№ 158
гр. Пазарджик, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500010 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Прокуратурата на Република България, редовно призован
се явява прокурор Станка Димитрова.
Ответникът по въззивната жалба М. ИВ. Н., редовно призован не се
явява. За него се явява адв. П., редовно упълномощена.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв.П.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение№995 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 641 по
описа за 2020 година на Пазарджишкия районен съд е осъдена Прокуратурата
на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на
М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Брацигово, ул. „Слави Дишлянов“ № 32 на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 6 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по
1
НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, приключило с
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЕН е иска за горницата над 6 000 лв. до предявения размер от
14 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва от 22.12.2016 г.
до 20.12.2017 г.
ОСЪДЕНА е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр.
Брацигово, ул. „Слави Дишлянов“ № 32 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ обезщетение в размер на 1 200 лв. за претърпените имуществени
вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат от незаконно
обвинение по НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 21.12.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г., както и иска за заплащане на
имуществени вреди в размер на 188.28 лв. за платени такси за временна
регистрация на МПС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда до окончателното плащане.
ОСЪДЕНА е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр.
Брацигово, ул. „Слави Дишлянов“ № 32 разноски за държавна такса в размер
на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 538.07 лв.
ОСЪДЕНА е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик
възнаграждения за вещи лица в размер на 768.43 лв.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна от
Борислав Панчов, прокурор в Районна прокуратура гр. Пазарджик,
представител на ответника - Прокуратурата на Република България. Моли да
се отмени решението в отхвърлителната част като неправилно, да се реши
делото по същество и да се отхвърли предявения иск срещу Прокуратурата
на РБ като неоснователен и недоказан. Твърди, че в останалата част
решението е правилно.
На първо място, счита, че неправилно съдът е приел, че показанията на
разпитаните свидетели *** се подкрепяли изцяло от заключението на СППЕ.
2
Не са обсъдени подробно всички констатации на СППЕ, които навеждат на
противоположен извод, а именно, че описваните в исковата молба състояния
се явяват иманентни и присъщи на психологичния статус на ищеца. Тези
негови психологични характеристики го мотивирали и твърдо да настоява за
регистрирането на въпросното МПС, въпреки че е бил предупреждаван, че ще
бъде извършвана проверка на документите. Тези психологични особености
оформят и представите му за отношението на другите спрямо него.
На следващо място се твърди, че в мотивите си съдът се е позовал на
Решение № 244/2013 г. на ВКС, IV г. Посочените хипотези в това решение,
както и в другите цитирани съдебни решения, при които може да намери
приложение чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, не били изчерпателно изброени, а са
дадени само като нагледен пример, което не може автоматично да изключи
приложението на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Твърди, че самото ТР № 3/2004 г. в т. 3, пестеливо е указало
единствено, че се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от
отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия,
държавният орган не отговаря. Ако само е допринесъл — обезщетените се
намалява с оглед на особеностите на конкретния случай.
По делото съдът не бил обсъдил наведените от прокуратурата важни,
конкретни обстоятелства. Независимо, че е съзнавал неистинността на
твърдените от него обстоятелства, М.Н. се е ползвал от този неистински
документ, както и е заявил невярно обстоятелство в подписаната от него
декларация. Никъде в решението на съда не били коментирани тези
неоспорими факти, които при всички случаи е следвало да бъдат взети
предвид и да намери приложение чл. 5, ал. 1, или най-малкото, ал. 2 от
ЗОДОВ
На следващото място се твърди, че както размерът на претендираното
обезщетение, така и присъденото такова не съответстват на принципа за
справедливост.От една страна, съдът правилно е посочил критериите, въз
основа на които се обуславя размера на обезщетението, в случая: социално-
икономическите условия в страната, обвинение за две леки престъпления,
разумен срок на провеждане на наказателното производство, взета най-лека
3
мярка за неотклонение, липса на предприемане на други мерки за
процесуална принуда, неналичие на морални болки и физически страдания,
отличаващи се с по-висок интензитет от обичайните за подобни случаи. В
същото време, отново не е било отчетено това, че ищецът напълно съзнателно
и умишлено е заявил неверните обстоятелства и сам е станал причина да бъде
образувана първоначално проверката, а след това и досъдебното
производство. При всички случаи, това обстоятелство било достатъчно
основание за значително намаляване на присъденото обезщетение, което в
случая се явява несправедливо и води до неоснователно обогатяване на
ищеца.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се реши
делото по същество, като се отхвърлят изцяло иска на ищеца М.Н. като
неоснователен и недоказан. Няма искане за доказателства пред въззивната
инстанция.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М.
ИВ. Н., чрез адв.Е.П.. Смята жалбата за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.Твърди, че в
жалбата се навеждат доводи, че на ищеца не следвало обезщетение от
действията на прокуратурата или присъденото следвало да се намали, тъй
като с поведението си бил допринесъл за вредата. Прокурорът подал жалбата
бил обсъждал доказателства, които не са събрани в настоящето производство,
като е цитирал някакъв разговор
с Иван Сердаров, началник на отдел за регистрация на МПС в сектор „ПП“
при ОД МВР-Пазарджик. Такъв свидетел по делото не бил разпитван и е
недопустимо обсъждането на някакви разговори, чието съдържание не е било
събрано като доказателство. На следващо място твърди ,че жалбоподателя
сочи, че след като бил приложен чл.9, ал.2 от НК, това не променяло
фактическата обстановка, т.е. иска да каже, че ищецът все пак бил извършил
престъпление. Ненапразно в НК законодателя бил предвидил чл.9, за да може
да се отграничат престъпленията от укоримите деяния и е следвало
прокуратурата да направи разлика между укоримо деяние, квалифицирано в
НК като маловажен случай и престъпление. Вместо това ищеца бил
наказателно преследван с пълна сила от ДП, през съдебна фаза, до ВКС.
Прокуратурата било повдигнала, поддържала обвинението и протестирала
4
оправдателната присъда.
На следващо място се твърди, че неимуществените вреди, понесени от
ищеца се доказали с всички събрани по делото доказателства: писмени,
гласни-разпити на свидетели, както и допуснатите и приети СМЕ.
Искането е да се остави въззивната жалба без уважение и се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски пред настоящата
инстанция. Не се правят доказателствени искания.
Прокурорът: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната
жалба. Нямам други доказателствени искания.
Адв.П. : - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във
въззивната жалба, за неоснователност и неправилност на съдебното решение,
поради което моля да отмените решението и да решите делото по същество,
като отхвърлите иска като неоснователен. Моля да намалите размера на
присъденото обезщетение.
Адв.П. : - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. Подробни съображения съм изложила в
отговора на въззивната жалба. Моля да ни се присъдят разноските по
списъкът който представям.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представения от адв. П. списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
5
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6