№ 118
гр. Сливен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. М.а Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20242200500093 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №906/01.12.2023 г.
по гр.д. №1450/2023 г. на Районен съд - Сливен, с което на осн. чл. 422 от
ГПК е признато за установено по отношение на по отношение на Й. Т. Г., с
ЕГН ********** с постоянен адрес *******, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **, сума в общ
размер от 2281,81 лева, от които:
- 48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.01.2020 г. до
08.03.2020 г., начислена съгласно условията на рамков договор № *********,
приложенията към него и Общите условия по партида № М4619702;
- мораторна лихва в размер на 13,95 лева за периода от 04.03.2020 г. до
27.01.2023 г.
- 1619,64 лв. (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща цената на вноските на изплащане за
закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.01.2020 г. до
08.04.2020 г., начислена съгласно условията на договора за продажба на
изплащане към рамков договор № ********* по партида № М4619702;
мораторна лихва върху сумата в размер на 452,47 лева за периода от
04.03.2020 г. до 27.01.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 16.02.2023 г., до окончателното
1
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 424 от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 708/2023 г. на СлРС.
Отхвърлен е предявеният иск за сумата 613,41 лв. (шестстотин и
тринадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща начислени
неустойки за едностранно прекратяване на рамков договор № ********* за
услугата по партида № М4619702, по вина на абоната и предявеният иск за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната
главница в размер на 174.13 лева за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г.
Със същото решение Й. Т. Г., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **
разноски в производството в общ размер на 437.23 лева и разноски по ч.гр.д.
№ 708/2023 г. в размер на 287.23 лева.
Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Й. Т. Г., чрез адв. Х. Ч., като с нея се обжалва посоченото
първоинстанционно решение в частта, с която е признато за установено
спрямо ответната страна, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сума в общ
размер на 2281,81 лв.
Втората въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез юрк. М. К., като с нея се обжалва
посоченото първоинстанционно решение в частта, с която се отхвърля иска за
сумата от 613,14 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на Договор №********* и за сумата ит 174,31 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху така посочената главница
за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени 2 отговора на въззивните
жалби. По първата жалба има подаден отговор от насрещната страна - „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез юрк. М. К., по втората, жалба има подаден отговор от
насрещната страна Й. Т. Г., чрез адв. Х. Ч.. И трите отговарят на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК.
1/ В първата жалба въззивницата счита първоинстанционното решение в
обжалваната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита,
че делото не е изяснено от фактическа страна, поради което е налице порок в
първоинстанционното решение. Сочи, че нито едно от възраженията и
доказателствените искания на ответната страна не е било уважено.
Иска от съда да отмени Решение №906/01.12.2023 г., постановено по ГД
№1450/2023 г. и вместо това да постанови решение, с което да се отхвърли
исковата претенция на ищеца като недоказана и неоснователна, както и да
отмени решението в частта за присъдените разноски.
С въззивната жалба е направено ново доказателствено искане от
въззивницата – да се задължи въззиваемото дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
да представи в оригинал приложените с исковата молба договори,
приложения и протоколи, подписани от страните, както и оригинал на
заявление от 12.09.2019 г. за прекратяване на договор *********, считано от
12.10.2019 г. Исканията са неоснователни. Не се касае за новооткрити или
новосъздадени доказателства, нито се иска събиране на доказателства
относно новонастъпили или новоузнати факти. Действително е настъпила
2
преклузия за събиране на тези доказателства, като въззивницата е имала
възможността да изиска оригиналите на горепосочените документи с
отговора на исковата молба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
чрез юрк. М. К., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна
намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.
2/ Втората въззивна жалбата е подадена от въззивното дружество „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Счита първоинстанционното решение в частта, с която се
отхвърля иска за сумата от 613,14 лв., представляваща неустойки, начислени
за едностранно прекратяване на Договор №********* и за сумата от 174,31
лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху така посочената
главница за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г. за неправилно. Счита, че
неправилно съдът е приел, че процесният договор подлежи на разваляне по
реда на чл. 87 от ЗЗД, тъй като в ОУ на същия е изрично уредено, че
договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на задължение,
продължило повече от 124 дни. Именно въз основа на това дружеството има
право да претендира неустойка по процесния договор.
Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част и вместо него да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответната страна следва да заплати горепосочените суми, представляващи
неустойка и мораторна лихва.
Претендират се разноски. Не сочи нови доказателствени искания.
С отговора на въззивната жалба, подаден от Й. Г., чрез адв. Х. Ч., се
оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.
В с.з. въззивникът Й. Т. Г., редовно призована, не се явява лично,
вместо нея се явява назначеният в първоинстанционното производство по
реда на Закон за правната помощ служебен защитник – адв. Х. Ч. – АК-
Сливен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като останалата
част бъде потвърдена.
В с.з., дружеството жалбоподател „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София,
редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено
становище, като моли да бъде отменено съдебното решение в обжалваната
част, относно неустойката, а в останалата същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски,
представя списък.
При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира,
че въззивните жалби са подадени от лица, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са допустими и следва да се приемат за
разглеждане от въззивния съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед обхвата на обжалване - допустимо в обжалваната част.
3
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира решението за правилно и
законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се
основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна
квалификация на предявения иск.
Изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на
атакуваното решение са основателни.
Районен съд – Сливен е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от
ГПК – иска се да се признае за установено по отношение на ответника Й. Т.
Г., че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, следните суми:
-48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) –
цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.03.2020 г.
(период на изискуемост на задължението 12.02.2020 г. до 28.04.2020 г.),
начислена съгласно условията на рамковия договор № *********,
приложенията към него и Общите условия по партида № М4619702.
-1619,64 лв. (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и
четири стотинки) цената на вноските на изплащане за закупено устройство на
изплащане за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.04.2020 г. (период на
изискуемост на задължението 12.02.2020 г. до 28.04.2020 г.), начислена
съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамковия
договор № ********* по партида № М4619702.
- 613,41 лв. (шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и една
стотинки) – начислени неустойки. Неустойките били начислена за
едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугата по
партида № М4619702, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и
начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към
Договора.
- 640,73 лв. (шестстотин и четиридесет лева и седемдесет и три
стотинки) - мораторна лихва, начислена върху общата сума 2281,81 лв. и
формирана от сумите:
- 13,95 лв. - мораторна лихва върху сумата от 48,76 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Лихвата е начислена за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г.;
- 452,47 лв. — мораторна лихва върху сумата от 1619,64 лв.,
претендирана като неплатени вноски за устройства - предмет на продажба на
4
изплащане. Лихвата е начислена за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г.;
ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на
образуване на ЧГД № 3665/2022 г. по описа на PC-Сливен.
-174,31 лв. – мораторна лихва върху сумата от 613,41 лв., претендирана
като неустойки. Лихвата е начислена за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023
г. Законна лихва върху сборната сума 2281,81 лв. (две хиляди двеста
осемдесет и един лева и 81 ст.), от датата на образуване на ч. гр. д. №
708/2023 г. на РС - Сливен до окончателното изплащане на задължението.
В случая, първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, като
е признал за установено, че се дължат следните суми:
- 48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.01.2020 г. до
08.03.2020 г., начислена съгласно условията на рамков договор № *********,
приложенията към него и Общите условия по партида № М4619702;
мораторна лихва в размер на 13.95 лева за периода от 04.03.2020 г. до
27.01.2023 г.
- 1619,64 лв. (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща цената на вноските на изплащане за
закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.01.2020 г. до
08.04.2020 г., начислена съгласно условията на договора за продажба на
изплащане към рамков договор № ********* по партида № М4619702;
мораторна лихва върху сумата в размер на 452.47 лева за периода от
04.03.2020 г. до 27.01.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 16.02.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 424 от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 708/2023 г. на СлРС.
Отхвърлил е като неоснователна исковата претенция на ищеца за сумата
613,41 лв. (шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на рамков
договор № ********* за услугата по партида № М4619702, по вина на
абоната и предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху претендираната главница в размер на 174.13 лева за
периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен рамков
договор № ********* от 10.09.2019 г. и приложения към него, на ответника са
предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства
на изплащане, чийто цени били начислени по партида № М4619702.
Договорът, сключен между страните, се подчинява на специалната
уредба в ЗЗП, доколкото едната страна по него е потребител по смисъла
на този закон. По така направените възражения във въззивните жалби
настоящият състав на ОС-Сливен счита следното:
Относно доводите, изложени в първата въззивна жалба, че делото не е
изяснено от фактическа страна, тъй като РС-Сливен не е направил подробен
доказателствен анализ в мотивите си, ОС-Сливен не може да сподели тези
5
изводи на въззивницата. Действително в тази част на решението съдът излага
какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи
след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази
фактическа обосновка (ППВС № 1/13.07.53 г.). Липсата обаче на посочване
конкретно на кои доказателства (тяхното изброяване поотделно) съдът
основава съдебното си решение, не води до незаконност на
първоинстанционното решение. Правният извод, до който е достигнал РС-
Сливен е правилен и законосъобразен.
Що се касае до претендираната сума от 613,41 лв. - представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недължимост на тази
сума. РС-Сливен е изложил в мотивите си, че въпросната сума не се дължи,
тъй като не са спазени правилата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Настоящата
инстанция възприема, че е налице нищожност на клаузата като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Неустойка в размер на
613,41 лв. е начислена в общ размер за предсрочното прекратяване на
договора и като основание за претенцията си сочи разпоредбата на чл. 6.1 от
приложение 1 към договора и от ОУ към договорите, която дава право на
ищеца да претендира неустойка за предсрочно прекратяване по вина на
потребителя в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Неустойката за предсрочно прекратяване на договорите следва да бъде
квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна
са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката
да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност. Процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самия договор и приложенията към него, че
същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от
6
ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага
извода, че ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на
СЕС сумата, дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни
услуги, при неспазване минималния срок на обвързаност по договора,
гарантира на оператора фиксирана печалба под формата на предвидено в
договора минимално възнаграждение, следователно нейната цел- да бъдат
възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок не е решаваща за квалификацията, тъй като
предвид икономическата същност с нея се цели да се гарантира, че
операторът по принцип ще получава същите печалби като тези, които би
получил, ако договорът не е бил прекратен по вина на клиента преди
изтичането на минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на
формираната трайна съдебна практика на ВКС /Решение № 110 от 21.07.2016
г. по т. д. № 1226/15 г. на I т. о. на ВКС и цитираните в него актове, макар и
постановена по спорове, касаещи договорите за финансов лизинг и наем/, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция/, създава условия за неоснователно
обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора е
преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че
процесната сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително
претърпените от него вреди вследствие неизпълнението, а пропуснатите от
оператора ползи вследствие едностранното прекратяване на договора,
предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
Към горното следва да се добави и правилния според настоящия
съдебен състав извод на първостепенния съд, че по делото липсват и
доказателства ищецът да е упражнил валидно правото си да прекрати
договорите за мобилни услуги, поради което и не е доказано по несъмнен
начин тези договори да са валидно прекратени. Независимо от застъпеното
становище на ищцовото дружество, в Общите условия, неразделна част от
договора с ответника е предвидена процедура за едностранно прекратяване на
договора /т. напр. според чл. 54.10 от ОУ е даден на абоната 10-дневен срок
за плащане на дължимите към оператора суми, считано от налагането на
7
ограниченията за ползването на услугите; чл. 54.13 от ОУ предвиждат
възможност за едностранно прекратяване на договора с месечно писмено
предизвестие при прекратяване на предоставянето на дадена услуга/. Данни
за спазване на каквато и да е процедура и за уведомяването на ответника по
какъвто и да е начин за предсрочното прекратяване на договора, няма по
делото. Затова не става ясно и от кой момент се прекратява действието на
договорите, а поради това липсва основание за претендиране на неустойка.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност,
и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е
налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес
/в този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, II т. о. и др. /.
По отношение на направените разноски - отговорността за разноски за
въззивното производство, с оглед неоснователността на въззивните жалби,
следва да се възложи на всяка от страните, така както ги е направила.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №906 от 01.12.2023г.,
постановено по гр.д. №1450/2023г. по описа на Районен съд-Сливен, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8