№233
гр.
Перник, 05.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник в публично
заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия:
Слава Г.**
при секретаря Е. В.**, като разгледа
докладваното от съдия Г.** адм. дело № 412/2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.
13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на Б.К.П., с адрес *** против Заповед №
ЗСП/Д-РК/3658 от 04.09.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-П.**,
потвърдена с решение № 14-РД06-0022 от 30.09.2022г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“–Перник. Със заповедта е отказана целева помощ за отопление с твърдо
гориво за отоплителен сезон 2022г /2023г.
В жалбата
са изложени съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Иска се
отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне.
В съдебно
заседание на 18.11.2022г. жалбоподателката не се явява, а за представител
изпраща адв. А. А.**, от АК-П.**. Поддържа жалбата и пледира същата да се
уважи. Иска присъждане на сторените по делото разноски. В писмени бележки
доразвива доводите си за отмяна на
заповедта.
Ответникът
– Директор на Дирекция "Социално подпомагане" –П.**, за представител
изпраща старши юрисконсулт Е. Г.**. Оспорва
жалбата и пледира същата да се остави без уважение.
Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка
на обжалвания административен акт по реда на
чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
С
разпоредбите на чл. 13, ал. 5 от ЗСП и чл. 4 от наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.
е предвидено, че заповедта на директора на дирекция "Социално
подпомагане" се обжалва пред директора на Регионалната дирекция за
социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
производство по чл. 81 и сл. от АПК по-горестоящият административен орган -
директорът на РДСП - Перник е постановил решение № 14-РД 06-0022 от
30.09.2022г., с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. против обжалваната пред него
заповед № ЗСП/Д-РК/3658 от 04.09.2022г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Перник и я е потвърдил. Решението е надлежно съобщено на
жалбоподателката. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване по съдебен
ред подлежи първоначалният индивидуален административен акт, когато не е отменен
или изменен с акта на по-горестоящия административен орган. Следователно
атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на
проверка, като предпоставка за съдебен контрол, жалбата е подадена в срок,
поради което е процесуално допустима и
се дължи нейното разглеждане по същество.
По
фактите:
От
данните по делото се установява, че на 09.08.2022г. П. депозира в дирекция
социално подпомагане П.** заявление-декларация за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022г./2023г.. Молбата
декларация е по образец и в нея са декларирани, факти и обстоятелства
релевантни за отпускане на помощ за отопление.
След
извършена социална анкета от социален работник на Дирекция "Социално
подпомагане" –П.** е изготвен социален доклад, в който е посочено, че П.
притежава два броя леки автомобили,
които се ползват от роднини. Въз основа на тази констатация в социалния доклад
е изразено становище и предложение, че следва да бъде отказана целева помощ за отопление
с твърдо гориво по Наредба№ РД-07-5 /16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление,
защото П. не отговаря на условията на чл.
10, ал. 1, т. 4 от ПП на ЗСП.
На 04.09.2022 г. е издадена от
директора на дирекция "Социално подпомагане"-П.** Заповед №
ЗСП/Д-РК/3658 от 04.09.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-П.**,
с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление.
Срещу тази заповед е подадено възражение до Директора на Регионална дирекция
"Социално подпомагане"-Перник, по повод на което е постановено и
Решение № 14-РД06-0022
от 30.09.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“–П.**, с което е
потвърдена изцяло оспорваната заповед.
С оглед на това предмет на обжалване в настоящето производство е заповед
№ ЗСП/Д-РК/3658
от 04.09.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-П.**, съгласно чл.
145, ал. 2, т. 1 от АПК.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от представената и приета като доказателство по делото
административна преписка, както и от представените с жалбата документи всички
те приети като годни доказателства. Въз основа на тях, съдът от правна страна
намира следното:
Нормата на чл. 168 от АПК
задължава съда да извърши проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Според чл. 13, ал. 2 и ал. 3
от ЗСП социалните помощи се отпускат, респ. се отказват, със заповед на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от
него длъжностно лице. Заявителката е с постоянен адрес ***, поради което
компетентния орган, които дължи
произнасяне,
изхождайки от чл.
8 от ПП на ЗСП е директора на Д“СП“-Перник. В случая от приетите по делото заповеди се
установява, че за периода от
29.08.2022г. до 05.09.2022г., включително титулярът на длъжността
директор на Д“СП“-Перник е отсъствал и по силата на заповед №
РД01-1884/01.09.2021г. на изпълнителния директор на Агенция социално
подпомагане неговите функции се изпълняват от служителя заемащ длъжност
„юрисконсулт“. Съгласно Тълкувателно решение №
4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, за
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган. Именно служителят
заемащ тази длъжност е издал процесната заповед за отказ, като същият е бил надлежно определен да замества директора на Д“СП“-Перник и е имал
материална, териториална и времева компетентност. Въз основа на това съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен
орган, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Атакувания акт е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и съдържа
всички изискуеми реквизити съобразно чл.
59, ал. 2 от АПК, включително посочено фактическо и правно основание. Не е
налице основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
По
отношение спазване на административно производствените правила, съответствието
с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. В казуса
се иска отпускане на целева помощ за отопление. Условията и редът за отпускане
на целевите помощи за отопление са
уредени в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и
социалната политика, въз основа на
законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП. Право на целева помощ за
отопление имат, съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба, лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
молбата-декларация е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ПП на ЗСП.
Съгласно чл.
10, ал. 1 от ППЗСП, социална помощ се
отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни
условия, като според т. 4 - да не притежават движима и недвижима собственост
и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 (те касаят
обитаваното от тях собствено жилище), която може да бъде източник на доходи, с
изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или
семейството. Според легалната дефиниция на понятието "Вещи за обичайно
потребление" в § 1,
т. 7 от ДР на ППЗСП, това са земеделска земя, дребен земеделски инвентар,
битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато
доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на
лицата и семействата.
Единствения мотив послужил за отказ за предоставяне на исканата целева
помощ за отопление
е, че заявителката не отговаря на
условието на чл.
10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане,
който поставя изискване лицето да не притежава движима и недвижима собственост
и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи.
Отказът е
незаконосъобразен. От доказателствата по делото, събрани в хода на
административното производство - в това число социален доклад и справка от отдел МДТ не може да се направи
обоснован извод какви МПС-та притежава жалбоподателката. Няма никаква
индивидуализация на същите. Няма данни да е проверено актуалното състояние на
автомобилите и обстоятелството, дали същите са технически изправни и се намират
в движение, каквато проверка е била дължима от сектор "Пътна полиция" – П.** при ОД на
МВР-П.**. Няма данни да е изследван въпроса дали от тези МПС-та се получават
или обективно може да бъде получаван доход в размер, който да представлява
пречка за отпускане на социална помощ. Следователно
отказът е и немотивиран.
Настоящият
състав приема, че наличието на собствени МПС-та
само по себе си не може да обоснове категоричен извод, че тези автомобили могат
да носят доходи. Необходимо е било да се установи дали те могат да бъдат
самостоятелен обект на сделка, намират ли се в състояние, в което реално могат да
се използват. В нарушение на разпоредбите на чл.
27, ал. 6 от ПП от ЗСП и на чл. 35
и чл.
36 от АПК органът не е установил относимите факти за заявеното от
жалбоподателката подпомагане, отнасящи се до възможността й за самоиздръжка. Тази
преценка би могла да бъде извършена едва след като бъдат събрани доказателства
и изследвано обстоятелството, може ли притежаваната движима собственост да бъде
източник на доходи – от наем или продажба. В случая е трябвало да се изясни
налични ли са два автомобила, в какво техническо състояние са същите, имало ли
е и какъв е бил дохода, който може да бъде реализиран от тях. Констатацията, че
П. е собственик на два леки автомобила не е достатъчна, за да се обоснове
наличие на пречка за отпускане на целева помощ за отопление.
Доколкото и тази констатация се оспорва
и се представя удостоверение от сектор ПП за притежание само на едно МПС
се приема, че в хода на административното производство не са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая. При това положение отказът е
незаконосъобразен, защото не е установено на колко автомобила е собственик
жалбоподателката, в какво състояние са същите,
какъв е размера на дохода, който може да бъде реализиран от тези движими
вещи и дали този доход, заедно с останалите доходи на жалбоподателката през
относимия 6 месечен период формира средномесечен доход, чийто размер е по-висок
от диференцирания месечен доход за отопление
на заявителя, каквато доказателствена дейност в случая издателят на оспорената
заповед не е провел. Нарушени са и правилата на чл.
6, ал. 1 и ал.
5 от АПК, според които административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Доколкото
нарушението на чл.
6, ал. 1 и ал.
5 от АПК и на чл.
35 и чл.
36 от АПК е повлияло върху съдържанието на оспорения пред съда акт, тъй
като при недопускането му би могло да се установи друга фактическа обстановка и
съответно обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите от
Директора на ДСП Перник, съдът приема, че допуснатото нарушение е съществено и
е довело до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка. Последното води
до неправилно приложение на материалния закон и обосновава отмяна на оспорения
акт.
Оспорената
заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, а именно да се
подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват
своите основни жизнени потребности, в случая от отопление. Изпълнението на тази
цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка на
всички факти и обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от
социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е
възможно да бъде отказано подпомагане.
Въз основа
на изложеното жалбата е напълно основателна. Заповед № ЗСП/Д-РК/3658 от
04.09.2022г., издадена от директора на Д“СП“-П.** ще се отмени като незаконосъобразна
в условият чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
При отмяна на
административния акт според правилото на чл. 173 от АПК, съдът има правомощие
да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по
същество от съда. Отпускането на целева помощ за отопление и нейният размер е
изцяло в компетентността на административния орган-директор на Дирекция
„Социално подпомагане“-П.**, на когото с нормативен акт е предоставена
компетентност да отпусне помощ, респ. да определи размера на предоставената
помощ или мотивирано да откаже. Делото
като преписка следва да се върне за ново произнасяне по заявление-декларация с
вх. № 3658 от 09.08.2022г. подадено от Б.П.,
съобразно
мотивите на настоящето решение, като бъде установено действителното фактическо
състояние на движимите вещи, както и дали е налице обективна възможност за
получаване на доходи от тези вещи и то в размер, който, заедно с останалите
източници на доходи, които се вземат предвид при изчисляване на средномесечния
доход на лицето за последните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация
за отпускане на целевата помощ за отопление, надвишава диференцирания минимален
доход на това лице или семейство, определен съгласно чл. 9
ППЗСП, ведно с другите обстоятелствата от значение за разглеждане
заявлението-декларация за отпускане на целева помощ
за отопление. Органът следва да се
произнесе в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно
решение.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. Същите са своевременно предявени и искането е основателно. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 10.11.2022г. в размер на 100.00лв.. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът
ще бъде осъден да заплати на Б.К.П. съдебни разноски в размер на 100 /сто
лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Б.К.П. Заповед №
ЗСП/Д-РК/3658 от 04.09.2022г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Перник, потвърдена с решение № 14-РД06-0022 от 30.09.2022г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“–Перник.
ОСЪЖДА Дирекция
"Социално подпомагане" – П., със седалище гр. П.**да заплати на Б.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/
лева.
ВРЪЩА
делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по
заявление-декларация с вх. № 3658 от
09.08.2022г. подадено от Б.П., при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона
дадени в настоящето решение, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебния
акт.
Решението е
окончателно, на основание чл.
13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.
СЪДИЯ:/п/