Р Е Ш Е Н И Е
град София, 25.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.съдия: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№16424 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №125787 от 28.05.2019г.,
постановено по гр.дело №81436/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, е осъдено "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З."
АД да заплати на М.В.И. на правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 7500.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинени на последната телесни увреждания – контузио капитис, комоцио церебри,
в резултат на настъпило на 19.10.2015г. застрахователно събитие – ПТП,
реализирано по вина на водач на лек автомобил "Фиат Брава" с
рег.№ ******, гражданската отговорност на който към датата на ПТП
е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на увреждането – 19.10.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 7500.00 лв. до пълния предявен размер от 25000.00 лв.. С решението е осъдено "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З."
АД да заплати на М.В.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 105.00 лв., представляваща направени по делото разноски. С решението е осъдено "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З." АД да заплати на адвокат П.К., член на Адвокатска колегия – град София, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 846.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. С
решението е осъдено "З.А..Д.Д.Б.:
Ж.И З." АД да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
150.00 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, от която ищцата е
била освободена. С
решението е осъдена М.В.И. да заплати на "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З." АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 381.50 лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - М.В.И.,
чрез адв.П.К., с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта,
в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 7500 лв. до предявения размер от 25000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на
увреждането – 19.10.2015г. до окончателното й заплащане, както и в частта
на присъдените в тежест на ищцата
разноски.
Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт в обжалваната част. Поддържа се, че определеният размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е силно занижен и несъответства на
критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. В случая
първостепенният съд не се е съобразил с вида и степента на причинените телесни
увреждания на ищцата, претърпените от нея болки и страдания и продължителността
на възстановителния период, както и не е отчетено състоянието на ищцата
вследствие на настъпилото ПТП, което е довело до изживяване на психически
стрес, емоционална нестабилност, напрегнатост, което е довело до необходимостта
да посещава психолог, както и да напусне работа и да започне по-лека такава. Твърди
се още, че СРС не е взел предвид и факта, че и към настоящия момент ищцата не е
напълно възстановена от получените травматични увреждания, продължава да
изпитва болки на увредените места, търпи редица неудобства в ежедневието си,
има нарушения на съня, не е в състояние да се натоварва физически и психически,
както и че изживеният силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в
съзнанието й. В тази връзка се поддържа, че справедливият размер на обезщетението
за репариране на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен на 25000
лв., каквато е цената на заявената искова претенция. По изложените съображения
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск като присъди обезщетение за неимуществени вреди още в
размер на сумата от 17500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпилото застрахователно събитие - 19.10.2015г. до окончателното й
заплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък
по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З."
АД, чрез юрисконсулт
М.Димитрова, в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищцата по изложени
в същия съображения. Излага се, че твърденията, релевирани във въззивната жалба
на ищцата, относно неправилната преценка на СРС досежно вида и тежестта на
причинените на М.В.И. травматични увреждания от
претърпяното ПТП на 19.10.2015г. са
неоснователни. Поддържа се, че в хода на производството е останало недоказано
твърдението на ищцата, че същата е получила мозъчно сътресение, протекло със
загуба на съзнанието, тъй като приетата като доказателство по делото медицинска
документация и констатациите на вещото лице в прието по делото като неоспорено
заключение на съдебно-медицинска експертиза са в обратния смисъл, а именно, че
липсват данни за загуба на съзнанието на ищцата. Сочи се още, че показанията на
свидетеля К., баща на ищцата, в частта, в която заявява пред съда, че след
претърпения инцидент ищцата е била в безсъзнание не следва да се кредитират,
тъй като не са дадени в резултат на негови лични впечатления, а споделя
информация, дадена му от трети лица. Сочи се още, че твърденията на ищцата за
по-продължителен възстановителен период от получените травматични увреждания,
както и че е посещавала психолог и е сменила работата си с по-лека не са
подкрепени с доказателства. По тези аргументи се поддържа, че първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част е законосъобразно, постановено при правилно
прилагане на материалния закон и при съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства. Поддържа се още, че в случай, че въззивният съд прецени, че
предявеният иск е доказан по основание, то определеният размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е съобразен с критерия за справедливост, установен в
нормата на чл.52 от ЗЗД, както и с трайно установената съдебна практика. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно
решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника - "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З."
АД, чрез
юрисконсулт М.Димитрова, с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение
в частта, в която е уважен предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата
от 7500 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2015г. до
окончателното й заплащане, както и в частта на присъдените в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната
част. Твърди се, че определеният размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. В случая първостепенният
съд не се е съобразил, че причинените травми на ищцата са сравнително леки, възстановителният
процес не е бил много продължителен, както и че няма трайни негативни последици
за здравословното състояние на ищцата и към настоящия момент същата е напълно
възстановена. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК,
обективиран в молба от 25.02.2021г..
Въззиваемата страна - М.В.И., чрез адв.П.К., е подала писмен
отговор, в който изразява становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба на ответника. Твърди се, че във въззивната жалба на ответника не
се сочат относими критерии на основание на които да бъде намалено от въззивната
инстанция присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП. В този смисъл излага аргументи, че първоинстанционното
решение в обжалваната част е законосъобразно, постановено при правилно
прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА.
Предявен е от М.В.И. срещу "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И З."
АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но
приложим в настоящото производство/ във вр. с §22 от ДР на КЗ за заплащане на сумата от 25000.00 лв.
(частично от 60000.00 лв.,
съгласно изменение на иска, допуснато в съдебно заседание на 03.10.2018г.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, реализирано на 19.10.2015г. по вина на водач на лек автомобил "Фиат Брава" с рег.№******,
гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
С оглед петитума на въззивните жалби, подадени от страните настоящият състав намира, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата
за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В процесната хипотеза не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че на 19.10.2015г. в град Търговище, на бул."Митрополит Андрей" на пешеходна пътека до ул."Мавродиев" около 18:45 часа е настъпило ПТП между лек автомобил "Фиат Брава" с рег.№******, управляван от Велина И. Дилова и пешеходецът М.В.И., която пресичала на пешеходна пътека тип "Зебра", като последната в резултат на удара е получила телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, кръвонасядания по десните горен и долен крайник и лявото коляно, контузия на главата с мозъчно сътресение.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
За
да постанови обжалваното съдебно решение, с което частично е уважен предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но приложим в настоящото
производство/ във вр. с §22 от ДР на КЗ като е присъдено в полза на ищцата
обезщетение в размер на сумата от 7500 лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, станало на 19.10.2015г. в
град Търговище, съответно е отхвърлен предявения иск за разликата над
присъдената сума от 7500 лв. до предявения размер 25000 лв. /частичен иск от
общ заявен размер от 60000.00 лв./, първостепенният съд е анализирал събраните
по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Прието е от
решаващия състав на СРС, че ищцата при условията на пълно и главно доказване е
установила по делото наличието на всички кумулативни предпоставки от сложния
фактически състав на нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но действащ към
датата на настъпилото ПТП/, което е основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на
вредата. Обоснован
е извод, че са доказани претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в областта на
брадичката, кръвонасядания по десните горен и долен крайник и лявото коляно,
контузия на главата с мозъчно сътресение, без данни по
медицинска документация за изпадане в безсъзнание към момента на травмата, които
са в причинна връзка с настъпилото процесно ПТП. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за възникване в тежест на ответното дружество на задължение за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на
настъпилото на 19.10.2015г. в град Търговище ПТП, съответно
счита за правилни и законосъобразни изложените в
обжалваното решение аргументи досежно частичната основателност на исковата
претенция, като с оглед доказаните травматични увреждания, претърпени от
ищцата, определеният размер за обезщетяване на причинените й неимуществени
вреди кореспондира на трайно установената съдебна практика. В тази връзка съдът
на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените от СРС мотиви, които приема за правилни и законосъобразни. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с правилността на обжалваното
решение.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от
ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може
да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря
за чужди виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на
гражданската отговорност
на делинквента се явява основателен доколкото в
процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на
посочената правна норма. С оглед факта, че съдът е ограничен само от посоченото в жалбите и доколкото във
въззивната жалба на ответника няма наведени доводи относно недоказаност на
отделните предпоставки, обуславящи основателността на предявената искова
претенция, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния съд, без
да излага собствени такива, в частта, в която е прието след анализ на събраните
доказателства, че при доказателствена тежест за ищцата по делото са
доказани всички кумулативни елементи на
сложния фактически състав на нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и предявеният
иск е доказан по основание /по аргумент на чл.272 от ГПК/.
В конкретния случай правният спор между страните е досежно определеният размер на
присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищцата от процесното ПТП неимуществени
вреди. В двете въззивни жалби са релевирани оплаквания досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение, което не съответства на принципа на справедливост,
уреден в нормата на чл.52 от ЗЗД. Наведените от страните в този смисъл доводи решаващият състав намира за неоснователни.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се
установява по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания в
резултат на процесното ПТП. Относно установяване на претърпените от ищцата
болки и страдания следва да се вземат предвид и показанията на разпитаните по
делото свидетели - К.Стоянов, без родство със страните, който споделя пред съда
неговите лични и непосредствени впечатления за състоянието на ищцата след като
се е срещал с нея на работното й място след завръщането й от отпуск по болест,
и В.К., баща на ищцата, чийто показания макар и преценени с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК съдът намира, че следва да бъдат кредитирани като дадени в
резултат на негови преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата
непосредствено след настъпилото ПТП и не са противоречиви, а напротив -
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Единствено показанията
на В.К., не следва да бъдат кредитирани в частта, в която заявява пред съда, че
ищцата непосредствено след инцидента е загубила съзнание за известен период от
време, доколкото тази информация му е споделена от други лица – „казаха ми“,
същият не е бил пряк очевидец на процесното ПТП и няма впечатления за
състоянието на дъщеря си непосредствени след инцидента. Този свидетел заявява
пред съда, че като е видял дъщеря си след процесното ПТП е била бледа, имала е
кръв по лицето. Настоящият въззивен състав счита, че при определяне на размера
на обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Следва
да се вземат предвид вида и характера
на уврежданията в личностната сфера на ищцата – по делото е доказано, че
в резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила разкъсно-контузна рана в областта на брадичката,
кръвонасядания по десните горен и долен крайник и лявото коляно, контузия на
главата с мозъчно сътресение, за което няма данни в медицинската документация
да е протекло с изпадане в безсъзнание към момента на причиняване на травмата. Противно на поддържаното във
въззивната жалба на ищцата съдът не приема за доказано твърдението, че
следствие на процесното ПТП е загубила съзнание. За установяване на този факт
по делото не са ангажирани убедителни доказателства. Въззивният съд намира, че
не следва да се кредитира написаното в приложената по делото епикриза, че
ищцата е загубила съзнание, доколкото тази констатация е в резултат на нейни
анамнестични данни, т.е. това не представлява констатация на лекар- специалист.
При определяне на справедливият размер на застрахователно обезщетение следва да
се отчете и възрастта на ищцата, която е била на 40г., към датата на процесното
ПТП, както и продължителността на възстановителния период - ищцата е получила наранявания, които не са били такива, които са били опасни
и са застрашавали живота й, травматичните увреждания са й причинили болки и страдания, отшумели
за период от около 30 дни, като същите са били по-интензивни
за периода от около 10-15 дни, през който ищцата е била лишена от възможността
да води обичайния си начин на живот. В тази насока са констатациите на вещото лице д-р
В.Топалов в приетото по делото заключението на съдебно-медицинската експертиза. Наред с това съдът намира да посочи, че от приетите като доказателство по
делото 2 броя болнични листове, издадени през 2016г., в които е посочена
диагноза за ищцата “световъртеж от централен произход“, не може да се приема за
доказано, че се касае за диагноза, която е в причинна връзка с получените
травми от процесното ПТП. В този смисъл е констатацията на вещото лице д-р
В.Топалов, който заявява, че поставената диагноза в болничните листове е твърде
обща не може да се обоснове извод за наличие на причинна връзка между тази
диагноза и процесното ПТП. Наред
с това, съдът взема под внимание характера и последиците от лечението – същото
е проведено изцяло консервативно /без оперативни интервенции/. Отделно от горното в случая при
определя на размера на дължимото обезщетение следва да се отчете факта, че
ищцата напълно се е възстановила, няма получени трайни увреждания доколкото не се установява същите да са
довели до усложнения или да имат други остатъчни последици за здравето й. Следва да се вземе предвид и негативният ефект, който е оказал настъпилото ПТП върху психическото
състояние на ищцата - изживяла е силен
постравматичен стрес и емоционален дискомфорт, свързани със спомена за
инцидента, същите са повлияли сериозно и продължително време върху психиката й, които
факти се установява от показанията на разпитаните свидетели. Недоказано и неподкрепено с доказателства обаче е
останало твърдението на ищцата, че след процесното ПТП е започнала да посещава
психолог, сменила е работата си с по-лека. Отделно от това въззивният съд
приема, че в хода на съдебното производство е останало недоказано и твърдението на ищцата,
че и към настоящия момент продължава да изпитва болки на увредените места, търпи редица неудобства в
ежедневието си, има нарушения на съня, както и че не е в състояние да се
натоварва физически и психически. При съобразяване с изброените по-горе фактори и с оглед обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, настоящият състав счита, че сумата от 7500.00 лв.
представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен
размер причинените на ищцата неимуществени
вреди.
По изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ се явява основателен и доказан за сумата, за която е бил уважен – 7500.00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 19.10.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 7500.00 лв. до пълния предявен размер от 25000.00 лв.. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски имат страните, както следва:
По въззивната жалба на ищцата и с
оглед изхода
на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемия-ответник. На
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК
въззивника-ищца следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия-ответник
разноски за юрисконсултско възнаграждение. При определяне
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че към момента
на постановяване на настоящия съдебен акт е в сила изменение на разпоредбата на
чл.78, ал.8
от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.). Според новата редакция на текста,
която настоящата инстанция с оглед висящността на делото, следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическото
лице е защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да нахвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Нормата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащане на правната помощ,
като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата, като дължимото от въззивника-ищца в полза на ответното дружество –
въззиваем, юрисконсултско възнаградение следва да се определи от съда в размер
на 100.00 лв., който е съобразен с извършените
от юрисконсулта правни действия – подаден е само писмен отговор, без явяване в
съдебно заседание, и при отчитане на ниската фактическа и правна сложност на
спора. Доказателства за сторени други разноски от ответното дружество -
въззиваем по въззивната
жалба на ищцата няма представени, поради което такива не се дължат.
По въззивната жалба на ответника и
с оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна - ищца. Налице са
предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищцата при условията на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата в размер на сумата от 300 лв., съгласно чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакция след изменение на ДВ,
бр.28/2014г./, върху която сума следва да се начисли ДДС на основание §2а от ДР
на цитираната Наредба /приложени са доказателства за регистрация на
упълномощения адвокат П.К. по ЗДДС/. Следователно на основание чл.81 и чл.273 във
вр. с чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати
на адвокат П.К., оказана безплатна правна помощ на ищцата пред въззивната инстанция по
подадената въззивна жалба на ответника, сумата от 360.00 лв. с ДДС, разноски пред СГС за адвокатско възнаграждение.
По делото няма данни за реално сторени други разноски от въззиваемата страна –
ищца по въззивната жалба на ответника пред въззивната инстанция, поради което
такива не се дължат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №125787 от 28.05.2019г.,
постановено по гр.дело №81436/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав.
ОСЪЖДА
"З.Д.Д.Б.:
Ж.И З." АД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адвокат П.К.
от САК, с адрес ***;
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 360.00 лв.
/триста и шестдесет лева/, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата пред въззивната инстанция по подадената въззивна жалба
на ответника.
ОСЪЖДА М.В.И., с ЕГН **********, с адрес:
***; да заплати на "З.А..Д.Д.Б.: Ж.И
З." АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***; на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция по подадената въззивна жалба на
ищцата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./