият.
Следва да се посочи и, че удовлетворяването на интересите на увредения
кредитор – събиране на вземанията, по които са спрели плащанията, при извършено
престъпление по чл.227б от НК не би могло да се извърши в рамките на
наказателното производство, тъй като тези вреди не са резултат от
изпълнителното деяние /бездействие/, чрез което се осъществява самото
престъпление.
В заключение въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че наказателното производство не може да
удовлетвори конкретно търсената от жалбоподателя защита с оглед релевирания с
жалбата „пряк интерес” от откриване на производство по несъстоятелност, от
назначаване на синдик с цел проверка на цялостната дейност на „Волна
енергия“ ЕООД и при необходимост –
предявяване на отменителни искове по ТЗ. Умишленото изпълнение на признаците на
престъплението по чл.227б НК, би довело единствено и само до реализиране на
наказателна отговорност за дееца. Жалбоподателят, с оглед твърдяното качество
на кредитор по търговска сделка, попада в кръга на лицата по чл.625 ТЗ, като за
него са налице процесуалните възможности за иницииране на производство по несъстоятелност
при условията на ТЗ по исков ред, но не и в наказателното производство.
Поради изложеното, ВОС намира, че
като е установил липсата на процесуално право на жалба на ДКЦ „Чайка“ ЕООД, първоинстанционният съд
правилно е оставил подадената такава срещу прекратителното постановление на РП -
Варна без разглеждане като недопустима.
Обоснован и законосъобразен е
изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят разполага с правната
възможност да обжалва процесното прекратително определение по реда на чл. 200
от НПК.
В тази връзка неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че е следвало ВРС да отмени определението на ВРП и да
го изпрати по подсъдност на ВОП, а не да прекрати производството по делото.
Това е така понеже сигналната функция, която е имал съдът съгласно разпоредбата
на чл.309 от НПК е отменена с ДВ бр. 64/08.08.1997 год.
Тези обстоятелства налагат извод,
че атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и
ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13/04.01.2018 год., постановено по ЧНД № 22/18 год. на 32
наказателен състав, с което съдебното производство е прекратено.
ВРЪЩА делото на ВРП.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./