Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4859 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответниците М.С.Г. и Г.А.Г. срещу решение от 18.08.2015 г. по гр.д. №56312/2014
г. на Софийския районен съд, 52 състав, с което на основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.200 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателите дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД следните суми: 2451,29 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2011 г. –
мес.04.2012 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********аб. №207471, ведно
със законната лихва от 12.06.2013 г. до окончателното изплащане и 278,52 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 01.07.2011 г. – 29.05.2013 г., като ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца разноски за исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е
недопустимо в частта за главницата за топлинна енергия за сумата от 14,28 лв. –
такса за отчитане на уредите и лихва за забава върху тази сума. Поддържат, че в
останалата част решението е неправилно, тъй като СРС неправилно е приел наличието
на облигационни отношения между тях и ищеца, както и че двамата са солидарно
задължени за процесните суми. Сочат, че исковата молба е нередовна, тъй като
вземанията не се конкретизирани по пера. Оспорват и количеството начислена
топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва
същата.
Третото лице-помагач „Б.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искова молба от 19.07.2013 г., по която е
образувано гр.д. №12436/2013 г. по описа на СРС, 87 състав, с която срещу М.С.Г. и Г.А.Г. са предявени кумулативно съединени
искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми: 2451,29 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2011 г. –
мес.04.2012 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********аб. №207471, ведно
със законната лихва от 12.06.2013 г. до окончателното изплащане и 278,52 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 01.07.2011 г. – 29.05.2013 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №9722/2013 г. по описа на СРС, 117 състав.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
въззивниците за нередовност на исковата молба, по която е образувано
първоинстанционното производство. В същата, респ. в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е посочена стойността
на претендираната топлоенергия и периода за който се дължи, респ. размер и
периода на лихвата за забава, като не е необходимо посочване по пера на
компонентите, включващи се в общата цена на доставената топлинна енергия,
доколкото става въпрос на едно вземане.
На 21.12.2013 г.
е постановено решение по гр.д. №12436/2013 г. по описа на СРС, 87 състав, с
което двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца по 1/2 от следните
суми: 2437,01 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г. за имот,
находящ се в гр. София, ул. „*********ведно със законната лихва от 12.06.2013
г. до окончателното изплащане и 286,07 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2011 г. –
29.05.2013 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им
претендиран размер. С решение от 02.10.2014 г., постановено по гр.д. №4287/2014
г. по описа на СГС, е обезсилено постановеното на 21.12.2013 г.
решение по гр.д. №12436/2013 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, в която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца по 1/2 от следните суми: 2437,01 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. „*********ведно със законната лихва от 12.06.2013 г. до
окончателното изплащане и 286,07 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2011 г. – 29.05.2013
г. и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на СРС за произнасяне
по предявените установителни искове.
При така
установените обстоятелства, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
недопустимо в частта за разликата над сумата от 2437,01
лв. до пълния присъден размер от 2451,29 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г., което налага неговото
обезсилване в тази му част.
След
обезсилване на решението делото следва да се прекрати в посочената част, поради
недопустимост на исковото производство – чл.270 ал.3 изр.1 ГПК. С
оглед частичното обезсилване на решението и прекратяването на производството,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца разноски разноски
за разликата над сумата от 1023,07 лв. до пълния присъден размер от 1029,14 лв.
В останалата му част решението е частично неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на
чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по
силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика
или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна
връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Ответниците не
оспорват, че са собственици на по 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот,
като това обстоятелство се установява и от представения по делото нот. акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, т.І, н.д.
№72/18.03.2008 г. на нот. В.К..
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания. Разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия
между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение
по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От
заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото
разпределение е извършено от правилно и съобразно нормативните изисквания. Ирелевантно
за отговорността за заплащане на доставената им топлинна енергия е дали
ответниците са страна по договора с ФДР.
Съгласно заключенията на СТЕ и ССчЕ, последната от които е
отчела извършените в периода плащания на дължими суми за топлинна енергия от
потребителите, дължимата сума за процесния период, при съобразяване на сумите
от изравнителни сметки, е в размер на 2437,01 лв., а размерът на лихвата за
забава за процесния период – 286,07 лв.
Сумите за главница и лихви са
дължими обаче от двамата ответници не солидарно, а разделно. По делото не е
установена сочената от ищеца солидарност по чл.32 СК, а всеки от ответниците е
собственик на топлоснабдения апартамент с квота от по 1/2 ид.ч. Следователно
всеки от тях трябва да отговаря и с толкова за разноските за апартамента,
каквито се явяват сумите за доставена топлинна енергия. В този смисъл, обжалваното
решение е неправилно в частта, в която е признато за установено, че двамата
ответниците дължат процесните суми солидарно, поради което следва да бъде
отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде признато за установено, че двамата ответници дължат
разделно /по 1/2 от сумите за всеки от тях/. Решението
следва да се отмени и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят
солидарно разноски в размер на сумата от 1023,07 лв. и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат осъдени да заплатят разноски разделно /по
1/2 от сумите за всеки от тях/.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 18.08.2015 г., постановено по
гр.д. №56312/2014 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, в частта, в която е уважен предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу М.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.200 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 2437,01
лв. до пълния присъден размер от 2451,29 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2011 г.
– мес.04.2012 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********аб. №207471, ведно
със законната лихва от 12.06.2013 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение от 18.08.2015 г., постановено по
гр.д. №56312/2014 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, в частта, в която е признато за установено, че
М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, и Г.А.Г., ЕГН **********, адрес:
***, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.200 ал.1 ЗЗД сумата от 2437,01 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г. за имот, находящ се
в гр. София, ул. „*********аб. №207471, ведно със законната лихва от 12.06.2013
г. до окончателното изплащане и на основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр.
чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 278,52 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 01.07.2011 г. – 29.05.2013 г., и в
частта, в която М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, и Г.А.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер на сумата 1029,14 лв. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, дължат РАЗДЕЛНО (по
1/2 от сумата всеки от тях) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.200
ал.1 ЗЗД сумата от 2437,01 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********аб.
№207471, ведно със законната лихва
от 12.06.2013 г. до окончателното изплащане и на основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 278,52 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2011 г. – 29.05.2013 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №9722/2013 г. по
описа на СРС, 117 състав.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, и Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят РАЗДЕЛНО (по
1/2 от сумата всеки от тях) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 1023,07 лв.,
представляваща разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.