Р Е Ш Е Н И Е
№ 1733 08.05.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12437 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Л.Т.К.
се твърди, че на *** Л.Т.К.,
в качеството на кредитополучател е сключила договор за паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт” АД, при
спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр. По силата на договора била предоставена сума от
5 000 лв., като погасителните вноски, които ответницата се задължила да
изплаща представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалба на заемодателя. Лихвеният процент бил фиксиран в
срока на договора и посочен в него, като общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 5 338.30 лв., или договорна лихва в
размер на 338.30 лв. Кредитът следвало да се върне до *** на ** равни месечни
вноски, в размер на 242.65 лв. всяка, с падеж на първата *** и на последната – ***.
Съдържа се позоваване в исковата молба на разпоредбата на чл.16, ал.2 от
договора за паричен заем, като е посочено, че на това основание на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Твърди се,
че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в *-дневен срок да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като
предвид това, че заемателят не изпълнил това задължение, била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 1 939.52 лв., която страните били
договорили да се разсрочи на ** вноски, в размер от 88.16 лв. всяка, платими на
падежите на погасителните вноски по договора за заем. Или общият размер на
всяка от вноските бил 330.81 лв. Начислена била и лихва за забава за периода от
*** до датата на подаване на заявлението в съда, в размер от 645.29 лв. Твърди
се, че длъжникът не е извършил плащане по паричния заем, като срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – *** и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Посочено е, че се претендира от ответницата
общо сумата от 7 968.11 лв. Изложени са обстоятелства за проведено
заповедно производство по ч.гр.дело № 5638 по описа на ПРС за 2018г. Направено
е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество посочените
суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендирани
са с исковата молба направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен
отговор от назначения на ответницата особен представител адв.С.,
със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради
което е направено искане за тяхното отхвърляне. Оспорват се всички твърдения по
исковата молба, като се сочи, че ответницата не е сключила договора за паричен
заем. Оспорва се подписът на всяка страница от договора, както и изписването на
имената Л.Т.К.. Направено е искане за задължаване на ищеца да представи
договора в оригинал и да се открие производство по оспорване на подписа.
Оспорва се предаването на ответницата на сумата от 5 000 лв., като се
сочи, че липсват доказателства в тази насока. Оспорва се връчването на
съобщението за извършената цесия на ответницата. Иска се задължаване на ищеца
да представи в оригинал съобщението и да се открие производство по оспорване на
подписа. Сочи се, че клаузите на договора за паричен заем са нищожни, поради
противоречие със закона. Оспорва се ГПР да е определен по методиката, посочена
в закона. Нищожна била уговорената неустойка, тъй като накърнявала добрите нрави.
С тази неустойка се събирало възнаграждение за кредитора, което не му се
полагало, тя надвишавала по размер обичайното. Сочи се, че договорът за паричен
заем е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1,
т.9а, тъй като договорът не съдържал методика за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 5638 по описа на ПРС за 2018г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено Л.Т.К. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 5 000 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *** от ***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя по договор от ***, договорна лихва в размер на 338.30 лв. за периода от *** – ***, такса разходи в размер на 45 лв., неустойка за неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица в размер на 1939.52 лв., за периода от *** до ***, обезщетение за забава в размер на 645.29 лв. от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските в размер на 159.36 лв. за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за паричен заем № *** от ***, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Л.Т.К., по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 5 000 лв., със срок на заема ** седмици и размер на седмична погасителна вноска от 242.65 лв. Общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 5 338.30 лв., при ГПР 33,49 %. Представена е и справка – извлечение от системата на „Изи Асет Мениджмънт” АД по договор за паричен заем № *** от ***.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ООД вземанията по договори за потребителски кредит, по Приложение № * към договора, в което е включено и вземането срещу Л.Т.К. по договор от ***, с остатък на дължима сума към дата *** – 7 479.63 лв. Представено е Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД.
С уведомително писмо, изх.№ *** от „Изи Асет Мениджмънт” АД до Л.Т.К., последната е уведомена за сключения договор и е поканена да заплати задължението си в размер на 7 479.63 лв., ведно с обратна разписка, с отразена дата на връчване – ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което подписите долу вдясно на всяка страница в договор за паричен заем № *** от *** са изпълнени от лицето Л.Т.К.; подписът в графа „име и фамилия на получателя на пратката/упълномощено лице” в Известие за доставяне № *** от *** е несравним с подписа на лицето Л.Т.К. и не може да се даде заключение дали този подпис е изпълнен или не от лицето.
Прието е по делото заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което остатъкът от задължението на ответника по договор за паричен заем № *** от ***. по пера и общо към датата на *** и към датата на експертизата – *** е 5 000 лв. за главница, 338.30 лв. договорна лихва, 1 939.52 лв. за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 45 лв. такса разходи събиране на вземания, или общо 7 322.82 лв. Размерът на обезщетението за забавено плащане е в общ размер от 719.99 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5638 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че съобщението за извършената цесия не е връчена на Л.Т.К.. С оглед направеното оспорване на подписа в известие за доставяне № *** от ***, е открито производство по оспорване автентичността на документа в частта относно подписа на лицето. По делото бе прието заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което положеният в документа подпис е несравним с подписа на лицето Л.Т.К. и не може да се даде заключение дали този подпис е изпълнен или не от лицето. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което обаче не е в насока дали подписът е изпълнен от лицето или не, а в насока, че вещото лице не би могло да даде заключение по поставения въпрос. От друга страна, дори и да се приеме, че съобщението не е надлежно връчени преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, то предвид приложените към исковата молба пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт” АД към „АСВ” АД да уведоми от името на първото дружество всички длъжници за прехвърлянето на вземанията съгласно Рамков договор от *** и уведомително писмо, изх.№ *** от ***, съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Действително, назначеният от съда о.п. на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на посочената разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му о. п.. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Следва да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото о.п. /решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.
Съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение, че между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт” АД не е сключен процесният договор за паричен заем № *** от ***. Неуспешно бе оспорването автентичността на сключения договор за паричен заем, като вещото лице по съдебно-почерковата експертиза е категорично в извода си, че подписите долу вдясно на всяка страница в договор за паричен заем № *** от *** са изпълнени от лицето Л.Т.К.. Съдът намира, че с оглед клаузата на чл.* от договора, е удостоверено предаването на заемната сума на ответницата, в този смисъл неоснователен е доводът, че сумата не е предадена. Неоснователни са и доводите, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на длъжника, като не били приложени доказателства, от които да е видно, че изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до ответницата. Тези доводи са неотносими към случая, тъй като срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – *** и договорът не е обявяван за предсрочно изискуем.
С отговора на исковата молба са направени и възражения, че уговореното в договора – чл.*, т.* относно годишния процент на разходите е нищожно, поради противоречие с чл.19, ал.2 ЗПК – ГПР не бил определен по методиката, посочена в закона; уговорената неустойка в полза на кредитора – чл.*, ал.* накърнявала добрите нрави, заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, събирало се възнаграждение в полза на кредитора, което не му се полагало, липсвали методика и начин на определяне на тази неустойка; договорът бил недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9а – не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК. С оглед съдържанието на сключения договор за паричен заем между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът намира, че са спазени изискванията на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК, но основателно е възражението за недействителност на клаузата за неустойка. По отношение на претендираната неустойка от 1 939.52 лв., съдът намира следното. В чл. *, ал. * от договора за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. *, ал. *от договора на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 1 939.52 лв. Чл. *, ал. * от договора за заем предвижда, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Съдът намира, че искът за установяване вземането за неустойка следва да бъде отхвърлен по следните съображения. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на чл. * от Договора между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата, предвидената по делото неустойка в размер на 1 939.52 лв. излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея не се дължи.
По отношение на претенцията за установяване съществуване на вземане в размер на 45 лв. – такса събиране на просрочени вземания, съдът намира следното. Съобразно чл.*, ал.* от договора в случай, че заемателят не изпълни задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя. В ал.* е предвидено, че заемодателят има право да провежда със заемателя телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения, писма и стикери, да прави домашни посещения, като по този начин го уведоми за некоректното му поведение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за направата на подобни разходи – за изпращане на писма, съобщения, провеждане на телефонни разговори, а още по-малко за техния размер. Поради това съдът намира, че установителният иск в тази му част не е доказан по основание и по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Исковете в останалата им част са основателни, тъй като от ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не е проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно ***, до когато е следвало да бъдат погасени. Относно размера на задълженията, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че невъзстановеният размер по процесния договор е: 5 000 лева - главница, договорната лихва – 338.30 лв., като вещото лице не е установило да са извършвани плащания от ответницата нито към цедента, нито като цесионера след датата на цесията. Посочило е, че размерът на обезщетението за забава за периода от *** до *** възлиза на сумата от 719.99 лв., или размер, по-висок от претендирания с исковата молба от 645.29 лв.
При тези данни съдът намира, че предявените искове за установяване на вземанията, с изключение на иска за неустойката и такса събиране просрочени вземания, следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва върху главницата от постъпване на заявлението до окончателното погасяване.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Уважената част от исковете възлиза на сумата от 5 983.59 лв., а отхвърлената – на 1 984.52 лв. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 209.36 лв., а в исковото производство – на сумата от 1 246.63 лв. /съдът намира, че в исковото производство следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв./, по представения списък по чл.80 ГПК. При това положение на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски от 157.22 лв. по заповедното производство и 936.15 лв. по исковото производство. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд Пловдив и сумата от 130 лв., изплатена от бюджета на съда, за възнаграждение на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Т.К., ЕГН ********** *** дължи „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ главница по договор за паричен заем № *** от ***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, 338.30 лв. /триста тридесет и осем лева и 30 ст./ договорна лихва от *** до ***, 645.29 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева и 29 ст./ обезщетение за забава за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № *** от *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5638 по описа на ПРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено съществуването на вземания в размер на 1 939.52 лв. /хиляда деветстотин тридесет и девет лева и 52 ст./ неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица за периода от *** до *** и 45 лв. /четиридесет и пет лева/ такса разходи.
ОСЪЖДА Л.Т.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 157.22 лв. /сто петдесет и седем лева и 22 ст./ разноски за производството по частно гр. дело № 5638 от 2018г. и 936.15 лв. /деветстотин тридесет и шест лева и 15 ст./ разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Л.Т.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/, изплатена от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.