РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Златоград, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100167 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № *, чрез адв. Е. В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“
№* срещу О. - Н., БУЛСТАТ ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет, с адрес:
гр. Н., ул. „А. С.“ №*.
В исковата си молба ищецът, чрез адв. Е. В. твърди, че е собственик на
имот с идентификатор 51319.6.113, в землището на гр. Н. в местността „К.“,
начин на трайно ползване „Н.“, с обща площ 1085 кв. м., стар № 006200 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори: 51319.6.108;
51319.6.114 и 51319.6.146.
Твърди, че има горният имот по наследство от баща си, като от 1970
г. владее имота явно и необезпокояван от никого. Ежегодно от 1970 г., а и
преди това неговият баща е обработвал процесният имот като свой, като през
годините го е засаждал с различни селскостопански култури, заедно със
семейството си. Към настоящия момент имотът е превърнат в ливада, която
ежегодно почиства, след това коси и събира сено. Поради напредналата
възраст, същият упражнявайки правата си на собственик е отдал процесният
1
имот под наем на Б. К., който го коси и обработва.
Сочи, че при направена справка установил, че процесният имот е
записан като стопанисван от Община - Н. и попадащ в категорията на земи по
чл.19 ЗСПЗЗ.
Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували
пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, aл. 1 ЗС, въз
основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е
действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС(изм.), нито
основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание. Чрез писмена защита от юрк. И. Д., признава иска, като
твърди, че общината не е дала повод за завеждане на иска и не следва да
понася разноските по делото.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото е представена скица от СГКК гр. С. за поземлен имот с
идентификатор 51319.6.113. Целият имот с кратък номер 113 е с площ 1085
кв.м., категория земя „девета“, начин на трайно ползване „Н.“, местност „К.“,
община Н. Като собственик е записана Община – Н., Булстат ***, въз основа
на Протокол № 36/28.07.2008 г., издаден от ОСЗ - Н. за предоставяне на земи
за стопанисване от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Като свидетели по делото са разпитани Б. С.К. и К. М.Т.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице. От същите
съдът приема за установено, че имотът на ищеца В. Г. е в метността „К.“, а
на самото място му казват „П.“ и е с площ около декар. Имотът до скоро се е
обработвал от ищеца и съпругата му, докато почине тя. Като починала
съпругата му, ищецът дал имота на свидетеля Б. К., който му е племенник да
работи мястото, без да му плаща наем за ползването. Коси мястото и събира
от него сено. Над 15 години го ползва. Ползва мястото със съзнание, че е на
ищеца, а не, че е негово. Никой от съседите на имота е нямал претенции към
това място, което той обработва. Претенции са нямали и други хора от Н. за
това място. В. има братя и сестри, но те нямат претенции към този имот. Имат
си техни имоти и всичко е разделено. Съседи на имота са: Г. Т., А.Т., К.Т.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
Съдът приема заключението, като обективно и компетентно
изготвено. От същото приема за установено, че имот с идентификатор
51319.6.113 е предаден за стопанисване на Община – Н. Имотът не е
отчуждаван и за него не са съставени актове за общинска собственост.
2
Вещото лице не е открило данни имотът да е внасян в ТКЗС.
Имотът се намира в непосредствена близост до населеното място и в
момента представлява ливада, която се коси.
Имотът е записан на община Н. на основание протоколно Решение
№1/28.07.2008 год. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед №36/28.07.2008 год. на директора на ОД З., гр. С.
В Община Н. няма данни имотът да е отчуждаван, съответно да е бил
обезщетяван собственика на земята.
При извършената проверка в ОС З., гр. Н. вещото лице установява, че
има преписка по заявление на В. И. Г. вх.№957/04.06.1992 год., с което е
заявил в землището на гр.Н. 11 броя имоти.
Процесният имот, в местността „К.“ не фигурира в заявлението.
Няма данни имотът да е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС и др.
Няма данни процесният имот, представляващ имот с идентификатор
51319.6.113 по КККР на гр.Н., общ. Н., обл. С., одобрени със Заповед №РД-
18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК С., находящ се в местността „К.“, вид
територия - земеделска, начин на трайно ползване - нива, девета категория, с
площ 1085 кв.м., стар номер 006200 по КВС да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК и
други подобни организации.
Имотът не е отчуждаван от Община Н. и е записан като общински по
чл.19 ЗСПЗ.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си., като
допълва, че приложените по делото скици са коректно изготвени, имотът се
намира в границите и съобразно площта по двете скици, които са еднакви. В
общината имота е предаден по стар номер 006200 по КВС. След извършеното
кадастрално заснемане, имотът е с идентификатор 51319.6.113.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
3
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 25-годишна
придобивна давност, а именно от 1970 г.
Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Свидетелят, който обработва процесният имот, а именно Б.К.
обработва същия със съзнанието, че е на ищеца.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В настоящия случай обаче липсва и актуване на имота като общинска
собственост (частна или публична).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
4
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не съм им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от
такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д.
1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и
забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на
земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
5
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен,
ведно със съответните последици свързани с разноските по делото.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-но на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес и поради това,
общината ще следва да понесе разноските по делото.
Приложената по делото скица от СГКК гр. С., преподписана от съдия-
докладчика, ще следва да се счита като неразделна част от настоящото
решение.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищеца, разноски по делото, в размер на 960 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмет Б.Р.К. с адрес на управление: гр. Н., обл. С., че В. И.
Г., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № *, е собственик
въз основа на давностно владение, считано от 1970 г. на имот с
идентификатор 51319.6.113, в землището на гр. Н. в местността „К.“, начин на
трайно ползване „Н.“, с обща площ 1085 кв. м., стар № 006200 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори: 51319.6.108;
51319.6.114 и 51319.6.146.
СКИЦАТА на СГКК - С., преподписана от съдия-докладчика, да се
счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ ****, представлявана от Кмет
Б. Р.К. с адрес: гр. Н., обл. С., да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
обл. С., гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № *, разноски по делото в размер на 960 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______Д.Х.________________
6