№ 8420
гр. София, 30.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20221100508947 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 437 от ГПК и е образувано възоснова на жалба с правно
основание чл. 435, ал.2 т. 6 от ГПК.
Обжалвано е Постановление от 14.07.2022г. по изпълнително дело № 20168410401948 на
частен съдебния изпълнител № 841 с район на действие СГС, с което е отказано
прекратяване на производството.
Жалбата е редовна и администрирана. Подадена от лице обосновало правен интерес от
обжалване /длъжника/ в изпълнително производство и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт.
Кредиторът не е ангажирал съда със становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Съдът приема жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество за
неоснователна.
За да обоснове този извод, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
В жалбата се излага, че първоначално изпълнителното производство е било образувано на
03.01.2014 г., когато взискателят е представил пред ЧСИ 948 с район на действие СГС
изпълнителен лист от 31.10.2013г. издаден по реда на на чл.417 от ГПК по гр.д. №
44884/2013г. по описа на СРС, ГК, 34 състав в полза на „Бързи кредити“ ООД.
Жалбоподателят твърди, че в изпълнителното производство № 201484804000004 са
извършени следните действия – запорно съобщение от 03.01.2014 г. до НОИ, запорно
съобщение от 14.03.2014 г. до ПП-КАТ за запор на лек автомобил Форд Ескорт и запорни
съобщения от същата дата до ОББ, Юробанк и Уникредит Булбанк. Излага, че на
11.12.2014г. бил насрочен и извършен опис на движимо имущество на длъжника в гр.
София, кв. Модерно предградие, ул. „******* В последствие изпълнителното производство
било прехвърлено на ЧСИ № 841 - М., който образувал изпълнително дело №
1
20168410101948. Според жалбоподателя, след извършените действия по принудително
изпълнение на 11.12.2014г. /опис на движимо имущество/ не са предприемани други
валидни изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в период от повече от
2 години. Счита, че извършените повторни действия по запор на същите движими вещи и
вземания, не представляват действия по прекъсване на срока и не следва да се считат за
валидни изпълнителни действия. Жалбоподателят, позовавайки се на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
и ТР № 2/2013, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС е поискал прекратяване на
изпълнителното производство. Искането е оставено без уважение.
Взискателят не е ангажирал съда с писмено становище по допустимост и основателност на
жалбата.
Съдебният изпълнител постановил обжалвания отказ е изложел писмени мотиви, в които
обоснова отказът се да прекрати изпълнително производство с твърдения за извършени
действия и липсата на период от две години между тях в който е било налице бездействие.
Поддържа становището, че не са били налице предпоставките за прекратяване на
производството.
Видно от съдържанието на изпълнителното дело, то е било образувано на 02.01.2014 г. На
следващата дата е изпратено Запорно съобщение изх. N 328/03.01.2014г., с което е наложен
запор върху вземането за пенсия на длъжника, дължимо от Национален осигурителен
институт. До длъжника е изпратена и Покана за доброволно изпълнение с изх. Na
372/03.01.2014г. , без да е връчена. С Молба вх. № 1330/14.03.2014. взискателят И. С А.К.
ООД /“ИАЛ“ООД/ е поискал налагането на запор върху лек автомобил, собственост на
длъжника. Със Запорно съобщение с изх. 4617/14.03.2014г. е наложен запор върху моторно
превозно средство Форд Ескорт, с peг. № *******, като с извършването на същото повторно
е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 4618/14.03.2014г. На същата дата са
изпратени още три запорни съобщения съответно до Ю.Б. АД, Уникредит Булбанк АД и
О.Б.Б. АД.
С Молба вх. № 6465/09.10.2014г. /стр. 31/ взискателят „ИСК“ ООД е поискал да се насрочи
опис на движимото имущество на длъжника. На 21.10.2014 г. е връчена Призовка за
принудително изпълнение с изх. № 16525/10.10.2014г. Извършен е опис на движимо
имущество, за който е съставен протокол на 11.12.2014г.
С Молба вх. № 8043/16.12.2014г. /стр. 44/, взискателят „ИСК“ ООД е поискал налагането на
възбрана върху недвижим имот - ПИ, с площ пот 937.00 кв. м.,находящ се в с. Враня стена
представляващ неурегулиран поземлен имот при граници – път, имот на наследници на А.Р..
Възбраната е наложена на 16.01.2015г. чрез вписване е вписана в Агенция по вписвания- гр.
Радомир.
С Молба от 20.01.2016г. /стр. 57/, взискателят „ИСК“ ООД е поискал изпълнително дело №
4/2014г., по описа на ЧСИ Р.А., да бъде прехврлено на ЧСИ Н.М.. Делото е прехвърлено с
писмо вх. № 036349/26.02.2016г.
2
С Разпореждане от 26.02.2016г. /стр. 62/, е образувано изпълнително дело №
20168410401948/2016г., по описа на ЧСИ Н.М., като същото е оставено без движение до
посочване на изпълнителния способ от взискателя „ИСК“ ООД.
С Молба вх. №188985/16.12.2016г. /стр. 79/, взискателят е поискал да бъде насрочен нов
опис на движимото имущество, собственост на длъжника.
С Разпореждане от 11.04.2017г. /стр. 80/, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника
за 01.06.2017г., от 11.00 часа, до длъжника е изпратена Призовка с изх. №
092185/11.04.2017г.., като същата е била неуспешно връчена.
С Разпореждане от 18.09.2018г. /стр.85/, са наложени повторни запори върху вземанията на
длъжника открити от нея валутни и левови банкови сметки в БАНКА ДСК АД, У.Б. АД,
Ю.Б. АД и ЧАСТНА П.Б.Т. АД и е насрочен нов опис на движимото имущество на
длъжника за 25.10.2018г. Покана за доброволно изпълнение с изх. № 129298/18.09.2018г.
изпратена, но не е връчена.
С Разпореждане от 22.01.2019г. /стр. 103/, е наложен повторен запор върху моторните
превозни средства, собственост на длъжника. Изпратено е запорно съобщение с изх. №
010693/22.01.2019г. до СДВР- Пътна полиция е изпратено
С Разпореждане от 08.005.2019г. /стр. 107/, е насрочен нов опис на движимото имущество
на длъжника за 12.07.2019г. Изпратена е призовка за доброволно изпълнение с изх. №
077172/15.05.2019г.,но длъжникът не е открит на адреса.
С Молба с вх.№ 118348/03.12.2019г. /стр. 110/взискателят е е поискал да бъде насочено
принудителното изпълнение срещу длъжника чрез насрочване на опис на движимото му
имущество.
Поредна покана за доброволно изпълнение с изх. № 014739/07.02.2020 г. е изплатена на
длъжника. В съдържанието на показаната е включено съобщението, че на 16.04.2020г. ще се
извърши опис. Поканата е останала невръчена, поради неоткрит на адреса длъжник.
На 26.08.2020г., с Разпореждане от 26.08.2020г. /стр. 116/, отново е наложен запор върху
вземането на длъжника от Национален осигурителен институт. Запорното съобщение е под
№ 077185/26.08.2020г. Последвала е поредна покана за доброволно изпълнение №
077189/26.08.2020, съдържаща информация за насрочен опис на движимото му имущество
за 30.10.2020г. Длъжника не е открит на адреса, съответно поканата е останала невръчена.
С Молба вх. № 080193/16.11.2020г, /стр. 119/,взискателят е поискал насрочване на нов опис
на движимото имущество.
С Разпореждане от 24.02.2021г. /стр. 120/, е насрочен нов опис на движимото имущество на
длъжника за 19.05.2021г. и е изпратена Призовка с изх. № 016618/24.02.2021г.
С Разпореждане от 24.06.2021г. /стр. 122/, е насрочен нов опис на движимото имущество на
длъжника В за 30.08.2021г.. и е изпратена Призовка с изх, № 048324/24.06.2021г., която не е
била надлежно връчена.
С Разпореждане от 23.08.2021г. /стр, 125/, е насрочен нов опис на движимото имущество за
3
18.10.2021г. и отново е изплатена Призовка с изх. № 03421/23.08.2021г.
С Молба вх. № 002524/13.01.2022г. /стр. 132/,взискателят е поискал насрочване на нов
опис на движимото имущество.
На 19.05.2022г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 040148/19.05.2022
/стр. 134/. Поканата за доброволно изпълнение със съобщение за насрочен опис на
07.07.2022 г. е била редовно връчена на длъжника на 01.07.2022г.
На 11.07.2022г., е постъпила Молба с вх. № 040231/11.07.2022г. /стр. 137/, от длъжника В. Р.
АН., чрез адв. В.Т., за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление от 14.07.2022г. е постановен отказ на съдебния изпълнител да се уважи
молбата и да се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 /стр.
139/. Същото е изпратено до длъжника, чрез адв. В.Т. и е получено на 18.07.2022г. /стр. 140./
Спорът пред съда се свежда до това, налице ли са били процесуалните предпоставки,
предвидени в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК при постановяване на обжалвани отказ
и дали възлагането по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ следва да се тълкува като предоставена
представителна власт за извършване на действия, с които да прекъсва двугодишния срок.
Съдът като изхожда от липсата на спор в правната теория, че на първо място бездействието
на взискателя и на второ място изтекъл срок от години са релевантните факти към
преценката настъпила ли е перемция или не е настъпила такава, приема че следва да
установи тези факти в тяхната кумулативна даденост.
От съдържанието на изпълнителното дело се установява, че взискателят е поискал от
съдебен изпълнител да образуван изпълнително дело на 02.01.2014 г. Следващото действие
извършено от взискателя е от 09.10.2014 г. и е обективирано в писмена молба с която е
поискал опис на движими вещи на длъжника. Последвала е молба от 16.12.2014 г. с която се
представи такси за вписване на възбрани. Действията на съдебния изпълнител са
юридически факти, които имат значение за прекъсване на погасителната давност, а
действията на взискателя имат значение за преценката на процесуалните последици от
бездействието. На 20.01.2016 г. взискателят е поискал прехвърляне на прекратеното
изпълнително дело от ЧСИ № 848 на ЧСИ № 841 за продължаване на изпълнителните
действия. С писмен акт ЧСИ – 841 постановен на 26.02.2916 г. е образувано изпълнително
дело. Длъжникът е сезирал съдебния изпълнител, че в качеството си на ЕТ“В. – В.А.“ е
обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност. Молбата е
удовлетворена и изпълнителното дело е спряно, на основание чл. 432 т. 7 във вр. с чл. 420 от
ГПК. В материалите по изпълнителното дело се намира молба с вх. Рег. № 188985 от
16.12.2016 г. подадена от взискателя, адресирана до ЧСИ № 841с която изрично е
извършено възлагане с правно основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, което включва и определяне
на начина на изпълнение. На 11.04.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника, а в последствие са извършени запори. На 03.12.2019 г. взискателят е поискал
насрочване на опис на движими вещи. Следващото действие извършено от взискателя е на
13.01.2022г. когато отново е поискал опис на движими вещи. В периода от 03.12.2019 г. до
4
03.12.2021 г. взискателят не е бездействал тъй като е делегирал правата по реда на чл. 181
ал.1 от ЗЧСИ на ЧСИ, а той от своя страна не е бездействал. Мотивите изложени от ЧСИ са
изчерпателни и съответни на доказателствата, приложени към копието от изпълнителното
дело.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. Рег. № 045256 от 01.08.2022 г. от адв. В.Т. от САК,
пълномощник на В.Р. А. срещу Постановление от 14.07.2022г. с което ЧСИ № 841 с район
на действие СГС е отказал да уважи молба за прекратяване на изпълнителното производство
по изпълнително дело № 20168410401948 на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5