Решение по дело №70162/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9012
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20231110170162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9012
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231110170162 по описа за 2023 година

Страни в производството са ищецът Г. Б. К. с ЕГН **********, ****, чрез адв. Г., и
ответникът *** с ЕИК ***, ****, чрез адв. Ш..
Предявен е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК., за прогласяване на нищожност на договор за кредит от 25.1.2023г.,
предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 159,38лв. при непредставяне
на обезпечение поради противоречие с добрите нрави, евентуално за прогласяване на
частична нищожност на чл.3, ал.1, т.5, и т.7 и чл.8 от договора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска, като излага
подробни доводи за действителност на клаузата, предвиждаща неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с ответника по договор за
кредит от 25.1.2023г. предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на
159,38лв. при непредставяне на обезпечение.
Като безспорни с приетия за окончателен докад са отделени следните релевантни факти:
Между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитодател, бил сключен
договор за кредит от 25.1.2023г. за сумата 300лв. при посочен ГПР в догвора – 48,580%. В
договора в чл.8 било уговорено задължение за кредитополучателя да предостави
обезпечение, оговорящо на конкретни условия, както и неустойка за неизпълнение на
задължението в размер на 159,38лв.
Ищецът изцяло и предсрочно изплатил задълженията по договора в размер на 329,90лв.,
1
включително неустойка в размер на 24,64лв. за изтеклия срок на договора.
Съгласно заключението към ССчЕ според погасителния план кредитополучателят дължи
сумите 300лв. – главниа, 30,62лв. – възнаградителна лихва и 159,38лв. – разсрочена
неустойка с вноските по кредита при липса на обезпечение. С включване на неустойката
ГПР възлиза на 721,80%.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може
да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.
При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
В този смисъл е и Решение на СЕС (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е частично недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита –
300лв. Не се установява договорът да е изцяло нищожен, тъй като запазва действието си по
основното правоотношение по предоставяне и връщане на сумата по кредита.
Предвид изложеното, главният иск за прогласяване на нищожност на целия договор е
неоснователен, а евентуалният иск за прогласяване на частична нищожност на договора
относно чл.3, ал.1, т.5, и т.7 и чл.8 е основателен.
Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ищеца – 50 лв. за
платена държавна такса и 200лв. – депозит за ССчЕ. Направено е искане от процесуалния
му представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗА.
Направено е възражение за прекомерносст в отговора на исковата молба. Съдът като взе
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и обема на извършените
процесуални действия, намира, че следва да определи възнаграждение по чл.38 ЗА в размер
на 350лв.
Воден от горното, Софийски районен съд




2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. К. с ЕГН **********, ****, чрез адв. Г., срещу *** с ЕИК
***, ****, чрез адв. Ш. главен иск за прогласяване за нищожност изцяло на договор за
кредит от 25.1.2023г., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на
159,38лв. при непредставяне на обезпечение поради противоречие с добрите нрави
ПРОГАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявения евентуален иск от Г. Б. К. с ЕГН
**********, ****, чрез адв. Г., срещу *** с ЕИК ***, ****, чрез адв. Ш., клаузите чл.3, ал.1,
т.5, и т.7 и чл.8 от договор за кредит от 25.1.2023г., предвиждащи ГПР в размер на 48,580%
и месечен лихвен процент 3,330%, и задължение за плащане на неустойка в размер на
159,38лв. при непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ***, ****, да плати на Г. Б. К. с ЕГН **********, ****, сумата 250
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ***, ****, да плати на адв. Ю. О. Г. с ЕГН ********** ат САК, ****,
сумата 350 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3