НОХД
177/ 2020 г.
МОТИВИ
Варненската окръжна прокуратура е обвинила П.П.П. в
това, че На 22.06.2018 г. в гр. Варна, като непълнолетен и като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при
управляване на моторно превозно средство - л.а. „Ситроен-Саксо" с per. № *,
без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като при избиране
скоростта на движение на управляваното от него моторното превозно средство
превишил стойността на скоростта 50 км/ч, над която скоро*нено движението в
населено място на пътно превозно средство категория В, и по непредпазливост
причинил смъртта на С. Е. Д./ настъпила на 27 06 2018 г./ и средна телесна
повреда на К.С.И., изразяваща се в изкълчване на дясна раменно-ключична става,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период
от около 3-3,5 месеца, като от деянието е настъпила смърт и телесна повреда на
повече от едно лице-
Престъпление
по чл.343 ал.З, изр.2 и изр.4, б."б" изр.1, вр. с ал.1
б."б" пр.2 и б.„в", вр. с чл.342 ал.1 пр.З, вр. с чл.63 ал.2 т.2
от НК.
Производството се провежда по реда на глава двадесет и
седма от НПК с инициативата на подсъдимия.
Обвинението се поддържа в съдебно заседание, като
прокурорът предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума, предвиден за престъплението, с условно отлагане на
изпълнението.
По делото са конституирани като частни обвинители пострадалият
К.С.И. и М.Г.К. и Е.С.Д. – родители на пострадалия С. Е. Д..
Техните повереници се солидаризират с прокурора по
отношение доказаността на обвинението и отлагане на наказанието, макар и да
намират, че следва да бъде отмерено над законовия минимум.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му пледира за условно наказание.
Съдът, с оглед спецификата на производството, на
основание чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени следните изложени в
обвинителния акт обстоятелства:
На 22.06.2018г. подс. П.П.П. и приятелката му Г. Н. П.
имали среща в Морската градина в гр.Варна. Оттам отишли до сервиз на ул.,Доктор
Железкова" в гр.Варна, за да вземат автомобил, за който обвиняемият
обяснил на приятелката си, че бил на негов приятел и трябвало да го прибере до
кв. „Чайка" в гр.Варна. Около 16.00ч. -16.30ч. на 22.06.2018г. обвиняемият
се качил да управлява въпросния автомобил, който бил лек автомобил „Ситроен
Саксо'* с per. № *. Г. П. седнала на предна дясна седалка на автомобила. Непълнолетният
подс. П. привел автомобила в движение и започнал да го управлява по посока към
кв.„Чайка", въпреки че не притежавал свидетелство за правоуправление на
моторно превозно средство и не бил правоспособен водач.
По това време две момчета - С. Е. Д. и К.С.И.
управлявали велосипеди, като се спускали по пътя от кв.„Виница" /бул. Осми
приморски полк"/ в гр.Варна към бул. „Васил Левски". Движели се по
тротоара от лявата страна на пътя. Достигайки кръстовището с бул. „Васил
Левски", двамата велосипедисти се придвижили покрай подлеза, който минава
под бул. „Васил Левски" , и предприели напречно пресичане на булеварда.
В същото време, управляваният от подсъдимия л.а.
„Ситроен Саксо" се движел по бул. „Осми приморски полк" в посока от
центъра към бул. „Васил Левски", по който булевард трябвало да продължи
движението си. При навлизането в бул.„Васил Левски" . скоростта на
автомобила била около 83,76 км/ч.
Когато пресичащите велосипедисти навлезли в пътното
платно на булевард „Васил Левски" в посока към „Почивка", подсъдимият
П. с управлявания от него автомобил „Ситроен Саксо" навлязъл в лентата за
движение на автобуси и предприел екстрено спиране. После прекратил спирането,
отклонил автомобила надясно и блъснал с управлявания от него автомобил
велосипедистите последователно - първо С. Д. и след това К.И., когато те били в
с лентата за движение на автобуси. След сблъсъка с велосипедистите, процесният
автомобил се качил върху затревената площ вдясно от пътното платно, завъртял се
е в посока, обратна на часовниковата стрелка и спрял върху велосипедната алея.
След като били блъснати от лекия автомобил
„Ситроен" с per. № *, двамата велосипедисти паднали на земята. В резултат
на удара от автомобила, на С. Е. Д. и К.С.И. били причинени множество
травматични увреждания. С. Е. Д. получил тежка комбинирана черепно-мозъчна и
гръдна травма, изразяваща се в тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, контузия
на бели дробове. К.С.И. получил средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на дясна раменно-ключична става, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца.
На местопроизшествието пристигнала линейка и двамата
пострадали били откарани за оказване на медицинска помощ.
Впоследствие пострадалият С. Е. Д. починал, в резултат
на причинените му при автопроизшествието травматични увреждания.Експертно било
изяснено, че причината за смъртта на С. Е. Д. била тежката комбинирана
черепно-мозъчна и гръдна травма, изразяваща се в тежка контузия на мозъка,
мозъчния ствол, контузия на бели дробове, получени при произшествието.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена с оглед направеното при условията на чл. 371 т. 2
признание, и подкрепящите го доказателства,събрани на досъдебното производство,
а именно: прочетените на основание чл. 282 НПК заключения по назначените
експертизи в досъдебното производство; основаното на чл. 283 НПК приобщаване на
писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за
разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, свидетелство за
съдимост, справка за водач на МПС,
удостоверения за наследници, протоколи за химически експертизи.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по
време на досъдебното производство свидетели, тъй като са не само логични и
последователни, но на следващо място се намират във вътрешна кореспонденция по
между си и корелират напълно с останалите събрани по делото писмени
доказателствени средства и писмени доказателства.
За пълни, ясни, обосновани и правилни съдът намери
заключенията по назначените и представени в предходната процесуална фаза автотехнически
и съдебно -медицински експертизи и
безрезервно изгради изводите си и въз
основа на тях.
Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, скоростта на движение на
л.а. „Ситроен", непосредствено преди настъпване на пътно-транспортното
произшествие, преди обвиняемият П. да предприеме спиране е била около 83,76
км/ч.
Съдебно медицинските експертизи дават отговори на
въпроса за причината за смъртта на пострадалия Д., както и медико- биологичните
характеристики на уврежданията, получени от другия пострадал.
Съдебно психиатрично –психологичната експертиза отговоря
положително на въпроса, разбирал ли е смисъла и значението на извършеното,
непълнолетният извършител и можел ли е да ръководи постъпките си.
Досежно, останалите изрично изброени по-горе и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От приетите доказателствени материали, по убедителен и
еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с
извършеното и признато от подс.П. престъпление по транспорта.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Налага се правния извод, че П.П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343 ал.З, изр.2 и изр.4,
б."б" изр.1, вр. с ал.1 б."б" пр.2 и б.„в", вр. с
чл.342 ал.1 пр.З, вр. с чл.63 ал.2 т.2 от НК.
На 22 06 2018 г. подсъдимият, като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършеното и ръководещ постъпките си, при
управление на МПС без необходимата правоспособност и в нарушение правилата по
ЗДвП, допуснал пътно транспортно произшествие, в резултат на което били
причинени смърт на едно лице и квалифицирани като средна телесна повреда
увреждания на друго.
Пренебрегването на правилата по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат . На подс. П. е било забранено да управлява МПС не само със
скорост над максимално определената за движение в населено място, а и въобще.
Въпреки това, ингорирайки модела на дължимо поведение, той станал причина за
настъпването на описаните тежки обществено опасни последици. Експертно е
доказано, а и не се оспорва от подсъдимия, / с оглед възприетата фактология/ че
при движение с разрешената скорост би имал възможност да спре преди мястото на
удара.
Налице е и изискуемата за съставомерността на деянието
връзка и с невмененото нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Като участник в
движението, водач на МПС, подсъдимият е бил длъжен да контролира непрекъснато
управляваното превозно средство. От заключението по АТЕ е видно и че
произшествие не би настъпило, ако подсъдимият не е променял посоката за
движение и не е преустановил спирачното усилие.
Неправилната преценка на подсъдимия е довела до
настъпването на общественоопасния резултат.
Условията, без които вредоносните последици не биха
настъпили, са липсата на умения за управление и контрол върху автомобила и
движението със забранена скоро*на на подсъдимия.
Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, но тъй като е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, е
проявил небрежност по смисъла на чл. 11, ал. ІІІ, предл. 1 НК.
Безспорен е и значителния принос на пострадалите .
Въпреки че този въпрос не е изследван и разглеждан по време на досъдебната
фаза, от заключението по АТЕ е видно, че те са се намирали на място от пътното
платно, което законът на им отрежда. Предприели са пресичане на платното в
нарушение на ЗДвП, на неопределено за целта място и отнемайки предимството на
управлявания от подсъдимия автомобил.
Тези нарушения също са допринесли за настъпването на
общественоопасните последици. Ето защо
съдът приема, че настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и
непосредствено следствие от неправомерно поведение и на пострадалите и
съществува релевантна връзка между действията им и престъпния резултат.
ЗА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Видно от санкционната част на чл. 343, ал. 3 от НК,
предвиденото наказание е от 3 до 15
години лишаване от свобода. С оглед непълнолетната възраст на подсъдимия, /роден
на *** г. и навършил 16 годишна възраст към датата на престъплението/ и при
условията на чл. 63 ал. 2 т.2 от НК, съдът следва да замени това предвидено в
особената част на материалния наказателен закон наказание с лишаване от свобода
от две до осем години, като в тези
предели отмери репресивната санкция, съгласно правилата за индивидуализацията
й.
След като призна подс. П. за виновен в извършването на
такова престъпление, съдът отчете искреното разкаяние, младежката възраст и
чистото съдебно минало на извършителя, както и съпричиняването от страна на
пострадалите, но и тежестта на конкретното деяние и на престъплението по чл.
343 ал. 4 от НПК, както и факта, че престъпленията по транспорта са твърде често и опасно явление и с оглед механизма
на осъществяването им и съставомерния си резултат, са със заслужено висока
степен на обществена нетърпимост, която изисква и по засилена репресия и при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, определи
наказание от четири години и шест месеца
лишаване от свобода.
С оглед правилата по чл.58а от НК съдът намали
наложеното наказание лишаване от свобода с една година и шест месеца.
Прецени, че по-голяма снизходителност ще бъде незаконосъобразна,
а така определеното по вид и размер наказание ще окаже своето предупредително,
възпиращо и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия. Ще бъдат изпълнени и
възпитателните и предупредителни цели на генералната превенция.
Като счете, че за поправянето на подсъдимия не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно, съдът условно го
отложи за максимално възможният срок от
три години.
Намери, че тъй като деянието, макар и силно укоримо, е
непредпазливо, то самия факт на осъждането и запазената възможност за
привеждането на санкцията в изпълнение, ще окаже положително мотивационно
въздействие и ще стесни вероятността от извършване на друго престъпление.
Тъй като подс. не притежава правоспособност, съдът не
приложи разпоредбата на чл. 343Г от НК, тъй като деецът не може да бъди лишен
от упражняването на права, каквито не притежава.
Подсъдимият беше осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и
правни доводи, воден от върховенството на закона, настоящия състав на Варненски
окръжен съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :