№ 13123
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110143636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от С. М. И.
срещу М. Й. И. и М. И. И..
В молбата си молителката твърди, че първият ответник е нейн син, а
вторият ответник - нейна снаха. Твърди, че на 24.07.2021 г. oтветниците са
извършили актове на физическо и психическо насилие спрямо нея. Прави се
искане да бъде издаване заповед за защита.
В съдебно заседание молителят поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответниците.
Ответниците оспорват да са извършвали акт на домашно насилие спрямо
молителя. Не оспорват роднинските си връзки.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно, посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН защита
може да се търси, когато извършителят е низходящ на пострадалия, а според чл. 3,
ал. 1, т. 7 от ЗЗДН и когато извършителят е лице, с което пострадалият се намира в
1
родство по сватовство до трета степен включително. По делото не се спори, че
молителката e майка на първия ответник и свекърва на ответницата. Ето защо
страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно
производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване
на твърдения акт на домашно насилие /24.07.2021 г./, поради което е процесуално
допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите,
изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се
предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли
основание да се приеме, че спрямо молителя са били извършени конкретни
действия от страна на ответниците, които биха могли да се квалифицират като
домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля
Евгения Георгиева Саздова и свидетеля Любка И. Лазарова.
От показанията на свидетеля Евгения Саздова, се установява, че между
страните са налице конфликти относно съсобствени имоти. От показанията на
свидетелката става ясно, че през лятото на 2021 г. между страните е възникнал
скандал относно достъп на ответниците до съсобствена стая в имот в с. Мало
Бучино. Поради невъзможността да влязат в имота ответниците започнали да
обиждат ищцата и да налитат на бой. Според свидетелката ответницата М. И. е
ударила с обувка по рамото молителката и е казала, че няма да се прибере жива.
Свидетелката споделя още, че молителката и ответницата не се понасят взаимно.
Свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които е възприела лично, тъй като е
присъствала на скандала между молителката и ответниците, а показанията са ясни
и конкретни. Свидетелката Саздова живее на семейни начала с другия син на
молителката, като съдът следва да отчете това обстоятелство при анализа на
нейните показания. При повторния разпит свидетелката разяснява, че ответницата
я е заплашвала да дава показания в нейна полза по друго производство, както и, че
свидетелката е скарана с молителката и със своя мъж. Посочва, че е подложена на
натиск от страните.
От показанията на свидетелката Любка Лазарова също се установява, че
между страните са налице обтегнати отношения поради наличието на
имуществени спорове. Според свидетелката между страните е налице конфликт и
2
заради етническия произход на ответницата, поради което молителката не я
приема за своя снаха. Свидетелката не е присъствала на твърдяния от молителката
скандал между страните.
Доколкото свидетелката Саздова е в близки родствени връзки със страните
и стана ясно, че ответницата е правила опити да указва натиск върху нея по друго
производство, а с молителката също е в обтегнати отношения, съдът намира, че не
може да изведе своите фактически изводи единствено и само на тези показания.
На основание чл. 172, ал. 1 от ГПК показания следва да бъдат преценени от съда с
оглед всички други данни по делото и съобразявайки вероятната им
заинтересованост. Съдът след задълбочен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства кредитира показанията на свидетелката. Показанията и в частта, в
която дава сведение за влошените отношения на страните се подкрепят от
събраните гласни доказателства на свидетелката Лазарова, както и справките по
делата с участие на страните по делото. Съдът взе предвид и получените от
Дирекция „Социално подпомагане“ данни за подаден сигнал по отношение на
отглеждането на детето на свидетелката Йордан Владимиров И. след датата на
подаване на молбата за защита – 30.08.2021 г., изхождащо от ответницата
Мариана И. И.. Съдът не кредитира така наречените „писмени показания“,
изходящи от свидетелката, доколкото под страх от наказателна отговорност
свидетелката дава последователни и логични показания пред съда, като в
проведения допълнителен разпит свидетелката заявява, че вярно е именно
казаното пред съда. Свидетелката споделя и, че усеща натиск и от двете страни по
делото и въпреки влошените и отношения с молителката свидетелката поддържа
показанията, дадени в проведеното на 30.03.2022 г. открито съдебно заседание.
По отношение на показанията на свидетелката Лазарова, същата не е
заинтересована от изхода на делото и съдът кредитира нейните показания, но
същите не съдържат сведения за твърдяния инцидент.
Съдът съобрази и изложеното от молителката в депозираната от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като декларацията, от една страна, е годно
доказателствено средство, от друга молителката е пряк очевидец на случилото се.
Декларацията в случая съдът прецени заедно с останалите доказателства,
доколкото по делото има други преки доказателства за твърдения акт на насилие.
Независимо от установеното по делото, че между страните има спор във
връзка със съсобствени имоти, както и цялостната обстановка, при която е
възникнал скандалът между страните, съдът счита, че ответниците са
осъществили акт на домашно насилие по отношение на молителката. От
показанията на свидетелката Саздова се установява, че ответницата М. И. е
ударила молителката по рамото, както и че са били отправени заплахи по
отношение на молителката от страна на двамата ответниците. Показанията на
свидетелката кореспондират и с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, депозирана под
страх от наказателна отговорност. Отделно от това не се установяват по делото
изложените от ответниците обстоятелства за поведението на С. И. на 24.07.2021г.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена
от страна на ответниците към молителката, с които свои действия е осъществено
3
домашно насилие под формата на физическо и психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите
на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие
на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането
на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки
(чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответниците следва да бъде
приложена посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита.
Задължаването на ответниците да се въздържат от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия,
тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект
спрямо извършителя на насилието.
Мярката съдът определи, като взе предвид характера и интензитета на
извършения акт на домашно насилие.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното домашно насилие, настъпилите
последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на ответниците
счита, че на ответниците следва да бъде наложена глоба в размер от 200 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски има молителката, представила
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение за процесусално
представителство в настоящото производство в размер на 300 лв.
При този изход на делото всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. Й. И., ЕГН
********** и М. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. Цар
Самуил № 26А-партер, чрез адв. Д. М., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Й. И., ЕГН
********** и М. И. И., ЕГН **********, да се въздържат от извършване на
домашно насилие по отношение на С. М. И., ЕГН **********, адрес гр. София,
ж.к. Младост 2, бл. 212, вх. 1, ет. 2, ап. 9.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на М. Й. И., ЕГН ********** и
М. И. И., ЕГН **********, глоба в размер на по 200,00 лева, платима в полза на
държавния бюджет.
ОСЪЖДА М. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, да
заплатят в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на по 25,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА М. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. Цар Самуил № 26А-партер, да заплатят разделно и
поравно на С. М. И., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 212,
вх. 1, ет. 2, ап. 9, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 300 лева – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5