Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260736 25.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На пети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от
съдията Мавродиева
гражданско дело № 1945 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Н.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, против С.С.Х.
с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането му за заплащане
на сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 30.06.2018 г., причинено по вина на ответника, във
връзка с което било водено досъдебно производство 434 ЗМ-479 от 2018 г. по
описа на II-ро РПУ – Бургас, което приключило с АНД №
4343/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, в хода на което ищцата направила
разноски за досъдебното производство в размер на 600 лева, като се търси
присъждането им, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането –
30.06.2018 г. до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на
разноските по делото.
Ищцата
твърди, че в хода на воденото наказателно дело съдилищата отказали да й
присъдят направените от нея разноски с довод, че има право да ги търси по
гражданско правен ред, поради което и предявява настоящия иск.
Правното
основание на иска е чл. 45 във вр. с чл. 51 и чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба на ответника, с който се моли за отхвърлянето
на иска, като се анализират релевантни за спора факти и обстоятелства. Също търси
присъждане на разноски по делото.
Трето
лице –помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от всеки двама измежду ************,
************, изразява становище за неоснователност на иска, като излага
подробно доводите си в тази връзка и твърди, че с подписване на споразумението
между застрахователя и ищцата, същата де факто е заявила, че няма повече
претенции за вреди по повод на процесното застрахователно събитие. Към молбата
е приложен заверен препис от споразумението, ведно с платежно нареждане за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 17 937 лева. Наред с това
се излага, че претендираното обезщетение за направени разноски не е в пряка
причинна връзка с деянието и не е дължимо поради това.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложени
в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и на
третото лице-помагач, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
решение № 1323/30.10.2019 г., постановено по АНД № 4343/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд, ответникът е признат за виновен в това, че на 30.06.2018
г. в гр. Бургас, на кръстовището на бул. „Янко Комитов” с ул. „Даме Груев” и
ул. „Лазар Маджаров”, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „******” с peг.№******, нарушил чл.37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата,
изразяваща се в счупване на дясна лопатка, довело до трайно затруднение движението
на горен десен крайник за срок от около не по-малко от три месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес, като деецът след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а”, пр.2,
вр. чл.343, ал.1, б.„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, като лицето е освободено на
основание чл.78а от НК от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер 1 000.00 лева. Решението е потвърдено от въззиваната
инстанция по ВЧН дело № 181/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд и е
влязло в сила на 19.11.2019 г.
Действително
в хода на делото ищцата е направила искането за присъждане на разноските в
размер на 600 лева, като същото е оставено без разглеждане, като недопустимо. В
същото време същата действително е заплатила на упълномощения от нея адвокат К.
сумата от 600 лева – 100 лева на 23.04.2019 г. за защита по ДП № 479/2018 г.,
200 лева на 07.05.2019 г. и 300 лева на 15.07.2019 г. – довнасяне на адвокатски
хонорар
Независимо
от това и въпреки направата на разноските ищцата е сключила валидно споразумение
№ 178/20.02.2020 г. със застрахователя – трето лице-помагач в настоящото
производство, съгласно което е получила обезщетение във връзка с процесното ПТП
и по повод настъпването на застрахователното събитие по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка
„******” с peг.№******, в размер на 17 937 лева, от които 15 000 лева
за неимуществени вреди и 2 937 лева
за имуществените такива, което е безспорен факт по делото. В същото тя изрично
е декларирала, че така определеното застрахователно обезщетение изцяло покрива
и възмездява всички претърпени от ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
При това съдът намира, че иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен,
тъй като ищцата сама е заявила, че вече е получила обезщетение за всички
претърпени от нея вреди, в това число и имуществените такива, при което неоснователно
се явява искането й за заплащане на други такива, макар и отправено към
деликвента. Така и съгласно тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият
няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от
застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска
отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което
увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда, както е и в
процесния случай. За пълнота следва да
се отбележи, че не касае до някакви нововъзникнали вреди, при все че разноските
са направени и заплатени през 2019 г., за да изследва наличието на факт, обуславящ
евентуалния извод за основателност на иска, въпреки сключеното споразумение.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за заплащане на
разноските по делото следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищцата
да заплати на ответника сумата от 300 лева. Съответно неоснователна е
претенцията на ищцата за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Н.Г.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***, против С.С.Х. с ЕГН **********,
адрес: ***, за осъждането му за заплащане
на сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 30.06.2018 г., причинено по вина на ответника, във
връзка с което било водено досъдебно производство 434 ЗМ-479 от 2018 г. по
описа на II-ро РПУ – Бургас, което приключило с АНД №
4343/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, в хода на което Н.Г.Г. направила разноски в размер на 600 лева, ведно
със законна лихва за забава от датата на увреждането – 30.06.2018 г.
Осъжда Н.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на С.С.Х. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 300 лв. /триста
лева/ за направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от всеки двама измежду ************,
************, като трето лице – помагач
на страна на ответника С.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.